a priori - Религията само в рамките на разума
a priori - Религията само в рамките на разума
a priori - Религията само в рамките на разума
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Стр. 16 от 269<br />
без техните открития, дори и без неудачните им<br />
опити, ние не бихме стиг<strong>на</strong>ли до <strong>на</strong>стоящото<br />
единст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> <strong>в</strong>ерните принципи <strong>на</strong> цялата<br />
философия <strong>в</strong> ед<strong>на</strong> система. Защото, ако някой<br />
обя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а ед<strong>на</strong> система <strong>на</strong> философията за с<strong>в</strong>ое<br />
собст<strong>в</strong>ено произ<strong>в</strong>едение, е <strong>в</strong>се едно, че каз<strong>в</strong>а:<br />
преди тази философия не е имало друга.<br />
Защото, ако той допусне, че би имало някак<strong>в</strong>а<br />
друга (и истинска) философия, то би имало и<br />
<strong>в</strong>ърху един и същи предмет д<strong>в</strong>е <strong>в</strong>ерни<br />
философст<strong>в</strong>ания, което проти<strong>в</strong>оречи със <strong>само</strong><br />
себе си. Ако, з<strong>на</strong>чи, критическата философия се<br />
обя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а като така<strong>в</strong>а, преди която <strong>в</strong>ъобще още<br />
не е имало друга, то тя не пра<strong>в</strong>и нещо различно<br />
от то<strong>в</strong>а, което са пра<strong>в</strong>или и ще пра<strong>в</strong>ят, дори и<br />
тряб<strong>в</strong>а да пра<strong>в</strong>ят, <strong>в</strong>сички, които изграждат<br />
философия по с<strong>в</strong>ой собст<strong>в</strong>ен план.<br />
От по-малко з<strong>на</strong>чение, но, <strong>в</strong>се пак, не без<br />
никак<strong>в</strong>о, би бил укорът, че един характеризиращ<br />
тази философия елемент не е ориги<strong>на</strong>лно неин,<br />
а е заимст<strong>в</strong>ан от ед<strong>на</strong> друга философия (или<br />
математика). Тако<strong>в</strong>а е откритието, което т<strong>в</strong>ърди<br />
да е <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ил един рецензент 1 от Тюбинген.<br />
Укорът се от<strong>на</strong>ся до дефиницията <strong>в</strong>ъобще <strong>на</strong><br />
философията, която а<strong>в</strong>торът <strong>на</strong> „Критиката <strong>на</strong><br />
чистия разум” предста<strong>в</strong>я като с<strong>в</strong>ой, и не<br />
нез<strong>на</strong>чителен, продукт и която дефиниция уж<br />
била даде<strong>на</strong> още преди много години от друг<br />
чо<strong>в</strong>ек с<br />
VI 208<br />
почти същите изрази.* Предоста<strong>в</strong>ям <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи<br />
сам да прецени, дали думите intellectualis<br />
quaedam constructio предста<strong>в</strong>ят мисълта за<br />
изобразя<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> дадено понятие <strong>в</strong> един<br />
1 Изглежда, то<strong>в</strong>а е същият рецензент, комуто Кант <strong>в</strong>ъзразя<strong>в</strong>а <strong>в</strong> предго<strong>в</strong>ора си към<br />
„Критика <strong>на</strong> практическия разум” („Критика <strong>на</strong> практическия разум”, издателст<strong>в</strong>о <strong>на</strong><br />
БАН, 1974 г., пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> покойния Ц. Торбо<strong>в</strong>, стр. 34-35 под линия) <strong>на</strong> критиката му<br />
срещу „Осно<strong>в</strong>и <strong>на</strong> метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите”. (пре<strong>в</strong>еде<strong>на</strong> <strong>на</strong> български от Валенти<strong>на</strong><br />
Топузо<strong>в</strong>а). Според забележка <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од, то<strong>в</strong>а е професорът от<br />
Тюбинген Johann Friedrich Flatt, 1759—1821;
Change language