ЯСЕНЗГУРОВСКИЯСЕН ЗГУРОВСКИ Е СЪЩИНСКИ АРТИСТИЧЕН ХАМЕЛЕОН. ТОЙ Е ЕДНО ОТЛЕГЕНДАРТНИТЕ ЛИЦА НА КЛУБ „СПАРТАКУС“, А ЗА ЦЕНИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННОТОИЗКУСТВО Е ВАЖЕН АРТИСТ. ДЕЦАТА НА НОЩНИЯ ЖИВОТ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕГОДИНИ БИХА ВИ РАЗКАЗАЛИ ЗА ТЕМАТИЧНИТЕ ПАРТИТА, НА КОИТО СЕ ПОДВИЗАВАКАТО DJ JULIETA INTERGALACTICA С БЛЯСКАВА РОКЛЯ, ГРИМ И ЕКСТРАВАГАНТНАМАСКА. ПРОВЕЖДАМЕ ИНТЕРВЮТО БРОЕНИ ЧАСОВЕ ПРЕДИ ЕДНО ОТ МАЛКОТО„WE LIKE KITSCH” ПАРТИТА ПРЕЗ 2020 ГОДИНА. ВЪПРЕКИ ПАНДЕМИЧНИТЕ ВРЕМЕНА,НЕБЛАГОПРИЯТНИ ЗА ЕДНА КЛУБНА ПТИЦА, ЯСЕН ВСЪЩНОСТ ИЗГЛЕЖДА ВСЕ ТАКАЕНТУСИАЗИРАН И МОТИВИРАН.
Кога за пръв път започнахте да сезанимавате с драг?Случи се в средата на 90-тегодини. Малко преди откриванетона клуб „Спартакус“ вече имахнякакви опити, но не и сценичен.С откриването му станах частот програмата на клуба — тогавадойде името ми и станах истинскакралица.Откъде дойде идеята за името?Историята е малко смешна. Първоси избрах името Таня, защотокогато се облякох за пръв път,много приличах на леля ми Таняот Русия... Веднага след като сикупих втората перука, коятобеше една дълга руса коса, усетих,че приличам на съседката отдетските ми години Жулиета,която винаги много ми е харесвалакато образ. Реших, че ще се казвамтака. Качих се на пулта на диджеяи му казах да обяви на всички, чеот днес Таня се казва Жулиета.Интергалактика дойде по-скоро— преди около пет години, когатореших отново да се върна към тозиперсонаж. Преди това бях спрялс драг подвизите си и си мислех,че това е приключена история.Реших отново да се върна къмтози персонаж, когато започнахда се занимавам с DJ-ство, но вечене вървеше да бъда Мис Жулиета,защото съм на по-голяма възрасти трябваше името ми да звучипо-сериозно. Наблюденията мибяха, че повечето драг кралици са сдве имена и реших, че трябва да сиизмисля второ. Интергалактиками го измисли един приятел навечеря. Тогава коментирахме, четрябва второто име да звучи катоИнтернешънъл, защото по оновавреме пусках много международнамузика на различни езици — нонямаше как да е точно това, зарадиДана Интернешънъл. Тогава тозиприятел каза „Интергалактика“и аз веднага си го харесах. Съсстартирането на партитата „WeLike Kitsch” това име се наложи.Какви бяха възможноститеза драг кралиците през 90-тегодини?Бяха повече през вторатаполовина на 90-те с откриванетона „Спартакус“ и изникванетона нови гей места в София. Вечеимаше програма и драг кралици,които получиха възможност заизява. В един момент започнахада се появяват такива клубове и вПловдив и Варна.Какво се е променило оттогава задраг кралиците?С появата си драг пърформансътсе възприе като сензация, съссъответния респект към нещоново, любопитно и екзотично.Имаше един бум на явлениетомежду 1996-та и 2002-ра година,след което позатихна и с някоиизключения почти изчезна доренесанса му през последнитегодини. През 90-те кралицитенаблягаха главно на липсинк иваритетни танци, а изявите имбяха достъпни само за публикатана микс и гей клубовете. Сегаизкуството ни грее и цъфти.Появиха се нови типажи, повечесе експериментира. Например,аз съм DJ, имаме пеещи кралици,концептуални пърформъри,инстаграм кралици, влогъри ивсякакви артистични формина драг. Днес изворите навдъхновение и възможноститеза изява са по-разнообразни и серазпростират надалеч отвъдстените на гей клуба.Откъде се вдъхновявате завизиите на Julieta Intergalactica?Вдъхновявам се от глем рока,пънка, поп звездите от 80-тегодини, когато всичко е многокичозно, лъскаво, блестящо, кактои от 90-тарските club kids от НюЙорк.А за художественото Виизкуство?Когато започнах да рисувампо-сериозно, се вдъхновявахот детските илюстрации ианимационните филми. Сегапродължавам по същия начин, но севдъхновявам и повече от нощнияживот и неговите персонажи.Защо няма повече българскиартисти, които да творят смело?На арт сцената ни до скоробеше трудно да се допуснатхудожници без или с различно отакадемичното образование. Свсички плюсове и възможностикоито дава академията, тя честопречупва и вкарва възпитаницитеси в опредeлен стил и теми нарисуване. Сега кураторите игалериите са по-смели към новитеявления сред художниците и щевиждаме по-смели в работата ситворци. А за малката ни държава ипропорционално на хората, коитоживеем в нея, мисля, че артиститени са прилично количество.Какво е нужно, за да си герой?Нужно е да си смел, да давашпример и да те запомнят.Автор: Христо Серафимов
Change language