слънцето - От Извора

Психолозите смятат, че човек греши
подсъзнателно. В определен аспект човешкото
подсъзнание може да се идентифицира с
его-съзнанието, с онзи свят, в който ние живеем,
така да се каже, „в чужда кожа“ – ръководени
от инстинкти и непотребни желания
на сърцето, т.е. от своята животинска природа.
Според Учителя има четири типа съзнание,
през които човек последователно минава
в своята еволюция. Те са свързани с различни
царства на органическия свят и представляват
техни характеристики: подсъзнанието,
съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието
определят различния тип съзнание
на минерално-растителния свят, на животните,
хората и ангелите.
Преходът от по-нисш в по-висш тип
съзнание има свой модел на движение, който
се изобразява със специални символи в езотеричните
знания. Такъв е образът на деватамайка,
която зачева и ражда безпорочно. В митологията
тази дева е представена чрез образа
на Луна с две фази – символ на неразумното
човешко сърце. Първата лунна фаза представя
„съгрешаване“ или обратна посока на
сърцето. Втората фаза отразява „наказанието“
на невидимия свят, което при определени
условия може да се превърне в изкупление
на душата. През първата фаза човек изучава
т.н. от Учителя „човешка“ или „външна“ любов.
През втората фаза той изучава „вътрешната“
любов, когато трябва да благодари
за страданието.
Според Учителя Светият Дух, от който
заченала Дева Мария, бил човешката еволюция.
Защото, като извърви пътя от съгрешаване
до изкупление, човек не се връща в същата
точка, от която е тръгнал. Оказва се,
че без да съзнава, той е изминал част от пътя
на развитието на своето съзнание, т.е.
част от своята еволюция. Този път присъствува
скрито, „от обратната страна“ по
време на изминаване на лунния цикъл. И когато
лунният път привърши, или когато платим
на енергийно ниво за грешката си и научим
урока, който тя крие в себе си, внезапно
попадаме в друго измерение. Там всичко е различно,
обгръща ни топлина, чувстваме се
утешени и спасени, радостни. Сърцето е пълно.
Това е светът на Слънцето, който ни се
дава неусетно, като подарък. Той отразява
преодоляване на поляризацията и осъществяване
на връзката между подсъзнание и
свръхсъзнание. Защото истинската цел на
грешките е придобиване на добродетели. Но
това можем да научим само когато ги изправим.
Тогава „злото“ на греха сменя своята
енергия и, според Учителя, се превръща в
„зло, направено с любов“, т.е. в добро. Затова
Той казва: „Злото е половината на доброто, а
доброто – цялото на злото“.
Осъзнаването на лунния цикъл в психиката
бележи способност на съзнанието да погледне
отвън на него, което принципно означава
неговото овладяване. Когато човек съзнателно
започне да пречиства сърцето си,
той е готов да изпълнява вече не своята воля,
а волята на Бога – т.е. сърцето е готово
на безкористна любов. Тогава заспалият
Адам се пробужда и светът на тъмнината се
разсейва – ражда се Божественият изгрев на
Слънцето – човешкия ум, съединен с Бога,
синът на Девата. Защото по време на страданието
сърцето помъдрява и става „разумно“
– с други думи, умът и сърцето се съединяват
и са готови да действат заедно. Това е
културата на „единство на съзнанието“, когато
умът, сърцето и волята са съединени не
само помежду си, но и с Бога. Това е позицията
на андрогина или животът „като Бога“ –
вторият тип еволюция, предложена на човека
при неговото сътворяване.
В света на Слънцето истините са еднозначни,
а животът е само начало. Това е свят
без противоречия и болести, свят на вечна
хармония, на светлина, на радост и любов,
свят на младост и творчество. За него може
да се говори най-добре на енергийно ниво –
чрез словото и музиката на Учителя:
“Красив живот в безкраен път!
Припомням си понякога, някъде далеч бе то.
Там слънце нивга не залязваше
и небето винаги лазурно, мир и светлина.
Химни на любовта ангели безспирно пеят.
Трептят, звучат в акорд звездните вселени.
И въззема се в душата морна вечен копнеж.
В скръб и радост, сълзи, пътят ми извежда,
знам,
духът могъщ лети в слънчева родина”.
(Мелодия 1- песен от Учителя)
житно зърно 11