Автореферат - Българска Академия на науките

числи пробата към интензивно аргилизитовия или съответно към серицитовия иликъм аргилизитовия тип изменение. Разделянето на последните два типа е също попреобладаващия минерал, съответно серицит и каолинит. За целите на настоящатаработа не се разглеждат междинни типове изменение (пропилит-серицитов, аргилизит-серицитови др.). Това се прави, за да се открои по-добре поведението нахимичните елементи в основните хидротермални процеси, формиращи зоналността.В процеса на работа се попадна на един нов неописван досега тип изменение.Водещ минерал при него е натриевата слюда парагонит. Количеството на парагонитае от 13 до 36% в отделните проби. Заедно с него присъстват каолинит, илит(серицит), кварц и пирит, на места алунит, сванбергит, пирофилит и диаспор. Тозитип изменение е сравнително рядък, установен в отделни проби от 3 сондажа в ЮЗчаст на находището. Тези изменени скали трудно се отличават от серицитизиранитескали. Наблюдава се съвместно развитие на серицит-парагонитов агрегат, както ибелези на смесен серицит-парагонит-интензивно аргилизитов тип изменение. Всеоще не е изяснено неговото място в метасоматичната зоналност в находище Асарел.Натриевата слюда е фино прорасла със серицит, като двете разновидности не могатда се отличат под микроскоп. При изследване с микросонда се установява голяморазнообразие от състави на белите слюди. Мусковитовият тип слюда се характеризирас присъствие на Na от 0,20 до 0,34 apfu, като отношението Na/(Na+K) се колебаеот 0,22 до 0,30, по-рядко 0,42–0,44. Последните стойности са близки до тези насмесена Na-K слюда, в която Na е 0,38–0,41 apfu, а Na/(Na+K) е 0,47–0,50. СобственоNa–слюда парагонит е със стабилно съдържание на Na (0,55–0,58 apfu) и колебаниена Na/(Na+K) между 0,67–0,68 и 0,77–0,78, в зависимост от количеството на K.Най-силната проява на киселинното извличане е достигането до монокварцоваскала. Игнатовски (1981) описва 2 тела от монокварцити на вр. Разслатица.Пропилитизираните скали са широко разпространени в по-долните нива и попериферията на находището. Пропилитната асоциация е представена от хлорит,албит, епидот, серицит, карбонат, зеолити, пирит и др.Наблюденията на автора показват, че интензивната аргилизация е развита главнопо горнокредните вулкански и порфирни скали в централните и западните части нанаходището. Те са сходни по химизъм и затова се разглеждат заедно. Палеозойскитегранитоидни скали, разпространени повече в СИ част на находището, са засегнатипо-слабо от промените, като авторът има данни за пропилитизация, умеренааргилизация и серицитизация. Геохимичните промени при тези изменения напалеозойските гранитоиди се разглеждат отделно.3.1.3. Оценка на масовия баланс (привнос-износ) при хидротермалнитеизменения на скалите в находище АсарелЗа оценка на масовия баланс (привнос-износ) при хидротермалните изменения наскалите в Асарел беше приложен метод на Линдгрен, популяризиран от Наковник(1958). Методът отчита влиянието на пористостта, като се сравнява количеството веществопри равен обем. Подбрани са по една представителна проба от всеки тип изменение.Резултатите за всеки тип изменение са представени на диаграми „привнос-9