МАНУЕЛАПОПОВАСРЕЩАМЕ СЕ В ГОРЕЩАВГУСТОВСКИ СЛЕДОБЕД —ЛЕНИВО ВРЕМЕ, В КОЕТОВСЕКИ ВТОРИ БИ ПРЕДПОЧЕЛОТПУСКАЩА ПОЧИВКА СРЕДПРИРОДАТА, СТУДЕНА БИРАНА ПЛАЖА ИЛИ ПОНЕ ПИКНИКВ БЛИЗКИЯ ПАРК. НЕЙНАТАЕНЕРГИЯ ОБАЧЕ Е ЗАРЕЖДАЩАКАТО ДЪЛГО ЧАКАНОТПУСК ЗА МЕН, ЗАЩОТОПОСТОЯННАТА УСМИВКАИЗДАВА ВЪЛНЕНИЕТО Й ДАГОВОРИ ЗА БЛИЗКИТЕ ДОСЪРЦЕТО Й НЕЩА. ПРОСТЕТЕКЛИШЕТО, НО БИХМЕ ГОКАЗАЛИ ЗА НЕЯ — МАНУЕЛАПОПОВА ПРИТЕЖАВА ВСИЧКИНУЖНИ КАЧЕСТВА, ЗА ДА БЪДЕОПРЕДЕЛЕНА КАТО ЛИЦЕТОНА БЪДЕЩЕТО. ТЯ Е МЛАД,АЛТЕРНАТИВЕН И ТВОРЧЕСКИНАСТРОЕН АКТИВИСТ,КОЙТО УСПЯ ДА ПОРОДИЕДНА МАЛКА, НО ВАЖНАРЕВОЛЮЦИЯ В СОЦИАЛНИТЕМРЕЖИ С КАМПАНИЯТА СИ„НЕ МИ СЕ ОБИЖДАЙ, НО…”.ТЯ РАЗКАЗВАШЕ ИСТОРИИТЕНА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТООБЩЕСТВОТО ЧЕСТОПРИНУЖДАВА ДА МЪЛЧАТ.ТАКА МАНУЕЛА ДОКОСНАСЪРЦА, НАПРАВИ ВАЖНАКРАЧКА ВЪВ ВОЙНАТА СРЕЩУСТЕРЕОТИПИТЕ И ДОКАЗА, ЧЕВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Е ПРЕДИВСИЧКО ЧОВЕК, А НЕ ЕТИКЕТ.
Разкажете за първата искра напроекта „Не ми се обиждай, но...”?Първоначалната идея се зародипреди много време. Мислех си занеща, за които исках да говоря подформата на социална кампания —расизъм, феминизъм, хомофобия ит.н. Исках да си направя проект,чрез който да си пускам снимки иинтересни истории по темите.Получих един reality check предималко повече от година, когато севключих в един Feminist Bootcamp,организиран от Фонда за жените.Там започнах едно петдневнообучение за това как да се направикампания, как да ни се чуятгласовете и т.н. Запознах се смного готини професионалисти,които ме вдъхновиха. Започнахда разбирам как се развива еднатакава социална кампания.Срещнах много шарени иинтересни личности и реших, чеще е по-добре аз да интервюирамхората и те да разказватсобствените си истории, дабъдат активисти сами за себе си,да си водят кампанията, а аз даменажирам това нещо с моите сизнания, които са в областта намаркетинга.Кои са героите на проекта?На първо място, това са хоратазад историите. В началототе не знаеха какво ще се случис проекта, дали ще го видятхора. Много от тях сигурно саси мислили, че цялото нещо щесе случи под формата на еднаразпусната Фейсбук страница.Не знаеха дали ще има хейт, илище има подкрепа. Тези хора, коитозастанаха с лицата и историитеси, са герои. Отделно от това миписаха страшно много хора, коитоискаха да разкажат историите си,но ми казаха, че се притесняватда излязат публично — отработодателя, партньора си илиобществото. Те просто искаха дасподелят на някого за опита сии това наистина е много важно.Голямо геройство е първо да сеизправиш пред себе си и после дасе изправиш пред обществото.Според мен това е един многоестествен процес, който може дае доста дълъг — да осъзнаеш себеси като различен, да приемеш себеси и да кажеш на хората „аз съмтакъв, приемете ме или чао“.Какъв е образът на съвременнатабългарска феминистка?„Феминистката“ не езадължително да е тя. Всеки можеда бъде феминист. Образът нафеминиста за мен не е съвременен,а е безвременен, защото товада вярваш в равноправиетомежду половете е нещо напълнонормално... освен ако не синякакъв социопат... Според менмного хора не осъзнават каквое феминизмът и го разбират покрив начин — мислят си, че да сифеминист означава да мразишмъжете. А той помага на всекида успее да се отърси от натискана обществото да действа поначин, по който то ни е отредило,само защото имаме някакъв половорган. Това за мен е многовредно — раждаш се с пенис исе очаква да не плачеш, да не сеоплакваш, да не мрънкаш, да сисилен, да можеш да правиш многопари и т.н.Поддръжник или враг сте наетикетите?Етикетите са ми много любиматема... Те могат много да типомогнат понякога. Когато аз сеосъзнавах като личност, ми отнемного дълго време да се приемакато човек с увреждане. Аз отмалка съм такава, заставам задетикета си и това е някаквоовластяване. Казваш си: „Aз съмчовек с увреждане, това е окей,принадлежа към една общностот други хора като мен, с коитоможем да се подкрепяме“. И товати действа много добре. Послезапочнах да се осъзнавам катокуиър жена, после започнах да сеосъзнавам като алтернативнажена. Тези етикети започватда идват и чрез тях започвашда намираш избрани семействапо етикет. Това са хора,които винаги ще те разберат.Единственото лошо тук е това,че когато сложиш етикет нанякого, започваш да си мислиш,че вече го познаваш. Ние не смеедин, а сбор от много етикети.За мен е безумно обаче те да сеизползват като оправдания да тедискриминират.Какво е нужно, за да си герой?Нужно е да ти дреме.Интересуваш ли се живо отнещо, дадеш ли глас на тованещо — може да станеш герой.Не ти трябва много. Нужни са тисебеосъзнатост и вокалност, зада започнеш да заразяваш хората сгеройство. Това може да се отнесеи за най-малкото — може да видишбоклук на земята, да го вдигнеш,да те види някое дете и да започнеда го прави като теб. Така щезапочнеш движение от герои,които вдигат боклуци от земята.Автор: Христо Серафимов
Change language