Хора с глас

какво е произвело въображението
им — това е незаменимо чувство!
С какво спомагат баловете за
общността?
Както споменах, те са
възможност за хора от
общността да бъдат оценени от
други хора, които искат същото.
В живота срещаме трудности с
приемането ежедневно, понякога
това е и животозастрашаващо —
а баловете са мястото, където
не би трябвало да се притесняваш
за това. Желая за хората от
общността да се изграждат
един друг, да се сгушат в
топлината на колективната
подкрепа и уважение. За
местната сцена баловете са и
възможност да се даде гласност
и информация за определени
проблеми, като например
репресията на цветнокожите
трансхора и расизма. Баловете
са и забавление — време, когато
можеш, както казваме ние, да
живееш за музиката, за визиите
на останалите, за енергията!
Хвърлят ли хората shade по
време на бал? (В гей и драг
средите с тази дума се има
предвид добронамерено дразнене
или замаскирани като шеги
деликатни обиди, обикновено
отправени към съперник — бел.
ред.) Да, така е и няма нищо
лошо в един добронамерен shade.
Но бих отправила следната
молба към общността: не се
концентрирайте върху всичките
недостатъци, които виждате у
участниците в категории, не се
подигравайте — просто елате
и вървете категории (изразът
означава да участваш в някоя от
категориите — бел. ред.) и вие
следващия път. Много е хубаво!
Какво е нужно, за да си герой?
Не знам какво е да си герой, не
съм го изпитвала, но ще споделя
няколко неща, които са ме научили
на големи уроци. Родителите ми
се разведоха, когато бях много
малка, и живях известно време в
малък град. Спомням си как докато
още учех в основното училище,
майка на моя съученичка (медик
по професия) сметна за нужно да
проведе разговор с най-близката
ми приятелка и нейната майка,
за да ги предупреди, че нещо не
ми е наред, възможно е да имам
психично отклонение. Само
защото аз, едно малко момиче, не
съм се държала, както е очаквала
да се държа. Препоръчано им е било
да странят от мен, доколкото
си спомням. Няма да се впускам
в подробности за чувствата си
в онзи и други подобни моменти,
но това ме научи, че няма друг
начин — освен да бъдем добри с
другите хора, с различните хора.
В нищо по-силно не съм вярвала
оттогава насам. Занимавам се с
танц от малка. Бях изключително
затворено дете, на което нищо
не му доставяше повече радост
от това да танцува. Танцът
е константа в живота ми,
независимо какво друго се случва
около мен. За съжаление, през това
време съм се сблъсквала с много
осъждане и подигравки. Това ме
научи, че е отровно да съдим човек
за начина, по който изразява себе
си.
За да видя в някого герой, трябва
да видя много емпатия и приемане.
Уважението към хората —
към всички хора — дава тласък на
много научни открития, форми
на изкуство, социални практики
и инициативи. Героят е уверен
в същността си дотолкова, че
не счита за нужно да принизява
останалите. Има своите
страхове, но не наранява другите,
защото го е страх. Там е, когато
е тежко и скучно. Ето това е
смелост. И покрай баловете видях
много героизъм в немалко хора.
Автор: Христо Серафимов