Emanuel Ikonomov: СРЕЩА

Емануел Икономов
СРЕЩА
– Да споделя нещо с теб. Нещо важно. За мен... А
може би и за теб.
Никола се опасяваше, че ако каже дума, ще
прекъсне мисълта й, желанието й, откровението й.
Търпеливо я изчака.
– Знаеш ли – поде пак Росица, – влязох в профила
на Соня в социалните мрежи. Реших да потърся какво
има в тях за нея, затова се регистрирах и аз.
По-рано бяха установили, че и двамата не ползват
социални мрежи и не разбират защо младите висят по
цял ден в тях, нито защо споделят там, а не на живо с
близките си. Родителите може би не влизаха в кръга на
тези близки, с които съвременните млади споделят
живота си.
– И открих... открих, че профилът й не е мъртъв!
Никола посегна към чашата кафе, която досега не
бе докоснал, и отпи. Кафето бе изстинало, но това не
му направи впечатление.
– Как така не е мъртъв? – запита той. – Имаш
предвид, че не е изтрит. Че информацията в него е все
още налична и достъпна.
– Не мога да ти обясня – сви рамене тя. – Трябва
сам да видиш и ще разбереш.
– Какво да видя?
– Потърси сина си! – рече Росица, като стана.
Машинално взе чантата си в ръка, докато в другата
продължаваше да стиска телефона си като безценно
съкровище.
12