Учители ми бяха пеперудите - Стефан Кръстев

УЧИТЕЛИ МИ БЯХА ПЕПЕРУДИТЕ
но, но не съм художник. Художниците или откриват изложби
и картините им се оценяват и превръщат в банкови облигации,
или са неразбрани гении, които умират от глад и
мръзнат по площадите, за да продадат картина на цената
на материалите . Аз не съм нито едното, нито другото. И
от петнадесет или двадесет години нямам собствени идеи.
Повтарям чуждите. В ръката ми са нервните окончания
на всепризнати майстори. Те рисуват чрез нея. После си
отиват. В ада, там, където им е мястото, задето приживе
са били толкова похотливи и възвисени. Един приличен
експерт винаги може да разбере, че става въпрос за фалшификат,
но много наивници са се парили с мои картини.
Дори не ги познавам. Цяла система е продажбата им и е
по-сложна от рисуването. Веднъж пък при откриването
на измамата мое творение беше оценено по-скъпо от оригинала.
Трябва да кажа, че става въпрос за картина на
всеизвестен майстор. След като гръмна сензацията, цяла
година не спадна ерекцията ми, на гърба ми плющяха крила,
държах се арогантно с големите шефове и имах чувството,
че съм по-висок с двадесет сантиметра. Настръхвах
от вълнение само като си помислех кой съм, а после си
умирах от смях какъв мегаломан съм.
Бях щастлив, а това ме направи много, много нещастен.
Защото ми се искаше да споделя с нея. Тя щеше да
се радва. Много да се радва. Но не можех. Създал си бях
друг образ пред нея. Тя ме мислеше за плейбой. За разглезено
татино синче. А изобщо не познавах родителите си.
Понякога се питам имам ли родители или самият съм фалшификация.
37