РЪКОВОДСТВО ПО ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ.pdf

започване на лечението с вит. В12 мегалобластното кръвотворене се замества
с нормално.
Поддържащо лечение: Провежда се цял живот по различни схеми –
напр. след активното лечение в продължение на 10 дни се прилага вит. В12
– 1000 mcg/дн., след това през 15 дни – същата доза, после 1 път месечно и
накрая – през 2-3 мес. по 1 амп. (500 или 1000 mcg). Едновременно с това
се прилагат вит. В комплекс, вит. В6, В1, фолиева киселина, комбинирани
витаминни препарати, съдържащи микроелементи.
Използват се и депо-препарати – Хилдикон (Hildicon) – 1 амп. от
1000 mcg – поддържа нормална еритропоеза за 75-100 дни.
Ако се прекъсне поддържащото лечение, след 4-6 години настъпва
рецидив.
ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ
Това са група анемии с различна етиология и патогенеза, при които е
налице повишен разпад (хемолиза) на еритроцитите и активна костномозъчна
еритропоеза (хиперплазия), която обаче не е в състояние да възстанови
и компенсира бързо загубеното количество еритроцити в периферната
кръв.
Хемолизата бива два типа – вътресъдова (интравазална) и извънсъдова
(екстравазална). При вътресъдовата хемолиза еритроцитите се разрушават
в кръвоносните съдове и клиничните прояви са тежки – втрисане, фебрилитет,
рязко влошаване на общото състояние, сърдечно-съдова слабост и
шок. При извънсъдовата хемолиза еритроцитите се разпадат в мезенхимномоноцитната
система (ММС) на слезката, черния дроб и костния мозък, а
клиничното протичане е по-леко – разностепенно изразена анемия в периферната
кръв, повишени нива на индиректния билирубин (индиректна хипербилирубинемия),
хипербилирубинурия, повишени нива на серумното
желязо.
Класификация:
І. Наследствени (вродени), дължащи се на вътрееритроцитни дефекти:
70