01.02.2014 Views

слънцето - От Извора

слънцето - От Извора

слънцето - От Извора

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

около 500 000 мили и са изпълнени с 3 500 000 F<br />

горещ, наелектризиран газ. Появяват се през<br />

фазата на нарастване в 11-годишния цикъл на<br />

слънчевите петна и се свързват с изхвърляне<br />

на енергия от петната, което става всеки<br />

1–1,5 години и причинява циклично преобръщане<br />

на магнитните полюси на Слънцето.<br />

Предполага се,че тези връзки играят важна<br />

роля в „слънчевото динамо“ – процесът, който<br />

произвежда силни магнитни полета на<br />

Слънцето и е източникът на слънчевите<br />

петна, слънчевите изригвания и изхвърлянето<br />

на маси, влияещи върху Земята.<br />

Супергранулациите по повърхността на<br />

Слънцето са вид хоризонтални потоци с дължина<br />

около 30 000 км и продължителност на<br />

появата около 2 дни, те се открояват върху<br />

мрежата от по-малки магнитни белези. Супергарнулациите<br />

са изглежда странстващи<br />

вълнови предавания. Соларните физици се надяват,че<br />

наблюденията върху поведението<br />

им ще изяснят загадъчното им естество. Те<br />

все още са загадка и няма обяснение на техния<br />

характерен размер от 30 000 км. Не е известна<br />

и дълбочината им. Разбирането на супергранулациите<br />

ще помогне да се изяснят магнитните<br />

полета около слънчевата повърхност.<br />

Разбирането на динамиката на слънчевия<br />

магнетизъм е важно, защото учените<br />

смятат, че резките промени в магнитните<br />

полета предизвикват застрашаващата слънчева<br />

активност, изразяваща се в магнитни<br />

бури и изригвания.<br />

За изследователите на Слънцето разбирането<br />

на слънчевите петна е равностойно<br />

на търсенето на Светия граал. Активността<br />

на петната расте от своя минимум до<br />

своя максимум за около 11 години. (т.е. след<br />

22 години настъпва нов цикъл – б. ред.). През<br />

това време се сменя цялото магнитно поле<br />

на Слънцето – северният полюс става южен<br />

и обратно; след това отново разменят местата<br />

си при следващия цикъл. Слънчевите<br />

петна се образуват, когато чудовищни снопове<br />

от линиите на магнитното поле пробиват<br />

слънчевата повърхност и показват<br />

участъците, в които това поле е най-мощно.<br />

Сега учените могат да проникнат под<br />

повърхността на Слънцето с техника, наречена<br />

хелиосеизмология. Доплер-апаратите на<br />

СОХО отчитат звукови вълни, пронизващи<br />

Слънцето. Техните промени разкриват вътрешни<br />

структури. Хелиосеизмологията потвърждва,<br />

че магнетизмът на слънчевите<br />

петна поддържа плазмата отдолу хладна и<br />

блокира горещата надигаща се плазма. Могат<br />

да се замерят дори и петната на обратната<br />

страна на Слънцето.<br />

Текст към цветните илюстрации:<br />

Слънчевата повърхност е покрита с мехури<br />

с размерите на Тексас. Наречени гранули,<br />

тези плазмени клетки с кратък живот<br />

пренасят посредством конвекция топлина<br />

на повърхността, както водните мехури по<br />

вряща водна повърхност. Издигането и спадането<br />

на мехурите произвежда звукови вълни,<br />

които правят Слънцето да тупти всеки<br />

пет минути. Падините между гранулите<br />

имат турбулентна природа. (към стр. 13)<br />

Бримките достигат до височина, равна<br />

на 10 Земи. Енергията, генерирана от движението<br />

на по-малките бримки, вероятно е източникът<br />

на мистериозната топлина на короната.<br />

Нагорещените газове, които образуват<br />

Слънцето – основно водород и хелий – съществуват<br />

в наелектризирано състояние, наречено<br />

плазма. Под повърхността плазмата избутва<br />

или придърпва линиите на магнитното<br />

поле. Но когато те са достатъчно силни,<br />

за да се издигнат като арка над повърхността,<br />

с тях се изхвърля навън и плазма. (към стр.<br />

14)<br />

На 20 януари 2005 г. експлодира гигантско<br />

слънчево петно, нарeчено NOAA720.<br />

Вихърът изхвърли в пространството слънчев<br />

пламък, състоящ се от рентгенови лъчи<br />

от най-мощния вид, и облак от наелектризирани<br />

газове, билиони тонове (протуберанс<br />

от короната). Слънчеви протони с ускорение<br />

близо до светлинната скорост достигнаха<br />

Лунно-Земната система минути след началото<br />

на двадесет и четиричасовата „протонна<br />

буря“.<br />

Когато след 36 часа цялата маса, отделила<br />

се от короната, достигна до магнитното<br />

поле на Земята, наблюдателите можаха<br />

да видят най-ярката и прекрасна зора на небето.<br />

Януарската протонна буря беше най-голямата<br />

от 1989 г. насам. Тя беше особено наситена<br />

с протони с високо ускорение, обвити<br />

със 100 милиона електронни волта енергия.<br />

Такива протони могат да пробият 11 сантиметрова<br />

дупка във водата.<br />

През октомври – ноември 2003 г. огромният<br />

пламък, откъснал се от Слънчевата<br />

повърхност, предизвика разрушения на спътници,<br />

повреди в далекосъобщенията и в<br />

електропроводи.<br />

житно зърно 17

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!