Decoration & Découpage - брой 7

наречена ателие, с котлон, ютия, няколко кофи,
малко бои, восък и много ентусиазъм ☺. И нали
нямаше от кого да се уча, трябваше да откривам
всичко абсолютно сама - технология, методика на
обучение...
След година броят на децата се увеличи три
пъти. Интерес проявяваха малки и големи,
момичета и момчета. За седем години (от 1993 г.
до 2000 г.) желаещите да се занимават с батик
нарастваха лавинообразно. Не връщах никого,
работех извънредно - често вечер и в почивните
дни. Но пък батикът вече беше популярен сред
младите хора в Търговище! През този период през
ателието минаваха годишно около стотина деца и
младежи, като болшинството от тях имаха устойчив
интерес.
Ателие за родители
Няколко години обучавах студенти от специалност
“Моден дизайн” от филиала на
Благоевградския университет. И възрастовата
граница на интересуващите се от батик скочи.
Започнах да организирам ателиета за възрастни,
демонстрации на открито, благотворителни базари.
Само че… през 2000 г. закриха Центъра за
работа с деца - заради структурни преобразувания.
И въпреки че си намерих работа като
преподавател по български език и литература, не
можех да се примиря с мисълта, че ще трябва да се
откажа от заниманията с батик. А и Клубът, който
бях създала през 1993 г., вече беше достатъчно
популярен. Децата непрекъснато ме търсеха и
затова бях решена да намеря място и да възобновя
занятията. И тогава за нас отвори вратите си
Младежкия дом.
Да, условията са различни - преподавам в
масово училище, а обучението по батик се
провежда във формат ежедневни вечерни курсове.
Работя максимум са 20-25 деца годишно.
През изминалите 20 години срещах трудности от
различно естество, но целта ми винаги е била една
и съща - да съхраня батика в Търговище! Защото е
нещо различно и уникално, защото дава свободата
да разширяваш хоризонта си и да преминаваш
граници и разстояния, да опознаеш екзотична
култура, да я преосмислиш и погледнеш през
своята. Батик не е просто техника на рисуване.
Батик е светоусещане, начин на мислене, начин на
живот. С годините разбрах, че батикът е и
прекрасен метод за възпитание - отваря
максимално всички сетива за хармонията около
нас, изгражда усет и потребност от красота за цял
живот. Обучението формира ценни качества в
децата - приятелство (често се налага да работят
по двойки или в групички и да си помагат),
сръчност, прецизност и търпение (творческият
процес е продължителен и вълнуващият краен
Реших, че трябва да потърся повече възможности
за изява на децата. Започнахме активно
да участваме в конкурси за детски рисунки. Обаче
през първите години въобще не се вписвахме в
регламентите и много често ни отхвърляха - батик
не беше популярен в България. Но не се отказах,
продължих да изпращам произведения на мои
ученици и първите награди започнаха да идват!
Годишна изложба на децата от Клуб “Батик”
31