МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ Д-р Наталия Радева ...

ІІ.7 Подходи за мониторинг и управление нежеланите събития и безопасността на пациента
Съществуват два основни подхода при разглеждането на проблема за медицинската
грешка – персонален и системен. Всеки от тях има свой модел за причините за поява на грешки,
както и предлага различна философии за овладяването им. Разбирането на двата подхода има
важно практическо значение за справянето с винаги съществуващия риск от неуспехи (mishaps) в
клиничната практика.
Обичайната първоначална реакция, когато възникне подобен проблем е търсенето на персонална
вина, което е в основата на първия подход и той е дълго и традиционно доминиращ не само в
медицината. Подходът обаче не отчита факта, че повечето грешки се правят от усърдно работещи,
добре подготвени специалисти и че тези грешки е малко вероятно да бъдат предотвратени, като
единствено се припомня на хората да бъдат по-внимателни и съсредоточени.
ІІ.7.1 Съвременни схващания за грешки, пропуски и източници на неуспех
Както подчертава James Reason индивидуалното обвинение е емоционално много по-
задоволително, отколкото насочването на вниманието към институциите. Хората се разглеждат
като свободни субекти, способни да избират между безопасните и опасните модели на поведение.
Ако се сгреши, изглежда очевидно, че един или група индивиди трябва да бъдат отговорни за
това. Търсенето на възможност за разграничаване на персоналните опасни действия от каквато и
да било институционална отговорност е в интерес на мениджърите. От правна гледна точка това
също е по-удобно. Фокусирането върху индивидуалния произход на грешката обаче изолира
опасните (unsafe) действия от техния системен контекст. Като резултат се пропускат две важни
особености на човешката грешка. Първата е, че често най-добрите допускат най-лошите грешки и
така грешката не е монопол на лошите специалисти. Втората особеност е, че злополуките имат
тенденция за повтаряемост. Едно и също стечение на обстоятелства може да провокира появата на
подобни грешки, независимо от хората, които са въвлечени. Персоналният подход има сериозни
недостатъци и не е подходящ за приложение в областта на медицината. Всъщност придържането
към него е по-скоро пречка за подсигуряването на по-голяма безопасност за пациента в здравните
институции. Стремежът към безопасност сериозно се възпрепятства от подходи, които не
разглеждат факторите, провокиращи грешката в системата като цяло.
Вторият подход допуска възможността хората да правят грешки, дори и в най-добрите
организации. Грешките се разглеждат по-скоро като последствия, а не като причини, произтичащи
не толкова от „погрешната” човешка природа, колкото от системните фактори. Нужните мерки се
46