12.07.2015 Views

Виртуална Лаборатория по Компютърни Мрежи и Разпределени ...

Виртуална Лаборатория по Компютърни Мрежи и Разпределени ...

Виртуална Лаборатория по Компютърни Мрежи и Разпределени ...

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

Виртуална Лаборатория по Компютърни Мрежи и Разпределени Системи• Transit AS – този тип автономни системи осигуряват връзка междумрежи свързани към тях. Доставчиците на Интернет услуги (ISP) савинаги автономни системи от този тип.В рамките на автономните системи се използват т.нар. интериорнимаршрутизиращи протоколи (Interior Gateway Protocol – IGP). Този типпротоколи се разделя на дистанционно-векторни и протоколи със следене навръзката. За маршрутизиране между автономните системи се използват т.нар.екстериорни маршрутизиращи протоколи пример за които е протоколътBorder Gateway Protocol – BGP.Интериорни маршрутизиращи протоколиСъществуват два основни метода за конфигурирането на единмаршрутизатор и въвеждането на необходимата информация вмаршрутизиращата му таблица – статично и динамично:Статично маршрутизиране – изисква ръчно конфигуриране на всичкипътища в мрежата. Работи най-добре в малки мрежи със сравнителнопостоянна топология. Ако в мрежата възникне промяна, това налага ръчнореконфигуриране Ако такова не бъде извършено, маршрутизирането няма дабъде коректно. Ако е приложено статично маршрутизиране и маршрутизаторизлезе от строя, мрежата трябва да се реконфигурира ръчно, така че дазаобиколи отпадналия мрежови сегмент. В големи мрежи статичните пътищасе използват предимно за повишаване на сигурността – като резервнипътища, в случай че отпадне динамично научения маршрут.Динамично маршрутизиране – използва маршрутизиращи протоколи заавтоматично построяване на маршрутизиращите таблици. При възникване напромяна в топологията свързана с отпадането на един или повече пътища,маршрутизаторите трябва да обновят своята таблица и да намеряталтернативен път за да доставят пакетите до назначението им. Това сеосъществява с използването на един от двата основни маршрутизиращиалгоритъма: дистанционно-векторен (distance-vector) и със следене навръзката (link-state). В зависимост от това кой от двата се използвамаршрутизиращите протоколи се делят на дистанционно-векторни ипротоколи със следене на връзката.Дистанционно-векторни протоколи. Най-често използват брояпреходи като мерна единица и разновидност на Belman-Ford алгоритъма заизчисляване на най-добрите пътища. Този тип протоколи са едни от найчестосрещаните, тъй като са лесни за конфигуриране. При добавянето вмрежата на нов маршрутизатор използващ дистанционно-векторен протокол,той построява и обявява своя собствена маршрутна таблица. Недостатък натози тип протоколи е, че не могат да обслужват големи мрежи, тъй като всекипакет съдържа цялата маршрутизираща таблица. Това може да доведе донатоварване на мрежовия трафик само с маршрутна информация.Информацията се разпространява само до съседните маршрутизаториСтр.41Мрежов слой. Маршрутизиране в Интернет.

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!