ÑÐ»ÑÐ½ÑÐµÑÐ¾ - ÐÑ ÐÐ·Ð²Ð¾ÑÐ°

ЖИТНО ЗЪРНО 

сп. „Житно зърно“, година ХХVIII, брой 16 (2, 2005 г.) 

СЪДЪРЖАНИЕ 

ЖИВОТО СЛОВО 

Влиянието на Слънцето и Земята върху живота 

на човека – резюме от беседа на Учителя 3 

Продължител 

на списание „Житно зърно“ излизало 

от 1924 до 1944 г. основано от 

ученици 

и последователи 

на Учителя Петър Дънов 

Редакционна колегия: 

Георги Стойчев 

Мария Кисова, д.ф.н. 

д-р Светла Балтова 

Татяна Йорданова 

Живко Стоилов 

адрес: Пловдив 4000 

ул. „Софроний Врачански“ 5А 

e-mail: 

jitnozrno@hotmail.com 

тел.: 032/665 080 

Художествено оформление 

на корицата: 

Борис Стоилов 

Печат: 

Издателска къща „Хермес“ ЕООД 

ISSN 0861 427X 

ШКОЛАТА 

Образът на Учителя през моите очи – Елена Андреева 7 

Изгряващото слънце като символ 

на Новата епоха – Божанка Ганева 10 

СВЕТЪТ ОКОЛО НАС 

Слънцето – подбор из беседи на Учителя 13 

Нови научни факти за Слънцето 16 

Мегалитните обсерватории от древността 

на територията на Ирландия – из книгата 

на Мартин Бренън 19 

ФОРУМ 

Хармония в груповата работа – Хари Салман 22 

Семинар по Паневритмия – Пловдив, 2005 г. 24 

ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТА 

Живата геометрия на Паневритмията – 

д-р Светла Балтова 28 

Една утрин на градината в Айтос – Надя Боева 31 

Тридесет и осем години – Георги Стойчев 33 

Митът за Орфей – Хари Салман 34 

Творческо единство „Хармония“ 38 

Орфеевото цвете – Никола Гигов 41 

ПОЩА 

Под знака на годишнината 42 

Владимир Набоков – стихове 43 

ЗДРАВЕ 

Рецептите на Виолета 44 

Алтернативи за здравето 45 

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ 

Срещи с малките братя ● Ангели божии ходят 

по Земята – Борис Николов 48 

Едгар Кейси за сродните души – Кевин Дж. Тодеши 48 

Силата на настоящето – Екхарт Тол 48 

ДУХОВНО ОБЩЕСТВО 

© БЯЛО БРАТСТВО 

© Издателство „Бяло братство“ 

The High Ideal 50 

Contents 52 

Цветните снимки на 13 и 14 стр. са от сп. National Geographik 

житно зърно

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ 

Отговорността 

Какво мислиш? Какво чувстваш? Как постъпваш? С какво 

живееш? 

Помни: 

Почит и уважение към Доброто! 

Почит и уважение към Красотата! 

Почит и уважение към Любовта! 

Срещнеш ли се с тях, направи малък поклон. Ами, ти си в Храма 

Божий! Благодари! Спазваш ли това, всичко ще ти върви в 

живота. Ти ще бъдеш щастлив. 

Работиш ти си в Храма Божий, служител Божий. Каквато и 

работа да извършваш. “А Иисус обчаше Марта, Мария и 

Лазара.” Във всичко, което вършиш да служиш. От всичко 

най-ценно е служенето! Люби и служи! 

Всичко добро и красиво в живота, всичката свобода и 

правдивост са изявление на Бога. “Изяви ми се тъй, както Ти 

благоволяваш, както на Тебе е угодно!” 

Делото на Доброто е общо, всички участват в него, всеки е 

отговорен за нещо отстоява! Колко е необходим той! 

Борбата е обща и отговорността е обща всички носим 

отговорност за съдбата на человеците и тя е обща! 

Всеки човек представлява един елемент, необходим за общия, 

целокупен живот, той има свои качества, необходими за 

Цялото. Той е длъжен да представя този елемент, което 

значи да бъде верен на себе си. Той е отговорен за 

това. 

Сега започва обединението на човечеството. 

В тази борба и ти вземаш участие и си необходим елемент. 

“Да върша винаги това, което е на ТЕБЕ угодно!” 

Послание на Брат Борис по случай Петровден 

12 юли 1988г. 

2 


ЖИВОТО СЛОВО 

ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЦЕТО И ЗЕМЯТА 

ВЪРХУ ЖИВОТА НА ЧОВЕКА 

Хората се интересуват от нещата 

дотолкова, доколкото имат отношение 

към тях. Земята ни интересува дотолкова, 

доколкото тя може да ни даде храна, 

вода и въздух, които са ни потребни. 

Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото 

може да ни даде светлина и топлина. 

Засега много малко хора има, които 

се интересуват от небето и звездите. За 

да се занимава със звездите, човек трябва 

да има възвишен ум. Най-първо човек 

трябва да се учи и да завърши учението си 

на Земята; след това да се учи и да завърши 

науката на Слънцето, и най-после да 

пристъпи към третия университет – да 

проучва звездите. Но засега това твърдение 

е недостъпно и непонятно на съвременните 

хора, които се намират в заблуждение 

относно живота на човека и неговото 

развитие. 

В живота на хората има голямо отклонение 

от законите на природата и затова 

нито религията им е на място, нито 

вярването им в Бога е правилно вярване, 

нито науката им е наука, нито общественият 

им живот е живот. Цялата 

култура на Земята е пълна само с гробища; 

Земята е култура на всички умрели 

същества. И сегашното поколение ще остави 

такава култура на гробища. Какъв е 

тогава смисълът на всички тези борби, 

които стават на Земята – социални, държавни 

и пр.? Какъв смисъл има всичко това, 

ако един ден всичко ще изчезне и нашата 

Земя, заедно с другите планети от 

Слънчевата система, ще се превърне в една 

космична мъглявина, от която ще се 

роди нова слънчева система, където наново 

ще се повтарят пак същите борби? С 

това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, 

но искам да ви накарам да мислите, 

за да добиете ясна представа за света 

и живота, което ще осмисли съществуването 

ви. 

Хората отдавна са опетнили свещените 

думи на Живота, та сега те вече са 

станали неразбираеми. Мойсей, който е 

бил посветен и дълбоко е познавал природните 

закони, които устройват човешкия 

организъм и поддържат живота, писа за 

човека в книгата „Битие“: „В който ден 

престъпиш великия закон на живота, ти 

ще умреш.“ Мойсей разбираше, че 

смъртта се явява в човешкия живот като 

неизбежно последствие на престъпването 

законите на живота. Всички хора, 

които умират, са престъпници спрямо законите 

на живота. Първото престъпление, 

което хората извършиха по отношение 

тези закони е, че престанаха да бъдат 

проводници на Божествената любов в себе 

си и останаха с човешката любов, в която 

съществуват всички промени и противоречия. 

Сегашните хора, щом като 

обичат едно агне, мислят, че то трябва 

да стане жертва за тях. Те още не разбират, 

че месото е една неестествена храна 

за човека. Естествената храна за човека 

са плодовете, а той се храни с мърша, 

която носи отрова в себе си и причинява 

много болести и смърт. 

житно зърно 3

Затова първата стъпка към победата 

над смъртта е да престанат хората 

да се хранят с мърша и да почнат да 

употребяват плодовете, които са тяхната 

естествена храна. 

Най-важният биологически закон, 

който трябва да се изучава, е този за отношенията 

на Земята, Слънцето и звездите 

към човешкия организъм. Трябва също 

да се изучава отношението на онзи 

вътрешен принцип в живота, който е известен 

под името Любов. Единственото 

реално нещо в света, това е Любовта – 

тази Любов, която дава живот и е създала 

всички организми и всички форми. Същата 

тази Любов е родила и Слънцето, и 

звездите, и Абсолютния Бог. 

Тази Велика Реалност за нас се проявява 

най-първо чрез Земята; Земята в 

случая е проводник на Божествената Любов. 

Затова се казва в Писанието, че Бог 

взел пръст и направил човека. Слънцето е 

направено преди човека. То е друг проводник 

на Великата Реалност. Ако човек не 

разбира същността на Слънцето и Земята, 

не може да разбере и Бога. Сега трябва 

да бъдат проучени и разбрани влиянията 

на Слънцето, Земята и звездите върху 

човешката психофизиология, и след туй 

ще разберем Онзи, Който е създал света. 

Важният въпрос, който трябва да занимава 

сега умовете на хората, е какво е 

тяхното отношение към Земята и Слънцето. 

Ако това се знаеше, щеше да се разбере, 

че когато човек е анемичен, това показва, 

че няма правилни отношения с червените 

лъчи на Слънцето. Ако човек не 

може правилно да расте и да се развива, 

няма органически сили, това показва, че 

той няма правилни отношения със зелените 

лъчи на Слънцето. Защото зелените 

лъчи са, които произвеждат органическия 

растеж. Ако човек не може правилно да 

мисли, това показва, че той няма правилно 

отношение с жълтите лъчи на Слънцето. 

Ако в човека не е развито религиозното 

чувство, това показва, че той няма 

правилни отношения със сините лъчи на 

Слънцето. Ако някой човек няма доблест, 

чувство за достойнство, това показва, че 

той няма правилни отношения с виолетовите 

лъчи на Слънцето. 

За да добие човек това, което му 

липсва, трябва да възприеме и съответната 

материя на Земята чрез специфични за 

тази цел храни. Защото всеки лъч от 

слънчевия спектър изисква съответната 

материална среда, чрез която може да се 

прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще 

ще проучват биолозите и физиолозите. 

Само когато хората всестранно проучат 

тези живи закони на светлината на 

Слънцето и материята на Земята и ги 

приложат в живота си, те ще бъдат 

здрави и щастливи. Само напълно здравият 

човек не прави никакви престъпления в 

живота си. Човек, който има добре организиран 

мозък, здрави и правилно функциониращи 

бели дробове и здрав стомах, никога 

през живота си няма да допусне 

престъпна мисъл в ума си, престъпни 

чувства в сърцето си и волята да извърши 

някакво престъпно деяние. Хора, които 

вършат престъпления, имат някаква 

анормалност в стомаха си. 

Между нормалните и анормални състояния 

на стомаха и възбудимостта на 

основата на мозъка има известно отношение, 

тъй както между плодородието 

на Земята и слънчевите петна. Установено 

е статистически, че когато на Слънцето 

има повече петна, тогава има и по-голямо 

плодородие на Земята, а също и повече 

женитби между хората, а когато няма 

петна върху Слънцето, плодородието 

на Земята е много малко, а нещастията 

между хората повече. Има известно съотношение 

между явленията върху Слънцето, 

плодородието на Земята и човешките 

мисли, чувства и деяния в известно 

4 


поколение. Каквито са мислите, чувствата, 

стремежите и вътрешният живот 

на хората и каквито са техните постъпки, 

такива условия ще се подготвят в 

природата и такава култура ще си създадат 

в света. Но хората още не схващат 

зависимостта между тяхната дейност и 

явленията в природата, а се намират в 

едно заблуждение, което ще изясня със 

следната аналогия. 

Представете си, че сте се затворили 

в стаята си, сами сте направили въздуха 

нечист от продължителното дишане, та 

вече се задушавате, но не ви иде на ум да 

отворите прозорците, а не искате да излезете 

навън, понеже се страхувате да не 

простинете. В какво седи тогава вашето 

нещастие? В нечистия въздух, който сами 

сте направили такъв. Напуснете къщата 

и излезте по планината горе, за да се 

избавите от нещастието си. Сегашният 

ред и порядък в света прилича на една къща, 

в която хората се задушават, но ги е 

страх да отворят прозорците или да излязат 

из нея, т.е. да установят нов ред и 

порядък, с нови разбирания. 

Една велика истина има в Природата, 

която гласи, че всички неща в света са зависими 

едно от друго. 

Сега всички хора трябва да се заемат 

с проучване влиянията на Земята върху 

човешкия живот. Съвременната едностранчива 

култура е лишила човека от много 

блага. Така например лятно време хората 

ходят с обуща от животински произход, 

страхувайки се да походят малко боси, 

което е крайно необходимо за здравето. 

Те не знаят също как да си направят 

домовете, за да използват разумно слънчевата 

енергия в тях; те не мислят как 

правилно да стъпват на земята, за да 

възприемат нейните енергии и пр. Много 

от разстройствата в организма на съвременните 

хора се дължат на това, че те 

нямат необходимата потенциална земна 

енергия в себе си. За да функционират правилно 

жизнените енергии в човешкия организъм, 

необходимо е в него да става правилна 

обмяна между слънчевите и земните 

енергии. 

Вечерно време преди да си легне, човек 

трябва да направи известни упражнения, 

чрез които да прокара слънчевата 

енергия през себе си към центъра на Земята, 

а от центъра на Земята да възприеме 

земните енергии; сутринта трябва да 

направи обратното – да прекара земната 

енергия през себе си към центъра на Слънцето, 

а от центъра на Слънцето да възприеме 

слънчевите енергии. Това е дълбокият 

смисъл на окултните науки, които 

са обосновани върху принципите на една 

велика Наука. Човек, който е запознат с 

окултната наука, може да създаде щастието 

на своя дом, може да продължава живота 

си, а и да постигне безсмъртие на 

Земята. Тези хора, които живеят дълго, 

познават отчасти тази Наука. 

В мозъка на човека има специални 

клетки, които възприемат светлината 

на Слънцето във всичките й гами. Слънчевата 

светлина има 52 гами, а съвременните 

хора на „науката“ досега са изучили само 

две, всичко останало е един свят непознат. 

В мозъка на човека има клетки, 

които се занимават с разпределение на 

енергиите, има клетки, които се занимават 

с производство, всички са проводници 

на различни лъчи. И всички са толкова умни, 

че ако не ги спъваме в тяхната дейност, 

те могат да уредят отлично живота 

ни. Има клетки, които предвиждат 

бъдещето – това го наричат интуиция в 

съвременната наука. 

Според изследванията на съвременната 

окултна наука след 3500 години на Земята 

ще има една нова раса, която ще 

притежава нови сетива, а Земята ще бъде 

10 пъти по-голяма, отколкото е сега. 

На нея сега има планини и океани, които 

съвременните учени не ги знаят. Човешката 

представа за Земята е ограничена в 


зависимост от сетивата, които имаме; 

сега човек има пет сетива, но бъдещият 

човек ще има шест и повече сетива, защото 

творческият процес на Земята е безконечен; 

тогава човек ще има друга представа 

за света, той ще му се разкрие по-обширен 

и по-красив. 

Три фактора има Битието: Бог, Природа 

и Човек. Човекът е дете на Бога и на 

Природата; човекът трябва да опитва 

Бога и Природата. Бог е великото безгранично 

Цяло, в Когото е потопено всичко 

съществуващо. Природата е външен израз 

на тази Велика реалност, а Човекът е външен 

израз на Природата. Сега хората отричат 

съществуването на Бога и искат да 

подчинят Природата, която считат за 

неразумна. С тези си възгледи човечеството 

в своята целокупност е създало найужасните 

престъпления, които историята 

отбелязва в Битието. Сега трябва да 

се даде обратно движение на човешката 

мисъл и на човешкия живот. 

Ако излезете извън сферата на Земята, 

ще видите, че там не съществува никаква 

тъмнина. Тъмнина съществува само 

в известни граници около Земята. Има известни 

теории на учените от миналото, 

според които преди милиарди години Земята 

е минала покрай едно черно, загаснало 

слънце и всичките нещастия идат от 

това, че тя е погълнала в себе си от неговите 

тъмни лъчи. И нашето Слънце по едно 

време, под влиянието на това черно 

слънце, е загаснало, но в последствие е освободено 

от тази тъмнина. 

Сега изходът от тежкото положение, 

в което се намира човечеството, е да имаме 

правилни отношения със силите на Земята 

и на Слънцето и да ги използваме разумно. 

А религиите са само условие, те са 

второстепенни фактори. 

Под земя разбирам този принцип, който 

дава – това е Майката; а под думата 

слънце разбирам туй, което оплодотворява 

нещата и дава всички възможности – 

това е Бащата, мъжкият принцип. И 

Мойсей, който е бил посветен в окултната 

наука и е разбирал тези неща, казва: 

„Ще почиташ баща си и майка си – т. е. 

Слънцето и Земята, – но няма да ги боготвориш“. 

Единственото, което може 

да се боготвори в света, това е само Безграничното 

и Неузнаваемото, в което сме 

потопени, но което никой не знае какво е. 

Никой образа му не е видял. Но това, което 

не знаем, е най-реалното в света. И 

това, което ние не познаваме, урежда нашия 

живот. Където и да сме, в Него сме. 

И когато сме във връзка с Него, всички 

страдания и противоречия изчезват. 

Има път от Земята до Слънцето, 

който ще стане известен и ще можем да 

отидем на Слънцето. Когато вашето съзнание 

се повдигне и намери този път, и 

почнете да пътувате, ще кажете: „Преди 

години само вярвахме в това, което е.“ 

Вярвайте само в това, което вашият ум 

и вашата воля могат да приемат. 

Това е новото верую, което всички хора 

трябва да имат, за да се образува или 

по-право да се възстанови вътрешната 

връзка между всички човеци, да познаят, 

че са братя и синове на Слънцето и Земята. 

Резюме на беседа, държана от Учителя 

на 15 април 1934 г. 

При слънчеви бани 

повтаряй слeдната 

формула: 

Господи, благодаря Ти за свещената 

енергия на Божествения живот, 

който ни изпращаш заедно със 

слънчевите лъчи. Живо чувствам как 

той прониква във всичките ми 

органи и навсякъде внася сила, 

живот и здраве. Той е израз на 

Твоята любов към нас. Благодаря Ти! 

Учителя 

6 


ШКОЛАТА 

ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 

Елена АНДРЕЕВА 

(продължение от миналия брой) 

Учителя никога не е живял при добри 

условия и удобства. Когато Гина и Петко 

Гумнерови го поканили да живее у тях, те 

му предложили сутеренна стая, чието 

малко прозорче беше на височината на 

повърхността на двора – прозорец на зимник. 

После, когато си излизат другите 

квартиранти, той се премества горе. Започва 

да държи беседите си при найскромни 

условия, но не изисква други. При 

сняг и дъжд, при жега, Учителя говореше 

на отворен прозорец, като едната половина 

от слушателите бяха вътре, а останалите 

слушаха отвън, каквото дочуят. 

Дори когато имаше вече стая на Изгрева, 

Учителя живееше пак при оскъдни условия, 

без течаща вода (поливаха му сестри 

над леген, за да се измие), без сервизни помещения, 

но никога и намек дори не е имало 

от негова страна, никога не поиска да 

му се направи елементарно удобство. Той 

познаваше нашето естество и затова не 

поиска. 

Веднъж бях по работа при Учителя. 

Дойдоха последователно няколко души да 

му разказват едно и също нещо. Беше нещо 

около нашия прославен борец Дан Колов. 

Първият човек дойде и разказа какво 

е видял при борбата, Учителя го изслуша 

внимателно. Дойде вторият, и той изказа 

впечатленията си от борбата, Учителя 

го изслуша със същото внимание. Дойжитно 

зърно 7

де трети, и той му разказа същото. Учителя 

не пресича никого, не казва, че знае. 

Дори зададе някои въпроси, на които те с 

готовност отговаряха. Хората не обичат 

да им се разказва това, което знаят. 

Никога, и при други случаи, не съм чула 

Учителя да каже: „Остави, това вече го 

зная.“ Или пък някой дойде и разказва за 

болката си, за страданията си по няколко 

пъти – Учителя го изслушваше внимателно 

и даваше съвети и наставления, и така 

– с часове. Един брат ми разправяше, как 

веднъж упрекнал Учителя, че дал съвет на 

близко нему същество, който съвет 

братът не одобрявал. Учителя не се защитил, 

като че ли бил длъжен да се съобразява 

с мнението на другите, когато дава 

съвет някому; приел упреците, без да 

каже дума. 

Един от студентите комунисти, които 

идваха в нашия стол да се хранят, ми 

разказа как на един обяд дошли двама от 

града, спрели пред Учителя. Единият се 

нахвърлил с упреци и ругатни. Учителя го 

изслушал, нищо не отговорил, но като 

свършил с ругатните, му казал: „Ти си боледувал 

от сифилис и още не си се излекувал. 

Ако искаш, ела, мога да ти помогна.“ 

Ругателят нищо не отговорил, обърнал се 

и двамата поели обратно към града. Студентът 

коментира, че ако Учителя е искал, 

могъл е да направи всекиго свой последовател. 

Но Учителя не търси последователи, 

а оставя всеки сам да дойде при него, 

по вътрешен подтик и свобода, да се 

учи. 

Той търпеше и изслушваше и тези, 

които се опитваха да го поучават, да му 

дават съвети как да постъпи – защото 

имаше и такива случаи. Мнозина мислеха, 

че знаят повече от него. На това негово 

търпение многократно съм се удивлявала 

и възхищавала. На неговата любов и благородство 

не зная равни. 

Около 20-те години на века в Братството 

влязоха доста млади хора, повечето 

студенти, които се интересуваха от 

духовни въпроси. По това време българското 

духовенство не отлъчи направо Учителя 

от църквата, но го обвини в самоотлъчил 

се. В същото време в обществото 

се носеха най-различни слухове за поведението 

му, какви ли не доноси и клевети. 

Дори правиха опит да го изправят пред 

съдебните власти. По липса на доказателства 

това не можа да стане. Българската 

общественост се отнесе враждебно 

към делото на Учителя. Върху му се сипеха 

хули, мръсотии, клевети, срещу него 

свещеници говореха от амвоните си. 

Вестниците пишеха най-безсрамни и непроверени 

неща. Някой си Ласков излезе с 

една брошура, изпълнена с подигравки не 

само спрямо Учителя, но и против последователите 

му. 

В това време Учителя изнасяше беседите 

си четири пъти седмично, изявяваше 

Словото на тези, които бяха готови и 

го разбираха. На онези, които искаха той 

да се защити срещу безмилостната мълва, 

казваше: „Истината няма нужда от 

защита.“ Това бяха думи с високо напрежение. 

Думи, които ми напомняха Христовите: 

„Господи, прости им, защото те 

не знаят какво вършат.“ 

Учителя не говореше за своята личност. 

Той не каза кой е и от кой свят идва, 

но при такива негови изяви виждах сиянието 

на един висш свят, свят на светлина 

и любов, на красота и смирение. Учителя 

не беше от нашия свят. Той всички 

въпроси разглеждаше в друга светлина – 

светлина, която извеждаше човека от огранченията 

на мрака и невежеството. 

