Виртуална Лаборатория по Компютърни Мрежи и Разпределени ...

Виртуална Лаборатория по Компютърни Мрежи и Разпределени Системи(намиращи се в същия физически сегмент), което е причина за много побавнатаим конвергенция (това е времето необходимо на мрежата да сеприспособи към промяната в топологията и да се преизчислятмаршрутизиращите таблици). По-време на конвергенциятамаршрутизирането е некоректно, възможна загуба на пакети както иразпространяване на невярна информация, поради което е необходимо товавреме да е минимално.Най-типичния пример за дистанционно-векторен маршрутизиращпротокол е RIP протокола. Този протокол използва броя преходи катометрика (максималния брой е 15). Новата информация се обменя само междусъседните маршрутизатори. При RIPv1 (RFC-1058) информацията серазпространява чрез broadcast пакети. Структурата на заглавната част епоказана на фигура 2.Табл.1: Заглавна част на RIP пакетите.RIP packet headerCommand (1) Version (1) Must be zero (2)Address family identifier (2) Must be zero (2)IP address (4)Must be zero (4)Must be zero (4)Metric (4)В по-новата му версия RIPv2 (RFC-2453) вече се използва multicast адрес(224.0.0.9). Добавена е и поддръжка на (Variable Length Subnet Masking –VLSM) като по този начин се позволява по-добро оползотворяване наадресното пространство. Добавена е поддържа на автентификация,първоначално чрез предаване на ключ в чист вид, а по-късно и криптиран –MD5. Има възможност за балансирано натоварване в случай на повечепътища с най-добра метрика. Използва се циклично обхождане на пътищата вмаршрутизиращата таблица. Поради избора на метриката, балансиранотонатоварване не винаги е ефикасно. Версията на протокола RIPng (RFC-2080)представлява разширение на оригиналния протокол за поддръжка на IPv6.Други примери за дистанционно-векторни протоколи са IGRP и подобренатаму версия EIGRP, които са фирмени протоколи и няма да бъдат разглеждани.Протоколи със следене на връзката. Носят маршрутната информациядо всички възли в мрежата. Тази маршрутна информация съдържа самомаршрутите до директно свързаните мрежи. Дори когато тази информация сеизпраща до всички маршрутизатори в мрежата, техния намален размер водидо по-ефикасен обмен на данни. Тези протоколи могат да използват multicastили unicast адресиране, което редуцира цялостния мрежови трафик. Всекимаршрутизатор съхранява най-добрия маршрут до мрежа с определено ID.Това води до намаляване на конвергенцията, когато даден маршрутизаторили мрежови сегмент излезе от строя. Единственият недостатък на тезипротоколи, е че те изискват много повече планиране, конфигуриране, паметСтр.42Мрежов слой. Маршрутизиране в Интернет.