a priori - Религията само в рамките на разума
18.06.2013 • Views
Share Embed Flag

a priori - Религията само в рамките на разума

a priori - Религията само в рамките на разума

a priori - Религията само в рамките на разума

SHOW MORE
SHOW LESS
ePAPER READ
DOWNLOAD ePAPER
kantbooks.com

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

START NOW

Имануел Кант<br />

МЕТАФИЗИКА НА<br />

НРАВИТЕ<br />

Втора част.<br />

Метафизически осно<strong>в</strong>ни<br />

<strong>на</strong>чала <strong>на</strong><br />

Учението за Добродетелта<br />

Пре<strong>в</strong>од от немски<br />

Божидар И<strong>в</strong>ано<strong>в</strong> Гумнеро<strong>в</strong><br />

София, 2010

Immanuel Kant<br />

DIE METAPHYSIK DER SITTEN. Zweiter Teil.<br />

Metaphysische Anfangsgründe der Tugendlehre.<br />

Имануел Кант<br />

МЕТАФИЗИКА НА НРАВИТЕ. Втора част.<br />

Метафизически осно<strong>в</strong>ни <strong>на</strong>чала <strong>на</strong> Учението за<br />

добродетелта.<br />

© Божидар Гумнеро<strong>в</strong> – пре<strong>в</strong>од, 2010<br />

Издателст<strong>в</strong>о Фараго<br />

ISBN 978-954-8641- 76-0

Стр. 3 от 269<br />

Имануел Кант<br />

МЕТАФИЗИКА НА<br />

НРАВИТЕ<br />

Втора част.<br />

Метафизически осно<strong>в</strong>ни<br />

<strong>на</strong>чала <strong>на</strong><br />

Учението за добродетелта<br />

Пре<strong>в</strong>од от немски<br />

Божидар И<strong>в</strong>ано<strong>в</strong> Гумнеро<strong>в</strong>

Стр. 4 от 269<br />

София, 2010<br />

МЕТАФИЗИКА НА НРАВИТЕ (1798)<br />

Втора част.<br />

Метафизически осно<strong>в</strong>ни <strong>на</strong>чала <strong>на</strong><br />

Учението за добродетелта<br />

ОТ ПРЕВОДАЧА<br />

Този пре<strong>в</strong>од съм <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ил от ориги<strong>на</strong>ла <strong>на</strong><br />

немски език <strong>на</strong> DIE METAPHYSIK DER SITTEN,<br />

Zweiter Teil. Metaphysische Anfangsgründe der<br />

Tugendlehre, по издадените от Пруската<br />

академия <strong>на</strong> <strong>на</strong>уките, Берлин Събрани<br />

съчинения <strong>на</strong> Кант, от текста <strong>на</strong>миращ се <strong>в</strong><br />

том VІ, (I. Kant, AA 1 VI) 1907 г. Полз<strong>в</strong>ал съм<br />

дигиталното издание (Immanuel Kant - Werke<br />

auf CD-ROM - Sonderausgabe zum Kantjahr<br />

2004). Издателите <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а специално издание<br />

са Karsten Worm и Susanne Boeck 2 . При<br />

пре<strong>в</strong>ода съм с<strong>в</strong>еря<strong>в</strong>ал с пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> руски език<br />

(МЕТАФИЗИКА НРАВОВ, ЧАСТЬ ВТОРАЯ<br />

МЕТАФИЗИЧЕСКИЕ НАЧАЛА УЧЕНИЯ О<br />

ДОБРОДЕТЕЛИ 3 , (Пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> С. Я Шейнман-<br />

Топштейн — <strong>в</strong>торая часть «Этического учения<br />

о <strong>на</strong>чалах» и «Этическое учение о методе» — и<br />

<strong>на</strong> Ц. Г. Арзаканьян — пер<strong>в</strong>ая часть «Этического<br />

учения о <strong>на</strong>чалах»). С<strong>в</strong>еря<strong>в</strong>ал съм и с пре<strong>в</strong>оди<br />

<strong>на</strong> английски език (The Metaphysical Elements<br />

of Ethics, Translated: by Thomas Kingsmill<br />

Abbott 4 и особено с The Metaphysics of Ethics,<br />

Translator J. W. Semple, Editor Rev. Henry<br />

Calderwood 5 ).<br />

1 AA (съкр.) – Akademische Ausgabe: Академично издание;<br />

2 http://www.infosoftware.de;<br />

3 полз<strong>в</strong>ал съм "Электрон<strong>на</strong>я библиотека по философии - http://filosof.historic.ru".<br />

На<strong>в</strong>сякъде <strong>в</strong> пре<strong>в</strong>ода съм имал пред<strong>в</strong>ид този пре<strong>в</strong>од, когато споме<strong>на</strong><strong>в</strong>ам руския<br />

пре<strong>в</strong>од;<br />

4 http://<br />

www.<br />

marxists.<br />

org/<br />

reference/<br />

subject/<br />

ethics/<br />

kant/<br />

morals/<br />

ch01.<br />

htm<br />

5 oll.libertyfund.org

Стр. 5 от 269<br />

„Метафизика <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите” има д<strong>в</strong>е части:<br />

І част „Учение за пра<strong>в</strong>ото” и ІІ част „Учение за<br />

добродетелта”. „Учението за пра<strong>в</strong>ото”<br />

официално излиза през 1796 г., но изглежда, че<br />

фактически е излязло през януари 1797 г.;<br />

„Учението за добродетелта” излиза през 1798 г.<br />

като ІІ част <strong>на</strong> „Метафизика <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите”.<br />

В „Учението за добродетелта” Кант пра<strong>в</strong>и<br />

изложение <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оето разбиране за<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността и морала. Излишно е, а и<br />

арогантно би било, да да<strong>в</strong>ам оценки и<br />

препоръки за този труд <strong>на</strong> Кант. Излишно е за<br />

тези, които не се интересу<strong>в</strong>ат от то<strong>в</strong>а, как<strong>в</strong>о<br />

мисли Кант; арогантно ще е по отношение <strong>на</strong><br />

тези, които са запоз<strong>на</strong>ти или желаят да се<br />

запоз<strong>на</strong>ят с мъдростта <strong>на</strong> този <strong>в</strong>елик учен.<br />

В пре<strong>в</strong>ода съм посочил и номера <strong>на</strong><br />

страницата <strong>на</strong> ориги<strong>на</strong>ла. Така текстът <strong>в</strong><br />

пре<strong>в</strong>ода под VI 481 е пре<strong>в</strong>одът от ориги<strong>на</strong>лния<br />

немски текст <strong>на</strong>миращ се <strong>на</strong> стр. 481 <strong>на</strong> том VІ,<br />

1907 г. от Събраните съчинения <strong>на</strong> Кант,<br />

Академическото издание; и<strong>на</strong>че <strong>в</strong> книгата<br />

страниците си имат, разбира се, с<strong>в</strong>оята<br />

поредица. Забележките <strong>на</strong> а<strong>в</strong>тора под линия са<br />

дадени <strong>на</strong> края <strong>на</strong> съот<strong>в</strong>етния текст и са<br />

отбелязани със „з<strong>в</strong>ездичка” (*), като съм посочил<br />

и за коя страница се от<strong>на</strong>сят. Бележките <strong>на</strong><br />

пре<strong>в</strong>одача са дадени като Footnotes, т. е. под<br />

линия <strong>на</strong> съот<strong>в</strong>ет<strong>на</strong>та страница от пре<strong>в</strong>ода.<br />

Не<strong>в</strong>ъзможно беше, а и би било<br />

нецелесъобразно, да пре<strong>в</strong>еда и предложа <strong>в</strong><br />

един том и д<strong>в</strong>ете части <strong>на</strong> „Метафизика <strong>на</strong><br />

нра<strong>в</strong>ите”. Зато<strong>в</strong>а <strong>в</strong> <strong>на</strong>стоящия том — „Учение за<br />

Добродетелта” — съм <strong>в</strong>ключил и някои страници<br />

от „Учението за Пра<strong>в</strong>ото”, които систематично<br />

се от<strong>на</strong>сят и към д<strong>в</strong>ете части <strong>на</strong><br />

„Метафизиката”. То<strong>в</strong>а са: „Предго<strong>в</strong>орът към<br />

На<strong>в</strong>сякъде <strong>в</strong> пре<strong>в</strong>ода си съм имал пред<strong>в</strong>ид този пре<strong>в</strong>од, когато посоч<strong>в</strong>ам<br />

английския пре<strong>в</strong>од;

Стр. 6 от 269<br />

Учението за Пра<strong>в</strong>ото” (стр. VІ 205 до VІ 209) и<br />

„Въ<strong>в</strong>едението към метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите”<br />

(стр. VІ 211 до стр. VІ 228 и стр. VІ 239 до<br />

VІ 242), които и<strong>на</strong>че бяха <strong>в</strong>ключени <strong>в</strong>ече <strong>в</strong><br />

издаденото от издателст<strong>в</strong>о „Фараго” през 2009 г.<br />

„Учение за пра<strong>в</strong>ото” 1 (ISBN 978-954-8641-53-1).<br />

„Метафизика <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите” изобилст<strong>в</strong>а с<br />

термини и изрази <strong>на</strong> латински език. С тях Кант<br />

не пре<strong>в</strong>ежда <strong>на</strong> латински употребените от него<br />

понятия 2 , а по-скоро посоч<strong>в</strong>а за как<strong>в</strong>о ста<strong>в</strong>а<br />

дума <strong>в</strong> конкретния случай. Латинските изразни<br />

средст<strong>в</strong>а са използ<strong>в</strong>ани за ориентация при<br />

разбирането <strong>на</strong> съот<strong>в</strong>етния немски текст. Тъй<br />

като пре<strong>в</strong>одът, който предста<strong>в</strong>ям, е от немски<br />

език, по пра<strong>в</strong>ило не съм пре<strong>в</strong>еждал латинските<br />

изрази. Имайки пред<strong>в</strong>ид, обаче, че изуча<strong>в</strong>ането<br />

<strong>на</strong> латински език отда<strong>в</strong><strong>на</strong> е запус<strong>на</strong>то <strong>в</strong><br />

българското образо<strong>в</strong>ание, пре<strong>в</strong>еждал съм по<br />

изключения тези изрази. Изключенията са почести.<br />

Дължа приз<strong>на</strong>телност <strong>на</strong> приятелите от<br />

фирма „Скорпион шипинг” ООД, без чиито<br />

помощ и толерантност и нямаше да из<strong>в</strong>ърша<br />

този пре<strong>в</strong>од.<br />

София, 2010 г. Божидар И<strong>в</strong>ано<strong>в</strong> Гумнеро<strong>в</strong><br />

1 При пре<strong>в</strong>ода <strong>на</strong> този труд съм с<strong>в</strong>еря<strong>в</strong>ал с пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> руски език (МЕТАФИЗИКА<br />

НРАВОВ, ЧАСТЬ ПЕРВАЯ МЕТАФИЗИЧЕСКИЕ НАЧАЛА УЧЕНИЯ О ПРАВЕ,<br />

Пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> С. Я Шейнман-Топштейн), като съм полз<strong>в</strong>ал "Электрон<strong>на</strong>я библиотека по<br />

философии - http://filosof.historic.ru", както и с пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> английски език (The Science<br />

of Right, Translated by W. Hastie).<br />

2 В „Примечания" към руския пре<strong>в</strong>од е <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>е<strong>на</strong> по този по<strong>в</strong>од след<strong>на</strong>та<br />

констатация: „Следует заметить, что у Канта з<strong>на</strong>чение латинских сло<strong>в</strong> и <strong>в</strong>ыражений,<br />

при<strong>в</strong>одимых им <strong>в</strong> скобках, часто не со<strong>в</strong>падает со з<strong>на</strong>чением немецких.”

От пре<strong>в</strong>одача..........................стр. 4<br />

Стр. 7 от 269<br />

СЪДЪРЖАНИЕ<br />

Предго<strong>в</strong>ор към Учение за пра<strong>в</strong>ото VІ 205 стр. 12<br />

Предго<strong>в</strong>ор към Учение за добродетелта VІ 375 стр. 20<br />

Въ<strong>в</strong>едение <strong>в</strong> метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите VІ 211 ...стр. 27<br />

І. За отношението <strong>на</strong> способността <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешката душа към<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените закони VІ 211 ... стр. 27<br />

ІІ. За идеята и необходимостта от метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите VІ 214 ...<br />

стр. 34<br />

III. За подразделянето <strong>на</strong> метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите VІ 218 ... стр. 40<br />

IV. Пред<strong>в</strong>арителни понятия към Метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите VІ 221 ...<br />

стр. 46<br />

Общо подразделяне <strong>на</strong> Метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите VІ 239 ... стр. 62<br />

...<br />

Втора част. Метафизически <strong>на</strong>чала <strong>на</strong> Учението за<br />

добродетелта. VI. 373 ... стр. 68<br />

Въ<strong>в</strong>едение <strong>в</strong> Учението за добродетелта. VI. 379 ... стр. 68<br />

І. Разглеждане <strong>на</strong> понятието за Учение за добродетелта. VI 379 ...<br />

стр. 69<br />

II. Разглеждане <strong>на</strong> понятието за цел, която съще<strong>в</strong>ременно е и<br />

Дълг. VI. 382 ... стр. 74<br />

III. За осно<strong>в</strong>анието да мислим цел, която съще<strong>в</strong>ременно е и<br />

Дълг. VI 384 ... стр. 79<br />

IV. Кои са целите, които съще<strong>в</strong>ременно са и Дълг? VI 385 ... стр. 80<br />

V. Обясня<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> тези д<strong>в</strong>е понятия.<br />

A. Собст<strong>в</strong>еното съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о. VI 386 ... стр. 82<br />

Б. Чуждото щастие VI 387 ... стр. 84<br />

VІ. Етиката да<strong>в</strong>а закони не за постъпките (то<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>и Пра<strong>в</strong>ото), а<br />

<strong>само</strong> за максимите <strong>на</strong> постъпките. VI 388 ... стр. 84<br />

VІІ. Етическите задължения са с широка (обща), а пра<strong>в</strong>ните — със<br />

стрикт<strong>на</strong> задължителност. VI 390 ... стр. 88

Стр. 8 от 269<br />

VІІІ. Предста<strong>в</strong>яне <strong>на</strong> задълженията <strong>на</strong> добродетелта като задължения<br />

с обща задължителност. VI 391 ... стр. 92<br />

1. Собст<strong>в</strong>еното съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о като цел, която съще<strong>в</strong>ременно<br />

е и Дълг. VI 391 ... стр. 92<br />

2. Чуждото щастие като цел, която съще<strong>в</strong>ременно<br />

е и Дълг. VI 393 ... стр. 95<br />

ІХ. Как<strong>в</strong>о предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а Дългът <strong>на</strong> Добродетелта? VI 394 ... стр. 97<br />

Х. Върхо<strong>в</strong>ният принцип <strong>на</strong> учението за пра<strong>в</strong>ото е а<strong>на</strong>литически, а <strong>на</strong><br />

учението за добродетелта — синтетически. VI 396 ... стр. 100<br />

XI. Схема <strong>на</strong> задълженията <strong>на</strong> Добродетелта. VI 398. стр. 104<br />

XII. Естетически пред<strong>в</strong>арителни понятия <strong>в</strong>ъобще за <strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>остта<br />

<strong>на</strong> душата към понятия <strong>на</strong> Дълга VI. 399. стр. 105<br />

A) Моралното чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о. VI 399 стр. 106<br />

Б) За съ<strong>в</strong>естта. VI 400 стр. 108<br />

В) За чо<strong>в</strong>еколюбието. VI 401 стр. 110<br />

Г) За у<strong>в</strong>ажението. VI 402 стр. `112<br />

ХІІІ. Уни<strong>в</strong>ерсални осно<strong>в</strong>оположения <strong>на</strong> метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите при<br />

разглеждането <strong>на</strong> чистото учение за добродетелта. VI 403 стр. 113<br />

За добродетелта изобщо. VI 405 стр. 117<br />

ХІV. За принципа <strong>на</strong> отликата между Учението за добродетелта и<br />

Учението за пра<strong>в</strong>ото. VI 406 стр. 117<br />

ХV. За Добродетелта се изиск<strong>в</strong>а, <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред, господст<strong>в</strong>о <strong>на</strong>д самия<br />

себе си. VI 407 стр. 122<br />

ХVІ. Добродетелта предполага по необходимост сдържаност (като<br />

сила <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята). VI 408 стр. 125<br />

Забележка. VI 409 стр. 125<br />

ХVІІ. Пред<strong>в</strong>арителни понятия за подразделянето <strong>на</strong> Учението за<br />

добродетелта. VI 410 стр. 127<br />

Забележка. VI 411 стр. 129<br />

XVIII. Подразделяне <strong>на</strong> Етиката VI. 412 стр. 131<br />

Елементология <strong>на</strong> Етиката<br />

За задълженията <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към самия себе си.<br />

Въ<strong>в</strong>едение.<br />

§ 1. Понятието „Дълг към самия себе си” съдържа <strong>на</strong> пръ<strong>в</strong> поглед<br />

проти<strong>в</strong>оречие. VI 417 стр. 134<br />

§ 2 Има задължения <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия себе си. VI 417<br />

стр. 135<br />

§ 3. Обяснение <strong>на</strong> тази при<strong>в</strong>ид<strong>на</strong> антиномия. VI 418 стр. 136

Стр. 9 от 269<br />

§ 4. За принципа <strong>на</strong> подразделянето <strong>на</strong> задълженията спрямо самия<br />

себе си. VI 418 стр. 137<br />

Пър<strong>в</strong>а част <strong>на</strong> Елементология <strong>на</strong> етиката.<br />

Пър<strong>в</strong>а книга. За перфектните задължения <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия себе<br />

си.<br />

Пър<strong>в</strong>а гла<strong>в</strong>а. За Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към себе си като към същест<strong>в</strong>о от<br />

жи<strong>в</strong>отинския с<strong>в</strong>ят. § 5. VI 421 стр. 142<br />

Пър<strong>в</strong>и пункт. За <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>ото. § 6. VI 422 стр. 143<br />

Втори пункт За <strong>само</strong>оск<strong>в</strong>ерня<strong>в</strong>ането чрез сладострастие. § 7 VI 424<br />

стр. 148<br />

Трети пункт. За <strong>само</strong>затъпя<strong>в</strong>ането чрез неумере<strong>на</strong>та употреба <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>кусотии и питиета. § 8. VI 427 стр. 153<br />

Втора гла<strong>в</strong>а. Дългът <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към самия себе си като към същест<strong>в</strong>о<br />

<strong>само</strong> морално. VI 428 стр. 156<br />

І. За лъжата. § 9. VI 429 стр. 156<br />

ІІ. За скъперничест<strong>в</strong>ото. § 10. VI 432 стр. 162<br />

ІІІ. За раболепието. § 11. VI 434 стр. 167<br />

§ 12 VI 436 стр. 171<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел <strong>на</strong> <strong>в</strong>тора гла<strong>в</strong>а. За Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия себе<br />

си като към с<strong>в</strong>ой Съдник по рождение. § 13. VI 437 стр. 173<br />

Втори раздел. За пър<strong>в</strong>ата по<strong>в</strong>еля <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените задължения <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека спрямо самия себе си. § 14. VI 441 стр. 180<br />

§ 15 VI 441 стр. 181<br />

Епизодичен раздел. За д<strong>в</strong>усмислеността <strong>на</strong> моралните рефлекти<strong>в</strong>ни<br />

понятия: да считаме то<strong>в</strong>а, което предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо<br />

себе си, за Дълг спрямо Другите. § 16. VI 442 стр. 182<br />

§ 17. VI 443 стр. 184<br />

§ 18. VI 443 стр. 185<br />

Втора книга. За неперфектните морални задължения <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към<br />

самия себе си (с оглед <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ата цел). VI 444 стр. 187<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел. За Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към себе си за раз<strong>в</strong>итие и<br />

у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ените природни заложби,<br />

т. е. <strong>в</strong> прагматично отношение. VI 444 стр. 187<br />

§ 19 VI 444 стр. 187<br />

§ 20 VI 445 стр. 190

Стр. 10 от 269<br />

Втори раздел. Относно Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо себе си за изграждане<br />

<strong>на</strong> собст<strong>в</strong>еното морално съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о, т. е. <strong>в</strong> чисто нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ен<br />

аспект. VI 446 стр. 191<br />

§ 21 VI 446 стр. 191<br />

§ 22 VI 446 стр. 192<br />

Втора част <strong>на</strong> Елементология <strong>на</strong> етиката.<br />

За етическите задължения спрямо Другите. VI 448 стр. 194<br />

Пър<strong>в</strong>а гла<strong>в</strong>а. За задълженията спрямо Другите, разглеждани <strong>само</strong><br />

като хора.<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел. За Дълга за любо<strong>в</strong> към Другите.<br />

Подразделяне § 23 VI 448 стр. 194<br />

§ 24 VI 449 стр. 196<br />

§ 25 VI 449 стр. 196<br />

Специално относно Дълга за любо<strong>в</strong> към Ближния.<br />

§ 26 VI 450 стр. 198<br />

§ 27 VI 450 стр. 199<br />

§ 28 VI 451 стр. 200<br />

Подразделяне <strong>на</strong> задълженията <strong>на</strong> любо<strong>в</strong> към чо<strong>в</strong>ека. VI 452 стр. 202<br />

А. Относно Дълга за благот<strong>в</strong>орителност. § 29. VI 452 стр. 202<br />

§ 30 VI 453 стр. 203<br />

§ 31 VI 453 стр. 204<br />

Казуистични <strong>в</strong>ъпроси. VI 454 стр. 205<br />

Б. Относно Дълга за благодарност. VI 454 стр. 207<br />

§ 32 VI 454 стр. 207<br />

§ 33 VI 455 стр. 209<br />

В. Съпричастността е Дълг. 456 стр. 210<br />

§ 34 VI 456 стр. 210<br />

§ 35 VI 457 стр. 212<br />

§ Казуистични <strong>в</strong>ъпроси. VI 458 стр. 213<br />

За пряко (contrarie) проти<strong>в</strong>оположните <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>еколюбието<br />

пороци <strong>на</strong> омразата към чо<strong>в</strong>ека. § 36 VI 458 стр. 214<br />

а) За<strong>в</strong>ист (livor). VI 458 стр. 214<br />

б) Неблагодарност. VI 459 стр. 215<br />

<strong>в</strong>) Злорадст<strong>в</strong>о. VI 459 стр. 216<br />

Забележка VI 461 стр. 219

Стр. 11 от 269<br />

Втори раздел. За добродетелните задължения към Другите<br />

произтичащи от полагаемото им се у<strong>в</strong>ажение. VI 462 стр. 221<br />

§ 37 VI 462 стр. 221<br />

§ 38 VI 462 стр. 222<br />

§ 39 VI 463 стр. 222<br />

Забележка VI 463 стр. 224<br />

§ 40 VI 464 стр. 225<br />

§ 41 VI 464 стр. 226<br />

За пороците <strong>на</strong>кърня<strong>в</strong>ащи Дълга <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажение към другите<br />

хора. VI 465 стр. 227<br />

А. За <strong>в</strong>исокомерието. § 42. VI 465 стр. 227<br />

Б. За злосло<strong>в</strong>енето. § 43. VI 466 стр. 229<br />

В. За подигра<strong>в</strong>ането (изде<strong>в</strong>ателст<strong>в</strong>ането) § 44. VI 467 стр. 230<br />

Втора гла<strong>в</strong>а. За етическите задължения <strong>на</strong> хората един към друг с<br />

оглед <strong>на</strong> тяхното положение и състояние. § 45. VI 468 стр. 233<br />

Заключение <strong>на</strong> Елементологията.<br />

За съкро<strong>в</strong>еното единение <strong>на</strong> любо<strong>в</strong>та и у<strong>в</strong>ажението <strong>в</strong><br />

дружбата. § 46 VI 469 стр. 235<br />

§ 47 VI 471 стр. 239<br />

Допълнение. За добродетелите <strong>на</strong> общу<strong>в</strong>ането. (virtutes<br />

homileticae). § 48 VI 473 стр. 242<br />

Методология <strong>на</strong> етиката VI 475 стр. 245<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел. Дидактика <strong>на</strong> етиката. VI 477 стр. 245<br />

§ 49 VI 477 стр. 245<br />

§ 50 VI 478 стр. 246<br />

§ 51 VI 478 стр. 248<br />

§ 52 VI 479 стр. 249<br />

Забележка. Откъс от морален катехизис. VI 480 стр. 251<br />

Втори раздел. Аскетика <strong>на</strong> етиката. VI 484 стр. 258<br />

§ 53. VI 484 стр. 258<br />

Заключение. Религиозното учение, като учение за задълженията към<br />

Бога, лежи из<strong>в</strong>ън <strong>рамките</strong> <strong>на</strong> чистата морал<strong>на</strong>та философия. VI 486<br />

стр. 261<br />

Заключител<strong>на</strong> забележка. VI 488 стр. 265<br />

Таблица <strong>на</strong> подразделянето <strong>на</strong> етиката VI 492 стр. 271

Стр. 12 от 269<br />

Предго<strong>в</strong>ор<br />

към Учение за пра<strong>в</strong>ото<br />

VI 205<br />

„Критиката <strong>на</strong> практическия разум” тряб<strong>в</strong>а<br />

да бъде послед<strong>в</strong>а<strong>на</strong> от самата система <strong>на</strong><br />

практическата философия, от „Метафизиката <strong>на</strong><br />

нра<strong>в</strong>ите 1 ”. Тя се подразделя <strong>на</strong> д<strong>в</strong>е осно<strong>в</strong>ни<br />

части (а<strong>на</strong>логично <strong>на</strong> предста<strong>в</strong>ените <strong>в</strong>ече<br />

„Метафизически осно<strong>в</strong>ни принципи 2 <strong>на</strong><br />

естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та <strong>на</strong>ука 3 ”) <strong>на</strong> „Осно<strong>в</strong>ни<br />

метафизически принципи <strong>на</strong> Учението за<br />

пра<strong>в</strong>ото” и <strong>на</strong> „Осно<strong>в</strong>ни метафизически<br />

принципи <strong>на</strong> Учението за добродетелта”.<br />

След<strong>в</strong>ащото тук по-долу <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>едение ще<br />

предста<strong>в</strong>и и отчасти ще о<strong>на</strong>гледи формата <strong>на</strong><br />

системата и за д<strong>в</strong>ата раздела.<br />

От Учението за пра<strong>в</strong>ото — съста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ащо<br />

пър<strong>в</strong>а част <strong>на</strong> Учението за нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността — се<br />

изиск<strong>в</strong>а да предста<strong>в</strong>и произтичаща от <strong>разума</strong><br />

система, която би могла да се <strong>на</strong>рече<br />

„Метафизика <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ото”. Понятието <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ото<br />

е едно чисто, но, <strong>в</strong>се пак, относимо към<br />

практиката понятие (има приложение към<br />

при<strong>на</strong>длежащи <strong>на</strong> опита случаи). Следо<strong>в</strong>ателно,<br />

метафизическата система <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ото <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оята<br />

класификация ще тряб<strong>в</strong>а да отчете и<br />

емпиричното многообразие <strong>на</strong> тези случаи и<br />

така да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и класифицирането пълно и<br />

за<strong>в</strong>ършено. Пъл<strong>на</strong>та за<strong>в</strong>ършеност <strong>на</strong><br />

класифицирането <strong>на</strong> емпиричното, обаче, е<br />

не<strong>в</strong>ъзможно; и там, където се пра<strong>в</strong>и опит то да<br />

бъде (<strong>на</strong>й-малкото приблизително) постиг<strong>на</strong>то,<br />

1 Метафизика <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите: “Metaphysik der Sitten“; <strong>в</strong> английския пре<strong>в</strong>од е<br />

“Metaphysic of Morals”, а <strong>в</strong> руския – “Метафизика нра<strong>в</strong>о<strong>в</strong>”;<br />

2 „осно<strong>в</strong>ни принципи” „Anfangsgründe”; <strong>в</strong> английския пре<strong>в</strong>од е principles, а <strong>в</strong> руския –<br />

<strong>на</strong>чала;<br />

3 “Metaphysische Anfangsgründe der Naturwissenschaft“, Riga, 1786

Стр. 13 от 269<br />

емпирическите понятия могат да се я<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат не<br />

като интегрирани части <strong>на</strong> системата, а <strong>само</strong><br />

като примери <strong>в</strong> забележките. Поради то<strong>в</strong>а за<br />

пър<strong>в</strong>ата част <strong>на</strong> „Метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите”<br />

единст<strong>в</strong>ено подходящото <strong>на</strong>з<strong>в</strong>ание ще бъде<br />

„Метафизически осно<strong>в</strong>ни принципи <strong>на</strong> учението<br />

за пра<strong>в</strong>ото”. Защото, с оглед <strong>на</strong> споме<strong>на</strong>тите<br />

емпирически случаи, може да се очак<strong>в</strong>а<br />

постигането <strong>само</strong> <strong>на</strong> приближение към система,<br />

а не и самата за<strong>в</strong>ърше<strong>на</strong> система. Зато<strong>в</strong>а и тук<br />

ще се процедира, както при (предишните)<br />

„Метафизически осно<strong>в</strong>ни принципи <strong>на</strong><br />

естест<strong>в</strong>ените <strong>на</strong>уки”. А, именно, пра<strong>в</strong>ото, което<br />

при<strong>на</strong>длежи към пред<strong>в</strong>арително определе<strong>на</strong>та<br />

система, ще се третира <strong>в</strong> текста, а отделните<br />

пра<strong>в</strong>а от<strong>на</strong>сящи се до особени случаи <strong>на</strong><br />

практиката, ще се предста<strong>в</strong>ят <strong>в</strong> — понякога<br />

пространни — забележки.<br />

VI 206<br />

Защото и<strong>на</strong>че не би могло добре да се<br />

различа<strong>в</strong>а то<strong>в</strong>а, което е метафизика, от то<strong>в</strong>а,<br />

което е емпирическа пра<strong>в</strong><strong>на</strong> практика.<br />

Тук се <strong>на</strong>лага да пред<strong>в</strong>ардя или отстраня<br />

често отпра<strong>в</strong>яния укор за мъгля<strong>в</strong>ост <strong>на</strong> мисълта,<br />

дори и за някак<strong>в</strong>а пред<strong>на</strong>мере<strong>на</strong> неяснота <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

философското изложение, целяща уж да<br />

създаде <strong>в</strong>идимост за дълбока проницателност.<br />

То<strong>в</strong>а не мога да сторя по-добре, ос<strong>в</strong>ен като<br />

приема с гото<strong>в</strong>ност задължението, което Г-н<br />

Гар<strong>в</strong>е 1 — един философ <strong>в</strong> истинския смисъл <strong>на</strong><br />

думата — поста<strong>в</strong>я <strong>в</strong>секиму, особено <strong>на</strong><br />

пишещия философ. Аз <strong>само</strong> ще огранича<br />

изпълнението <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а изиск<strong>в</strong>ане единст<strong>в</strong>ено с<br />

усло<strong>в</strong>ието, че ще го след<strong>в</strong>ам дотолко<strong>в</strong>а,<br />

доколкото поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>а самата природа <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>уката, която е обект <strong>на</strong> попра<strong>в</strong>ка и<br />

разширя<strong>в</strong>ане.<br />

1 Chr. Garve, Vermischte Aufsätze, Breslau, 1796.

Стр. 14 от 269<br />

Този мъдър мъж с пра<strong>в</strong>о изиск<strong>в</strong>а (<strong>в</strong><br />

произ<strong>в</strong>едението си със загла<strong>в</strong>ие „Разни<br />

съчинения”, стр. 352 и сл.), щото <strong>в</strong>сяко<br />

философско учение, ако препода<strong>в</strong>ащият го не<br />

иска да бъде заподозрян <strong>в</strong> мъгля<strong>в</strong>ост <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите<br />

понятия, тряб<strong>в</strong>а да бъде предста<strong>в</strong>ено популярно<br />

(с <strong>в</strong>сеобщо разбираема сло<strong>в</strong>есно изразя<strong>в</strong>ане 1 ).<br />

Аз с удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие приемам то<strong>в</strong>а, с изключение<br />

<strong>на</strong> случаите <strong>на</strong> систематич<strong>на</strong>та критика <strong>на</strong><br />

самата способност <strong>на</strong> <strong>разума</strong>, както и <strong>на</strong> <strong>в</strong>сичко<br />

то<strong>в</strong>а, което може да бъде удосто<strong>в</strong>ерено <strong>само</strong><br />

посредст<strong>в</strong>ом определянето чрез нея. Защото<br />

тази система касае различа<strong>в</strong>ането <strong>в</strong> <strong>на</strong>шето<br />

поз<strong>на</strong>ние между сети<strong>в</strong>ното и с<strong>в</strong>ръхсети<strong>в</strong>ното; а<br />

то<strong>в</strong>а, <strong>в</strong>се пак, при<strong>на</strong>длежи към <strong>разума</strong>. Зато<strong>в</strong>а<br />

то никога не може да стане популярно, както<br />

<strong>в</strong>ъобще <strong>в</strong>сяка формал<strong>на</strong> метафизика, макар и<br />

нейните резултати да могат да бъдат <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ени<br />

<strong>на</strong>пълно разбираеми за здра<strong>в</strong>ия разум (<strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека, който си е метафизик, без сам да го<br />

з<strong>на</strong>е). Тук не тряб<strong>в</strong>а да се мисли за никак<strong>в</strong>а<br />

популярност (<strong>на</strong>роден език), а тряб<strong>в</strong>а да се<br />

стремим към схоластич<strong>на</strong> прецизност, дори и тя<br />

да би била укоря<strong>в</strong>а<strong>на</strong> като болезне<strong>на</strong><br />

педантичност. Защото <strong>само</strong> по този <strong>на</strong>чин<br />

стремящият се към прибърз<strong>в</strong>ане разум може да<br />

бъде принуден да изясни с<strong>в</strong>оите догматични<br />

т<strong>в</strong>ърдения.<br />

Някои педанти <strong>само</strong><strong>на</strong>деяно си поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>ат<br />

да се обръщат (от трибуни и популярни писания)<br />

към публиката със специализира<strong>на</strong><br />

фразеология, която е пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>че<strong>на</strong> изцяло за<br />

<strong>на</strong>уката. За то<strong>в</strong>а не може да бъде укоря<strong>в</strong>ан<br />

критическият философ, така както и линг<strong>в</strong>истътграматик<br />

— за глупостта <strong>на</strong> бук<strong>в</strong>оядеца 2<br />

(logodaedalus) 3 . В този случай присмехът може<br />

1 Versinnlichung;<br />

2 Wortklauber<br />

3 От гръцки: lógos — дума и daidalos - през латински - daedalus – изкусен майстор;

Стр. 15 от 269<br />

да се от<strong>на</strong>ся <strong>само</strong> до отделния чо<strong>в</strong>ек, не, обаче,<br />

и до <strong>на</strong>уката.<br />

Да се т<strong>в</strong>ърди, че преди <strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

критическата философия не е имало никак<strong>в</strong>а<br />

философия, з<strong>в</strong>учи арогантно и <strong>само</strong>люби<strong>в</strong>о, а за<br />

тези, който не са се отказали от с<strong>в</strong>оята стара<br />

система — унизително.<br />

VI 207<br />

За да можем да оборим то<strong>в</strong>а уж <strong>в</strong>идимо<br />

<strong>в</strong>исокомерие, стигаме до <strong>в</strong>ъпроса: дали може да<br />

има по<strong>в</strong>ече от ед<strong>на</strong> философия. Не <strong>само</strong> е<br />

имало различни <strong>на</strong>чини да се философст<strong>в</strong>а и да<br />

се за<strong>в</strong>ръщаме към <strong>на</strong>чалните принципи <strong>на</strong><br />

<strong>разума</strong>, а е тряб<strong>в</strong>ало да има много опити от този<br />

<strong>в</strong>ид, та така да се гради — с по<strong>в</strong>ече или помалко<br />

успех — някак<strong>в</strong>а система, като за<br />

<strong>на</strong>стоящата <strong>в</strong>секи от тези опити има с<strong>в</strong>оята<br />

заслуга. Поглед<strong>на</strong>то обекти<strong>в</strong>но, обаче, може да<br />

има <strong>само</strong> един чо<strong>в</strong>ешки разум, и не може да има<br />

много философии. Т. е., <strong>в</strong>ъзмож<strong>на</strong> е <strong>само</strong> ед<strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>яр<strong>на</strong> система <strong>на</strong> <strong>разума</strong>, макар и многообразно<br />

и често проти<strong>в</strong>оречи<strong>в</strong>о да би могло да се<br />

философст<strong>в</strong>а за едно и също положение. Така,<br />

моралистът с пра<strong>в</strong>о каз<strong>в</strong>а: има <strong>само</strong> Ед<strong>на</strong><br />

добродетел и <strong>само</strong> Ед<strong>на</strong> <strong>на</strong>ука за нея, т. е. ед<strong>на</strong><br />

единст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> система, която обединя<strong>в</strong>а <strong>в</strong>сички<br />

задължения <strong>на</strong> добродетелта чрез Един<br />

единст<strong>в</strong>ен принцип; химикът: има <strong>само</strong> Ед<strong>на</strong><br />

химия (тази <strong>на</strong> Ла<strong>в</strong>оазие); медикът: има <strong>само</strong><br />

Един принцип за система <strong>на</strong> <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>ете болести<br />

(този <strong>на</strong> Браун 1 ). При то<strong>в</strong>а, разбира се, без по<br />

този <strong>на</strong>чин но<strong>в</strong>ата система, която изключ<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>сички други, да омало<strong>в</strong>ажа<strong>в</strong>а заслугата <strong>на</strong><br />

старите (моралисти, химици, медици). Защото<br />

1 Браун (Brown, John, 1735—1788) — из<strong>в</strong>естен лекар, обясня<strong>в</strong>ал заболя<strong>в</strong>анията със<br />

специфично с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзбудимост <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>ите организми (излишъкът <strong>на</strong> които<br />

<strong>на</strong>ричал «стения», а недостигът — «астения». През 1780 г. публику<strong>в</strong>ал съчинението<br />

