РЪКОВОДСТВО ПО ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ.pdf

възрастен човек необходимата дневна белтъчна дажба е около 1 g/kg телесна
маса. Главният източник на белтъци за човешкия организъм са животинските
белтъчини. Под действие на смилателните ензими те се разграждат
до аминокиселини. Една част от тях се използва за синтез на плазмени
белтъци, друга – на нуклеинови киселини, а трета се разгражда и освобождава
енергия. При окислителното разграждане на 1 g белтък се получава
4,1 kcal (16,7 кJ) енергия.
Крайните продукти на белтъчната обмяна са азотосъдържащите вещества
урея, креатинин, пикочна киселина, амоняк и др. Те се екскретират
главно през бъбреците.
В регулацията на белтъчната обмяна вземат участие соматотропният
хормон, тироксинът, глюкокортикоидите, инсулинът.
Обмяна на въглехидратите. Въглехидратите са главният енергиен
източник на организма. Доставят се главно от растителната храна. Делят се
на монозахариди (глюкоза, фруктоза, галактоза и др.), дизахариди (захароза,
малтоза, лактоза) и полизахариди (целулоза, скорбяла, гликоген, пектини
и др.). При разграждането на 1 g въглехидрати се освобождава 4,1 kcal
(16,7 кJ) енергия. Дневните нужди от въглехидрати на възрастен човек са
между 350-550 g. В храносмилателния тракт въглехидратите се разграждат
до глюкоза и под тази форма навлизат в кръвообращението. Средната концентрация
на кръвната глюкоза (кръвната захар) е постоянна величина –
3,8-5,5 mmol/l. Повишеното ниво на кръвната захар се нарича хипергликемия,
а пониженото – хипогликемия.
През клетъчната мембрана глюкозата навлиза в клетките и се подлага
на окислително разграждане, в резултат на което се освобождава енергия,
необходима за жизнените им процеси. Крайните продукти на въглехидратната
обмяна са вода и въглероден диоксид. Излишъкът от въглехидрати се
складира под формата на гликоген в черния дроб и мускулите. При нужда
от енергия за организма гликогенът се извлича и се разпада до глюкоза,
която се включва в обменните процеси.
Въглехидратната обмяна се намира под сложна хормонална регулация,
в която основно място заема инсулинът. Инсулинът се секретира от клетките
на лангерхансовите острови в панкреаса. Той улеснява преминаването на
глюкозата през клетъчните мембрани, стимулира окисляването й, а също и
образуването на гликоген в черния дроб. По този начин инсулинът понижава
нивата на глюкозата в кръвта – има хипогликемичен ефект. Обратен
145