Автореферат - Българска Академия на науките

лязват богати на Ва APS фази и флоренсит-сванбергитови (флоренситвудхаузеитови)твърди разтвори.APS минерали могат да се образуват преди (или без) алунит, заедно с алунит (зоналниалунит–APS кристали) или след алунит, понякога след частично разтварянена алунита. Това показва честа смяна на флуидния състав и на физико-химичнитеусловия при образуването им и предопределя широк диапазон на химични и текстурниразличия. Някои автори (Aoki, 1991; Hedenquist et al., 1994b) описват първоначалнообразуване на ядра от богат на Sr, Ba и REE крандалит, което спира с изчерпванетона фосфора. В изследваните обекти много рядко могат да се наблюдаватподобни закономерности в химичния състав на комплексни алунит–APS кристали.Алунит се образува между 25 и 500 ºС от кисели (рН = 0,8–5,3) богати на сулфатфлуиди при висока активност на кислорода (Hemley et al., 1969; Кашкай, 1972).3-Висока активност на РО 4 и широк интервал на рН (3–8) са определящи за APSминерали (Stoffregen, Alpers, 1987; Рипп и др., 1998). Образуването им се обяснява сразтварянето на апатита от екстремно киселите флуиди, които са причина заинтензивната аргилизация (Stoffregen, Alpers, 1987). Sr се концентрира в зоните на3-интензивна аргилизация (Hikov, 2004) и заедно с РО 4 и Са 2+ се фиксира всванбергит-вудхаузеитови твърди разтвори. APS минерали могат да съществуватсъвместно с всички типоморфни минерали на хипогенното интензивно аргилизитовоизменение като алунит, каолинит, дикит, пирофилит, диаспор, зуниит притемператури между 200 и 300 ºС (Stoffregen, Alpers, 1987). Количеството на APSминерали зависи от количеството на първичния апатит и Sr във вулканските скали иот обема на изменените зони, защото РО 3- 4 , Са 2+ и Sr 2+ се преразпределят прихидротермалните изменения (Stoffregen, Alpers, 1987; Hikov, 2004).По този начин алунитът и APS минерали контролират концентрацията на редицахимични елементи в зоните на интензивна аргилизация. Това са K, Na, Ca, Sr, Ba, P,La, Ce, Nd. Към тях могат да се добавят част от Pb (Schwab et al., 2005; Chang et al.,2011; това изследване) и по-рядко установяваните Ga (Борискин, 1967; Rytuba et al.,2003), Sc и V (Кашкай, 1970), U и Th (Khashgerel et al., 2008) и др. Като изключимглавните елементи, Sr се концентрира, а останалите редки елементи са относителноинертни при интензивната аргилизация.4.4. Геохимия на стабилните изотопиИзследваните за изотопи на S, O и H проби с алунит (Lerouge et al., 2006) са с относителнохомогенни стойности във всички обекти. Те еднозначно доказват магменохидротермаленпроизход на алунита от всички находища (Rye et al., 1992). Следователнорезултатите за геохимията на редките елементи в интензивно аргилизиранитескали се отнасят за магмено-хидротермални системи. Измерената температура наизотопно фракциониране за двойка алунит-пирит в Асарел е 290–295 ºС. Това е близодо горната температурна граница на интензивната аргилизация в изследванитенаходища и се съгласува с минералната асоциация от алунит, сванбергит, пирофилит,диаспор и зуниит (Hemley et al., 1980). Долната температурна граница (200 ºС)се определя от асоциацията кварц, алунит, каолинит, дикит, APS минерали. Тя е52