Емил Марков, актьор и сценарист:

10
МЕРИДИаНИ
29 НОЕМВРИ - 5 ДЕКЕМВРИ 2016
След дълго отлагане Меркел
прие „абсурдната“ роля –
четвърти мандат
На изборите идния
септември непобедиматавечеповечеот11
години Меркел ще
трябва да се справи с традиционните
си опоненти от
Германската социалдемократическа
партия, но иснабиращата
все по-голяма сила популисткадесница–“Алтернатива
за Германия”. Срещу нея работиисдържаността,скоятонейните
баварски партньори от
Християнсоциалния съюз приеха
желанието º да остане на
власт. Лидерът им Хорст
Зеехофер не скри, че разривът
между него и Меркел заради
мигрантскатаѝполитикадалеч
ощенеепреодолян.Новсепак
призна, че десницата в момента
не разполага с по-силна
фигура от нея.
Година след 900-хилядната
мигрантска вълна и броени
седмици след шокиращия
резултат от президентските
избори в САЩ рейтингът на
Меркел стабилно се покачва.
През август 42% от германците
смятаха, че тя трябва да продължи
да управлява, а след
избора на Тръмп подкрепата
за нея скочи до 55%.
Авторитетни гласове на Запад
виждат в Меркел “следващия
лидер на свободния свят”,
който изглежда с най-добри
шансове да брани настоящия
световен ред от популистката
революция.
“Това е голяма чест за мен,
но ми изглежда гротескно и
дори абсурдно твърдение”,
По време на продължилата
близо година и половина
предизборна кампания в
САЩ Никола Саркози пламенно
подкрепяше Хилъри
Клинтън. Но колкото повече
набираше сила Доналд
Тръмп, толкова повече
стремящият се към завръщане
в Елисейския дворец
бивш президент на Франция
възприемаше популистки
разделителен подход в
собствената си стратегия.
Позициите му срещу исляма
и мигрантите поразително
приличаха на крайния
национализъм на Марин
льо Пен.
Саркози е олицетворение на всичко
омразно за онеправданите маси.
Когато не успя да спечели втори пореден
президентски мандат през 2012 г.,
той заяви с болка и горчивина, че
французите повече нямало да чуят за
него. Но само две години по-късно
“Бавно вземам някои решения, те идват почти
в последния момент, но след това винаги се
придържам стриктно към тях.” Така Ангела
Меркел обясни необичайното забавяне в декларирането
на кандидатурата си за пореден
канцлерски мандат в Германия. Ако го спечели
и го изкара до 2021 г., тя ще задмине легендите
Конрад Аденауер и Хелмут Кол по дълголетие
на върха на германската политика.
Предизвикателствата пред нея този път обаче
са безпрецедентни.
заяви Меркел с присъщата си
прагматичност. В същата реч
обаче обясни, че приема за
свой дълг да продължи да
служинастранатасивтрудните
и несигурни времена на
разделение в демократичния
свят и поляризация в самата
Германия. “Изправени сме
пред трудна борба за начина
ни на живот”, констатира
канц лерката.
Предстоящите парламентарни
избори ще са най-оспорваните
след обединението на
Германия през 1990 г.
Продължаването на живота на
широката коалиция с ГСДП
засега изглежда най-логичният
краен резултат. Социал -
демократите обаче се надяват
да спечелят от т.нар. електорална
умора от Меркел и да са
в достатъчно силна позиция да
формират лява коалиция със
Зеленитеирадикалитеотлевицата.
Но според социолозите
тези потенциални партньори
поне на този етап не са достатъчно
силни.
ГСДП се радва на едва 24%
рейтинг, а Зелените са четвъртипопопулярностс12%.Седин
пункт ги изпреварва антиимигрантската
“Алтер натива за
Германия” (13%), която отне
голяма част от електората на
Християндемократическия
съюз на Меркел. ХДС в момента
има 33% подкрепа, което ес
9 пункта по-малко от спечеленото
на парламентарните
избори през 2013 г.
Освен това социалдемократите
са напът да претърпят
сътресение – заради вътрешнопартийни
лидерски размествания.
Най-силната им
фигура – външният министър
Франк-Валтер Щайнмайер,
изненадващобешеноминиран
запрестижния,носамосцеремониални
функции президентскипост.Апредседателятим–
вицеканцлерът Зигмар Габ -
риел, може да отстъпи партийната
си длъжност на Мартин
Шулц, който от Нова година
трябва да предаде председателството
на Европарламента
на политик от евродесницата.