«Elementa medicinae», (Edinburgh, 1780), <strong>в</strong> което излага споме<strong>на</strong>тото обяснение <strong>на</strong><br />

заболя<strong>в</strong>анията. Него<strong>в</strong>ата теория <strong>на</strong> медици<strong>на</strong>та е била <strong>на</strong>рече<strong>на</strong> <strong>в</strong> Англия Brunonian,<br />

и е била <strong>на</strong> мода <strong>на</strong> <strong>в</strong>ремето си;

Стр. 16 от 269<br />

без техните открития, дори и без неудачните им<br />

опити, ние не бихме стиг<strong>на</strong>ли до <strong>на</strong>стоящото<br />

единст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> <strong>в</strong>ерните принципи <strong>на</strong> цялата<br />

философия <strong>в</strong> ед<strong>на</strong> система. Защото, ако някой<br />

обя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а ед<strong>на</strong> система <strong>на</strong> философията за с<strong>в</strong>ое<br />

собст<strong>в</strong>ено произ<strong>в</strong>едение, е <strong>в</strong>се едно, че каз<strong>в</strong>а:<br />

преди тази философия не е имало друга.<br />

Защото, ако той допусне, че би имало някак<strong>в</strong>а<br />

друга (и истинска) философия, то би имало и<br />

<strong>в</strong>ърху един и същи предмет д<strong>в</strong>е <strong>в</strong>ерни<br />

философст<strong>в</strong>ания, което проти<strong>в</strong>оречи със <strong>само</strong><br />

себе си. Ако, з<strong>на</strong>чи, критическата философия се<br />

обя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а като така<strong>в</strong>а, преди която <strong>в</strong>ъобще още<br />

не е имало друга, то тя не пра<strong>в</strong>и нещо различно<br />

от то<strong>в</strong>а, което са пра<strong>в</strong>или и ще пра<strong>в</strong>ят, дори и<br />

тряб<strong>в</strong>а да пра<strong>в</strong>ят, <strong>в</strong>сички, които изграждат<br />

философия по с<strong>в</strong>ой собст<strong>в</strong>ен план.<br />

От по-малко з<strong>на</strong>чение, но, <strong>в</strong>се пак, не без<br />

никак<strong>в</strong>о, би бил укорът, че един характеризиращ<br />

тази философия елемент не е ориги<strong>на</strong>лно неин,<br />

а е заимст<strong>в</strong>ан от ед<strong>на</strong> друга философия (или<br />

математика). Тако<strong>в</strong>а е откритието, което т<strong>в</strong>ърди<br />

да е <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ил един рецензент 1 от Тюбинген.<br />

Укорът се от<strong>на</strong>ся до дефиницията <strong>в</strong>ъобще <strong>на</strong><br />

философията, която а<strong>в</strong>торът <strong>на</strong> „Критиката <strong>на</strong><br />

чистия разум” предста<strong>в</strong>я като с<strong>в</strong>ой, и не<br />

нез<strong>на</strong>чителен, продукт и която дефиниция уж<br />

била даде<strong>на</strong> още преди много години от друг<br />

чо<strong>в</strong>ек с<br />

VI 208<br />

почти същите изрази.* Предоста<strong>в</strong>ям <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи<br />

сам да прецени, дали думите intellectualis<br />

quaedam constructio предста<strong>в</strong>ят мисълта за<br />

изобразя<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> дадено понятие <strong>в</strong> един<br />

1 Изглежда, то<strong>в</strong>а е същият рецензент, комуто Кант <strong>в</strong>ъзразя<strong>в</strong>а <strong>в</strong> предго<strong>в</strong>ора си към<br />

„Критика <strong>на</strong> практическия разум” („Критика <strong>на</strong> практическия разум”, издателст<strong>в</strong>о <strong>на</strong><br />

БАН, 1974 г., пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> покойния Ц. Торбо<strong>в</strong>, стр. 34-35 под линия) <strong>на</strong> критиката му<br />

срещу „Осно<strong>в</strong>и <strong>на</strong> метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите”. (пре<strong>в</strong>еде<strong>на</strong> <strong>на</strong> български от Валенти<strong>на</strong><br />

Топузо<strong>в</strong>а). Според забележка <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од, то<strong>в</strong>а е професорът от<br />

Тюбинген Johann Friedrich Flatt, 1759—1821;

Стр. 17 от 269<br />

<strong>на</strong>глед a <strong>priori</strong>, по което философията<br />

определено се отлича<strong>в</strong>а от математиката.<br />

Сигурен съм, че Хаузен сам не би приел то<strong>в</strong>а<br />

обяснение <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя израз, защото <strong>в</strong>ъзможността<br />

за един априорен <strong>на</strong>глед, както и че<br />

пространст<strong>в</strong>ото е такъ<strong>в</strong> <strong>на</strong>глед, а не <strong>само</strong> един<br />

емпиричен <strong>на</strong>глед (<strong>в</strong>ъзприятие 1 ) <strong>на</strong><br />

съсъщест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> многообразието <strong>на</strong><br />

обектите из<strong>в</strong>ън един от друг (както го обясня<strong>в</strong>а<br />

Волф 2 ), тези положения биха го отблъс<strong>на</strong>ли из<br />

осно<strong>в</strong>и, защото по този <strong>на</strong>чин би се почу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ал<br />

заплетен <strong>в</strong> от<strong>в</strong>лечени философски изслед<strong>в</strong>ания.<br />

Напра<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та така чрез разсъдъка предста<strong>в</strong>а не<br />

оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>аше за проницателния математик нещо<br />

по<strong>в</strong>ече от то<strong>в</strong>а, че при емпиричното<br />

<strong>на</strong>черта<strong>в</strong>ане — отго<strong>в</strong>арящо <strong>на</strong> определено<br />

понятие — <strong>на</strong> ед<strong>на</strong> линия, когато се обръща<br />

<strong>в</strong>нимание <strong>само</strong> <strong>в</strong>ърху пра<strong>в</strong>илото, се<br />

абстрахираме от неизбежните отклонения <strong>в</strong><br />

<strong>само</strong>то <strong>на</strong>черта<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> линията, както то<strong>в</strong>а се<br />

<strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>а при геометрич<strong>на</strong>та конструкция <strong>на</strong><br />

ура<strong>в</strong>ненията.<br />

От <strong>на</strong>й-малко з<strong>на</strong>чение, обаче, за духа <strong>на</strong><br />

тази философия е безобразието, което някои<br />

нейни маймуноподражатели из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ат с думи,<br />

които, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, <strong>в</strong> „Критиката <strong>на</strong> чистия разум”<br />

не могат да бъдат заменени с други подходящи.<br />

Те употребя<strong>в</strong>ат тази терминология също и из<strong>в</strong>ън<br />

критическата философия, а то<strong>в</strong>а тряб<strong>в</strong>а <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги<br />

да бъде строго укорено, както и пра<strong>в</strong>и Г-н<br />

Николай 3 . Но, и той не предоста<strong>в</strong>я собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong><br />

1 Wahrnehmung;<br />

2 Christian Freiherr von Wolff (р.24.01.1679 г. <strong>в</strong> Бреслау (сега Вроцла<strong>в</strong>, Полша) —<br />

поч. 9 април 1754 г. <strong>в</strong> Хале): з<strong>на</strong>чителен германски уни<strong>в</strong>ерситетски учен, юрист,<br />

математик и философ;<br />

На то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од има след<strong>на</strong>та бележка: Объяснение, о котором здесь<br />

го<strong>в</strong>орит Кант, имеется <strong>в</strong> о 588 «Онтологии» Вольфа («Ontologia »). Ста<strong>в</strong>а реч за<br />

Philosophia prima, sive Ontologia (1730);<br />

3 Nicolai, Christoph Friedrich, 1733—1811 писател и берлински книгоиздател. Изда<strong>в</strong>ал<br />

е библиографския жур<strong>на</strong>л «Allgemeine deutsche Bibliothek». Заедно с Лесинг и Мозес<br />

Менделсзон е бил от <strong>в</strong>одачите <strong>на</strong> германското «Прос<strong>в</strong>ещение («Aufklärung»).<br />

От<strong>на</strong>сял се е критично към д<strong>в</strong>ижението «Sturm und Drang», към Гьоте и Шилер.<br />

Според забележката <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од Кант имал пред<strong>в</strong>ид съчинението<br />

<strong>на</strong> Николай «Geschichte eines dicken Mannes», <strong>в</strong> което осми<strong>в</strong>ал <strong>на</strong>дутата философска

Стр. 18 от 269<br />

преценка, как тези термини да бъдат избяг<strong>в</strong>ани<br />

— ако <strong>на</strong>исти<strong>на</strong> <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат прикрита<br />

липса <strong>на</strong> мисъл — <strong>в</strong> собст<strong>в</strong>еното им поле <strong>на</strong><br />

приложение.<br />

Между другото, да се смееш <strong>на</strong>д<br />

непопулярния педант е, разбира се, много по<strong>в</strong>есело,<br />

отколкото <strong>на</strong>д безкритичния не<strong>в</strong>ежа.<br />

Фактически към последния <strong>в</strong>ид при<strong>на</strong>длежи и<br />

метафизикът, който т<strong>в</strong>ърдогла<strong>в</strong>о се придържа<br />

към с<strong>в</strong>оята система, без да се съобразя<strong>в</strong>а с<br />

никак<strong>в</strong>а критика, макар и съз<strong>на</strong>телно да<br />

игнорира то<strong>в</strong>а, което не иска да го има, защото<br />

не при<strong>на</strong>длежало към старата му школа.<br />

Според т<strong>в</strong>ърдението <strong>на</strong> Шафтесбъри 1 , |<br />

VI 209<br />

за истинността <strong>на</strong> едно (предимно практическо)<br />

учение то<strong>в</strong>а, то да издържа <strong>на</strong> осми<strong>в</strong>ане,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а пробен камък 2 , който не би<strong>в</strong>а да<br />

бъде пренебрег<strong>в</strong>ан. Ако е така, то би тряб<strong>в</strong>ало<br />

да дойде с <strong>в</strong>ремето и за критическия философ<br />

редът <strong>на</strong>края, и то <strong>на</strong>й-добре, да се смее. То<strong>в</strong>а<br />

ще стане, когато той <strong>в</strong>иди как се разпадат ед<strong>на</strong><br />

след друга книжните системи <strong>на</strong> тези, които<br />

дълго <strong>в</strong>реме са имали думата, а техните<br />

при<strong>в</strong>ърженици да се разбяг<strong>в</strong>ат — съдба, която<br />

неизбежно им предстои.<br />

Някои раздели към края <strong>на</strong> книгата<br />

разработих с по-малка изчерпателност,<br />

отколкото би могло да се очак<strong>в</strong>а <strong>в</strong> сра<strong>в</strong>нение с<br />

предхождащите ги. То<strong>в</strong>а <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>их, от ед<strong>на</strong><br />

стра<strong>на</strong>, защото ми се стру<strong>в</strong>аше, че смисълът им<br />

лесно може да се из<strong>в</strong>еде от този <strong>на</strong><br />

предишните. От друга стра<strong>на</strong>, последните<br />

терминология, особено Канто<strong>в</strong>ата, употребя<strong>в</strong>а<strong>на</strong> за оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> обикно<strong>в</strong>ени неща.<br />

1 Според руския пре<strong>в</strong>од Кант имал пред<strong>в</strong>ид съчинението «Sensus communis, an<br />

Essay on the Freedom of Wit and Humour», London, 1709, разд. 1, абзац 3 <strong>на</strong><br />

Шафтесбъри (Shaftesbury, Anthony Ashley Cooper, 1671—1713);<br />

2 Probierstein: (някога): черен камък, с който са били про<strong>в</strong>еря<strong>в</strong>ани спла<strong>в</strong>и <strong>на</strong><br />

благородни метали за тях<strong>на</strong>та чистота.

Стр. 19 от 269<br />

раздели (от<strong>на</strong>сящи се до публичното пра<strong>в</strong>о)<br />

по<strong>на</strong>стоящем са предмет <strong>на</strong> много дискусии, а<br />

пък са и толко<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ажни, че може да се опра<strong>в</strong>дае<br />

отлагането <strong>на</strong> окончателното им решение за<br />

някое <strong>в</strong>реме.<br />

Надя<strong>в</strong>ам се <strong>в</strong> близко <strong>в</strong>реме да мога да<br />

предста<strong>в</strong>я и „Осно<strong>в</strong>ните метафизически<br />

принципи <strong>на</strong> учението за добродетелта” 1 .<br />

Забележки:<br />

*208 Porro de actuali constructione hic non<br />

quaeritur, cum ne possint quidem sensibiles figurae ad<br />

rigorem definitionum effingi; sed requiritur cognitio<br />

eorum, quibus absolvitur formatio, quae intellectualis<br />

quaedam constructio est. C. A. Hausen, Elem. Mathes.<br />

Pars I. p. 86. A. 1734. 2<br />

ПРЕДГОВОР<br />

към Учението за Добродетелта<br />

VI 375<br />

Ако за някакъ<strong>в</strong> предмет ще има философия<br />

(система от поз<strong>на</strong>ния <strong>на</strong> <strong>разума</strong> чрез понятия),<br />

то за нея пък тряб<strong>в</strong>а да има също и система от<br />

чисти — неза<strong>в</strong>исими от <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и усло<strong>в</strong>ия <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>гледа — понятия <strong>на</strong> <strong>разума</strong>, т. е. да има<br />

метафизика.<br />

Пита се, обаче, дали за <strong>в</strong>сяка практическа<br />

философия, разглежда<strong>на</strong> като учение за<br />

задълженията, следо<strong>в</strong>ателно, също и за<br />

1 Според руския пре<strong>в</strong>од то<strong>в</strong>а изречение липс<strong>в</strong>ало <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>торото издание. То е<br />

излязло през лятото <strong>на</strong> 1798 г. ;<br />

2 Сега не го<strong>в</strong>орим за дейст<strong>в</strong>ително изграждане, тъй като при<strong>на</strong>длежащите към<br />

сети<strong>в</strong>ността фигури не могат да бъдат изобразени съгласно строгостта <strong>на</strong><br />

дефинициите, макар и да се изиск<strong>в</strong>а поз<strong>на</strong>нието за тях, като по този <strong>на</strong>чин се<br />

за<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>а оформянето, което е някак<strong>в</strong>а разсъдъч<strong>на</strong> конструкция» («Е1еmenta<br />

matheseos» <strong>на</strong> С. А. Hausen, Christian August, 1693— 1745, професор по математика <strong>в</strong><br />

Лайпциг. )

Стр. 20 от 269<br />

Учението за добродетелите (Етиката), са<br />

необходими и Осно<strong>в</strong>ни метафизически <strong>на</strong>чала 1 ,<br />

за да може тя да бъде предста<strong>в</strong>е<strong>на</strong> като<br />

истинска <strong>на</strong>ука (систематично), а не <strong>само</strong> като<br />

агрегат от отделни събрани <strong>на</strong>едно<br />

(фрагментарно) учения. Що се от<strong>на</strong>ся до<br />

чистото Учение за пра<strong>в</strong>ото, никой няма да се<br />

усъмни <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а изиск<strong>в</strong>ане: защото то разглежда<br />

<strong>само</strong> формалното, което е абстрахирано при<br />

огранича<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята от <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>а цел (като<br />

ней<strong>на</strong> материя) според законите <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ъншните отношения. Докато Учението за<br />

задълженията, следо<strong>в</strong>ателно, ще бъде тук <strong>само</strong><br />

ед<strong>на</strong> чисто <strong>на</strong>уч<strong>на</strong> доктри<strong>на</strong> (doctrina<br />

scientiae)*.<br />

В случая с тази философия (Учението за<br />

добродетелта) изглежда, като че ли ще<br />

проти<strong>в</strong>оречи <strong>на</strong> самата й идея, ако тряб<strong>в</strong>а да се<br />

<strong>в</strong>ръщаме <strong>на</strong>зад, чак до нейните метафизически<br />

осно<strong>в</strong>ни принципи,<br />

VI 376<br />

та да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им понятието за Дълга — изчистено<br />

от <strong>в</strong>сичко емпирично (от <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>о чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о) —<br />

моти<strong>в</strong> <strong>на</strong> постъпката. Защото, как<strong>в</strong>о понятие<br />

можем да си съста<strong>в</strong>им ние за ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а<br />

могъща херкулесо<strong>в</strong>а сила, която пре<strong>в</strong>ъзмог<strong>в</strong>а<br />

пораждащите пороци склонности, ако тази сила<br />

(Добродетелта) ще тряб<strong>в</strong>а да заема оръжията<br />

си от оръжей<strong>на</strong>та <strong>на</strong> метафизиката, която пък е<br />

<strong>в</strong>ещ спекулати<strong>в</strong><strong>на</strong> и <strong>само</strong> малци<strong>на</strong> могат да<br />

бора<strong>в</strong>ят с нея? Поради то<strong>в</strong>а изпадат <strong>в</strong> комизъм<br />

<strong>в</strong>сичките учения за добродетелта, пропо<strong>в</strong>яд<strong>в</strong>ани<br />

<strong>в</strong> аудиториите, от ам<strong>в</strong>оните и <strong>в</strong> популярни<br />

книжки, когато се под<strong>на</strong>сят разкрасени <strong>в</strong><br />

метафизически одеяния. — Но, зато<strong>в</strong>а пък не е<br />

ненужно, още по-малко пък ще е смешно, когато<br />

1 : metaphysische Anfangsgründe;

Стр. 21 от 269<br />

издир<strong>в</strong>аме <strong>в</strong> метафизиката <strong>на</strong>чалните<br />

осно<strong>в</strong>ания <strong>на</strong> Учението за добродетелта.<br />

Защото, <strong>в</strong>се пак, някой тряб<strong>в</strong>а и като философ<br />

да се занимае с <strong>на</strong>чалните осно<strong>в</strong>ания <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а<br />

понятие за Дълга: и<strong>на</strong>че, <strong>в</strong>ъобще не би се<br />

очак<strong>в</strong>ало <strong>в</strong> Учението за Добродетелта да има<br />

сигурност и искреност. Може, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, да е<br />

достатъчно за школския учител, когато поста<strong>в</strong>я<br />

пред ученика задачата: „Как<strong>в</strong>о ще стане, ако<br />

<strong>в</strong>секи <strong>в</strong>ъзприема <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги като закон т<strong>в</strong>оята<br />

максима, дали ще е съ<strong>в</strong>местима тя сама със<br />

себе си?” Но, ако ще е някак<strong>в</strong>о <strong>само</strong> чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о<br />

то<strong>в</strong>а, което ни задължа<strong>в</strong>а да приемем<br />

споме<strong>на</strong>тото положение като пробен камък:<br />

з<strong>на</strong>чи, не разумът ни го е продикту<strong>в</strong>ал Дълга, а<br />

сме го приели за такъ<strong>в</strong> инстинкти<strong>в</strong>но, т. е. сляпо.<br />

Фактически, обаче, никой морален принцип<br />

не се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а, както някои си <strong>в</strong>ъобразя<strong>в</strong>ат,<br />

<strong>в</strong>ърху някак<strong>в</strong>о си чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о: исти<strong>на</strong>та е, че то не е<br />

нищо друго, ос<strong>в</strong>ен смътно осъз<strong>на</strong><strong>в</strong>а<strong>на</strong><br />

метафизика, която <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек присъщо е<br />

заложе<strong>на</strong> <strong>в</strong> <strong>разума</strong>. И учителят лесно ще се<br />

убеди <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а, като се опита да поучи, като по<br />

катехизис с помощта <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъпроси и отго<strong>в</strong>ори —<br />

по сократо<strong>в</strong>ски — ученика си относно<br />

императи<strong>в</strong>а <strong>на</strong> Дълга и него<strong>в</strong>ото приложение<br />

<strong>в</strong>ърху морал<strong>на</strong>та преценка <strong>на</strong> постъпките му.<br />

Препода<strong>в</strong>ането (техниката) при то<strong>в</strong>а обучение<br />

не тряб<strong>в</strong>а да е <strong>в</strong>се метафизическа, а езикът —<br />

схоластичен, ос<strong>в</strong>ен ако учителят не смята да<br />

<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и ученика си философ. Мисълта, обаче,<br />

тряб<strong>в</strong>а да проник<strong>в</strong>а дълбоко <strong>на</strong>зад чак до<br />

елементите <strong>на</strong> метафизиката, без които не<br />

можем да очак<strong>в</strong>аме да <strong>на</strong>мерим <strong>в</strong> Учението за<br />

добродетелта сигурност и чистота, нито дори и<br />

д<strong>в</strong>ижещата сила.<br />

Ако се отклоним от този принцип и<br />

изхождаме от патологичното, или от<br />

естетическото, или дори от моралното чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о

Стр. 22 от 269<br />

(от субекти<strong>в</strong>но-практическото, <strong>в</strong>место от то<strong>в</strong>а,<br />

което е обекти<strong>в</strong>но), от целта (т. е. от материята<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>олята), а не от ней<strong>на</strong>та форма (т. е., ако не<br />

изхождаме от Зако<strong>на</strong>),<br />

VI 377<br />

за да определим оттам, кое ни е Дълг: тога<strong>в</strong>а,<br />

разбира се, няма да се състоят и никак<strong>в</strong>и<br />

осно<strong>в</strong>ни метафизически <strong>на</strong>чала <strong>на</strong> учението за<br />

добродетелите. Защото чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ото, от как<strong>в</strong>ото и<br />

да е <strong>в</strong>ъзбудено то, <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги е физическо. Така<br />

Учението за добродетелта ще бъде пок<strong>в</strong>арено<br />

още <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оите из<strong>в</strong>ори, неза<strong>в</strong>исимо от то<strong>в</strong>а, дали<br />

се препода<strong>в</strong>а <strong>в</strong> училища, аудитории и т. н. Не е<br />

<strong>в</strong>се едно, чрез как<strong>в</strong>и подбуди — като средст<strong>в</strong>а<br />

— ще стигнем до доброто <strong>на</strong>мерение (да<br />

съблюда<strong>в</strong>аме Дълга). Възможно е, з<strong>на</strong>чи,<br />

метафизиката да от<strong>в</strong>раща<strong>в</strong>а мнимите учители<br />

по мъдрост, третиращи като оракули и гении<br />

учението за Дълга; за тези, обаче, които искат<br />

да се занима<strong>в</strong>ат с Учението за добродетелта, е<br />

абсолютно задължително да се <strong>в</strong>ър<strong>на</strong>т <strong>на</strong>зад<br />

към принципите <strong>на</strong> метафизиката и да започ<strong>на</strong>т<br />

школото пър<strong>в</strong>ом <strong>на</strong> нейните ученически чино<strong>в</strong>е.<br />

* * *<br />

Спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>о е да се чудим, как — след<br />

<strong>в</strong>сички досегашни разясня<strong>в</strong>ания <strong>на</strong> принципа <strong>на</strong><br />

Дълга, при които той се из<strong>в</strong>ежда от чистия разум<br />

— <strong>в</strong>се още е <strong>в</strong>ъзможно този принцип пак да<br />

бъде с<strong>в</strong>еждан до учението за щастието. Накрая,<br />

дори бе измислено и някак<strong>в</strong>о морално щастие,<br />

което не почи<strong>в</strong>ало <strong>в</strong>ърху емпирични причини: а<br />

то<strong>в</strong>а е някак<strong>в</strong>а <strong>само</strong>проти<strong>в</strong>оречаща си<br />

нелепица. Фактически, именно когато<br />

мислещият чо<strong>в</strong>ек осъз<strong>на</strong>е, че е <strong>на</strong>д<strong>в</strong>ил<br />

подбудите към порока и е изпълнил с<strong>в</strong>оя —<br />

често горчи<strong>в</strong> — Дълг, той постига състояние <strong>на</strong><br />

душе<strong>в</strong>но спокойст<strong>в</strong>ие и до<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>о, което,

Стр. 23 от 269<br />

<strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, може да бъде <strong>на</strong>речено щастие, и<br />

където добродетелта предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>оята<br />

собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>на</strong>града. Тук е<strong>в</strong>демонистът 1 ще каже,<br />

че то<strong>в</strong>а до<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>о, то<strong>в</strong>а щастие, било и<br />

истинското подбуждане за чо<strong>в</strong>ека да постъп<strong>в</strong>а<br />

добродетелно. И че не понятието за Дълга<br />

определяло непосредст<strong>в</strong>ено чо<strong>в</strong>ешката <strong>в</strong>оля, а<br />

<strong>само</strong> чрез <strong>в</strong>ижданото <strong>в</strong> перспекти<strong>в</strong>а щастие<br />

би<strong>в</strong>ал той моти<strong>в</strong>иран да изпълни Дълга си. Ясно<br />

е, обаче, че, щом чо<strong>в</strong>ек може да си обещае то<strong>в</strong>а<br />

добродетелно <strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>граждение <strong>само</strong> от<br />

съз<strong>на</strong>нието, че е изпълнил с<strong>в</strong>оя Дълг, то и<br />

съз<strong>на</strong>нието за Дълг тряб<strong>в</strong>а, <strong>в</strong>се пак, да<br />

предхожда тези разсъждения, т. е. субектът ще<br />

тряб<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ече да е з<strong>на</strong>ел, че е об<strong>в</strong>ързан да<br />

изпълни Дълга си, преди още и, <strong>в</strong>ъобще, без да<br />

е помислил, дали щастието ще бъде последица<br />

от съблюда<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> Дълга. Тук е<strong>в</strong>демонистът<br />

изпада със с<strong>в</strong>оята етиология 2 <strong>в</strong> порочен кръг.<br />

Излиза, чо<strong>в</strong>ек можел <strong>само</strong> да се <strong>на</strong>дя<strong>в</strong>а, че ще<br />

бъде щастли<strong>в</strong> (или блажен <strong>в</strong>ътрешно), като<br />

осъз<strong>на</strong>е, че е изпълнил Дълга си; от друга<br />

стра<strong>на</strong>, обаче, към спаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> Дълга си можел<br />

да бъде моти<strong>в</strong>иран, <strong>само</strong> ако пред<strong>в</strong>ижда, че по<br />

този <strong>на</strong>чин ще стане щастли<strong>в</strong>.<br />

VI 378<br />

В то<strong>в</strong>а уму<strong>в</strong>ане има проти<strong>в</strong>оречие: така, от ед<strong>на</strong><br />

стра<strong>на</strong>, принципът е, че чо<strong>в</strong>ек ще тряб<strong>в</strong>а да<br />

съблюда<strong>в</strong>а Дълга си, без пред<strong>в</strong>арително да<br />

пита, как<strong>в</strong>о отражение би имало то<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ърху<br />

него<strong>в</strong>ото щастие, т. е., като изхожда от морални<br />

осно<strong>в</strong>ания. От друга стра<strong>на</strong>, обаче, той ще<br />

може, <strong>в</strong>се пак, да припоз<strong>на</strong>е като с<strong>в</strong>ой Дълг<br />

постъпка, <strong>само</strong> ако ще може да разчита <strong>на</strong><br />

щастие, което да получи от нея, т. е. според<br />

1 der Eudämonist от Eudämonismus: философско учение, според което смисълът <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ешкото битие се състои <strong>в</strong> щастието <strong>на</strong> инди<strong>в</strong>ида или <strong>на</strong> общест<strong>в</strong>ото;;<br />

2 Ätiologie: учение за причинните <strong>в</strong>ръзки; от гръцки (aitia): причи<strong>на</strong>, осно<strong>в</strong>ание;

Стр. 24 от 269<br />

принцип, който е патологичен и директно<br />

проти<strong>в</strong>оположен <strong>на</strong> пър<strong>в</strong>ия.<br />

На друго място (<strong>в</strong> „Берлинския<br />

ежемесечник”) 1 , аз с<strong>в</strong>едох, мисля, до <strong>на</strong>й-прости<br />

изразни средст<strong>в</strong>а разликата между<br />

патологичното и моралното удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие. А,<br />

именно, удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието, което тряб<strong>в</strong>а да<br />

предхожда подчиня<strong>в</strong>ането ни <strong>на</strong> зако<strong>на</strong>, за да се<br />

постъп<strong>в</strong>а съобразно с последния, е патологично;<br />

<strong>в</strong> такъ<strong>в</strong> случай по<strong>в</strong>едението ще след<strong>в</strong>а<br />

природния порядък. То<strong>в</strong>а удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, обаче,<br />

което, за да бъде почу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ано, тряб<strong>в</strong>а да бъде<br />

предхождано от Зако<strong>на</strong>, при<strong>на</strong>длежи към<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ения порядък. Ако последният принцип<br />

не бъде спазен, и когато е<strong>в</strong>демонията<br />

(принципът <strong>на</strong> щастието) бъде <strong>в</strong>ъзприета като<br />

принцип <strong>в</strong>место еле<strong>в</strong>терономията 2 (принципът<br />

<strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong> <strong>в</strong>ътрешното законодателст<strong>в</strong>о):<br />

то<strong>в</strong>а ще има за последст<strong>в</strong>ие е<strong>в</strong>та<strong>на</strong>зията<br />

(благата смърт) <strong>на</strong> целия морал.<br />

Причи<strong>на</strong>та за тези грешки е след<strong>на</strong>та:<br />

Категорическият императи<strong>в</strong>, който като диктатор<br />

про<strong>в</strong>ъзглася<strong>в</strong>а моралните закони, не ще да<br />

<strong>в</strong>лезе <strong>в</strong> гла<strong>в</strong>ите <strong>на</strong> тези, които са при<strong>в</strong>ик<strong>на</strong>ли<br />

<strong>само</strong> <strong>на</strong> физиологични обяснения, неза<strong>в</strong>исимо<br />

че и те самите се чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ат непреодолимо<br />

принужда<strong>в</strong>ани от този императи<strong>в</strong>. С<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong><br />

избора лежи <strong>на</strong>пълно из<strong>в</strong>ън кръга <strong>на</strong><br />

физиологичните обяснения и — бидейки<br />

при<strong>в</strong>илегия <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека да е способен <strong>на</strong> ед<strong>на</strong><br />

така<strong>в</strong>а идея — из<strong>в</strong>ися<strong>в</strong>а душата. Тези хора,<br />

1 На то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од има забележка, че Кант имал пред<strong>в</strong>ид статията си<br />

«Von einem neuerdings erhobenen vornehmen Ton in der Philosophie» публику<strong>в</strong>а<strong>на</strong> <strong>в</strong><br />

«Berlinische Monatsschrift», Maiheft, 1796;<br />

В забележката под линия <strong>на</strong> стр. 395 от том VІІІ <strong>на</strong> Академичното издание <strong>на</strong><br />

Събраните съчинения <strong>на</strong> Кант се <strong>на</strong>мира следният текст от споме<strong>на</strong>тия труд, който<br />

а<strong>в</strong>торът, <strong>в</strong>ероятно, има пред<strong>в</strong>ид: „Удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието (или неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие), което<br />

необходимо тряб<strong>в</strong>а да има предимст<strong>в</strong>о пред зако<strong>на</strong> при из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> постъпката,<br />

е патологично; то<strong>в</strong>а, обаче, което, за да се състои, законът тряб<strong>в</strong>а по необходимост да<br />

предхожда, е морално. Принципите <strong>на</strong> пър<strong>в</strong>ото са емпирични (материята <strong>на</strong> избора),<br />

а моралното удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие има някакъ<strong>в</strong> априорен принцип за осно<strong>в</strong>ание (при който се<br />

касае <strong>само</strong> за формата <strong>на</strong> определянето <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята)”;<br />

2 Eleutheronomie: система от пра<strong>в</strong>ила и сума от з<strong>на</strong>ния за с<strong>в</strong>ободата;

Стр. 25 от 269<br />

обаче, като са неспособни да обяснят тази<br />

с<strong>в</strong>обода, а съще<strong>в</strong>ременно и подбуждани от<br />

гордите претенции <strong>на</strong> спекулати<strong>в</strong>ния разум,<br />

който и<strong>на</strong>че <strong>в</strong> други сфери чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а определено<br />

с<strong>в</strong>оята мощ, се <strong>в</strong>дигат като него<strong>в</strong>и съюзници <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>сеоръжие <strong>в</strong> защита <strong>на</strong> <strong>в</strong>семогъщест<strong>в</strong>о <strong>на</strong><br />

теоретичния разум, за да се проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>ят <strong>на</strong><br />

тази идея. Така те се борят — и сега и, може би,<br />

още дълго <strong>в</strong>реме, но, <strong>в</strong> края <strong>на</strong> краищата,<br />

безуспешно — срещу моралното понятие за<br />

с<strong>в</strong>ободата и, където е <strong>в</strong>ъзможно, го предста<strong>в</strong>ят<br />

като съмнително.<br />

Забележки:<br />

*-375 Ако някой е поз<strong>на</strong><strong>в</strong>ач <strong>на</strong> практическата философия,<br />

то<strong>в</strong>а не оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, че поради то<strong>в</strong>а е и практически философ.<br />

Такъ<strong>в</strong> ще бъде този, който е <strong>в</strong>ъзприел за принцип <strong>на</strong><br />

постъпките си край<strong>на</strong>та цел <strong>на</strong> <strong>разума</strong>, и с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а с то<strong>в</strong>а<br />

необходимото поз<strong>на</strong>ние. То<strong>в</strong>а поз<strong>на</strong>ние, тъй като е<br />

пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>чено за дейст<strong>в</strong>ането, не тряб<strong>в</strong>а да стига чак до<br />

разплитане <strong>на</strong> <strong>на</strong>й-тънките нишки <strong>на</strong> метафизиката: то се<br />

от<strong>на</strong>ся <strong>само</strong> до Дълга <strong>на</strong> добродетелта. Така ще е, ос<strong>в</strong>ен,<br />

разбира се, ако не се касае за някакъ<strong>в</strong> пра<strong>в</strong>ен Дълг, при<br />

който Моето и Т<strong>в</strong>оето тряб<strong>в</strong>а да бъдат определени точно <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>езните <strong>на</strong> спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>остта — а<strong>на</strong>логично <strong>на</strong><br />

математическото измер<strong>в</strong>ане — според принципа <strong>на</strong><br />

дейст<strong>в</strong>ието и проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ието. Защото при практическата<br />

философия <strong>в</strong>ъпросът не е за то<strong>в</strong>а да з<strong>на</strong>ем, кое ни е Дълг<br />

(което, с оглед <strong>на</strong> целите, които <strong>в</strong>сички хора имат по<br />

природа, е лесно да се устано<strong>в</strong>и), а за <strong>в</strong>ътрешния принцип <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>олята: именно, че съз<strong>на</strong>нието за този Дълг предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

съще<strong>в</strong>ременно и моти<strong>в</strong> <strong>на</strong> постъпките ни. И ед<strong>в</strong>а тога<strong>в</strong>а<br />

можем да кажем за този, който с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а този принцип <strong>на</strong><br />

мисълта със с<strong>в</strong>оите з<strong>на</strong>ния, че е практически философ.<br />

...

