Автореферат - Българска Академия на науките

съдържания на F. Предполага се, че той влиза в състава на серицита. По-високистойности на Cl и в по-малка степен на F имат и проби с K–силикатен типизменение, в които техен концентратор е биотитът. Това показва, че двата елементаимат активно участие в състава на хидротермалните флуиди, както за формиране нахидротермалните изменения, но също така и при рудообразуването.5.2. Регионални геохимични различия и първичен състав на изходните скалиИзследваните обекти са разположени в различни структурни зони (Средногорие иРодопи), имат различна възраст (горнокредна и палеогенска), като всеки от тях имасвои специфични особености. От геохимична гледна точка от най-голямо значениеса различията в състава на вместващите скали. Например, вулканските скали вИзточните Родопи са латити с по-високо съдържание на K, Rb, Ba и др. в сравнениес андезитите и латито-андезитите от Средногорието. Продуктите на хидротермалнапромяна също се характеризират с по-високи съдържания на тези елементи в зоните,за които те са характерни. Високите нива на K се отразяват и на състава на алунита.В Средногорието алунитът е калиево-натриев до натроалунит, докато в ИзточнитеРодопи той е калиев. Въпреки разликите в съдържанието на Sr и Rb в среднитескали от различните обекти, поведението им е еднотипно (фиг. 19). Киселите скалиот Централните Родопи имат значително по-ниски съдържания на Sr в сравнение съссредните скали от останалите области. Това влияе на съдържанието на Sr винтензивно аргилизираните скали, но не променя характера на неговото поведениепри образуването им.Изводът, който се налага е, че различията в първичния химизъм на вулканскитескали води до различни нива на разсейване и концентрация на елементите, но не сеотразява на тенденциите в тяхното поведение по време на интензивнатааргилизация.5.3. Рудообразувателни процесиКакто вече беше отбелязано, в приповърностна обстановка, при силно разреждане сметеорни води, се образуват широки зони на интензивна аргилизация, съдържащизначителни, но бедни Au минерализации (Henley, Berger, 2011), каквито сахарактерни за редица находища (Stoffregen, 1987; Arribas, 1992; Aoki et al., 1993;Hedenquist et al., 1996). Слабото обогатяване на интензивно аргилизираните скалисъс Au може да се счита за характерна черта на високосулфидизиранитеепитермални Au находища и по същество е руден процес. По-богатите Au прояви сеналагат върху вече променените скали и запълват жили, тектонски зони, брекчи,скални контакти и др., като често се локализират и в най-интензивно излужените“vuggy silica” участъци (Stoffregen, 1987; Arribas, 1992; Hedenquist et al., 2000;Georgieva et al., 2002; Simmons et al., 2005). Според Berger and Henley (2011)агресивната интензивна аргилизация и силификация увеличават проницаемостта навместващите скали, което от своя страна намалява налягането на флуидния поток ипостепенно ограничава неговото разпространение към периферията. По-късният„сулфиден стадий” (сулфосоли, сулфиди и Au-Ag минерализации) се предшества от55