Хора с глас

Кои са позитивите и негативите
в това да си съюзник на ЛГБТ+
общността в българското
общество?
Не бих се фокусирала върху
негативите, защото за мен
подкрепата на ЛГБТ+ общността
е повече от лична кауза — за мен
е мисия за един по-добър свят и
общество, в което искам да живея
и творя. Разбира се, през годините
е имало много трудности, но да
виждаш как едно движение за
човешки права расте и променя
средата е безценно. За мен е
огромна чест и радост, че съм
част от тази промяна. Нямам
никакво намерение да спирам да
помагам или да се откажа от
своята отдаденост към ЛГБТ+
общността.
Били ли сте обект на нападки
заради позицията си относно
ЛГБТ+ равенството? Как го
преодоляхте?
Беше изключително неприятно
в един от случаите, когато бях
нападната от група журналисти
от кафявите медии, които
намесиха и моето семейство в
желанието си да ме омаскарят
и унижат. Наричаха ме „изчадие
на либерализма“, което сега е
донякъде смешно. Независимо от
това си дадох сметка, че моите
страдания са нищо в сравнение
с това, което ЛГБТ+ хората
са принудени да преживяват
и да търпят в България. Това
да си постоянен обект на
дискриминация, хомофобия и да
нямаш равни права е далеч потежко
от някакви гнусни статии
по медиите. Така че това, което
ми се случи, само ме мотивира посилно
да бъда част от борбата за
промяна.
Освен че сте съюзник на ЛГБТ+
общността, Вие очевидно
се вдъхновявате от куиър
културата. Как тя резонира с
Вас?
Куиър културата е двигател
на музикалната индустрия от
десетилетия. От артисти като
Шер и Мадона до Лейди Гага това
е движение, което моделира и
окрилява поп музиката в една
цветна, динамична и естетически
иновативна посока. Имах
щастието в последните години
да бъда на десетки събития и
партита по цял свят, където,
освен да намеря вдъхновение,
създадох и контакти с хора, с
които към днешна дата работим
и се обогатяваме взаимно. Такъв
пример е с режисьора на клипа
на „Candy Coated“, с когото се
запознахме на едно куиър парти
в Барселона. Впоследствие
създадохме този проект с него и с
фондация „Глас“.
Гневът е ключова емоция от
съществуването на всеки,
който е част от малцинствена
група, както и на всеки, който
защитава и се бори за смела идея.
Ние ставаме жертви на гняв, а
понякога гневът се превръща и в
двигател за позитивна промяна.
Какво е Вашето отношение към
тази силна емоция?
Вярвам, че освен гняв, нашият
двигател е любов и това прави
това движение толкова силно.
Гневът към неправдата трябва
да бъде основен фактор в едно
здравомислещо и демократично
общество. Нека да разграничаваме
гняв и омраза, защото те не са
сходни емоции — напротив. Това да
си несмирим пред неправдите те
прави борбен, не негативен човек.
В България поради куп фактори
хората са свикнали с пасивните
личности (особено публичните)
и това е създало среда, в която
будителите и хората с активна
гражданска позиция излизат
крайни. Това далеч не е така
например в западните държави.
Какво е нужно, за да си герой?
Всеки човек с кауза, принципи и
желание да подобри общото благо
за мен е позитивен пример. А
истински герои са хората, които
въпреки страха, целенасочената
омраза към тях, агресията и
дискриминацията, която се налага
да понасят, отстояват себе си
гордо и с любов в сърцата.
Автор: Христо Серафимов