Нито мислеше като нас, нито постъпваше 

като нас, не живя като нас, макар 

и да имаше физическо тяло като нас. 

На обяд идваше да се храни в общия 

стол. През деня по всяко време можехме 

да го видим и да разговаряме с него, а много 

често и на групи, на групи идвахме и непринудено 

се продължаваше с часове приятен 

разговор. Задавахме въпроси и той с 

разположение отговаряше, като ги осветяваше 

с нова, духовна светлина, интересно, 

оригинално, понякога и духовито. 

Темата можеше да бъде известна, но на- 

8 


чинът на разглеждането є – винаги нов и 

оригинален. Даваше изобилно на тези, които 

искаха да го слушат. Около него винаги 

имаше оживление. Той беше като извор, 

от който черпеха всички. 

Във всички срещи с последователи, 

слушатели и ученици Учителя имаше 

предвид тяхното добро, как по-добре и 

достъпно да обясни въпросите, които ги 

интересуваха. Той говореше общо, но ще 

даде такъв пример, който се отнася специално 

за едного и той разбира, че това се 

отнася специално за него, и си вземе поука. 

По такъв начин непрекъснато помагаше 

на слушателите си; макар и да говореше 

общо, но всеки разбираше и вземаше 

това, което се отнасяше до него. В общите 

разговори вплиташе частните въпроси, 

за да насърчи и помогне на онзи, който 

имаше нужда. Знаеше, когато някой е натоварен, 

има някаква мъка; аз виждах как 

Учителя по време на беседата поглежда 

към това същество от време на време, и 

това, което говореше, беше насочено към 

него. Някой е задал мислено въпрос – Учителя 

и на него отговаряше, обясняваше, и 

така до края на беседата вече е взел част 

от мъката на мнозина, ако не на всички. 

Ако случайно слушателят не разбира това, 

което Учителя говори, той погледаше 

този от слушателите си, който разбира, 

и продължаваше да изяснява въпроса, като 

все поглеждаше към този, който разбира, 

и към онзи, който не разбира.И така 

възпитаваше и тези, които не разбираха, 

и тези, които разбираха; възпитаваше колективно 

и лично, а често пъти говореше 

и безлично. 

Учителя притежаваше умението да 

възпитава само с поглед, с една дума или с 

някаква постъпка. Така той държеше будно 

съзнанието ни и ни караше да мислим, 

да търсим в себе си погрешката, която 

трябва да изправим. Веднъж тръгнах за 

нещо в града по работа. Учителя говореше 

с Паша и Савка пред приемната стая. 

Аз се спрях при тях. Той ме погледна засмяно 

и каза: „Ти, Еленке, вече си уредила 

работите си, накривила си шапката.“ На 

главата си носех барета и бях я дръпнала 

малко надясно, не беше на средата на главата 

ми. Така сложена, шапката показваше, 

че съм под влиянието на не много сериозни 

същества. В накривената ми шапка 

имаше светско влияние, мода, някакъв 

каприз, нещо несериозно. Аз тогава взех 

тези думи на шега, но както по-късно 

разбрах, и в тези шеги имаше истина. Всяко 

нещо, което правим, е израз на някакви 

сили – положителни или отрицателни; 

ученикът не трябва да се поддава на отрицателните 

влияния, пък и кокетството 

не е за него. За всяко нещо, което прави, 

ученикът трябва да държи сметка, 

съзнанието му да е будно и да не се поддава 

на чужди влияния. 

Учителя беше същество на великата 

вяра. Той вярваше във Великата Разумност, 

в Бога и постоянно казваше, че човек 

се ръководи от разумни същества и 

закони, че нашият свят е част от Големия 

разумен свят. Убедеността, с която 

ни говореше за Разумния свят, за Великата 

Реалност, беше непоколебима. Нищо 

не натрапваше, а оставяше всеки сам да 

почувства и разбере истинността на словото 

му. 

Вярата и привързаността, която 

имахме към Учителя, много външни хора, 

които не го познаваха, я отдаваха на хипнотично 

въздействие от негова страна. 

А тази вяра и привързаност се дължаха на 

уважението, доверието, обичта, които 

имахме към него. Всеки от нас е получил 

светлина и знание от него, които са му 

помогнали в трудни моменти от живота. 

Учителя абсолютно всичко вършеше чисто 

и безкористно, никога не е искал нищо 

от нас. А и какво можехме ние да му дадем? 

Може ли душите ни да не са изпълнени 

с благодарност и обич към него? 

(следва) 


Изгряващото слънце 

като символ на Новата епоха 

Доклад от международния форум, посветен на 140 години 

от рождението на Учителя, Пловдив, 21. V. 2004 

Божанка ГАНЕВА 

Когато Бог създал човека и го поставил 

да живее в райската градина, Той го направил 

първоначално андрогин – т. е. двуполово същество. 

Според Яков Бьоме, немски философмистик 

от 16-ти век, това същество наподобявало 

външно на девица, която представлявала 

точен образ на Бога. Андрогинът 

Адам обаче трябвало да държи изпит, който 

щял да определи неговото бъдещо духовно и 

физическо развитие. Според Учителя Бог попитал 

Адам: „Как искаш да живееш? Като 

мен или като животните?“ Въпросът означавал 

дали Адам желае да остане андрогин или 

иска да се раздели на два пола. В този момент 

светлият и тъмният принцип в човешкото 

същество се борели за надмощие. За съжаление 

Адам избрал да живее „като животните“ 

– т.е. избрал поляризацията. Защо? Защото, 

когато Бог привеждал пред него животните 

по двойки, за да им постави имена, на Адам се 

поревнал начинът, по който те се размножавали… 

Това означавало принципен избор на 

лесния път в придобиване на благата и съзнателен 

отказ от труда, който ги предхожда. 

В момента, в който произнесъл своя избор, 

Адам се отделил от Бога и заченал Ева, а 

Бог само го приспал и извадил заченатото от 

него. И така, Ева се родила от Адам, докато 

той спял: „И нанесе Бог изстъпление на Адама 

и той заспа“ (Битие, 2:21). Но докато този сън 

специално се подчертава в библейския разказ 

със странния термин „изстъпление“, никъде 

не е упоменато, че Адам по-късно се пробужда 

от съня си (въпреки, че Бог му довежда Ева 

и той започва да живее с нея). Редица свидетелства 

на устните и писмени езотерични 

знания говорят, че всъщност сънят на Адам 

продължава цяла епоха и тази епоха в духовната 

история на човечеството носи названието 

„Епоха на грехопадението“. 

Ето какво пише Учителя по този въпрос: 

„Сънят се е наложил на хората поради нарушаване 

на Божествените закони. От Божествено 

гледище той не е бил предвиден. Същото 

се отнася и за смъртта. Човек е създаден 

за да живее, а не да умира. Човек трябва 

да излезе от областта на спящия живот, т.е. 

от смъртта, и да влезе в живота на безсмъртието, 

във възкресението“. С други думи, сънят 

на Адам не е бил обикновен сън, а сън в 

съзнанието. Защото двете дървета в райската 

градина – дървото за познаване на доброто 

и злото и дървото на живота, според Учителя 

определят две епохи в развитие на човешкото 

съзнание: „Култура на жената“ или 

епоха за развитие на човешкото СЪРЦЕ – 

т. нар. епоха на грехопадението, и „Култура 

на мъжа“ – епоха за развитие на човешкия 

УМ, която предстои да се изяви. 

Какво се случва с Адам по време на дългия 

му сън е добре известно на всички ни – чрез 

своите потомци той продължава почти 

ежедневно да яде от забранения плод, въпреки 

тежките последствия от това. Защото 

не може да се справи със съня, настъпващ едновременно 

с яденето. Според Учителя забраненият 

плод е човешкия егоизъм. Това е 

свят, в който човек счита себе си за бог и 

поставя своята воля над волята на Бога. 

Един свят, обратен на Божествения. В митологията 

този свят се изобразява като свят 

на отразената слънчева светлина – свят на 

Луната. Той бележи отклонението на човека 

от правия път, което душата изминава по 

време на съгрешаване – от момента на първоначалната 

му точка до момента на възстановяване 

на нарушеното равновесие. 

10 


Психолозите смятат, че човек греши 

подсъзнателно. В определен аспект човешкото 

подсъзнание може да се идентифицира с 

его-съзнанието, с онзи свят, в който ние живеем, 

така да се каже, „в чужда кожа“ – ръководени 

от инстинкти и непотребни желания 

на сърцето, т.е. от своята животинска природа. 

Според Учителя има четири типа съзнание, 

през които човек последователно минава 

в своята еволюция. Те са свързани с различни 

царства на органическия свят и представляват 

техни характеристики: подсъзнанието, 

съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието 

определят различния тип съзнание 

на минерално-растителния свят, на животните, 

хората и ангелите. 

Преходът от по-нисш в по-висш тип 

съзнание има свой модел на движение, който 

се изобразява със специални символи в езотеричните 

знания. Такъв е образът на деватамайка, 

която зачева и ражда безпорочно. В митологията 

тази дева е представена чрез образа 

на Луна с две фази – символ на неразумното 

човешко сърце. Първата лунна фаза представя 

„съгрешаване“ или обратна посока на 

сърцето. Втората фаза отразява „наказанието“ 

на невидимия свят, което при определени 

условия може да се превърне в изкупление 

на душата. През първата фаза човек изучава 

т.н. от Учителя „човешка“ или „външна“ любов. 

През втората фаза той изучава „вътрешната“ 

любов, когато трябва да благодари 

за страданието. 

Според Учителя Светият Дух, от който 

заченала Дева Мария, бил човешката еволюция. 

Защото, като извърви пътя от съгрешаване 

до изкупление, човек не се връща в същата 

точка, от която е тръгнал. Оказва се, 

че без да съзнава, той е изминал част от пътя 

на развитието на своето съзнание, т.е. 

част от своята еволюция. Този път присъствува 

скрито, „от обратната страна“ по 

време на изминаване на лунния цикъл. И когато 

лунният път привърши, или когато платим 

на енергийно ниво за грешката си и научим 

урока, който тя крие в себе си, внезапно 

попадаме в друго измерение. Там всичко е различно, 

обгръща ни топлина, чувстваме се 

утешени и спасени, радостни. Сърцето е пълно. 

Това е светът на Слънцето, който ни се 

дава неусетно, като подарък. Той отразява 

преодоляване на поляризацията и осъществяване 

на връзката между подсъзнание и 

свръхсъзнание. Защото истинската цел на 

грешките е придобиване на добродетели. Но 

това можем да научим само когато ги изправим. 

Тогава „злото“ на греха сменя своята 

енергия и, според Учителя, се превръща в 

„зло, направено с любов“, т.е. в добро. Затова 

Той казва: „Злото е половината на доброто, а 

доброто – цялото на злото“. 

Осъзнаването на лунния цикъл в психиката 

бележи способност на съзнанието да погледне 

отвън на него, което принципно означава 

неговото овладяване. Когато човек съзнателно 

започне да пречиства сърцето си, 

той е готов да изпълнява вече не своята воля, 

а волята на Бога – т.е. сърцето е готово 

на безкористна любов. Тогава заспалият 

Адам се пробужда и светът на тъмнината се 

разсейва – ражда се Божественият изгрев на 

Слънцето – човешкия ум, съединен с Бога, 

синът на Девата. Защото по време на страданието 

сърцето помъдрява и става „разумно“ 

– с други думи, умът и сърцето се съединяват 

и са готови да действат заедно. Това е 

културата на „единство на съзнанието“, когато 

умът, сърцето и волята са съединени не 

само помежду си, но и с Бога. Това е позицията 

на андрогина или животът „като Бога“ – 

вторият тип еволюция, предложена на човека 

при неговото сътворяване. 

В света на Слънцето истините са еднозначни, 

а животът е само начало. Това е свят 

без противоречия и болести, свят на вечна 

хармония, на светлина, на радост и любов, 

свят на младост и творчество. За него може 

да се говори най-добре на енергийно ниво – 

чрез словото и музиката на Учителя: 

“Красив живот в безкраен път! 

Припомням си понякога, някъде далеч бе то. 

Там слънце нивга не залязваше 

и небето винаги лазурно, мир и светлина. 

Химни на любовта ангели безспирно пеят. 

Трептят, звучат в акорд звездните вселени. 

И въззема се в душата морна вечен копнеж. 

В скръб и радост, сълзи, пътят ми извежда, 

знам, 

духът могъщ лети в слънчева родина”. 

(Мелодия 1- песен от Учителя) 


Творческо единство „Хармония”, Вечното сърце 

“Светило на тялото е окото; и тъй, ако е 

окото ти чисто, всичкото ти тяло светло ще 

бъде” (Ев. Матея, 6:22) Учителя казва: „Христос 

влага една дълбока идея в тази мисъл. Той 

говори за едно око, което е вътре, в центъра 

на мозъка. Аз го наричам „око на душата“. 

Христос взима думата „око“ в единичен 

смисъл, като общ принцип, който включва 

всичко в себе си. Когато говорим за Бога, ние 

разбираме единица, която включва всичко в 

себе си. Когато говорим за тази единица разделена, 

размножена в себе си, разбираме всичките 

й проявления в света. Това подразделение 

хората го тълкуват различно: учените 

хора го наричат закони, причини и последствия, 

еволюция, мисли, чувствувания и т.н. 

Христос казва, че това вътрешно око е едновременно 

и слънцето на човека. И когато 

човек изгуби своето слънце, той умира. С други 

думи, когато човек духовно ослепее, той 

умира, а когато духовно прогледа, той оживява. 

Това възкресение не е онова, което църквата 

подразбира, а то е възкресение, чрез което 

се придобиват знания за разбиране законите, 

по които се управлява светът и се развива 

животът. Животът е започнал с образуването 

на това око. Най-напред, когато Господ 

е създал човека, е направил това око, а 

после самия него“. 

„Не може да има култура, не може да има 

благороден свят, докато съвременните хора 

не развият в себе си това вътрешно око. За да 

растат и да се развиват вашите мисли и желания, 

трябва това око да изпраща своята 

топлина и светлина върху мислите и желанията 

ни и с това да ги полива и наглежда.Това 

око е вътре в мозъка ни. Намерим ли окото, 

ще намерим и слънцето си. Не мислете, че 

сърцето е само един орган, който изпълнява 

определена своя функция. Сърцето е общество 

от най-разумни клетки, съединени, които 

извършват най-възвишената работа – те 

извършват работата на душата. Препоръчвам 

ви да развиете това светло око, за да не 

правите грешки в живота“. 

„Ако българите направят първи този 

опит, ще видят как в една година ще има подобрение 

и в умствено, и в душевно отношение. 

Мислете за окото, за което Христос е говорил, 

защото то е във всички, и у вас ще се 

породи божествена мисъл, обич и добрина. 

Когато намерите това око, ще бъдете всички 

безсмъртни: то съживява. Това е искал да 

каже Христос. Всеки, който иска да бъде 

безсмъртен, да намери своето око.“ 

(НБ, III с., „Светило на тялото“) 

„Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее. 

То светлина и радост ще ми донесе. 

Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее 

и радост светла то в живота ми ще внесе. 

Тогава, мамо, аз ще се проявя, 

Готов ще бъда да проявя доброто в света”. 

(”Моето слънце днес ще изгрее” – песен от Учителя) 

“Всичко е светло, всичко е осветено, 

с моята жива виделина. 

Зум мери ману, зум мери манун дана, 

асавита вита нанда.” 

(”Тайната вечеря” – песен от В. Несторова; песен, изпята 

от Христос на тайната вечеря) 

(Песните бяха изпълнени от музикантите 

Петър Ганев и Симеон Симеонов) 

12 


СВЕТЪТ ОКОЛО НАС 

От Учителя 

СЛЪНЦЕТО 

Слънцето е мястото на Бога. 

Слънцето е видимата страна на проявлението 

на Бога. 

Земният рай в Слънчевата система е 

на Слънцето. 

В нашата Слънчева система има 

две слънца – едно видимо и едно невидимо. 

За видимото учените говорят, 

а за невидимото не знаят нищо. 

Има едно слънце, на което нашето 

Слънце е отражение. 

Един ден ние ще разберем това 

слънце, в което се проявява Бог, в 

което Бог живее и изпраща светлина. 

Освен това Слънце, които виждаме, 

има друго, Божествено Слънце, 

което никога не залязва. Великите 

посветени имат вечен ден, за 

тях той никога не залязва, те виждат 

Слънцето навсякъде, Земята 

отвсякъде, за тях материята е 

прозрачна. 

Ако разглеждате Слънцето като 

тяло, то отвън и отвътре е обвито 

с диамантена обвивка – едно 

гладко кълбо, което има един милион 

километра в диаметър. На него 

живеят разумни същества, всички 

облечени в такава дреха. 

По-голямата част от енергията, 

която нашето Слънце приема от 

централното Слънце, се консумира 

от него и сравнително малка част 

от нея отива към планетите. 

Енергиите, които Земята приема 

от Слънцето, значително се преобразяват. 

Като проникват в земните 

пластове, последните поглъщат 

от тях всички хранителни елементи 

и остава онова, което не може 

да се ползва. Така преобразени, тези 

енергии вече не са полезни за развитието 

и затова се изпращат от 

Земята в космическото пространство 

и оттам по известни пътища 

се връщат пак на Слънцето. 

Последното от своя страна ги 

Слънцето е живо, колективно същество, което има космическо 

съзнание. В него е мисълта. Под влиянието на Слънцето 

се събуждат в човека мисълта и космическото съзнание. 


▲ Бримки от рентгенови лъчи по горещата слънчева корона 

Ауаглас небула (сн. телескоп Хъбъл) 

▼ Изхвърляне на маса от слънчевата корона, състояща се 

от билиони тонове заредени частици. 

▼ 

14 


ги препраща към централното Слънце за понататъшна 

преработка, за да добият своя 

първоначален ритъм. 

Слънцето е извор на жива енергия. По отношение 

на Земята енергията на Слънцето е 

положителна. Тя се развива в положително и 

отрицателно електричество и в положителен 

и отрицателен магнетизъм. Земната 

енергия по отношение на Слънцето е отрицателна. 

От съприкосновението на тия две 

енергии се произвежда животът на Земята. 

Този посредник, който съединява и трансформира 

тези две енергии, е наречен от учените 

етер. Той прониква пространството и 

цялата Земя. Окултистите го наричат животворна 

плазма; мистиците го наричат дух. 

И в книгата Битие се казва: „В началото Бог 

създаде небето и Земята. А Земята беше неустроена 

и пуста, и тъмнина бе върху бездната; 

и Дух Божий се носеше върху водата.“ 

Слънчевата енергия слиза върху Земята като 

обширна струя, опасва я от Северния полюс 

към Южния и се връща пак към Слънцето. 

Някои учени поддържат, че тази именно 

енергия движи Земята около нейната ос. 

Според закона на движението, онази част от 

Земята, която постоянно се обръща и приближава 

към Слънцето, има най-благоприятни 

условия за своето развитие. А частта є, която 

се отдалечава, губи повече от тези условия. 

Един час преди изгрева на Слънцето неговата 

енергия има психическо влияние върху 

клетките на тялото – тя обновява тяхната 

енергия и създава нов импулс за работа с 

тях. 

Лъчите преди изгрев, които се пречупват 

през атмосферата, имат влияние повече върху 

мозъка. По време на изгрева лъчите на 

Слънцето, които идват по права линия, 

имат влияние върху дихателната система и 

върху нашата чувствителност. А колкото 

наближава към пладне, те имат влияние върху 

храносмилателната система. Затова лечебността 

на слънчевата енергия е различна: 

преди изгрев Слънце – за подобрение на 

мозъчната и нервната система, при изгрев 

Слънце – за дихателната система, а от 9 до 

12 часа – за стомаха, т.е. през това време 

от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно 

действие върху болния стомах. А след 

обяд изобщо слънчевата енергия има малко 

целебни резултати. 

През четирите годишни времена слънчевата 

енергия оказва четири вида влияния. 

Пролетта и лятото представляват прилив 

на слънчева енергия към Земята, а есента и 

зимата – отлив. Затова най-благотворното 

влияние на Слънцето започва от 22 март. 

Всички онези организми, които са здраво устроени, 

се ползват от тази енергия, а слабите 

организми се разтопяват от нея и отслабват 

още повече. От 22 март Земята работи 

по-творчески, творческите є сили са в 

действие. Когато напролет приижда положителна 

слънчева енергия, творческата дейност 

на Земята се увеличава и затова има 

по това време силен растеж; най-голямата 

органическа работа се свършва тогава. 

Най-добрите месеци за обновяване са от 

22 март, през целите месеци април и май, до 

22 юни. На последната дата всяко растене 

спира. 

Първият лъч на Слънцето е нещо много 

мощно и красиво. Ако десет пъти можеш да 

го хванеш през годината, то е достатъчно. 

Но за да го усетиш както трябва, не бива с 

нищо да отвличаш вниманието си. 

Слънцето има повече от 10 магнетични пояса, 

които опасват Земята, кръстосват я в 

различни посоки. През разните векове тези 

пояси са действали върху хората, докато 

създали сегашната егоистична култура – култура 

на силата. Други пояси излизат сега от 

Слънцето. Те приготвят условия за една помека 

култура – култура на Любовта. Ако вие 

не се поставите под благотворното влияние 

на тези лъчи, т.е. на тези пояси, нищо не можете 

да направите. Ако умът ви е добре развит, 

през мозъка като през призма ще разложите 

слънчевите лъчи, ще схванете новите 

пояси на светлината. Днес Слънцето не е 

такова, каквото е било преди хиляди години. 

От петната на Слънцето произтичат големите 

магнетични бури. От тези петна зависи 

и плодородието на Земята. Когато има 

повече петна на Слънцето, годината е поплодородна. 

Когато има повече петна на 


Слънцето, повече хора се женят, повече умират, 

тогава стават големи пертурбации в 

нервната система, сърдечни разриви, мозъчни 

апоплексии, болки в гръбнака, в бъбреците, 

хората не са на себе си. 

Видните адепти отдавна са доказали, че 

слънчевите петна оказват влияние върху живота 

на Земята. Тези петна започнаха да се 

явяват, след като хората започнаха да грешат. 

Щом хората изправят живота си, и 

слънчевите петна ще изчезнат. 

Строежът на Слънцето и строежът на 

клетките са подобни. Слънцето има в себе 

си три области: едната от тях приготвя 

енергията, втората я акумулира и трансформира, 

а третата я препраща на Земята. 

