Decoration & Découpage - брой 7

Виетнам - между
възхищението и гнева
Отдавна исках да представя Виетнам. Да представя тази държава цветно, културно и ограмотително -
такава, каквато е.
Е, въпреки настойчивостта ми, не успях да открия там някой, който да се занимава с декупаж ☺. Но пък
открих толкова красиви неща за тази далечна страна, че трудно се откъснах от дългото-нещосъбирателство-на-тема-Виетнам.
Сблъсках се с интересни факти, сблъсках се (при това абсолютно челно) с
богатството на една изстрадана история и една мистична култура. Ето резултатът от моите сблъсъци -
систематизиран, моля:
1. Да се потопиш (или само да се докоснеш) в хилядолетията история на Виетнам е истинска приказка!
Всеки досег може да се охарактеризира с две думи: красота и богатство.
2. Обаче! В България, на български, почти няма адекватни материали, които адекватно да представят
колоритността на виетнамските култура, традиции, история. За последните четири години има три пространни
публикации, едната от които е под формата на самостоятелно (книжно) списание. Всичките (три!) са със
съдействието на посолството на СР Виетнам в България. Такова презентиране - на страна с 90-милионно
население, на държава с бърз и качествен икономически растеж, е повече от скромно и минималистично (но
не в добрия смисъл на думата).
3. Та на база 1 и 2 на помощ ми се възправиха всякакви източници на английски и руски език. Сигурно
щяха да си ми много полезни и виетнамските интернет извори, но този език (виетнамският) не е най-силната
ми страна ☺. И настана истинско културно приключение и забавление в посочените по-горе източници. Като
отново постоянно се налагаха две основни думи - красота и богатство.
4. Тук стигаме до стигмата, която битува в голяма част от българското обществено съзнание. За да
тествам хипотезата си, проведох анкета. Резултатите не са приятни. Защото се потвърди първоначалното ми
мнение, че голяма част от нас, българите, са подвластни на стара градска легенда - че в онези,
социалистическите години, когато тук работеха и живееха хиляди виетнамци, популацията на бездомни кучета
рязко е намаляла. Сливенчани дори твърдяха, че тогава и бездомните котки били изчезнали… Значи какво се
оказа? Че първата асоциация у част от сънародниците ни, когато чуят “Виетнам”, е куче под формата на
ядене… За справка: само в определени северни райони на далечната страна, по определени поводи, се
консумират нашите четириноги приятели. И пак за справка: яденето на куче като особен деликатес е основно
китайски прерогатив и датира още от времето на Конфуций (роден през 551 г. пр.н.е.).
Мога да продължа, но предпочитам да обобщя: за месеците, през които се ровех, изучавах и пишех на тема
“Виетнам”, у мене трайно се бяха настанили две основни чувства. Първото е на огромно възхищение - към
културата, историята, самобитността, уникално красивата природа на тази цветна, интересна и завладяваща
страна. Гледах в унес снимки на бродирани картини, на лакова живопис, на инкрустации със седеф… И си
мислех колко очи са се взирали, колко пръстчета са пипали нежно и полека, за да бъдат създадени тези
творби - с фин усет, с много любов и с още повече търпение.
Второто ми чувство обаче беше коренно противоположно - на гняв! Гняв, че дори малка частица от цялото
това богатство е непозната за България! И за да не изреждам поименно кому бях и продължавам да съм
гневна, Ви оставям Вие да се докоснете до Виетнам. Сигурна съм, че ще се възхитите. Само дано след това да
не сте гневни като мене…
60