Това може да доведе до
разцепление в социалдемократическитередици,номожеи
да послужи като катализатор
за мобилизация на избирателитезалявполитическизавой.
Същевременно, колкото и да
отрича, Меркел неслучайно
изчака да види резултатите от
изборите в Америка. Тя разчита,чезарадисеизмичнитеразмествания
в глобалната политика
традиционно необичащият
рискове германски електорат
ще предпочете сигурните º
ръце във времена на криза.
ЗаЕвропаизат.нар.свободен
свят като цяло е успокоително
очакването, изразено
сполучливо от бившия германски
външен министър Йошка
Фишер, че заради уроците на
историята няма вероятност
някой германец, и най-малко
Меркел, да каже в стил Тръмп:
“Да направим Германия пак
велика!”.
Канцлерката обаче тепърва
ще трябва да доказва
качествата си на международен
лидер. Защото досега
демонстрира обезпокояваща
липса на решителност и предвидливост
и по трите най-големи
предизвикателства пред
ЕС,скоетоспомогназанеговото
разединяване и възхода на
популистите.
Ответните º действия
след избухването на кризата с
еврото предизвикаха откровена
омраза срещу нея в Южна
Европа, особено сред затегналите
докрай колани гърци.
Предоверяването º на Вла -
димирПутинпозволиразцепването
на Украйна. Дори признатата
от нея грешка с отворените
обятия за мигрантите е
по-малка от факта, че тя просто
не предвиди какво ще стане
и прекалено дълго се лута с всевъзможни
схеми, които се
опита неуспешно да наложи на
целия ЕС.
Проваленият Саркози успя само
да легитимира Льо Пен
отново се появи на политическата
сцена, оглавявайки отново партията
си и прекръствайки я на “Републи -
канците”. А това лято видя шанс да си
върне на свръхнепопулярния социалист
Франсоа Оланд за поражението
през 2012-а и обяви, че се кандидатира
отново за президент.
Стратегията на Саркози обаче не
се хареса дори на голяма част от твърдия
му електорат. Той заложи на обещанията
за радикални мерки за ут -
върж даване на националната идентичност
на французите, ограничаване на
миграцията и укрепване на границите.
В популизма си стигна дотам, че да
поиска забрана на забрадките в училищата
и буркините на плажовете по
Ривиерата, както и лишаване от училищен
обяд на децата на мюсюлмани,
които отказват да ядат свинско месо.
Залогът на първичните избори на
“Републиканците” беше огромен, тъй
като социолозите от месеци предричат,
че който ги спечели, ще стигне до
балотаж на същинския президентски
вот напролет и там ще надвие лидерката
на “Националния фронт” Льо Пен.
След американския 8 ноември това
изглежда особено съмнително. Още
повече че същите социолози бяха
сигурни, че Саркози ще стигне до вътрешнопартийния
балотаж срещу умерения
бивш премиер Ален Жюпе.
Още на първия тур на 20 ноември
обаче надеждите на експрезидента,
че ще възкръсне политически, бяха
безмилостно смачкани. И то не от кого
да е, а от Франсоа Фийон, който по
време на управлението му беше премиер
и когото Саркози беше нарекъл
Мосю Никой. Фийон не само измести
бившия си шеф от челната двойка, но
задмина и смятания за фаворит
Жюпе.
За това помогнаха около 15% от
четирите милиона души, които участваха
във вота. Толкова според допитванията
са били левите избиратели,
сметнали за необходимо да платят 2
евро и да подпишат декларация, че
тачат дясноцентристките ценности, за
да могат да гласуват. Те са се включили
в процеса с една-единствена цел –
да не спечели Саркози номинацията
за президентските избори напролет.
Този път той увери, че не се сърди
на никого освен на себе си. Призна се
за победен и че не е могъл да убеди
електората в пламенните си виждания,
и обеща да насочи тази своя пламенност
изключително в личния си
живот. Онези 21%, които гласуваха за
него, обаче е най-логично сега да
дадат гласовете си не на десноцентристкия
кандидат, а на Льо Пен. Така
че остава да се види дали Саркози все
пак не си отмъсти на отхвърлилата го
Франция, на която иначе, слизайки от
сцената, пожела късмет.
Добрин СТЕФАНОВ