Също и в клетките има три области: 

външна, която възприема слънчевата енергия, 

средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, 

която я преработва и превръща в 

жизнена сила. Тези три области ги има и в 

организма в по-развита форма. Те най-лесно 

личат в зародиша. Първата, външната, се 

нарича ектодерма, която е в средата – мезодерма, 

а вътрешната се нарича ендодерма. 

Нови научни факти за Слънцето 

Слънцето, даряващо ни живот, предизвиква 

също бури, които могат да пометат 

новите ни технологии. Новите телескопи и 

сателити карат учените да изследват тайните 

на темпераментната ни звезда. 

То грее от 4.6 билиона години – преди още 

Земята да е съществувала и да е била озарена 

от неговата оживотворяваща светлина. Но 

едва в последните две десетилетия учените 

започнаха наистина да разбират термонуклеарния 

фактор, наречен Слънце. 

Според галактическите стандарти нашата 

звезда е незабележима. При все това тя 

е толкова голяма, че милион Земи могат комфортно 

да се разположат във вътрешността 

є. 

Слънцето попада в категорията на жълтите 

звезди от тип Г, толкова разпространени, 

че в галактиката Млечен път има билиони 

от тях. И все пак няма друго тяло в космоса, 

което да е по-важно за нас. Слънцето е 

буквално източник на всеки вид енергия, поддържаща 

живота и, разбира се, е нашата 

връзка с онези космични процеси, които създават 

галактиките и властват във Вселената. 

И днес, четири столетия след като Галилей 

и други учени изумиха Европа, откривайки 

движещи се по слънчевата повърхност 

петна, много от по-дълбоките аспекти на 

нашата звезда са забулени в тайна. 

Всичко, което става на Слънцето, повлиява 

нашата планета и населението є, но има 

две експлозивни слънчеви явления, които ни 

засягат най-силно. Едното са слънчевите изригвания, 

при които малка област на слънчевата 

повърхност изведнъж изригва в десетки 

милиони градуси и изхвърля радиационни 

вълни, които могат да прекъснат далекосъобщенията 

и да извадят от строя спътници. 

Другият вид явления са протуберансите на 

короната, при които билиони тонове заредени 

с енергия частици се откъсват от слънчевата 

корона със скорост милиони мили в час. 

Когато тези масивни облаци ударят защитната 

магнитосфера на Земята, те смачкват 

силовите линии на магнитното поле и 

изхвърлят милиони трилиони ватове мощност 

в горните слоеве на атмосферата. Това 

претоварва силовите линии, предизвиква 

затъмнения и разстройва всички чувствителни 

уреди и всичко, намиращо се в орбита 

около Земята. 

Често двете явления се явяват заедно, 

какъвто беше случаят през октомври 2003, 

когато експлодира слънчево изригване, 

четвърто по мощност от всички регистрирани 

досега. Благодарение на съвременните 

измервателни уреди това събитие можа да 

бъде засечено отрано и да бъдат предприети 

мерки. Атмосферата беше така наелектризирана,че 

северното сияние се виждаше на юг 

чак до средиземноморските области. 

Анализите от SOHO и данните от 

Yohkoh разкриват, че гигантските бримки 

от рентгенови лъчи по горещата слънчева 

корона осигуряват важни магнитни връзки 

между петната и магнитните полюси на 

Слънцето. Тези гигантски бримки са дълги 

16 


около 500 000 мили и са изпълнени с 3 500 000 F 

горещ, наелектризиран газ. Появяват се през 

фазата на нарастване в 11-годишния цикъл на 

слънчевите петна и се свързват с изхвърляне 

на енергия от петната, което става всеки 

1–1,5 години и причинява циклично преобръщане 

на магнитните полюси на Слънцето. 

Предполага се,че тези връзки играят важна 

роля в „слънчевото динамо“ – процесът, който 

произвежда силни магнитни полета на 

Слънцето и е източникът на слънчевите 

петна, слънчевите изригвания и изхвърлянето 

на маси, влияещи върху Земята. 

Супергранулациите по повърхността на 

Слънцето са вид хоризонтални потоци с дължина 

около 30 000 км и продължителност на 

появата около 2 дни, те се открояват върху 

мрежата от по-малки магнитни белези. Супергарнулациите 

са изглежда странстващи 

вълнови предавания. Соларните физици се надяват,че 

наблюденията върху поведението 

им ще изяснят загадъчното им естество. Те 

все още са загадка и няма обяснение на техния 

характерен размер от 30 000 км. Не е известна 

и дълбочината им. Разбирането на супергранулациите 

ще помогне да се изяснят магнитните 

полета около слънчевата повърхност. 

Разбирането на динамиката на слънчевия 

магнетизъм е важно, защото учените 

смятат, че резките промени в магнитните 

полета предизвикват застрашаващата слънчева 

активност, изразяваща се в магнитни 

бури и изригвания. 

За изследователите на Слънцето разбирането 

на слънчевите петна е равностойно 

на търсенето на Светия граал. Активността 

на петната расте от своя минимум до 

своя максимум за около 11 години. (т.е. след 

22 години настъпва нов цикъл – б. ред.). През 

това време се сменя цялото магнитно поле 

на Слънцето – северният полюс става южен 

и обратно; след това отново разменят местата 

си при следващия цикъл. Слънчевите 

петна се образуват, когато чудовищни снопове 

от линиите на магнитното поле пробиват 

слънчевата повърхност и показват 

участъците, в които това поле е най-мощно. 

Сега учените могат да проникнат под 

повърхността на Слънцето с техника, наречена 

хелиосеизмология. Доплер-апаратите на 

СОХО отчитат звукови вълни, пронизващи 

Слънцето. Техните промени разкриват вътрешни 

структури. Хелиосеизмологията потвърждва, 

че магнетизмът на слънчевите 

петна поддържа плазмата отдолу хладна и 

блокира горещата надигаща се плазма. Могат 

да се замерят дори и петната на обратната 

страна на Слънцето. 

Текст към цветните илюстрации: 

Слънчевата повърхност е покрита с мехури 

с размерите на Тексас. Наречени гранули, 

тези плазмени клетки с кратък живот 

пренасят посредством конвекция топлина 

на повърхността, както водните мехури по 

вряща водна повърхност. Издигането и спадането 

на мехурите произвежда звукови вълни, 

които правят Слънцето да тупти всеки 

пет минути. Падините между гранулите 

имат турбулентна природа. (към стр. 13) 

Бримките достигат до височина, равна 

на 10 Земи. Енергията, генерирана от движението 

на по-малките бримки, вероятно е източникът 

на мистериозната топлина на короната. 

Нагорещените газове, които образуват 

Слънцето – основно водород и хелий – съществуват 

в наелектризирано състояние, наречено 

плазма. Под повърхността плазмата избутва 

или придърпва линиите на магнитното 

поле. Но когато те са достатъчно силни, 

за да се издигнат като арка над повърхността, 

с тях се изхвърля навън и плазма. (към стр. 

14) 

На 20 януари 2005 г. експлодира гигантско 

слънчево петно, нарeчено NOAA720. 

Вихърът изхвърли в пространството слънчев 

пламък, състоящ се от рентгенови лъчи 

от най-мощния вид, и облак от наелектризирани 

газове, билиони тонове (протуберанс 

от короната). Слънчеви протони с ускорение 

близо до светлинната скорост достигнаха 

Лунно-Земната система минути след началото 

на двадесет и четиричасовата „протонна 

буря“. 

Когато след 36 часа цялата маса, отделила 

се от короната, достигна до магнитното 

поле на Земята, наблюдателите можаха 

да видят най-ярката и прекрасна зора на небето. 

Януарската протонна буря беше най-голямата 

от 1989 г. насам. Тя беше особено наситена 

с протони с високо ускорение, обвити 

със 100 милиона електронни волта енергия. 

Такива протони могат да пробият 11 сантиметрова 

дупка във водата. 

През октомври – ноември 2003 г. огромният 

пламък, откъснал се от Слънчевата 

повърхност, предизвика разрушения на спътници, 

повреди в далекосъобщенията и в 

електропроводи. 


Преди 145 г. беше наблюдавана най-мощната 

магнитна буря (текстът е от 2003 г. – 

б. ред.), когато Земята беше застигната от 

огромен , невероятно бързо движещ се магнитен 

облак. Скоростта му беше надхвърлена 

единствено от облака през август 1972 – найбързо 

движещият се, регистриран досега. Той 

беше бърз, интензивен и голям, но основното, 

което го превърна в историческо явление, 

беше поляризацията на неговото магнитно 

поле – противоположна на земното. Когато 

неговото магнитно поле удари магнитното 

поле на Земята, двете полета се сляха и изпратиха 

в горните атмосферни пластове огромен 

енергиен поток. Електрическите съоръжения, 

телеграфът, телекомуникациите 

бяха извадени от строя в големи части от 

Европа и Америка. 

http://magma.nationalgeographic.com/ngm/0 

407/feature1/index.html 

Слънцето пее 

Цялото Слънце трепти вследствие на 

комплекси от акустични вълни, също като 

камбана. Ако зрението ни беше достатъчно 

остро, бихме видели как трептенията се 

разпространяват по повърхността на звучащата 

камбана, следвайки сложни модели. 

Астрономите от Стандфордския университет 

са изследвали внимателно движенията 

по повърхността на Слънцето. Слънчевите 

звукови вълни обикновено са с много ниска 

честота, която не може да бъде разпозната 

от човешкото ухо като звук. За да могат да 

се чуват, учените са ги усилили 42 000 пъти и 

са компресирали в няколко секунди вълните, 

измервани в продължение на 40 дни. 

Александър Косовичев, ръководител на 

научна група и член на Станфордския екип за 

изследване на слънчевите осцилации, е намерил 

прост начин да превърне данните от 

апаратурата, измерваща вертикалните движения 

на слънчевата повърхност, в звуков 

сигнал. Получените музикални звуци можете 

да чуете на уеб страницата: 

http//solarcenter.Stanford.edu/news/music.ht 

ml 

Стивън Тейлър, доцент по музика в Илинойския 

университет, композирал музика 

върху клипа със звуците на Косовичев. „Този 

дълбок, туптящ звук направи за мен Слънцето 

живо и ме вдъхнови за третото произведение 

– Сърцето на Слънцето.“ 

Вода на Слънцето? 

Международен екип от учени демонстрира, 

че на Слънцето има вода (по-точно 

пара), в потвърждение на научния пробив, 

направен в тази област преди 2 години. 

Екипът е използвал нов метод за изчисляване 

на водния спектър при температурите 

на слънчевите петна. В изследванията си 

от 1995 г. насам екипът е регистрирал наличие 

на вода – не в течно, но в парообразно агрегатно 

състояние – в тъмните области на 

слънчевите петна. Учените са сравнили инфрачервения 

спектър на горещата вода с този 

на слънчевите петна. 

Водата в слънчевите петна причинява 

нещо като „звезден парников ефект“ и повлиява 

изхвърлянето на енергия от петната. Горещите 

водни молекули са освен това найзначимият 

поглъщател на инфрачервената 

радиация в атмосферата на студените звезди. 

Слънчевата риба 

„Слънчевата риба“ (Mola mola) е една от 

най-странните в моретата. Наречена е така 

заради навика си да се обръща с корема нагоре 

близо до морската повърхност и така да прави 

„слънчеви бани“. Този нежен гигант не прилича 

и много на риба с квадратната си форма, 

липсата на опашка, а и перките му не са на 

мястото си. 

Астрономия и метеорология 

Слънчевите стълбове се образуват, когато 

слънчевата светлина се отразява от 

ледени кристалчета в облаците. Дългите, 

тънки призматични кристалчета лед се подреждат 

в атмосферата така, че произвеждат 

множество тесни отразяващи линии. 

Цветът на небето зависи преди всичко 

от замърсяванията на атмосферните слоеве 

като дим или прах. Нормално цветът на небето 

е син поради пречупването на слънчевата 

светлина от атмосферния водород. 

Червените слънчеви залези са причинени 

от обилни замърсявания в атмосферата. Когато 

слънчевата светлина преминава през 

атмосферните слоеве, лъчите с къса дължина 

на вълната се задържат и абсорбират и само 

лъчите с по-дълга вълна преминават през атмосферата, 

а това са червените, оранжеви и 

жълти лъчи. По-големи количества от прах и 

замърсявания спират дори и жълтите лъчи и 

само червените преминават. 

Червено небе се среща при изригването 

на вулкани. 

От National Geographic 2/2004 

Подбор и превод: 

Татяна Йорданова и Светла Балтова 

18 


Мегалитните обсерватории от древността 

на територията на Ирландия 

Близо до източния бряг на Ирландия, където 

се извива река Бойн, преди да се влее в 

Ирландско море, върху равнинния пейзаж се 

открояват три огромни мегалитни съоръжения, 

наименовани Нюгрейндж, Ноут и Доут. 

Комплексът е бил построен между 3700 и 3200 

г. пр. Хр. Нюгрейндж е най-голямата структура; 

освен ритуалните си и погребални функции, 

тя е била и слънчево-лунна обсерватория. 

Първите догадки, че Нюгрейндж е огромна соларна 

конструкция, са възникнали още през 19. 

век, но са потвърдени едва в последното десетилетие. 

След обстойните изследвания е 

Фигура 1 

ясно, че тя няма аналог в света. (фиг. 1) 

Нюгрейндж представлява изкуствен хълм, построен така,че в определени моменти от 

годишния цикъл тънък слънчев лъч преминава през дълъг коридор и осветява централната камера, 

като прави видими древните знаци и символи, чието значение все още не е напълно 

разгадано. Във всеки случай е ясно, че създателите на Нюгрейндж са имали изключително 

точни астрономически познания и са използвали наличните примитивни средства – камък и 

скала – за да създадат една много прецизна мегалитна обсерватория. Нюгрейндж е ориентиран 

основно съобразно позицията на Слънцето по време на зимното слънцестоене. Тогава 

слънчевите лъчи проникват в утробата на този хълм и осветяват древните соларни символи 

върху стената на централната камера. Изследователите са допуснали, че този комплекс 

не е изолиран, а е част от мрежа от мегалитни структури, ориентирани към различни повратни 

точки в годишния слънчев цикъл. Каменни кръгове, изправени камъни (менхири) с гравирани 

върху тях изображения и други мегалитни съоръжения, подобни на Нюгрейндж, са намерени 

в различни части на Ирландия. (фиг. 2) 

Очевидно за строителите на тези обсерватории от 

неолита годишният цикъл е имал осем най-важни момента. 

Четири се определят от двете равноденствия и двете 

слънцестоения. Те разделят годишния кръг на четири 

квадранта. Според наблюдателите от древността дните 

в средата на всеки квадрант са били също толкова важни. 

Мегалитните съоръжения са били конструирани така, 

че лъчите на изгряващото или залязващото слънце в те- 

Фигура 2 Фигура 3 



Фигура 5 Камъкът на входа 


Вертикалните 

изображения в 

дъното на 

камерата 

Фигура 6 Светлинният 

лъч прониква до дъното 

на камерата 

20 

зи най-важни дни в годината да осветяват точно определен камък от кръговите конструкции 

или изправен камък в дъното на централната камера, изпъстрен със знаци и символи. 

(фиг. 3) 

По време на зимното слънцестоене тънък сноп от лъчите на изгряващото слънце прониква 

през тесния отвор на входа на обсерваторията в Нюгрейндж. Лъчът пропълзява по дългия 

коридор до централната камера и осветява изправения камък в дъното и рисунките върху 

него. (фиг. 4, 6, 7) 

Същият механизъм се наблюдава и в другите обсерватории. 

Лоукрю се състои от централна могила и няколко сателитни могили около нея, изградени 

така,че да бъдат ориентир за определени дати в календара. Ако човек, намиращ се върху 

централната могила, наблюдава изгрева на Слънцето в деня на лятното слънцестоене, той 

ще види как светлината и сянката разполовяват символа на Слънцето, гравиран върху изпжитно 

зърно

равения камък, намиращ се в непосредствена 

близост до могилата. (фиг. 8) Подобна структура, 

с подобна емблема на Слънцето намираме 

на 50 мили северно в Сес Килгрийн. (фиг. 12) 

В Лукрю слънчевият лъч при изгрева, на 

пролетното равноденствие, прониква през цялата 

конструкция и достига намиращия се в 

дъното изправен камък, при което осветява с 

определена последователност цяла галерия образи 

и знаци, чието значение е непонятно за 


съвременния наблюдател. (фиг. 9) 

Светлинният лъч изминава много по-дълъг път в Ноут – обсерватория, построена около 

500 години преди Нюгрейндж. Тя има най-дългия коридор от всички изкуствени могили в Ирландия. 

Масивната є структура покрива един акър земя. По протежение на цялата обиколка 

на тази кръгла конструкция са поставени каменни блокове, гравирани с различни символи. 

Входните камъни на Ноут са гравирани със спирални фигури, които съчетават в себе си неолитното 

изкуство с астрономическите знания. (фиг. 10, 11, 13) 

Изследванията от последните десетилетия, направени в мегалитните обсерватории, 

доста променят представите на съвременните учени за „примитивните хора“, населяващи 

Европейския континент в епохата на неолита. 

Из книгата на Мартин Бренан „The stars and the stones“ 

Подбор и превод: Светла Балтова 







ФОРУМ 

Хармония в груповата работа 

Резюме на две беседи, 

изнесени на Рила през август 2004 г. от 

Хари САЛМАН 

Когато желаем да работим за създаването 

на новата култура на братството 

и любовта, не е достатъчно само да 

имаме добри намерения. Истинската подготовка 

за новата култура се състои в 

развитието на групово съзнание. Такова 

съзнание развиваме чрез взаимоотношенията 

си с другите и като вземаме участие 

в групова работа. 

При развиването на групово съзнание 

всички ние сме участници в учебен процес, 

в който трябва да постигнем внимателно 

изразяване на емоциите си, разумна преценка, 

ясен и обективен поглед върху 

действителността и основна способност 

да забелязваме присъствието на духовни 

същества в групите и помежду ни. Първите 

три качества – чистота на чувствата, 

разумност и обективност – са част 

от постепенния процес, който нашата 

душа изминава, учейки се да изразява себе 

си в живота. Тяхното развиване се извършва 

през различни периоди на нашия живот. 

Четвъртата способност – да различаваме 

какви същества са привлечени от 

нашето социално поведение – има връзка с 

духовните способности. 

Дори хора, които нямат ясновидски 

способности, могат да усетят как хармонията 

и конфликтът създават различна 

атмосфера. Хармонията между хората 

привлича светли духовни същества, докато 

конфликтите дават храна на отрицателни 

същества. Добрите, светлите същества 

искат да ни вдъхновяват, но ни 

оставят свободни, за разлика от тъмните 

същества, които ни обсебват и ни правят 

свои инструменти. Всички ние сме 

отговорни за това какъв вид същества 

присъстват в нашата групова работа и в 

социалните ни дейности. 

Тук можем да направим едно важно 

наблюдение: конфликтите произтичат 

от несъзнателни сили, ние не трябва да 

правим никакви усилия те да се проявят, 

докато хармонията не се появява автоматично 

– тя трябва да бъде постигната в 

резултат на съзнателно усилие. 

Може да има множество причини за 

конфликт. Обикновено те са следствие 

от отрицателни емоции и неспособност 

да останем разумни и обективни. Проблемът 

не е в наличието на емоции, а в емоциите, 

които са заредени с отрицателна 

енергия и нараняват другите. Конфликтите 

могат да възникнат вследствие егоистичните 

интереси на индивидите, но понякога 

имат много по-дълбоки корени в 

миналите животи. В тези случаи проблемни 

ситуации от минали животи се проявяват 

отново, за да бъдат разрешени и 

усложняват живота на участниците в 

тях. Специално в духовните групи такива 

конфликти карат хората да забравят, че 

са заедно в името на духовни цели. Общо 

взето ние само в малка степен осъзнаваме 

всички видове подсъзнателни фактори, 

които действат във взаимоотношенията 

ни и в груповия и социален живот. Те 

хвърлят тъмни сенки (както ги нарича 

швейцарският психотерапевт Карл Густав 

Юнг) в живота ни. 

22 


Тези подсъзнателни фактори са полето, 

в което работят така наречените 

„двойници“. Това са тъмни духовни същества, 

които могат да предопределят държанието 

ни и имат интерес от отрицателните 

емоции, отвлечените мисли, субективността 

и изобщо от конфликтите, 

защото всичко това в буквален смисъл 

е храна за тях, благодарение на която растат 

и живеят. Всеки от нас има по-голяма 

или по-малка колекция от такива същества 

около или в себе си. Те искат храна и 

използват всяка възможност, за да повлияят 

поведението ни. Това става по-лесно, 

когато сме уморени, когато самосъзнанието 

ни не е достатъчно будно, когато сме 

в екстремни ситуации или при трудни условия, 

например на планина. 

Нашето държание в по-голямата си 

част е определено от подсъзнанието и 

често резултатите не са блестящи. Много 

аспекти от поведението ни са предопределени 

от личната ни история, от възпитанието 

ни, от обкръжението ни. Някои 

от тях са типични за семейството 

ни, за нашата област или нация. Българите 

имат общи черти в поведението си, за 

които често не си дават сметка. Освен 

когато са в чужбина и срещат хора с други 

национални черти, проявявани също 

несъзнателно. Така те могат да открият 

черти на своя национален двойник, но и 

част от своя национален дух. Общо взето 

българите са развили практични начини 

да се справят с проблемите и конфликтите 

си. 

Други аспекти от подсъзнателно определеното 

ни държание са рeзултат на 

навици, които сме развили лично или са 

присъщи на групата, към която принадлежим. 

В последния случай можем да говорим 

за групов двойник, например ако групата 

има навик да се държи агресивно, когато е 

обект на критика, или да угодничи на лидерите. 

Такива форми на групово поведение 

са обикновено следствие от слабостта 

на груповия лидер. 

Добре известно е как могат да бъдат 

провокирани към изява подсъзнателните 

мотиви при индивида или при групи хора, 

например как с помощта на медиите да се 

всява страх у населението. Но не винаги 

знаем достатъчно добре начините как да 

пробудим в съзнанието силите на хармонизацията. 

Хармонията в социалния живот 

и в групите е винаги продукт на съзнателно 

усилие. Първата стъпка може да 

бъде да се молим заедно, да пеем заедно, да 

започваме груповата работа с изричане 

на формула. Това са начини да поканим 

светлите духовни същества да обиколят 

групата. Заедно с тези същества идва и 

индивидуалният процес на учене как да 

създаваме хармония чрез възпитание на 

емоциите, разумността и обективността 

си. Трябва освен това да си даваме 

сметка за подсъзнателните елементи в 

нашето поведение и за динамиката на 

груповата дейност, а също и да разбираме 

механизмите, чрез които личните и групови 

двойници биват провокирани да 

действат. 

