слънцето - От Извора

ЕДНА УТРИН
НА ГРАДИНАТА В АЙТОС
Надя БОЕВА
Едно от най-великите творения на
Вселената е Земята. Творецът е вложил
тук всички най-благоприятни условия за
живот на всички живи индивиди. Всяко кътче
на тази планета е благословено и има
своето предназначение за великата хармония
в света. Навсякъде по Земята има
чисти места с определена мисия, с неизменна
задача.
И тук имаме едно кътче от света, в
което се осъществява нещо голямо и съдбоносно
за човешкото съзнание, и то придобива
своебразно безсмъртие.Тази точка
на Земята като магнит привлича човеците,
търсещи духовно вглъбяване и те прииждат,
за да се приобщят към духовната
природна даденост и хармония. Всеки е
тръгнал по своята пътечка, камениста или
светла, и пътечките се сливат по оня свещен
път, посочен от лъча на светлината и
любовта великата цел.
Десетилетия наред тук идват различни
люде. Отдалече се виждат трите
високи тополи, които растат край реката,
сочещи свещеното място. И хората
идват, идват, водени от оная вътрешна
сила и светлина трепет, който ги окриля.
Тук се докосват до онова невидимото,
за което жадуват душите им, което ги
лекува, изпитват свобода и радост, изчезва
колебанието, защото единственият
Път вече е очертан.
Идва лятната утрин. Небето е светлосиньо.
Тишина и утринна прохлада лъхат
от боровете отдавна поставени стражи
на Бога, впили върховете си в небето.
И тази сутрин хората стават, мълчаливо
се изправят, мълчаливо се подреждат успоредно
с боровите редици и чакат тайнствения
момент, когато започват молитвите.
Те се казват колективно. Всеки застава
молитвено, със своята истина и своя
вътрешен свят, с пламъчето на един тих,
неугасим огън, запален от векове. Отронват
се думите на молитвите, дадени от
Учителя.
В утринната тишина звучи “Добрата
молитва”: “Вдъхвай в нас с присъствието
си чистите си мисли и ни упътвай да Ти служим
с радост.” В тези думи се усеща до
какви висини се издига човешката душа,
усеща се и благодатта божия, която осенява
духа човешки. Тук са вложени най-много
съгласни, като няколко пъти се повтаря
буквата С, чиито вибрации според Учителя
имат значение. Тези думи, произнесени
от стотиците души, литват и се сливат
във всемира. Хората, все така изправени,
стоят и произнасят свещената молитва,
която като пролетен лъх продухва мъглата
на тежката зима, и усещат радостта
на Битието, навлизаща в душите им. Това
е една неземна радост, една топлинка, която
идва от висините и буди свещени
трепети на обич към всичко.
По-нататък прозвучава 91-ви псалом:
“С перата си ще те покрива и под крилата
Му ще имаш прибежище. Няма да ти се случи
никакво зло и язва няма да се приближи
до жилището ти. На ръце ще те повдига,
да не би да препънеш о камък ногата си...”
“С него ще съм, когато е в скръб” така
библейският псалмопевец е изразил божието
обещание към човеците, които му
служат всеотдайно. Думите се отронват
като капки роса и напояват жадните души.
През каквито и изпитания да минава човек
“С него ще съм, когато е в скръб”! Разлива
се една благодарност към Всевишния и
радост към Битието, която раздвижва
към повик радостен за живот. Това е силата,
която е победила смъртта, силата, която
е превъзмогнала небитието и слиза,
за да осмисли земния път на всяка душа.
Небето просветлява бавно. Слънцето
залива Земята със своята радостна виделина,
въздига се светлият ден. Върховете
на боровете се полюляват леко. Птичият
свят в тях се пробужда, но и те мълчат в
този молитвен час.
След молитвата прозвучават песнимолитви.
“Духът Божий” една мистична
песен: “Духът Божий, Кой пълни сърца ни с
любов, с любов...” Свещени думи. Те докосват
най-сакралните струни на човешката
душа. Висшите трептения мировата Лю-
житно зърно 31