Emanuel Ikonomov: СРЕЩА

Емануел Икономов
СРЕЩА
индикатори отвътре на лицевия панел на скафандъра
му. Те обаче не можеха да осветят нищо отвън.
Не знаеше какво да направи. Още по-малко какво се
очаква да направи. Пое дъх и в този миг го осени.
След като въздухът в кабината ставаше за дишане,
можеше да свали шлема си. Направи го без колебание.
Въздухът нямаше мирис. Какво ухание бе очаквал?
Без светлинните индикатори мракът бе пълен. Не
беше просто тъмнина, с която очите му да свикнат.
Стори му се нелепо – подходящият въздух, но не и
подходяща светлина в неговия зрим спектър.
Тогава си даде сметка, че не е съвсем така. Точно
пред него имаше зона на леко развиделяване, която
постепенно ставаше все по-ярка. И в нея забеляза
чуждия. Не знаеше как да го нарече по друг начин.
Тялото на чуждия оставаше по-скоро на тъмно,
докато главата и най-вече лицето бяха видими и всеки
техен детайл се открояваше повече и повече.
Образът не беше чужд – това бе неговият собствен
образ.
В първия момент се подразни от такава игра, после
се запита каква бе нейната цел. От първия контакт
очакваше да срещне нещо чуждо, а не до болка
познато.
Познатото обаче го накара да се вгледа още повнимателно
в опит да види нещо чуждо в него.
Отначало не можа да види нищо различно. Сетне
започна да забелязва странни ефекти. Образът,
неговият образ, който изглежда вече престана да е
неговият собствен, придоби трудно описуема с думи
34