Социалният учебен процес може да 

започне, когато групата реши да се обърне 

назад към по-особените периоди от работата 

си, така както всеки индивид може 

да развие добрия навик да прави равносметка 

в края на всеки ден. Такова обобщение 

ще направи видими добрите намерения 

на всеки от членовете на групата и 

причините за проблемите и конфликтите. 

Много съществена опитност при такава 

обща равносметка е, че започваме да 

разбираме защо определено лице се държи 

по определен начин. Друг урок е, че не можем 

да променим хората – можем да променим 

само себе си. Ние всички имаме своите 

несъвършенства и любящото ни разбиране 

на другите ще предизвика и у тях 

същото разбиране на нашите слабости. 

Позитивният и конструктивен критицизъм 

има съвсем различен ефект от 

деструктивното отрицание. Само съзнателното 

преживяване на силата на любовта 

отваря вратите към създаването 

на все-по голяма хармония. 


Семинар по ПАНЕВРИТМИЯ 

На 11–13 март се състоя поредният семинар по Паневритмия в Пловдив, на който бяха 

обсъдени първите десет упражнения. В търсенето на изчистената форма трябва да се 

обърнем към Словото на Учителя, за да потърсим смисъла, който изпълва формата със 

съдържание. Поради това бяха прочетени извадки от беседи, свързани с името и номера на 

всяко от десетте упражнения. 

Публикуваме част от тях, като материал за размисъл. Съпоставени с известните обяснения, 

дадени от Боян Боев за всяко от упражненията, те могат да задълбочат осъзнаването 

на вътрешните им измерения и смисъл. 

1. ПРОБУЖДАНЕ 

Събуждането на това чувство (любовта) 

съвпада с момента на новораждането в 

човека. Когато чувството на любовта се 

пробуди в човека, животът му вече не изгасва.. 

Той влиза в по-висока гама на живота, отдето 

разглежда нещата. Светлината на това 

място е голяма, вследствие на което той 

вижда нещата ясно. 

2. ПРИМИРЕНИЕ 

Единствената сила, която примирява 

нещата, е любовта. Щом дойдеш до закона на 

любовта, всичко лошо изчезва. 

Казано е: „Бог беше в Христа и примиряваше 

хората със Себе си.“ Ако Бог не е в нас, 

ние никога не бихме се примирили с хората. 

И тъй, когато хората говорят за любовта, 

те имат особено разбиране за нея. Любов, 

която не може да примири противоречията 

на живота, е слаба. Истинската любов, наречена 

Божествена, примирява всички противоречия, 

които се явяват в ума, в сърцето, 

във волята и в тялото на човека. 

3. ДАВАНЕ 

Законът на любовта е закон на даване. 

Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да 

има някой да взема. Водата, която се дава, 

трябва да има поле, да влиза някъде на работа. 

Или вие искате да вземате; но ако няма 

кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането 

произтичат от любовта. Даването 

е процес на изобилие; излиза нещо от Бога – 

то е даване. 

На физическия свят Бог се изявява чрез 

даване. Следователно бъдете и вие щедри, като 

Бога. 

Важно е човек да знае как да дава и как да 

взема. Разумният знае кога и как да дава и да 

взема. Даването е закон, чрез който човек 

изпълнява Божията воля. Ако я изпълнява правилно 

и с любов, той се ползва от Божието 

благословение. С други думи казано: ако даваш 

правилно, природата ти дава кредит; ако не 

даваш правилно, тя спира кредита ти. 

Човек трябва да бъде лъч от Божията 

Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той 

не трябва само да възприема, но каквото 

възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати 

от своето изобилие на ближните си. 

4. ВЪЗЛИЗАНЕ 

Във вашите животи има слизане и възлизане. 

По закона на слизането вие се научавате 

да се смалявате, а по закона на възлизането се 

учите да се увеличавате. Така че ние трябва 

едновременно да знаем да се смаляваме и да се 

увеличаваме. И съвременните хора страдат 

от това, че не знаят да се увеличават и да се 

смаляват 

5. ДИГАНЕ 

За да правиш правилно гимнастическите 

упражнения, трябва да имаш правилни 

отношения към всички същества, които Господ 

е създал. Хармония трябва. Най-първо дигате 

ръцете нагоре. Значи благословението 

да дойде за вашия ум, за вашия мозък; след 

туй, това благословение да слезе във вашите 

гърди, да слезе към стомаха, да се свърши при 

краката. След това вземете обратното движение 

нагоре. 

Когато вдигнеш ръцете си нагоре, ти 

представляваш човека, готов вече за работа. 

И като се молиш, пак вдигаш ръцете си нагоре 

– работиш. Като спуснеш ръцете си надолу, 

ти идваш до Сатурн – до противоречията 

на живота. Някой вдига ръцете си нагоре и 

казва, че се задоволява с малко: една малка колибка, 

един стол, една маса и един креват. 

Той не говори истината. Самото вдигане на 

ръце има отношение към крайния предел на 

24 


Вселената. Затова вдигни ръцете си нагоре и 

кажи: „Господи, Творец на Вселената, искам да 

Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, 

с всичката си душа и с всичката си сила!“ Това 

значи да бъдеш Син Божий и да говориш, 

както Бог ти е заповядал. 

6. ОТВАРЯНЕ 

И тъй,човек трябва да бъде отворен. 

Умът и сърцето му трябва да бъдат отворени 

книги. Когато мисли, чувства и действа, 

човек се отваря. Да бъдеш добър, това значи 

да се отвориш. Да обичаш, това значи да се 

отвориш, да се влее Божественото благо в 

тебе. 

Отварянето сърцата на хората и приемането 

на Христа – това означава идването 

Му на Земята. 

Казано е, че Бог е любов. Следователно 

отвори широко сърцето си, да влезе Божествената 

топлина в него, да изпиташ Божествената 

радост и веселие. Отвори ума си широко, 

да влезе Божествената светлина в него, 

за да изправиш пътя си. Отвори широко душата 

си, да влезе Божествената сила в нея, 

да те направи смел и решителен. Топлината, 

светлината и силата – това е Бог, Когото 

търсите. Той живее в нашите умове, сърца и 

души. 

И тъй, двете същества, които стоят 

пред и зад вратата, представят две реалности, 

които се срещат. Ако едната реалност е 

великото голямо, а другата – великото малко, 

те непременно трябва да се срещнат. Защо? 

За да се яви онова, което се търси. Значи, когато 

душата стои вътре, а духът вън и чакат 

да се отвори вратата, да се срещнат, 

човек ще намери истината, която търси. Когато 

сърцето стои вътре, а умът вън и очакват 

да се отвори вратата, човек ще намери 

светлината, която ще осмисли живота му. 

7. ОСВОБОЖДЕНИЕ 

Освободете сърцето си от всички безпокойства 

и тревоги, и дайте му отдих. От 

сутрин до вечер мислите за едно, за друго, 

съмнявате се, колебаете се. Дайте отдих на 

ума си! Освободете го от съмненията и колебанията, 

вложете в него светла, възвишена 

мисъл. Като се освободите от старото, съзнанието 

ви ще просветне, душата ви ще се 

освободи от тежкия товар на миналото и 

като новородено дете ще погледнете нагоре 

и ще кажете: „Господи, да бъде Твоята воля!“ 

Това значи да живее човек в Царството Божие. 

Аз искам да бъдете свободни в своите 

възгледи, да носите любовта в сърцата си, 

мъдростта в умовете си, а истината в душите 

си. Като се стремите към това, вие 

постепенно ще се освободите от старите си 

дрехи. 

Та, който иска да възприеме новото учение, 

трябва да се освободи от старите мехове. 

Ако нямате нови мехове, стойте надалече; 

ще дойдат други, нови хора и в тях ще се налее 

новото учение. 

8. ПЛЯСКАНЕ 

Какво по-голямо благо от това, да прониква 

светлината през твоите очи? Какво 

по-голямо благо от това, да получаваш поздрав 

от светлите звезди на небето? Те казват: 

„Велик и благ е Бог.“ Слънцето, звездите, 

Луната са деца на Бога. И те пляскат и играят. 

Лъчите на светлината са излезли преди 

милиони години и ни поздравяват със своята 

кърпичка, както момата и момъкът се поздравяват. 

Възможно ли е Слънцето да поздравява 

човека? Възможно е. Аз не говоря за човека, 

но за човешката душа. 

9. ЧИСТЕНЕ 

Човешкият дух трябва да изучи процеса 

на чистенето. И възкресението е самият 

процес на чистене. То става само чрез Божествената 

Любов. 

Поради това ние трябва да правим на Земята 

големи усилия, за да можем със силата 

на Духа да очистим нашето сърце, нашия ум, 

нашите действия и желания от това окаляне. 

Причината за окалянето е в самата материя. 

Следователно всяко нещо, от единия до 

другия край, трябва да бъде издържано в чистота. 

Всяка мисъл, всяко чувство, всяко 

действие във всички свои прояви трябва да 

бъдат абсолютно чисти. 

Апостол Павел определя каква е Мъдростта, 

определя едно от нейните качества, 

един от нейните атрибути, а именно – чистотата. 

Ако няма чистота, няма Мъдрост. 

Тъй както ако майката няма любов към детето, 

тя не е майка. Следователно имаме ли 


чистота вътре в себе си, имаме и Мъдрост. 

Това е първата връзка и всички сполуки в живота 

зависят от тази яснота и чистота. Яснота 

и чистота са синоними. 

10. ЛЕТЕНЕ 

Един ден, когато човек научи законите 

да владее клетките си, да разширява и смалява 

тялото си, да го разпръсва в пространството 

и пак да събира частичките му, той 

ще минава през всички пропасти без препятствия. 

Чрез силата на волята си той ще може 

да лети във въздуха като птица, да минава 

през океани, да пътува от Земята до Слънцето. 

Казвам: Значи, човек може да отиде и до 

Слънцето. Как е възможно това? За невежия е 

невъзможно, но за умния е възможно. 

Ако не познавате Бога, Който е вътре 

във вас, Който ви е дал живот, вие не можете 

да познаете и да разберете окръжаващите 

неща. Ако разберете това, което днес говоря, 

всички ще се подмладите, ще станете на 

33 години. Които са минали тази възраст, ще 

се върнат назад. Всички ще станете млади, 

без никакви бръчки по лицата, без никакви 

гърбици. Всички ще олекнете и ще хвърчите с 

вашите аероплани. Ако мисълта на човека не 

лети с аероплан и не обикаля целия свят, каква 

мисъл е тя? Ако с окото си човек не може 

да вижда и най-отдалечените звезди на небето, 

какво око е това? 

Подбрали: Светла и Слав Славови 

Учителя за числата 

1 

Когато говорим за числото едно, всякога 

подразбираме Първичната Причина, която 

подтиква всички същества към разумност. 

Най-мощното число – Божията Любов. 

Единицата означава неизменното начало 

на нещата. Едно е строго число; мерило за 

нещата; изворът, от който си излязъл. 

Едно e творчески принцип. Единицата 

показва първоначалните сили, скрити в човека 

или в самата природа; тя е път, по който 

първоначалните Божествени сили се проявяват 

в света. Това е най-силното и най-твърдото 

число. 

Числото едно е динамично. То е най-тежкото 

и най-бързото число и така бързо се 

движи, че едновременно е във всичките 

центрове на Вселената. 

2 

Числото две е Божествената съкровищница, 

богатствата, които Бог раздава. Но 

там, където има богатства, всякога има спорове. 

Две е меко число, закон за примирение на 

противоречията; пътят, по който си тръгнал. 

Две е приложение на любовта. Най-трудното 

число е то. За него Бог не се е произнесъл. 

Докато Господ не се е произнесъл, и работата 

на числото две е незавършена. Числото 

две е незавършен процес. 

В числото две е законът на смекчаването. 

То показва, че във вашите постъпки 

трябва да има мекота. 

Силата е в едно, възможностите за движение 

са в две. Числото две, основата, трябва 

да бъде издръжливо, устойчиво число. 

Две е закон на любовта. Понеже то 

представлява жената, нямате право да се 

произнасяте за характера й. 

3 

Три е процес на равновесие. Съдържа в себе 

си трите велики добродетели – Любовта, 

Мъдростта и Истината – знанието, живота 

и свободата. 

Три – закон на равновесие. Докато човек 

мисли, пази равновесие. 

Числото три е меко. То създава мисълта 

в човека, дава едно правилно направление на 

постъпките му. 

Три е хубаво число; неутрално; любовта, 

вярата и надеждата, съединени, за да работят 

заедно. 

4 

Четири е затворен кръг. Обикаляш като 

кон на хармана. Щом вършееш, и камшик ще 

има. 

26 


Четири – това е Господ, който слиза да 

оправи чрез страдания противоречията на 

човека. 

Разберете ли четворката, ще разберете 

пет, шест и седем. Ще разберете и останалите 

числа. 

5 

Числото пет представлява човека на Добродетелта, 

а същевременно изразява петте 

фази на развитие, през които е минал човек 

в органическия свят. Представлява човек, 

който е извън четириизмерния свят. 

Петорката е път на освобождение. Петорката 

е пентаграма. 

6 

Числото шест е закон на еволюцията, 

показва, че трябва да сме милостиви към 

всички същества. Това число е създадено от 2 

х 3, в него са майката и синът, следователно 

шестицата включва всички същества. 

Шест е закон на развитие, на прогрес. 

7 

Седем е чисто число, чистота отвътре, 

красота отвън. 

Седем е свещеното число. В седмия ден 

Господ си почина. Почивката винаги показва 

едно изобилие. В числото седем имаме един 

завършек, един завършен процес. 

Намерите ли недостатък, ще го отстраните 

с числото седем; 7 е като гега. Седем 

е число на задълбочена работа, на труд и 

усилия, на изолираност и самота. 

8 

Дойдете ли до числото осем в живота, 

ще знаете, че външните условия са по-силни 

от вас. За да се справите с тези условия, очите 

ви трябва да са отворени на четири и съзнанието 

будно. 

Осем е трудно число, но може да помогне 

понякога да си свършите работата. Осем е 

число на затвор, на ограничения; женски 

принцип, пасивно число, отрицателно; число 

на смирението. Това число е последното, на 

което можете да разчитате 

9 

Девет – това е възвишеното. 

Да бъде светлина във вашите умове, 

Мирът Божий да царува във вашите сърца и 

Духът на Бога да се всели във вашите души – 

това е целта на деветото число. 

Девет изразява трите принципа, троицата 

– едносъщна и неразделна, или: първо – 

Светлината, второ – Мирът и трето – 

Духът на Хио-Мели-Месаил. Със Светлината 

ще познаете непроявения Бог; с Мира ще влезете 

в закона на животворящата сила; С Духа 

Божий ще проникнете в невидимото 

Девет съдържа всички добродетели. 

Девет е човешката глава; човекът, който 

мисли; проявеният човек; резултат на 

творческия принцип, чрез който се проявява 

Божествената сила в света. 

Девет е крайният резултат на всеки 

живот. Показва външните резултати, до които 

можеш да стигнеш. Изисква съвършенство. 

Завършен цикъл, завършена еволюция. 

Активно число. 

Девет е съединение на физическия, духовния 

и Божествения живот в едно. Това е 

голяма работа, която ще ви научи как да проявявате 

Божествения живот. 

10 

За мен единственото щастливо число е 

десет. С десет започва нова епоха в света. 

Единицата показва пътя, по който идват Божествените 

благословения, а нулата показва 

възможностите. Десет показва онези възможности, 

при които човек може да се развива 

и изявява. Тук са събрани всички условия, но 

липсва само един малък подтик. 

Десет е най-хубавото космическо число. 

Внася ред и порядък.Съдържа в себе си пътищата, 

по които минава човешката душа от 

най-ниска до най-висока степен. 

Всяко число, на което сборът на цифрите 

дава 10, е число на хармонията. Който работи 

с тия числа – 55, 64, 73, 82, 91, 19 – и да започне 

зле, всякога свършва добре. 

Десет – това значи да живееш заедно с 

Бога и да вършиш Неговата Воля; единицата 

е Бог, а нулата – условията, при които може 

да се развиваш. 

Десет е число на положителните творчески 

енергии. 

Подбрал: Николай Конакчиев 


ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТА 

д-р Светла БАЛТОВА 

ЖИВАТА ГЕОМЕТРИЯ 

НА ПАНЕВРИТМИЯТА 

Белият кон от Уфингтън – аероснимка. Гигантската 

фигура стои вече 3000 години на хълма на 

Уфингтън като знак за плодородие. 

28 

Към настоящите размисли ме наведоха 

някои паметници от древността, по-точно 

огромните рисунки и символи, останали в хилядолетията, 

които са били направени така, 

че да бъдат наблюдавани отгоре. Те са покривали 

цели области. Древните са изобразявали 

символи и фигури, чието значение в много случаи 

остава неразгадано. Такива са фигурите на 

платото Наска, такива са и огромните изображения, 

които могат да се видят на хълмовете 

на Южна Англия, голяма част от които 

са свързани с плодородието и се смята, че 

имат магическо значение. Такива са мегалитните 

структури, пръснати по целия свят, 

строени съобразно точни геометрични форми, 

обикновено кръгови. В древността хората 

като че ли са обръщали много повече внимание 

на геометричните форми и на силите, 

действащи в тях и чрез тях. Същевременно 

много от тези огромни рисунки, каменни кръгове 

и изображения могат да бъдат обхванати 

с поглед само отгоре. След като отхвърлим 

версията за извънземни и техните полигони, 

най-вероятно е духовните посветени, 

ръководили тези строежи, просто да са имали 

възможността да издигат ума си, да достигат 

до по-високо ниво на съзнание и от тази 

перспектива да възприемат цялостната 

картина. Те са знаели как съответното изображение 

или конструкция се отразява върху 

местността, как би променило електромагнитните 

течения на тази местност, как би я 

лекувало. Според духовни източници хората 

от първите човешки раси са имали способността 

да летят, а атлантите са ползвали летателни 

апарати. Геометрията на природата 

и въздействието на геометричните форми, 

както и електромагнитните течения на 

Земята, също са били знание, добре познато 

на атлантската и на първите следатлантски 

цивилизации. 

Каква е връзката с Паневритмията? 

Който е виждал Паневритмията отвисоко 

или отгоре, не може да забрави впечатлението 

от соларния символ, очертан от кръга на 

танца, прострял се върху цялата местност. 

При това той се движи. Тук вместо застинала 

геометрична фигура, е налице символ в движение, 

образуван от физическите и етерни 

тела на стотици хора. Каква могъща енергия! 

В първата част на Паневритмията кръговете 

на соларния символ се въртят, пулсирайки. 

Пулсацията се образува от стъпките на отделните 

упражнения, които обикновено са 

люлейни. Гледката ми напомня на въртящия 

се и трептящ слънчев диск, когато „Слънцето 

играе“ според народния израз. Във втората 

част – „Слънчеви лъчи“ – дванадесетте 

радиално пулсиращи лъча създават друг образ 

– на радииращото слънце. В най-сложната за 

изпълнение трета част – „Пентаграм“ – 

участниците образуват слънчеви лъчи, които 

се преобразуват в пентакли. Пентакълът се е 

смятал от дълбока древност за силна магическа 

фигура. Великите магове Папюс и Елижитно 

зърно

фас Леви се спират обстойно на 

него. Вътре в пентаклите се образуват 

пентаграми. Накрая пентаграмите 

се подреждат в радиални 

линии. Но пентаграмът заслужава 

отделно внимание и тук 

няма да го разглеждаме подробно. 

Постепенно знанието за силата 

на природната геометрия и 

геомагнитните линии отново си 

пробива път и в наши дни. Съществуват 

лечители на Земята като 

Марко Погачник, който е популярен 

в цяла Европа със своите 

конструкции от природни материали, 

които лекуват цели местности. 

От Изток навлиза изкуството Фенг 

шуй. Учителя е казал, че Паневритмията има 

мощно изцеляващо въздействие. Можем да се 

досещаме какъв ефект има пулсиращият жив 

соларен символ върху огромни територии. 

Наистина онези, които са създали мегалитните 

паметници, и създателят на Паневритмията 

са имали ниво на съзнание, далеч по-високо 

от човешкото. 

Геометрията в Паневритмията тепърва 

ще бъде обект на изучаване. През изминалите 

4–5 години се повтаряше въпросът играем 

ли правилно Паневритмия, като се имаше 

пред вид индивидуалното усъвършенстване 

на детайлите. Бъдещото усъвършенстване 

ще се движи вероятно в две основни посоки: 

Все по-задълбочено изследване на смисъла 

и съдържанието на движенията, което може 

да бъде разкрито постепенно при изучаване на 

лекциите на Беинса Дуно. За да се създаде красива 

форма, тя трябва да е одухотворена, 

тоест, наситена със смисъл и изпълнена със 

съдържание. Това се крие зад простичкия израз 

естествени движения. 

Самоосъзнаване на изпълняващите паневритмия 

като едно цяло, като част от една 

обща геометрична фигура. Цялата магия на 

Паневритмията може да пропадне, ако геометричните 

форми, които образуваме като 

цяло, са разкривени и грозни. 

Ще се спра само на още един от символите 

в Паневритмията. 

При втората част – „Слънчеви лъчи“ – 

съществува фигура, която наричаме Единично 

и след това 

Двойно въртене, 

при която двамата 

партньори образуват 

два кръга, 

пресичащи се през 

центровете си. 

(фиг. 1) 

Фиг. 1 

Това е мистичният символ на ранното 

християнство, наречен Везика писцис. Буквално 

означава рибен мехур. Образува се от два 

кръга, пресичащи се през центровете си, като 

по този начин в средата се образува бадемовидна 

форма. Изобразявали са Христос в 

центъра. И първите християнски общини не 

са имали за свой символ кръста, а две риби или 

Везика писцис. Принадлежащите към християнските 

общности са го носели като знак за 

своята религиозна принадлежност. Впоследствие 

той е бил изместен от кръста. 

Този символ е изобразен и на входа на Чалис 

уел в Гластънбъри – едно свято място за 

друидите и днес. Според преданието Йосиф 

от Ариматея е пренесъл от Ерусалим в 

Гластънбъри чашата от Тайната вечеря, в която 

е била събирана Христовата кръв. Там е 

Изворът на 

Чашата в 

Гластънбъри 


основал Абатството на Гластънбъри, в което 

е посадил и трън – от същия вид, от който 

е бил свит тръненият венец на Спасителя. 

