МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ Д-р Наталия Радева ...

І. Въведение
През последните години диагностичните възможности и терапевтичните интервенции в
медицината значително се увеличиха. Нарастна броят на употребявани лекарствени продукти,
както и възрастта на населението и съпътстващата коморбидност. Здравните грижи често се
извършват в бързо променяща се обстановка, под значителен стрес, като те изискват и/или в
тях се включват голям брой специалисти, принудени да вземат бързо терапевтични решения.
Новите и по-сложни технологии както в диагностиката, така и в терапията на рискови пациенти
са предпоставка за нарастване на честотата и броя на усложненията и ятрогенията.
Потенциалът за вреда нараства допълнително с нарастване броя и разнородността на
специалистите, въвлечени в лечебния процес, както и с размера и обхвата на лечебните
заведения. Все по-нарастваща е необходимостта от повече комуникационни канали и
комплексност на структурите, в които се извършва лечебния процес. Грешките в процеса на
здравни грижи могат да доведат до вреда за пациента, водеща до временна или трайна
инвалидност, дори и смърт.
Проблемът с нежеланите събития в здравеопазването не е нов. Проучвания на този проблем са
били провеждани още през втората половина на миналия век, но са останали спорадични и
често са били пренебрегвани.
Докладът “To Err is Human” (1999) на Institute of Medicine на САЩ е първият, който не само
разкрива неизвестни факти за грешките и нежеланите събития, но се отнася към въпроса с
конструктивен, образователен и мобилизиращ подход. Безопасността на пациента се оказва
значим, в повечето случаи, скрит проблем в системите на здравеопазване по цял свят. След
този доклад проблемът за безопасността на пациента и овладяването на медицинските грешки
става приоритетен в редица държави, като намира място в здравните политики предимно на
развитите страни, и се превръща в една от основните стратегии за напредък в системата на
здравеопазване.
Проучвания в държави от ЕС не сочат по-различна статитика. Според техническият доклад
„Подобряване на безопасността на пациентите в ЕС“, изготвен за Европейската комисия и
публикуван през 2008 г., в държавите-членки между 8% и 12% от приетите в болница пациенти
стават обект на нежелани събития в процеса на получаване на здравни грижи.
Данните публикувани от Европейската комисия в проучване на БП и качеството на здравните
грижи от Евробарометър през април 2010 г. сочат, че почти половината от анкетираните
граждани на ЕС считат, че биха могли да претърпят вреда от здравните грижи, както болнични,
така и от доболнична помощ. Една четвърт от европейците твърдят, че те или член от
4