Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
около 500 000 мили и са изпълнени с 3 500 000 F<br />
горещ, наелектризиран газ. Появяват се през<br />
фазата на нарастване в 11-годишния цикъл на<br />
слънчевите петна и се свързват с изхвърляне<br />
на енергия от петната, което става всеки<br />
1–1,5 години и причинява циклично преобръщане<br />
на магнитните полюси на Слънцето.<br />
Предполага се,че тези връзки играят важна<br />
роля в „слънчевото динамо“ – процесът, който<br />
произвежда силни магнитни полета на<br />
Слънцето и е източникът на слънчевите<br />
петна, слънчевите изригвания и изхвърлянето<br />
на маси, влияещи върху Земята.<br />
Супергранулациите по повърхността на<br />
Слънцето са вид хоризонтални потоци с дължина<br />
около 30 000 км и продължителност на<br />
появата около 2 дни, те се открояват върху<br />
мрежата от по-малки магнитни белези. Супергарнулациите<br />
са изглежда странстващи<br />
вълнови предавания. Соларните физици се надяват,че<br />
наблюденията върху поведението<br />
им ще изяснят загадъчното им естество. Те<br />
все още са загадка и няма обяснение на техния<br />
характерен размер от 30 000 км. Не е известна<br />
и дълбочината им. Разбирането на супергранулациите<br />
ще помогне да се изяснят магнитните<br />
полета около слънчевата повърхност.<br />
Разбирането на динамиката на слънчевия<br />
магнетизъм е важно, защото учените<br />
смятат, че резките промени в магнитните<br />
полета предизвикват застрашаващата слънчева<br />
активност, изразяваща се в магнитни<br />
бури и изригвания.<br />
За изследователите на Слънцето разбирането<br />
на слънчевите петна е равностойно<br />
на търсенето на Светия граал. Активността<br />
на петната расте от своя минимум до<br />
своя максимум за около 11 години. (т.е. след<br />
22 години настъпва нов цикъл – б. ред.). През<br />
това време се сменя цялото магнитно поле<br />
на Слънцето – северният полюс става южен<br />
и обратно; след това отново разменят местата<br />
си при следващия цикъл. Слънчевите<br />
петна се образуват, когато чудовищни снопове<br />
от линиите на магнитното поле пробиват<br />
слънчевата повърхност и показват<br />
участъците, в които това поле е най-мощно.<br />
Сега учените могат да проникнат под<br />
повърхността на Слънцето с техника, наречена<br />
хелиосеизмология. Доплер-апаратите на<br />
СОХО отчитат звукови вълни, пронизващи<br />
Слънцето. Техните промени разкриват вътрешни<br />
структури. Хелиосеизмологията потвърждва,<br />
че магнетизмът на слънчевите<br />
петна поддържа плазмата отдолу хладна и<br />
блокира горещата надигаща се плазма. Могат<br />
да се замерят дори и петната на обратната<br />
страна на Слънцето.<br />
Текст към цветните илюстрации:<br />
Слънчевата повърхност е покрита с мехури<br />
с размерите на Тексас. Наречени гранули,<br />
тези плазмени клетки с кратък живот<br />
пренасят посредством конвекция топлина<br />
на повърхността, както водните мехури по<br />
вряща водна повърхност. Издигането и спадането<br />
на мехурите произвежда звукови вълни,<br />
които правят Слънцето да тупти всеки<br />
пет минути. Падините между гранулите<br />
имат турбулентна природа. (към стр. 13)<br />
Бримките достигат до височина, равна<br />
на 10 Земи. Енергията, генерирана от движението<br />
на по-малките бримки, вероятно е източникът<br />
на мистериозната топлина на короната.<br />
Нагорещените газове, които образуват<br />
Слънцето – основно водород и хелий – съществуват<br />
в наелектризирано състояние, наречено<br />
плазма. Под повърхността плазмата избутва<br />
или придърпва линиите на магнитното<br />
поле. Но когато те са достатъчно силни,<br />
за да се издигнат като арка над повърхността,<br />
с тях се изхвърля навън и плазма. (към стр.<br />
14)<br />
На 20 януари 2005 г. експлодира гигантско<br />
слънчево петно, нарeчено NOAA720.<br />
Вихърът изхвърли в пространството слънчев<br />
пламък, състоящ се от рентгенови лъчи<br />
от най-мощния вид, и облак от наелектризирани<br />
газове, билиони тонове (протуберанс<br />
от короната). Слънчеви протони с ускорение<br />
близо до светлинната скорост достигнаха<br />
Лунно-Земната система минути след началото<br />
на двадесет и четиричасовата „протонна<br />
буря“.<br />
Когато след 36 часа цялата маса, отделила<br />
се от короната, достигна до магнитното<br />
поле на Земята, наблюдателите можаха<br />
да видят най-ярката и прекрасна зора на небето.<br />
Януарската протонна буря беше най-голямата<br />
от 1989 г. насам. Тя беше особено наситена<br />
с протони с високо ускорение, обвити<br />
със 100 милиона електронни волта енергия.<br />
Такива протони могат да пробият 11 сантиметрова<br />
дупка във водата.<br />
През октомври – ноември 2003 г. огромният<br />
пламък, откъснал се от Слънчевата<br />
повърхност, предизвика разрушения на спътници,<br />
повреди в далекосъобщенията и в<br />
електропроводи.<br />
житно зърно 17