резюмета на научните трудове на д-р пламен иванов пенчев ...

Образните методи (абдоминална и ендоскопска УЗД, Doppler изследване, Ро, СТ и MRI )определят локализацията и активността, наличието на обструкция, абдоминална маса, абсцеси,перинеални компликации, малигнизация и съпътстващи изменения в ГИТ. Чрез перкутанендренаж под ехографски контрол може да се лекуват абсцеси в коремната кухина.Коварното начало на болестта затруднява диагностицирането и налага широка диференциалнадиагноза с други възпалителни чревни заболявания - УК, лимфом, инфекциозни, паразитни,исхемични, радиационни, лекарствено-индуцирани - НСПВС) и др.Усложнения. Голяма част от характерните за болестта на Крон усложнения са тясно свързани снеобходимостта от хирургия. Това са: илеус, перфорация, фистула/абсцес, токсичен мегаколон,перианални изменения, малигнена трансформация.От нехирургичните усложнения типични са измененията по кожа, очи, стави, сепсис, прояви намал абсорбция, промени в жлъчночернодробната система със стеатоза (до 80%), хрониченактивен хепатит, първичен склерозиращ холангит, прояви на многоорганна недостатъчност. Следоперативна интервенция и кръвопреливане може да се развие С хепатит.Фистулите са често усложнение на МС. Най-чести са перианалните - до 54%, 24% саентероентерални, 9%-ректовагинални и 13% - други. Фистулите рядко оздравяват консервативно(25-50%), независимо от напредъка в медикаментозната терапия, а след хирургия честорецидивират, включително в други, по-отдалечени зони.Перианалните изменения може да предшестват основните прояви на болестта, макар че най-честоса последица на възпалителния процес в тънкото и/или дебело черво. Те включват: едемникожни гънки, болестно променени хемороиди, фисури, анални язви, фистули (ниски и високи),ано- и ректовагинални фистули, перианални абсцеси, аноректални стриктури и рак. Обикновено сеустановява комбинация от изменения, най-често фисури, фистули и абсцеси. Клинично,независимо от вида на измененията, доминират прояви на постоянно зацапване от изтичащаслуз, кръв и гной, фекална инконтиненция.За стриктното диагностициране на перианалните изменения е необходимо да се определитяхната локализация, типа, наличие/липса на абсцес, ректално възпаление. Диагностициранетоизисква екипност. Златен стандарт за доказване на фистулите е изследването под анестезия (ЕUА)с вкарване на инструмент във фистулния тракт. От нехирургическите диагностични методи найчестосе извършват ендоехография и MRI, СТ и фистулография.