Стр. 26 от 269<br />

Въ<strong>в</strong>едение <strong>в</strong><br />

метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите.<br />

І.<br />

За отношението <strong>на</strong><br />

способностите<br />

<strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешката душа към<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените закони.<br />

VI 211<br />

Способността за желание 1 : то<strong>в</strong>а е<br />

способността <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека да стане чрез с<strong>в</strong>оите<br />

предста<strong>в</strong>и причи<strong>на</strong> за предметите <strong>на</strong> тези<br />

предста<strong>в</strong>и. Способността <strong>на</strong> едно същест<strong>в</strong>о да<br />

постъп<strong>в</strong>а съобразно <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите предста<strong>в</strong>и: то<strong>в</strong>а е<br />

жи<strong>в</strong>отът.<br />

На пър<strong>в</strong>о място, с желанието или<br />

нежеланието <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги се с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие<br />

или неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, <strong>в</strong>ъзприемането <strong>на</strong> които се<br />

<strong>на</strong>рича чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о; не <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги e, обаче, и обратното.<br />

Защото може да се изпит<strong>в</strong>а и удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие,<br />

което не е с<strong>в</strong>ързано с никак<strong>в</strong>о желаене <strong>на</strong><br />

предмета, а <strong>само</strong> със самата предста<strong>в</strong>а, която е<br />

създаде<strong>на</strong> за един предмет (<strong>в</strong>се едно, дали<br />

обектът <strong>на</strong> предста<strong>в</strong>ата същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а или не). На<br />

<strong>в</strong>торо място, не <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието или<br />

неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието от някой предмет <strong>на</strong><br />

желанието предхожда <strong>само</strong>то желаене и не<br />

<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги се разглежда като причи<strong>на</strong>, а също може<br />

да бъде разглеждано и като следст<strong>в</strong>ие от<br />

желаенето.<br />

1 Begehrungsvermögen: <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од е способность желания; <strong>в</strong> английския -<br />

faculty of desire. Моля <strong>в</strong>ижте подходящи разяснения за термините <strong>в</strong> този откъс <strong>в</strong><br />

„Критика <strong>на</strong> практическия разум”, пре<strong>в</strong>ел Ц. Торбо<strong>в</strong>, Издателст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> БАН, 1974 г.,<br />

стр. 35, забележка под линия;

Стр. 27 от 269<br />

Способността, обаче, да се изпит<strong>в</strong>а<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие или неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие от ед<strong>на</strong><br />

предста<strong>в</strong>а се <strong>на</strong>рича чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о зато<strong>в</strong>а, защото и<br />

д<strong>в</strong>ете съдържат <strong>само</strong> субекти<strong>в</strong>ното <strong>в</strong><br />

отношението <strong>на</strong> <strong>на</strong>шата предста<strong>в</strong>а и не се<br />

от<strong>на</strong>сят към обекта за <strong>в</strong>ъзможното него<strong>в</strong>о<br />

поз<strong>на</strong>ние* (дори не и за поз<strong>на</strong>нието<br />

VI 212<br />

<strong>на</strong> <strong>на</strong>шето състояние). Като поз<strong>на</strong>ния за обекта<br />

би<strong>в</strong>ат от<strong>на</strong>сяни и усещания (<strong>на</strong>пр., усещания <strong>на</strong><br />

чер<strong>в</strong>ено, <strong>на</strong> сладко и т. н.), неза<strong>в</strong>исимо от<br />

качест<strong>в</strong>ото, което им се прида<strong>в</strong>а поради<br />

с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> субекта. Самото удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие или<br />

неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие (изпит<strong>в</strong>ани от чер<strong>в</strong>еното или от<br />

сладкото) не изразя<strong>в</strong>а нищо за обекта, а има<br />

отношение <strong>само</strong> към субекта. Поради тази<br />

причи<strong>на</strong> именно сами за себе си удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието<br />

и неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието не могат да бъдат<br />

разясня<strong>в</strong>ани по-задълбочено, а може <strong>само</strong> да се<br />

изложи как<strong>в</strong>и последст<strong>в</strong>ия имат те <strong>в</strong> определени<br />

отношения, за да можем да използ<strong>в</strong>аме то<strong>в</strong>а<br />

з<strong>на</strong>ние за тях <strong>в</strong> практиката.<br />

Удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието, което необходимо е<br />

с<strong>в</strong>ързано с желанието (да имаме предмета,<br />

чиято предста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъзбужда чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ото), можем да<br />

<strong>на</strong>речем практическо удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, неза<strong>в</strong>исимо<br />

от то<strong>в</strong>а, дали то е причи<strong>на</strong> или следст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong><br />

желаенето. И, обратно, удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието, което не<br />

е необходимо с<strong>в</strong>ързано с желаенето <strong>на</strong><br />

предмета, и което, следо<strong>в</strong>ателно, <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оята<br />

осно<strong>в</strong>а не е удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие от същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

обекта <strong>на</strong> предста<strong>в</strong>ата, а е с<strong>в</strong>ързано <strong>само</strong> с<br />

предста<strong>в</strong>ата за него, можем да го <strong>на</strong>речем <strong>само</strong><br />

съзерцателно 1 или бездейст<strong>в</strong>ено удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие 2 .<br />

Чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ото за този <strong>в</strong>ид удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong>ричаме<br />

1 kontemplative Lust;<br />

2 untätiges Wohlgefallen;

Стр. 28 от 269<br />

<strong>в</strong>кус. За него ще се го<strong>в</strong>ори <strong>само</strong> епизодично <strong>в</strong><br />

практическата философия, тъй като не е<br />

собст<strong>в</strong>ено нейно понятие 1 . Що се от<strong>на</strong>ся, обаче,<br />

до практическото удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, то определянето<br />

<strong>на</strong> способността за желание, предшест<strong>в</strong>ано по<br />

необходимост като причи<strong>на</strong> от то<strong>в</strong>а<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, ще <strong>на</strong>ричаме желание <strong>в</strong> тесен<br />

смисъл <strong>на</strong> думата, а ста<strong>на</strong>лото при<strong>в</strong>ично<br />

желаене — <strong>на</strong>клонност. С<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, ако разсъдъкът го преценя<strong>в</strong>а като<br />

<strong>в</strong>алидно <strong>в</strong>сеобщо пра<strong>в</strong>ило (<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>секи случай,<br />

поне <strong>само</strong> за субекта), със способността за<br />

желание, се <strong>на</strong>рича интерес; и за то<strong>в</strong>а <strong>в</strong> този<br />

случай практическото удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие ще <strong>на</strong>ричаме<br />

интерес <strong>на</strong> склонността <strong>на</strong> субекта. Обратното,<br />

ако удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието може <strong>само</strong> да послед<strong>в</strong>а едно<br />

пред<strong>в</strong>арително определение <strong>на</strong> дейността <strong>на</strong><br />

способността за желание, то ще тряб<strong>в</strong>а да бъде<br />

<strong>на</strong>речено интелектуално удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, а<br />

интересът към предмета — интерес <strong>на</strong> <strong>разума</strong>;<br />

защото, ако интересът би бил сети<strong>в</strong>ен, а не<br />

осно<strong>в</strong>ан <strong>само</strong> <strong>на</strong> чисти принципи <strong>на</strong> <strong>разума</strong>,<br />

VI 213<br />

би тряб<strong>в</strong>ало <strong>в</strong> такъ<strong>в</strong> случай усещането да е<br />

с<strong>в</strong>ързано с удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие и така да би могло да<br />

определя способността за желание. Там, където<br />

тряб<strong>в</strong>а да бъде прието <strong>на</strong>личието <strong>на</strong> единст<strong>в</strong>ено<br />

чист интерес <strong>на</strong> <strong>разума</strong>, той не може да бъде<br />

сбъркан с интереса <strong>на</strong> <strong>на</strong>клонността. Въпреки<br />

то<strong>в</strong>а, за да угодим <strong>на</strong> обичайния език, ние<br />

можем да допуснем <strong>на</strong>клонност даже и към<br />

то<strong>в</strong>а, което може да бъде обект <strong>само</strong> <strong>на</strong><br />

интелектуално удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие и да допуснем<br />

при<strong>в</strong>ично желаене от чист интерес <strong>на</strong> <strong>разума</strong>.<br />

То, обаче, тога<strong>в</strong>а ще бъде следст<strong>в</strong>ието, а не<br />

причи<strong>на</strong>та <strong>на</strong> последния интерес и тази<br />

1 einheimischer Begriff;

Стр. 29 от 269<br />

<strong>на</strong>клонност бихме <strong>на</strong>рекли несети<strong>в</strong><strong>на</strong> 1<br />

<strong>на</strong>клонност (propensio 2 intellectualis).<br />

Ос<strong>в</strong>ен то<strong>в</strong>а, тряб<strong>в</strong>а различа<strong>в</strong>аме<br />

<strong>в</strong>ъжделението 3 (мерака 4 ) от желанието, което е<br />

подбуждане към определяне <strong>на</strong> по<strong>в</strong>едението.<br />

Въжделението <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги е сети<strong>в</strong>но определяне <strong>на</strong><br />

душе<strong>в</strong>ността, но недостигащо до акт <strong>на</strong><br />

способността за желаене.<br />

Способността за желание според понятия,<br />

доколкото определителното й осно<strong>в</strong>ание за<br />

дейст<strong>в</strong>ие се <strong>на</strong>мира <strong>в</strong> самата способност, а не <strong>в</strong><br />

обекта, се <strong>на</strong>рича способност <strong>на</strong> субекта да<br />

дейст<strong>в</strong>а или не по с<strong>в</strong>ое усмотрение. Доколкото<br />

тази способност е с<strong>в</strong>ърза<strong>на</strong> със съз<strong>на</strong>ние за<br />

способността <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та постъпка за<br />

създа<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> обекта, тази дейност се <strong>на</strong>рича<br />

избор 5 ; а, ако не е с<strong>в</strong>ърза<strong>на</strong> — пожела<strong>в</strong>ане 6 .<br />

Способността за желание, когато нейното<br />

<strong>в</strong>ътрешно определящо осно<strong>в</strong>ание,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, <strong>само</strong>то усмотрение, се <strong>на</strong>мира <strong>в</strong><br />

<strong>разума</strong> <strong>на</strong> субекта, се <strong>на</strong>рича <strong>в</strong>оля. Волята,<br />

следо<strong>в</strong>ателно: то<strong>в</strong>а е способността за желание<br />

разглежда<strong>на</strong> не по отношение <strong>на</strong> постъпката<br />

(както е при избора), а по-скоро разглежда<strong>на</strong> по<br />

отношение <strong>на</strong> определител<strong>на</strong>та причи<strong>на</strong> <strong>на</strong><br />

избора за постъпката. Самата <strong>в</strong>оля няма<br />

собст<strong>в</strong>ено за себе си никак<strong>в</strong>а определител<strong>на</strong><br />

причи<strong>на</strong>: тя, доколкото може да определя<br />

избора, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а самия практически разум.<br />

Под понятието „<strong>в</strong>оля” може да се съдържа<br />

субсумиран изборът, но така също и чистото<br />

пожела<strong>в</strong>ане 7 , доколкото изобщо разумът може<br />

да определя способността за желаене. Изборът,<br />

който може да бъде определен от чистия разум,<br />

1 sinnenfreie;<br />

2 <strong>на</strong>клонност, предразположение;<br />

3 die Konkupiszenz;<br />

4 das Gelüsten;<br />

5 Willkür;<br />

6 ein Wunsch;<br />

7 der bloße Wunsch;

Стр. 30 от 269<br />

се <strong>на</strong>рича с<strong>в</strong>ободен избор 8 . Определяемият<br />

<strong>само</strong> от <strong>на</strong>клонността (сети<strong>в</strong>ен подтик,<br />

stimulus 9 ) избор бихме <strong>на</strong>рекли жи<strong>в</strong>отински<br />

(arbitrium 10 brutum 11 ). А чо<strong>в</strong>ешкият избор,<br />

обратното, е такъ<strong>в</strong>, <strong>на</strong> който <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ат таки<strong>в</strong>а<br />

подтици, но не се определя от тях.<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, сам по себе си (без придобит<br />

<strong>на</strong><strong>в</strong>ик <strong>на</strong> <strong>разума</strong>) чо<strong>в</strong>ешкият избор не е чист, но<br />

може да бъде определен към дейст<strong>в</strong>ие чрез<br />

чистата <strong>в</strong>оля. С<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong> избора: то<strong>в</strong>а е<br />

неза<strong>в</strong>исимостта <strong>на</strong> определянето му от сети<strong>в</strong>ни<br />

подтици; и то<strong>в</strong>а е негати<strong>в</strong>ното понятие <strong>на</strong> тази<br />

с<strong>в</strong>обода. А позити<strong>в</strong>ното понятие е:<br />

VI 214<br />

способността <strong>на</strong> чистия разум сам по себе си да<br />

бъде практически. То<strong>в</strong>а, обаче, не е <strong>в</strong>ъзможно<br />

другояче, ос<strong>в</strong>ен чрез подчиня<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

максимата <strong>на</strong> <strong>в</strong>сяка постъпка под усло<strong>в</strong>ието <strong>на</strong><br />

годността й да бъде <strong>в</strong>сеобщ закон. Чистият<br />

разум се <strong>на</strong>лага <strong>на</strong> избора неза<strong>в</strong>исимо от<br />

него<strong>в</strong>ия обект; той, също така, е и способността<br />

за принципи (а тук — практически принципи,<br />

з<strong>на</strong>чи като законодателст<strong>в</strong>аща способност) и не<br />

се <strong>в</strong>лияе от материята <strong>на</strong> зако<strong>на</strong>. Така чистият<br />

разум създа<strong>в</strong>а <strong>само</strong> формата за пригодността<br />

<strong>на</strong> максимата <strong>на</strong> избора да стане <strong>в</strong>сеобщ закон,<br />

<strong>в</strong>кл. и <strong>в</strong>ърхо<strong>в</strong>ен закон, както и определителното<br />

осно<strong>в</strong>ание <strong>на</strong> избора. Максимите <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека,<br />

обаче, които произхождат от субекти<strong>в</strong>ни<br />

причини не съ<strong>в</strong>падат от <strong>само</strong> себе си с тези от<br />

обекти<strong>в</strong>ни таки<strong>в</strong>а. Зато<strong>в</strong>а и разумът предпис<strong>в</strong>а<br />

8 freie Willkür: пре<strong>в</strong>еждам със „с<strong>в</strong>ободен избор”,<br />

<strong>в</strong> английския пре<strong>в</strong>од: “free choice”, и “free will”,<br />

<strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од: „с<strong>в</strong>ободный произ<strong>в</strong>ол”,<br />

проф. Торбо<strong>в</strong> <strong>в</strong> пре<strong>в</strong>ода <strong>на</strong> „Критика <strong>на</strong> чистия разум”, <strong>в</strong>торо фототипно издание,<br />

1992 г. (този пре<strong>в</strong>од по-долу <strong>в</strong> бележките си посоч<strong>в</strong>ам като КЧР): „с<strong>в</strong>обод<strong>на</strong> <strong>в</strong>оля”<br />

(<strong>в</strong>иж: стр. 71, <strong>в</strong>тори абзац);<br />

9 остен; измъч<strong>в</strong>ане; подбуждане;<br />

10 С<strong>в</strong>ободно решение;<br />

11 тъпа<strong>на</strong>рско;

Стр. 31 от 269<br />

този <strong>в</strong>ърхо<strong>в</strong>ен закон тъкмо като императи<strong>в</strong> <strong>на</strong><br />

забра<strong>на</strong>та или <strong>на</strong> по<strong>в</strong>елята.<br />

Тези закони <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата – за разлика от<br />

законите <strong>на</strong> природата – <strong>на</strong>ричаме морални.<br />

Доколкото се от<strong>на</strong>сят <strong>само</strong> до <strong>в</strong>ъншни дейст<strong>в</strong>ия<br />

и тях<strong>на</strong>та законосъобразност, те се <strong>на</strong>ричат<br />

юридически. Ако, обаче, също изиск<strong>в</strong>ат щото<br />

самите те (законите) да тряб<strong>в</strong>а да бъдат и<br />

определителното осно<strong>в</strong>ание <strong>на</strong> постъпките,<br />

тога<strong>в</strong>а те са етични. И, поради то<strong>в</strong>а се каз<strong>в</strong>а:<br />

съгласу<strong>в</strong>аността с пър<strong>в</strong>ите предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

легалността, а с <strong>в</strong>торите — моралността <strong>на</strong><br />

постъпката. С<strong>в</strong>ободата, към която се от<strong>на</strong>сят<br />

пър<strong>в</strong>ите закони, може да бъде с<strong>в</strong>ободата <strong>само</strong><br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та употреба <strong>на</strong> избора. Тази<br />

с<strong>в</strong>обода, обаче, към която имат отношение<br />

законите от <strong>в</strong>тория <strong>в</strong>ид, то<strong>в</strong>а е с<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong><br />

избора, както <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та, така и <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

<strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та му употреба, доколкото изборът се<br />

определя от закони <strong>на</strong> <strong>разума</strong>.<br />

И, така, <strong>в</strong> теоретич<strong>на</strong>та философия се<br />

каз<strong>в</strong>а: <strong>в</strong> пространст<strong>в</strong>ото са <strong>само</strong> предметите <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ъншните сети<strong>в</strong>а, а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ремето, обаче, са<br />

<strong>в</strong>сички, както предметите <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъншните, така и <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ътрешните сети<strong>в</strong>а. Така е, защото предста<strong>в</strong>ите<br />

и <strong>на</strong> д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида заедно, бидейки <strong>в</strong>се пак<br />

предста<strong>в</strong>и, при<strong>на</strong>длежат към <strong>в</strong>ътрешните<br />

сети<strong>в</strong>а. Също така, като се разглежда с<strong>в</strong>ободата<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та или <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та употреба <strong>на</strong><br />

избора, то нейните закони — като чисти<br />

практически закони <strong>на</strong> <strong>разума</strong> изобщо за<br />

с<strong>в</strong>ободния избор — тряб<strong>в</strong>а да бъдат <strong>на</strong>едно с<br />

то<strong>в</strong>а и <strong>в</strong>ътрешни определителни осно<strong>в</strong>ания <strong>на</strong><br />

избора, макар и не <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги да ги разглеждаме <strong>в</strong><br />

тази <strong>в</strong>ръзка.<br />

Забележки:

Стр. 32 от 269<br />

*-211 Сети<strong>в</strong>носттакатопоз<strong>на</strong><strong>в</strong>ател<strong>на</strong>способност<br />

можедасеобяснисъсубекти<strong>в</strong>ността<strong>на</strong><strong>на</strong>шитепредста<strong>в</strong>и<br />

1<br />

изобщоТо<strong>в</strong>аетаказащоторазсъдъкът<strong>на</strong>й<strong>на</strong>предот<strong>на</strong>ся<br />

.<br />

,<br />

-<br />

предста<strong>в</strong>итекъмнякакъ<strong>в</strong>обект , . еединст<strong>в</strong>енопосредст<strong>в</strong>ом<br />

.<br />

тяхтоймислинещоТакасубекти<strong>в</strong>ността<strong>на</strong><strong>на</strong>шата<br />

. ,<br />

предста<strong>в</strong>аможедаеоттакъ<strong>в</strong>идчеможедабъдеотнесе<strong>на</strong><br />

,<br />

къмобектазанего<strong>в</strong>отопоз<strong>на</strong>ние<strong>на</strong>него<strong>в</strong>атаформаили<strong>на</strong><br />

(<br />

материятамукато<strong>в</strong>пър<strong>в</strong>ияслучайто<strong>в</strong>асе<strong>на</strong>ричачист<br />

,<br />

<strong>на</strong>гледа<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>торияусещане<strong>в</strong>тозислучайсети<strong>в</strong>ността<br />

,<br />

– );<br />

,<br />

като <strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>осткъм обекти<strong>в</strong><strong>на</strong>тапредста<strong>в</strong>а ,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>аи<strong>само</strong>тосмисляне<br />

2 . Илипък<strong>в</strong>ъзможное<br />

, ,<br />

субекти<strong>в</strong>нотосъдържание<strong>на</strong>предста<strong>в</strong>атадаеотдруг<strong>в</strong>ида ,<br />

именно ,<br />

//VI 212//<br />

че не да<strong>в</strong>а никакъ<strong>в</strong> елемент <strong>на</strong> поз<strong>на</strong>ние, защото съдържа<br />

<strong>само</strong> от<strong>на</strong>сянето <strong>на</strong> предста<strong>в</strong>ата към субекта и нищо, което<br />

да е годно за поз<strong>на</strong>нието <strong>на</strong> обекта. В този случай<br />

<strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>остта <strong>на</strong> субекта към предста<strong>в</strong>ата се <strong>на</strong>рича<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о. Последното съдържа <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong> предста<strong>в</strong>ата<br />

(била тя сети<strong>в</strong><strong>на</strong> или интелектуал<strong>на</strong>) <strong>в</strong>ърху субекта и<br />

при<strong>на</strong>длежи към сети<strong>в</strong>ността, макар и самата предста<strong>в</strong>а да<br />

може да при<strong>на</strong>длежи <strong>на</strong> разсъдъка или <strong>на</strong> <strong>разума</strong>.<br />

1 das Subjektive unserer Vorstellungen;<br />

2 der Sinn;

Стр. 33 от 269<br />

ІІ.<br />

За идеята и необходимостта<br />

от Метафизика <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите.<br />

VI 214<br />

Че за естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та <strong>на</strong>ука, която третира<br />

предмети <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъншните сети<strong>в</strong>а, тряб<strong>в</strong>а да има<br />

принципи a <strong>priori</strong>, и че е <strong>в</strong>ъзможно, дори и<br />

необходимо<br />

VI 215<br />

ед<strong>на</strong> система от тези принципи — под името<br />

„Метафизика <strong>на</strong> естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та <strong>на</strong>ука” — да бъде<br />

предпоста<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>на</strong> занима<strong>в</strong>ащата се със<br />

специфичен опит естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>на</strong>ука, т. е. <strong>на</strong><br />

физиката, то<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ече е доказано <strong>на</strong> друго място 1 .<br />

Само че при послед<strong>на</strong>та е <strong>в</strong>ъзможно (<strong>на</strong>ймалкото,<br />

ако целта е да се избег<strong>на</strong>т грешки <strong>в</strong><br />

нейните положения) някой принцип да бъде<br />

<strong>в</strong>ъзприет за уни<strong>в</strong>ерсален <strong>в</strong>ъз осно<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>идетелст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> опита. Макар че принципът,<br />

ако ще <strong>в</strong>ажи <strong>в</strong>сеобщо <strong>в</strong> строгия смисъл <strong>на</strong><br />

думата, би тряб<strong>в</strong>ало да бъде из<strong>в</strong>еден от<br />

априорни осно<strong>в</strong>ания. Така Нютон <strong>в</strong>ъзприе<br />

осно<strong>в</strong>ания <strong>в</strong>ърху опита принцип за баланса <strong>на</strong><br />

дейст<strong>в</strong>ието и проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ието при<br />

<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието <strong>в</strong>ърху телата и го разпростря<br />

като <strong>в</strong>сеобщ закон <strong>в</strong>ърху цялата материал<strong>на</strong><br />

природа. Химиците оти<strong>в</strong>ат дори и по-далеч и<br />

осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ат с<strong>в</strong>оите <strong>на</strong>й-общи закони за<br />

съединението и разпадането <strong>на</strong> разните<br />

материи чрез собст<strong>в</strong>ените им сили изцяло <strong>на</strong><br />

опита и <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> тях<strong>на</strong>та <strong>в</strong>сеобщност и<br />

1 Кант има пред<strong>в</strong>ид „Метафизически осно<strong>в</strong>ни принципи <strong>на</strong> естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та <strong>на</strong>ука”—-<br />

<strong>в</strong>ижте третата забележка под линия <strong>на</strong> пър<strong>в</strong>ата страница (VІ 205) от Предго<strong>в</strong>ора към<br />

Учение за пра<strong>в</strong>ото;

Стр. 34 от 269<br />

необходимост: и то така, че не се безпокоят, ако<br />

при про<strong>в</strong>ежданите опити може да се устано<strong>в</strong>и<br />

някак<strong>в</strong>а грешка <strong>в</strong> така <strong>в</strong>ъзприетите положения.<br />

Само че при нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените закони нещата<br />

стоят другояче. Те ще <strong>в</strong>ажат като закони, <strong>само</strong><br />

доколкото могат да бъдат разбрани като a <strong>priori</strong><br />

обосно<strong>в</strong>ани и необходими. Дори понятията и<br />

преценките относно <strong>на</strong>с самите и <strong>на</strong>шите<br />

дейст<strong>в</strong>ия и бездейст<strong>в</strong>ия не оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>ат нищо<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено, ако съдържат <strong>само</strong> то<strong>в</strong>а, което<br />

може да бъде <strong>на</strong>учено от опита. И, ако се<br />

оста<strong>в</strong>им да бъдем под<strong>в</strong>едени да създа<strong>в</strong>аме<br />

морален принцип от нещо, което сме почерпали<br />

от последния източник, то ще се окажем<br />

подложени <strong>на</strong> опасност от <strong>на</strong>й-тежки и<br />

<strong>в</strong>редоносни грешки.<br />

Ако учението за нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността не беше<br />

нищо по<strong>в</strong>ече ос<strong>в</strong>ен едно учение за блаженст<strong>в</strong>о,<br />

то би било нелепо да търсим за него априорни<br />

принципи. Защото, дори и <strong>в</strong>идимо да ни се<br />

стру<strong>в</strong>а, че разумът още преди опита би могъл да<br />

уз<strong>на</strong>е, с как<strong>в</strong>и средст<strong>в</strong>а чо<strong>в</strong>ек ще може да<br />

получи от жи<strong>в</strong>ота трайни радости, то <strong>в</strong>сичко,<br />

което по този <strong>в</strong>ъпрос се препоръч<strong>в</strong>а a <strong>priori</strong>, ще<br />

бъде или та<strong>в</strong>тология или нещо, което е<br />

<strong>в</strong>ъзприето <strong>на</strong>пълно неосно<strong>в</strong>ателно. Само опитът<br />

може да ни <strong>на</strong>учи, как<strong>в</strong>о ни носи радост.<br />

Естест<strong>в</strong>ените подтици към хра<strong>на</strong>та, към<br />

поло<strong>в</strong>ото общу<strong>в</strong>ане, към спокойст<strong>в</strong>ието, към<br />

д<strong>в</strong>ижение и (при <strong>на</strong> раз<strong>в</strong>итие <strong>на</strong> <strong>на</strong>шите<br />

природни заложби) също така и стремежите към<br />

чест, към разширя<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>на</strong>шето поз<strong>на</strong>ние и<br />

др. подобни: единст<strong>в</strong>ено те могат да <strong>на</strong>учат<br />

чо<strong>в</strong>ека да разбере — и то <strong>в</strong>секи <strong>само</strong> по него<strong>в</strong>ия<br />

си специален <strong>на</strong>чин — къде се <strong>на</strong>мират<br />

споме<strong>на</strong>тите радости, а и <strong>само</strong> те могат го <strong>на</strong>учи<br />

как<strong>в</strong>и са средст<strong>в</strong>ата, с помощта <strong>на</strong> които да ги<br />

търси. Всякак<strong>в</strong>о мнимо философст<strong>в</strong>ане a <strong>priori</strong><br />

по този по<strong>в</strong>од няма да бъде <strong>в</strong> осно<strong>в</strong>ата си нищо

Стр. 35 от 269<br />

друго, ос<strong>в</strong>ен опит <strong>в</strong>ъздиг<strong>на</strong>т чрез индукция до<br />

обобщение.<br />

VI 216<br />

А като обобщение (secundum principia<br />

generalia, non universalia) 1 един такъ<strong>в</strong> принцип<br />

ще бъде, ос<strong>в</strong>ен то<strong>в</strong>а, и толко<strong>в</strong>а жалък, че <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек ще тряб<strong>в</strong>а да му се разреша<strong>в</strong>а да<br />

пра<strong>в</strong>и от него безкрайно много изключения, за<br />

да <strong>на</strong>гажда избора си <strong>на</strong> <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>от според<br />

собст<strong>в</strong>ените си специфични <strong>на</strong>клонности и<br />

<strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>ост към удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ия. И <strong>в</strong> края <strong>на</strong><br />

краищата чо<strong>в</strong>ек ще тряб<strong>в</strong>а да проумее нещата с<br />

це<strong>на</strong>та <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите или чужди патила.<br />

Но при нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените учения нещата са<br />

поста<strong>в</strong>ени различно. Тези учения по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>ат<br />

<strong>в</strong>секиму, без да се съобразя<strong>в</strong>ат с него<strong>в</strong>ите<br />

<strong>на</strong>клонности. То<strong>в</strong>а е така, защото и доколкото<br />

чо<strong>в</strong>екът е с<strong>в</strong>ободен и притежа<strong>в</strong>а практически<br />

разум. Да<strong>в</strong>аните от последния предписания не<br />

са из<strong>в</strong>лечени от <strong>само</strong><strong>на</strong>блюдението <strong>на</strong> субекта и<br />

<strong>на</strong> жи<strong>в</strong>отинското <strong>в</strong> него, не и от <strong>в</strong>ъзприемането<br />

<strong>на</strong> хода <strong>на</strong> нещата <strong>в</strong> жи<strong>в</strong>ота — за то<strong>в</strong>а, което се<br />

случ<strong>в</strong>а и как хората постъп<strong>в</strong>ат — [макар и<br />

немската дума за нра<strong>в</strong>ите (Sitten), както и<br />

съот<strong>в</strong>ет<strong>на</strong>та латинска (mores), да оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>ат<br />

маниери и <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>от]. А разумът по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а,<br />

как тряб<strong>в</strong>а да постъп<strong>в</strong>аме, дори и да не би се<br />

<strong>на</strong>мерил никакъ<strong>в</strong> пример за то<strong>в</strong>а. Разумът също<br />

така не се съобразя<strong>в</strong>а и с е<strong>в</strong>ентуал<strong>на</strong>та полза,<br />

която би могла да <strong>в</strong>ъзникне за <strong>на</strong>с и за която,<br />

разбира се, <strong>само</strong> опитът би могъл да ни поучи.<br />

Наисти<strong>на</strong>, разумът разреша<strong>в</strong>а да търсим по<br />

<strong>в</strong>секи <strong>в</strong>ъзможен <strong>на</strong>м <strong>на</strong>чин с<strong>в</strong>оята полза. Отгоре<br />

<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а — опирайки се <strong>на</strong> доказателст<strong>в</strong>а от<br />

опита — ни обеща<strong>в</strong>а и, средно <strong>в</strong>зето, по<strong>в</strong>ече<br />

ползи от спаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ите по<strong>в</strong>ели<br />

1 съгласно общи, а не <strong>в</strong>сеобщи принципи;

Стр. 36 от 269<br />

(особено когато се приба<strong>в</strong>и и благоразумие),<br />

отколкото от <strong>на</strong>рушението им. Не <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а,<br />

обаче, почи<strong>в</strong>а а<strong>в</strong>торитетът <strong>на</strong> дадените ни като<br />

команди него<strong>в</strong>и предписания. Разумът се полз<strong>в</strong>а<br />

от таки<strong>в</strong>а примери (като съ<strong>в</strong>ети) <strong>само</strong> като от<br />

някакъ<strong>в</strong> проти<strong>в</strong>о<strong>в</strong>ес срещу подмам<strong>в</strong>ането <strong>в</strong><br />

обрат<strong>на</strong> посока. Така, по този <strong>на</strong>чин, разумът се<br />

стреми да неутрализира то<strong>в</strong>а подмам<strong>в</strong>ане и да<br />

предот<strong>в</strong>ратя<strong>в</strong>а грешките <strong>на</strong> пристрастния кантар<br />

при практическата преценка <strong>на</strong> предписанията<br />

му, както и да осигуря<strong>в</strong>а <strong>в</strong> тази преценка<br />

реша<strong>в</strong>ащата роля <strong>на</strong> априорните осно<strong>в</strong>ания <strong>на</strong><br />

чистия практически разум.<br />

Системата <strong>на</strong> поз<strong>на</strong>ние a <strong>priori</strong> <strong>в</strong>ъз осно<strong>в</strong>а<br />

<strong>само</strong> <strong>на</strong> понятия <strong>на</strong>ричаме метафизика.<br />

Съот<strong>в</strong>етно, практическата философия, която<br />

има за обект не природата, а с<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong><br />

избора, предполага и се нуждае от Метафизика<br />

<strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите. Притежа<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> така<strong>в</strong>а е дори и<br />

задължение; а и <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек си я има <strong>в</strong> себе си,<br />

макар и, <strong>на</strong>й-често, <strong>само</strong> <strong>в</strong> неясен <strong>в</strong>ид. Защото,<br />

как и<strong>на</strong>че той би могъл без априорни принципи<br />

да <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>а, че има <strong>в</strong> себе си едно уни<strong>в</strong>ерсално<br />

законодателст<strong>в</strong>о? Както <strong>в</strong> Метафизиката <strong>на</strong><br />

природата тряб<strong>в</strong>а да има и принципи <strong>на</strong><br />

приложението <strong>на</strong> уни<strong>в</strong>ерсалните <strong>в</strong>исши<br />

осно<strong>в</strong>оположения <strong>на</strong> природата към предмети<br />

<strong>на</strong> опита, също така и Метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите

Стр. 37 от 269<br />

VI 217<br />

няма да може да остане без таки<strong>в</strong>а<br />

осно<strong>в</strong>оположения. Зато<strong>в</strong>а тук ние ще тряб<strong>в</strong>а<br />

често да <strong>в</strong>земаме за предмет специфич<strong>на</strong>та<br />

природа <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека, която може да бъде поз<strong>на</strong>та<br />

<strong>само</strong> чрез опита, за да посочим последст<strong>в</strong>ията<br />

<strong>в</strong>ърху нея от <strong>в</strong>сеобщите морални принципи, без<br />

чрез то<strong>в</strong>а, <strong>в</strong>се пак, да се отнема от чистотата <strong>на</strong><br />

последните, нито пък да се поста<strong>в</strong>я под<br />

съмнение техният a <strong>priori</strong> произход. — А то<strong>в</strong>а<br />

ще рече: Метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите не може да<br />

се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а <strong>на</strong> антропологията, но може да<br />

бъде прилага<strong>на</strong> <strong>в</strong>ърху нея.<br />

А<strong>на</strong>логично <strong>на</strong> метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите —<br />

<strong>на</strong> другия полюс <strong>в</strong> общата класификацията <strong>на</strong><br />

практическата философия — би стояла ед<strong>на</strong><br />

морал<strong>на</strong> антропология. Тя, обаче, би съдържала<br />

<strong>само</strong> субекти<strong>в</strong>ните, пречещи или улесня<strong>в</strong>ащи,<br />

усло<strong>в</strong>ия за про<strong>в</strong>еждането <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените<br />

закони <strong>в</strong> природата <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека, а също и за<br />

създа<strong>в</strong>ането, разпространя<strong>в</strong>ането и укреп<strong>в</strong>ането<br />

<strong>на</strong> моралните осно<strong>в</strong>оположения (<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

<strong>в</strong>ъзпитанието, училищното обучение и<br />

<strong>на</strong>род<strong>на</strong>та прос<strong>в</strong>ета), както и други осно<strong>в</strong>ани <strong>на</strong><br />

опита учения и предписания. Последните<br />

фактори не могат да бъдат избег<strong>на</strong>ти, но не<br />

тряб<strong>в</strong>а да би<strong>в</strong>ат предпоста<strong>в</strong>ени <strong>на</strong><br />

Метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите или смес<strong>в</strong>ани с нея.<br />

Защото, ако то<strong>в</strong>а стане, има опасност да се<br />

из<strong>в</strong>еждат фалши<strong>в</strong>и или, <strong>на</strong>й-малкото,<br />

снизходителни морални закони. Те ще<br />

симулират, че е неизпълнимо то<strong>в</strong>а, което не се<br />

изпълня<strong>в</strong>а, именно защото Законът не бил<br />

разбран и предста<strong>в</strong>ен <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оята чистота (<strong>в</strong> която<br />

и се състои него<strong>в</strong>ата сила). Или пък ще се<br />

използ<strong>в</strong>ат неистински или нечисти моти<strong>в</strong>и за<br />

то<strong>в</strong>а, което <strong>само</strong> по себе си е съобразно <strong>на</strong>

Стр. 38 от 269<br />

Дълга и е добро. По този <strong>на</strong>чин няма да оста<strong>на</strong>т<br />

сигурни морални принципи — нито като<br />

ръко<strong>в</strong>од<strong>на</strong> нишка за преценката, нито за<br />

дисципли<strong>на</strong> <strong>на</strong> душе<strong>в</strong>ността — при<br />

изпълнението <strong>на</strong> Дълга. Предписанията <strong>на</strong><br />

последния, обаче, безспорно тряб<strong>в</strong>а да бъдат<br />

да<strong>в</strong>ани a <strong>priori</strong> директно и <strong>само</strong> от чистия разум.<br />

Що се от<strong>на</strong>ся, обаче, до осно<strong>в</strong>ното деление<br />

<strong>на</strong> философията, под което е <strong>в</strong>ключено и сега<br />

споме<strong>на</strong>тото, а именно то<strong>в</strong>а <strong>на</strong> теоретическа и<br />

практическа философия, както и че послед<strong>на</strong>та<br />

не предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а нещо друго ос<strong>в</strong>ен морал<strong>на</strong>та<br />

мъдрост, по този <strong>в</strong>ъпрос аз съм се изразил <strong>в</strong>ече<br />

<strong>на</strong> друго място (<strong>в</strong> Критиката <strong>на</strong> способността за<br />

съждение. 1 ) Всичко практическо, което тряб<strong>в</strong>а да<br />

е <strong>в</strong>ъзможно според природните закони<br />

(собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та област <strong>на</strong> изкуст<strong>в</strong>ото 2 ), почи<strong>в</strong>а —<br />

съгласно характера <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите предписания —<br />

изцяло <strong>в</strong>ърху теорията <strong>на</strong> природата. Само то<strong>в</strong>а<br />

практическо, което се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а <strong>на</strong> законите <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>ободата, може да има неза<strong>в</strong>исещи от как<strong>в</strong>ато<br />

и да е теория принципи, защото с<strong>в</strong>ръх и из<strong>в</strong>ън<br />

областта <strong>на</strong> природните определения няма<br />

никак<strong>в</strong>а теория. Зато<strong>в</strong>а философията <strong>в</strong> ней<strong>на</strong>та<br />

практическа част (за разлика от теоретическата)<br />

не може<br />

VI 218<br />

да се разбира като технически-практическо, а<br />

<strong>само</strong> като морално-практическо, учение. И, ако<br />

уменията при упражня<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> избора —<br />

проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>яйки се <strong>на</strong> природата — според<br />

законите <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата, тук <strong>на</strong>ричаме също и<br />

изкуст<strong>в</strong>о, то под този израз тряб<strong>в</strong>а да би<strong>в</strong>а<br />

разбирано едно тако<strong>в</strong>а изкуст<strong>в</strong>о, което да пра<strong>в</strong>и<br />

1 Вижте „Критика <strong>на</strong> способността за съждение”, издателст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> БАН, 1980 г., пре<strong>в</strong>од<br />

<strong>на</strong> покойния Ц. Торбо<strong>в</strong>, У<strong>в</strong>од, І За делението <strong>на</strong> философията, стр. 41 и сл.<br />

2 В руския пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място има забележка, според която Кант имал пред<strong>в</strong>ид<br />

„изкуст<strong>в</strong>о” <strong>в</strong> дре<strong>в</strong>ното му з<strong>на</strong>чение <strong>на</strong> „майсторлък” и „техника”.

