Автореферат - Българска Академия на науките

УводБългария е страна, на чиято територия широко са представени постмагматичнитепроцеси на интензивна аргилизация по вулкански скали, довеждащи до образуванетона масиви от вторични кварцити. Известни са повече от 30 такива находища ипроявления (Velinov et al., 2007), съсредоточени главно в Средногорието (Западно,Централно и Източно) и Родопите (Централни и Източни). Обикновено те асоцииратпространствено и генетично с редица находища и рудопроявления на Au, Cu, Znи Pb. В редица случаи самите те се явяват полезни изкопаеми. Посочените обстоятелстваобясняват големия интерес към този тип хидротермално-метасоматичниизменения на скалите, с фокус върху връзката им с орудяванията и дефиниране накритерии за прогнозиране и търсене на неразкрити на повърхността находища.През последните 50 години находищата на вторични кварцити у нас са достадобре изучени в петроложки, минераложки и структурен аспект. Изяснени сафизикохимичните условия на образуване и формационната принадлежност наметасоматитите. По-слабо е изучена геохимията на тези скали и връзката им сорудяванията – дали са до-, син- или пострудни, рудовместващи или не и др., коитооще не са решени в световен мащаб.С настоящето изследване авторът си е поставил за цел да изясни, доколкото евъзможно, геохимичните особености на процеса на интензивна аргилизация, сособен оглед на редките елементи – тяхното разпределение в различните зони нахидротермална промяна и съответно тяхното поведение при интензивнатааргилизация. Надявам се това да обогати представите ни за тези постмагматичнипроцеси, както и да се хвърли повече светлина върху връзката им с руднитеконцентрации и ролята им при генезиса, особено на меднопорфирните иепитермалните рудни находища.1. Състояние на проблема1.1. Интензивна аргилизация и вторични кварцитиТерминологични и исторически бележки. Метасоматитите на формациятавторични кварцити и интензивната аргилизация са генетични аналози в класификациитена метасоматитите на формационна основа (Жариков, Омельяненко, 1978) ина околорудните изменения на скалите (Meyer, Hemley, 1967). Под околорудни изменениясе разбират тези изменения на химическия и минералния състав на скалите,вместващи рудните тела, които възникват във връзка с циркулацията на рудоносниразтвори (Meyer, Hemley, 1967). За алумосиликатните скали се отделят следнитетипове – калиева метасоматоза, пропилитизация, умерена аргилизация, серицитизацияи интензивна аргилизация. Минералните асоциации на интензивната аргилизациявключват дикит, каолинит, пирофилит, обикновено със серицит и кварц, алунит,пирит, турмалин, топаз, зуниит.В класификацията на Жариков и Омельяненко (1978) формацията вторични кварцитие отнесена към групата формации, свързани с гранитоидния магматизъм, къмпостмагматичния етап и стадия на киселинно извличане в две дълбочинни зони.3