На каква възраст осъзнахте себеси като трансмъже?Валан: За пръв път — на 14.Антон: На около 18-19.През какъв процес преминахте дотова осъзнаване и след него?В: Тогава всъщност още не знаех,че се нарича транссексуалност,но чувствах, че не принадлежа къмкатегорията „жена“. Винаги съмсе чувствал мъжествено и съм седържал по-мъжки, „по-грубиянски“.Не осъзнавах тази вътрешнадилема и това доведе до сериозназлоупотреба със субстанции. Бяхмного тормозен в училище зарадипо-мъжката си физика, обиждан,бит — а това доведе до сериознадепресия. Самонаранявах се,чувствах се изгубен, без насока,помрачен. Чаках края.Всъщност нищо в мен не еженствено. Единственото,което някога ме е отличавало отдругите мъже, беше, че се опитахда се впиша там, където непринадлежах. След тежък периоди смърт в семейството загубихтези, които наричах приятели, иотчаян, в безизходица, се обърнахкъм специалист. Тя ми помогна даразбера себе си, кой съм, какво сеслучва с мен, а това допринесе дапогледна на живота по различенначин. Почнах да се подстригвамкъсо и хората започнаха все почестода ми говорят в мъжки род,а това ми донесе изключителнопозитивна емоция: за пръв път сепочувствах себе си.А: Осъзнах се сравнително късно,години наред не знаех какво не ми екакто трябва. Никога не съм искалда се впиша в женския стереотип.Бисексуален съм, а допреди петгодини още ме беше срам, чехаресвам мъже — още предида осъзная, че съм транссексуален.Прибегнах в ранна юношескавъзраст до злоупотреба снаркотични вещества и алкохолкато способ да не чувствамдисфорията си. Естественотогава не знаех, че проблемъте именно тя. Това ме хвърли взаешка дупка, в която се чувствахуж перфектно, но всъщностпотисках всичко дисфорично,което ме унищожаваше същотолкова, колкото и наркотиците.Чист съм от почти три години.Запознах се с друг трансмъж,който ме обнадежди, че има многодруги като мен. И че това, коеточувствам, не е ненормално.Успяхте ли да откриете лесносреда, в която да се чувстватедобре? Как?В: Сам — не, но с помощта надобра моя психоложка, която доден днешен препоръчвам, бяхпосъветван да се обърна към еднатрансобщност в столицата.Двама човека от нея ми помогнахамного с информация за прехода.А: Трудно. Търсех подкрепа ипомощ, а не ги срещнах там,където би следвало да ги открия —в нашата общност. За щастиеобаче намерих добри приятели,които много ми помогнаха.Кога и как се зароди идеята заYouTube канала ви?В: Беше преди около година, когатоосъзнах, че има транссексуалниютубъри от почти всяка еднаточка на света, но не и отБългария. Това ме вдъхнови дасъздам свой собствен канал, за дапомогна за разпространяванетона тази информация, както ида образовам незапознатите.Основната ми идея бе да помогнана другите като нас да разберат,че не са сами.А: Открай време си го мислех,но все се отказвах, защото невярвах, че можем да стигнем дотолкова много хора и наистина дапомогнем. Когато Валан предложи,си казах: „Защо пък не? Защо пък неточно ние?“.Какви са реакциите, коитополучавате?В: Всъщност са достаположителни! Доста хоразапочнаха да се обръщат исвързват с нас за помощ иинформация, която трудно сенамира в интернет — поне заБългария.А: Базирано на повечетопредположения е странно, чедо този момент обидни илиоплюващи коментари не смеполучавали. Хората са много добренастроени към нас и ни подкрепяти насърчават.Каква е българскататрансобщност днес?В: Неориентирана къмосновополагащите цели надумичката „общност“, а именно —взаимопомощ и подкрепа. Точнозаради това възнамеряваме даосновем собствена асоциация взащита на правата и свободитена всички транссексуални българи,както и тези в еднополова връзка.А: Изключително разединенаи хаотична. Нужни са многопромени в насоката, както и в
отношението ни един към друг.Какво е нужно, за да си герой?В: Никога да не забравяш откъдеси тръгнал. Колкото и далеч дастигнеш, винаги да подаваш ръкана нуждаещите се, дори да ти яотхапят. Винаги да си готов дабъдеш там за този, който иманужда от теб. Никога да не севъзгордяваш прекалено, защотов края на деня ще можеш да силегнеш с чиста съвест, че синаправил всичко по силите си.А: Да си там някъде и да правишнещо — каквото можеш, за дапомагаш по какъвто и да е начинна другите. Да ги подкрепяш,предлагаш съвет и да се раздавашмаксимално, независимо дали щесе окаже, че си е струвало илине. Всичко, което правиш, да ебезкористно.Автор: Христо Серафимов
Change language