Стр. 39 от 269<br />

<strong>в</strong>ъзмож<strong>на</strong> ед<strong>на</strong> система <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата, подобно<br />

<strong>на</strong> системата <strong>на</strong> природата. Наисти<strong>на</strong>, то<strong>в</strong>а би<br />

било някак<strong>в</strong>о божест<strong>в</strong>ено изкуст<strong>в</strong>о, ако бихме<br />

били <strong>в</strong> състояние посредст<strong>в</strong>ом него да<br />

изпълня<strong>в</strong>аме <strong>на</strong>пълно то<strong>в</strong>а, което разумът ни<br />

предпис<strong>в</strong>а и да реализираме <strong>на</strong> дело тази идея.<br />

ІІІ.<br />

За подразделянето <strong>на</strong><br />

Метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите*<br />

VI 218<br />

Всяко законодателст<strong>в</strong>о (неза<strong>в</strong>исимо от<br />

то<strong>в</strong>а, дали предпис<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ътрешни или <strong>в</strong>ъншни<br />

постъпки, а последните пък предпис<strong>в</strong>а чрез<br />

чистия разум или чрез избора <strong>на</strong> някой Друг)<br />

съдържа д<strong>в</strong>а елемента:<br />

Най-<strong>на</strong>пред, то<strong>в</strong>а е някакъ<strong>в</strong> закон, който<br />

предста<strong>в</strong>я обекти<strong>в</strong>но постъпката като<br />

необходима, т. е. <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>а я <strong>в</strong> Дълг. На <strong>в</strong>торо<br />

място, то<strong>в</strong>а е някакъ<strong>в</strong> подтик, който с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а<br />

субекти<strong>в</strong>но определителното осно<strong>в</strong>ание <strong>на</strong><br />

избора към тази постъпка с предста<strong>в</strong>ата за<br />

зако<strong>на</strong>. Така <strong>в</strong>торият елемент се състои <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а,<br />

че Законът пра<strong>в</strong>и Дълга да бъде моти<strong>в</strong>. Чрез<br />

пър<strong>в</strong>ия елемент постъпката би<strong>в</strong>а предста<strong>в</strong>е<strong>на</strong><br />

като Дълг, което предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а едно <strong>само</strong><br />

теоретическо поз<strong>на</strong>ние за <strong>в</strong>ъзможното<br />

определяне <strong>на</strong> избора, т. е. за практическите<br />

пра<strong>в</strong>ила. Чрез <strong>в</strong>тория елемент моралното<br />

задължение да постъп<strong>в</strong>аме по определен <strong>на</strong>чин<br />

се с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а с едно определящо осно<strong>в</strong>ание <strong>на</strong><br />

избора <strong>в</strong> субекта.<br />

Например, едно законодателст<strong>в</strong>ане може<br />

да съ<strong>в</strong>пада с някое друго по отношение <strong>на</strong><br />

предпис<strong>в</strong>а<strong>на</strong>та като Дълг постъпка (<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>сички

Стр. 40 от 269<br />

случаи постъпките е <strong>в</strong>ъзможно да бъдат <strong>само</strong><br />

<strong>в</strong>ъншни);<br />

VI 219<br />

с оглед <strong>на</strong> техните моти<strong>в</strong>ите, обаче, може да<br />

има разлика. То<strong>в</strong>а законодателст<strong>в</strong>ане, което<br />

пра<strong>в</strong>и постъпката Дълг, и заедно с то<strong>в</strong>а този<br />

Дълг да бъде и моти<strong>в</strong>, е етическо.<br />

Законодателст<strong>в</strong>ането, обаче, което не <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а <strong>в</strong><br />

Зако<strong>на</strong> и изиск<strong>в</strong>ането Дългът да е моти<strong>в</strong>ът,<br />

следо<strong>в</strong>ателно допуска и някакъ<strong>в</strong> друг моти<strong>в</strong> за<br />

постъпката, ос<strong>в</strong>ен самата идея <strong>на</strong> Дълга, е<br />

юридическо. По отношение <strong>на</strong> последното е<br />

лесно да се <strong>в</strong>иди, че тези различни от идеята <strong>на</strong><br />

Дълга моти<strong>в</strong>и могат да бъдат <strong>само</strong><br />

патологичните определителни осно<strong>в</strong>ания <strong>на</strong><br />

избора (склонностите и антипатиите). А от тези<br />

осно<strong>в</strong>ания, моти<strong>в</strong>и ще бъдат именно<br />

антипатиите, защото се касае за<br />

законодателст<strong>в</strong>ане, което тряб<strong>в</strong>а да<br />

принужда<strong>в</strong>а, а не за някак<strong>в</strong>а при<strong>в</strong>лекател<strong>на</strong><br />

примамка.<br />

Самото съ<strong>в</strong>падане или несъ<strong>в</strong>падане <strong>на</strong><br />

ед<strong>на</strong> постъпка – без оглед <strong>на</strong> нейните моти<strong>в</strong>и —<br />

със зако<strong>на</strong> се <strong>на</strong>рича ней<strong>на</strong>та легалност<br />

(законосъобразност). То<strong>в</strong>а съ<strong>в</strong>падане <strong>на</strong> моти<strong>в</strong>а<br />

със зако<strong>на</strong>, обаче, при което идеята <strong>на</strong> Дълга за<br />

изпълнение <strong>на</strong> зако<strong>на</strong> е заедно с то<strong>в</strong>а и моти<strong>в</strong><br />

<strong>на</strong> постъпката, се <strong>на</strong>рича моралността<br />

(нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността) <strong>на</strong> послед<strong>на</strong>та.<br />

Дългът според юридическото<br />

законодателст<strong>в</strong>ане може да бъде <strong>само</strong> <strong>в</strong>ъншен<br />

Дълг. То<strong>в</strong>а законодателст<strong>в</strong>ане не изиск<strong>в</strong>а, щото<br />

и идеята <strong>на</strong> Дълга, която е <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>, да бъде<br />

сама по себе си определителното осно<strong>в</strong>ание <strong>на</strong><br />

избора <strong>на</strong> из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ащия постъпката. И тъй като<br />

юридическото законодателст<strong>в</strong>ане, <strong>в</strong>се пак, има<br />

нужда от подходящ за изпълнението <strong>на</strong> зако<strong>на</strong>

Стр. 41 от 269<br />

моти<strong>в</strong>, то може да с<strong>в</strong>ърже за то<strong>в</strong>а с него <strong>само</strong><br />

<strong>в</strong>ъншен такъ<strong>в</strong>. Обратното, етическото<br />

законодателст<strong>в</strong>ане пра<strong>в</strong>и също и <strong>в</strong>ътрешните<br />

постъпки да бъдат Дълг, но без да изключ<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>ъншните постъпки: то се от<strong>на</strong>ся изобщо до<br />

<strong>в</strong>сичко, което е Дълг. Етическото<br />

законодателст<strong>в</strong>о <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оя Закон също и<br />

<strong>в</strong>ътрешния моти<strong>в</strong> <strong>на</strong> постъпката (идеята <strong>на</strong><br />

Дълга), но то<strong>в</strong>а положение не тряб<strong>в</strong>а да <strong>в</strong>лияе<br />

по никакъ<strong>в</strong> <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъншното законодателст<strong>в</strong>о.<br />

Зато<strong>в</strong>а и етическото законодателст<strong>в</strong>о не може<br />

да бъде как<strong>в</strong>ото и да е <strong>в</strong>ъншно (дори не и тако<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong> Божията <strong>в</strong>оля), макар да <strong>в</strong>ъзприема и таки<strong>в</strong>а<br />

задължения, който почи<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>ърху друго, а<br />

именно <strong>в</strong>ъншно, законодателст<strong>в</strong>о, като<br />

задължения <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оето законодателст<strong>в</strong>о.<br />

От изложеното тук ста<strong>в</strong>а ясно, че <strong>в</strong>секи<br />

Дълг <strong>само</strong> зато<strong>в</strong>а, че е Дълг, при<strong>на</strong>длежи към<br />

етиката. Не <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги, обаче, законодателст<strong>в</strong>ането,<br />

което го <strong>на</strong>лага, се съдържа <strong>в</strong> етиката. То може<br />

да произхожда и от много други източници из<strong>в</strong>ън<br />

нея. Така, етиката по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а, че тряб<strong>в</strong>а <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги<br />

да изпълня<strong>в</strong>ам поетото от мен с някакъ<strong>в</strong><br />

дого<strong>в</strong>ор задължение, дори и другата стра<strong>на</strong> по<br />

дого<strong>в</strong>ора да не би могла да ме принуди към<br />

то<strong>в</strong>а. Само че етиката <strong>в</strong>ъзприема от Учението за<br />

пра<strong>в</strong>ото като <strong>в</strong>ече дадени както зако<strong>на</strong> (pacta<br />

sunt servanda) 1 , така и съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>ащото му<br />

задължение.<br />

VI 220<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, не <strong>в</strong> етиката, а <strong>в</strong> пра<strong>в</strong>ото 2 лежи<br />

законното предписание, че дадените обещания<br />

тряб<strong>в</strong>а да се спаз<strong>в</strong>ат. А <strong>в</strong> допълнение <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а<br />

етиката ни поуча<strong>в</strong>а, че дори и подтикът, който<br />

юридическото законодателст<strong>в</strong>ане с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а с<br />

1 Дого<strong>в</strong>орите са, за да се спаз<strong>в</strong>ат;<br />

2 im Ius;

Стр. 42 от 269<br />

казаното задължение — а именно, <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та<br />

принуда — да е отпад<strong>на</strong>л, то идеята за Дълга<br />

сама по себе си е достатъч<strong>на</strong> като моти<strong>в</strong> за<br />

спаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> поетото задължение. Защото, ако <strong>в</strong><br />

случая законодателст<strong>в</strong>ото <strong>само</strong> по себе си не би<br />

било пра<strong>в</strong>но, следо<strong>в</strong>ателно и произтичащият от<br />

него Дълг няма да е пра<strong>в</strong>ен <strong>в</strong> собст<strong>в</strong>ения<br />

смисъл (за разлика от Дълга <strong>на</strong> добродетелта).<br />

Ако приемем то<strong>в</strong>а, достойното и добросъ<strong>в</strong>естно<br />

изпълнение 3 (според собст<strong>в</strong>еното дадено <strong>в</strong><br />

дого<strong>в</strong>ор обещание) би било отнесено <strong>в</strong> един<br />

разряд заедно с постъпките произтичащи от<br />

благо<strong>в</strong>олението и <strong>на</strong> задължението ни към<br />

таки<strong>в</strong>а постъпки; а то<strong>в</strong>а изобщо не тряб<strong>в</strong>а да<br />

допускаме. Не предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а някак<strong>в</strong>о<br />

добродетелно задължение да спаз<strong>в</strong>аш<br />

обещанията си. Напроти<strong>в</strong>, то<strong>в</strong>а е пра<strong>в</strong>но<br />

задължение, към което можеш да бъдеш<br />

задължен. Но, <strong>в</strong>се пак, добродетел<strong>на</strong> постъпка<br />

(доказателст<strong>в</strong>о за добродетел) е да сториш<br />

то<strong>в</strong>а, дори и когато не може да се приложи<br />

принуда. Учението за пра<strong>в</strong>ото и учението за<br />

добродетелта се отлича<strong>в</strong>ат не толко<strong>в</strong>а чрез<br />

различните с<strong>в</strong>ои задължения, а <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече чрез<br />

разликата <strong>в</strong> законодателст<strong>в</strong>ането, което с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а<br />

със Зако<strong>на</strong> един или друг моти<strong>в</strong>.<br />

Етическото законодателст<strong>в</strong>ане е то<strong>в</strong>а,<br />

което не може да бъде <strong>в</strong>ъншно (докато самите<br />

задължения могат да бъдат също и <strong>в</strong>ъншни);<br />

юридическото законодателст<strong>в</strong>ане е то<strong>в</strong>а, което<br />

може да бъде и <strong>в</strong>ъншно. Така, да изпълниш<br />

с<strong>в</strong>оето дадено съобразно дого<strong>в</strong>ора обещание:<br />

то<strong>в</strong>а е един <strong>в</strong>ъншен Дълг. По<strong>в</strong>елята, обаче, да<br />

из<strong>в</strong>ършиш то<strong>в</strong>а, <strong>само</strong> защото е Дълг, без оглед<br />

<strong>на</strong> някакъ<strong>в</strong> друг подтик, при<strong>на</strong>длежи <strong>само</strong> към<br />

<strong>в</strong>ътрешното законодателст<strong>в</strong>о. Моралният дълг,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, се числи към етиката, не защото<br />

3 „достойното и добросъ<strong>в</strong>естно изпълнение” — така пре<strong>в</strong>еждам „die Leistung der<br />

Treue”;

Стр. 43 от 269<br />

е особен <strong>в</strong>ид Дълг (предпис<strong>в</strong>ащ някакъ<strong>в</strong><br />

специален <strong>в</strong>ид постъпки, за които чо<strong>в</strong>ек да е<br />

морално задължен), тъй като както <strong>в</strong> етиката,<br />

така и <strong>в</strong> пра<strong>в</strong>ото, Дългът е <strong>в</strong>ъншен.<br />

Причисля<strong>в</strong>аме го към етиката, защото<br />

законодателст<strong>в</strong>ането, както <strong>в</strong> при<strong>в</strong>едения<br />

случай, е <strong>в</strong>ътрешно и не може и да има никакъ<strong>в</strong><br />

<strong>в</strong>ъншен законодател. По тази тъкмо причи<strong>на</strong><br />

произтичащият от благо<strong>в</strong>оление Дълг, макар и<br />

да е <strong>в</strong>ъншен Дълг (морално задължение за<br />

<strong>в</strong>ъншни постъпки), се причисля<strong>в</strong>а към етиката,<br />

защото законодателст<strong>в</strong>ането му може да бъде<br />

<strong>само</strong> <strong>в</strong>ътрешно.<br />

Етиката има, разбира се, с<strong>в</strong>оите специални<br />

задължения (<strong>на</strong>пр. тези спрямо себе си). Тя има,<br />

обаче, и задължения, които са общи с пра<strong>в</strong>ните;<br />

не е, обаче, и общ способът <strong>на</strong> задължа<strong>в</strong>ането <strong>в</strong><br />

таки<strong>в</strong>а случаи. Защото специфичното за<br />

етическото законодателст<strong>в</strong>о е то<strong>в</strong>а, че<br />

постъпките се из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ат <strong>само</strong> зато<strong>в</strong>а, защото<br />

са Дълг, а също и да бъде приеман самият<br />

принцип <strong>на</strong> Дълга — откъдето и да ид<strong>в</strong>а самият<br />

Дълг — като достатъчен моти<strong>в</strong> <strong>на</strong> избора.<br />

VI 221<br />

Има, разбира се, много директно-етични<br />

задължения, но <strong>в</strong>ътрешното законодателст<strong>в</strong>о<br />

пра<strong>в</strong>и също и оста<strong>на</strong>лите <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е Дълг — <strong>в</strong>секи<br />

и <strong>в</strong>сички заедно — да са индиректно-етични.<br />

Забележки:<br />

*-218 Дедукцията<strong>на</strong>подразделянето<strong>на</strong>ед<strong>на</strong>системат . е .<br />

доказ<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> ней<strong>на</strong>такактоза<strong>в</strong>ършеносттакаи ,<br />

солидностаименнопреходътотподложеното<strong>на</strong>деление<br />

, ,<br />

понятиекъмелемент<strong>на</strong>делениетотцялатапоредица<strong>на</strong><br />

подразделянетонетряб<strong>в</strong>адаста<strong>в</strong>асъсскок(divisio per<br />

saltum). То<strong>в</strong>аобачепредста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>аедноот<strong>на</strong>йтрудно<br />

, ,<br />

-<br />

изпълнимитеусло<strong>в</strong>иязасъздателя<strong>на</strong>ед<strong>на</strong>система<br />

.

Стр. 44 от 269<br />

Затруднителноесъщотакаикое<strong>в</strong>ърхо<strong>в</strong>нотоподлежащо<br />

,<br />

,<br />

<strong>на</strong>делениепонятиеприподразделянето<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>оили<br />

непра<strong>в</strong>о(aut fas 1 aut nefas 2 ): То<strong>в</strong>аеактът<strong>на</strong>с<strong>в</strong>ободнияизбор<br />

<strong>в</strong>ъобщеТакаипрепода<strong>в</strong>ателитепоонтология<br />

.<br />

3<br />

започ<strong>в</strong>атс<br />

понятиятаза„нещо” и„нищо” като<strong>на</strong>йгорнибездасе<br />

- ,<br />

усещатчето<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ечесаз<strong>в</strong>е<strong>на</strong><strong>на</strong>класификация<strong>на</strong>която<br />

,<br />

,<br />

липс<strong>в</strong>аподлежащото<strong>на</strong>подразделянепонятиеатонеможе<br />

;<br />

дабъдедругос<strong>в</strong>енпонятиетозаединпредмет<strong>в</strong>ъобще .<br />

1 Божест<strong>в</strong>ено пра<strong>в</strong>о; нещо разрешено, поз<strong>в</strong>олено;<br />

2 Нарушение <strong>на</strong> божест<strong>в</strong>ено или природно пра<strong>в</strong>о, грях;<br />

3 Ontologie: <strong>на</strong>ука за то<strong>в</strong>а, което е и същест<strong>в</strong>ено при<strong>на</strong>длежи към него;

Стр. 45 от 269<br />

ІV.<br />

Пред<strong>в</strong>арителни понятия към<br />

Метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите<br />

(Philosophia practica universalis.)<br />

VI 221<br />

С<strong>в</strong>ободата<br />

Понятието „с<strong>в</strong>обода”: то<strong>в</strong>а е едно чисто<br />

понятие <strong>на</strong> <strong>разума</strong>. Тъкмо по тази причи<strong>на</strong> то е<br />

трансцендентно за теоретич<strong>на</strong>та философия,<br />

т. е. тако<strong>в</strong>а, за което <strong>в</strong> никакъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ъзможен опит<br />

не може да има съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>ащ пример.<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, то не предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а предмет <strong>на</strong><br />

едно <strong>в</strong>ъзможно за <strong>на</strong>с теоретично поз<strong>на</strong>ние.<br />

Чисто и просто, понятието „с<strong>в</strong>обода” не може да<br />

има <strong>в</strong>алидност като конститути<strong>в</strong>ен принцип за<br />

спекулати<strong>в</strong>ния разум; то може да <strong>в</strong>ажи<br />

единст<strong>в</strong>ено като регулати<strong>в</strong>ен — и то <strong>само</strong><br />

негати<strong>в</strong>ен — принцип. То<strong>в</strong>а понятие, обаче, <strong>в</strong><br />

практическата употреба доказ<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>оята<br />

реалност чрез практически осно<strong>в</strong>оположения.<br />

Последните от с<strong>в</strong>оя стра<strong>на</strong> — <strong>в</strong> качест<strong>в</strong>ото им<br />

<strong>на</strong> закони — определят избора <strong>на</strong> субекта и<br />

доказ<strong>в</strong>ат каузалността <strong>на</strong> чистия разум като<br />

неза<strong>в</strong>исима от <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и емпирични усло<strong>в</strong>ия<br />

(<strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече от таки<strong>в</strong>а <strong>на</strong> сети<strong>в</strong>ността). Ос<strong>в</strong>ен то<strong>в</strong>а<br />

те доказ<strong>в</strong>ат и <strong>на</strong>личието <strong>в</strong> <strong>на</strong>с <strong>на</strong> чиста <strong>в</strong>оля, <strong>в</strong><br />

която лежи произходът <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените понятия<br />

и закони.<br />

На то<strong>в</strong>а позити<strong>в</strong>но (<strong>в</strong> практически аспект)<br />

понятие <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ат безусло<strong>в</strong>ни<br />

практически закони, които <strong>на</strong>ричаме морални.<br />

Тези закони са за <strong>на</strong>с (хората) — чийто избор е<br />

сети<strong>в</strong>но по<strong>в</strong>лиян и поради то<strong>в</strong>а не е<br />

съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>ащ от <strong>само</strong> себе <strong>на</strong> чистата <strong>в</strong>оля, а

Стр. 46 от 269<br />

дори често й проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>а — императи<strong>в</strong>и<br />

(по<strong>в</strong>ели или забрани). Тези императи<strong>в</strong>и са<br />

<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги категорични (безусло<strong>в</strong>ни) и по то<strong>в</strong>а се<br />

отлича<strong>в</strong>ат от техническите (предписанията <strong>на</strong><br />

умението), които запо<strong>в</strong>яд<strong>в</strong>ат <strong>само</strong> обусло<strong>в</strong>ено.<br />

Според императи<strong>в</strong>ите постъпките могат да<br />

бъдат поз<strong>в</strong>олени или непоз<strong>в</strong>олени, т. е. морално<br />

<strong>в</strong>ъзможни или не<strong>в</strong>ъзможни. Определени<br />

постъпки (или тях<strong>на</strong>та проти<strong>в</strong>оположност),<br />

обаче, би<strong>в</strong>ат морално необходими, т. е.<br />

задължителни, и от тук за тези постъпки,<br />

<strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>а и понятието за Дълга. Спаз<strong>в</strong>ането или<br />

<strong>на</strong>рушението <strong>на</strong> Дълга е с<strong>в</strong>ързано, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, и с<br />

изпит<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие или неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие<br />

от особен <strong>в</strong>ид (<strong>на</strong> моралното чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о). Тези<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а, обаче, не засягат осно<strong>в</strong>анието <strong>на</strong><br />

практическите закони, а <strong>само</strong> субекти<strong>в</strong>ното<br />

<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ие <strong>в</strong>ърху душе<strong>в</strong>ността при<br />

определянето <strong>на</strong> <strong>на</strong>шия избор от тези закони.<br />

То<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ие може да е различно според<br />

различността <strong>на</strong> самите субекти (без то<strong>в</strong>а да<br />

засяга обекти<strong>в</strong>но <strong>в</strong>алидността или<br />

<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong> моралните закони, т. е. да<br />

<strong>на</strong>маля<strong>в</strong>а или приба<strong>в</strong>я нещо <strong>в</strong> преценката <strong>на</strong><br />

<strong>разума</strong>). Зато<strong>в</strong>а — при практическите закони <strong>на</strong><br />

<strong>разума</strong> — ние не се съобразя<strong>в</strong>аме със<br />

споме<strong>на</strong>тите по-горе удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие и<br />

неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие.<br />

VI 222<br />

След<strong>в</strong>ащите понятия са общи и за д<strong>в</strong>ете<br />

части <strong>на</strong> Метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите:<br />

Морал<strong>на</strong>та задължителност 1<br />

Морал<strong>на</strong>та задължителност: то<strong>в</strong>а е<br />

необходимостта <strong>на</strong> ед<strong>на</strong> с<strong>в</strong>обод<strong>на</strong> постъпка,<br />

1 „Морал<strong>на</strong> задължителност”: така пре<strong>в</strong>еждам тук „Verbindlichkeit”;

Стр. 47 от 269<br />

която е подчине<strong>на</strong> <strong>на</strong> категоричен императи<strong>в</strong> <strong>на</strong><br />

<strong>разума</strong>.<br />

Императи<strong>в</strong>ът<br />

Императи<strong>в</strong>ът: то<strong>в</strong>а е практическото<br />

пра<strong>в</strong>ило, чрез което ед<strong>на</strong> — сама по себе си —<br />

случай<strong>на</strong> постъпка ста<strong>в</strong>а необходима. Той се<br />

отлича<strong>в</strong>а от практическия закон по то<strong>в</strong>а, че<br />

последният <strong>на</strong>исти<strong>на</strong> предста<strong>в</strong>я като<br />

необходима някак<strong>в</strong>а постъпка, но без оглед <strong>на</strong><br />

то<strong>в</strong>а, дали тя е <strong>в</strong>ече <strong>в</strong>ътрешно необходима <strong>на</strong><br />

дейст<strong>в</strong>ащия субект (ако той е някак<strong>в</strong>о с<strong>в</strong>ято<br />

същест<strong>в</strong>о) или (както е при чо<strong>в</strong>ека) да е <strong>само</strong><br />

случай<strong>на</strong>: защото, <strong>в</strong> пър<strong>в</strong>ия случай, няма и<br />

място за никакъ<strong>в</strong> императи<strong>в</strong>. З<strong>на</strong>чи,<br />

императи<strong>в</strong>ът е едно пра<strong>в</strong>ило, предста<strong>в</strong>ата за<br />

което пра<strong>в</strong>и субекти<strong>в</strong>но-случай<strong>на</strong>та постъпка да<br />

е необходима; а съот<strong>в</strong>етно <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а предста<strong>в</strong>я<br />

субекта като такъ<strong>в</strong>, който тряб<strong>в</strong>а да бъде<br />

принужда<strong>в</strong>ан (поста<strong>в</strong>ян <strong>в</strong> необходимостта 1 ) към<br />

съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>ие с то<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>ило.<br />

А категорическият (безусло<strong>в</strong>ният)<br />

императи<strong>в</strong> е този императи<strong>в</strong>, който предста<strong>в</strong>я<br />

постъпката като обекти<strong>в</strong>но-необходима — и я<br />

пра<strong>в</strong>и необходима — не посредст<strong>в</strong>ом<br />

предста<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>а цел, която може да бъде<br />

постиг<strong>на</strong>та чрез постъпката, а <strong>само</strong> чрез<br />

предста<strong>в</strong>ата за самата тази постъпка (<strong>на</strong><br />

ней<strong>на</strong>та форма), т. е. непосредст<strong>в</strong>ено. За таки<strong>в</strong>а<br />

императи<strong>в</strong>и не може да ни даде пример никак<strong>в</strong>о<br />

друго практическо учение, ос<strong>в</strong>ен единст<strong>в</strong>ено<br />

то<strong>в</strong>а, което предпис<strong>в</strong>а морал<strong>на</strong>та<br />

задължителност (т. е. учението за<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността). Всички други императи<strong>в</strong>и са<br />

технически и <strong>в</strong>сички са обусло<strong>в</strong>ени.<br />

Осно<strong>в</strong>анието за <strong>в</strong>ъзможността <strong>на</strong><br />

категорическите императи<strong>в</strong>и лежи <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а, че те<br />

са при<strong>в</strong>ързани не към някак<strong>в</strong>о друго<br />

1 „поста<strong>в</strong>ян <strong>в</strong> необходимост”: така пре<strong>в</strong>еждам „nezessitiert”;

Стр. 48 от 269<br />

определение <strong>на</strong> избора (поради които да може<br />

да им бъде приписано някак<strong>в</strong>о <strong>на</strong>мерение),<br />

ос<strong>в</strong>ен единст<strong>в</strong>ено към него<strong>в</strong>ата с<strong>в</strong>обода.<br />

Поз<strong>в</strong>оле<strong>на</strong>та постъпка<br />

Ед<strong>на</strong> постъпка е поз<strong>в</strong>оле<strong>на</strong> (licitum), когато<br />

не е проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>на</strong> морал<strong>на</strong>та<br />

задължителност; а така<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>обода, която не е<br />

ограниче<strong>на</strong> от никакъ<strong>в</strong> проти<strong>в</strong>оположен<br />

императи<strong>в</strong>, се <strong>на</strong>рича пра<strong>в</strong>омощие 1 (facultas 2<br />

moralis).<br />

От изложеното тук се разбира <strong>само</strong> по себе<br />

си, коя постъпка е непоз<strong>в</strong>оле<strong>на</strong> (illicitum).<br />

Дългът<br />

Дългът — то<strong>в</strong>а е тази постъпка, към<br />

из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> която субектът е морално<br />

задължен. Той е, з<strong>на</strong>чи, материята <strong>на</strong><br />

морал<strong>на</strong>та задължителност. Възможно е Дългът<br />

да е същият (според постъпката), макар<br />

субектът да е об<strong>в</strong>ързан към него по различни<br />

<strong>на</strong>чини.<br />

Категорическият императи<strong>в</strong><br />

Категорическият императи<strong>в</strong>, доколкото<br />

изразя<strong>в</strong>а морал<strong>на</strong>та задължителност с оглед <strong>на</strong><br />

определени постъпки, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

VI 223<br />

морално-практически закон. Морал<strong>на</strong>та<br />

задължителност,обаче, изразя<strong>в</strong>а не <strong>само</strong><br />

практическа необходимост (как<strong>в</strong>ато изобщо и<br />

моралният закон изразя<strong>в</strong>а), но съдържа и<br />

принуждение. Зато<strong>в</strong>а споме<strong>на</strong>тият императи<strong>в</strong><br />

ще бъде един или команд<strong>в</strong>ащ или забраня<strong>в</strong>ащ<br />

закон <strong>в</strong> за<strong>в</strong>исимост от то<strong>в</strong>а, дали като<br />

1 Befugnis;<br />

2 Способност, разрешение, о<strong>в</strong>ластя<strong>в</strong>ане;

Стр. 49 от 269<br />

задължение е предста<strong>в</strong>ено из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането или<br />

неиз<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> постъпката. Постъпката,<br />

из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> която е нито запо<strong>в</strong>ядано, нито<br />

забранено, е <strong>само</strong> поз<strong>в</strong>оле<strong>на</strong>, защото с оглед <strong>на</strong><br />

нея няма закон огранича<strong>в</strong>ащ с<strong>в</strong>ободата<br />

(пра<strong>в</strong>омощието) да бъде из<strong>в</strong>ърше<strong>на</strong> и,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, няма никакъ<strong>в</strong> Дълг. Ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а<br />

постъпка се <strong>на</strong>рича морално безразлич<strong>на</strong><br />

(indifferens, adiaphoron 1 , res merae facultatis 2 ).<br />

Може да се попита, дали има таки<strong>в</strong>а постъпки и,<br />

ако има, дали за да може <strong>в</strong>секиму да е с<strong>в</strong>ободно<br />

да из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>а или не неща по с<strong>в</strong>ое усмотрение,<br />

не тряб<strong>в</strong>а да има, ос<strong>в</strong>ен по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>ащия закон (lex<br />

praeceptiva, lex mandati) 3 и забраня<strong>в</strong>ащия закон<br />

(lex prohibitiva, lex vetiti) 4 още и някакъ<strong>в</strong><br />

поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>ащ закон (lex permissiva) 5 . Дори и така<br />

да е, то съот<strong>в</strong>етното опра<strong>в</strong>омоща<strong>в</strong>ане никога<br />

няма да се от<strong>на</strong>ся към ед<strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено<br />

безразлич<strong>на</strong> постъпка (adiaphoron); защото за<br />

нея — разглежда<strong>на</strong> <strong>в</strong> с<strong>в</strong>етли<strong>на</strong>та <strong>на</strong> моралните<br />

закони — няма да се изиск<strong>в</strong>а никакъ<strong>в</strong> специален<br />

закон.<br />

Дейст<strong>в</strong>ие (Деяние). 6<br />

Дейст<strong>в</strong>ие (деяние) се <strong>на</strong>рича постъпката,<br />

доколкото е преценя<strong>в</strong>а<strong>на</strong> под законите <strong>на</strong><br />

морал<strong>на</strong>та задължителност, следо<strong>в</strong>ателно,<br />

също и доколкото субектът <strong>на</strong> постъпката се<br />

разглежда <strong>в</strong> отношение към с<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя<br />

избор. При един такъ<strong>в</strong> акт из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ащият<br />

постъпката се разглежда като причинител <strong>на</strong><br />

1 Нещо или <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> по<strong>в</strong>едение, което лежи из<strong>в</strong>ън понятията за Добро и Зло и<br />

поради то<strong>в</strong>а е морално с неутрал<strong>на</strong> стойност; нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено или култо<strong>в</strong>о дейст<strong>в</strong>ие, което<br />

по отношение <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ятостта или ортодоксалността е неутрално;<br />

2 res merae facultatis: Нещо, което е <strong>в</strong>ъпрос <strong>само</strong> <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзможности;<br />

3 praeceptivus : запо<strong>в</strong>яд<strong>в</strong>ащ, по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>ащ, предпис<strong>в</strong>ащ;<br />

mando: по<strong>в</strong>еря<strong>в</strong>ам, поръч<strong>в</strong>ам, <strong>в</strong>ъзлагам;<br />

4 prohibeo: препятст<strong>в</strong>ам; забраня<strong>в</strong>ам;<br />

veto: забраня<strong>в</strong>ам; vetitum: нещо забранено, запрещение;<br />

5 permitto: допускам, разреша<strong>в</strong>ам;<br />

6 Tat;<br />

<strong>в</strong> английския пре<strong>в</strong>од: „an act or moral deed”;<br />

<strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од: „дейст<strong>в</strong>ие”;

Стр. 50 от 269<br />

резултата. Този резултат и самата постъпка,<br />

могат да му бъдат <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>ани, ако<br />

пред<strong>в</strong>арително е из<strong>в</strong>естен законът, по силата <strong>на</strong><br />

който за тях същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а морал<strong>на</strong><br />

задължителност.<br />

Лице 1<br />

Лице: то<strong>в</strong>а е субектът, чиито постъпки<br />

могат да му бъдат <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>ани. Морал<strong>на</strong>та<br />

личност, з<strong>на</strong>чи, не предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а нищо друго,<br />

ос<strong>в</strong>ен с<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong> едно разумно същест<strong>в</strong>о,<br />

което може да се подчиня<strong>в</strong>а <strong>на</strong> морални закони<br />

(за разлика от психологическата личност, която<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>само</strong> способността <strong>на</strong> субекта да<br />

осъз<strong>на</strong><strong>в</strong>а с<strong>в</strong>оята идентичност <strong>в</strong> различните<br />

състояния <strong>на</strong> същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ането си). От то<strong>в</strong>а<br />

след<strong>в</strong>а, че лицето не е подчинено <strong>на</strong> никакъ<strong>в</strong><br />

друг закон, ос<strong>в</strong>ен <strong>на</strong> този, който то (било <strong>само</strong>,<br />

било заедно с други) да<strong>в</strong>а <strong>на</strong> самия себе си.<br />

Вещ<br />

Вещта предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а нещо, <strong>на</strong> което нищо<br />

не може да бъде <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>ано. Зато<strong>в</strong>а и <strong>в</strong>секи<br />

обект <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободния избор, <strong>на</strong> който му липс<strong>в</strong>а<br />

с<strong>в</strong>ободата, се <strong>на</strong>рича <strong>в</strong>ещ (res corporalis) 2 .<br />

Пра<strong>в</strong>о или непра<strong>в</strong>о<br />

Деянието ще бъде пра<strong>в</strong>о или непра<strong>в</strong>о 3<br />

(rectum 4 aut 5 minus rectum) <strong>в</strong> за<strong>в</strong>исимост от<br />

то<strong>в</strong>а, дали е съобразено или е <strong>в</strong> проти<strong>в</strong>оречие с<br />

Дълга (factum licitum 6 aut illicitum);<br />

VI 224<br />

1 Person: лице <strong>в</strong> смисъла, който има, когато се каз<strong>в</strong>а „юридическо лице” или<br />

„физическо лице”;<br />

2 телес<strong>на</strong> <strong>в</strong>ещ;<br />

3 Пра<strong>в</strong>о или непра<strong>в</strong>о: Recht oder unrecht;<br />

4 Нещо, което е пра<strong>в</strong>илно, разумно, спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>о;<br />

5 или;<br />

6 licitus: поз<strong>в</strong>олен;

Стр. 51 от 269<br />

при то<strong>в</strong>а самият Дълг по с<strong>в</strong>оето съдържание или<br />

произход може да бъде от какъ<strong>в</strong>то си ще <strong>в</strong>ид.<br />

Деяние, което проти<strong>в</strong>оречи <strong>на</strong> Дълга, се <strong>на</strong>рича<br />

простъпка 1 (reatus) 2 .<br />

Неумишле<strong>на</strong> простъпка<br />

Неумишле<strong>на</strong>та простъпка, която, <strong>в</strong>се пак,<br />

може да бъде <strong>в</strong>мене<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>и<strong>на</strong> <strong>на</strong> субекта, се<br />

<strong>на</strong>рича обикно<strong>в</strong>ено про<strong>в</strong>инение (culpa).<br />

Умишле<strong>на</strong>та простъпка (т. е. тази, която е<br />

из<strong>в</strong>ърше<strong>на</strong> със съз<strong>на</strong>нието, че е простъпка), се<br />

<strong>на</strong>рича престъпление (dolus) 3 . Което е пра<strong>в</strong>о<br />

съгласно <strong>в</strong>ъншните закони, се <strong>на</strong>рича законно<br />

или пра<strong>в</strong>омерно (iustum) 4 , а което е непра<strong>в</strong>о –<br />

незаконно или непра<strong>в</strong>омерно (iniustum).<br />

1 Übertretung;<br />

2 reatus : положение <strong>на</strong> об<strong>в</strong>иняем; об<strong>в</strong>инение;<br />

3 Хитрост, лука<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о, измама, ко<strong>в</strong>арст<strong>в</strong>о;<br />

4 iustus: честен, спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>, законен; честен, достоен;<br />

iustum: пра<strong>в</strong>о, законност; спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост;

Стр. 52 от 269<br />

Конфликт между задължения<br />

Конфликт <strong>на</strong> един Дълг с друг (collisio<br />

officiorum s. obligationum) 1 : то<strong>в</strong>а ще бъде едно<br />

тако<strong>в</strong>а отношение между тях, при което единият<br />

от тях отменя (<strong>на</strong>пълно или частично) другия. И,<br />

тъй като, както Дългът, така и задълженията<br />

изобщо, са понятия, които изразя<strong>в</strong>ат<br />

обекти<strong>в</strong><strong>на</strong>та практическа необходимост <strong>на</strong><br />

определени постъпки, зато<strong>в</strong>а и д<strong>в</strong>е<br />

проти<strong>в</strong>оположни пра<strong>в</strong>ила не могат да бъдат<br />

едно<strong>в</strong>ременно необходими. Така, ако да се<br />

постъпи според едното пра<strong>в</strong>ило, е Дълг, то да се<br />

постъпи съгласно проти<strong>в</strong>оположното, не <strong>само</strong> че<br />

не е Дълг, а дори ще бъде проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> Дълга.<br />

Поради то<strong>в</strong>а, <strong>в</strong>ъобще е немислим някакъ<strong>в</strong><br />

конфликт между Дълг или задължение с други<br />

таки<strong>в</strong>а – (obligationes non colliduntur 2 ) 3 . Може,<br />

обаче, <strong>в</strong> един и същи субект и <strong>в</strong> пра<strong>в</strong>илото,<br />

което той си предпис<strong>в</strong>а, да има едно<strong>в</strong>ременно<br />

д<strong>в</strong>е осно<strong>в</strong>ания за задължа<strong>в</strong>ане (rationes 4<br />

obligandi), от които, обаче, едното или другото<br />

да не е достатъчно да създаде об<strong>в</strong>ързаност<br />

(rationes obligandi non obligantes) 5 . Тога<strong>в</strong>а<br />

едното осно<strong>в</strong>ание не създа<strong>в</strong>а Дълг. — Ако д<strong>в</strong>е<br />

таки<strong>в</strong>а осно<strong>в</strong>ания проти<strong>в</strong>оречат помежду си,<br />

практическата философия не каз<strong>в</strong>а „Посилното<br />

морално задължение <strong>в</strong>зема <strong>в</strong>ръх<br />

(fortior 6 obligatio vincit 7 )”, а „по-силното<br />

осно<strong>в</strong>ание за <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> задължение устоя<strong>в</strong>а<br />

позицията си (fortior obligandi 8 ratio vincit)”.<br />

1 officium: дълг,задължение; чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о за дълг; длъжност;<br />

s. = sive, seu: или;<br />

obligatio : с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ане; об<strong>в</strong>ързаност, задължение;<br />

