аргилизираните (главно алунитови) скали от обектите от Централното Средногориее указание за развитие <strong>на</strong> високосулфидизирани епитермални системи (Hedenquist etal., 2000). Според Seward (1991) <strong>на</strong>й-разпространените златни комплекси вхидротермалните разтвори са златните хидросулфиди AuSH 0 в кисела среда и-Au(SH) 2 в неутрал<strong>на</strong> до слабо алкал<strong>на</strong> среда. При високосулфидизираните<strong>на</strong>ходища от решаващо з<strong>на</strong>чение за отлагането <strong>на</strong> златото е смесването <strong>на</strong> флуида сповърхностни води (Hedenquist et al., 2000):AuSH + 0,5H 2 → Au + H 2 SОтлагането <strong>на</strong> Au чрез кипене не е характерно за високосулфидизираните<strong>на</strong>ходища. Според Henley and Berger (2011), в приповърност<strong>на</strong> обстановка, присилно разреждане с метеорни води, се образува широка зо<strong>на</strong> <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong>аргилизация, съдържаща з<strong>на</strong>чително, но бедно Au орудяване, докато в дълбочи<strong>на</strong>,при частич<strong>на</strong> кондензация <strong>на</strong> магмени газове, се образуват по-високо температурниасоциации <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong>та аргилизация, които могат да са в тяс<strong>на</strong> връзка с богатиAu жили. В редица Au <strong>на</strong>ходища се документират повишени съдържания <strong>на</strong> Au винтензивно аргилизирани скали, като самите рудни тела са локализирани във “vuggysilica” или в по-богати жили (Stoffregen, 1987; Arribas, 1992; Aoki et al., 1993;Hedenquist et al., 1996; Simmons et al., 2005). Летников и Вилор (1981) отдаватголямо з<strong>на</strong>чение <strong>на</strong> цялост<strong>на</strong>та метасоматич<strong>на</strong> обработка <strong>на</strong> скалите (вкл.пропилитизацията), при което става извличане <strong>на</strong> Au от съдържащите го минерали ипреми<strong>на</strong>ването му в хидротермалните разтвори. Карпов и др. (2001) показват чрезфизикохимично моделиране, че при взаимодействието <strong>на</strong> воден флуид, освободен отсамите скали, с андезити и риолити се мобилизират Au и Ag във флуид<strong>на</strong>та фаза (Auсе обогатява от 200 до 600 пъти, а Ag от 100 до 200 пъти), които могат да бъдатотложени при подходящи геохимични бариери. Новите геохимични данни заинтензивно аргилизираните скали увеличават перспективите за търсене <strong>на</strong>епитермални Au минерализации от високосулфидизиран тип.Повишените съдържания <strong>на</strong> Ag в монокварцовите зони от Клисура и Петелово сесвързват с тези <strong>на</strong> Pb. Предполага се, че Ag е било изоморфен примес в галенита иследва геохимичното поведение <strong>на</strong> Pb при супергенните процеси.4.3. Геохимия <strong>на</strong> минералите от алунитовата супергрупаМинералите от алунитовата супергрупа са широко разпространени в зоните <strong>на</strong>интензив<strong>на</strong> аргилизация (Stoffregen, Alpers, 1987; Arribas et al., 1995; Dill, 2001 идр.). Алунитът и APS минерали са сред <strong>на</strong>й-важните белези <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong>тааргилизация, а Sillitoe and Hedenquist (2003) ги поставят като ключови минерали захидротермалните изменения, свързани с високосулфидизирани <strong>на</strong>ходища. Те несамо определят облика <strong>на</strong> променените скали, но и влияят силно върху геохимията<strong>на</strong> редица елементи, които се концентрират или са инертни в зоните <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong>аргилизация. Алунитът и APS минерали, показват з<strong>на</strong>чителни вариации в състава сив зависимост от конкретните физикохимични условия и могат да се използват катоиндикатори <strong>на</strong> геоложката среда, като температура и рН <strong>на</strong> флуида, дълбочи<strong>на</strong>,отдалеченост от магматичен източник и др. (Stoffregen, Cygan, 1990; Watanabe,50
Hedenquist, 2001 и др.). Например Chang et al. (2011) доказват, че с приближаванетодо интрузивния център, алунитите стават по-богати <strong>на</strong> Na, Sr и La и по-бедни <strong>на</strong> Pb.APS минерали обикновено се <strong>на</strong>блюдават като ядра в централните части <strong>на</strong>алунитовите кристали. Срещат се и зо<strong>на</strong>лни кристали, маркиращи прехода алунит–APS минерали. Понякога се установява разтваряне <strong>на</strong> по-ранни алунит или APSминерали, последвано от по-късно отлагане <strong>на</strong> същите или подобни фази. APSминерали могат да бъдат както хомогенни, така и със слож<strong>на</strong> зо<strong>на</strong>лност, порадивариращи концентрации <strong>на</strong> Ca, Sr, Ва и REE. Те присъстват постоянно, но в малкиколичества (до 1–2%), като се срещат и извън алунитовата зо<strong>на</strong>, в пирофилитовиятип интензивни аргилизити.По състав APS минерали са много разнообразни, но преобладават сванбергитвудхаузеитовитетвърди разтвори. Много добрата смесимост между сванбергита ивудхаузеита, предположе<strong>на</strong> от Wise (1975), се потвърждава и в изследваните<strong>на</strong>ходища (фиг. 21). Най-богати <strong>на</strong> Sr сванбергити има в Асарел и в Челопеч(Georgieva et al., 2002), което вероятно се дължи <strong>на</strong> големия обем изменени скали ивъзможността да се акумулира по-голямо количество Sr. Постоянни или честипримеси в APS минерали и в алунита са Ва и леки REE, като в някои случаи се отбе-Фиг. 21. Състав <strong>на</strong> алунити и APS минерали от <strong>на</strong>ходища Асарел, Песовец, Петелово, Клисура,Спахиевското рудно поле, както и от Челопеч (Georgieva et al., 2002)51