резюмета на научните трудове на д-р пламен иванов пенчев ...

Клиника. Болестта на Крон има хронично-рецидивиращо протичане.Екзацербациите могат да бъдат провокирани от интеркурентни инфекции (респираторни ичревни), никотин, НСПВС, стрес. В хода на заболяването, приблизително половината имат периодина ремисии с различна продължителност. По-малко от 5% от пациентите имат персистиращаактивност на болестта, най-често при локализация на измененията в дебелото черво.Болестта на Крон има скрито начало с разнообразни прояви.Симптоматиката най-често включва хронична и/или нощна диария,коремна болка, редукция на телесна маса до кахексия, фебрилитет, нощно изпотяване, ректалнокървене, оформяне на абдоминална маса, перианален абсцес, фистули, фисури, нерядко - чревнаобструкция. Зоните с екстензивни улцерации са потенциален източник за развитие наперфорации,кървене, токсичен мегаколон, прояви на mal absorption syndrome (анемия,холелитиаза, нефролитиаза, остеопороза) и др. От тях водят начало фистулите. Улцерациите сапричина за транслокация на микроорганизмите от възпаленото черво в порталното и системнокръвообращение.Заболяването може да бъде локализирано във всяка част на ГИТ, отустата до ануса. Илеумът и колона са най-често засегнатите сегменти, които се усложняват собструкция, формиране на „възпалителна маса" или абсцедиране. При тези най-честилокализации се допускат и най-честите диагностичните грешки. Не рядко острия илеит седиагностицира като „апендицит", локализацията в колона е причина за диагностициране нанесъществуващ улцерозен колит, а дифузният йеюноилеит може да се диагностицира катотънкочревен бактериален свръхрастеж и/или протеин губеща ентеропатия.Най-често активността на болестта се определя чрез индекса на Best (CDAI). При стойностпод 150 заболяването е в ремисия, над 150 - активност. клиничната ремисия не съвпада сморфологичната. Последнaта еволютивно настъпва по-късно. След ремисия, в различно дълъгпериод, може да настъпи релапс с нови клинични прояви, отклонения в лабораторнитепараметри, ендоскопията и/или образните методи. Ранният релапс настъпва в период под 3месеца от предшестващата терапевтична ремисия. Релапсът може да не е чест (2/годишно) или заболяването да протича с персистираща активност. Според Van Assche исътр. термина «рецидив» е по-добре да се използва за означаване на нови прояви на болесттаслед хирургична резекция, докато релапса се отнася за симптомите.