Виртуална Лаборатория по Компютърни Мрежи и Разпределени ...

Виртуална Лаборатория по Компютърни Мрежи и Разпределени СистемиОколо всяка станция се формира зона вътре в която се използва проактивномаршрутизиране, а за всяко съобщение към станция извън зоната наизточника се прилага реактивно маршрутизиране. Типичен представител натози клас е Zone Routing Protocol (ZRP) (фигура 5).Фиг.3. Маршрутизираща зона с радиус 2Йерархични. При този тип протоколи се поддържа йерархичност.Обикновено мрежата се разделя на клъстери и за всеки клъстер се избираглавен възел през който ще се осъществява комуникацията с останалитеклъстери. Примери за йерархични протоколи са: Cluster Based RoutingProtocol (CBRP), Global State Routing (GSR), Fisheye State Routing (FSR),Hierarchical State Routing (HSR) и други.Географски. При този тип протоколи е известна зоната в която се намираадресата на съобщението. Използва се оптимизиран вариант на механизма нанаводнението (flooding) (фигура 6). Първият е с дефинирането на зона нанаводнението. При него даден възел препредава получено съобщение самоако се намира в зоната на наводнение. За целта се разчита на това всякастанция да е способна да определи своето географско местоположениепосредством GPS устройство. При втория подход всяка станция препредаваполучено съобщение само ако се намира по-близо да получателя от текущата.Примери за географски протоколи са: Location-Aided Routing protocol (LAR),Distance routing effect algorithm for mobility (DREAM), Greedy PerimeterStateless Routing (GPSR) и други.Фиг.4. Две схеми за избор на зона на наводнение при LAR протокола.Стр.45Мрежов слой. Маршрутизиране в Интернет.