Хора с глас

нещата в ежедневието.
Лилия: Като хора с голям
приятелски и роднински кръг
имаме поглед върху множество
връзки и бракове и знаем, че
разликата между това дали двама
души имат брак, или не, е свързана
с практичните неща. Държавата
се грижи за семействата и за
обществения ред, това е нейната
функция — хората да бъдат
спокойни да живеят живота си
и да имат известна сигурност и
спокойствие в сложните моменти.
С всичко останало двама души
могат да се справят и сами. Но
това в какво влагат усилията
си, това как искат да изградят
бъдещето си, това дали могат
да вземат решения заедно и един
за друг — това вече е въпрос на
правото.
Д: Може би този принцип важи
за всички, но аз мога да говоря
само за себе си. Аз лично бих
желала апартамента, който си
купуваме заедно с Лили, да остане
в наследство за детето ми. Ако
тя ни роди дете, това няма да
може да стане — моята част
ще се прехвърли автоматично
на моите родители. Бих желала,
ако някога имам нещастието да
се окажа в болница в сериозно
състояние, решенията за
лечението ми да ги взема найблизкият
ми човек, който знае
какво всъщност бих искала аз. При
нас това няма правно основание
да стане — моите родители ще
вземат решенията, защото са
единствените, на които законът
позволява. Бих желала законът
да не прави разлика между мен и
другите работещи и плащащи
данъци граждани, също както не
прави разлика между нас, когато
плащаме данъците си.
Л: Целият процес е дълъг и
бавен, но вярваме, че не искаме
нищо повече от обикновена
справедливост, че с нашата
борба никого няма да ощетим и на
никого няма да отнемем правата
и свободата. Не искам всичко
това да звучи високопарно или
като празен идеализъм. Просто
се оказахме на място и във
време, в което имаме шанса не
само да се надяваме за по-добро
развитие и по-добро бъдеще, но и
да имаме властта да участваме
и да изиграем една мъничка роля в
създаването му.
Какво ви костваше?
Д: Бих искала да кажа, че беше
лесно, защото имахме хора,
които ни подкрепят и вярват
в нас. И защото нашият личен
живот си е наш и отношенията
ни една с друга са тема, която
си е между нас. И защото това
в крайна сметка е просто една
юридическа процедура, която се
развива по пътя си и има всички
предпоставки и основания да
бъде успешна. Бих искала да кажа,
че цената, която плащаме, не е
толкова висока, колкото може би
хората си представят.
Не мога да го кажа. Въпреки
всички познати и непознати,
които бяха и са на наша страна,
държавата ни от години е
заложник на неправилни интереси
и инструмент на неправилни
хора. Ако функционираше
според правилата си и според
международните си ангажименти,
имаше шанс вече хората от
ЛГБТ+ спектъра да могат да
функционират като пълноценни
граждани на обществото
си. Вместо това тези хора
се използват за всяване на
неоснователен страх и разсейване
на вниманието от другите
нередни неща, които се случват
под носа на същото това
общество.
Същият този страх накара мен да
се въздържа от публични появи, за
да „пазя“ роднините си от някакъв
криворазбран срам, вместо
те да пазят мен от цялата
омраза, която се изля върху нас
в социалните медии. И да оставя
Лили да се справя сама с това да
бъде нашето лице в медиите, с
психическите поражения от което
все още се борим.
Л: Не мога да кажа, че е било лесно,
въпреки че с цялото си сърце
вярвам, че това, че за мен няма
значение какво семейство са
избрали да имат останалите хора,
стига да са добре и щастливи, би
трябвало да важи също толкова
силно в обратната посока. Знам,
че в днешно време сме свикнали
да имаме мнение за всичко, но
невинаги можем да разберем
разликата между това да имаме
мнение и да имаме право да го
крещим с пълно гърло, без да имаме
никакво отношение към въпроса.
Не мога да кажа, че е било лесно,
и защото тази така логична
юридическа процедура, през която
минаваме, се сблъсква с проблеми
на всяка стъпка. Дали съдът ще
преиначи думите в жалбите ни и
ще ги разглежда от несвързаната
гледна точка на прокурорите,
дали ще пропусне да ни уведоми за
решението си, а вместо това ще
уведоми
медиите — всичко това оставя
белези върху усещането за лично
достойнство. Изключително съм
спокойна, че имаме помощта на