Там се намира и целебният Извор на Чашата. 

Древният символ на Християнтвото Везика 

писцис е изработен над извора. 

В последните години този символ отново 

привлича вниманието върху себе си. За него 

говори в популярната си книга „Цветето 

на живота“ съвременният духовен посветен 

Друнвало Мелхиседек. Той разглежда vesica 

piscis като основната клетка на цветето на 

живота, намерено върху един от древните 

Фиг. 2 

Фиг. 3 

храмове в Египет – храмът на Озирис в Абидос. 

(фиг. 2 и фиг. 3) Цветето на живота е всеобхватен 

символ на раждането и развитието 

на живота в космически мащаб. Везика писцис 

има също космически измерения, както виждаме 

и на две снимки, направени с телескопа 

Хъбъл, изобразяващи раждането на нова галактика 

и небула. (Вж. стр. 14) 

Това е още един символ на езотеричното 

християнство, вплетен от Учителя в Паневритмията 

– един от символите, които ще 

разкриват своето значение на търсещите с 

течение на десетилетията. 

Когато се качим на Рила, намираме много 

символични фигури, направени от малки 

камъчета – соларни кръгове, триъгълници, 

пентаграми. Когато съм питала по-възрастни 

братя защо са направени, отговорът е бил: 

„Учителя е казвал, че е добре да се правят такива 

символи.“ Учителя не е давал много теоретични 

обяснения в такива случаи, но те могат 

да се намерят, пръснати в лекциите му. 

Той е предпочитал емпиричния подход: жива 

опитност, резултат и осмислянето му. 

Същия път трябва да извървим в Паневритмията. 

И когато започнем да осмисляме 

фигурите, които правим и тяхната окултна 

сила, ще станем по-отговорни и по-внимателни 

по отношение на формите, които образуваме 

всички – заедно, – влизайки в свещения 

кръг на Паневритмията – Единния Космичен 

ритъм. 

Боян Боев: 

Лично на мен веднъж Учителя ми каза: „В бъдеще 

ще има единна религия за цялото човечество, 

по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде 

езотеричното Християнство. То ще бъде 

мировата религия.“ 

Веднъж Учителя каза така: „Тези упражнения, 

които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа 

придобивка, но ако човек иска да направи 

грамадна крачка в своето развитие, тогава 

непременно трябва в своето размишление, 

молитва, да тури Христа. За да стане това, 

нужни са две неща. Първо – любов към Христа, 

едно вътрешно отношение към Него. Силна 

връзка можеш да имаш с човек, когото обичаш. 

Тогава връзката ще е силна и Неговият дух започва 

да работи в тебе. И второ – хубаво е 

всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, 

със сърце, пълно с благодарност и размисъл 

върху живота на Христа. Едно механично 

отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра 

и любов да направим връзка с Христа. Аз 

препоръчвам всеки ден да се прочитат десет 

стиха от Евангелието, да се размишлява за 

Христа и да си представяте Неговия лик. Този 

портрет в салона не е истинският, но е найблизо 

до него. Представянето на образа на 

Христа да се придружава с молитва към Него. 

Това е една много красива задача.“ 

Из Доброто разположение, стр. 131, 132. 

30 


ЕДНА УТРИН 

НА ГРАДИНАТА В АЙТОС 

Надя БОЕВА 

Едно от най-великите творения на 

Вселената е Земята. Творецът е вложил 

тук всички най-благоприятни условия за 

живот на всички живи индивиди. Всяко кътче 

на тази планета е благословено и има 

своето предназначение за великата хармония 

в света. Навсякъде по Земята има 

чисти места с определена мисия, с неизменна 

задача. 

И тук имаме едно кътче от света, в 

което се осъществява нещо голямо и съдбоносно 

за човешкото съзнание, и то придобива 

своебразно безсмъртие.Тази точка 

на Земята като магнит привлича човеците, 

търсещи духовно вглъбяване и те прииждат, 

за да се приобщят към духовната 

природна даденост и хармония. Всеки е 

тръгнал по своята пътечка, камениста или 

светла, и пътечките се сливат по оня свещен 

път, посочен от лъча на светлината и 

любовта великата цел. 

Десетилетия наред тук идват различни 

люде. Отдалече се виждат трите 

високи тополи, които растат край реката, 

сочещи свещеното място. И хората 

идват, идват, водени от оная вътрешна 

сила и светлина трепет, който ги окриля. 

Тук се докосват до онова невидимото, 

за което жадуват душите им, което ги 

лекува, изпитват свобода и радост, изчезва 

колебанието, защото единственият 

Път вече е очертан. 

Идва лятната утрин. Небето е светлосиньо. 

Тишина и утринна прохлада лъхат 

от боровете отдавна поставени стражи 

на Бога, впили върховете си в небето. 

И тази сутрин хората стават, мълчаливо 

се изправят, мълчаливо се подреждат успоредно 

с боровите редици и чакат тайнствения 

момент, когато започват молитвите. 

Те се казват колективно. Всеки застава 

молитвено, със своята истина и своя 

вътрешен свят, с пламъчето на един тих, 

неугасим огън, запален от векове. Отронват 

се думите на молитвите, дадени от 

Учителя. 

В утринната тишина звучи “Добрата 

молитва”: “Вдъхвай в нас с присъствието 

си чистите си мисли и ни упътвай да Ти служим 

с радост.” В тези думи се усеща до 

какви висини се издига човешката душа, 

усеща се и благодатта божия, която осенява 

духа човешки. Тук са вложени най-много 

съгласни, като няколко пъти се повтаря 

буквата С, чиито вибрации според Учителя 

имат значение. Тези думи, произнесени 

от стотиците души, литват и се сливат 

във всемира. Хората, все така изправени, 

стоят и произнасят свещената молитва, 

която като пролетен лъх продухва мъглата 

на тежката зима, и усещат радостта 

на Битието, навлизаща в душите им. Това 

е една неземна радост, една топлинка, която 

идва от висините и буди свещени 

трепети на обич към всичко. 

По-нататък прозвучава 91-ви псалом: 

“С перата си ще те покрива и под крилата 

Му ще имаш прибежище. Няма да ти се случи 

никакво зло и язва няма да се приближи 

до жилището ти. На ръце ще те повдига, 

да не би да препънеш о камък ногата си...” 

“С него ще съм, когато е в скръб” така 

библейският псалмопевец е изразил божието 

обещание към човеците, които му 

служат всеотдайно. Думите се отронват 

като капки роса и напояват жадните души. 

През каквито и изпитания да минава човек 

“С него ще съм, когато е в скръб”! Разлива 

се една благодарност към Всевишния и 

радост към Битието, която раздвижва 

към повик радостен за живот. Това е силата, 

която е победила смъртта, силата, която 

е превъзмогнала небитието и слиза, 

за да осмисли земния път на всяка душа. 

Небето просветлява бавно. Слънцето 

залива Земята със своята радостна виделина, 

въздига се светлият ден. Върховете 

на боровете се полюляват леко. Птичият 

свят в тях се пробужда, но и те мълчат в 

този молитвен час. 

След молитвата прозвучават песнимолитви. 

“Духът Божий” една мистична 

песен: “Духът Божий, Кой пълни сърца ни с 

любов, с любов...” Свещени думи. Те докосват 

най-сакралните струни на човешката 

душа. Висшите трептения мировата Лю- 


бов минават през нея, пречистват я и я 

подмладяват. Любовта повежда душата в 

живота, тя е една врата, през която се 

влиза в него. Тази божествена мелодия издига 

духа и се пее с благоговение. Божественият 

Дух докосва някоя непробудена 

гънка на душата, в която се надига отдавна 

натрупана буца, тя се откъртва и неволно 

се появяват непринудени, свещени 

сълзи поток на освобождаване. И пак се 

повтаря мелодията: “Кой пълни сърца ни с 

любов” До каква степен се издига човешката 

душа, когато в такива моменти открива 

себе си! 

И отново се запява, друга песен: “Велик 

си Ти, Господи, велики са Твоите дела, 

велико е Името Ти над всичко.” Мелодията 

се разлива и въззема нагоре. Душите с 

благодарност се освобождават и приемат 

божието благословение. 

Човеците стоят все така, мълчаливо 

изправени в молитвен екстаз. Слънцето 

огрява вече лицата със своята любов. Лек 

ветрец гали, подобно на ангелско крило. 

Там, горе всичко е записано, невидимият 

свят е с нас. 

След пауза започва Паневритмията 

свещеният танц на духа. Хората се подреждат, 

все така мълчаливо, двама по 

двама в кръг. Вдъхновени музиканти изпълняват 

божествената музика. Това е една 

свещена поема от музика и движение. Задвижва 

се, оживява магическият кръг. Върти 

се кръгът на живота, обикалят двойките. 

Издигат се ръцете, бавно и плавно, подобно 

на бели гълъби, понесли се в простора. 

Оживява кръгът, върти се все нагоре в 

спиралата на Живота. Веднъж влязъл човек 

в този магически кръг, той винаги ще 

носи космическата сила на Вселената; той 

се “записва” в космоса и няма връщане назад. 

В упражнението “Изгрява Слънцето” 

Учителя ни дава един малък химн на изгряващото 

Слънце. Мелодията, със своето 

просто съвършенство, извиква картината 

на изгрева. Тя се придружава с широки и 

плавни движения, като че душата се отваря 

да приеме светлината. Цялата природа 

е едно прекрасно, вълшебно звучене на 

форми, които изразяват творческите 

идеи. Паневритмията внася живот, сила, 

радост и красота в човешката душа, тя е 

наука за приемане разумните движения на 

природата. 

Редуват се “Слънчеви лъчи” вземане, 

даване, отиване и връщане, докато душите 

се превърнат в слънчев лъч в светлина 

и знание; след това “Пентаграм” това 

е кулминацията на човешката душа. В 

него е вложен дълбок смисъл, това е символично 

и магично упражнение. Духовната 

природа на човека е представена от петте 

основни добродетели. Всеки човек 

описва един пентаграм и с тези добродетели 

гради силите, с които те са свързани. 

Учителя казва: “Дава се подтик за работа 

на цялото човечество. Паневритмията е 

един говор. Тези сили достигат човешките 

души, повдигат и възраждат. Живият кръг 

на Паневритмията е емблема на един 

съвършен, хармоничен живот, към който 

човечеството се стреми... Музиката е 

предвестник на новата, възвишена култура.” 

Паневритмията е една божествена 

милувка на душата. 

Настъпва краят на гимнастиките. Музиката 

спира. Хората стоят все така мълчаливо 

в живия кръг. 

Тук се спазва една стара традиция: 

всички се поздравяват с вълшебния поздрав, 

даден от Учителя, като се произнасят 

сакралните думи: “Няма любов като 

Божията Любов” с вдигната дясна ръка; 

ответната страна отговаря: “Само Божията 

Любов е любов”. Това е Духът на Битието. 

Никъде другаде не се поздравяват хората 

така. Тези думи, казани от толкова 

светли души, се понасят в ефира, опасват 

цялата Земя, стигат до космоса и застават 

като диамантена стена. Земята се 

върти, а с нея заедно и думите пътуват 

по света, във вечността и вършат своята 

работа пробуждат готовите души и те 

никога няма да се изгубят... 

Така завършва лятната утрин нашата 

свещена утрин на светлите души. Тогава 

всеки тръгва по своята пътечка в 

живота, духовно пречистен, отнасяйки 

пламъчето на Божествения Дух. 

Нека да благодарим на Всевишния за 

това кътче на Земята, че го има, и свещено 

да го носим в душата си Братската 

градина. 

16 юли 1999 г. 

32 


Георги СТОЙЧЕВ 

ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ 

Притчите в Евангелията крият дълбок духовен 

смисъл. Исус използва притчите, за да може на достъпен 

език, чрез символи и образи, да разкрие законите на 

духовния живот. Марко, гл. 4, ст. 34: „А без притчи не 

им говореше, но насаме обясняваше всичко на своите 

ученици.“ Матей, гл. 13, ст. 10 и 11: „Тогава се приближиха 

учениците му и му казаха: Защо им говориш с 

притчи? А той в отговор им рече: Защото на вас е дадено 

да знаете тайните на небесното царство, а на 

тях не е дадено.“ 

Притчите имат свой вътрешен смисъл, който 

може да се тълкува от символистична, мистична и научна 

гледна точка. Такава е притчата за болния от 

38 години, който търпеливо чака човек да му помогне 

да влезе пръв в къпалнята, когато водата се раздвижи. 

„Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята 

и раздвижваше водата.“ /Иоан, гл. 5, ст. 4/ 

„От време на време“ – това означава: в определени 

периоди от развитието на човешкото общество, 

на човешкото съзнание; „слезваше ангел“ – идваше пратеник 

на Бялото Братство – и „раздвижваше водата“ 

– водата символизира живота и възгледите на хората 

за живота; раздвижването на водата означава процес 

на трансформация, на промяна в разбирането, вследствие 

на което съзнанието на човечеството се издига 

една степен по-високо в своята еволюция. 

„И там имаше някой си човек, болен от 38 години.“ 

/Йоан, гл. 5, ст. 5/ Случайно ли е избрана цифрата 

38? Болният може да лежи, прикован към одъра си, например 

36 или 37 години. Според знанието за числата, 

което Учителя ни дава, числото 38 има дълбоко закодиран 

смисъл и символика. Тройката и осмицата са полярни 

числа. Тройката е свързана с енергиите и силите 

на планетата Юпитер, „спасително“ число, а осмицата 

е свързана с енергиите и силите на планетата Сатурн, 

число на най-големите страдания. Сатурн – бащата 

според гръцката митология – символизира стария живот, 

който вече си отива, но който ни държи все още 

здраво в своите обятия. Сатурн е планета на справедливостта. 

Тя ще ни освободи веднага щом изплатим 

дълговете си от миналото. Юпитер – синът според 

гръцката митология – е новият живот, който сега се 

заражда, но все още не е станал господстващ принцип. 

Тези два живота, тези два принципа ще бъдат в непрекъсната 

борба вътре в човека, докато душата избере 

пътя на своето освобождение – Юпитер. Връщането 

към Сатурн означава връщане към страданието и 

болестта. 

В къпалнята е имало множество куци, хроми, 

недъгави, но Исус отива при болния от 38 години, защото 

той вътрешно е бил готов да приеме спасението, 

което Христос носи. Исус му зададе въпроса: „Искаш 

ли да оздравееш?“ В този момент неговото съзнание 

се пробуди. Една нова вътрешна светлина и сила 

раздвижи тялото му. Той стана и започна да ходи. 

„Стана“ – изостави стария живот и започна да ходи в 

новия. 

Учителя казва за числото 38: „Число на освобождение“. 

Нека съберем тройката и осмицата: 3+8=11. 

„Числото 11 се състои от две единици и представлява 

вечната борба в света. Те са два Бога, които воюват. 

Понеже две единици никога не се побеждават, борбата 

между тях е вечна.“ (Учителя) 

В днешната епоха двете сили – конструктивното 

и деструктивното начало – са в непрекъсната борба. 

Христос пита болното човечество: „Искаш ли да 

оздравееш?“ Иска ли днешното човечество да се избави 

от старите норми на поведение, от старите 

възгледи и да тръгне в пътя на Любовта, Мъдростта, 

Истината, Правдата, Добродетелта? ... „Отговори 

му болният: Нямам човек да ме тури в къпалнята“... 

/Йоан, гл. 5, ст. 7/ Но ето, Човекът застава пред него 

и му казва: “Стани, вдигни одъра си и ходи!“ /Йоан, 

гл. 5, ст. 8/ В случая „одърът“ е оная неразделна част 

от живота, която пречи на развитието и прави душата 

роб на материята. Материята свързваме с влиянието 

на планетата Сатурн, носителка на земния елемент. 

„А този ден беше събота“ – Сатурн управлява 

съботата, а Исус лекува в събота, за да покаже, че е 

господар на съботата – господар на съдбата и кармата 

– който носи в себе си живата вода на Словото – 

Любовта. За Него не е необходимо да раздвижи водата 

в къпалнята. Отсега нататък човечеството има друг 

лек – нова мисъл, нова наука, нова философия, в основата 

на които стои Любовта към Бога. 

Христос ни остави своето предупреждение и 

насърчение: „Ето, сега ти стана здрав, не съгрешавай 

вече, да не ти стане нещо по-зле.“ /Йоан, гл. 5, ст. 14/ 

Исус изчезна в множеството. 

Великият Учител докосва душата на ученика, 

упътва го, учи го – и остава незабелязан. Така човечеството 

расте, развива се и се готви за новата епоха 

на Любовта и Братството. 


Хари САЛМАН 

Митът за Орфей 

Тази вечер ще разгледам мита за Орфей. 

Ще ви представя различните части на мита, 

записани от гърците, a след това ще се опитам 

да обясня образите. Ще завърша с опит да 

опиша личността на Орфей и неговата мисия. 

Но преди всичко, какво е митът? Това не е 

просто продукт на фантазията. На гръцки мит 

означава история, но това не е просто история. 

Това е история за произхода на нещата. В древността 

хората са се опитвали чрез такива истории 

да опишат как боговете са дали културата 

на човечеството. И във всяка човешка цивилизация 

намираме истории за това как културата 

е била дадена на хората. Историите на мита 

са били разказвани отново и отново, за да бъдат 

запаметени, защото са били важни за хората – 

за да им напомнят за произхода на живота им. 

Но митът създава проблеми за рационалния 

ум. Дори гърците са започнали да се чудят 

дали тези истории са истина. А в следващите 

столетия хората са започнали да ги смятат за 

продукт на фантазията, както приказките и 

сънищата. 

Но в 20-ти век ценността на митовете е 

била преоткрита, когато духовните учители са 

започнали да изясняват образите в тях. Психолозите 

са разбрали, че езикът на мита и езикът 

на сънищата е един и същ. Особен принос за това 

има швейцарският учен Карл Густав Юнг. Аз 

също съм научил доста от неговата школа. И 

така, искам да ви представя моята интерпретация 

на мита за Орфей – една история, която 

наистина изглежда много странна. 

Да започнем с раждането на Орфей. 

Според гръцките източници Орфей е роден 

на север от Олимп. По онова време – а това било 

през 12. век пр. Хр. – тази територия не е била 

гръцка, тя е била тракийска, и гърците не са 

имали никакво съмнение, че Орфей е бил тракиец. 

Нека да започнем с този факт: Орфей е найизвестният 

тракиец, живял някога. Митът 

казва, че негов баща е бил самият бог Аполон. 

Има друга версия – че е бил син на речен бог, но 

същественото е, че баща му е бил с божествен 

произход. Орфей е бил сроден и с друга група същества, 

свързани с Аполон – музите, духовете, 

вдъхновяващи изкуствата. Гръцкият мит разказва, 

че майката на Орфей е била музата на музиката 

и поезията. Това е първата част на мита. 

Втората част разказва, че Орфей е бил 

толкова завладяващ музикант и певец, че всички 

природни същества са идвали да го слушат. 

Не само хората, но и животните, дърветата и 

скалите са се придвижвали и накланяли към него 

и така Орфей е омагьосвал с песните си цялата 

природа. Това е втората част на историята. 

Третата част включва любовта на Орфей към 

Евридика. Митът ни разказва, че в деня на 

сватбата си Орфей загубил Евридика, която бягала, 

преследвана от един свой неуспял поклонник, 

един овчар, и бягайки, настъпила змия, която 

я ухапала смъртоносно. Наистина странно – 

да умреш в деня на сватбата си. Историята 

продължава: Орфей успял да слезе в царството 

на мъртвите и да измоли с музиката си от боговете 

на подземното царство позволение да 

върне Евридика на земята. 

В по-късното допълнение на тази история, 

което е било добавено след около 700 години в 

Египет, на Орфей било поставено условие. Било 

му е забранено да се обърне и да погледне Евридика, 

докато не излязат на белия свят. Той не 

изпълнил условието и се обърнал, при което я загубил 

завинаги. Това е краят на третата част. 

В четвъртата част виждаме Орфей като 

участник в експедицията на аргонавтите, организирана 

от гръцкия герой Язон, която е имала 

за цел да намери златното руно в Кавказ. Тя се е 

състояла от 50 гръцки младежи, най-възрастните 

от които са били двадесетгодишни. Единствените 

зрели мъже са били Язон и Орфей. Орфей 

е бил привлечен към тази експедиция, за да 

отстрани една опасност по пътя към Кавказ. 

Той е трябвало да омагьоса сирените, които с 

песните си отвличали вниманието на мореплавателите 

и техните кораби се разбивали. Историята 

на аргонавтите дава интересен детайл. 

Той е, че Орфей завел целия екипаж на 

о. Самотраки и там те приели посвещение от 

него. За гърците е било ясно какво означава посвещение, 

но аз ще се опитам да обясня това понататък. 

Преди това ще трябва да продължим 

към останалите две части на мита: смъртта 

на Орфей и отплуването на главата му на о. 

Лесбос. И тук има един малък детайл, който е 

също интересен. Митът казва, че Орфей е бил и 

в Египет. Очевидно също за посвещение. Добре 

– Орфей е бил жрец. Митът ни казва, че той се 

е качвал да посреща изгряващото слънце над 

34 


планината Пангеон. Орфей е бил заобиколен от 

млади мъже. Той е бил техен учител, водил ги е 

в планината и ги е въвеждал в тази церемония на 

посрещане на слънцето. Гръцкият мит разказва 

за съперничеството между учениците на Орфей 

и една друга школа – тази на Дионисий. Митът 

описва вакханките като последователки на Дионисий. 

Получава се интересен контраст: мъжете 

около Орфей, а жените около Дионисий. 

По времето на Орфей Дионисий е бил вече 

мъртъв, но е продължавал да има своите последователи. 

Те са имали ритуали, изпълнявани 

през нощта. Отново контраст – Орфей и изгряващото 

слънце, Дионисий и нощта. В това съперничество 

се е случило нещо, което е коствало 

живота на Орфей. Жените, следващи култа 

на Дионисий, се напивали с големи количества 

вино до загуба на разсъдък и в това състояние на 

екстаз те разкъсвали живи животни и ги изяждали. 

Същото направили с Орфей, който е бил 

разкъсан и изяден. Но главата му оцеляла. Тя се 

изтърколила в реката и заедно с неговата лира 

отплувала до остров Лесбос. Там главата била 

намерена и започнала да говори. И около говорещата 

глава на Орфей на остров Лесбос бил 

построен оракул. Жреците задавали въпроси и 

главата им отговаряла. Лирата била използвана 

от музикантите на Лесбос, и там била основана 

нова музикална традиция. Съвсем странна 

история, нали? 