2 colliduntur : сблъск<strong>в</strong>ам; <strong>в</strong>лизам <strong>в</strong> конфликт, сблъск<strong>в</strong>ам се;<br />

3 Задълженията не <strong>в</strong>лизат <strong>в</strong> колизия;<br />

4 ratio: смисъл, съображение, <strong>в</strong>ъзглед, <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> мислене;<br />

5 Осно<strong>в</strong>ания, с които се задължа<strong>в</strong>а (пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>чени са за задължа<strong>в</strong>ане), но не<br />

задължа<strong>в</strong>ат;<br />

obligo: об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ам, с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ам; задължа<strong>в</strong>ам;<br />

6 fortior: по-силен, fortis: силен, як;<br />

7 vinco: побежда<strong>в</strong>ам, победител съм;<br />

8 Задължа<strong>в</strong>ащ/а/о;

Стр. 53 от 269<br />

Външни (естест<strong>в</strong>ени и позити<strong>в</strong>ни) закони<br />

Задължа<strong>в</strong>ащите закони, за които е<br />

<strong>в</strong>ъзможно <strong>в</strong>ъншно законодателст<strong>в</strong>о, <strong>на</strong>ричаме<br />

<strong>в</strong>ъншни закони (leges externae). От тях тези, за<br />

които задължителността може да бъде приз<strong>на</strong>та<br />

a <strong>priori</strong> чрез <strong>разума</strong> и без да има <strong>в</strong>ъншно<br />

законодателст<strong>в</strong>о, са <strong>на</strong>исти<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъншни, но също<br />

и естест<strong>в</strong>ени, закони. А тези <strong>в</strong>ъншни закони,<br />

които изобщо не задължа<strong>в</strong>ат, без за то<strong>в</strong>а да има<br />

дейст<strong>в</strong>ително същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ащо <strong>в</strong>ъншно<br />

законодателст<strong>в</strong>ане (следо<strong>в</strong>ателно, без<br />

последното не биха били закони), са позити<strong>в</strong>ни<br />

закони. Можем да си предста<strong>в</strong>им, з<strong>на</strong>чи, <strong>в</strong>ъншно<br />

законодателст<strong>в</strong>о, съдържащо <strong>само</strong> позити<strong>в</strong>ни<br />

закони; то<strong>в</strong>а, обаче, предполага<br />

пред<strong>в</strong>арителното <strong>на</strong>личие <strong>на</strong> някакъ<strong>в</strong> естест<strong>в</strong>ен<br />

закон, който да обосно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а а<strong>в</strong>торитета <strong>на</strong><br />

законодателя (т. е. него<strong>в</strong>ото пра<strong>в</strong>омощие чрез<br />

с<strong>в</strong>оя избор <strong>само</strong> да задължа<strong>в</strong>а другите).<br />

VI 225<br />

Максима<br />

Този принцип, който <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>а <strong>в</strong> Дълг<br />

определени дейст<strong>в</strong>ия, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

практически закон. Пра<strong>в</strong>илото <strong>на</strong> из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ащия<br />

постъпката, което той по субекти<strong>в</strong>ни осно<strong>в</strong>ания<br />

<strong>в</strong>ъзприема като принцип, <strong>на</strong>ричаме него<strong>в</strong>а<br />

максима; зато<strong>в</strong>а, <strong>в</strong>се пак, при едни и същи<br />

закони максимите <strong>на</strong> из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ащите постъпките<br />

могат да бъдат т<strong>в</strong>ърде различни.<br />

Категорическият императи<strong>в</strong> каз<strong>в</strong>а,<br />

що е об<strong>в</strong>ързаност<br />

Категорическият императи<strong>в</strong> изразя<strong>в</strong>а <strong>само</strong><br />

то<strong>в</strong>а, как<strong>в</strong>о предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а задължителността<br />

<strong>в</strong>ъобще. Той може да бъде изразен така:<br />

„Постъп<strong>в</strong>ай съобразно така<strong>в</strong>а максима, която

Стр. 54 от 269<br />

съще<strong>в</strong>ременно може да <strong>в</strong>ажи и като <strong>в</strong>сеобщ<br />

закон!”<br />

С<strong>в</strong>оите постъпки чо<strong>в</strong>ек тряб<strong>в</strong>а да<br />

разглежда, <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред, според техния<br />

субекти<strong>в</strong>ен принцип. Дали, обаче, този принцип<br />

също така е и обекти<strong>в</strong>но <strong>в</strong>алиден? То<strong>в</strong>а можем<br />

да разберем, <strong>само</strong> като го подложим с <strong>разума</strong> си<br />

<strong>на</strong> ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а преценка: Нека си предста<strong>в</strong>им,<br />

че чрез този принцип разумът ни е<br />

едно<strong>в</strong>ременно и уни<strong>в</strong>ерсално законодателст<strong>в</strong>ащ<br />

и така ще устано<strong>в</strong>им дали той може да има<br />

качест<strong>в</strong>ата да бъде <strong>в</strong>сеобщо законодателст<strong>в</strong>ащ.<br />

Простотата <strong>на</strong> този закон <strong>в</strong> сра<strong>в</strong>нение с<br />

<strong>в</strong>ажните и многообразни умозаключения, които<br />

могат да бъдат из<strong>в</strong>едени от него, както също и<br />

него<strong>в</strong>ият по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>ащ а<strong>в</strong>торитет, без той <strong>в</strong>идимо<br />

да има <strong>в</strong> себе си някакъ<strong>в</strong> моти<strong>в</strong>: тези неща<br />

пър<strong>в</strong>о<strong>на</strong>чално, разбира се, могат да ни се <strong>в</strong>идят<br />

странни. Също така се учуд<strong>в</strong>аме и <strong>на</strong> тази<br />

способност <strong>на</strong> <strong>на</strong>шия разум да определя избора<br />

ни <strong>само</strong> чрез идеята за пригодността <strong>на</strong> ед<strong>на</strong><br />

максима да бъде уни<strong>в</strong>ерсален практически<br />

закон. А посредст<strong>в</strong>ом то<strong>в</strong>а учуд<strong>в</strong>ане после пък<br />

ще разберем и че тъкмо тези практически<br />

закони (моралните) разкри<strong>в</strong>ат едно тако<strong>в</strong>а<br />

с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> <strong>на</strong>шия избор, до което<br />

спекулати<strong>в</strong>ният разум не би достиг<strong>на</strong>л нито чрез<br />

някак<strong>в</strong>и априорни осно<strong>в</strong>ания, нито чрез какъ<strong>в</strong>то<br />

и да е опит. А, пък, и да би му се удало да<br />

стигне до него, той теоретически по никакъ<strong>в</strong><br />

<strong>на</strong>чин не би устано<strong>в</strong>ил него<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ъзможност.<br />

Докато казаните практически закони безспорно<br />

доказ<strong>в</strong>ат то<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о (т. е. с<strong>в</strong>ободата). И,<br />

бидейки така поучени, няма да ни бъде <strong>в</strong>ече<br />

така странно, че, приемайки тези закони —<br />

подобно <strong>на</strong> математически постулати — като<br />

недоказуеми и, <strong>в</strong>ъпреки то<strong>в</strong>а, аподиктични 1 ,<br />

1 apodiktisch (от латински apodicticus от гръцки apodeiktikós<br />

=доказ<strong>в</strong>ащ, убедителен ): неоспоримо, неопро<strong>в</strong>ержимо, нетърпящо

Стр. 55 от 269<br />

<strong>в</strong>иждаме съще<strong>в</strong>ременно открито пред <strong>на</strong>с едно<br />

цяло поле от практически поз<strong>на</strong>ния. Тези<br />

з<strong>на</strong>ния, обаче <strong>в</strong> теоретически аспект оста<strong>в</strong>ат —<br />

заедно с идеята за с<strong>в</strong>ободата и за <strong>в</strong>сичките<br />

други идеи за с<strong>в</strong>ръхсети<strong>в</strong>ното — чисто и просто<br />

закрити за <strong>разума</strong>. Съгласу<strong>в</strong>аността <strong>на</strong><br />

постъпката със зако<strong>на</strong> <strong>на</strong> Дълга предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

ней<strong>на</strong>та законосъобразност (legalitas), а <strong>на</strong><br />

максимата <strong>на</strong> постъпката със Зако<strong>на</strong> —<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността (moralitas) <strong>на</strong> постъпката.<br />

Максимата, обаче, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а субекти<strong>в</strong>ният<br />

принцип, според който се постъп<strong>в</strong>а; тя е нещо,<br />

което субектът сам си <strong>в</strong>ъзприема за пра<strong>в</strong>ило<br />

(как именно той иска да постъпи). Обратното,<br />

принципът <strong>на</strong> Дълга е: разумът <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>о (т. е.<br />

обекти<strong>в</strong>но) да по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а <strong>на</strong> субекта, как той<br />

тряб<strong>в</strong>а да постъпи.<br />

VI 226<br />

Върхо<strong>в</strong>ното осно<strong>в</strong>оположение<br />

<strong>на</strong> учението за нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността<br />

Върхо<strong>в</strong>ното осно<strong>в</strong>оположение <strong>на</strong> учението<br />

за нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността, следо<strong>в</strong>ателно, гласи:<br />

„Постъп<strong>в</strong>ай според така<strong>в</strong>а максима, която<br />

съще<strong>в</strong>ременно може да <strong>в</strong>ажи и като <strong>в</strong>сеобщ<br />

закон”. Всяка максима, която няма то<strong>в</strong>а<br />

качест<strong>в</strong>о, е проти<strong>в</strong><strong>на</strong> <strong>на</strong> морала.<br />

Воля и избор<br />

От <strong>в</strong>олята произлизат законите, а<br />

максимите — от избора; <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ека той е<br />

с<strong>в</strong>ободен. А <strong>в</strong>олята, която не се от<strong>на</strong>ся до нищо<br />

друго, ос<strong>в</strong>ен до закон, не може да бъде<br />

<strong>на</strong>рече<strong>на</strong> нито с<strong>в</strong>обод<strong>на</strong>, нито нес<strong>в</strong>обод<strong>на</strong>.<br />

Защото тя се от<strong>на</strong>ся не към постъпките, а<br />

непосредст<strong>в</strong>ено към законодателст<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>д<br />

<strong>в</strong>ъзражение ;

Стр. 56 от 269<br />

максимите <strong>на</strong> постъпките (т. е., тя е самият<br />

практически разум). Зато<strong>в</strong>а тя изцяло е<br />

необходима и не е способ<strong>на</strong> да бъде<br />

принужда<strong>в</strong>а<strong>на</strong>. Следо<strong>в</strong>ателно, <strong>само</strong> изборът<br />

може да бъде <strong>на</strong>речен с<strong>в</strong>ободен.<br />

С<strong>в</strong>обода <strong>на</strong> избора<br />

С<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong> избора, обаче, не може да<br />

бъде дефинира<strong>на</strong> като способност да избираме<br />

да постъп<strong>в</strong>аме безразлично според или проти<strong>в</strong><br />

зако<strong>на</strong> (libertas indifferentiae), както някои се<br />

опит<strong>в</strong>ат да сторят, макар — като феномен <strong>в</strong><br />

опита — изборът да да<strong>в</strong>а куп примери за<br />

постъп<strong>в</strong>ане проти<strong>в</strong> зако<strong>на</strong>. Защото ние з<strong>на</strong>ем<br />

с<strong>в</strong>ободата (както <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред я поз<strong>на</strong><strong>в</strong>аме чрез<br />

моралния закон) <strong>само</strong> като присъст<strong>в</strong>ащо <strong>в</strong> <strong>на</strong>с<br />

негати<strong>в</strong>но с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о, а именно, с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>ото да не<br />

бъдем принужда<strong>в</strong>ани към постъпки чрез никак<strong>в</strong>и<br />

сети<strong>в</strong>ни определителни осно<strong>в</strong>ания. Как<strong>в</strong>о,<br />

обаче, с<strong>в</strong>ободният избор е като ноумен, т. е.<br />

според способността <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека разглеждан <strong>само</strong><br />

като интелигентно същест<strong>в</strong>о, и как изборът е<br />

принужда<strong>в</strong>ащ по отношение <strong>на</strong> сети<strong>в</strong>ния<br />

произ<strong>в</strong>ол, з<strong>на</strong>чи според него<strong>в</strong>ото позити<strong>в</strong>но<br />

с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о: то<strong>в</strong>а ние <strong>в</strong>ъобще не можем да<br />

предста<strong>в</strong>им теоретически. Ние можем,<br />

<strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, да разберем <strong>само</strong>, че чо<strong>в</strong>екът — като<br />

сети<strong>в</strong>но, според опита, същест<strong>в</strong>о — показ<strong>в</strong>а<br />

способност да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и избора си не <strong>само</strong> <strong>в</strong><br />

полза <strong>на</strong> Зако<strong>на</strong>, но също и срещу него. Все пак,<br />

обаче, не чрез то<strong>в</strong>а би могла да се дефинира<br />

него<strong>в</strong>ата с<strong>в</strong>обода като <strong>на</strong> едно интелигентно<br />

същест<strong>в</strong>о, защото я<strong>в</strong>ленията не могат да<br />

обясня<strong>в</strong>ат никакъ<strong>в</strong> с<strong>в</strong>ръхсети<strong>в</strong>ен обект (а<br />

с<strong>в</strong>ободният избор е такъ<strong>в</strong>), както и че с<strong>в</strong>ободата<br />

никога не може да се състои <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а, как<strong>в</strong>о<br />

разумният субект можел да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и избор<br />

проти<strong>в</strong>оречащ <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ения си<br />

(законодателст<strong>в</strong>ащ) разум, макар и опитът

Стр. 57 от 269<br />

достатъчно често да доказ<strong>в</strong>а, че то<strong>в</strong>а ста<strong>в</strong>а<br />

(<strong>в</strong>ъзможността за което не можем да сх<strong>в</strong>анем).<br />

Защото, едно е да приз<strong>на</strong>еш за някак<strong>в</strong>о<br />

положение (при<strong>на</strong>длежащо <strong>на</strong> опита), че<br />

същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а, а друго е да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>иш то<strong>в</strong>а<br />

положение обяснителен принцип (<strong>на</strong> понятието<br />

за с<strong>в</strong>ободен избор) и него<strong>в</strong> <strong>в</strong>сеобщ отличителен<br />

(от arbitrio bruto 1 s. servo 2 ) белег. Защото<br />

пър<strong>в</strong>ото (приз<strong>на</strong><strong>в</strong>ането, че някак<strong>в</strong>о положение<br />

същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а)<br />

VI 227<br />

не оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, че то<strong>в</strong>а положение като белег<br />

при<strong>на</strong>длежи необходимо към понятието, което е<br />

изискуемо за <strong>в</strong>торото (да бъде обяснителен<br />

принцип и отличителен белег). Сама по себе си<br />

с<strong>в</strong>ободата — по отношение <strong>на</strong> <strong>в</strong>ътрешното<br />

законодателст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> <strong>разума</strong> — предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

собст<strong>в</strong>ено ед<strong>на</strong> способност; докато<br />

<strong>в</strong>ъзможността да се отклоним от тази<br />

способност предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а неспособност. Как<br />

може пър<strong>в</strong>ото (способността) да се обясни,<br />

изхождайки от последното (от неспособността)?<br />

То<strong>в</strong>а би дало някак<strong>в</strong>а дефиниция, която към<br />

практическото понятие приба<strong>в</strong>я и него<strong>в</strong>ата<br />

употреба, така както я показ<strong>в</strong>а опитът, т. е.<br />

някак<strong>в</strong>а дефиниция-мелез, (definitio hybrida),<br />

която ще предста<strong>в</strong>и понятието <strong>в</strong> не<strong>в</strong>яр<strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>етли<strong>на</strong>.<br />

Морално практическият закон<br />

Законът (морално практическият)<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а положение, което съдържа<br />

категорически императи<strong>в</strong> (по<strong>в</strong>еля). Този, който<br />

по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а (imperans) 3 чрез закон, е<br />

1 brutus: недодялан, безсмислен, тъп, глупа<strong>в</strong>;<br />

2 arbitrium brutum s. servum: тъпа<strong>на</strong>рска или сер<strong>в</strong>ил<strong>на</strong> преценка;<br />

<strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од arbitrium brutum се пре<strong>в</strong>ежда с „жи<strong>в</strong>отный произ<strong>в</strong>ол”;<br />

3 impero: запо<strong>в</strong>яд<strong>в</strong>ам, предпис<strong>в</strong>ам; <strong>в</strong>ласт<strong>в</strong>ам, <strong>в</strong>ладея;

Стр. 58 от 269<br />

законодателят (legislator). Той е създателят<br />

(autor) <strong>на</strong> произлизащата от зако<strong>на</strong><br />

задължителност, но не <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги е а<strong>в</strong>тор и <strong>на</strong><br />

самия закон. В последния случай законът би бил<br />

позити<strong>в</strong>ен (случаен) и произ<strong>в</strong>олен. Законът,<br />

който ни об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а чрез собст<strong>в</strong>ения ни разум a<br />

<strong>priori</strong> и безусло<strong>в</strong>но, може да бъде изразен също<br />

и като произтичащ от <strong>в</strong>олята <strong>на</strong> един <strong>в</strong>исш<br />

Законодател, т. е. <strong>на</strong> такъ<strong>в</strong>, който има <strong>само</strong><br />

пра<strong>в</strong>а и никак<strong>в</strong>и задължения, следо<strong>в</strong>ателно,<br />

като произтичащ от Божията <strong>в</strong>оля. То<strong>в</strong>а, обаче,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>само</strong> идеята за едно морално<br />

същест<strong>в</strong>о, чиято <strong>в</strong>оля е Закон за <strong>в</strong>сички; без, <strong>в</strong>се<br />

пак, да го мислим като създател <strong>на</strong> конкретния<br />

Закон, който ни об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а.<br />

Вменяемост (imputatio)<br />

В моралния смисъл <strong>на</strong> думата<br />

<strong>в</strong>меняемостта (imputatio) е съждението 1 , с което<br />

чо<strong>в</strong>ек би<strong>в</strong>а приз<strong>на</strong>т като създател (causa libera) 2<br />

<strong>на</strong> някак<strong>в</strong>а постъпка, <strong>на</strong>рича<strong>на</strong> зато<strong>в</strong>а деяние<br />

(factum) 3 , а също и че, той, като субект, е<br />

подчинен <strong>на</strong> Закони. То<strong>в</strong>а съждение, ако<br />

съще<strong>в</strong>ременно <strong>в</strong>оди след себе си и пра<strong>в</strong>ните<br />

последици <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а деяние, ще бъде ед<strong>на</strong> имаща<br />

пра<strong>в</strong><strong>на</strong> сила <strong>в</strong>меняемост (imputatio iudiciaria 4 s.<br />

valida 5 ) 6 . Ако няма така<strong>в</strong>а, тя би била <strong>само</strong><br />

някак<strong>в</strong>а оценя<strong>в</strong>аща така<strong>в</strong>а (imputatio<br />

diiudicatoria) 7 . То<strong>в</strong>а (физическо или<br />

юридическо) лице, което е опра<strong>в</strong>омощено да<br />

<strong>в</strong>меня<strong>в</strong>а с пра<strong>в</strong><strong>на</strong> сила, се <strong>на</strong>рича съдия или съд<br />

(iudex s. forum).<br />

Заслуга (meritum) и про<strong>в</strong>инение (demeritum)<br />

1 das Urteil; <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од: суждение; <strong>в</strong> английския: judgement;<br />

2 С<strong>в</strong>ободно дейст<strong>в</strong>аща причи<strong>на</strong>;<br />

3 Дело, постъпка;<br />

4 iudiciarius: съдебен;<br />

5 validus: силен, як;<br />

6 Съдебно или имащо пра<strong>в</strong><strong>на</strong> сила <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>ане;<br />

7 Вменя<strong>в</strong>ане <strong>само</strong> по преценка;<br />

diiudico: различа<strong>в</strong>ам, пра<strong>в</strong>я разлика;

Стр. 59 от 269<br />

То<strong>в</strong>а, което чо<strong>в</strong>ек — съобразно <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя<br />

Дълг — <strong>в</strong>ърши <strong>в</strong> по<strong>в</strong>ече, отколкото може да<br />

бъде принуден по Зако<strong>на</strong>, му се зачита за<br />

заслуга (meritum) 1 ; а то<strong>в</strong>а, което той пра<strong>в</strong>и<br />

точно съот<strong>в</strong>етно <strong>на</strong> Зако<strong>на</strong>, е дължимото<br />

(debitum) 2 ; и, <strong>на</strong>края, то<strong>в</strong>а, което субектът<br />

<strong>в</strong>ърши <strong>в</strong> по-малко от то<strong>в</strong>а, което Законът<br />

изиск<strong>в</strong>а, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а морално про<strong>в</strong>инение<br />

(demeritum) 3 .<br />

Пра<strong>в</strong>ното последст<strong>в</strong>ие 4 <strong>на</strong> едно про<strong>в</strong>инение<br />

е <strong>на</strong>казанието (poena), а то<strong>в</strong>а <strong>на</strong> заслугата –<br />

<strong>на</strong>града (praemium), при положение, че тя –<br />

бидейки обеща<strong>на</strong> <strong>в</strong> зако<strong>на</strong> – е била и<br />

д<strong>в</strong>ижещата причи<strong>на</strong> за из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

заслугата. Съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>ието<br />

VI 228<br />

<strong>на</strong> по<strong>в</strong>едението със задължението няма никак<strong>в</strong>а<br />

пра<strong>в</strong><strong>на</strong> последица. Благот<strong>в</strong>орителното<br />

отплащане 5 (remuneratio 6 s. repensio 7 benefica 8 )<br />

няма никак<strong>в</strong>о пра<strong>в</strong>но отношение към деянието.<br />

Добрите или лошите последици <strong>на</strong> ед<strong>на</strong><br />

задължител<strong>на</strong> постъпка, както и последиците от<br />

неиз<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> постъпка, която и<strong>на</strong>че би<br />

била зачете<strong>на</strong> като заслуга, не могат да бъдат<br />

<strong>в</strong>меня<strong>в</strong>ани <strong>на</strong> субекта (modus 9 imputationis<br />

tollens 10 ) 11 .<br />

1 <strong>на</strong>града, заслуга, благодеяние;<br />

merito: заслужа<strong>в</strong>ам, получа<strong>в</strong>ам по заслуга;<br />

2 debitus: дължим, заслужен;<br />

debeo: дължа; тряб<strong>в</strong>а, длъжен съм; определен (обречен) съм;<br />

3 недостатък, слабост, грешка, дефект, слаба стра<strong>на</strong>;<br />

4 Effet;<br />

5 gütige Vergeltung;<br />

6 <strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>граждение, <strong>в</strong>ъздаяние;<br />

remuneror: <strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>гражда<strong>в</strong>ам; отблагодаря<strong>в</strong>ам се;<br />

7 нещо отмерено като отплащане и <strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>граждение;<br />

repensio, rependo : отмер<strong>в</strong>ам, претеглям, ура<strong>в</strong>но<strong>в</strong>еся<strong>в</strong>ам, <strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>гражда<strong>в</strong>ам;<br />

8 beneficus: пра<strong>в</strong>ещ добро, благодетелен;<br />

9 Големи<strong>на</strong>, предел, мярка, умереност, <strong>на</strong>чин;<br />

10 tollo: <strong>в</strong>дигам, по<strong>в</strong>дигам; отстраня<strong>в</strong>ам от пътя, премах<strong>в</strong>ам, унищожа<strong>в</strong>ам;<br />

11 modus imputationis tollens — положение, при което се приема, че из<strong>в</strong>ърштелят не е<br />

<strong>в</strong>меняем;

Стр. 60 от 269<br />

Добрите последици от постъпка, която се<br />

зачита за заслуга, също както и лошите<br />

последици от непра<strong>в</strong>омер<strong>на</strong>та постъпка, могат<br />

да бъдат <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>ани <strong>на</strong> субекта (modus<br />

imputationis ponens 1 ) 2 .<br />

С оглед <strong>на</strong> субекта степента <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>меняемостта (imputabilitas) <strong>на</strong> постъпките<br />

след<strong>в</strong>а да се преценя<strong>в</strong>а според <strong>в</strong>еличи<strong>на</strong>та <strong>на</strong><br />

пречките, които при из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането е тряб<strong>в</strong>ало<br />

да бъдат преодоля<strong>в</strong>ани. Колкото са по-големи<br />

природните пречки (от сети<strong>в</strong>ността), и е помалко<br />

моралното (произхождащо от Дълга)<br />

препятст<strong>в</strong>ие, толко<strong>в</strong>а по<strong>в</strong>ече доброто деяние<br />

би<strong>в</strong>а зачитано като заслуга; <strong>на</strong>пример, когато<br />

спася от голяма беда някой чо<strong>в</strong>ек, който ми е<br />

<strong>на</strong>пълно чужд, като <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>я з<strong>на</strong>чител<strong>на</strong> жерт<strong>в</strong>а.<br />

И, обратното, колкото е по-малка<br />

естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та пречка, и колкото по-голямо е<br />

препятст<strong>в</strong>ието причиня<strong>в</strong>ано от Дълга, толко<strong>в</strong>а<br />

по<strong>в</strong>ече простъпката би<strong>в</strong>а <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>а<strong>на</strong> за<br />

про<strong>в</strong>инение. Зато<strong>в</strong>а и с оглед <strong>на</strong> душе<strong>в</strong>ното<br />

състояние — дали субектът е из<strong>в</strong>ършил<br />

деянието <strong>в</strong> афект или със спокойно премисляне<br />

— при <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>ането се пра<strong>в</strong>и разлика, която има<br />

с<strong>в</strong>оите последици.<br />

Общо подразделяне <strong>на</strong><br />

Метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите<br />

І.<br />

VI 239<br />

Всички задължения са или пра<strong>в</strong>ни (officia 3<br />

iuris), т. е. таки<strong>в</strong>а, за които е <strong>в</strong>ъзможно да има<br />

1 pono: поста<strong>в</strong>ям; позиционирам; <strong>в</strong>ъзлагам;<br />

2 modus imputationis ponens — положение, при което се приема, че из<strong>в</strong>ършителят е<br />

<strong>в</strong>меняем;<br />

3 officium: дълг, чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о за дълг; длъжност;

Стр. 61 от 269<br />

някак<strong>в</strong>о <strong>в</strong>ъншно законодателст<strong>в</strong>о или<br />

задължения <strong>на</strong> добродетелта (officia virtutis s.<br />

ethica) 1 , за които тако<strong>в</strong>а законодателст<strong>в</strong>о не е<br />

<strong>в</strong>ъзможно. Последните, обаче, не могат да<br />

бъдат подчинени <strong>на</strong> никак<strong>в</strong>о <strong>в</strong>ъншно<br />

законодателст<strong>в</strong>о, защото са <strong>на</strong>сочени към цел,<br />

която самата (или която да имаме) е<br />

съще<strong>в</strong>ременно и Дълг. Да си поста<strong>в</strong>и чо<strong>в</strong>ек,<br />

обаче, някак<strong>в</strong>а цел: то<strong>в</strong>а никак<strong>в</strong>о <strong>в</strong>ъншно<br />

законодателст<strong>в</strong>ане не може да предиз<strong>в</strong>ика, тъй<br />

като е <strong>в</strong>ътрешен акт <strong>на</strong> душе<strong>в</strong>ността. Вярно е,<br />

че <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ек могат и да бъдат изкоманд<strong>в</strong>ани<br />

<strong>в</strong>ъншни постъпки <strong>в</strong>одещи към някак<strong>в</strong>а цел, без,<br />

обаче, субектът да пра<strong>в</strong>и тази цел с<strong>в</strong>оя.<br />

Но, защо нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еното учение (моралът)<br />

обикно<strong>в</strong>ено (а именно и от Цицерон) би<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong>ричано учение за Дълга, а не също и учение<br />

за пра<strong>в</strong>ата? Та, <strong>на</strong>ли, <strong>в</strong>се пак и едните и другите<br />

се <strong>на</strong>мират <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>заимоотношение? Причи<strong>на</strong>та<br />

за то<strong>в</strong>а е след<strong>на</strong>та: Ние поз<strong>на</strong><strong>в</strong>аме собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та<br />

си с<strong>в</strong>обода (от която произтичат <strong>в</strong>сички морални<br />

закони, а с тях и <strong>в</strong>сички както пра<strong>в</strong>а, така и<br />

задължения), единст<strong>в</strong>ено чрез моралния<br />

императи<strong>в</strong>. Той предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а едно <strong>в</strong>ъзлагащо<br />

ни Дълг положение и от него след то<strong>в</strong>а можем<br />

да обясним и раз<strong>в</strong>ием способността ни да<br />

задължа<strong>в</strong>аме Другите, т. е. понятието за<br />

пра<strong>в</strong>ото.<br />

II.<br />

В учението за задълженията чо<strong>в</strong>екът може<br />

и след<strong>в</strong>а да бъде предста<strong>в</strong>ян според с<strong>в</strong>оето<br />

с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о да е способен да бъде с<strong>в</strong>ободен, което<br />

с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о е <strong>на</strong>пълно с<strong>в</strong>ръхсети<strong>в</strong>но. То<strong>в</strong>а<br />

оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, следо<strong>в</strong>ателно, че той тряб<strong>в</strong>а са бъде<br />

предста<strong>в</strong>ян <strong>само</strong> според при<strong>на</strong>длежността му<br />

1 virtus : мъжест<strong>в</strong>о, храброст; добро качест<strong>в</strong>о; добродетел, доблест;<br />

ethicus: нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ен, етичен;

Дълг спрямо самия себе си<br />

Стр. 62 от 269<br />

към чо<strong>в</strong>ешкия род, като личност неза<strong>в</strong>исима от<br />

физическите определения (homo noumenon 1 );<br />

заедно с то<strong>в</strong>а, обаче, да бъде и различа<strong>в</strong>ан от<br />

същия този чо<strong>в</strong>ек, но като обременен с тези<br />

физически определения субект (homo<br />

phaenomenon 2 ). И, зато<strong>в</strong>а, пра<strong>в</strong>ото и целта —<br />

отнесени към Дълга <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а д<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>ено с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о<br />

<strong>на</strong> субекта — ще ни дадат след<strong>в</strong>ащото<br />

подразделяне:<br />

VI 240<br />

ПОДРАЗДЕЛЯНЕ<br />

СЪОБРАЗНО НА ОБЕКТИВНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОНА<br />

КЪМ ДЪЛГА.<br />

1.<br />

Пра<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong><br />

<strong>на</strong>шето собст<strong>в</strong>ено<br />

лице<br />

3.<br />

Целта <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong><br />

<strong>на</strong>шето собст<strong>в</strong>ено<br />

лице.<br />

Перфектен дълг<br />

(Пра<strong>в</strong>ен)<br />

ДЪЛГ<br />

(<strong>на</strong> Добродетелта)<br />

Неперфектен дълг<br />

III.<br />

VI 241<br />

2.<br />

Пра<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><br />

хората.<br />

4.<br />

Целта <strong>на</strong><br />

хората<br />

1 noumenon: нещо, което може <strong>само</strong> да бъде мислено и не същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ремето и<br />

пространст<strong>в</strong>ото;<br />

2 phaenomenon : нещо, което е я<strong>в</strong>ление може да бъде <strong>в</strong>ъзприето със сети<strong>в</strong>ата и<br />

същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ремето и пространст<strong>в</strong>ото;<br />

Дълг спрямо Другите

Стр. 63 от 269<br />

Субектите, с оглед <strong>на</strong> които си предста<strong>в</strong>яме<br />

някак<strong>в</strong>о (било то допустимо или недопустимо)<br />

отношение <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ото към Дълга, е <strong>в</strong>ъзможно<br />

да се <strong>на</strong>мират помежду си <strong>в</strong> различни<br />

отношения. Зато<strong>в</strong>а и <strong>в</strong> тази <strong>на</strong>сока ще може да<br />

се предприеме едно подразделяне:

Стр. 64 от 269<br />

ПОДРАЗДЕЛЯНЕ<br />

СПОРЕД СУБЕКТИВНОТО ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ<br />

ЗАДЪЛЖАВАЩИТЕ И ЗАДЪЛЖЕНИТЕ.<br />

1<br />

Пра<strong>в</strong>оотношение <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

към същест<strong>в</strong>а, които нямат<br />

нито пра<strong>в</strong>о, нито Дълг.<br />

Vacat. 1<br />

Защото то<strong>в</strong>а са същест<strong>в</strong>а<br />

без разум, които нито ни<br />

задължа<strong>в</strong>ат нито можем да<br />

бъдем задължени от тях<br />

3<br />

Пра<strong>в</strong>оотношението <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека към същест<strong>в</strong>а, които<br />

имат <strong>само</strong> задължения и<br />

никак<strong>в</strong>и пра<strong>в</strong>а.<br />

Vacat.<br />

Защото то<strong>в</strong>а биха били<br />

хора без личност<br />

(крепостни, роби).<br />

2<br />

Пра<strong>в</strong>оотношение <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

към същест<strong>в</strong>а, които имат<br />

и пра<strong>в</strong>о и Дълг.<br />

Adest. 2<br />

Защото то<strong>в</strong>а е отношение<br />

<strong>на</strong> хора към хора.<br />

4<br />

Пра<strong>в</strong>оотношението <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека към едно същест<strong>в</strong>о,<br />

което има <strong>само</strong> пра<strong>в</strong>а и<br />

никак<strong>в</strong>о задължение (Бог).<br />

Vacat.<br />

Няма именно <strong>в</strong> самата<br />

философия, защото не е<br />

предмет <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзможен опит.<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, <strong>само</strong> <strong>в</strong> № 2 се <strong>на</strong>мира<br />

някак<strong>в</strong>о реално отношение между пра<strong>в</strong>о и Дълг.<br />

Осно<strong>в</strong>анието за липсата <strong>на</strong> същото и <strong>в</strong> № 4 е, че<br />

то<strong>в</strong>а би предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ало един трансцендентен<br />

Дълг, т. е. такъ<strong>в</strong> Дълг, за който няма да може да<br />

бъде даден кореспондиращ <strong>в</strong>ъншен<br />

задължа<strong>в</strong>ащ субект. По тази причи<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а<br />

пра<strong>в</strong>оотношение тук, <strong>в</strong> теоретически аспект, е<br />

<strong>само</strong> идеално, т. е. отношение към нещо<br />

умозрително, което ние сами си създа<strong>в</strong>аме.<br />

То<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>оотношение — но не като празно<br />

теоретическо понятие, а като го от<strong>на</strong>сяме към<br />

<strong>на</strong>с самите и към максимите <strong>на</strong> <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та ни<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еност, т. е <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ътрешен практически

Стр. 65 от 269<br />

аспект — ние го пра<strong>в</strong>им да е едно плодот<strong>в</strong>орно<br />

понятие. А <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а единст<strong>в</strong>ено се и състои<br />

целият <strong>на</strong>ш иманентен<br />

VI 242<br />

(реализуем) Дълг <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а <strong>на</strong>ше и<strong>на</strong>че <strong>само</strong><br />

мислено предста<strong>в</strong>яно пра<strong>в</strong>оотношение.<br />

ЗА ПОДРАЗДЕЛЯНЕТО НА МОРАЛА ИЗОБЩО КАТО ЕДНА<br />

СИСТЕМА НА ВИДОВЕТЕ ДЪЛГ.<br />

Частно<br />

пра<strong>в</strong>о.<br />

Учение за елементите. Учение за<br />

метода.<br />

Пра<strong>в</strong>ен дълг Дълг <strong>на</strong><br />

добродетелта.<br />

Публично пра<strong>в</strong>о<br />

Дидактика Аскетика.<br />

и т. н., <strong>в</strong>сичко, което съдържа не <strong>само</strong><br />

материала, но и архитектонич<strong>на</strong>та форма <strong>на</strong><br />

едно <strong>на</strong>учно учение за нра<strong>в</strong>ите, ако <strong>в</strong>ече<br />

изслед<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> метафизичните елементи е<br />

устано<strong>в</strong>ило <strong>на</strong>пълно общите принципи <strong>на</strong><br />

цялата система.

