Decoration & Découpage - брой 7

годишно обучение деца. Всяко следващо занятие
обогатява и допълва знанията и уменията на малчуганите,
придобити при предходното (занятие).
И за да можем да обръщаме внимание на всяко
дете, работим в малки групи. А и местата при нас
са ограничени - 39. Учебната програма е авторска
и е съобразена с възрастта и възможностите на
малките творци. В школата даден домашен занаят
се изучава с постепенно надграждане и усложняване
на техниките за работа.
През първата година, докато "си събирахме"
материали за школата, работихме с вълна. Вълната
е благороден материал. Жив. Топъл. На децата им е
уютно да работят с нея. Отварят се към другите.
Неслучайно напоследък плъстите участват в арттерапиите.
Благороден материал! Уча децата да
използват родни материали и инструменти. Правим
плъстите от българска вълна, с домашен сапун -
точно както някога! Събираме какво ли не -
отпадъчни парчета кожа, степани в пералнята
вълнени дрехи, парчета плат, стъклени мъниста,
изостанали по бабините ракли прежди, станчета,
куки за плетене, игли. Често от нищо правим нещо.
Всичко, изработено от малките майстори,
представяме на изложба-базар и със събраните
средства закупуваме материали. А най-добрите
творби участват в конкурси. Досега сме се
представили в 4 конкурса и имаме 14 награди!
В процеса на работа децата усвояват знания,
умения и техники от различни занаяти. Работят с
естествени материали, които комбинират. Пластмасата
Големи и малки помагат
Плетачки
е забранена ☺! Вече успешно съчетават вълната с
глина, дърво и стъкло при изработването на
бижута и изделия за декорация. Без да знаят какво
е казаслък (български народен занаят, или
декориране на изделия с помпони, шнурове,
пискюли), могат да направят декорация с помпони,
пискюли и ресни.” Г-жа Златарева с гордост
споделя, че мартеници, изработени от нейните
възпитаници, са заминали при българската
общност в Рим. А част от тези мартеници пък са
били специален подарък за Негово Светейшество
Папа Франциск. Разказва, че, без да са учили
бродерия, децата успяват да завършат творбата си.
И дава за пример осемгодишната Добромира, която
си изтъкала чергичка, за да си направи торбичка за
телефончето - като междувременно се научила да
подшива, да плете синджир на една кука и да прави
топчета от вълна.
На финала Бригита казва: “Всичко, което правим
в школата, трябва да бъде използваемо. И красиво.
Затова правим проект. И го следваме. И се
получава идеално!
Сега с гордост мога да заявя: България има
прекрасни деца, които тачат фолклора, традициите
и дават много от себе си, за да усвояват нови
умения и да творят красота. Моите възпитаници се
справят изключително успешно и в школата, и в
училище. Проявяват интерес към всякакви ръчно
правени съкровища. Имат усет за мярка и вкус към
красивото. Откриха и много нови приятели, без
разликата в годините да им пречи. Приятно им е да
учат, да се забавляват и да творят заедно. Има
“зрънца", които скоро ще са конкурентни на
прочути майстори-занаятчии. И сега, като
поглеждам назад, виждам - имало е смисъл ☺!”
6