Можем напълно да разберем защо материалистите 

и учените отхвърлят изцяло тези истории, 

като ги наричат пълни измислици. Но 

има и друг начин да се вгледаме в техните образи. 

Това е нещо, което съм научил от някои духовни 

учители, както и от Юнг и неговата школа, 

но интерпретацията, която ще дам сега, е 

моя. 

Най-напред имаме певец на име Орфей, чието 

тракийско име е било вероятно Орфас или 

Олфас. Това име вероятно е означавало белият, 

човекът в бяло. Жрецът, облечен в бяло. Това не 

е лично име, а име на посветен – получено след 

посвещение. Наричам го посветен, така са го 

възприемали и гърците, а посветен означава човек, 

преминал през процес, който му позволява 

да контактува с боговете. Тези, които гърците 

са наричали богове, са били всъщност ангелите и 

архангелите. За мен Аполон е ангелът на Слънцето. 

Зевс е архангел и неговите деца са ангели, 

а внуците му са човешките същества. Така че 

посветените са можели да общуват с ангели 

или архангели. А хората, които са имали специална 

връзка с определени ангелски същества, са 

били наричани синове на тези богове. И в този 

смисъл Орфей е бил син на Аполон, бога на Слънцето. 

Това посвещение е давало възможност на 

Орфей да говори от името на Аполон, и ангелът 

на Слънцето да работи чрез него на Земята. Така 

че Орфей е бил жрец или водач на мистериен 

център, който е внесъл в човешката култура на 

Земята слънчевите сили. Това е станало чрез 

песен, музика и танц. По мое разбиране онова, 

което той е донесъл, е било хармонизация, така 

че чрез неговата музика хората са могли да 

възприемат хармонията в душите си. А когато 

душата е в състояние на хармония, тогава може 

да възникне мисълта. Човек, завладян от 

емоции, не е способен да мисли. Така че процесът 

на подготовка за мисленето, за философията, 

намерили място в Гърция, ние дължим на 

Орфей. 

Учението си той е разпространявал не в 

Гърция, а в Тракия, защото гръцките митове не 

разказват, че той е посетил Гърция, но че е работил 

по северния бряг на Егейско море. Може 

да си представим, че това включва Родопите, 

защото те не свършват на сегашната гръцка 

граница, а се простират до Егейско море. 

Като пътуващ учител, Орфей е разпространявал 

култа към Слънцето сред траките, а 

траките са го предали на гърците. Или обратно 

– гърците са пътували в Тракия, защото още 

през 8. век пр. Хр. те са имали свои колонии навсякъде 

по тракийското крайбрежие, включително 

по черноморското крайбрежие. Там са 

могли да се срещнат с школата на Орфей. 

Това беше едно обяснение на ранните образи 

от мита. Следва обяснение на образа на Евридика 

и нейната смърт. В духовната интерпретация 

на този вид истории жената винаги е образ 

на вътрешната част на мъжа. Астралното 

тяло на мъжа е женско и обратно – етерното и 

астрално тяло на жената е мъжко. Това съответства 

и на концепцията на Юнг за Анимус и 

Анима. Вътре в нас ние имаме своята полярност. 

Ние имаме своя външен пол, но вътре у 

нас работи и другата полярност. Възможно е 

Евридика да е образ на етерното тяло и душата 

на Орфей. Аз не изключвам тя да е била реално 

съществуваща жена, може би дори духовен 

партньор на Орфей. Но в мита образът на умиращата 

жена обикновено представя един вътрешен 

процес, особено когато е свързан с пътуване 

в подземния свят. Орфей не е единственият, 

проникнал в подземния свят. Знаем, че са го 

направили Гилгамеш, Одисей, героите на Данте, 

Гандалф от Властелинът на пръстените. В събо- 


тата след разпъването си на кръста, Христос 

също е направил такова пътуване в подземния 

свят. Това е митично пътуване до места под 

повърхността на Земята, но фактически това 

е пътуване в нашето подсъзнание, и тези истории 

разказват как героят влиза в света на своето 

подсъзнание и е поставен пред изкушение от 

действащите там сили, среща се с противници, 

които трябва да преодолее. Често в подземния 

свят има и дракон, но героят преодолява всички 

препятствия и се завръща като посветен. Защото 

това пътуване всъщност е посвещение. 

Отваряне на вътрешните очи и на силите, които 

са в действие при ясновидството. Това са 

етерни сили, които в този мит са наречени Евридика. 

Така че Евридика в мита представлява 

способността за ясновиждане. Така бих изяснил 

ролята на Евридика. И все пак казвам, може би 

тя е била реално живееща жена. Но в процеса на 

посвещение тя е изиграла роля за развиването 

на ясновиждането при Орфей по време на неговото 

пътуване в света на подсъзнателното. 

Сега ще се опитам да обясня образа на аргонавтите. 

Те са имали за цел да намерят златното 

руно. Действително съществува златно 

руно и такива руна има и днес. Това са кожи на 

овни, които са били поставяни на дъното на реките 

в Грузия, върху които се е отлагал златен 

пясък. Там, където течението на реката се забавя, 

пясъкът се утаява и се наслоява по повърхността 

на руното. Тогава грузинците изтеглят 

от реката „златната“ овча кожа. И така 

Орфей, в служба на Язон, намира такава овча кожа. 

Но това е много опростено. Защото за такова 

нещо няма нужда да се организира експедиция 

на 50 млади мъже. Историята тук има подълбок 

пласт. Златното руно в езика на мистерийните 

школи символизира чистата душа. Това 

е душата, станала сияйна като слънце. Това е 

била и целта на експедицията: да бъде посветена 

в слънчевите мистерии в Грузия. Пътуването 

всъщност има три етапа. Първият е учението, 

което Орфей им е дал в Тракия, с което 

младите гърци са били запознати, защото пътуването 

е започнало недалеч от Олимп. Вторият 

етап е бил на Самотраки. Тук Орфей се явява 

като жрец, посветен в мистериите на Самотраки. 

По това време Смотраки все още не е бил 

тракийски остров. Траките са дошли впоследствие. 

Те са го нарекли Саос, а по късно островът 

е бил наречен Самотраки, което означава 

Островът на траките. Самос означава вид конусообразен 

остров с планински връх. Цялата история 

на мистериите на Самотраки е много 

интересна. Тук се срещаме с Великите богове 

Кабири. Но те не са били тракийски богове, а са 

били почитани във Финикия. Финикийските 

търговци са донесли култа към своите богове 

на Самотраки. Орфей е бил част от това финикийско 

знание или мъдрост. Детайлът, че е посетил 

Египет, говори, че е бил запознат и с египетските 

мистерии. Значи е бил посветен навсякъде: 

Египет, Самотраки, Финикия, Грузия, 

Тракия, така че е можел да обхване мъдростта 

на всички тези центрове. И тук аз разглеждам 

Орфей като онзи, който е могъл да продължи работата, 

започната един век преди това от Дионисий. 

Според гръцкия мит вакханките са убили 

Орфей, но това идва в по-късната версия на 

мита. Първоначално Орфей и Дионисий са работели 

заедно. Дионисий обаче също не е гръцки 

герой. Митът казва, че той е дошъл някъде от 

Изтока и е донесъл култивирането на лозата и 

тайната на изкуството на правене на вино. Той 

е преподавал различни науки. Дионисий също е 

много странен герой на мит и аз ще трябва да 

го представя само в резюме, защото това само 

по себе си е материал за цяла лекция. 

Дионисий също е бил син на бог и е донесъл 

импулс, свързан с индивидуализацията. Той е донесъл 

на човека усещането, че е индивидуалност, 

че има своите индивидуални мисли, 

чувства и воля. В неговата школа индивидът се 

научава да управлява себе си, да бъде господар на 

своите мисли, чувства и воля. Това в частност 

е ставало и чрез пиене на алкохол. Това сигурно 

ви звучи невероятно. Но в древността пиенето 

на алкохол е било ритуал, наблюдаван от жреци, 

а не удоволствие. Наркотиците също са били 

използвани по време на ритуали, наблюдавани 

от жреците, дори пушенето на тютюн е било 

ритуал в Мексико.Така че всички тези неща, които 

предизвикват зависимост у съвременния 

човек, водят началото си от древни ритуали. 

Действието на алкохола има особен ефект – то 

прекъсва връзката на човека с космоса и го сблъсква 

с неговия вътрешен свят. То разрушава ясновиждането 

и ако индивидуалното съзнание не 

е достатъчно силно, алкохолът води до състояние 

на обсебване от нисши духове. При мистериите 

на Дионисий човек се научава да пие все 

повече алкохол, без да се напива, и да остава господар 

на своите мисли, чувства и действия. Това 

е било трудно. Има обаче страни, където хората 

трябва да продължават да се учат на тези 

неща, като Ирландия, Унгария, Русия. В тези 

страни индивидуалното съзнание е по-слабо, но 

в тези три страни има повече ясновидци; чрез 

36 


пиенето на алкохол те подтискат образите, които 

им се явяват. В гръцкия мит вече наблюдаваме 

упадъка на този ритуал: жените, опиянени 

от алкохола, разкъсват и ядат живо месо. Това 

е образът на пълното падение на алкохолика. Аз 

не мисля обаче че тези жени наистина са убили 

Орфей. Това е образ на нещо друго, той иска да 

ни покаже, че първоначалният импулс на Дионисий 

вече е западнал. И тази декадентска форма 

на духовност се нахвърля върху чистия импулс 

на Орфей и се опитва да го унищожи. Но не успява. 

Защото главата на Орфей продължава да 

говори. Неговата мисия продължава, макар и само 

чрез главата му. 

Искам да резюмирам още веднъж ученията 

на Дионисий и Орфей. Дионисий е учител на индивидуалното 

съзнание, при което човек започва 

да осъзнава своите мисли и чувства като 

свои собствени. Но тогава ние преживяваме и 

част от душата си като арена на войнстващи 

сили, мисли, чувства. Тук идва задачата на Орфей 

– да приведе в хармония цялото това воюващо 

пространство на душата, което той прави 

чрез музиката и песента. Така че го виждаме 

като певец и музикант, заобиколен от хората, 

които вече са развили своето индивидуално съзнание 

– това са образите на младите гърци, слушащи 

неговата музика. Следствието от това 

е, че те вече могат да започнат да мислят. Ясните 

мисли са свързани с духовния свят. Благодарение 

на този вид мислене се ражда гръцката 

философия. Нейните представители, като Питагор 

и Платон, са били много повлияни от 

тракийката школа на Орфей. Гръцката философска 

школа е научила европейската култура да 

мисли. Затова можем да кажем, че европейската 

култура дължи своето мислене на траките. 

Защото траките са били първите ученици на 

Орфей, втората група са били гърците, а третата 

група сме ние. Затова всички ние дължим 

способността си да мислим на траките и на 

Орфей. И според мен това е значението на Орфей 

за европейската култура, но освен това – и 

за индивидуалното развитие на човешката душа. 

След като знаем това, можем да видим Орфей 

по друг начин: можем да го видим и през очите 

на тракийската традиция, като Орфей певецът 

и музикантът. В миналото, когато хората 

са слушали музика и песен, не са можели да 

останат на едно място. Тялото им е започвало 

да се движи, да се изразява на своя език. А в тялото 

песента и музиката са се отразявали като 

движения на душата – чрез танци, които са били 

кръгови, съвсем различни от френетичните, 

диви танци на вакханките. Те са изразявали космичния 

ритъм. Всъщност те са били слънчеви 

танци. Това е, което Орфей е донесъл в Тракия. 

Той е донесъл нов вид слънчеви движения в танца. 

Музиката му е специално повлияна от един 

инструмент, и това е лирата. Този струнен 

инструмент е може би неговият особен принос 

към европейската музика. Често се казва, че 

струнните инструменти са свързани с човешкото 

сърце, с вътрешния свят на чувствата. 

Изкуството да се научиш да свириш на струнен 

инструмент означава всъщност да се научиш да 

влияеш върху сърцата и чувствата на другите. 

Имало е и други инструменти по онова време – 

флейтата и гайдата, които принадлежат повече 

към школата на Дионисий. Това е музиката на 

овчарите. Бих предположил, че в музиката на 

Родопите и в Тракия можем да открием взаимодействието 

между музиката на Орфей и на Дионисий. 

Но когато търсим специалния принос на 

Орфей, може би това е пентатониката, запазена 

в Родопите. Но аз не съм специалист в тази 

област и оставям тази тема на други хора. 

Орфей певецът и Дионисий пророкът на 

индивидуалното съзнание всъщност са били 

приятели, а не опоненти. Те са работили заедно 

за процеса на развитие на човешката душа. Исторически 

техните школи са се раздалечили, 

така че виждаме орфическите влияния в музиката 

и философията, и традицията на Дионисий 

предимно във фолклора, например в ритуажитно 

зърно 37

лите на нестинарите и кукерите – и двата са 

свързани със земеделието и плодородието. В 

Тракия те са свързани с Дионисий, защото той 

е бил богът, почитан в тези ритуали на земята 

и плодородието, той е бил синът на Богинятамайка, 

същевременно неин съпруг и любим. 

А къде са ритуалите на Орфей? Те продължават 

да се разпространяват като едно невидимо, 

губещо се течение на Балканите. Появили 

са се отново с богомилското движение. При богомилите 

отново виждаме техните кръгови 

танци, които са изобразени на богомилските 

надгробни плочи в Босна. Там виждаме танцуващи 

хора, може би танцуващи в специален 

ритъм, който внася хармония в душите им. Защото 

онова, което богомилите са се опитали 

да осъществят, е била хармонизацията на обществения 

живот. Като че ли виждаме нова 

форма на мисията на Орфей. В много по-късно 

време същият импулс се проявява в учението на 

Бялото братство. Отново имаме идеалът за 

хармонизация, този път на цялостния човешки 

живот и цялата природа, този път много повсеобхватен. 

Също и слънчевата музика на Орфей 

се проявява отново чрез музиката, сътворена 

от Петър Дънов. 

Мисля, че е важно за съвременните българи 

да разберат Орфей като един от техните найвелики 

духовни учители. Да бъдат горди, че този 

човек е дал толкова много на европейската 

култура и всъщност е допринесъл за индивидуалното 

развитие на всяко човешко същество. 

Импулсът на Орфей продължава да работи, и затова 

смятам, че трябва да създадем нов мит, 

който да направи по-разбираема цялостната му 

биография. Защото това, което гърците са създали, 

са само фрагменти, които самите те са 

разбирали само отчасти. Те трябва да бъдат 

обединени с традицията на Орфей, която 

продължава да съществува в Родопите, и така 

да се създаде един съвсем нов образ на Белия посветен 

– Човекът в бяло. 

ТВОРЧЕСКО ЕДИНСТВО 

„ХАРМОНИЯ“ 

„Ако си дал от себе си, не си живял напразно“ 

Когато две души са в хармония и единство, 

разрушението на физическото тяло не е 

раздяла за тях. Творчеството на Красимир и 

Добринка Златареви е светъл пример за това. 

Те се нарекоха Творческо единство Хармония. 

След като Краси напусна този свят, творбите 

им продължават да намират все по-широка 

публика и да топлят сърцата и душите на хората. 

Красимир Златарев раздаваше без остатък 

енергията си, без да се щади, без сметка, 

за да достигне до човешките души и да запали 

в тях пламъка на духа. Винаги деен, дори 

когато силите му се изчерпваха, той направи 

много за популяризирането на Паневритмията 

в Смолян. Той разглеждаше свещения танц като 

метод, който внася подтик в човешката 

душа да се пробуди за Божественото. Заедно с 

Добринка създадоха творби с излъчване на чистота, 

светлина, хармония. Това, което винаги 

са желали, е да се даде ход на творческия дух да 

се развива, затова и винаги са се отнасяли с голямо 

уважение и съпричастност към всеки 

творец, който изявява светлината на Великия 

Творец. 

Винаги са осъзнавали себе си само като 

проводници на творческия дух на Земята. 

Днес Добринка продължава творческата 

им дейност с мисълта, че не е сама. „Творческо 

единство Хармония не са две имена – казва 

тя, – това е единство на всички, които работят 

за Божията слава чрез проява на творческия 

импулс.“ 

Албумът и изложбата под надслов „С изкуството 

– зов за хармония между всички народи“, 

организирани от нея и приятелите є 

тази година, служат нa същата цел. 

Ж.З. 

Като ученици на окултна школа, вие трябва 

да живеете помежду си в пълна хармония. За 

да се създаде хармония между всички, първо 

трябва да се сдружите двама по двама, които 

взаимно се допълват. След това две 

двойки да се съединят заедно, ще станат 

четирима. Към тях ще дойдат още четирима 

и ще станат осем души. После към тях 

ще се присъединят още осем и така ще се 

образуват големи ядра, които вече са хармонизирани 

помежду си. 

Учителя 

38 


Тайната стаичка 

Сродни души 


Ще те пазя 

Музика от Орфеевото цвете 

Небесен танц 

Надежда 

40 


ОРФЕЕВОТО ЦВЕТЕ 

Никола ГИГОВ 

Никола Гигов живее и твори в град Смолян. Автор е на 

33 книги – поезия и проза. Носител е на международни и национални 

литературни награди. Член е на СБП. 

Вахканките нападнали Орфей, заговорниците го замервали 

с камъни, хвърляли срещу него копия, един заговорник с 

меден меч отсякъл главата му. Тялото му разкъсали... И от 

всяка капка кръв на Певеца, капнала по тревата, поникнало 

Орфеевото цвете. 

Имах образа на Орфеевото цвете на монета, сечена 

от Рим. Така го открих край село Гела, Смолянско. Ботаници 

– унгарски, руски и български – са правили такива опити с 

него: изскубвали Орфеевото цвете с корените, държали го в 

хербарий две години и половина, а след това пак го посаждали 

в естествената му среда. То се прихващало и възстановявало 

своя живот. Разлиствало се отново, разцъфтявало. 

Орфеевото цвете е единственото цвете в света, което изпада 

в анабиоза (мнима смърт) и крие тайната на безсмъртието. 

То е ендемит от ледниковия период. 

Римляните изсекли това цвете на монети. Императори 

идвали в Родопите да му се поклонят. 

Музиката и любовта се носели в самия родопски въздух... 

С часове съм гледал Орфеевото цвете. То расте в пукнатини 

на скалите и цъфти през юни-август. Стръкчетата 

му са високи около 15 сантиметра. Цветчетата му са с по 

3 или 5 камбанки. По цвят са бели (Орфеевият цвят) и имат 

лилави оттенъци. 

Цветето е свръхчувствително. Ако облак премине 

през слънцето и сянка пропълзи върху него, то мигом и видимо 

свива цветчета. А щом сянката премине и слънцето 

изгрее пак, Орфеевото цвете се разпуска, разтваря – сякаш 

поглъща светлината. То е като стих и музика – сътворено 

от родопската природа, същата, която роди и Орфей. 

Пресадих го и проверих дали наистина издържа. Вече 

от 20 години го имам – посадено от мене на скала. Когато 

го поливам с вода, то пие като жадниче, на глътки. В основата 

си има извита чаша от зелени листа. Сякаш не е само 

цвете, а бленуваща душа. 

Това цвете е най-лековитото и най-красивото. Дълго 

се рових, докато установя, че през вековете то е имало и 

различни имена: китара, стирака??, шап, родопски силивряк, 

хаберлея родопензис, Орфеево цвете. 

Древните траки са знаели лечебните свойства на 

растението. В книгата си Магическа ботаника Орфей е предал 

знанията си на посветените. 

Столетничката Албена Чуралска от село Водни пад е 

съхранила народната памет за Орфеевото цвете, но тя го 

нарича „шапива билка“, защото с тази билка са лекували животните 

от болестта шап. Ето какво говори тя за цветето: 

„Отколе старите люде просили?? шапива билка. С нея закичвахме 

люлките – да не урочасат децата, болка да ги не 

находу, млогу да живот. Закичваха се и понниците – да се 

множи и не крати хайванете (добитъкът). С шапива билка и 

с други цветя се виеха китки. Момите скришом правеха 

китки за изгори. И скришом ги даваха на избранника си, та 

вечна да е любовта им.“ 

В Египет и в Родопите са знаели за ароматерапията 

и благовонията. На растенията има божествени знаци, като 

йероглифи, чрез които се открива коя билка каква болест лекува. 

Ето защо болните животни /кон куче, крава, коза, овца/, 

без да имат никакви знания, откриват тези билки за болестта 

си. Излиза, че животните при болест могат да разкодират 

божествения знак върху растението и сами да открият 

лечебната билка. И човекът, като върви по пътя на 

животните, може да разкодира тези божествени лечебни 

знаци. По този път вървеше и сляпата ясновидка Ванга. 

Чрез растенията, животните и птиците ние, човеците, 

ще се доближим до Божествената природа. 

Втората експедиция за Орфеевото цвете е била проведена 

през 1834 г. от унгарския ботаник Емерих Фривалдски. 

Той открил това цвете по поречието на Чая, край Бачково. 

И е записал: „Най-интересни растения се получиха от 

планинската верига между Родопите и Станимака (Асеновград). 

Тука между новите и редки видове се намери и онзи вид 

растение, което през 1835?? г. нарекох Родопей хаберлея, в 

чест на моя учител, отличния ботаник Хаберлей Кароли.“ Покъсно 

науката преобръща двете думи и сега цветето се нарича 

Хаберлея родопензис. 

То обича варовитите места и скалните пукнатини. 

Обича и високата въздушна влага. В трактата си За реките 

Псевдоплутарх (III век) пише: „И в планината Пангей се ражда 

едно растение, наречено китара поради следната причина. 

Жените, след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в 

реката Хебър (Марица). Главата му по волята на боговете 

приела образа на змей, а лирата му по желание на Аполон се 

превърнала в звезда. От течащата му кръв се родило растение, 

наречено китара. Когато се празнували Дионисиевите 

празници, то издавало звук на китара.“ 

Орфеевата пентаграма е графичният образ на Орфей 

и орфизма, родопската пентатоника е нотният знак на Орфей 

и орфизма, а Орфеевото цвете е спомен за кръвта и музиката 

на Орфей. Това е музиката на обичта. 

Много писма от чужбина получавам за Орфеевото цвете. 

