ÑезÑмеÑа на наÑÑниÑе ÑÑÑдове на д-Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½ иванов пенÑев ...
ÑезÑмеÑа на наÑÑниÑе ÑÑÑдове на д-Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½ иванов пенÑев ...
ÑезÑмеÑа на наÑÑниÑе ÑÑÑдове на д-Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½ иванов пенÑев ...
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
мултифокалност и може да се развие във всички сегмени на дебелото черво, включително вректум.От извънчревните усложнения характерни са:- сепсис. Развива се при фулминантни колити и тежки екзацербациина хроничните форми. За доказването му са необходими системни хемокултури, посявки отустната кухина, фецес, вагина, урина, гнойни колекции и ранева повърхност. Лекува се трудно,включително с комбинирана съвременна АБ терапия. Сепсисът е прогностично неблагоприятенпоказател.- Кожни, очни и ставни изменения. Най-характерни са erythemanodosum, pyoderma gangrenosum, периферен артрит, сакроилеит, увеит, еписклерит.Усложненията са индикатор за тежки, кортикозависими екзацербации.- Промените в черния дроб и жлъчните пътища (стеатоза, хрониченхепатит, първичен склерозиращ холангит) се доказват чрез ехография, сляпа чернодробнабиопсия и ЕРХП. Типично, макар и рядко усложнение е карцинома на жлъчните пътища.- Бъбречни изменения се развиват при тежък колит порадисистемната дехидратация, бактеремия и въздействието на развиващите се имунни нарушения.Рядко се развива амилоидоза.- Съдовите усложнения са прогностично неблагоприятни и са най-честата причина заколитно зависисмата смъртност. Чести са флеботромбозите на долните крайници, параутериннияи простатен сплит, мозъка. Фатални са белодробните тромбоемболии.Ендоскопски, в 30-50% се установява проктосигмоидит, в 30-55% - ляв колит и в 15-20% -разпространен колит. Макроскопски, променените са на ниво лигавица, която е хиперемирана,едемна, разязвена и покрита с белезникави, разнокалибрени налепи и възпалителни полипи. Найхарактерниятпризнак е нейната спонтанна и контактна ранимост. Язвите са повърхностни,ограничени в лигавицата или проксималната субмукоза. Подлежащите слоеве от стената начервото са относително запазени. Липсва рязък преход между възпалената и нормална лигавица.При тежка активност язвите проникват в дълбочина, в tunica muscularis propria и по-рядко - всерозата. Възпалителните полипи са различни по размер, брой, локализация и форма. Най-честоса с гладки контури, широко базирани или с късо краче, рядко са големи и имитират неоплазма.Под влияние на лечението полипите може да се редуцират. Трайно персистират полипи сформирана фибромускулна сърцевина.Консервативно лечение се провежда с антивъзпалителни средства (аминосалицилати - локално иперорално; стероиди - локално, орално или парентерално), имуносупресори (азатиоприн, 6МР,МТХ и др) и биологични средства (инхибитори на ТНФ-алфа). Антибиотици се прилагат при сепсис,