More documents

Recommendations

Info

26 Профилактика 29 НоЕМВри - 5 ДЕкЕМВри 2016 Шест храни, които имат връзка с риска от рак на гърдата В днешно време една от шест жени се разболява от рак в някакъв период от живота си. Според специалистите рискът от рак на гърдата е свързан с наследственото предразположение, но някои аспекти на начина на живот също имат отношение към диагнозата. Редовната физическа активност, поддържането на нормално тегло и отказът от тютюнопушенето могат да намалят вероятността от това заболяване. Изследванията показват, че някои храни имат връзка с рака на гърдата. Ето шест от тях: 1. Високомаслени млечни продукти Според учените естрогенът в мазнините на млечните продукти подхранва раковите заболявания, които са свързани с хормоните, като рака на гърдата и на простатата. Изследване на американски учени е показало, че жените, които ежедневно приемат повече от една порция високомаслени млечни продукти, са застрашени с 50% повече от смърт от рак на гърдата в сравнение с пациент - ките, които избягват тези храни. Други изследвания също са установили, че хората, които консумират големи количества мляко и сирене, заболяват по-често от рак. Учените посочват, че това може да се дължи на естрогена – този хормон е разтворим в мазнини. Някои видове рак на гърдата имат естрогенни рецептори и се подхранват с този хормон. 2. Зелен чай Зеленият чай може да помогне на пациентки с рак на гърдата да се справят по-добре с прогресирането на заболяването. Според учените този чай ограничава растежа на тумора. Опитите с животни са показали, че химическите вещества в зеления чай, наречени полифеноли, инхибират протеините, които стимулират растежа на туморните клетки и разсейките. 3. Фолиева киселина Проучвания са установили, че приемането на храни, съдържащи много фолиева киселина, която е вид витамин В, предпазва от рак на гърдата. Според едно изследване на жени след менопауза тези от тях, които приемат много добавки с фолиева киселина, имат 22% по-малък риск от рак на гърдата. Тази киселина пази специално от отрицателен за естроген рецептор тумор. 4. Соя Соята съдържа изофлавони, вид растителен естроген, който може да намали риска от рак на гърдата и от рецидивиране на заболяването при излекуваните жени. Тъй като хормоните подхранват рака на гърдата, учените са проверили дали соевите продукти са вредни за пациентките. Едно проучване сред жени, които са се разболели от рак след менопаузата, е показало, че тези от тях, които консумират най-много изофлавони, около 42,3 милиграма дневно, са намалили риска от повтаряне на болестта в сравнение с жените, които приемат по-малко - около15,2 милиграма дневно. Друго изследване откри, че жените, които приемат ежедневно половин порция соеви изофлавони, са с 30% по-малко застрашени от развитие на инвазивен рак на гърдата, отколкото представителките на нежния пол, които не приемат соя. След мащабно изследване, в което участвали 10 000 излекувани от рак жени в Съединените щати и Китай, учените установили, че при тези, които приемали повече от 10 милиграма соя дневно, ракът се връщал порядко в сравнение с жените, които приемали по-малко от този продукт. 5. Рибено масло Британски учени са доказали, че жените, които приемат най-много омега-3 мастни киселини, като включвали в менюто си риба или хранителни добавки, са с 14% по-малък риск от развитие на рак на гърдата. Необходимият прием за избягване до голяма степен на плашещата диагноза е 1-2 порции седмично мазна риба като сьомга, херинга или сардини. 6. Тиквени и слънчогледови семки Тези семена съдържат много растителни вещества, подобни на естрогена. Изследване, извършено с участието на 3000 пациентки с рак на гърдата и 5000 здрави жени, е показало, че високата консумация на тези семена, както и на соевите, намалява риска от развиване на рак на гърдата след менопаузата. (жд)