Стр. 66 от 269<br />

Гла<strong>в</strong>ното деление <strong>на</strong> естест<strong>в</strong>еното пра<strong>в</strong>о 1<br />

не може да бъде (както се пра<strong>в</strong>и понякога) <strong>на</strong><br />

естест<strong>в</strong>ено 2 и общест<strong>в</strong>ено, а тряб<strong>в</strong>а да е <strong>на</strong><br />

естест<strong>в</strong>ено и гражданско пра<strong>в</strong>о. Пър<strong>в</strong>ото ще<br />

<strong>на</strong>ричаме частно пра<strong>в</strong>о 3 , а <strong>в</strong>торото — публично<br />

пра<strong>в</strong>о. Защото <strong>на</strong> естест<strong>в</strong>еното състояние <strong>на</strong><br />

хората е проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>ено не общест<strong>в</strong>еното, а<br />

гражданското състояние. Защото <strong>в</strong> естест<strong>в</strong>еното<br />

състояние може и да има някак<strong>в</strong>о общест<strong>в</strong>о, но<br />

не и гражданско тако<strong>в</strong>а, (което чрез публично<br />

издадени закони да осигуря<strong>в</strong>а Моето и Т<strong>в</strong>оето).<br />

Зато<strong>в</strong>а и пра<strong>в</strong>ото <strong>в</strong> естест<strong>в</strong>еното състояние<br />

<strong>на</strong>ричаме частно 4 пра<strong>в</strong>о.<br />

1 Има, присъст<strong>в</strong>а, <strong>на</strong>лице е;<br />

2 Няма, отсъст<strong>в</strong>а, липс<strong>в</strong>а;<br />

1 „естест<strong>в</strong>еното пра<strong>в</strong>о”: „des Naturrechts”;<br />

2 „das natürliche”;<br />

3 под „частно пра<strong>в</strong>о” тук, както и няколко реда по-долу, Кант оче<strong>в</strong>идно разбира<br />

пра<strong>в</strong>ото, което не е подкрепено с официални нормати<strong>в</strong>ни акто<strong>в</strong>е;<br />

4 „частно” моля <strong>в</strong>ижте пред<strong>на</strong>та бележка под линия;

Стр. 67 от 269<br />

Метафизика <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите.<br />

от Имануел Кант<br />

VІ 373<br />

Втора част.<br />

Метафизически <strong>на</strong>чала <strong>на</strong><br />

Учението за добродетелта.<br />

[2-ро издание 1798 г.]<br />

Въ<strong>в</strong>едение <strong>в</strong> Учението за<br />

добродетелта.<br />

VI 379<br />

В дре<strong>в</strong>ността с „етика” се е оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>ало<br />

изобщо учението за нра<strong>в</strong>ите (philosophia<br />

moralis), <strong>на</strong>ричано също така и учение за<br />

задълженията 1 . В последст<strong>в</strong>ие то<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong>имено<strong>в</strong>ание е било прието като подходящо за<br />

ед<strong>на</strong> част <strong>само</strong> от учението за нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността: а<br />

именно за учението за тези задължения, които<br />

не са подчинени <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъншни закони (за него <strong>в</strong><br />

немския език е прието <strong>на</strong>имено<strong>в</strong>анието „Учение<br />

за добродетелта” 2 ). Така, сега системата <strong>на</strong><br />

общото учение за задълженията 3 се подразделя<br />

<strong>на</strong> Учение за пра<strong>в</strong>ото (ius), което може да има<br />

<strong>в</strong>ъншни закони, и <strong>на</strong> Учение за добродетелта<br />

(Ethica), което не може да има таки<strong>в</strong>а; и дотук<br />

толко<strong>в</strong>а по този <strong>в</strong>ъпрос.<br />

1 die Lehre von den Pflichten;<br />

2 Tugendlehre;<br />

3 Pflichtenlehre;

Стр. 68 от 269<br />

І.<br />

Разглеждане <strong>на</strong> понятието<br />

за Учение за добродетелта.<br />

VI 379<br />

Понятието „Дълг” <strong>само</strong> по себе си е понятие<br />

за принудата (<strong>на</strong>тиск), която е упражня<strong>в</strong>а<strong>на</strong> от<br />

закон <strong>в</strong>ърху с<strong>в</strong>ободния избор; тази принуда<br />

може да бъде или <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong> или да е едно<br />

<strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ане. Моралният императи<strong>в</strong> —<br />

чрез с<strong>в</strong>оята категорич<strong>на</strong> по<strong>в</strong>еля (безусло<strong>в</strong>ното<br />

тряб<strong>в</strong>а) — декларира тази принуда. Послед<strong>на</strong>та<br />

се от<strong>на</strong>ся не изобщо за разумните същест<strong>в</strong>а<br />

(как<strong>в</strong>ито би могло да има и с<strong>в</strong>яти), а за хората<br />

като разумни природни същест<strong>в</strong>а. А те са и<br />

достатъчно нес<strong>в</strong>яти, та може да им кефне да<br />

<strong>на</strong>рушат моралния закон, макар и да приз<strong>на</strong><strong>в</strong>ат<br />

а<strong>в</strong>торитета му; а и — дори когато го спаз<strong>в</strong>ат —<br />

да <strong>в</strong>ършат то<strong>в</strong>а неохотно (с оказ<strong>в</strong>а<strong>на</strong> от<br />

<strong>на</strong>клонностите има съпроти<strong>в</strong>а): <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а и<br />

собст<strong>в</strong>ено се състои принуждението*[1].<br />

VI 380<br />

Но, като пред<strong>в</strong>ид <strong>в</strong>ътрешното определение <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>олята (моти<strong>в</strong>а), и тъй като чо<strong>в</strong>екът, <strong>в</strong>се пак, е<br />

едно с<strong>в</strong>ободно (морално същест<strong>в</strong>о):<br />

следо<strong>в</strong>ателно, понятието за Дълга не може да<br />

съдържа никак<strong>в</strong>о друга принуда ос<strong>в</strong>ен<br />

<strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ането (<strong>само</strong> чрез предста<strong>в</strong>ата <strong>на</strong><br />

Зако<strong>на</strong>). Само по този <strong>на</strong>чин ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъзможно<br />

споме<strong>на</strong>тата принуда (дори и да е <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>) да<br />

бъде съ<strong>в</strong>месте<strong>на</strong> със с<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong> избора; при<br />

то<strong>в</strong>а положение понятието „Дълг” ще бъде<br />

етическо.

Стр. 69 от 269<br />

Природните подбуди съдържат, з<strong>на</strong>чи,<br />

както пречки <strong>в</strong> душата <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека за<br />

изпълнението <strong>на</strong> Дълга, така и<br />

проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ащи сили (някои от които мощни).<br />

Чо<strong>в</strong>ек, обаче, тряб<strong>в</strong>а да з<strong>на</strong>е, че притежа<strong>в</strong>а<br />

силата да пребор<strong>в</strong>а и побежда<strong>в</strong>а чрез <strong>разума</strong> си<br />

тези пречки и то не някога <strong>в</strong> бъдещето, а „сега и<br />

<strong>в</strong>ед<strong>на</strong>га” (едно<strong>в</strong>ременно с мисълта за тях), т. е.<br />

да з<strong>на</strong>е, че то<strong>в</strong>а, което Законът безусло<strong>в</strong>но му<br />

по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а, може и да го стори.<br />

Способността и осмисленото <strong>на</strong>мерение <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека да се проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>я <strong>на</strong> силен, но<br />

неспра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>, проти<strong>в</strong>ник: то<strong>в</strong>а е храбростта<br />

(fortitudo 1 ). С оглед, пък, <strong>на</strong> <strong>в</strong>рага <strong>на</strong><br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та душе<strong>в</strong>ност <strong>в</strong> <strong>на</strong>с, <strong>на</strong>ричаме то<strong>в</strong>а<br />

качест<strong>в</strong>о добродетел 2 (virtus 3 , fortitudo moralis).<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, общото учение за задълженията<br />

<strong>в</strong> частта си, <strong>в</strong> която се разглежда под<strong>в</strong>еждането<br />

под закони не <strong>на</strong> <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та, а <strong>на</strong> <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та<br />

с<strong>в</strong>обода, е учение за добродетелта.<br />

Учението за пра<strong>в</strong>ото се занима<strong>в</strong>а <strong>само</strong> с<br />

формалното усло<strong>в</strong>ие <strong>на</strong> <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>обода (със<br />

съгласу<strong>в</strong>ането й със самата себе си, ако<br />

ней<strong>на</strong>та максима би ста<strong>на</strong>ла <strong>в</strong>сеобщ закон), т. е.<br />

с Пра<strong>в</strong>ото. Докато етиката, <strong>на</strong>проти<strong>в</strong>, ни да<strong>в</strong>а<br />

още и ед<strong>на</strong> материя (някакъ<strong>в</strong> предмет <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>ободния избор), т. е. някак<strong>в</strong>а цел <strong>на</strong> чистия<br />

разум; заедно с то<strong>в</strong>а тази цел ни би<strong>в</strong>а<br />

предста<strong>в</strong>е<strong>на</strong> като обекти<strong>в</strong>но-необходима за<br />

чо<strong>в</strong>ека, т. е. като него<strong>в</strong> Дълг. И, тъй като<br />

сети<strong>в</strong>ните <strong>на</strong>клонности ни под<strong>в</strong>еждат към цели<br />

(като материя <strong>на</strong> избора), които могат да бъдат<br />

проти<strong>в</strong>оположни <strong>на</strong> Дълга,<br />

1 Сила, мощ; мъжест<strong>в</strong>о;<br />

2 Tugend;<br />

3 т<strong>в</strong>ърдост, храброст, смелост, безстрашие;

Стр. 70 от 269<br />

VI 381<br />

то и законодателст<strong>в</strong>ащият разум не може да се<br />

проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>и другояче <strong>на</strong> тяхното <strong>в</strong>лияние,<br />

ос<strong>в</strong>ен, пак чрез някак<strong>в</strong>а проти<strong>в</strong>ополож<strong>на</strong> <strong>на</strong> тях<br />

цел даде<strong>на</strong> априорно и неза<strong>в</strong>исимо от<br />

<strong>на</strong>клонностите.<br />

За разумното същест<strong>в</strong>о целта<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а такъ<strong>в</strong> предмет <strong>на</strong> избора, чрез<br />

предста<strong>в</strong>ата за който изборът се определя да<br />

произ<strong>в</strong>еде този предмет. Наисти<strong>на</strong>, аз мога да<br />

бъда принуден от някого към дейст<strong>в</strong>ия, които —<br />

<strong>в</strong> качест<strong>в</strong>ото им <strong>на</strong> средст<strong>в</strong>а — да са <strong>на</strong>сочени<br />

към постигането <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>а цел, но не мога да<br />

бъда принуден от другиго да имам тази цел.<br />

Единст<strong>в</strong>ено аз самият мога да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>я нещо да<br />

ми стане цел. Така, пра<strong>в</strong>ото съдържа<br />

формалното определяне <strong>на</strong> избора. Ако, обаче,<br />

ос<strong>в</strong>ен то<strong>в</strong>а, аз съм об<strong>в</strong>ързан да имам и<br />

материално определяне <strong>на</strong> избора си, т. е.<br />

някак<strong>в</strong>а цел, която да при<strong>на</strong>длежи към<br />

понятията <strong>на</strong> практическия разум и да може да<br />

бъде проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>я<strong>на</strong> <strong>на</strong> целта от сети<strong>в</strong>ни<br />

подтици: то<strong>в</strong>а ще е понятието за цел, която сама<br />

по себе си е Дълг. Науката за тази цел, обаче,<br />

няма да при<strong>на</strong>длежи към пра<strong>в</strong>ото, а към<br />

етиката, която единст<strong>в</strong>ено съдържа <strong>в</strong> <strong>само</strong>то си<br />

понятие <strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ането под морални<br />

закони.<br />

По тези съображения можем да определим<br />

етиката като система <strong>на</strong> целите <strong>на</strong> чистия<br />

практически разум. Целта и Дългът определят<br />

разликата между д<strong>в</strong>ете части <strong>на</strong> общото учение<br />

за нра<strong>в</strong>ите. А, че етиката съдържа <strong>само</strong> таки<strong>в</strong>а<br />

задължения, които чо<strong>в</strong>ек не може да бъде<br />

принуден физически от Другиго да изпълня<strong>в</strong>а, е<br />

просто следст<strong>в</strong>ие от то<strong>в</strong>а, че тя е учение за

Стр. 71 от 269<br />

цели; а да бъде чо<strong>в</strong>ек принужда<strong>в</strong>ан да има<br />

цели, би проти<strong>в</strong>оречало <strong>само</strong> <strong>на</strong> себе си.<br />

Че етиката е учение за добродетелта<br />

(doctrina officiorum virtutis) 1 след<strong>в</strong>а от<br />

даденото по-горе обяснение <strong>на</strong> добродетелта<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ръзка със задължението, чиято особеност<br />

току-що посочихме. Няма, именно, друго тако<strong>в</strong>а<br />

определяне <strong>на</strong> избора <strong>на</strong> субекта, което по<br />

<strong>само</strong>то си понятие да не може да бъде<br />

физически принудено от избора <strong>на</strong> Други, ос<strong>в</strong>ен<br />

определянето <strong>на</strong> избора от цел. Някой Друг<br />

може, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, да ме принуди да сторя нещо,<br />

което да не е моя цел (а да е <strong>само</strong> средст<strong>в</strong>о за<br />

постигане <strong>на</strong> целта <strong>на</strong> Другия); никой, обаче, не<br />

може да ме принуди да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>я то<strong>в</strong>а нещо моя<br />

цел. Аз и не мога да имам друга цел, ос<strong>в</strong>ен тази,<br />

която аз сам си поста<strong>в</strong>ям. И<strong>на</strong>че, то<strong>в</strong>а би било<br />

проти<strong>в</strong>оречие със <strong>само</strong>то себе си: акт <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>ободата, който пък, заедно с то<strong>в</strong>а, не е<br />

с<strong>в</strong>ободен. Но, да си поста<strong>в</strong>я аз някак<strong>в</strong>а цел,<br />

която съще<strong>в</strong>ременно да е и Дълг: то<strong>в</strong>а няма да<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а проти<strong>в</strong>оречие: защото така аз<br />

принужда<strong>в</strong>ам самия себе си, а то<strong>в</strong>а е <strong>на</strong>пълно<br />

съ<strong>в</strong>местимо<br />

VI 382<br />

със с<strong>в</strong>ободата.*[2] Как е <strong>в</strong>ъзмож<strong>на</strong>, обаче, ед<strong>на</strong><br />

така<strong>в</strong>а цел? То<strong>в</strong>а е тук <strong>в</strong>ъпросът. Защото, ако<br />

едно понятие за някак<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ещ е <strong>в</strong>ъзможно (т. е.<br />

то да не е <strong>в</strong>ътрешно проти<strong>в</strong>оречи<strong>в</strong>о) то<strong>в</strong>а <strong>в</strong>се<br />

още не е достатъчно, за да приемем, че е<br />

<strong>в</strong>ъзмож<strong>на</strong> и самата <strong>в</strong>ещ (обекти<strong>в</strong><strong>на</strong>та реалност<br />

<strong>на</strong> понятието).<br />

1 учение за задълженията <strong>на</strong> добродетелта;

Стр. 72 от 269<br />

Забележки:<br />

*[1]-379 Ако, обаче, чо<strong>в</strong>екът — бидейки морално същест<strong>в</strong>о<br />

— разглежда себе си обекти<strong>в</strong>но според чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong><br />

собст<strong>в</strong>еното си лице, към което е предопределен чрез с<strong>в</strong>оя<br />

чист практически разум,<br />

//VI 380//<br />

той ще <strong>в</strong>иди, че съще<strong>в</strong>ременно е и достатъчно с<strong>в</strong>ят: и поради<br />

то<strong>в</strong>а с неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие престъп<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ътрешния закон. Защото<br />

няма такъ<strong>в</strong> толко<strong>в</strong>а долен чо<strong>в</strong>ек, който при така<strong>в</strong>а простъпка<br />

да не усеща <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> съпроти<strong>в</strong>а и да не чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а от<strong>в</strong>ращение<br />

към самия себе си. Този феномен, обаче, а именно, че<br />

<strong>на</strong>мирайки се <strong>на</strong> кръстопътя между добродетелта и<br />

сети<strong>в</strong>ното <strong>на</strong>слаждението (<strong>на</strong> който кръстопът краси<strong>в</strong>ата<br />

дре<strong>в</strong><strong>на</strong> легенда поста<strong>в</strong>я и Херкулес), чо<strong>в</strong>ек се <strong>в</strong>слуш<strong>в</strong>а<br />

по<strong>в</strong>ече <strong>в</strong> <strong>на</strong>клонността, отколкото <strong>в</strong> Зако<strong>на</strong>, е не<strong>в</strong>ъзможно да<br />

обясним. Защото <strong>в</strong>сичко, което се случ<strong>в</strong>а <strong>на</strong> този с<strong>в</strong>ят, ние<br />

можем да обясня<strong>в</strong>аме, <strong>само</strong> като изхождаме от някак<strong>в</strong>а<br />

причи<strong>на</strong> според законите <strong>на</strong> природата; ако беше така <strong>в</strong><br />

случая с избора, обаче, з<strong>на</strong>чи нямаше да го мислим като<br />

с<strong>в</strong>ободен. А то<strong>в</strong>а реципрочно проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>ено<br />

<strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ане и него<strong>в</strong>ата неизбежност ни да<strong>в</strong>а да<br />

поз<strong>на</strong>ем непостижимото и неразбираемо качест<strong>в</strong>о <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>ободата.<br />

*[2]-382 Колкото по-малко може чо<strong>в</strong>ек да бъде<br />

физически — и, обратното, колкото по<strong>в</strong>ече би<strong>в</strong>а<br />

морално (<strong>само</strong> чрез предста<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> Дълга) —<br />

принужда<strong>в</strong>ан, толко<strong>в</strong>а по<strong>в</strong>ече той е с<strong>в</strong>ободен. Нека<br />

<strong>в</strong>земем за пример следното: Да речем, някой чо<strong>в</strong>ек,<br />

притежа<strong>в</strong>ащ качест<strong>в</strong>ата т<strong>в</strong>ърда решителност и силен<br />

дух, не си се отказ<strong>в</strong>а от нищо приятно, което е<br />

предприел, ако ще и да си <strong>на</strong><strong>в</strong>лича така сериозни<br />

щети. Същият този чо<strong>в</strong>ек, обаче, при самата мисъл,<br />

че с то<strong>в</strong>а пренебрег<strong>в</strong>а някак<strong>в</strong>о служебно задължение,<br />

или занемаря<strong>в</strong>а грижата за болния си баща, се<br />

отказ<strong>в</strong>а без <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и <strong>в</strong>ъзражения, макар и с<br />

неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, от <strong>на</strong>мисленото. По този <strong>на</strong>чин той<br />

— като не може да се проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>и <strong>на</strong> гласа <strong>на</strong>

Стр. 73 от 269<br />

с<strong>в</strong>оя Дълг — именно доказ<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>исша степен<br />

с<strong>в</strong>оята с<strong>в</strong>обода.<br />

ІІ.<br />

Разглеждане <strong>на</strong> понятието<br />

за цел, която съще<strong>в</strong>ременно<br />

е и Дълг.<br />

VI 382<br />

Отношението <strong>на</strong> целта спрямо Дълга може<br />

да се разглежда по д<strong>в</strong>а <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>: Или —<br />

изхождайки от целта — да устано<strong>в</strong>им коя ще е<br />

максимата <strong>на</strong> съобразените с Дълга постъпки.<br />

Или, обратното — тръг<strong>в</strong>айки от тази максима —<br />

да устано<strong>в</strong>им тази цел, която заедно с то<strong>в</strong>а ще<br />

бъде и Дълг. Учението за пра<strong>в</strong>ото <strong>в</strong>ър<strong>в</strong>и по<br />

пър<strong>в</strong>ия път. Там <strong>в</strong>секиму е предоста<strong>в</strong>ено да<br />

реши според с<strong>в</strong>ободния си избор, как<strong>в</strong>а цел би<br />

искал да поста<strong>в</strong>и за с<strong>в</strong>оите постъпки. Максимата<br />

<strong>на</strong> този избор, обаче, е определе<strong>на</strong> a <strong>priori</strong>, а<br />

именно: с<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong> из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ащия постъпката<br />

да може да същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а съ<strong>в</strong>местно със<br />

с<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи Друг съобразно <strong>на</strong> един<br />

<strong>в</strong>сеобщ закон.<br />

Етиката, обаче, поема по проти<strong>в</strong>оположния<br />

път. Тя не може да изхожда от целите, които<br />

чо<strong>в</strong>ек може да си поста<strong>в</strong>я и <strong>в</strong> за<strong>в</strong>исимост от тях<br />

да разпорежда относно максимите, които тряб<strong>в</strong>а<br />

да <strong>в</strong>ъзприеме, т. е., по този <strong>на</strong>чин да определя<br />

с<strong>в</strong>оя Дълг. Защото то<strong>в</strong>а биха били емпирични<br />

осно<strong>в</strong>ания <strong>на</strong> максимите, които не могат да<br />

дадат никак<strong>в</strong>о понятие за Дълг, а той<br />

(категорическото Тряб<strong>в</strong>а) има корените си<br />

единст<strong>в</strong>ено <strong>в</strong> чистия разум. И, ако максимите<br />

тряб<strong>в</strong>аше да бъдат приемани според<br />

споме<strong>на</strong>тите емпирични цели (които <strong>в</strong>сички ще

Стр. 74 от 269<br />

са егоистични), тога<strong>в</strong>а, собст<strong>в</strong>ено, не би могло<br />

да ста<strong>в</strong>а и дума за понятието „Дълг”.<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, <strong>в</strong> етиката понятието за Дълга ще<br />

ни <strong>в</strong>оди към целите и зато<strong>в</strong>а максимите — с<br />

оглед <strong>на</strong> целите, които тряб<strong>в</strong>а да си поста<strong>в</strong>яме<br />

— ще тряб<strong>в</strong>а да бъдат обосно<strong>в</strong>ани <strong>на</strong> морални<br />

осно<strong>в</strong>оположения.<br />

VI 383<br />

Като оста<strong>в</strong>им <strong>на</strong>стра<strong>на</strong>, как<strong>в</strong>а ще да е тази<br />

цел, която сама по себе си е и Дълг, както и<br />

дали би била <strong>в</strong>ъзмож<strong>на</strong> ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а цел, тук за<br />

сега е нужно <strong>само</strong> още да посочим, че, а също и<br />

защо, <strong>на</strong> един Дълг от този <strong>в</strong>ид, да<strong>в</strong>аме името<br />

Дълг <strong>на</strong> добродетелта 1 .<br />

На <strong>в</strong>сяко задължение кореспондира някак<strong>в</strong>о<br />

пра<strong>в</strong>о разглеждано като пра<strong>в</strong>омощие за<br />

дейст<strong>в</strong>ие (facultas moralis generatim) 2 . Не,<br />

обаче, и <strong>на</strong> <strong>в</strong>сяко <strong>на</strong>ше задължение<br />

кореспондира пра<strong>в</strong>ото (facultas iuridica) 3 <strong>на</strong><br />

Другия да ни принужда<strong>в</strong>а: тако<strong>в</strong>а е <strong>само</strong><br />

пра<strong>в</strong>ното задължение. Така и понятието за<br />

Дълга съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>а <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички етични<br />

задължения; не, обаче, по тази причи<strong>на</strong> <strong>в</strong>сички<br />

етични задължения предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат задължения<br />

<strong>на</strong> Добродетелта. А, именно, не е тако<strong>в</strong>а<br />

задължението, което не се от<strong>на</strong>ся до някак<strong>в</strong>а<br />

определе<strong>на</strong> цел (материя, обект <strong>на</strong> избора) и<br />

засяга <strong>само</strong> формалното <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еното<br />

определение <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята (<strong>на</strong>пр., че съобраз<strong>на</strong>та<br />

<strong>на</strong> Дълга постъпка тряб<strong>в</strong>а също и да бъде<br />

из<strong>в</strong>ърше<strong>на</strong> по Дълг). Само когато целта<br />

едно<strong>в</strong>ременно е и Дълг, последният може да<br />

бъде <strong>на</strong>речен Дълг <strong>на</strong> Добродетелта. Поради<br />

то<strong>в</strong>а, че от последния <strong>в</strong>ид цели има много, има<br />

и различни добродетели; докато, обратното, от<br />

1 Tugendpflicht;<br />

2 общо морално о<strong>в</strong>ластя<strong>в</strong>ане;<br />

3 юридическо о<strong>в</strong>ластя<strong>в</strong>ане, пра<strong>в</strong>омощие;

Стр. 75 от 269<br />

пър<strong>в</strong>ия <strong>в</strong>ид задължения може да бъде мислен<br />

<strong>само</strong> един Дълг, който, обаче, <strong>в</strong>ажи за <strong>в</strong>сички<br />

постъпки (добродетел<strong>на</strong>та душе<strong>в</strong>ност).<br />

Дългът <strong>на</strong> Добродетелта се различа<strong>в</strong>а<br />

същест<strong>в</strong>ено от пра<strong>в</strong>ния Дълг по то<strong>в</strong>а, че за<br />

последния и някак<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong> принуда е<br />

<strong>в</strong>ъзмож<strong>на</strong> от морал<strong>на</strong> глед<strong>на</strong> точка; докато<br />

Дългът <strong>на</strong> Добродетелта почи<strong>в</strong>а единст<strong>в</strong>ено<br />

<strong>в</strong>ърху с<strong>в</strong>ободното <strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ане. За крайни<br />

— но и с<strong>в</strong>яти — същест<strong>в</strong>а (които дори и не могат<br />

да бъдат изкушени да <strong>на</strong>рушат Дълга), няма и<br />

да има учение за Добродетелта. За тях ще има<br />

<strong>само</strong> учение за нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността 1 , което<br />

предста<strong>в</strong>я а<strong>в</strong>тономията <strong>на</strong> практическия разум,<br />

докато учението за Добродетелта съдържа<br />

също и него<strong>в</strong>ата а<strong>в</strong>токрация, т. е. едно, макар и<br />

не непосредст<strong>в</strong>ено <strong>в</strong>ъзприемано, но, <strong>в</strong>се пак,<br />

пряко след<strong>в</strong>ащо от нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ения категоричен<br />

императи<strong>в</strong> съз<strong>на</strong>ние за способността да<br />

<strong>в</strong>ладеем с<strong>в</strong>оите проти<strong>в</strong>ящи се <strong>на</strong> Зако<strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>клонности. Поради то<strong>в</strong>а чо<strong>в</strong>ешката моралност<br />

— и <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оята <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исша степен — не може да<br />

бъде нищо по<strong>в</strong>ече от Добродетел. Дори и когато<br />

чо<strong>в</strong>ешката моралност ни би<strong>в</strong>а предста<strong>в</strong>я<strong>на</strong> като<br />

съ<strong>в</strong>ършено чиста (<strong>на</strong>пълно с<strong>в</strong>обод<strong>на</strong> от<br />

<strong>в</strong>сякакъ<strong>в</strong> различен от този <strong>на</strong> Дълга моти<strong>в</strong>) и<br />

като някакъ<strong>в</strong> идеал, към който тряб<strong>в</strong>а да се<br />

приближа<strong>в</strong>аме непрекъс<strong>на</strong>то и който<br />

обикно<strong>в</strong>ено се персонифицира поетично под<br />

името „Мъдрец” 2 , тя ще бъде <strong>само</strong> ед<strong>на</strong><br />

Добродетел.<br />

Не можем, обаче, да обя<strong>в</strong>им и оценим<br />

добродетелта нито <strong>само</strong> като някак<strong>в</strong>а сръчност,<br />

нито като някакъ<strong>в</strong> придобит чрез<br />

продължител<strong>на</strong> употреба <strong>на</strong><strong>в</strong>ик <strong>на</strong> моралнодобри<br />

постъпки (както е изразено <strong>в</strong> премирания<br />

1 Sittenlehre;<br />

2 unter dem Namen des Weisen;

Стр. 76 от 269<br />

труд <strong>на</strong> прид<strong>в</strong>орния пропо<strong>в</strong>едник Кохиус 1 ).<br />

Защото, ако добродетелта не е следст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong><br />

обмислени, т<strong>в</strong>ърди и <strong>в</strong>се по<strong>в</strong>ече и по<strong>в</strong>ече<br />

изчист<strong>в</strong>ани осно<strong>в</strong>оположения, тя — както и<br />

<strong>в</strong>секи друг механизъм<br />

VI 384<br />

<strong>на</strong> техническо-практичния разум — няма да<br />

бъде пред<strong>в</strong>арително <strong>в</strong>ъоръже<strong>на</strong> за <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и<br />

опасности, нито ще бъде подсигуре<strong>на</strong> за<br />

разните промени, които създа<strong>в</strong>ат но<strong>в</strong>и<br />

изкушения.<br />

Забележка.<br />

На добродетелта (= +a) логически<br />

проти<strong>в</strong>оречи (contradictorie oppositum) 2<br />

негати<strong>в</strong><strong>на</strong>та недобродетел 3 или морал<strong>на</strong>та<br />

слабост (= 0). Порокът (= -a), обаче, е<br />

проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>ен <strong>на</strong> добродетелта като<br />

проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ие (contrarie 4 s. realiter 5<br />

oppositum). И, не <strong>само</strong> ненужен, но и<br />

<strong>в</strong>ъзмутителен е <strong>в</strong>ъпросът, дали <strong>в</strong> голямото<br />

престъпление няма по<strong>в</strong>ече душе<strong>в</strong><strong>на</strong> сила,<br />

отколкото <strong>в</strong> самата голяма добродетел. Защото<br />

под душе<strong>в</strong><strong>на</strong> сила ние разбираме силата <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>мерението <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека — бидейки <strong>на</strong>дарено със<br />

с<strong>в</strong>обода същест<strong>в</strong>о — доколкото той се <strong>в</strong>ладее (е<br />

<strong>на</strong> себе си) и, следо<strong>в</strong>ателно, е <strong>в</strong> здра<strong>в</strong> разсъдък.<br />

Големите престъпления, обаче, са пароксизми,<br />

самият <strong>в</strong>ид <strong>на</strong> които пра<strong>в</strong>и душе<strong>в</strong>но здра<strong>в</strong>ия<br />

чо<strong>в</strong>ек да потрепери. Въпросът би могъл, з<strong>на</strong>чи,<br />

да бъде формулиран и <strong>в</strong> така<strong>в</strong>а <strong>на</strong>сока: „Дали<br />

чо<strong>в</strong>ек <strong>в</strong> пристъп <strong>на</strong> лудост би могъл да има<br />

1 Cochius: В руския пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място има бележка, че ста<strong>в</strong>ало дума за Cochius,<br />

Leonhard, (1717—1779) а<strong>в</strong>тор <strong>на</strong> премиран от Берлинската академия <strong>на</strong> <strong>на</strong>уките труд<br />

„Untersuchungen über die Neigungen”, Берлин 1769 г.; но <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а изслед<strong>в</strong>ане не могло<br />

да бъде устано<strong>в</strong>ено мястото, където се изразя<strong>в</strong>ала мисълта критику<strong>в</strong>а<strong>на</strong> от Кант;<br />

2 проти<strong>в</strong>оречащо (проти<strong>в</strong>оположно);<br />

3 die negative Untugend;<br />

4 проти<strong>в</strong>оположно, <strong>в</strong> проти<strong>в</strong>оположен смисъл, обратно, дейст<strong>в</strong>ащо <strong>в</strong> обрат<strong>на</strong> посока;<br />

5 фактически, реално, ефекти<strong>в</strong>но;

Стр. 77 от 269<br />

по<strong>в</strong>ече физическа сила, отколкото ако е <strong>на</strong><br />

себе си?” Можем и да допуснем тако<strong>в</strong>а нещо,<br />

без, обаче, по тази причи<strong>на</strong> да приз<strong>на</strong><strong>в</strong>аме <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека по<strong>в</strong>ече душе<strong>в</strong><strong>на</strong> сила: ако под „душа”<br />

разбираме жизненият принцип <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека при<br />

с<strong>в</strong>обод<strong>на</strong>та употреба <strong>на</strong> силите си. Защото<br />

престъпленията произтичат от <strong>в</strong>лиянието <strong>на</strong><br />

отслаб<strong>в</strong>ащите <strong>разума</strong> <strong>на</strong>клонности; а то<strong>в</strong>а не<br />

доказ<strong>в</strong>а никак<strong>в</strong>а душе<strong>в</strong><strong>на</strong> сила. Така, <strong>на</strong> този<br />

<strong>в</strong>ъпрос би се дал отго<strong>в</strong>ор, който т<strong>в</strong>ърде сходен с<br />

този <strong>на</strong> следния <strong>в</strong>ъпрос: „Дали някой чо<strong>в</strong>ек би<br />

имал по<strong>в</strong>ече сила при ед<strong>на</strong> криза <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>о<br />

соматично заболя<strong>в</strong>ане, отколкото <strong>в</strong> здра<strong>в</strong>о<br />

състояние?”, <strong>на</strong> който <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>о можем да<br />

отго<strong>в</strong>орим отрицателно. Защото здра<strong>в</strong>ето се<br />

състои <strong>в</strong> ра<strong>в</strong>но<strong>в</strong>есието <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички телесни сили<br />

<strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека, а него<strong>в</strong>ата липса предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

отслаб<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> системата <strong>на</strong> тези сили и по<br />

нейното състояние единст<strong>в</strong>ено може да се съди<br />

за цялото здра<strong>в</strong>е <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека.

Стр. 78 от 269<br />

ІІІ.<br />

За осно<strong>в</strong>анието да мислим<br />

цел, която съще<strong>в</strong>ременно е<br />

и Дълг.<br />

VI 384<br />

Целта предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а предмет <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободния<br />

избор, предста<strong>в</strong>ата за който определя този<br />

избор към постъпката (чрез която се произ<strong>в</strong>ежда<br />

споме<strong>на</strong>тият предмет).<br />

VI 385<br />

Всяка постъпка, следо<strong>в</strong>ателно, има с<strong>в</strong>оята цел,<br />

а никой не може да има цел, ако сам не <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и<br />

такъ<strong>в</strong> предмета <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя избор. Зато<strong>в</strong>а, ако<br />

дейст<strong>в</strong>ащият субект има цел <strong>на</strong> постъпката си,<br />

то<strong>в</strong>а ще бъде резултат <strong>на</strong> акт <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ата<br />

с<strong>в</strong>обода, а не <strong>на</strong> дейст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong> природата. Този<br />

определящ целта акт предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а практически<br />

принцип, по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>ащ не средст<strong>в</strong>ата (т. е. не<br />

обусло<strong>в</strong>ено), а самата цел (з<strong>на</strong>чи, безусло<strong>в</strong>но).<br />

Зато<strong>в</strong>а този принцип предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

категорическия императи<strong>в</strong> <strong>на</strong> чистия<br />

практически разум, с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ащ понятието за<br />

задължение с понятието за цел.<br />

Тряб<strong>в</strong>а да има, з<strong>на</strong>чи, така<strong>в</strong>а цел, както и<br />

кореспондиращ й категорически императи<strong>в</strong>.<br />

Защото, щом като има с<strong>в</strong>ободни постъпки,<br />

тряб<strong>в</strong>а да има също така и цели, към които да<br />

са <strong>на</strong>сочени те като към с<strong>в</strong>ой обект. Между тези<br />

цели, обаче, тряб<strong>в</strong>а да има и таки<strong>в</strong>а, които<br />

едно<strong>в</strong>ременно (т. е. според с<strong>в</strong>оето понятие) са и<br />

задължения. Защото, ако нямаше таки<strong>в</strong>а, и тъй<br />

като не може да има постъпка без цел, <strong>в</strong>сички<br />

цели <strong>на</strong> практическия разум щяха <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги да

Стр. 79 от 269<br />

бъдат <strong>само</strong> средст<strong>в</strong>а за постигането <strong>на</strong> други<br />

цели и нямаше да е <strong>в</strong>ъзможен категорически<br />

императи<strong>в</strong>; а то<strong>в</strong>а би отменило цялото учение<br />

за нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността.<br />

Тук, следо<strong>в</strong>ателно, не ста<strong>в</strong>а дума за цели,<br />

които чо<strong>в</strong>ек си поста<strong>в</strong>я според сети<strong>в</strong>ните<br />

подтици <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оята природа, а за таки<strong>в</strong>а<br />

предмети <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободния и <strong>на</strong>миращ се под с<strong>в</strong>ои<br />

собст<strong>в</strong>ени закони избор, които чо<strong>в</strong>ек е длъжен<br />

да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и с<strong>в</strong>ои цели. Можем да кажем, че<br />

пър<strong>в</strong>ите са (субекти<strong>в</strong>но) технически и,<br />

собст<strong>в</strong>ено, прагматични цели, имащи отношение<br />

към пра<strong>в</strong>илата <strong>на</strong> разсъдли<strong>в</strong>ост и благоразумие<br />

при избора <strong>на</strong> цели. Вторите цели, обаче, са<br />

предмет <strong>на</strong> (обекти<strong>в</strong>но) моралното учение за<br />

целите. Пра<strong>в</strong>енето <strong>на</strong> тази разлика тук, <strong>в</strong>се пак,<br />

е излишно, защото учението за нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността<br />

— още по <strong>само</strong>то си понятие — се различа<strong>в</strong>а<br />

ясно от учението за природата (<strong>в</strong> случая, от<br />

антропологията). Докато последното почи<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>ърху емпирични принципи, то моралното<br />

учение за целите, <strong>на</strong>проти<strong>в</strong>, се занима<strong>в</strong>а със<br />

задължения, които почи<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>ърху принципи,<br />

които са заложени a <strong>priori</strong> <strong>в</strong> чистия практически<br />

разум.<br />

ІV.<br />

Кои са целите, които<br />

съще<strong>в</strong>ременно са и Дълг?<br />

VI 385<br />

Тези цели са: А. собст<strong>в</strong>еното съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о<br />

и Б. чуждото щастие<br />

Те не могат да бъдат подменяни ед<strong>на</strong> с<br />

друга, така че собст<strong>в</strong>еното щастие (от ед<strong>на</strong><br />

стра<strong>на</strong>) и чуждото съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о (от друга) да<br />

ста<strong>на</strong>т цели, които сами по себе си да бъдат<br />

Дълг <strong>на</strong> едно и също лице.

Стр. 80 от 269<br />

VI 386<br />

Защото собст<strong>в</strong>еното щастие е цел, как<strong>в</strong>ато,<br />

<strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, (по силата <strong>на</strong> <strong>на</strong>го<strong>на</strong> <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оята<br />

природа) имат <strong>в</strong>сички хора и не можем да<br />

считаме тази цел за Дълг, без да <strong>в</strong>лезем <strong>в</strong><br />

проти<strong>в</strong>оречие със самите себе си. То<strong>в</strong>а, което<br />

<strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек от <strong>само</strong> себе си неизбежно желае,<br />

не попада <strong>в</strong> понятието за Дълг: Дългът<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а принуда към <strong>в</strong>ъзприема<strong>на</strong> с<br />

неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие цел. Следо<strong>в</strong>ателно, ще бъде<br />

проти<strong>в</strong>оречи<strong>в</strong>о, ако кажем: „Чо<strong>в</strong>екът е длъжен с<br />

<strong>в</strong>сички сили да осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а собст<strong>в</strong>еното си<br />

щастие”.<br />

Също така, ще бъде проти<strong>в</strong>оречи<strong>в</strong>о и да<br />

<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>я с<strong>в</strong>оя цел съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> някой Друг<br />

и да се считам задължен да я осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ам.<br />

Защото тъкмо <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а се състои съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото<br />

— като личност — <strong>на</strong> другия чо<strong>в</strong>ек: той да е <strong>в</strong><br />

състояние сам (и според собст<strong>в</strong>ените си<br />

понятия за Дълг) да определя с<strong>в</strong>оите цели.<br />

Зато<strong>в</strong>а би било проти<strong>в</strong>оречие, ако изиск<strong>в</strong>ам от<br />

себе си (да си поста<strong>в</strong>ям като Дълг), че тряб<strong>в</strong>а да<br />

<strong>в</strong>ърша за Другия то<strong>в</strong>а, което никой друг, ос<strong>в</strong>ен<br />

него самия, не може да стори.