Потомци на Рьорих идваха чак от Индия в Родопите, за 

да го видят. Един ден от Кавказ дойде в Смолян Лариса Чебанова, 

познавачка на кавказките легенди. После ми написа: 

„Възхищавам се от умението ти да беседваш с родопския 

силивряк. Аз съм идвала в твоя дом. И съм виждала с очите 

си Орфеевото цвете. Като навлезе дълбоко в живота и 

творчеството на Орфей, ти се свърза изцяло с природата и 

преоткриваш древни истини, така нужни днес на нас!“ 

Из книгата на Н. Гигов Орфей и Европа, София, 2000 г. 


ПОЩА 

Под знака на годишнината 

Русенската братска група отпразнува 140-ия 

рожден ден на Беинса Дуно в с. Хотанца с Паневритмия, 

концерт и слово за живота и делото му. Това първо 

посещение в селото стана на 04.07.2004 г., в училището, 

в присъствието и със съдействието на кмета, 

г-жа Венета Недева, директора на училището, г-н Йордан 

Стефанов и хора от селото. В непринуден приятелски 

разговор хотанчани споделиха, че почти нищо не 

се знае за Учителя и за това, че той е учителствал 

там една година, и изразиха желание да му се направи 

паметна плоча. Единствената жена, която разказва 

спомени за него, е вече на 85 години, казва се Неделя 

Лазарова и е дъщеря на Елена Ст. Натева – ученичка на 

Петър Дънов. Елена е била на 12 години, когато Учителя 

пристига в Хотанца. Неделя е родена от втория 

брак на майка си. Елена много обичала да разказва за изключителния 

си учител. Макар и в напреднала възраст, 

Неделя изглежда млада, жизнена и отзивчива. Затрогваща 

е и обичта на нейния син Тодор към Учителя 

Петър Дънов. Въпреки че от 6 години е напълно сляп 

(вследствие на диабет), той активно участва в радиопредавания, 

изпраща дописки до вестниците и често 

говори за Петър Дънов. Заедно с милата си съпруга Василка, 

те дойдоха с нас от Русе до Хотанца, само за да 

участват в тържеството. Тодор Лазаров сподели голямата 

си мечта да „види“ паметна плоча за Учителя, 

защото това е гордостта им. 

Няколко месеца по-късно подарихме на хотанчани 

тази бяла мраморна плоча. В слънчевото утро на 20- 

ти ноември 2004 г. отново се събрахме в Хотанца, за 

да я поставим на точното място, където е било училището 

на Петър Дънов – една дървена барака с две 

помещения. То беше един скромен знак, че от там е 

минал Той, и то като скромен селски учител, преди да 

започне великата си мисия. 

Хората от селото дойдоха празнично облечени и с 

цветя. С вълнение и обич пяхме заедно песните на Учителя, 

между които и първата му песен „За небесния 

цар“, написана в Хотанца. Отново им разказахме ва Него, 

а те ни изненадаха като бяха поканили 3 русенски 

телевизии, които снимаха и излъчваха репортажи за 

срещата. Местните хора бяха отзивчиви, с интерес 

посрещнаха всичко това, лицата им бяха одухотворени. 

Семенцето, засято тук от него преди 117 г., е 

дало добър плод. Следващите поколения ще четат името 

му върху училищната фасада и ще се интересуват 

кой е бил той и какво е направил. Ние пък , от своя 

страна, открихме в Хотанца нови духовни приятели. 

На бялата плоча със златни букви има следния надпис: 

На това място е било открито 

първото българско училище в с. Хотанца. 

Първият учител в него – от 1887 до 1888 г. – 

е бил Петър Дънов. 

По-късно той става Учител на човечеството. 

Майката на Неделя Ангелова Лазарова (родена на 

14.04.1923 г.) в с. Хостанца, Елена Стоянова Натева 

(род. 1875 г. в с. Царево, Пазарджишко) е била ученичка 

на Учителя Петър Дънов. Тогава тя е била на 12 години. 

Класът е включвал деца на различна възраст. Помещението 

се е използвало за църква и училище. Състояло 

се е от две стаи. Първата е била с предверие за 

обувките, а втората – за учебни занятия. Подът и таванът 

били дървени. Няма информация къде е бил настанен 

Учителя. Петър Дънов е бил свещеник, учител и 

лекар за учениците си. 

Учителя е бил много строг, но справедлив спямо 

учениците си. Често ги е извеждал навън, сред природата, 

показвал им е билки: богородични поли, дилянка, 

блатно цвете, мащерка, маточина, паламида, глухарче. 

Неделя и брат й Христо били много палави и майка 

им често казвала: „ Що го няма Петър, че той да ви 

оправи вас!“ 

Имало едно момче от класа на Учителя, голям беладжия. 

През зимата, един ден, той се случил да бъде 

дежурен за поддържане на огъня в печката, напълнил я 

с много дърва и имало опасност да стане пожар. Учителя 

извадил дървата навън и наказал злосторника. От 

тогава не е имало подобни прояви. 

Записала Росица Мицова в присъствието на Йоана 

Стратева, на 21.03.2005 г. 

42 


Владимир НАБОКОВ 

(1899–1977) 

СТИХОВЕ 

*** 

Признавам, че съм скитник по рождение, 

че гоня ветрове и дим, 

че съм вълна в огромното движение 

на океана от звезди. 

Като дете съм алчен, ненаситен, 

сплъстено жилесто кълбо 

от светещи дъги и ярки ципи – 

и вечен с Вечната любов. 

Из небеса безсънни тъмен странствам, 

в звездите търся бряг и Бог, 

и в ехото от пламнали пространства 

намирам пристан и чертог. 

И с мъка сдържам оня безполезен 

размах на своето крило, 

за да не би с дъха на звездна бездна 

да люшна земното кълбо. 

13.1.23 

В лунен час, когато в блясък греят 

покривите с люспести крила, 

музика избликна ненадейно 

и света притихнал залюля. 

И усетих как с безумно щастие 

се изпълни моето сърце, 

как и върху мене грейна 6лясък 

и издигна моите ръце 

като две крила. С възторг и трепет 

полетях към звездни висоти. 

Но изрече някой: „Извинете, 

забранено е да се лети.” 

И угасна музиката нежна, 

скри се златолунната мъгла. 

И крила отпуснал безнадеждно 

пак стоя пред мътните стъкла. 

Берлин, 6.3.24 

СТРАННИК БОЖИЙ 

О, Боже на звезди и пътища, 

на гръм и ветрове, 

на облаци и лунни сънища, 

на горски духове, 

ела, за да удавя цялата 

зора в стакана свой, 

да се разлюшка в такт махалото 

на звездния покой 

и да се върна пак във детството, 

при синята гора, 

при птиците, над мен надвесени 

с опалови пера. 

Дни бавни, селски дни изчезнали 

от моя слънчев свят… 

Лъчи като решетка везана 

върху паркета спят. 

Там, в оня дом с бреза, запалена 

от златни светлини, 

там искам да дочакам залеза 

на земните си дни. 

Там, в стар халат, с очи изплакани, 

в безсъние и мрак – 

да гоня детските си влакове 

със своя скитащ влак. 

И да ми шепне бавно заникьт: 

— Роден си ти за път; 

единственият рай на странника 

е в неговата гръд, 

където и да е под лунните 

простори на света, 

по гарите или по шумните 

пристанища в нощта. 

О, вечен глас и вечно скитане 

на моята душа! 

В чужбина пъстра запокитена, 

с какво да я теша? 

Смирен се взирам през прозореца 

как свети като кръст 

наяве истината горестна: 

съня за руска пръст. 

1927 


ЗДРАВЕ 

РЕЦЕПТИТЕ НА ВИОЛЕТА 

Елдата е зърнена храна, съдържаща пълноценни 

белтъчини, витамини, минерални соли, 

особено манган и магнезий, участващи в 

изграждането на ставния хрущял. Богата е 

на калий, а бедна на натрий, което помага за 

регулиране на кръвното налягане и сърдечносъдовата 

дейност. Елдата доставя рутин – 

биофлавоноид, който забавя процесите на 

стареене и укрепва сърдечния мускул. Биологичната 

стойност на протеините на елдата 

е по-висока в сравнение с протеините в месото 

и млякото. 

Регулира нивото на кръвната захар. 

Рецепти: 

САЛАТА С ЕЛДА 

1 чаша елда се накисва за 3–4 часа с 2 

чаши гореща вода. След това се прибавят 

ситно нарязан зелен лук и всякакъв вид зеленчуци 

според сезона и Вашия вкус, които 

могат да бъдат сурови или задушени на пара. 

Овкусете със зехтин, сол, магданоз, по 

желание и прясно изцеден лимон. 

КЮФТЕНЦА ОТ ЕЛДА 

1 чаша елда се вари в 2 чаши вода. След 

това се прибавят 150гр извара, 2 яйца, 1/2 ч. 

л. сол, чубрица, черен пипер, магданоз. Оформят 

се кюфтенца, овалват се в галета и се 

пържат в силно сгорещена мазнина, или се 

пекат в силна фурна до зачервяване. 

МЮСЛИ ОТ ЕЛДА 

1 чаша елда се накисва за 3-4 часа с 2 

чаши гореща вода. След това се прибавят 

50 гр предварително накиснати стафиди, 

50 гр орехи. Доовкусява се с мед, канела и кокосови 

стърготини. 

*** 

Просото е зърнена храна, която е побогата 

на витамини и минерали от всички 

други зърна, особено на калций, магнезий и 

молибден. Просото е алкална храна, която 

предпазва от диабет, артрит, ревматизъм, 

повишена киселинност в организма и висок 

холестерол в кръвта, не води до затлъстяване. 

С алкалообразуващата си способност 

просото спомага за прочистване на организма 

и изхвърляне на токсините извън кръвообръщението; 

бори се с автоинтоксикацията, 

която е една от основните причини за 

умора, депресия, стомашни киселини; неутрализира 

вредното влияние на киселинообразуващите 

храни с високо съдържание на захар, 

мазнини и протеини от животински произход. 

По този начин консумацията на просо предпазва 

от втвърдяване на артериите и инфаркт. 

Съдържа всички съществени аминокиселини. 

Рецепти: 

ПРОСО С ГЪБИ 

Задушават се 2 глави лук, ситно нарязани 

с вода и малко мазнина. Прибавят се 

400 гр гъби, нарязани на плоски резенчета, 

след омекването им се добавя 1 ч. ч. почистено 

и измито просо и 3 ч. ч. вода. Вари се 

на слаб огън. Подправя се със сол, черен пипер 

и други подправки по Ваш вкус. 

КАША ОТ ПРОСО ПО РУСКИ 

1 чаша просо се вари с 4 чаши вода 

20 мин. на слаб огън, след което се усилва 

огъня и се доварява, докато се получи гъста 

каша. Добавят се подправки или зеленчуков 

бульон. Могат да се добавят настъргани зеленчуци 

според сезона и Вашия вкус. 

ПРОСО С МЛЯКО 

1 чаша просо се вари с 2 чаши вода. 

След извирането на водата прибавете 2 чаши 

прясно мляко (може соево). Добавете парченце 

чисто масло и подсладете с кристална 

фруктоза или мед. Според сезона може да 

добавите готварска тиквичка или десертна 

тиква. 

Като зърнени храни елдата и просото 

могат да заменят пълноценно ориза в ястия 

като пълнени чушки, сърми, постна мусака и 

супи. (Варят се в съотношение 1:3). 

Виолета Денева 

44 


Алтернативи за здравето 

Извадки от бюлетина на Д-р Уйлямс 

Д-р Уйлямс има висока научна квалификация 

със своята пълна докторска степен и 

шест степени по биология и биохимия. Неговите 

контакти с предния фронт на медицината 

по цял свят му дават възможност 

да прави достъпни за широката публика 

най-новите и поразяващи медицински открития. 

Неговият популярен интернет-бюлетин 

Алтернативи е наречен един от 10- 

те най-добри здравни публикации в Америка. 

Той има заслугата да пренасочи читателите 

си от скъпоструващи лекарства към 

прости физиологични средства. 

Той известява за най-драматичните 

медицински открития като: глюкозаминът 

и хондроитинът при артритите, коензим 

Q 10 при сърцето, сов палмето и лечението 

на простатата, глутатионът и забавянето 

процесите на стареене, и много други. 

Подбрахме за вас няколко теми. 

Д-р Уйлямс: 

❍ Предупреждава за опасността от 

естрогенните препарати. През 1991 г. 

той сигнализира,че заместителната терапия 

с хормони може да причини рак и сърдечни 

увреждания. Официалното потвърждение 

идва след 11 години, когато вече са нанесени 

доста щети; 

❍ Алармира за вредата от пиенето на 

вода от чешмите в САЩ през 1987г. и описва 

проста стратегия за избягване на опасността; 

❍ Свързва болестта на Алцхаймер с 

алуминия и съветва читателите си да 

изхвърлят алуминиевите си съдове; 

❍ Хвърля новината за значението на 

изофлавонидите, съдържащи се в соята, за 

предотвратяване на рака на гърдата и 

простатата; 

❍ През 1991г. той се промъква в Куба 

на Кастро и изнася оттам секретни изследвания 

за лечение на рака с хрущял от акула; 

❍ Прави пътуване до Индия и известява 

света за ново лечение на диабета, при 

което се извършва регенерация на клетки 

на панкреаса и се елиминира необходимостта 

от вземане на инсулин; 

❍ В Африка той тръгва по следите на 

загадъчна пудра, която може да лекува астма 

и други бронхиални болести за 30 дни. 

Преди 40 години канадските лекари 

демонстрираха, че витамин Е може да 

предотврати сърдечните атаки и да предизвика 

обратно развитие на коронарната 

болест на сърцето. Здравните експерти 

потвърждават, че ако човек приема 

две капсули на ден, 75% от всички сърдечни 

заболявания в САЩ ще изчезнат. 

Японските учени са открили забележителен 

начин да се стимулира способността 

на имунната система да унищожава 

раковите клетки, вирусите и патогенни 

микроби с 300%. Раковите клетки 

присъстват нормално в кръвното русло, 

но те са под контрола на така наречените 

„естествени убийци“ – кръвни клетки, 

които ги залавят и унищожават. Когато 

„естествените убийци“ са с намалени 

функции – поради отслабване на организма, 

стрес, старост, лошо хранене, – тогава 

раковите клетки се размножават свободно 

и образуват тумори. Ще се изненадате 

да разберете, че лекарите в Япония 

стимулират тези функции с помощта на 

естествени субстанции, съдържащи се в 

някои гъби. Тези гъби сега са едни от водещите 

фактори за лечение на рака в тази 

страна. Учените са изолирали активната 

субстанция в тези гъби AHCC и тя е 

достъпна под формата на капсули. AHCC 

стимулира много бързо дейността на „естествените 

убийци“, като се наблюдава 

увеличаване на функциите им буквално за 

часове с 300%. Служителите в НАСА са 

установили, че AHCC е полезна за лечение 


и предотвратяване на инфекциите при 

астронавтите. 

Теорията за значението на холестерола 

за сърдечните заболявания е мъртва 

от 20 години. Учените установиха, че повечето 

хора, страдащи от сърдечни атаки, 

имат нормален холестерол. 

Лекарствата, снижаващи нивото на 

холстерола, не само са неефективни, но са 

и потенциално опасни. Те могат да обкрадват 

сърцето откъм един от важните 

хранителни фактори – коензим Q 10 , който 

засилва неговите удари. 

През юли 1987 бях разработил един 

евтин бял прах, приготвен от плодов пектин. 

Супена лъжица от този прах на ден, 

разтворена в плодов сок, прочиства артериите 

както кислолът – тоалетните 

тръби. Има и много други субстанции, които 

вършат същата работа: някои храни 

и растителни масла, лецитинът, някои 

хранителни добавки.“ 

Аз обявих холестерола за невинен още 

в 1992 г., но постепенно Американската 

сърдечна асоциация започна да се съгласява. 

Те намериха, че при всички страдащи 

от сърдечни заболявания има общ фактор 

и това не е високият холестерол, а е възпаление 

на стените на артериите. Това е 

нещо, за което бях предупредил преди 11 

години в Алтеранативи, и в същата статия 

бях посочил лесен начин да се спре 

възпалението на артериите, на цена 5 цента 

на ден. Разрешаването на проблема е да 

се спре действието на причините за възпалението, 

една от които е хомоцистеинът. 

Той е безобиден киселиноподобен 

отпадъчен продукт, образуващ се когато 

се храните с червено месо и други протеинни 

продукти. Хомоцистеинът се разгражда 

бързо от витамините от групата 

В, така че обикновено не причинява проблеми. 

Но ако човек не получава достатъчно 

витамини В с храната си, което е настоящ 

проблем, тогава хомоцистеинът 

расте до опасни нива и „изгаря“ деликатните 

стени на артериите. На тези места 

се образуват атеросклеротичните плаки. 

Доколко е опасно това? Изследванията 

показват, че високото ниво на хомоцистеина 

е един от най-опасните рискови 

фактори за исхемичната болест на сърцето. 

То увеличава риска от сърдечни атаки 

с 300%. 

Ако мислите, че малко повече витамин 

В ще помогне да се справите с проблема, 

на прав път сте. Изследвания още 

от 1988 г. показват, че вит. В намалява 

нивата на хомоцистеина в кръвта до нормалните 

само за една седмица. Той има успех 

в 80% от случаите. 

Но може би се чудите кое причинява 

такова ниско ниво на вит. В в организма. 

Това е намалената функция на щитовидната 

жлеза. 

Факт е, че намалената консумация на 

холестерол няма да ви помогне. Дори ако 

напълно го елиминирате от храната си, 

организмът ви пак ще произвежда холестерол, 

защото тялото ви се нуждае от 

него. Много по-ефективен начин е да замените 

неефективните мазнини, които приемате 

с храната си, с по-здравословни, да 

приемате повече фибри, да вземате някои 

антиоксиданти и да употребявате някои 

субстанции, разграждащи склеротичните 

плаки. 

Какво още предизвикват намалената 

функция на щитовидната жлеза и недостигът 

на вит. В? Те имат връзка с болестта 

на Алцхаймер, с депресията, със 

загубата на паметта, намалена потентност, 

особено при мъжете, затлъстяване, 

студени ръце и крака, слаба имунна система 

(което ви прави по-податливи на простуда, 

хронични инфекции, рак), алергии, 

запек. 

46 


Защо имаме наднормено тегло? Прекалено 

много въглехидрати? Прекалено 

слаба воля? Не се чувствайте виновни. 

Има нещо, което липсва в храната ви. Неговото 

име е конюгирана линоленова киселина. 

Тя е една от най-малко разбраните 

есенциални мастни киселини. Благодарение 

на новите изследвания вече знаем, че 

нейната функция е да превръща мазнините, 

които приемаме, в мускули и енергия. 

Без нея това, което ядем, се превръща 

просто в мастни клетки. Американците 

страдат от затлъстяване, защото тази 

киселина липсва в храната им. През 90-те 

години съдържанието на КЛК в млякото 

е било 1%. Организмът не може да изработва 

тази аминокиселина и си я набавя 

от млякото и млечните изделия, и от месото. 

Установено е, че след 1959 г. съдържанието 

є в тези продукти в Америка 

рязко е спаднало. За сравнение: тя се 

съдържа в месото в Австралия 400% повече. 

Има ранни експерименти, показващи, 

че внасянето на КЛК в храната предизвиква 

драматично отслабване и намаляване 

на телесните мазнини с 88% за 6 

седмици. 

Останалите помощници за загуба на 

тегло са зелен чай, флакс, креатин, който 

помага за образуването на мускули. 

Какво не ви казват за остеопорозата? 

Всичкият калций на света няма да ви 

помогне, защото нещо в храната ни блокира 

абсорбцията му. Допреди 50 години 

хората в тази страна не бяха чували за остеопорозата. 

Какво е станало междувременно? 

Калцият от храната не се усвоява 

поради двама скрити саботьори. Единият 

проблем е в минералния фосфор. Фосфорът, 

който е киселинообразуващ, неутрализира 

калция, който е алкалообразуващ. 

Ако приемате много фосфор, той 

противодейства на всички благоприятни 

въздействия на калция, костите се декалцифицират, 

стават трошливи. А в последно 

време ние приемаме прекалено много 

фосфор. Фосфорът е добавян в храните 

ни дори нарастващо от 50-те години насам. 

Днес много храни от супермаркетите 

и ресторантите изобилстват с него. 

Не се затруднявайте да гледате табелките 

на храните, фосфорът не е отбелязан 

там. Неутрализирайте го. 

Една част от калция в храната ви, 

все едно, не се усвоява, независимо какво 

ще правите. Калцият се усвоява от силните 

киселини на стомаха. Но когато сте 

на 50, вашият стомах произвежда само 

15% от киселините, които е произвеждал, 

когато сте били на 25. Това означава, че 

много голяма част от калция просто преминава 

през нашите черва, без да храни 

клетките ни. 

Да направим кръвта си по-вискозна е 

добра идея, защото тя се движи бавно и е 

по-вероятно да предизвика запушвания на 

съдовете. Има един лесен начин да освободим 

кръвоносните си съдове от запушванията, 

преди да са причинили увреждане. 

Това става с естествения ензим, извлечен 

от соевите семена, наречен натокиназа, 

накратко нато. Японски изследвания показват, 

че нато почиства съдовете толкова 

ефикасно, колкото и използваните 

медикаменти за спешна намеса, но неговият 

ефектът е 80 пъти по-продължителен. 

Нато е популярна храна в Япония, а 

сега може да се намери и в капсули. 

http://www.drdavidwilliams.com 


ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ 

СРЕЩИ С МАЛКИТЕ БРАТЯ ✶ АН ГЕ ЛИ БО ЖИИ ХО ДЯТ ПО 

ЗЕ МЯ ТА, Бо рис Ни ко лов, изд. Бя ло Брат ство, 2005, 165 

стр. Це на 3 лв. 

Ав торът е един от най-близ - 

ки те сле дов ни ци и уче ни ци на 

Учи те ля Пе тър Дъ нов. Ро ден в 

Габ ро во през 1900 г., той завъ - 

ршва блес тя що ес те ст ве ни 

на у ки и аг ро но м ство в Со - 

фийс кия уни вер си тет, но се 

от каз ва от на уч на ка ри е ра, за 

да пос ве ти жи во та си на ду - 

хов на ра бо та за де ло то на 

Учи те ля. Ог ром на та му еру ди - 

ция и на уч ни поз на ния се съ че та ват с ар тис ти чен та - 

лант, ин ту и ция и дъл бо ка мъд рост. 

