12.07.2015 Views

Автореферат - Българска Академия на науките

Автореферат - Българска Академия на науките

Автореферат - Българска Академия на науките

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

– противоположно поведение <strong>на</strong> Rb с извличане от зоните <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong>аргилизация и привнос в серицитизираните скали;– относително инертно поведение <strong>на</strong> Ti, Zr, V, Ba, леки REE, Nb, Ta, Th, U, Hf, Ga,Sc и др.;– повише<strong>на</strong> мобилност и из<strong>на</strong>сяне от интензивно аргилизираните скали <strong>на</strong> Mn, Ni,Co, Zn, Cr, Y, средни и тежки REE и др.;– склонност към <strong>на</strong>трупване <strong>на</strong> Li в скалите, съдържащи дикит и каолинит.2) Доказано е, че основните минерали-приемници <strong>на</strong> елементите, които секонцентрират или са инертни в зоните <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизация, са от алунитоватасупергрупа, главно алунит и APS минерали. Те са и индикатори <strong>на</strong> физикохимич<strong>на</strong>таобстановка по време <strong>на</strong> отлагането им. От своя стра<strong>на</strong> рутилът еприемник <strong>на</strong> редица инертни HFS елементи в тези зони.3) Първичният състав <strong>на</strong> вулканските скали оказва влияние <strong>на</strong> нивата <strong>на</strong>концентрация <strong>на</strong> химичните елементи, но не влияе върху общите тенденции втяхното поведение при интензив<strong>на</strong>та аргилизация.4) Изведени са геохимични критерии за разграничаване <strong>на</strong> зони с интензив<strong>на</strong>аргилизация:– високи съдържания <strong>на</strong> Sr;– ниски стойности <strong>на</strong> отношението Rb/Sr;– извличане <strong>на</strong> средни и тежки REE при инертно поведение <strong>на</strong> леките REE.Тези критерии могат едноз<strong>на</strong>чно да локализират зони <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизацияи да спомог<strong>на</strong>т за търсенето и проучването <strong>на</strong> епитермални минерализации.5) Открити и описани са нови минерали за България:– хюангит – калциев а<strong>на</strong>лог <strong>на</strong> алунита – в алунитовата зо<strong>на</strong> <strong>на</strong> н-ще Петелово;– парагонит – <strong>на</strong>триева слюда – в <strong>на</strong>ходище Асарел.Обогате<strong>на</strong> е минералогията <strong>на</strong> <strong>на</strong>ходище Петелово и рудопроявление Песовец сновоустановените зуниит, ми<strong>на</strong>миит, сванбергит, вудхаузеит и смесени APS фази отредицата сванбергит-вудхаузеит. Потвърдено е присъствието <strong>на</strong> APS минерали и в<strong>на</strong>ходище Асарел, рудопроявление Клисура и Спахиевското рудно поле.6) Доказан е магмено-хидротермалният произход <strong>на</strong> алунита от всички обектичрез изследване <strong>на</strong> стабилните изотопи <strong>на</strong> S, O и H. Минералът се образува отмагмени флуиди, които се разреждат с грунтови води в различ<strong>на</strong> степен заотделните <strong>на</strong>ходища, при температури от 200 до 300 °С.7) Установен е по-високотемпературен пирофилитов тип интензив<strong>на</strong> аргилизацияв Песовец; уточнено е <strong>на</strong>личието и разпространението <strong>на</strong> същия тип в Петелово иКлисура; обоснова<strong>на</strong> е многократно прояве<strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизация, придруже<strong>на</strong>с баритова и вероятно руд<strong>на</strong> минерализация <strong>на</strong> вр. Петелово.8) Изведен е нов парагонитов тип хидротермал<strong>на</strong> промя<strong>на</strong> в меднопорфирното<strong>на</strong>ходище Асарел, образуван от кисели, съществено <strong>на</strong>триеви хидротермалниразтвори при температура около 300 ºС. Той се приема за а<strong>на</strong>лог <strong>на</strong> серицитовия типизменени скали при локално повишаване активността <strong>на</strong> Na + в разтворите.61

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!