Учители ми бяха пеперудите - Стефан Кръстев

СТЕФАН КРЪСТЕВ
свят, изпълнен с юношески еротични мечтания.
- Искам да ме нарисуваш - рекоха устните - гола.
Искам да ти позирам гола.
Не мислеше, но помирисваше смущението му, внезапния
гняв на приятелката си, а и още много ухания от
тези, които пролетта размесва по една загадъчна алхимична
рецепта, за да прави млади и стари неразумни.
- Нали си художник, ще виждаш още много тела.
- Но ти - опита се да възрази приятелката .
- Какво пък, съблечи се и ти, той е художник.
- М-м-м, добре.
Момчето едва ли е направило особено сполучлива
картина. Помирисваше хормоналните му изблици и
знаеше, че едва ли в това състояние е направило произведение
на изкуството. От този ден загуби и едно приятелство,
но докосналите се до видимото ръце копнееха
отново и отново да го докосват. Родителите помислиха,
че се е побъркала, когато ги замоли за бои, а после страдаха.
Лъжеха е, че платната се приближават до действителността,
че така изглежда светът, но че е рано още да
показва картините си. Бояха се някой случайно да не
каже истината, а тя рисуваше ли рисуваше и постепено
повярва, че вижда близко до това, което виждат и останалите.
Трудно е да се обясни какво представляваха образите
в картините . Цветовете разпознаваше по топлината,
а това не бяха същите цветове, които разпознаваха очите.
Освен това от различните партиди бои усещането беше
различно. Картините не бяха точно абстрактни. Тя се
чувстваше реалист, който бавно и сигурно следва пътя на
изтънчването на уменията си, за да достигне до всеобщата
28