Раз ка зи те в два та сбор ни ка са про ник на ти, как то и це - 

ли ят му жи вот, от лю бов и от яс но усе ща не и съз на - 

ние за ве ли ко то Един ство на жи во та. Ге ро и те и случ - 

ки те са ис ти нс ки. „Мал ки те бра тя“ са рас те ния, пти - 

ци и жи вот ни – оби ча ни и за то ва за бе ля за ни и разб ра - 

ни. „Вся ко съ ще ст во, би ло то и най-мал ко то, чувства 

нуж да от обич.“ Дру ги те му лю бим ци са ня ко гаш ни те 

габ ров ци, в ко и то той виж да жи ви най-цен ни те чо веш - 

ки и на ци о нал ни доб ро де те ли. Иск ре ни те пре жи вя ва ния 

и прос тич ки ят им из каз разк ри ват бо га тия свят на 

лю бов, неж ност и си ла, в ко й то жи ве еше брат Бо рис. 

ЕД ГАР КЕЙ СИ ЗА СРОД НИ ТЕ ДУ ШИ, Ке вин То де ши, изд. 

Хер мес, 2004, 222 стр. Це на 8 лв. 

Срод ни ду ши. Две ду ми, ко и то 

по раж дат очак ва не за ро ман - 

ти ка, за ве че ри на све щи, бе - 

зус лов на лю бов и сли ва не в ед - 

но. Пси хо логът Ке вин То де ши 

си пос та вя за цел да про у чи в 

ар хи ва на Ед гар Кей си слу ча и - 

те, ко и то се от на сят за 

такъв род връз ки. Ед гар Кей си 

е най-до ку мен ти ра ни ят про - 

рок и яс но ви дец в чо веш ка та 

ис то рия. Дал е хи ля ди ин ту и - 

тив ни кон сул та ции, на ре че ни тъл ко ва ния, на хо ра от 

вся как ви ре ли гии и об ще ст ве ни сло е ве, ид ва щи със 

вся какъв род проб ле ми. Мо же би най-уни кал но то в не - 

го ви те тъл ко ва ния по те ма та за срод ни те ду ши е, че 

да ват из чер па те лен ана лиз на сто ти ци връз ки в рам - 

ки те на пре раж да ни я та. Кей си е мо жел да ви ди в Ака - 

шо ви те хро ни ки раз ви ти е то на връз ки те във вре ме - 

то, ко ре ни те на нас то я щи проб ле ми или сил но прив ли - 

ча не в ми на ли те жи во ти. Спо ред тъл ко ва ни я та, ко га - 

то отк лик нем емо ци о нал но по ло жи тел но или от ри ца - 

тел но на ня ко го, мо жем да бъ дем си гур ни, че от не го 

ще на у чим не що по ве че за се бе си. Ще на ме рим та ки ва 

слу чаи в при ме ри те от ар хи ви те на Кей си. Кни га та 

опис ва мно го слу чаи, в ко и то срод ни те ду ши се сре - 

щат ка то съп ру зи, ка то род ни ни, ро ди те ли и де ца, ка - 

то гру пи, сли за щи за точ но оп ре де ле на дей ност. Та ка - 

ва е гру па та ду ши око ло са мия Ед гар Кей си, ко я то 

включ ва съп ру га та му, сек ре тар ка та му и по-го ле мия 

му син. Прос ле де ни са от но ше ни я та и в дру ги гру пи, 

сли за щи пе ри о дич но в име то на ду хов на цел. Спе ци ал на 

гла ва е от дел ена за ду ши те-близ на ци, ед на мно го ряд - 

ко сре ща на гру па спо ред Кей си. 

Ис то ри ите се че тат на един дъх, как то и съ ве ти те 

на Ед гар Кей си, кой то ви на ги е съ вет вал на пър во мяс - 

то да се под дър жа ед на връз ка – връз ка та с Бо га, при 

ко я то се вна ся хар мо ния във всич ки ос та на ли. 

СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО, Ек харт Тол, изд. Ки беа, 2004 

г., 240 стр., це на 7 лв. 

Кни га та предс тав ля ва ръ ко во - 

д ство за нав ли за не в ис ти нс - 

ко то ни съ ще ст ву ва не. По 

един не пос ре д ствен и в съ що - 

то вре ме въл ну ващ на чин, ав - 

торът ни во ди по собстве ни - 

те си стъп ки към вът реш но - 

то царство на безв ре мие и 

безсмър тие, къ де то пре би ва - 

ва на ше то ис ти нс ко аз в със - 

то я ние на сво бо да и свя тост. 

Счи тай ки, че отъж де ст вя ва - 

не то ни с на шия ин те лект е ос нов на та при чи на за заб - 

лу да та „вре ме“ и ос нов но то пре пя т ствие пред прос - 

вет ле ни е то, Ек харт Тол тър си клю ча към ду хов но то 

из ме ре ние в осъз на ва не то и ов ла дя ва не то на Нас то я - 

ще то ка то един стве на та ис ти нс ка ре ал ност. То ва 

уси лие на съз на ни е то той на ри ча част от ед на дъл бо - 

ка транс фор ма ция, ко я то се извъ ршва в ко лек тив но то 

съз на ние на пла не та та и отвъд нея – про буж да не на 

съз на ни е то от съ ня за ма те ри я та, фор ма та и от дел - 

но ст та. Ми на вай ки през ана лиз на стра те ги ите на ин - 

те лек та за из бяг ва не на та зи транс фор ма ция, как то и 

през изс лед ва не на със то я ни е то на „присъ ствие“, чи я - 

то бо же ст ве на същ ност е същ но ст та Хрис тос, Тол 

сти га до те ми те за прос вет ле ни е то във вза и мо от - 

но ше ни я та, за при ро да та на състра да ни е то, за пре об - 

ра зу ва не то на бо ле ст та в прос вет ле ние и на стра да - 

ни е то в мир. Ос во бож да ва не то от об себ ва що то гос - 

по д ство на ин те лек та и пос ти га не то на ис ти нс ко то 

Би тие „се га и тук“ се осъз на ват ка то на ис ти на не об - 

хо ди ми за вът реш ния мир на чо ве ка и за доб ро то на 

пла не та та.На ри ча на „съв ре мен но еван ге лие на прак ти - 

чес кия мис ти цизъм“, кни га та е на ис ти на въз дей ства - 

ща и убе ди тел на по ра ди ав тен тич но ст та на ду хов ния 

опит и иск ре но ст та на ав то ра. 

48 


2005 г. – ГОДИНА НА ФИЗИКАТА 

Айнщайн ✶ Афоризми 

Ин ту и тив ни ят ум е све щен дар, а ра ци о - 

нал ни ят – ве рен слу га. Ние сме съз да ли об - 

ще ст во, ко е то по чи та слу га та и е заб ра - 

ви ло да ра. 

✶ 

Са мо две не ща са безк рай ни – все ле на та и 

чо веш ка та глу пост, ка то за пър во то не 

съм си гу рен.Вре ме то и прост ра н ство то 

са мре жа, изп ле те на от са ми те нас, зад 

ко я то се крие действи тел но ст та. 

✶ 

Ос во бо де на та си ла на ато ма про ме ни 

всич ко, ос вен мис ле не то ни и за то ва оти - 

ва ме към безп ре це де нт на ка та ст ро фа. 

Ако зна ех пос ле д стви я та, щях да ста на 

ча сов ни кар. 

✶ 

Ис ти нс ко чу до е ,че лю бо пи т ство то оце - 

ля ва след края на об щоп ри е то то об ра зо - 

ва ние. 

✶ 

Въ об ра же ни е то е по-важ но от зна ни е то. 

Зна ни е то е ог ра ни че но. Въ об ра же ни е то 

обг раж да све та. 

✶ 

Ло ги ка та ще те от ве де от точ ка А до 

точ ка Б. Въ об ра же ни е то ще те от ве де 

нав сякъ де. 

✶ 

Ин те лектът иг рае мал ка ро ля по пъ тя 

към отк ри ти е то. Въз ник ва един скок в 

съз на ни е то, на ре че те го ако ис ка те ин ту - 

и ция или дру го я че, и ре ше ни е то ид ва са мо, 

без да зна е те как и за що. 

✶ 

Пре доп ре де ле но ст та ва жи как то за на се - 

ко мо то, та ка и за звез да та. Чо веш ки те 

съ ще ст ва, рас те ни я та и звезд ни ят прах – 

всич ки тан цу ва ме под за гадъч на та свир ка 

на не ви дим сви рач. 

✶ 

Ре ал но ст та е прос то илю зия, ма кар и 

нат рап чи ва. 

✶ 

Прос ти те ре ше ния са подс ка за ни от са - 

мия Гос под Бог. 

✶ 

Всич ки идеи в на у ка та са се ро ди ли в дра - 

ма тич ния конф ликт меж ду действи тел - 

но ст та и опи ти те ни да я раз бе рем. 

✶ 

На у ка та е спорт, гим нас ти ка за ума, ко я - 

то ми дос та вя удо во л ствие. 

✶ 

Ако ис ка те да жи ве ете щаст ли во, тряб - 

ва да се привъ рзва те към це ли, а не към 

хо ра или ве щи. 

✶ 

Тър се не то на ис ти на та и кра со та та е 

дей ност, в ко я то ни е поз во ле но да ос та - 

нем де ца цял жи вот. 

✶ 

Чо векът е част от ця ло то, ко е то на ри - 

ча ме все ле на, част, ог ра ни че на от прост - 

ра н ство то и вре ме то. Той усе ща се бе си, 

сво и те мис ли и възпри я тие ка то не що 

от дел но от ос та на ло то – то ва е вид оп - 

ти чес ка из ма ма на съз на ни е то. Та зи илю - 

зия е ка то зат вор, тя ни ог ра ни ча ва до 

лич ни те же ла ния и привър за но ст та ни 

към ня кол ко ду ши. Тряб ва да се стре мим 

да се ос во бо дим от то зи зат вор, ка то 

раз ши рим кръ га на сво я та привър за ност, 

та ка че тя да обх ва не всич ки жи ви съ ще - 

ст ва и ця ла та при ро да в ней на та кра со - 

та. Ни кой не е в със то я ние да пос тиг не 

то ва напъл но, но са ми ят стре меж е част 

от ос во бож да ва не то и на ми ра не то на 

вът ре шен по кой. 


THE HIGH IDEAL 

Lecture by the Master Beinsa Douno to General Occult Class, 

given on September 11, 1923, in Sofia 

Summary 

Nature loves only those who have high ideal. She calls them 

her beloved children and knows them by name. Those who 

have no ideals are not listed in her book. They are discarded 

as scrap; they are put into her cellar for faraway days, for 

faraway times. 

And so, at those times when you feel as if no one pays any 

attention to you, or as if you are abandoned by God, “by 

Nature,” you must know that the mistake is your own, that 

you lack a high ideal. This is a rule, a law. It cannot be 

otherwise. Therefore, every one of you can correct his life, 

his misfortune, you can come out of this forgotten cellar. If 

one of the most abandoned, “at the bottom of the cellar,” 

some day creates for himself a high ideal, he will start 

crawling up like a snail and in not too long a time he will find 

himself up on the surface. And Nature will say: “Here is one 

of my children who has risen from the dead.” 

What is death in the world? Death is the misfortune of the 

forgotten children, of children with no ideals. Resurrection? 

It is the promise to the children of high ideals, who are 

coming out of the bottom of the cellars of the material 

world. In order to crawl out of such a cellar you must have 

will, you must have unprecedented, incomparable faith. 

There are some people in the world who say: “I can dress 

in anything, I eat anything, I eat everything.” This is not 

right. Man must eat only the most carefully chosen foods of 

nature which give a good effect. Nature knows every one of 

you. How does she know you? She puts you under 

examination every day. And do you know what excellent 

tests she conducts? In order to see what is hidden in the 

folds of your soul, what is hidden in the folds of your mind, 

of your heart, to see all that you try to hide, to see what your 

impulses are and what might come out of you. Nature 

grows in her garden the most wonderful trees and 

decorates them with fruits of various qualities. She lets you 

into this garden and watches what fruit you will take. If you 

have a high ideal and if you look out for the most beautiful 

fruit and take it, she will say to herself: “Here I have a wise 

child!” 

She takes into account only your inward longings. She 

establishes the facts, watches them only and notes down 

what she sees. She notes neither more nor less. She just 

enters the facts in her notebook and from these facts she 

draws her conclusions. Now, which are the conclusions that 

will influence your lives? They are the choices you have 

made. 

I will give you an example in order to clarify this idea. There 

was an Egyptian woman named Eltamar. She was the 

daughter of the poorest peasant in Egypt but was very wise 

and intelligent, chaste and modest. When she went to 

school her teacher asked her: “ Will you marry or will you 

remain a virgin?” She answered: “I have only one ideal on 

earth. I have decided thus: I can marry only the king’s son. 

Whoever comes to ask me, I shall refuse if he is not the 

king’s son. I have just one choice and if I can’t have that, I 

shall remain a virgin.” You might say: “What foolishness!” 

Not so, she has an ideal! “If the king’s son asks me I shall 

marry, if not - I need no marriage! “ 

How is this great ideal applied in the world? If you would 

have just one faith, if you would have just one teaching, if 

you would have just one measure, just one image, if you 

would have just one heart, if you would have just one mind, 

if you would have just one soul, one spirit, this spirit must 

be the son of Truth. Let us take up now a comparison. You 

go out to meet the sunrise. Do not go to meet it when it has 

risen four fingers over the horizon. You must meet its first 

ray. That is the most important. That is the king’s son. If you 

do not see the first one, the others are not worthy. If you do 

no see it, you have lost the sunrise. You catch just this one, 

you do not need the others. Take the first ray and bring it 

home. 

When you go up the mountain do not say: “I drink any kind 

of water.” No, if you find the best spring, from where the 

purest water bubbles up, you are a man of high ideal. If you 

climb some mountain peak, the same law works. Some 

say: “I can climb anywhere.”No, you will choose the best 

place of this mountain peak, the most beautiful place, so 

that it will impress your soul deeply. And when you come 

down you must carry in your heart, “this peak” as an alive 

picture. When you read books – the same law applies. Read 

the books of the most famous writer, of the most notable 

philosopher, of the most eminent preacher! 

If you go to an exhibit, look at the paintings of the most 

notable artist, not those of a mediocre one, but of the most 

prominent one. 

When you choose a friend, observe the same law. Choose 

the noblest, the wisest, the most intelligent, with the purest 

heart. If a man chooses a wife – the same law works: if a 

woman chooses a husband – again the same. Do not 

deviate from this principle! Deviation brings forth the 

thousands of misfortunes in this world. 

50 


Now I speak ideologically, about principles which you must 

apply daily. Sometimes you may think that your ideal is not 

the right one. Well, it might not be the best now, but what 

kind of ideal will you choose next? Let us presume that 

today you have let the day pass by - you have not seen the 

first sunray. But tomorrow you might see it. When we 

decide to correct our lives, the same law is in effect. If you 

wish to correct yourself take up your biggest mistake, do 

not busy yourself with the small ones. Take up that biggest 

error, hold it up for a day, two, three days, a week,a month, 

a year, ten years, and at last this error will understand that it 

has a real man to cope with, and it will say to you: “I 

surrender, You deserve your new position.” 

Why have you been called down to earth? To a feast? No! 

You have been called so that your character and your mind 

might be tested. And eating at Nature’s table, she observes 

you, she has eyes and watches how you behave. The forks, 

the spoons, the napkins - she sees all and from this she 

concludes what will become of you. Iit to them and they will 

serve you food on it. And thus you will eat. Then you will 

ask: “Has anybody eaten with the spoon you give me?” And 

you will bring out your own spoon, your own fork, your 

knife... Do you understand? This is a rule for occult pupils. 

Some say: “I can love anyone.” No, you speak not the truth 

I would like one of you to tell me that he can love everybody. 

Not only just to say it. We must inwardly test love. When 

you pronounce the word “love” in its full meaning, Then it 

has a content. What is the content of love? 

In the world we can love only God, nothing more! This is the 

great Truth! If you think that my words are not true, look 

over the whole of human history. All great men, all saints, 

geniuses, teachers of humanity have been men who have 

loved only God. Now, some may object: if this is the 

teaching,we shall forget the people. No, we shall not forget 

them, we shall give them an ideal. If all people strove toward 

the first sunray, if all people strove toward the ideal of Divine 

Love, what then would have been the contemporary world 

and your contemporary souls? Would they have been so 

unhealthy? – No. 

You say: “It is easy for you! But my heart is on fire, I am 

dying of love.” Yes, you are in the love that kills men. This 

is no love at all, this is death, this is a stench. This is the 

love of the black light which disintegrates and stinks, which 

tarnishes and darkens man’s soul. Do not believe that what 

is Sublime in the World of living nature can deceive you on 

such love! 

God has a sublime quality – He loves in us the best, The 

God of Eternal good, loves in us the best. You will find this 

verse in the Scripture: “He has come to love the truth inside 

man.” The noblest, the purest inside us that God loves. 

Some want to know whether God is interested in their 

ordinary life. In your ordinary life thousands of other people 

might be interested but not God. 

Now, I will tell you how you must act in life as men of a high 

ideal. If a wife is making a shirt for her husband, and having 

been given money, buys any cloth and sews it carelessly, 

she is not a wife with a high ideal. No, she must roam the 

whole city over and find the best cloth, fine silk or strong 

linen and sew a shirt for him saying: “I will make a shirt for 

him myself that he will remember.” Then she must put all 

her skill into the making of the shirt. This is a wife with a 

high ideal. 

A man goes to buy cloth for his wife. He must not take 

some cotton print and say to himself: “Well,things are 

expensive nowadays, I will just eyewash her with that.” That 

is not a husband. He must stroll over the whole town and 

find the most beautiful cloth - one without a flaw. This is an 

ideal within him! That day Nature will note down in her book 

that the wife and the husband have each one made the best 

choice. It is in their character to do so. 

You want to chose a book for your fried. Then you choose 

the best book and give it to him as a gift so that he will 

remember you. 

In conclusion, all higher beings, all those Brothers of the 

Great White Brotherhood have trodden this path. They all 

have high ideal. And when some of these Brothers decide to 

come down to earth, what do they say? – They will come 

down to the best person. And they describe who is the best 

one: he who has a longing, he who has an ideal, the highest 

ideal. To him will they come.The Master will come to the 

disciple whose soul vibrates, who thinks everyday of his 

Master. But what about the disciple who thinks about this 

and that? The Master will pass by his house and will say to 

himself: “Here is one of my forgotten pupils” and will go on. 

But when he passes by the house of the first pupil, he will 

say: “Here lives one of the pupils I must visit this evening.” 

This is the great ideal, the sublime ideal which you must all 

have: The most beautiful, the highest, the strongest, the 

best, the mightiest, the wisest, the most truthful, the most 

upright - everything of the highest quality! Take up this ideal 

and see how your life will be changed. But Application is 

necessary! You are downcast and say: “My heart is empty, 

there is no love in it. What shall I do?” Decide:”Tomorrow I 

shall go to meet the Sun, I shall try to catch the firs Sunray.” 

Have you observed when you wake up in the morning what 

your first thought is? Nature is very strict in this respect. 

The moment a child wakes up she stops by with a thrill, she 

holds in her breath and listens attentively to hear what this 

child’s first thought will be. If the moment you wake up your 

thought is directed toward God and you think of the great 

Love which overflows your soul with all blessings, she 

says: 

“This child of mine will grow into a great human being. He 

has a high Ideal!” 

from the website: Beinsadouno.org 


ЖИТНО ЗЪРНО 

CONTENTS 16 (2/2005) 

THE LIVING WORD 

The influence of the Sun and the Earth on the human life – 

a summary of a lecture by Beinsa Duno 3 

THE SCHOOL 

The image of the Master through my eyes – Elena Andreeva 7 

The rizing sun as a symbol of the New epoch – 

Bojanka Ganeva 10 

„Jitno Zrno“ 2/2005 

(“Grain of Wheat) 

An re-establishment 

of the Journal „Jitno Zrno“, founded 

by disciples and followers of the 

Master Peter Deunov, published 

from 1924 to 1944 

Edited by 

Georgy Stoitshev 

Maria Kissova 

Dr. Svetla Baltova 

Tatjana Jordanova 

Jivko Stoilov 

address: „Jitno Zerno“ 

Sofroni Vratshanski str. 5A 

Plovdiv 4000 

Bulgaria 

e-mail: 

jitnozrno@hotmail.com 

tel.: ++359 32/665 080 

THE WORLD AROUND 

The Sun – from the lectures by Beinsa Duno 13 

New Scintific research on the Sun 16 

Megalithic observatories in Ireland 19 

FORUM 

Harmony in the group work– Harrie Salman 22 

The Paneurhythmy seminar Plovdiv 2005 24 

ONENNESS OF LIFE 

The living geomethry of Paneurhythmia – Svetla Baltova 28 

Early morning in the garden of Aitoss– Nadja Boeva 31 

Thirty eigth years – Geory Stoychev 33 

The myth of Orpheus – Harrie Salman 34 

Creative union „Harmony“ 38 

The flower of Orpheus – Nikola Gigov 41 

POST 

Under the sign of the anniversary 42 

Poems by Vladimir Nabokov 43 

HEALTH 

The recepies of Violeta 44 

The alternatives of Dr Williams 45 

BOOKS REWEVED 

Meetings with the lesser brothers. Angels 

of God walk on the Earth – Boris Nikolov 48 

Edgar Cayce on Soul mates – Kevin Todeschi 48 

The power of Now – Eckhart Tolle 48 

ISSN 0861–427X 

Sentences by Einstein 49 

The high Ideal – summary by a lecture of Beinsa Douno 50 

Contents 52 

52 


МОЛИТВА ЗА РАЗБИВАНЕ КОЗНИТЕ 

НА ЛУКАВИЯ 

Господи, Боже на Силите, 

в името на Христа, чрез което Име Ти си благоволил 

да Те призоваваме, ние, Твоите чада идем 

тази сутрин (вечер) и припадаме пред Твоите нозе. 

Молбата ни, Господи, е да разбиеш и осуетиш 

замислите на всички тъмни сили на Лукавия, 

които искат да съсипят и разорят духовно 

и политически българския народ, 

между който си ни изпратил. 

Господи, молим Ти се, чуй и приеми молбата ни 

и повдигни душата на българския народ, 

за да не губи Твоето благословение. 

Амин 

Учителя

ÑÐ»ÑÐ½ÑÐµÑÐ¾ - ÐÑ ÐÐ·Ð²Ð¾ÑÐ°

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?

ÑÐ»ÑÐ½ÑÐµÑÐ¾ - ÐÑ ÐÐ·Ð²Ð¾ÑÐ°