Учители ми бяха пеперудите - Стефан Кръстев

СТЕФАН КРЪСТЕВ
12
Тринадесет голи хубавици
Като истински бяха, кожите им леко настръхнали, златисти
и бронзови. В очите им блестеше живот, гонeха се
слънчеви зайчета. Устните им леко разтворени, усмивки
нежни, грешни, предизвикателни или просто усмивки.
Трапчинките сякаш потръпваха. Дъхът ми спря, щом ги
видях, имах чувството, че дишат. Не знам какъв материал
беше използвал, но едва когато докоснах пръстите на една
от тях и почувствах хлада, изчезна усещането, че са от
плът и кръв.
- Удивително! - възкликнах.
Тринадесет голи хубавици, между тях и съпругата ми.
Исках да поговоря с него. Без истерии. Без сцени на
ревност. Мъжки и спокойно. Научил бях, че се срещат.
Всичко научавам. Повече научавам, отколкото искам. Посилен
съм, отколкото понякога ми харесва. Знам, че не
отделям достатъчно внимание. Знам, че не винаги съм толкова
нежен с нея, колкото заслужава. Знам, че знае за
мои нежни изблици, които не с нея съм споделил. Лекаполека
излизаме от кризата. Най-лошото отмина. Напоследък
започна пак да се усмихва. Повече си говорим.
Истинско съкровище е. И котка. В скулптор се е вживял
Господ, като я е правил, нищо чудно, че си пада по скулптори.
Разбирам я напълно, а и него разбирам. Просто исках
комедията да свърши. Тя беше осемнадесетгодишна,
а аз на тридесет и четири, когато се оженихме. От десет
години сме заедно. Не че се чувствам стар, но търся равновесие.
Нежност можеш да си купиш, но коректност и