Виртуална Лаборатория по Компютърни Мрежи и Разпределени ...

Виртуална Лаборатория по Компютърни Мрежи и Разпределени СистемиФиг.3. Адресите от клас Е са резервирани за бъдещо ползване.Бързото изчерпване на мрежите от клас В налага някои големиорганизации да вземат няколко мрежи от клас С. От друга страна, големиятброй мрежи от клас С прави таблиците за маршрутизация тежки и големи.Това довежда до възникването на т.нар. супермрежи и появата на безкласовамаршрутизация ( Classless Inter-Domain Routing – CIDR). Супермрежа сенарича група от мрежи, които се определят от последователни IP адреси.Всяка супермрежа има уникален супермрежов адрес, който се състои отстаршите битове, които са общи за цялата група от последователни адреси.Например за групата адреси от 194.141.0.0 до 194.141.7.0 общи са първите 21бита, следователно супермрежовия адрес се задава с следния адрес и маска –194.141.0.0/21.Друго решение на изчерпващото се адресно пространство е въвежданетона т.нар. частни IP адреси. За да може да функционира Интернет енеобходимо всеки хост свързан към глобалната мрежа да притежавауникален IP адрес. За мрежите които обаче не са свързани към Интернетможе да се използват кои да е мрежови адреси стига да не се повтарят вътре всамата мрежа. Използването на кои да е IP адреси е опасно понеже мрежатаможе евентуално да бъде свързана към Интернет. Поради тази причина сарезервирани три блока от IP адреси които могат да бъдат използвани заадресиране на хостовете в частните мрежи. Пакети които съдържат адреспринадлежащ на някои от тези три блока няма да бъде маршрутизиран отгръбначните рутери в Интернет. Описание на тези адреси може да бъденамерено в документа RFC 1918.Табл.4: Частни IP адресиNetwork ClassIP address rangeClass A 10.0.0.0 /8Class B 172.16.0.0 /12Class C 192.168.0.0 /16Стр.29Мрежов слой. Адресиране. DHCP– същност и конфигурация