ANTIAGING 29 НОЕМВРИ - 5 ДЕКЕМВРИ 2016 27 Доц. д-р Димитър ПОПОВ Без съмнение лукът е най-използваният в кухнята зеленчук и важна съставна част на безброй кулинарни рецепти на всички народи по света. Множество артефакти свидетелстват, че човечеството е познавало лука далеч преди появата на писмеността – около 4000 години преди новата ера. Негови изображения са открити в египетските пирамиди, а луковици – в гробницата на фараона Рамзес IV. За полезните свойства на лука се говори в шумерски клинописни текстове, открити в земите на древна Месопотамия. Там дори действал закон, според който всеки месец на най-бедните се давали хляб и лук. Зеленчукът добил изключителна популярност в древна Гърция. Освен в кухнята гърците го използвали с лечебна цел и в различни религиозни ритуали. Като ефективно средство срещу храносмилателни проблеми, ревматизъм, подагра, както и за възбуждане на апетит, лукът бил препоръчван от древногръцките лечители Хипократ и Диоскорид. Преди състезание атлетите консумирали внушителни количества лук, тъй като вярвали, че той увеличава издръжливостта им. Лук дарявали на пифиите – жреците-пророчици от Делфийския оракул в храма на Аполон в Делфи. Гръцкият пълководец Ксенофонт въвел лука като задължителен елемент от ежедневния рацион на войниците – за увеличаване на физическата им мощ и издръжливост. В древния Рим лукът също получил широко разпространение. Той намерил достойно място в безценното енциклопедично произведение „Естестве на история” (Naturalis historia), състоящо се от 37 тома, на древноримския учен Плиний Стари. Преди излизане на арената римските гладиатори натривали тялото си с лук, вярвайки, че той увеличава мускулната им сила. В Средновековието рицарите го носели на гърдите си като амулет срещу нараняване от стрели и мечове, както и за Лукът разпЛаква хората от хиЛядоЛетия предпазване от гнева на ревниви съпрузи. В онези години лукът бил толкова ценèн, че бил използван като скъп по - дарък и дори като платежно средство. В Новия свят той попаднал след експедицията на Хри с - тофор Колумб в края на XV век. За родина на лука (Allium cepa), у нас наричан още кромид лук, се приемат земите на Югозападна Азия, откъдето той се разпространил из целия свят. Известни са около 400 негови разновидности, отличаващи се по форма, размер и цвят. Най-разпространени (в т.ч. и у нас) са белият, жълтият и червеният кромид лук. Лукът е двугодишно растение, което след засяване през първата година обра - зува дребни главички – т.нар. арпаджик. През втората година от тях се формират го леми гла ви. Ако не се извад я т , п р е з с л е д в а - щ а т а година се появява цветоносно стебло, което образува множество семена. По-едрите главички арпаджик са известни като балучки. Като правило те се използват за получаване на т.нар. зелен или „пресен” лук, а не за глави, за които по-подходящ е арпаджикът. Древната слава на лука като ефикасно лечебно и профилактично средство се дължи на неговия изключително богат химичен състав, включващ широк кръг биологично активни вещества. В главите на лука се съдържат 9,1 г/100 г усвояеми въглехидрати – 6,5 г/100 г захароза, 1,3 г/100 г глюкоза, 1,2 г/100 г фруктоза и 0,1 г/100 г нишесте и декстрини. Количеството на протеините съставлява 1,4 г/100 г, в които са представени на практика всички аминокиселини в човешкия организъм, в т.ч. осем незаменими. Съдър - жанието на липиди е незначително – едва 0,2 г/100 г. Невисоко е и това на органични киселини (лимонена, ябълч на) – 0,2 г/100 г. В лука са открити мощните антиоксиданти – флавоноидите кверцетин и кемпферол, които участват активно в неутрализирането на активните форми на кислорода – свободните радикали, в човешкия организъм. Освен че предизвикват преждевременно състаряване на организма, свободните радикали са причина за множество патологии – невродегенеративните заболявания пар кинсон и алцхаймер, депресия, варикозно разширение на вените, артрит и артроза, захарен диабет, атеросклероза, бронхиална астма и т.н. Кверцетинът притежава противовъзпалително, спазмолитично, антиалергично и диуретично действие, укрепва стените на кръвоносните съдове, забавя процесите на стареене на клетките на кожата, роговицата на очите, сърцето и пр. Общоприето е мнението, че лукът е най-добрият източник на този изключително полезен флавоноид. Кемпферо лът проявява общоукрепващо, тонизиращо, противовъзпалително и диуретично действие, способства за детоксикацията на организма и т.н. Според учени от Медицинския университет в Тайчжун (Тайван) кемпферолът предизвиква апоптоза (гибел) на раковите клетки, т.е. има антиканцерогенно действие. Смята се, че по подобен начин действа и кверцетинът. В червения лук се съдържат значителни количества антоциани (главно цианидин) – природни полифенолни багрила, които му придават характерния червено-виолетов цвят. Антоцианите проявяват антимикробно и антиоксидантно действие (около 50 пъти помощно от това на витамин С), противодействат на възпалителните процеси, укрепват влакната на колагена и еластина – белтъците, изграждащи кожата, сухожилията и кръвоносните съдове, подобряват здравината на капилярите и т.