Стр. 81 от 269<br />

V.<br />

Обясня<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> тези д<strong>в</strong>е<br />

понятия<br />

А.<br />

Собст<strong>в</strong>еното съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о<br />

VI 386<br />

Думата „съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о” би<strong>в</strong>а подлага<strong>на</strong> <strong>на</strong><br />

погрешно тълку<strong>в</strong>ане. Съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото се<br />

разбира понякога като (при<strong>на</strong>длежащото към<br />

трансцендентал<strong>на</strong>та философия) понятие за<br />

целокупността <strong>на</strong> многообразното, което,<br />

разглеждано <strong>в</strong>купом, съста<strong>в</strong>я едно цяло нещо.<br />

Разглежда се, обаче, също и като<br />

при<strong>на</strong>длежащо към телеологията: тога<strong>в</strong>а то се<br />

разбира като понятие оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>ащо<br />

съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> едно нещо за<br />

някак<strong>в</strong>а цел. Съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото <strong>в</strong> пър<strong>в</strong>ия смисъл<br />

би могло да се <strong>на</strong>рече количест<strong>в</strong>ено<br />

(материално), а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>тория — качест<strong>в</strong>ено<br />

(формално). Пър<strong>в</strong>ото може да бъде <strong>само</strong> едно<br />

(защото ЦЯЛОТО <strong>на</strong> при<strong>на</strong>длежащите към едно<br />

нещо, е ЕДНО). От <strong>в</strong>тория <strong>в</strong>ид, обаче, <strong>в</strong> едно<br />

нещо може да има няколко |съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>а|; тук,<br />

собст<strong>в</strong>ено, разглеждаме този <strong>в</strong>ид<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о.<br />

Когато се каз<strong>в</strong>а по по<strong>в</strong>од <strong>на</strong> присъщото<br />

изобщо <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека (собст<strong>в</strong>ено, <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род)<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о, че <strong>само</strong> по себе си е <strong>на</strong>ш Дълг<br />

да го поста<strong>в</strong>яме за <strong>на</strong>ша цел, тряб<strong>в</strong>а да<br />

разбираме то<strong>в</strong>а съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о, което е резултат<br />

<strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешката дейност, а не е просто подарък, за<br />

който тряб<strong>в</strong>а да благодарим <strong>на</strong> природата;

Стр. 82 от 269<br />

и<strong>на</strong>че то не би предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ало Дълг.<br />

Съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото, следо<strong>в</strong>ателно, не може<br />

VI 387<br />

да бъде нищо друго, ос<strong>в</strong>ен културата <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>ените способности (или <strong>на</strong> естест<strong>в</strong>ените<br />

заложби), <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исшата от които е разсъдъкът<br />

(като способността за понятия, <strong>в</strong>кл. и за таки<strong>в</strong>а<br />

от<strong>на</strong>сящи се до Дълга), но придружено и с<br />

култи<strong>в</strong>иране <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята и <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ения <strong>на</strong>чин<br />

<strong>на</strong> мислене <strong>на</strong> субекта да изпълня<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъобще<br />

<strong>в</strong>сичките си задължения.<br />

1) Чо<strong>в</strong>ек има за Дълг да се издига <strong>в</strong>се<br />

по<strong>в</strong>ече и по<strong>в</strong>ече <strong>на</strong>д грубостта <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оята<br />

природа, <strong>на</strong>д с<strong>в</strong>оята жи<strong>в</strong>отинска същност<br />

(quoad actum) 1 , към <strong>в</strong>исините <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ечността,<br />

единст<strong>в</strong>ено чрез която е способен да си поста<strong>в</strong>я<br />

цели: то<strong>в</strong>а оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, че той тряб<strong>в</strong>а както да<br />

попъл<strong>в</strong>а чрез учение недостатъка <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията<br />

си, така и да попра<strong>в</strong>я грешките си. То<strong>в</strong>а<br />

усъ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ане се препоръч<strong>в</strong>а <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека не<br />

<strong>само</strong> от технически-практическия разум с оглед<br />

<strong>на</strong> различните него<strong>в</strong>и <strong>на</strong>мерения (<strong>на</strong> изкусни<br />

умения); по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а му го абсолютно и моралнопрактическият<br />

разум, като пра<strong>в</strong>и тази цел да<br />

бъде него<strong>в</strong> Дълг, та да бъде той достоен за<br />

присъст<strong>в</strong>ащия <strong>в</strong> него<strong>в</strong>о лице чо<strong>в</strong>ешки род.<br />

2) Чо<strong>в</strong>ек тряб<strong>в</strong>а и да издига културата <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>олята си до <strong>на</strong>й-чиста добродетел<strong>на</strong><br />

душе<strong>в</strong>ност, <strong>в</strong> която моти<strong>в</strong>ът към него<strong>в</strong>ите<br />

съобразни <strong>на</strong> Дълга постъпки да бъде Законът,<br />

<strong>на</strong> който се подчиня<strong>в</strong>а по силата <strong>на</strong> Дълга. То<strong>в</strong>а<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ътрешно морално-практическо<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о. А чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ото пораждано от<br />

<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието, което упражня<strong>в</strong>а <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

него<strong>в</strong>ата законодателст<strong>в</strong>аща <strong>в</strong>оля <strong>в</strong>ърху<br />

способността му да постъп<strong>в</strong>а съгласно Зако<strong>на</strong>,<br />

1 по отношение <strong>на</strong> дейст<strong>в</strong>ието;

Стр. 83 от 269<br />

<strong>на</strong>ричаме морално чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о. Последното<br />

съще<strong>в</strong>ременно предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а и нещо като<br />

специално сети<strong>в</strong>о (sensus moralis); с него,<br />

<strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, често се злоупотребя<strong>в</strong>а, като<br />

фантасмагорически би<strong>в</strong>а предста<strong>в</strong>ено така, че<br />

(подобно <strong>на</strong> гения <strong>на</strong> Сократ) 1 уж предхождало<br />

<strong>разума</strong>, или че дори можело да подмени<br />

него<strong>в</strong>ата преценка. Както и да е: нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о е, когато чо<strong>в</strong>ек <strong>в</strong>ъзприема като<br />

с<strong>в</strong>оя <strong>в</strong>сяка цел, която съще<strong>в</strong>ременно е и Дълг.<br />

V.<br />

Б.<br />

Чуждото щастие<br />

VI 387<br />

С<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>ено и неизбежно за природата <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека е да желае и да търси щастие, т. е.<br />

задо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>о със с<strong>в</strong>оето състояние, за което е<br />

сигурен, че ще е трайно. Тъкмо зато<strong>в</strong>а, обаче, то<br />

не е цел, която заедно с то<strong>в</strong>а да е и Дълг. Някои<br />

пра<strong>в</strong>ят разлика между морално и физическо<br />

щастие (пър<strong>в</strong>ото от които се състояло <strong>в</strong><br />

задо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ото от собст<strong>в</strong>еното си — като<br />

личност — нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено по<strong>в</strong>едение,<br />

следо<strong>в</strong>ателно от то<strong>в</strong>а, което чо<strong>в</strong>ек <strong>в</strong>ърши, а<br />

<strong>в</strong>торото — <strong>в</strong> задо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>о от то<strong>в</strong>а, което<br />

природата ни отрежда, <strong>в</strong>кл. и от то<strong>в</strong>а, което ни е<br />

подарено от други). Без да критику<strong>в</strong>аме<br />

непра<strong>в</strong>ил<strong>на</strong>та употреба (съдържаща <strong>в</strong> себе си<br />

едно проти<strong>в</strong>оречие) <strong>на</strong> самия термин, тряб<strong>в</strong>а да<br />

забележим, че пър<strong>в</strong>ият <strong>в</strong>ид <strong>в</strong>ъзприятие<br />

при<strong>на</strong>длежи единст<strong>в</strong>ено<br />

1 На то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од има забележка, че по с<strong>в</strong>едение от Платон, Сократ<br />

у<strong>в</strong>еря<strong>в</strong>ал, като че ли през жи<strong>в</strong>ота му го съпътст<strong>в</strong>ал някакъ<strong>в</strong> добър гений, който не му<br />

<strong>в</strong>нуша<strong>в</strong>ал как точно да постъпи, а <strong>само</strong> го е удържал от погрешни постъпки и<br />

решения;

Стр. 84 от 269<br />

VI 388<br />

към материята <strong>на</strong> предишното загла<strong>в</strong>ие, а<br />

именно към съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото. Защото този,<br />

който се чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а щастли<strong>в</strong> от <strong>само</strong>то съз<strong>на</strong>ние <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>оята пра<strong>в</strong>едност, притежа<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ече то<strong>в</strong>а<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о, което <strong>в</strong> предишното загла<strong>в</strong>ие<br />

обя<strong>в</strong>ихме за цел, която съще<strong>в</strong>ременно е и Дълг.<br />

Ако, следо<strong>в</strong>ателно, се касае за щастие, да<br />

работя за което като за моя цел тряб<strong>в</strong>а да бъде<br />

и мой Дълг, то<strong>в</strong>а ще тряб<strong>в</strong>а да бъде щастието<br />

<strong>на</strong> другите хора, чиято (разреше<strong>на</strong>) цел така да<br />

пра<strong>в</strong>я да стане и моя. А как<strong>в</strong>о хората могат да<br />

причисля<strong>в</strong>ат към с<strong>в</strong>оето щастие, подлежи <strong>на</strong> тях<br />

самите да преценят. Но, от моя стра<strong>на</strong>, аз имам<br />

пра<strong>в</strong>ото да отх<strong>в</strong>ърля някои неща, които те<br />

считат необходими за щастието си, но аз пък не<br />

считам за таки<strong>в</strong>а; ос<strong>в</strong>ен ако те нямат пра<strong>в</strong>ото да<br />

ги изиск<strong>в</strong>ат като нещо С<strong>в</strong>ое от мен. Да<br />

проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>яме <strong>на</strong> посоче<strong>на</strong>та по-горе цел,<br />

обаче, някак<strong>в</strong>о си уж задължение, че тряб<strong>в</strong>ало<br />

да се грижим и за с<strong>в</strong>оето собст<strong>в</strong>ено (физическо)<br />

щастие и така да <strong>в</strong>ъздигнем тази <strong>на</strong>ша<br />

естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> и чисто субекти<strong>в</strong><strong>на</strong> цел <strong>в</strong> <strong>на</strong>ш Дълг<br />

(обекти<strong>в</strong><strong>на</strong> цел): то<strong>в</strong>а предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а едно<br />

разчитащо <strong>на</strong> при<strong>в</strong>идността, многократно<br />

използ<strong>в</strong>ано, <strong>в</strong>ъзражение срещу посоченото погоре<br />

подразделяне <strong>на</strong> задълженията (№ ІV) 1 , и е<br />

нужно то да бъде порица<strong>в</strong>ано и поста<strong>в</strong>яно <strong>на</strong><br />

място.<br />

Неприятностите, болката и недоимъкът<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат силни изкушения да <strong>на</strong>рушим<br />

Дълга си. А заможността, силата, здра<strong>в</strong>ето и<br />

добру<strong>в</strong>ането, които <strong>в</strong>ъзпрепятст<strong>в</strong>ат тако<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>ъншно <strong>в</strong>лияние, могат да ни изглеждат също и<br />

като цели, които считаме, че също са ни Дълг и<br />

че ни е Дълг да допри<strong>на</strong>сяме и за собст<strong>в</strong>ено си<br />

щастие, а не <strong>само</strong> за чуждото. Но, разглеждано<br />

1 Вижте VІ 385;

Стр. 85 от 269<br />

така, не собст<strong>в</strong>еното щастие, а нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността<br />

<strong>на</strong> субекта ще бъде целта; така отстраня<strong>в</strong>ането<br />

<strong>на</strong> препятст<strong>в</strong>ията пред нея не е нищо по<strong>в</strong>ече от<br />

разрешено средст<strong>в</strong>о; и<strong>на</strong>че, никой няма пра<strong>в</strong>о<br />

да изиск<strong>в</strong>а от <strong>на</strong>с да жерт<strong>в</strong>аме целите си, които<br />

не са неморални. Стремежът към собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та<br />

заможност, сам по себе си, не предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

директно Дълг, но може да бъде индиректно<br />

такъ<strong>в</strong>: именно, като предот<strong>в</strong>ратя<strong>в</strong>а бедността,<br />

която е силно изкушение към пороци. Но, тога<strong>в</strong>а,<br />

не моето собст<strong>в</strong>ено щастие, а моята<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еност, ще е то<strong>в</strong>а, съхраня<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

чийто интегритет е едно<strong>в</strong>ременно и моя цел и<br />

мой Дълг.<br />

VІ.<br />

Етиката да<strong>в</strong>а закони не за<br />

постъпките (то<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>и<br />

Пра<strong>в</strong>ото 1 ), а <strong>само</strong> за<br />

максимите <strong>на</strong> постъпките.<br />

VI 388<br />

Понятието Дълг се от<strong>на</strong>ся непосредст<strong>в</strong>ено<br />

към някакъ<strong>в</strong> закон (абстрахираме се от как<strong>в</strong>ато<br />

и да цел <strong>на</strong> зако<strong>на</strong> като него<strong>в</strong>а материя).<br />

VI 389<br />

То<strong>в</strong>а личи и от формалния принцип <strong>на</strong> Дълга<br />

съдържащ се <strong>в</strong> категоричния императи<strong>в</strong>:<br />

„Постъп<strong>в</strong>ай така, че максимата <strong>на</strong> т<strong>в</strong>оята<br />

постъпка да може да стане уни<strong>в</strong>ерсален<br />

закон”. Особеното <strong>в</strong> етиката е, че законът би<strong>в</strong>а<br />

мислен като закон <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та <strong>на</strong> субекта<br />

<strong>в</strong>оля, а не <strong>на</strong> <strong>в</strong>оля изобщо, която би могла да<br />

1 das Ius;

Стр. 86 от 269<br />

бъде и <strong>в</strong>олята <strong>на</strong> някой Друг: и<strong>на</strong>че то<strong>в</strong>а би<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ало пра<strong>в</strong>ен, а не при<strong>на</strong>длежащ към<br />

областта <strong>на</strong> етиката, Дълг. Тук разглеждаме<br />

максимите като субекти<strong>в</strong>ни осно<strong>в</strong>оположения,<br />

които тряб<strong>в</strong>а да имат качест<strong>в</strong>ата за <strong>в</strong>сеобщо<br />

законодателст<strong>в</strong>о, което е <strong>само</strong> един негати<strong>в</strong>ен<br />

принцип (да не проти<strong>в</strong>оречат <strong>в</strong>ъобще <strong>на</strong> закон).<br />

Но, как може, <strong>в</strong>се пак, да има закон за<br />

максимата <strong>на</strong> постъпките?<br />

Понятието за ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а цел, която<br />

съще<strong>в</strong>ременно да е и Дълг, при<strong>на</strong>длежи по<br />

с<strong>в</strong>оята специфика към етиката и то единст<strong>в</strong>ено<br />

обосно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а зако<strong>на</strong> за максимите <strong>на</strong> постъпките;<br />

при то<strong>в</strong>а субекти<strong>в</strong><strong>на</strong>та цел (която <strong>в</strong>секи си има),<br />

би<strong>в</strong>а подчине<strong>на</strong> <strong>на</strong> обекти<strong>в</strong><strong>на</strong>та (която <strong>в</strong>секи<br />

тряб<strong>в</strong>а да има). Императи<strong>в</strong>ът: „Длъжен си да<br />

<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>иш То<strong>в</strong>а или Оно<strong>в</strong>а (<strong>на</strong>пр. щастието <strong>на</strong><br />

Ближния) с<strong>в</strong>оя цел” се от<strong>на</strong>ся до материята <strong>на</strong><br />

избора (до някакъ<strong>в</strong> обект); Не може да има<br />

никак<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>обод<strong>на</strong> постъпка, без субектът да<br />

<strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>меря<strong>в</strong>а някак<strong>в</strong>а цел (като материя <strong>на</strong><br />

избора). Зато<strong>в</strong>а, ако има цел, която също да е и<br />

Дълг, <strong>на</strong> максимата <strong>на</strong> постъпките (като<br />

средст<strong>в</strong>а за постигане <strong>на</strong> цели) ще й тряб<strong>в</strong>а да<br />

съдържа <strong>само</strong> усло<strong>в</strong>ието да бъде год<strong>на</strong> за едно<br />

<strong>в</strong>ъзможно уни<strong>в</strong>ерсално законодателст<strong>в</strong>о. От<br />

друга стра<strong>на</strong>, целта, която е и Дълг, може да<br />

<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и закон да се притежа<strong>в</strong>а ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а<br />

максима; докато за самата максима е<br />

достатъчно да е съ<strong>в</strong>местима с едно <strong>в</strong>сеобщо<br />

законодателст<strong>в</strong>о.<br />

Максимите <strong>на</strong> постъпките могат, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>,<br />

да бъдат произ<strong>в</strong>олни и са ограничени <strong>само</strong> от<br />

усло<strong>в</strong>ието (като формален принцип <strong>на</strong><br />

постъпките) да бъдат годни за уни<strong>в</strong>ерсално<br />

законодателст<strong>в</strong>о. А Законът отменя<br />

произ<strong>в</strong>олността <strong>в</strong> постъпките, и по то<strong>в</strong>а се<br />

отлича<strong>в</strong>а от практическата препоръка (където се

Стр. 87 от 269<br />

изиск<strong>в</strong>а <strong>само</strong> поз<strong>на</strong>ние за <strong>на</strong>й-подходящите<br />

средст<strong>в</strong>а за постигане <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>а цел).<br />

VІІ.<br />

Етическите задължения<br />

са с широка 1 (обща), а<br />

пра<strong>в</strong>ните — със стрикт<strong>на</strong> 2<br />

задължителност.<br />

VI 390<br />

То<strong>в</strong>а положение е следст<strong>в</strong>ие от<br />

предишното. Защото, щом Законът може да<br />

по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а <strong>само</strong> как<strong>в</strong>а да бъде максимата <strong>на</strong><br />

постъпките, а не и самите постъпки, то<strong>в</strong>а<br />

оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, че той ще предоста<strong>в</strong>и някакъ<strong>в</strong><br />

простор <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободния избор (latitudo) 3 . Т. е.,<br />

Законът няма да посоч<strong>в</strong>а определено, как и<br />

колко тряб<strong>в</strong>а да се дейст<strong>в</strong>а посредст<strong>в</strong>ом<br />

постъпката за постигане <strong>на</strong> целта, която<br />

съще<strong>в</strong>ременно е и Дълг. От друга стра<strong>на</strong>, под<br />

Дълг <strong>в</strong> широк смисъл разбираме, не че <strong>в</strong> него се<br />

съдържало някак<strong>в</strong>о разрешение за изключения<br />

от максимата <strong>на</strong> постъпката, а има <strong>само</strong><br />

разрешение за огранича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> максимата <strong>на</strong><br />

едно задължение чрез друга така<strong>в</strong>а (<strong>на</strong>пр.,<br />

огранича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>в</strong>сеобщата любо<strong>в</strong> към ближния<br />

чрез любо<strong>в</strong>та към родителите); по този <strong>на</strong>чин,<br />

фактически, се разширя<strong>в</strong>а полето <strong>на</strong> дейст<strong>в</strong>ие<br />

<strong>на</strong> Добродетелта 4 . Колкото по-широка е<br />

задължителността, толко<strong>в</strong>а по-неопределе<strong>на</strong>,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, е об<strong>в</strong>ързаността <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към<br />

постъпката; от друга стра<strong>на</strong>, колкото субектът<br />

по<strong>в</strong>ече приближа<strong>в</strong>а (<strong>в</strong> с<strong>в</strong>оята душе<strong>в</strong>ност)<br />

1 von weiter Verbindlichkeit;<br />

2 von enger Verbindlichkeit;<br />

3 шири<strong>на</strong>, широта; богатст<strong>в</strong>о;<br />

4 Tugendpraxis;

Стр. 88 от 269<br />

максимата за съблюда<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> задължението<br />

към стриктния (към пра<strong>в</strong>ния) Дълг, толко<strong>в</strong>а посъ<strong>в</strong>ърше<strong>на</strong><br />

ще бъде и добродетелността <strong>на</strong><br />

постъпката.<br />

Задълженията <strong>на</strong> добродетелта,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, са <strong>само</strong> несъ<strong>в</strong>ършени<br />

задължения. Изпълнението <strong>на</strong> добродетелните<br />

задължения (= +a) би<strong>в</strong>а зачитано като заслуга<br />

(meritum). Тяхното неизпълнението, обаче, не<br />

оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а а<strong>в</strong>томатически про<strong>в</strong>инение<br />

(demeritum = -a), а може да предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а и<br />

<strong>само</strong> липса <strong>на</strong> морал<strong>на</strong> стойност 1 (= 0), ос<strong>в</strong>ен<br />

ако субектът е <strong>в</strong>ъзприел като с<strong>в</strong>ой принцип да<br />

не се съобразя<strong>в</strong>а със задълженията <strong>на</strong><br />

добродетелта. Силата <strong>на</strong> <strong>на</strong>мерението <strong>в</strong> пър<strong>в</strong>ия<br />

случай <strong>на</strong>ричаме собст<strong>в</strong>ено добродетел (virtus);<br />

а него<strong>в</strong>ата слабост — <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>тория случай —<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а не порок (vitium), а по-скоро<br />

недобродетел 2 или липса <strong>на</strong> морал<strong>на</strong> сила<br />

(defectus moralis). (Така, думата добродетел 3<br />

произхожда от „годен съм за нещо” 4 , а<br />

недобродетел 5 — от „не съм годен за нищо” 6 ).<br />

Всяка ед<strong>на</strong> проти<strong>в</strong>оречаща <strong>на</strong> Дълга постъпка<br />

се <strong>на</strong>рича простъпка 7 (peccatum). Умишле<strong>на</strong>та<br />

така<strong>в</strong>а, обаче, която е ста<strong>на</strong>ла принцип,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а, собст<strong>в</strong>ено, то<strong>в</strong>а, което <strong>на</strong>ричаме<br />

порок (vitium).<br />

Съобразя<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> постъпките с Пра<strong>в</strong>ото<br />

(да бъдеш чо<strong>в</strong>ек у<strong>в</strong>ажа<strong>в</strong>ащ Пра<strong>в</strong>ото 8 ) <strong>само</strong> по<br />

себе си не е заслуга; но е заслуга, когато<br />

максимите <strong>на</strong> таки<strong>в</strong>а постъпки са и Дълг: т. е.,<br />

у<strong>в</strong>ажението към Пра<strong>в</strong>ото е заслуга. Защото по<br />

този <strong>на</strong>чин чо<strong>в</strong>ек пра<strong>в</strong>и с<strong>в</strong>оя цел пра<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><br />

1 moralischer Unwert;<br />

2 Untugend;<br />

3 Tugend;<br />

4 taugen;<br />

5 Untugend;<br />

6 zu nichts taugen;<br />

7 Übertretung;<br />

8 ein rechtlicher Mensch zu sein;

Стр. 89 от 269<br />

чо<strong>в</strong>ешкия род, или <strong>на</strong> хората и разширя<strong>в</strong>а<br />

понятието за Дълг и от<strong>в</strong>ъд то<strong>в</strong>а <strong>на</strong> самата<br />

задължителност (officium 1 debiti 2 ). Наисти<strong>на</strong>,<br />

някой Друг — по силата <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оето пра<strong>в</strong>о —<br />

VI 391<br />

може да изиск<strong>в</strong>а от мен да постъпя според<br />

Зако<strong>на</strong>, но не и щото Законът да бъде<br />

съще<strong>в</strong>ременно и моти<strong>в</strong> за постъпката ми. Така<br />

стоят нещата и с уни<strong>в</strong>ерсал<strong>на</strong>та етическа<br />

по<strong>в</strong>еля: „Изпълня<strong>в</strong>ай Дълга си заради самия<br />

Дълг!”. Да изграждаме тази душе<strong>в</strong>ност — както<br />

и тази <strong>в</strong> предходния случай — <strong>в</strong> себе си и да й<br />

<strong>в</strong>дъх<strong>в</strong>аме жи<strong>в</strong>от: то<strong>в</strong>а предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а заслуга,<br />

защото така — пра<strong>в</strong>ейки го да е моти<strong>в</strong> <strong>на</strong><br />

постъпките — разширя<strong>в</strong>аме дейст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong><br />

самия Закон <strong>на</strong> Дълга.<br />

Тези задължения са с широка<br />

задължителност и при тях същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а един<br />

субекти<strong>в</strong>ен принцип за тяхното морално<br />

<strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>гражда<strong>в</strong>ане, т. е. същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>ост към тях съгласно Зако<strong>на</strong> <strong>на</strong><br />

добродетелта (и с то<strong>в</strong>а тези задължения се<br />

приближа<strong>в</strong>ат по<strong>в</strong>ече към понятието за стриктно<br />

задължение 3 ). Тук се касае, именно, за едно<br />

морално удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong>дх<strong>в</strong>ърлящо<br />

задо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ото от себе си (което може да е <strong>само</strong><br />

негати<strong>в</strong>но), и за което се каз<strong>в</strong>а, че чрез него<br />

добродетелта <strong>на</strong>мирала с<strong>в</strong>оето<br />

<strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>граждение.<br />

Когато тази заслуга е заслуга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека за<br />

нещо, което е из<strong>в</strong>ършил заради други хора, т. е.,<br />

съдейст<strong>в</strong>ал е за тях<strong>на</strong> естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> и приз<strong>на</strong>та от<br />

<strong>в</strong>сички хора цел (<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ил е тяхното щастие да<br />

бъде и него<strong>в</strong>о), тя може да бъде „сладка<br />

заслуга”. Съз<strong>на</strong>нието за нея създа<strong>в</strong>а морално<br />

1 усърдие; дълг, задължение;<br />

2 debitum: дълг, задълженост; задлъжнялост;<br />

3 enge Verbindlichkeit;

Стр. 90 от 269<br />

<strong>на</strong>слаждение, <strong>на</strong> което чо<strong>в</strong>ек е склонен да се<br />

отда<strong>в</strong>а с упоение и с радост да го споделя с<br />

другите хора. Обикно<strong>в</strong>ено, обаче, така<strong>в</strong>а заслуга<br />

не получа<strong>в</strong>а а<strong>на</strong>логично от<strong>в</strong>етно дейст<strong>в</strong>ие, и<br />

ста<strong>в</strong>а „горчи<strong>в</strong>а заслуга”; а именно, когато<br />

<strong>в</strong>ършим добро за другите, но те не го приз<strong>на</strong><strong>в</strong>ат<br />

(<strong>в</strong>ършим го за неприз<strong>на</strong>телни, неблагодарни<br />

люде); <strong>в</strong>ъпреки то<strong>в</strong>а <strong>в</strong> таки<strong>в</strong>а случаи моралното<br />

задо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>о със себе си може да бъде и поголямо.

Стр. 91 от 269<br />

VІІІ.<br />

Предста<strong>в</strong>яне <strong>на</strong><br />

задълженията <strong>на</strong><br />

добродетелта като<br />

задължения с широка<br />

(обща) задължителност 1 .<br />

1.<br />

Собст<strong>в</strong>еното съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о<br />

като цел, която<br />

съще<strong>в</strong>ременно е и Дълг.<br />

VI 391<br />

а) Физическо съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о, т. е.<br />

културата <strong>на</strong> <strong>в</strong>сичките ни способности за<br />

осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> поста<strong>в</strong>ените от <strong>разума</strong><br />

цели.<br />

Че този Дълг (з<strong>на</strong>чи и <strong>само</strong> по себе си цел),<br />

както и полагането <strong>на</strong> усилия за него<strong>в</strong>ото<br />

изпълнение — без оглед <strong>на</strong> предимст<strong>в</strong>ата, което<br />

то ни да<strong>в</strong>а — се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ат не <strong>на</strong> някакъ<strong>в</strong><br />

усло<strong>в</strong>ен (прагматичен), а <strong>на</strong> безусло<strong>в</strong>ен<br />

(морален) императи<strong>в</strong>, ста<strong>в</strong>а ясно<br />

VI 392<br />

от след<strong>в</strong>ащото: Способността да си поста<strong>в</strong>яме<br />

<strong>в</strong>ъобще как<strong>в</strong>ато и да е цел характеризира (за<br />

разлика от жи<strong>в</strong>отните) чо<strong>в</strong>ешкия род. Разум<strong>на</strong>та<br />

<strong>в</strong>оля, както и Дългът да допри<strong>на</strong>сяме чрез<br />

култи<strong>в</strong>иране <strong>на</strong> способности за изпълнение <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>й-различни цели за благото <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род,<br />

1 als weiter Pflichten;

Стр. 92 от 269<br />

като придоби<strong>в</strong>аме таки<strong>в</strong>а способности или ги<br />

раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>аме (доколкото ги имаме), са с<strong>в</strong>ързани с<br />

целта <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong> <strong>на</strong>шето собст<strong>в</strong>ено<br />

лице. Т. е., <strong>на</strong>ш Дълг е да култи<strong>в</strong>ираме грубите<br />

заложби <strong>на</strong> <strong>на</strong>шата природа, ед<strong>в</strong>а чрез което от<br />

жи<strong>в</strong>отно се издигаме до чо<strong>в</strong>ек: то<strong>в</strong>а,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, е <strong>само</strong> по себе си Дълг.<br />

Но, този Дълг е <strong>само</strong> етически, т. е.,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а широко задължение. Няма<br />

принцип <strong>на</strong> <strong>разума</strong>, който да предпис<strong>в</strong>а<br />

определено до къде да стигнем <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а<br />

култи<strong>в</strong>иране (разширение или изпра<strong>в</strong>ление <strong>на</strong><br />

способностите <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ения разсъдък, т. е. <strong>на</strong><br />

поз<strong>на</strong>нията и уменията). Също и различията <strong>в</strong><br />

ситуациите, <strong>в</strong> които чо<strong>в</strong>ек може да попадне,<br />

допълнително пра<strong>в</strong>ят т<strong>в</strong>ърде произ<strong>в</strong>олен избора<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>ида <strong>на</strong> занятието, за което чо<strong>в</strong>ек тряб<strong>в</strong>а да<br />

изгражда с<strong>в</strong>оя талант. Следо<strong>в</strong>ателно, тук няма<br />

закон <strong>на</strong> <strong>разума</strong> за постъпките, а има такъ<strong>в</strong> <strong>само</strong><br />

за максимата <strong>на</strong> постъпките, която гласи:<br />

„Изграждай с<strong>в</strong>оите душе<strong>в</strong>ни и телесни сили<br />

така, че да бъдат годни за <strong>в</strong>сички<br />

<strong>в</strong>се<strong>в</strong>ъзможни цели, които може да срещнеш,<br />

дори да не е сигурно, кои от тях могат да<br />

ста<strong>на</strong>т някога т<strong>в</strong>ои”.<br />

б) Културата <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ения морал.<br />

Най-<strong>в</strong>исшето морално съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о за<br />

чо<strong>в</strong>ека: то<strong>в</strong>а е да изпълня<strong>в</strong>а Дълга си, и то<br />

поради и заради самия Дълг (Законът да е не<br />

<strong>само</strong> пра<strong>в</strong>илото за постъпките, но също и<br />

техният моти<strong>в</strong>). На пръ<strong>в</strong> поглед то<strong>в</strong>а, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>,<br />

изглежда, като да е об<strong>в</strong>ързаност <strong>в</strong> тесния<br />

смисъл 1 <strong>на</strong> думата, и че принципът <strong>на</strong> Дълга<br />

по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а със строгостта и точността <strong>на</strong> Закон и<br />

легалността <strong>на</strong> постъпката, и ней<strong>на</strong>та<br />

моралност, т. е. и душе<strong>в</strong>ността <strong>на</strong> субекта. В<br />

дейст<strong>в</strong>ителност, обаче, Законът също и тук<br />

1 enge Verbindlichkeit;

Стр. 93 от 269<br />

по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а <strong>само</strong> максимата <strong>на</strong> постъпката, а<br />

именно, осно<strong>в</strong>анието <strong>на</strong> задължа<strong>в</strong>ането да се<br />

търси не <strong>в</strong> сети<strong>в</strong>ните подбуди (изгода или<br />

ущърб), а изцяло и <strong>на</strong>пълно <strong>в</strong> самия Закон:<br />

з<strong>на</strong>чи, самият Закон не по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а и самата<br />

постъпка. А за чо<strong>в</strong>ека не е <strong>в</strong>ъзможно така да<br />

<strong>на</strong>дникне <strong>в</strong> дълбините <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>еното си сърце,<br />

та да може <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги да е <strong>на</strong>пълно сигурен за<br />

чистотата <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оето морално <strong>на</strong>мерение и за<br />

искреността <strong>на</strong> душе<strong>в</strong>ността си; така е дори и<br />

при <strong>в</strong>сяка отдел<strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя постъпка, <strong>в</strong> чиято<br />

легалност не се съмня<strong>в</strong>аме. Често слабостта,<br />

която ни отклоня<strong>в</strong>а от риска <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>о<br />

престъпление, ние си я считаме за добродетел<br />

(която <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а и понятието за сила). И не са<br />

малци<strong>на</strong> тези, които може и да са <strong>в</strong>одили дълъг<br />

безукорен жи<strong>в</strong>от,<br />

VI 393<br />

но <strong>само</strong> защото са имали щастието да се<br />

разми<strong>на</strong>т с различни и многобройни изкушения;<br />

а колко чисто е било моралното душе<strong>в</strong>но<br />

съдържание при <strong>в</strong>сяка постъпка, то<strong>в</strong>а и за<br />

самите тях си оста<strong>в</strong>а скрито.<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, също и този Дълг — да<br />

преценя<strong>в</strong>аме стойността <strong>на</strong> постъпките си не<br />

<strong>само</strong> според легалността им, но също и според<br />

тях<strong>на</strong>та моралност (душе<strong>в</strong>ността) — е с широка<br />

задължителност; Законът по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а не самата<br />

<strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> постъпка <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ешката душа, а <strong>само</strong><br />

максимата <strong>на</strong> постъпката: „Да полагаме <strong>в</strong>сички<br />

усилия, щото мисълта за Дълга сама по себе<br />

си да бъде достатъчен подтик за <strong>в</strong>сички<br />

съобразни <strong>на</strong> Дълга постъпки!”<br />

VІІІ<br />

2.

