Общински план за развитие

на либерализиран пазар. Бавното преструктуриране не даде възможност на частния
сектор, който е по-гъвкав, да се превърне във фактор за растеж и заетост. През периода
1996-1998 г. индустриалният сектор е генерирал над 60% от брутната добавена стойност.
През 1997 г. промишлените фирми изпадат в тежка криза – генерираната от тях добавена
стойност е над три пъти по-малка спрямо предходната година. Това се дължи най-вече на
икономическата нестабилност в страната. Структурата на добавената стойност в общината
значително се различава от нейната структура в страната и в Бургаска област.
Въпреки че преобладаващата част от регистрираните фирми са в сферата на
услугите, принадената стойност се създава преди всичко в отраслите на промишлеността,
селското и горското стопанство. Според последните данни БВП на човек от населението
в общината е почти два пъти по-нисък от средния за страната. Това може да се обясни с
неправилните структурни решения в целия процес на интегриране към ЕС. Не се
осъществи процес на премахване на всичко неработещо и нискоефективно и създаване на
нова организационна структура на базата на конкурентни предимства. Използването на
стари възможности и нови производствени практики създава усилващ ефект и води до поголяма
ефективност.
Основната част от заетите в общината през 2003 г. се разпределят в отраслите на
търговията - 29,8 %, селското стопанство - 17,5 %, промишлеността - 15,7 %, следва се общата
тенденция за увеличаване на заетостта в сферата на услугите. Отрасъл "Търговия и ремонт"
има водещо място в икономическата структура на общината. Тя е с най-висок дял в нетните
приходи от продажба /53 % през 2003 г./ и ангажира близо 30 на сто от всички наети в
общината.
На второ място с 15 на сто от нетните приходи от продажба се нарежда “Преработваща
промишленост” - в него са наети 16 на сто от общо наетите лица. На трето място е селското и
горското стопанство /13% от нетните приходи и 17,4% от наетите/. Средната работна заплата
през 2003 г. е нараснала с 14 на сто до 214 лв.спрямо 2000 г., изчислена на годишна база,
спрямо средната работна заплата в страната. Средното заплащане в Община Айтос остава по
- ниско с около 28 на сто.
Община Айтос попада в групата на средно развитите според общинския индекс на
човешко развитие. Произведената брутна продукция за 2003 г. се равнява на 37 575 хил. лв.
по текущи цени, което е с 2179 хил. лв. повече спрямо 2002 г. През 2003 г. производственоикономическият
комплекс на общината реализира нетни приходи от продажби в размер на
72 255 хил. лв., което е 5,2 % от приходите на област Бургас и ангажира 6727 наети лица. Поголямата
част от фирмите са предимно микро и малки по размер. Настъпилите структурни
промени в икономиката и установяването на пазарни условия определят и тенденцията на
насочване на по-голяма част на разходите за придобиване на дълготрайни материални
активи /ДМА/ в сектора на услугите, чийто относителен дял в общия обем на инвестициите
през 2003 г.е 40 на сто.
В общината липсва изградена технологична инфраструктура, която да ускори трансфера
на нови технологии в производството и да повиши неговото технологично равнище.
Развитието на информационните и комуникационни технологии също изостава значително,
което намалява шансовете на общината за динамично развитие в перспектива и налага
необходимостта от изграждането им и създаване на умения у местното население и бизнеса
за тяхното използване.
Перспективите в стопанското развитие трябва да се търсят в ресурсоемки
производства - екстензивно работещи предприятия на основата на сътрудничество /местно
и чуждестранно/. На такава основа работят турските изнесени фирми от шивашкия сектор
в общината.
Общински план за развитие 2007 – 2013 15