Хора с глас

преходно — вярвам в тези, които
са по-малки от мен. Те имат помалко
багаж и ще направят посмели
неща.
Творчеството Ви смело потапя
зрителя във вихъра на човешките
емоции. Филмът, който е особено
важен за ЛГБТ+ общността, е
„Брак”. Какво Ви вдъхнови за
създаването му?
В един момент си дадох сметка,
че един режисьор трябва да
говори само за това, което го
вълнува, и за това, от което го
е страх. А аз много се вълнувах
и много ме беше страх. Нямаше
как да заобиколя моя опит като
ЛГБТ човек в България, защото
в този момент той беше много
болезнен. И ако не бях направила
този филм, нямаше да мога да
правя други филми. Ножът беше
опрял до кокала ми буквално. След
„Брак” усетих сърцето си много
по-широко и потенциалът си
освободен. Следващият ми филм,
„Черупки”, също е куиър, но е много
по-спокоен, а може би и по-смел
във формата. Ще видите колко е
различен.
Каква беше реакцията на
киногилдията към „Брак”?
Странна! В българското
кино реакциите ги разбираш,
когато отидеш на фестивала
„Златна роза”. Там има една
особена пресконференция.
Особена е, защото по света
пресконференциите се правят
с цел да се задават въпроси
на режисьора, идеята е да
стане диалог. В България
пресконференцията се случва по
следния начин —
режисьорът застава отпред и
повечето критици се изреждат
да кажат какво мислят. Рядко
те питат нещо, повече слушаш.
На пресконференцията на „Брак”
се казаха доста положителни
неща, но всички заобикаляха
темата на филма. Коментираха
колко красиво е заснет, колко
добре играе Мартина, майката,
чичото, огледалото и т.н. Само
една критичка ме попита: „Защо
толкова мрачно гледате на
нещата? Вашето решение за
бъдещето в хомосексуалните
връзки ли се крие? Всичко
останало е толкова черно ли?”
Аз отговорих, че нито едното е
черно, нито другото е непременно
светло, че за мен стойността на
връзките е в тяхната честност
и любов, а не в привидната им
правилност. Тогава на „Златна
роза” „Брак” получи специална
награда на журито, но дори в
обосновката на журито не се
каза директно за какво всъщост
става въпрос в този филм. В нея
пише: „Оригинална гледна точка
към проблема за привличането
отвъд стереотипите. Филмът
отправя предизвикателство
към фалша и кича на еснафската
среда. Елегантен бунт срещу
първенюшкото самодоволство.”
Такива бяха и повечето реакции
от колеги после. В повечето
случаи — или мълчание, или
общи комплименти. Но въпреки
всичко в киносредите за този
филм се говореше, много хора
дойдоха специално да го гледат
на прожекции, мисля, че се отвори
някаква врата.
Какво е нужно, за да си герой?
Най-любимата ми дума е смелост.
Нужна е смелост и тя не означава
да не те е страх, а да действаш
въпреки страховете си. Смелост
е да си на страната на истината,
като следваш моралния си компас
независимо какво можеш да
изгубиш. Всичко и всеки губим рано
или късно, но мисълта, че не си се
предал, можеш да носиш в себе си
докрай.
Автор: Христо Серафимов