н. По безспорен начин е доказано тяхното профилактично действие по отношение на захарния диабет, сърдечносъдовите и онкологичните заболявания. Веществата с антиоксидант - но действие в лука са разположени предимно във външ - ния слой на луковиците. Най-ниско е съдържанието на антиоксиданти в белия лук, а най-високо – в червения. По съдържание на тези изключително ценни вещества лукът се нарежда между храните с умерена до висока антиоксидантна активност, чиито стойности на показателя ТАС (Total Antioxidant Capacity) се движат в границите 523 – 1037 µmol. В лука се съдържат значителни количества сапонини – безазотни гликозиди с повърх - н о с т н о а к т и в н и (пенообразуващи) свойства, които имат способността да понижават съ държанието на холестерола и да препятстват агрегацията на тромбоцитите в кръвта. Т.е. сапонините оказват превантивно действие по отношение на проблеми в сърдечносъдовата система. Лукът е източник на значителен брой витамини – бетакаротен (провитамин А), В 1 , В 2 , В 3 , В 5 , В 6 , В 7 , В 9 , С, Е, които участват активно в човешкия метаболизъм. За отбелязване е високото съдържание на пиридоксин (витамин В 6 ), който способства за утилизацията на протеините и мастните киселини и е важен фактор в синтеза на невротрансмитерите се - ротонин и мелатонин, участващи в регулацията на редица жизненоважни процеси в човешкия организъм. Зна - чително е съдържанието и на важния витамин С – само 70 г лук покриват неговата дневна потребност. За отбелязване е, че в перата на зеления лук съдържанието на редица витамини (бета-каротен, С, Е) е многократно по-високо от това в главите „стар” лук. Лукът е източник на ценни минерали – калий (180 мг/100 г), калций (32 мг/100 г), магнезий (14 мг/100 г), мед (90 мкг/100 г), цинк (0,85 мг/100 г), желязо (0,6 мг/100 г), кобалт (5 мг/100 г), фосфор (58 мг/100 г), сяра (65 мг/100 г), флуор (31 мкг/100 г), йод (3 мкг/100 г) и др. В него е открито значително съдържание на т.нар. фитохормони (37 мг/100 г), които участват в множество регулаторни процеси в растенията. Редица лекари са на мнение, че широкото раз - прос транение на заболяванията на детеродните органи у жените и простатната жлеза у мъжете се дължи на... занижената консумация на фитохормони от съвременния човек. Към фитохормоните се отнасят т.нар. фитоестрогени, които оказват благотворно въздействие както върху женския, така и върху мъжкия организъм и съдействат за превенция на споменатите патологии. Лукът се отнася към алкализиращите храни с твърде нисък показател PRAL (Potential Renal Acid Load) – едва 1,5 mE/100 г. Калоричността на „стария” лук съставлява 36 ккал (150,6 kJ)/100 г, а на зеления – 23 ккал (96,2 kJ)/100 г. Всеки се е сблъсквал с твърде неприятното свойство на лука да предизвиква обилно сълзене при нарязването му. „Виновникът” беше открит от американския химик Ерик Блок. Оказа се, че това е сяросъдържащо съединение, влизащо в състава на етеричното масло, което при разрязването на лука се разгражда от специфични ензими – алиенази, до т.нар. сулфенови киселини. Послед - ните са нестабилни и отделят летливо вещество, което „за простота” химиците нарекоха сон-пропанетал-S-оксид. Попадайки в очите, то отделя незначително количество сярна киселина, което обаче е напълно достатъчно за сериозно раздразване на слизестите обвивки на очите, а и на носа. За избягване на този неприятен ефект може да режете лука под вода, да го поставите предварително и за кратко във фризера или да използвате... очила за плуване. Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. “Животът днес”, са събрани в книгата “Мантри за здраве и дълголетие”, която се разпространява от книжарниците „Хели - кон”. gpopov_bg@yahoo.com
Page 1 and 2: СТАНдАРТ Възможно
Page 3 and 4: В епицентъра на мед
Page 5 and 6: ДИСКУСИЯ 29 НОЕМВРИ
Page 7 and 8: СЪБЕСЕДНИК 29 НОЕМВ
Page 9 and 10: ПРИзНаНИЕ 29 НОЕМВР
Page 11 and 12: СЕТИВА 29 НОЕМВРИ - 5
Page 13 and 14: БалКаНИ 29 НОЕМВРИ -
Page 15 and 16: 29 НОЕМВРИ - 5 ДЕКЕМВ
Page 17 and 18: СОФИЯ ПЛОВДИВ ВАРН
Page 19 and 20: В хирургията не се
Page 21 and 22: 29 НОЕМВРИ - 5 ДЕКЕМВ
Page 23 and 24: СЕзОН 29 НОЕМВРИ - 5
Page 25: ДИагНОза 29 НОЕМВРИ
Page 29 and 30: ТРапЕза 29 НОЕМВРИ -
Page 31 and 32: СПОРТ 29 НОЕМВРИ - 5 Д

Ð•Ð¼Ð¸Ð» ÐœÐ°Ñ€ÐºÐ¾Ð², Ð°ÐºÑ‚ÑŒÐ¾Ñ€ Ð¸ ÑÑ†ÐµÐ½Ð°Ñ€Ð¸ÑÑ‚:

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?

Ð•Ð¼Ð¸Ð» ÐœÐ°Ñ€ÐºÐ¾Ð², Ð°ÐºÑ‚ÑŒÐ¾Ñ€ Ð¸ ÑÑ†ÐµÐ½Ð°Ñ€Ð¸ÑÑ‚: