Хора с глас

Каква промяна видяхте в
обществените нагласи
за сексуалното здраве от
отварянето на центъра до сега?
Центърът е създаден в
едни трудни за България и
демокрацията години. Преди 20
години в България организацията
„Лекари без граници“ инвестира в
български екип, който да започне
да оказва помощ в една доста
непризната и доста непопулярна
проблематика — достъпът до
здравни грижи за хора, които имат
рисково сексуално поведение или
по различни причини не могат
да ползват общественото
здравеопазване. Сблъскахме се
с един голям обществен срам —
срамът от секса, от искреността
и откритостта и от говоренето
за интимността. Посещаваха ни
клиенти от различни обществени
слоеве, особено програмата
ни за женско здраве — редом с
бедните ромки гинекологичните
ни безплатни прегледи ползваха
и заможни жени. Защото ги беше
срам и защото искаха някой да
ги прегледа, без да ги осъжда.
За съжаление, по отношение на
срама не виждаме голяма промяна.
Интернет обаче много помогна за
това поне хората да имат избор
и да прочетат там информация.
Не са малко тези, които вече са
подготвени, когато идват при
нас — знаят повече, питат и
се интересуват. И най-вече са
наясно, че много от сексуално
преносимите инфекции са лечими.
Коя е историята от работата Ви,
която винаги ще носите със себе
си?
Историите за 20 години са много.
Никога няма да свикнем със
смъртта обаче. Уви, напоследък
откриваме с ХИВ много хора,
които са носители на инфекцията
от дълго време и са с доста
компрометиран имунитет.
Навременната диагноза и
стартирането на терапия
веднага дават надеждата, че
човек може да живее дълго и да има
здрави деца — както
и да не предава ХИВ. Затова
призоваваме хората да се
изследват и да не мислят, че на
тях няма да им се случи. Никога
няма да забравим историята на
Крейг, когото загубихме —
човекът, който не умря от
СПИН, а от невежеството,
незнанието и страха на лекарите
от ХИВ. Но винаги ще останат
в сърцата ни и хората, които
месеци след диагнозата ни
благодарят за отношението,
грижата и подкрепата. Ние
истински вярваме, че е важна
подкрепата. За останалото се
грижи качествената и достъпна
терапия. Историите, които
тази година много ни докоснаха,
са на бременната жена, на която
помогнахме бързо да започне
терапия и сега чака напълно здраво
дете. На 17-годишния бъдещ лекар.
На полицая, който премина през
голямо вътрешно осъзнаване, за
да бъде щастлив с това, което е.
Как се справяте емоционално с
това да кажете на някой, че е ХИВ
позитивен?
Имаме голямо предимство за
разлика от лекарите, които
казват тежки диагнози с лоши
прогнози за летален изход — ХИВ
вече е само диагноза, не смъртна
присъда. На хората, които
са с ХИВ, казваме истината.
Директно. И даваме надежда.
Казваме, че с това светът не
свършва, че животът продължава.
И терапията е единственото
решение за дългия и качествен
живот. Хората, приемащи
терапия, живеят дълго, не
предават вируса при сексуални
контакти без презерватив и имат
здрави деца. И не боледуват често.
Така че емоциите ни не са тъжни,
напротив — ние сме оптимисти,
защото знаем, че след ХИВ има
бъдеще. До всеки ХИВ пациент
сме поне шест месеца — и сме
щастливи от това, защото след
половин година няма нужда от нас.
Което означава, че нормалността
се е върнала в живота на този
човек.
Какво ви дава оптимизъм в
работата Ви?
Надеждата, която можем да
дадем. Че не отнемаме надеждата
никому. Че имаме приятели, които
ни подкрепят. Това сигурно е
причината да сме единственият
център за анонимно и безплатно
консултиране за ХИВ и хепатит
в страната. Тази работа не е за
всеки, защото тестът е найлесната
работа. Емоциите,
грижата, отношението и
подкрепата са това, което
ни прави разпознаваеми и
предпочитани.
Какво е нужно, за да си герой?
Да имаш суперсили — да зачиташ
и подкрепяш и да не се предаваш,
когато светът върви против
теб. Защото ние ще продължим да
помагаме на хората, които имат
нужда от нас, въпреки липсата на
държавно финансиране и подкрепа.
Автор: Симеон Василев