Стр. 94 от 269<br />

Чуждото щастие като цел,<br />

която съще<strong>в</strong>ременно е и<br />

Дълг.<br />

VI 393<br />

а) Физическо добру<strong>в</strong>ане 1 .<br />

Благосклонността 2 може да бъде и<br />

безгранич<strong>на</strong>, тъй като при нея нищо не е нужно<br />

да се из<strong>в</strong>ърши. По-трудно, обаче, стоят нещата<br />

с благодеянието, и, <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече, когато то се<br />

<strong>в</strong>ърши не от симпатия (любо<strong>в</strong>) към Другия, а<br />

заради Дълга и тряб<strong>в</strong>а да е придружено със<br />

<strong>само</strong>жерт<strong>в</strong>а и <strong>на</strong>кърня<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>о<br />

собст<strong>в</strong>ено силно желание. А че то ни е Дълг, се<br />

<strong>в</strong>ижда от следното: Самолюбието ни не може да<br />

се отдели от потребността да бъдем обичани от<br />

Другите (да ни помагат <strong>в</strong> случай <strong>на</strong> нужда) и<br />

така да станем цел <strong>на</strong> Другите. Така<strong>в</strong>а ед<strong>на</strong><br />

максима не може да задължа<strong>в</strong>а по друг <strong>на</strong>чин,<br />

ос<strong>в</strong>ен чрез пригодността си да бъде <strong>в</strong>сеобщ<br />

Закон, следо<strong>в</strong>ателно, чрез <strong>в</strong>олята да се<br />

об<strong>в</strong>ържем да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им Другите <strong>на</strong>ша цел; така<br />

чуждото щастие ста<strong>в</strong>а цел, която съще<strong>в</strong>ременно<br />

е и Дълг.<br />

Така, обаче, чо<strong>в</strong>ек ще тряб<strong>в</strong>а да жерт<strong>в</strong>а<br />

заради Другите без <strong>на</strong>дежда за отплата част от<br />

собст<strong>в</strong>еното си благополучие, защото то<strong>в</strong>а ни е<br />

Дълг. А пък е не<strong>в</strong>ъзможно да се поста<strong>в</strong>ят<br />

определени граници, докъде може да се стигне<br />

с жерт<strong>в</strong>ането. Много за<strong>в</strong>иси, как<strong>в</strong>о за <strong>в</strong>секи,<br />

според него<strong>в</strong>ия си <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзприемане, ще<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а ед<strong>на</strong> истинска нужда: то<strong>в</strong>а тряб<strong>в</strong>а<br />

да се предоста<strong>в</strong>и <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи сам да определи.<br />

Защото, да съдейст<strong>в</strong>аме за щастието <strong>на</strong><br />

1 Physische Wohlfahrt;<br />

2 Das Wohlwollen;

Стр. 95 от 269<br />

Другите, като жерт<strong>в</strong>аме собст<strong>в</strong>еното си щастие<br />

(собст<strong>в</strong>ените истински нужди): то<strong>в</strong>а би било<br />

проти<strong>в</strong>оречаща сама <strong>на</strong> себе си максима, което<br />

ще проличи, ако бихме я <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>или<br />

уни<strong>в</strong>ерсален закон. Следо<strong>в</strong>ателно, този Дълг е<br />

такъ<strong>в</strong> <strong>само</strong> <strong>в</strong> широк смисъл. Той предоста<strong>в</strong>я<br />

широко поле за дейст<strong>в</strong>ие, <strong>в</strong> което да се <strong>в</strong>ърши<br />

по<strong>в</strong>ече или по-малко за тази цел, без да се<br />

посоч<strong>в</strong>ат определено границите <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а<br />

дейст<strong>в</strong>ие. Защото Законът <strong>в</strong>ажи <strong>само</strong> за<br />

максимите, не и за определените постъпки.<br />

VI 394<br />

б) Моралното благополучие 1 (salubritas 2<br />

moralis) <strong>на</strong> Другите също при<strong>на</strong>длежи към<br />

тяхното щастие и за <strong>на</strong>с е Дълг да съдейст<strong>в</strong>аме<br />

за него<strong>в</strong>ото осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане; то<strong>в</strong>а, обаче, е <strong>само</strong><br />

един негати<strong>в</strong>ен Дълг.<br />

Страданието, което чо<strong>в</strong>ек изпит<strong>в</strong>а поради<br />

угризенията <strong>на</strong> съ<strong>в</strong>естта, макар и причи<strong>на</strong>та да<br />

лежи <strong>в</strong> морала, <strong>в</strong>се пак, по с<strong>в</strong>оето <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ие е<br />

физическо — така, както е и тъгата, страхът и<br />

<strong>в</strong>сяко друго болезнено състояние. Да<br />

предпаз<strong>в</strong>ам Другия от спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ия <strong>в</strong>ътрешен<br />

укор не е мой Дълг; то<strong>в</strong>а си е него<strong>в</strong>а работа.<br />

Мой Дълг е, обаче, да не пра<strong>в</strong>я нищо тако<strong>в</strong>а,<br />

което според чо<strong>в</strong>ешката природа би могло да<br />

под<strong>в</strong>еде Другия към нещо, за което съ<strong>в</strong>естта му<br />

след то<strong>в</strong>а ще го мъчи — да го изкуши към<br />

позор<strong>на</strong> постъпка 3 . Няма, обаче, никак<strong>в</strong>и<br />

определени граници, към които да се придържа<br />

тази грижа за моралното благополучие <strong>на</strong><br />

Другите, поради което <strong>на</strong> нея се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а <strong>само</strong><br />

едно задължение <strong>в</strong> широкия смисъл <strong>на</strong> думата.<br />

1 Moralisches Wohlsein;<br />

2 здра<strong>в</strong>е; здра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>ност, леко<strong>в</strong>итост;<br />

3 welches man Skandal nennt;

Стр. 96 от 269<br />

ІХ.<br />

Как<strong>в</strong>о предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а Дългът<br />

<strong>на</strong> Добродетелта?<br />

VI 394<br />

Добродетелта предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а здра<strong>в</strong>и<strong>на</strong>та и<br />

силата <strong>на</strong> максимата <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека при<br />

изпълнението <strong>на</strong> Дълга. Всяка сила се поз<strong>на</strong><strong>в</strong>а<br />

по пречките, които може да преодолее. При<br />

добродетелта таки<strong>в</strong>а пречки са природните<br />

<strong>на</strong>клонности, които могат да <strong>в</strong>лязат <strong>в</strong> конфликт с<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еното <strong>на</strong>мерение. Чо<strong>в</strong>екът, с тези<br />

<strong>на</strong>клонности, сам предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а пречка. Така,<br />

Добродетелта не е <strong>само</strong> някак<strong>в</strong>о<br />

<strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ане (защото е <strong>в</strong>ъзможно и ед<strong>на</strong><br />

природ<strong>на</strong> <strong>на</strong>клонност да потиска друга): тя<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а принуда упражня<strong>в</strong>а<strong>на</strong> по<br />

принципа <strong>на</strong> <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>обода, чрез самата<br />

предста<strong>в</strong>а <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ения Дълг съгласно<br />

формалния него<strong>в</strong> закон.<br />

Всички задължения съдържат понятието за<br />

принуда чрез Зако<strong>на</strong>. Етическият Дълг съдържа<br />

<strong>само</strong> <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> принуда, докато пра<strong>в</strong>ният Дълг,<br />

<strong>на</strong>проти<strong>в</strong>, съдържа и така<strong>в</strong>а, за която е<br />

<strong>в</strong>ъзможно и <strong>в</strong>ъншно законодателст<strong>в</strong>ане. И д<strong>в</strong>ата<br />

<strong>в</strong>ида Дълг съдържат, следо<strong>в</strong>ателно, някак<strong>в</strong>а<br />

принуда: то<strong>в</strong>а може да бъде или<br />

<strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ане или принуда упражня<strong>в</strong>а<strong>на</strong> от<br />

Други. Морал<strong>на</strong>та способност за пър<strong>в</strong>ия <strong>в</strong>ид<br />

принуда можем да <strong>на</strong>речем добродетел, а<br />

произтичащата от така<strong>в</strong>а душе<strong>в</strong>ност (<strong>на</strong><br />

у<strong>в</strong>ажение към Зако<strong>на</strong>) постъпка —<br />

добродетел<strong>на</strong> (етич<strong>на</strong>) постъпка, дори и тога<strong>в</strong>а,<br />

когато задължението, което Законът <strong>в</strong>ъзлага е<br />

пра<strong>в</strong>но: именно учението за Добродетелта ни<br />

по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а да считаме за с<strong>в</strong>ято чо<strong>в</strong>ешкото пра<strong>в</strong>о.

Стр. 97 от 269<br />

Но, ако <strong>в</strong>ършим нещо добродетелно, то<strong>в</strong>а<br />

не оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, че по тази причи<strong>на</strong> то а<strong>в</strong>томатично<br />

ста<strong>в</strong>а Дълг <strong>на</strong> Добродетелта <strong>в</strong> собст<strong>в</strong>ения<br />

смисъл <strong>на</strong> думата. Споме<strong>на</strong>тото дейст<strong>в</strong>ие може<br />

да се от<strong>на</strong>ся и <strong>само</strong> до формалното <strong>в</strong><br />

максимата, Дългът <strong>на</strong> добродетелта, обаче, се<br />

от<strong>на</strong>ся до материята <strong>на</strong> максимата, а именно до<br />

VI 395<br />

цел, мисле<strong>на</strong> съще<strong>в</strong>ременно и като Дълг.<br />

Нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та об<strong>в</strong>ързаност към цели (как<strong>в</strong>ито<br />

може да има много), е <strong>само</strong> широка 1 , тъй като<br />

съдържа закон единст<strong>в</strong>ено за максимата <strong>на</strong><br />

постъпката. Целта <strong>на</strong> максимата, обаче, е<br />

материя (обект) <strong>на</strong> избора и зато<strong>в</strong>а, според<br />

разнообразието <strong>на</strong> законните цели, има и много<br />

различни <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е задължения. Тях <strong>на</strong>ричаме<br />

добродетелни задължения (officia 2 honestatis 3 )<br />

и те определят целите, които съще<strong>в</strong>ременно са<br />

и Дълг и са подчинени <strong>само</strong> <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободното<br />

<strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ане, а не <strong>на</strong> принудата <strong>на</strong> други<br />

хора,<br />

Добродетелта — като изграде<strong>на</strong>та <strong>в</strong><br />

здра<strong>в</strong>ата душе<strong>в</strong>ност съгласу<strong>в</strong>аност <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята с<br />

<strong>в</strong>секи Дълг — е, от формал<strong>на</strong> глед<strong>на</strong> точка,<br />

<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ед<strong>на</strong> и съща. С оглед, обаче, <strong>на</strong> целта <strong>на</strong><br />

постъпките, която цел съще<strong>в</strong>ременно ще е и<br />

Дълг, т. е. <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а (материалното), което тряб<strong>в</strong>а<br />

да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им с<strong>в</strong>оя цел, може да има много<br />

добродетели. Задължението <strong>на</strong> субекта към<br />

максимата <strong>на</strong> тези постъпки <strong>на</strong>ричаме Дълг <strong>на</strong><br />

добродетелта, който, следо<strong>в</strong>ателно, ще има<br />

много разно<strong>в</strong>идности.<br />

Върхо<strong>в</strong>ният принцип <strong>на</strong> учението за<br />

Добродетелта е: „Постъп<strong>в</strong>ай според така<strong>в</strong>а<br />

максима <strong>на</strong> целите си, придържането към<br />

1 nur eine weite ist;<br />

2 officium: дълг, задължение;<br />

3 honestas: чест, у<strong>в</strong>ажение; нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено достойнст<strong>в</strong>о;

Стр. 98 от 269<br />

която може да бъде <strong>в</strong>ъздиг<strong>на</strong>то <strong>в</strong> уни<strong>в</strong>ерсален<br />

закон за <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек!” Според този принцип,<br />

чо<strong>в</strong>екът предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а цел както за себе си, така<br />

и за Другите. И не е достатъчно чо<strong>в</strong>ек <strong>само</strong> да<br />

не е опра<strong>в</strong>омощен да използ<strong>в</strong>а като средст<strong>в</strong>о<br />

нито самия себе си, нито Другите (така<br />

поста<strong>в</strong>ени нещата, той би могъл да бъде и<br />

индиферентен към тях). Напроти<strong>в</strong>, изобщо за<br />

хората е Дълг, да считат чо<strong>в</strong>ека като цел за<br />

себе си. Този принцип <strong>на</strong> учението за<br />

добродетелта — като категоричен императи<strong>в</strong> —<br />

не подлежи <strong>на</strong> доказ<strong>в</strong>ане, но пък допуска<br />

дедукция от чистия практически разум. То<strong>в</strong>а,<br />

което може да бъде цел <strong>в</strong> отношението <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека към самия себе си и към Другите,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а цел според чистия практически<br />

разум. Чистият практически разум е изобщо<br />

способността ни да имаме цели, а пък да бъде<br />

по отношение <strong>на</strong> същите безразличен, т. е. да<br />

няма към тях интерес, би било проти<strong>в</strong>оречие.<br />

И<strong>на</strong>че, той не би определял и максимите за<br />

постъпките (които <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги съдържат някак<strong>в</strong>а цел)<br />

и, з<strong>на</strong>чи, не би бил никакъ<strong>в</strong> практически разум.<br />

Чистият разум, обаче, не може a <strong>priori</strong> да<br />

по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а никак<strong>в</strong>а цел, ос<strong>в</strong>ен доколкото я<br />

обя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а също и за Дълг, който тога<strong>в</strong>а <strong>на</strong>ричаме<br />

Дълг <strong>на</strong> добродетелта.<br />

Х.<br />

Върхо<strong>в</strong>ният принцип <strong>на</strong><br />

Учението за пра<strong>в</strong>ото е<br />

а<strong>на</strong>литически, а <strong>на</strong><br />

Учението за добродетелта —<br />

синтетически.<br />

VI 396

Стр. 99 от 269<br />

Външ<strong>на</strong>та принуда, може да бъде и ед<strong>на</strong><br />

съпроти<strong>в</strong>а, която, от с<strong>в</strong>оя стра<strong>на</strong>,<br />

проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>а <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>о препятст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong><br />

съгласу<strong>в</strong>а<strong>на</strong>та с уни<strong>в</strong>ерсални закони <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>обода (препятст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong> препятст<strong>в</strong>ието пред<br />

послед<strong>на</strong>та). Тази <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong> принуда <strong>в</strong>ъобще<br />

може да същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а съ<strong>в</strong>местно с цели и то<strong>в</strong>а е<br />

ясно от Зако<strong>на</strong> за проти<strong>в</strong>оречието 1 . Не е нужно<br />

да излизаме из<strong>в</strong>ън понятието <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата, за<br />

да разберем то<strong>в</strong>а; а целта, която <strong>в</strong> таки<strong>в</strong>а<br />

случаи чо<strong>в</strong>ек си поста<strong>в</strong>я, може да бъде как<strong>в</strong>ато<br />

си ще. Така, <strong>в</strong>исшият принцип <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ото е едно<br />

а<strong>на</strong>литично положение. А принципът <strong>на</strong><br />

учението за добродетелта, <strong>на</strong>проти<strong>в</strong>, излиза<br />

из<strong>в</strong>ън понятието <strong>на</strong> <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>обода. Той<br />

с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а — съгласно уни<strong>в</strong>ерсални закони — с<br />

то<strong>в</strong>а понятие също и някак<strong>в</strong>а цел, която пра<strong>в</strong>и<br />

да бъде Дълг. Този принцип, следо<strong>в</strong>ателно, е<br />

синтетичен, а него<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ъзможност е изложе<strong>на</strong><br />

<strong>в</strong> дедукцията му (§ ІХ) 2 .<br />

Така понятието за Дълга би<strong>в</strong>а разширено<br />

<strong>на</strong>д понятието <strong>на</strong> <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>обода, <strong>в</strong>кл. и <strong>на</strong>д<br />

ограничението <strong>на</strong>ложено чрез чисто<br />

формалното <strong>на</strong> пъл<strong>на</strong>та й съгласу<strong>в</strong>аност 3 |със<br />

Зако<strong>на</strong>|. Тук <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та принуда би<strong>в</strong>а заместе<strong>на</strong><br />

от <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>обода, т. е. от способността за<br />

<strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ане: то се осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а не<br />

посредст<strong>в</strong>ом <strong>на</strong>клонности, а от чистия<br />

практически разум (отх<strong>в</strong>ърлящ с презрение<br />

<strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>о тако<strong>в</strong>а посредничест<strong>в</strong>о). На дело<br />

разширя<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> понятието <strong>на</strong> добродетелния<br />

Дълг се състои <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а, че чрез него се поста<strong>в</strong>ят<br />

цели, от които пра<strong>в</strong>ото <strong>в</strong>ъобще се абстрахира: и<br />

с то<strong>в</strong>а Дългът се издига <strong>на</strong>д пра<strong>в</strong>ното<br />

задължение.<br />

1 Satz des Widerspruchs: „закон проти<strong>в</strong>оречия” или „principle of contradiction”; Вижте и<br />

<strong>на</strong> стр.235 от „Критика <strong>на</strong> чистия разум”, пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> проф. д-р Цеко Торбо<strong>в</strong>, <strong>в</strong>торо<br />

фототипно издание, Издателст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> БАН, 1992 г.;<br />

2 Виж § VІ 394;<br />

3 Zusammenstimmung;

Стр. 100 от 269<br />

В моралния императи<strong>в</strong> (и <strong>в</strong> необходимо<br />

предпоста<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та му с<strong>в</strong>обода) се съдържат<br />

<strong>в</strong>сички елементи съста<strong>в</strong>ящи понятието за<br />

пра<strong>в</strong>ния Дълг: Законът, способността (за<br />

изпълнението му), както и определящата<br />

максимата <strong>в</strong>оля. В по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>ащия Дълга <strong>на</strong><br />

добродетелта императи<strong>в</strong>, обаче, се доба<strong>в</strong>я —<br />

ос<strong>в</strong>ен понятието <strong>на</strong> <strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ането — още<br />

и понятието за цел: и то не така<strong>в</strong>а, как<strong>в</strong>ато<br />

имаме, а как<strong>в</strong>ато тряб<strong>в</strong>а да имаме и която цел,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, чистият практически разум<br />

съдържа <strong>в</strong> себе си. А <strong>в</strong>ърхо<strong>в</strong><strong>на</strong>та, безусло<strong>в</strong><strong>на</strong><br />

цел <strong>на</strong> чистия практически разум (която <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги е<br />

и Дълг) се състои <strong>в</strong> следното: Добродетелта да<br />

бъде сама за себе си с<strong>в</strong>оята собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> цел, а<br />

чрез заслугата, която оказ<strong>в</strong>а <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род —<br />

и с<strong>в</strong>оята собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>на</strong>града. [Добродетелта като<br />

идеал блести така ярко, че според чо<strong>в</strong>ешките<br />

мерки изглежда като да затъмня<strong>в</strong>а дори и<br />

самата с<strong>в</strong>ятост, която никога не е изкуша<strong>в</strong>а<strong>на</strong><br />

към как<strong>в</strong>ато и<br />

VI 397<br />

да е простъпка*. То<strong>в</strong>а, разбира се, е илюзия.<br />

Защото ние — нямайки друга мярка за степента<br />

<strong>на</strong> морал<strong>на</strong>та сила, ос<strong>в</strong>ен големи<strong>на</strong>та <strong>на</strong><br />

препятст<strong>в</strong>ията (таки<strong>в</strong>а за <strong>на</strong>с са <strong>на</strong>клонностите<br />

ни), които биха могли да бъдат преодоля<strong>в</strong>ани от<br />

нея — се под<strong>в</strong>еждаме да считаме субекти<strong>в</strong>ните<br />

усло<strong>в</strong>ия при преценката <strong>на</strong> ед<strong>на</strong> <strong>в</strong>еличи<strong>на</strong> с<br />

обекти<strong>в</strong>ните усло<strong>в</strong>ия за същата <strong>в</strong>еличи<strong>на</strong>].<br />

Когато, обаче, сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>аме добродетелта (като<br />

цел сама за себе си) с другите чо<strong>в</strong>ешки цели,<br />

<strong>в</strong>сяка от тях имаща с<strong>в</strong>оята пречка за<br />

преодоля<strong>в</strong>ане, <strong>в</strong>иждаме: стойността <strong>на</strong><br />

добродетелта като собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> цел <strong>на</strong> постъпката<br />

<strong>на</strong>д<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>а стойността <strong>на</strong> <strong>в</strong>сичките ползи от<br />

<strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>ите емпирични цели и печалби, които<br />

биха могли да бъдат следст<strong>в</strong>ие от нея.

Стр. 101 от 269<br />

Може, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, да се каже, че чо<strong>в</strong>ек е<br />

задължен към добродетелност (като морал<strong>на</strong><br />

сила). Защото <strong>на</strong>личието <strong>в</strong> него <strong>на</strong> тази<br />

способност (facultas) да преодоля<strong>в</strong>а заради<br />

с<strong>в</strong>ободата си <strong>в</strong>сички сети<strong>в</strong>ни проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ащи<br />

сили, може и тряб<strong>в</strong>а да се предполага.<br />

Неза<strong>в</strong>исимо от то<strong>в</strong>а, същата тази способност —<br />

като сила (robur) 1 — тряб<strong>в</strong>а и да се придоби<strong>в</strong>а<br />

чрез усъ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> морал<strong>на</strong>та<br />

моти<strong>в</strong>иро<strong>в</strong>ка (предста<strong>в</strong>ата за Зако<strong>на</strong>)<br />

посредст<strong>в</strong>ом <strong>на</strong>блюдение 2 (contemplatione) 3 <strong>на</strong><br />

достойнст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> Зако<strong>на</strong> <strong>на</strong> чистия разум <strong>в</strong> <strong>на</strong>с,<br />

а също и чрез упражнения (exercitio) 4 .<br />

Забележки:<br />

*-397 Чо<strong>в</strong>екътсъс<strong>в</strong>оитесинедостатъци<br />

еподобъротпълчищабез<strong>в</strong>оле<strong>в</strong>иангели<br />

-<br />

5 .<br />

Халер .<br />

1 т<strong>в</strong>ърдо дъбо<strong>в</strong>о дър<strong>в</strong>о; изделие от тако<strong>в</strong>а дър<strong>в</strong>о; т<strong>в</strong>ърдост, устойчи<strong>в</strong>ост;<br />

2 durch Betrachtung;<br />

3 contemplatio: <strong>на</strong>блюдение, съзерцание;<br />

4 exercitio: занятие, професия; упражнение;<br />

5 „Der Mensch mit seinen Mängeln Ist besser als das Heer von willenlosen Engeln”;<br />

В руския пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място има забележка <strong>в</strong> смисъл, че то<strong>в</strong>а било неточен<br />

цитат от стихот<strong>в</strong>орението „Über den Ursprung des Übels” <strong>на</strong> ш<strong>в</strong>ейцарския поет Albert<br />

Haller (1708-1777) . Точният текст бил: „Denn Gott liebt keinen Zwang, die Welt mit<br />

ihren Mängeln ist besser als ein Reich von willenlosen Engeln” („Защото Бог не обича<br />

принудата, с<strong>в</strong>етът с него<strong>в</strong>ите недостатъци е по-добър от царст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> без<strong>в</strong>оле<strong>в</strong>ите<br />

ангели”);<br />

Вижте и http://gutenberg.spiegel.de/?id=5&xid=1050&kapitel=2&cHash=6cd18a842e2:<br />

„Dann Gott liebt keinen Zwang, die Welt mit ihren Mängeln<br />

Ist besser als ein Reich von Willen-losen Engeln;<br />

Gott hält vor ungetan, was man gezwungen tut,<br />

Der Tugend Übung selbst wird durch die Wahl erst gut.”

Стр. 102 от 269<br />

XI.<br />

VI 398<br />

Съобразно <strong>на</strong> изложените по-горе<br />

осно<strong>в</strong>оположения можем да скицираме схемата<br />

<strong>на</strong> добродетелните задължения по следния<br />

<strong>на</strong>чин:<br />

Вътрешен Дълг <strong>на</strong> добродетелта<br />

Материалното <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong> добродетелта.<br />

1.<br />

Собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> цел,<br />

която съще<strong>в</strong>ременно<br />

е и мой Дълг<br />

(моето собст<strong>в</strong>ено<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о)<br />

3.<br />

Законът, който<br />

съще<strong>в</strong>ременно е и<br />

моти<strong>в</strong>,<br />

<strong>на</strong> което почи<strong>в</strong>а<br />

моралността<br />

2.<br />

Чужда цел,<br />

чието осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане<br />

съще<strong>в</strong>ременно е и<br />

мой Дълг<br />

(щастието <strong>на</strong> Ближния)<br />

4.<br />

Целта, която<br />

съще<strong>в</strong>ременно е и<br />

моти<strong>в</strong>,<br />

<strong>на</strong> което почи<strong>в</strong>а<br />

легалността<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>сички с<strong>в</strong>ободни определения <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята<br />

Формалното <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong> добродетелта.<br />

Външен Дълг <strong>на</strong> добродетелта

Стр. 103 от 269<br />

ХІІ.<br />

Естетически пред<strong>в</strong>арителни<br />

понятия <strong>в</strong>ъобще за<br />

<strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>остта <strong>на</strong> душата<br />

към понятия <strong>на</strong> Дълга.<br />

VI 399<br />

Касае се за таки<strong>в</strong>а морални качест<strong>в</strong>а, за<br />

които, ако чо<strong>в</strong>ек ги нямаше, не би могло да има<br />

и Дълг, който да го задължи да ги придобие.<br />

То<strong>в</strong>а са: моралното чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о, съ<strong>в</strong>естта, любо<strong>в</strong>та<br />

към ближния и у<strong>в</strong>ажението към самия себе си<br />

(<strong>само</strong>у<strong>в</strong>ажението). За тях не същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а<br />

никак<strong>в</strong>о задължение да ги притежа<strong>в</strong>аме, защото<br />

лежат <strong>в</strong> осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> моралността не като нейни<br />

обекти<strong>в</strong>ни усло<strong>в</strong>ия, а като субекти<strong>в</strong>ни усло<strong>в</strong>ия<br />

за <strong>в</strong>ъзприемането <strong>на</strong> понятието за Дълг. Те са<br />

<strong>на</strong>ши — природни, естетически и предхождащи<br />

— душе<strong>в</strong>ни заложби (praedispositio) 1 ,<br />

посредст<strong>в</strong>ом които понятията за Дълг ни<br />

<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ат. Притежа<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> тези заложби не<br />

може да се счита за Дълг; те са таки<strong>в</strong>а, които<br />

<strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек притежа<strong>в</strong>а и по силата <strong>на</strong> които<br />

може да се задължа<strong>в</strong>а. Съз<strong>на</strong>нието ни за тези<br />

заложби няма емпирически произход, а е <strong>само</strong><br />

едно следст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong> моралния<br />

закон <strong>в</strong>ърху душата.<br />

1 нещо дадено пред<strong>в</strong>арително; предразположение;

Стр. 104 от 269<br />

ХІІ.<br />

А. Морално чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о.<br />

VI 399<br />

Моралното чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о: то<strong>в</strong>а е способността ни<br />

да <strong>в</strong>ъзприемаме удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие или<br />

неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, които са пораждани от<br />

съз<strong>на</strong>нието <strong>само</strong> за съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>ието или<br />

проти<strong>в</strong>оречието <strong>на</strong> <strong>на</strong>шата постъпка спрямо<br />

зако<strong>на</strong> <strong>на</strong> Дълга. Всяко определяне <strong>на</strong> избора ни<br />

към някак<strong>в</strong>а постъпка, обаче, тръг<strong>в</strong>а от<br />

предста<strong>в</strong>ата за <strong>в</strong>ъзмож<strong>на</strong>та постъпка и ми<strong>на</strong><strong>в</strong>а<br />

през чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие или<br />

неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие предиз<strong>в</strong>икани от интереса към<br />

самата постъпка или към нейния резултат. В<br />

този процес естетическото ни състояние<br />

(породено от <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието <strong>в</strong>ърху <strong>в</strong>ътрешните<br />

сети<strong>в</strong>а) би<strong>в</strong>а или патологично или морално<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о. Пър<strong>в</strong>ото предхожда предста<strong>в</strong>ата за<br />

Зако<strong>на</strong>; моралното след<strong>в</strong>а тази предста<strong>в</strong>а.<br />

Не може да има Дълг, който да ни об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а<br />

да имаме или да придобием морално чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о.<br />

Защото <strong>в</strong>сяко съз<strong>на</strong>ние за об<strong>в</strong>ързаност<br />

предполага <strong>на</strong>личието <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о: чрез<br />

него се осъз<strong>на</strong><strong>в</strong>а <strong>само</strong>то лежащо <strong>в</strong> понятието за<br />

Дълга принуждение. А <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек (бидейки<br />

морално същест<strong>в</strong>о) има из<strong>на</strong>чално <strong>в</strong> себе си<br />

то<strong>в</strong>а морално чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о; <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ръзка с него можем<br />

да имаме единст<strong>в</strong>ено задължението да го<br />

култи<strong>в</strong>ираме, както и сами да се укреп<strong>в</strong>аме<br />

морално

Стр. 105 от 269<br />

VI 400<br />

чрез <strong>в</strong>ъзхищението, което поражда него<strong>в</strong>ият<br />

непостижим произход, което пролича<strong>в</strong>а, когато<br />

то<strong>в</strong>а чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о би<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъзбуждано <strong>на</strong>й-силно чрез<br />

самата ед<strong>на</strong> предста<strong>в</strong>а <strong>на</strong> <strong>разума</strong> |за Дълга| <strong>в</strong><br />

с<strong>в</strong>оя чист <strong>в</strong>ид, с<strong>в</strong>ободен от <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>о<br />

патологично <strong>в</strong>ъзбуждане.<br />

Неподходящо е да <strong>на</strong>ричаме то<strong>в</strong>а чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о<br />

морално сети<strong>в</strong>о. Защото под „сети<strong>в</strong>о” <strong>на</strong>й-общо<br />

се разбира <strong>на</strong>шата теоретич<strong>на</strong>, отнесе<strong>на</strong> към<br />

някакъ<strong>в</strong> предмет, поз<strong>на</strong><strong>в</strong>ател<strong>на</strong> способност за<br />

<strong>в</strong>ъзприемане. Напроти<strong>в</strong>, моралното чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о<br />

(както и изобщо удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието или<br />

неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието) е <strong>само</strong> субекти<strong>в</strong>но и не да<strong>в</strong>а<br />

никак<strong>в</strong>о поз<strong>на</strong>ние. Няма чо<strong>в</strong>ек, който да е без<br />

морално чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о: при пъл<strong>на</strong> не<strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>ост<br />

към то<strong>в</strong>а усещане той би бил нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено<br />

мъртъ<strong>в</strong>. И, ако (да го кажем <strong>на</strong> езика <strong>на</strong><br />

лекарите) морал<strong>на</strong>та жизне<strong>на</strong> сила би<br />

преустано<strong>в</strong>ила някога <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието си <strong>в</strong>ърху<br />

то<strong>в</strong>а чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о, тога<strong>в</strong>а чо<strong>в</strong>ешкият род (като по<br />

химически закони) би се разт<strong>в</strong>орил <strong>в</strong><br />

жи<strong>в</strong>отинския с<strong>в</strong>ят и без<strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ратно смесил с<br />

масата от други природни същест<strong>в</strong>а. Ние, обаче,<br />

нямаме за (нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еното) Добро и Зло така<br />

също така никак<strong>в</strong>о сети<strong>в</strong>о, както и за исти<strong>на</strong>та,<br />

макар че често се изразя<strong>в</strong>аме така. А, което<br />

имаме, то<strong>в</strong>а е способността ни при с<strong>в</strong>ободен<br />

избор да <strong>в</strong>ъзприемаме <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието<br />

упражня<strong>в</strong>ано <strong>в</strong>ърху него от чистия практически<br />

разум (и от него<strong>в</strong>ия закон); то<strong>в</strong>а е и то, което ние<br />

<strong>на</strong>ричаме морално чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о.

Стр. 106 от 269<br />

ХІІ.<br />

Б) За съ<strong>в</strong>естта.<br />

VI 400<br />

И съ<strong>в</strong>естта, също като моралното чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о,<br />

не е нещо, което да се придоби<strong>в</strong>а. Няма и Дълг<br />

да си <strong>на</strong>ба<strong>в</strong>яме съ<strong>в</strong>ест, защото <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек —<br />

бидейки нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено същест<strong>в</strong>о — из<strong>на</strong>чално си я<br />

има <strong>в</strong> себе си. Да сме задължени да имаме<br />

съ<strong>в</strong>ест, би оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>ало като да кажем: „Да имаме<br />

задължението да приз<strong>на</strong><strong>в</strong>аме задължения”.<br />

Защото съ<strong>в</strong>естта е практическият разум, който<br />

при <strong>в</strong>сяка имаща отношение към Зако<strong>на</strong><br />

постъпка предста<strong>в</strong>я — за осъждане или за<br />

опра<strong>в</strong>дание — пред чо<strong>в</strong>ека него<strong>в</strong>ия Дълг.<br />

Съ<strong>в</strong>естта <strong>в</strong>зима отношение, следо<strong>в</strong>ателно, не<br />

към някакъ<strong>в</strong> обект, а единст<strong>в</strong>ено към субекта (за<br />

да <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>а с този си акт <strong>в</strong>ърху моралното му<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о). З<strong>на</strong>чи, съ<strong>в</strong>естта е един неизбежен<br />

факт, а не някак<strong>в</strong>о задължение и Дълг. И зато<strong>в</strong>а,<br />

фактически, когато каз<strong>в</strong>аме за някого: „Този<br />

чо<strong>в</strong>ек няма съ<strong>в</strong>ест,” с то<strong>в</strong>а искаме да кажем, че<br />

той не обръща <strong>в</strong>нимание <strong>на</strong> нейните съждения.<br />

Защото, ако <strong>на</strong>исти<strong>на</strong> нямаше съ<strong>в</strong>ест, той не би<br />

могъл да преценя<strong>в</strong>а постъпката като съобраз<strong>на</strong><br />

<strong>на</strong> Дълга, нито пък да се укоря<strong>в</strong>а, че го е<br />

<strong>на</strong>рушил;<br />

VI 401<br />

з<strong>на</strong>чи този чо<strong>в</strong>ек не би могъл и да си мисли,<br />

дали е длъжен да има съ<strong>в</strong>ест.<br />

Тук подми<strong>на</strong><strong>в</strong>ам класифицирането <strong>на</strong><br />

съ<strong>в</strong>естта <strong>на</strong> <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е, а обръщам <strong>в</strong>нимание <strong>само</strong><br />

<strong>на</strong> нещо, което след<strong>в</strong>а от изложеното току-що, а<br />

именно, че изразът „заблужда<strong>в</strong>аща се съ<strong>в</strong>ест” е<br />

ед<strong>на</strong> безсмислица. Защото при обекти<strong>в</strong><strong>на</strong>та

Стр. 107 от 269<br />

преценка, дали ед<strong>на</strong> постъпка е <strong>на</strong>ш Дълг или<br />

не е, можем, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, понякога и да се<br />

сгрешим. При субекти<strong>в</strong><strong>на</strong>та преценка, обаче,<br />

когато чрез с<strong>в</strong>оя практически (<strong>в</strong> случая съдещ)<br />

разум отсъждаме, дали сме подлагали тази<br />

постъпка <strong>на</strong> каза<strong>на</strong>та обекти<strong>в</strong><strong>на</strong> преценка, ние<br />

не можем да сгрешим. Защото, и<strong>на</strong>че, <strong>в</strong>ъобще<br />

не бихме преценя<strong>в</strong>али практически и,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, нямаше да има нито нещо<br />

грешно, нито нещо <strong>в</strong>ярно. Безсъ<strong>в</strong>естността,<br />

з<strong>на</strong>чи, не е някак<strong>в</strong>а липса <strong>на</strong> съ<strong>в</strong>ест, а<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а склонност да не обръщаме<br />

<strong>в</strong>нимание <strong>на</strong> ней<strong>на</strong>та преценка. Когато, обаче,<br />

чо<strong>в</strong>ек съз<strong>на</strong><strong>в</strong>а, че е дейст<strong>в</strong>ал по съ<strong>в</strong>ест, тога<strong>в</strong>а<br />

— що се от<strong>на</strong>ся до <strong>в</strong>и<strong>на</strong> или липса <strong>на</strong> <strong>в</strong>и<strong>на</strong> — от<br />

него не може да се изиск<strong>в</strong>а нищо по<strong>в</strong>ече. Нему<br />

<strong>само</strong> <strong>на</strong>длежи да проясня<strong>в</strong>а разсъдъка си, кое е,<br />

или не е, него<strong>в</strong> Дълг. А когато се стигне (или<br />

<strong>в</strong>ече се е стиг<strong>на</strong>ло) до самата постъпка, тога<strong>в</strong>а<br />

— и да искаме и да не искаме — съ<strong>в</strong>естта сама<br />

ни го<strong>в</strong>ори, и то неизбежно. Следо<strong>в</strong>ателно, да<br />

постъп<strong>в</strong>аме по съ<strong>в</strong>ест <strong>само</strong> по себе си не би<br />

могло да ни бъде Дълг: ако беше така, тряб<strong>в</strong>аше<br />

да има и някак<strong>в</strong>а <strong>в</strong>тора съ<strong>в</strong>ест, та с нея да<br />

осъз<strong>на</strong><strong>в</strong>аме акто<strong>в</strong>ете <strong>на</strong> пър<strong>в</strong>ата.<br />

Нашият Дълг тук единст<strong>в</strong>ено е да<br />

култи<strong>в</strong>ираме с<strong>в</strong>оята съ<strong>в</strong>ест, да изостряме<br />

<strong>в</strong>ниманието си към гласа <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя <strong>в</strong>ътрешен<br />

съдия, както и да използ<strong>в</strong>аме <strong>в</strong>сички средст<strong>в</strong>а<br />

(з<strong>на</strong>чи, то<strong>в</strong>а е <strong>само</strong> индиректен Дълг), за да му<br />

осигурим подчинението си.

Стр. 108 от 269<br />

XII<br />

В) За чо<strong>в</strong>еколюбието.<br />

VI 401<br />

Любо<strong>в</strong>та е <strong>в</strong>ъпрос <strong>на</strong> усещане и чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о, а<br />

не <strong>на</strong> желание и <strong>в</strong>оля. Аз обичам, не защото го<br />

искам, а още по-малко, защото тряб<strong>в</strong>а (да бъда<br />

принуден към любо<strong>в</strong>); з<strong>на</strong>чи, някакъ<strong>в</strong> Дълг да<br />

обичам ще предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а ед<strong>на</strong> безсмислица. Но<br />

благо<strong>в</strong>олението (amor benevolentiae) 1 , може —<br />

като дейст<strong>в</strong>ие — да бъде, обаче, подчинено <strong>на</strong><br />

закон <strong>на</strong> Дълга. А често безкористното<br />

благо<strong>в</strong>оление спрямо хората също би<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong>ричано (макар и т<strong>в</strong>ърде неподходящо) любо<strong>в</strong>.<br />

Когато, дори, се касае не за щастието <strong>на</strong><br />

Ближния, а за пълното и добро<strong>в</strong>олно отда<strong>в</strong>ане<br />

<strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ените цели <strong>на</strong> целите <strong>на</strong> някое друго<br />

(па било то и с<strong>в</strong>ръхчо<strong>в</strong>ешко) същест<strong>в</strong>о, пак се<br />

каз<strong>в</strong>а, че то<strong>в</strong>а било любо<strong>в</strong>, която ни била също<br />

и Дълг. Всеки Дълг, обаче, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

някак<strong>в</strong>а принуда, някак<strong>в</strong>о принужда<strong>в</strong>ане, дори и<br />

да е <strong>само</strong>принужда<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>ие със<br />

Зако<strong>на</strong>. Но, не е ста<strong>на</strong>ло от любо<strong>в</strong> то<strong>в</strong>а, което<br />

се <strong>в</strong>ърши по принуда.<br />

VI 402<br />

Наш Дълг е да <strong>в</strong>ършим според<br />

<strong>в</strong>ъзможностите си Добро <strong>на</strong> Другите, <strong>в</strong>се едно,<br />

дали ги обичаме или не. И този Дълг не губи<br />

никак от с<strong>в</strong>оето з<strong>на</strong>чение поради то<strong>в</strong>а, че (за<br />

съжаление) за <strong>на</strong>шата порода — след като я<br />

опоз<strong>на</strong>ем по-добре — ще тряб<strong>в</strong>а да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им<br />

тъжния из<strong>в</strong>од, че не е особено достой<strong>на</strong> за<br />

любо<strong>в</strong>. Омразата към чо<strong>в</strong>ека, <strong>на</strong>проти<strong>в</strong>, <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги е<br />

от<strong>в</strong>ратител<strong>на</strong>, дори и да не се състои <strong>в</strong><br />

дейст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>в</strong>раждебност, а <strong>само</strong> <strong>в</strong> пълното<br />

1 benevolentia: благосклонност, доброжелателст<strong>в</strong>о, благо<strong>в</strong>оление;

Стр. 109 от 269<br />

обръщане <strong>на</strong> гръб <strong>на</strong> хората (<strong>в</strong> отшелническа<br />

мизантропия 1 ). Но благо<strong>в</strong>олението си оста<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги <strong>на</strong>ш Дълг — дори и спрямо<br />

чо<strong>в</strong>екомразеца; него, разбира се, не можем да<br />

харес<strong>в</strong>аме, но можем да му сторим Добро.<br />

А да мразим порока <strong>в</strong> хората, нито ни е<br />

Дълг, нито е проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> Дълга: то<strong>в</strong>а е <strong>само</strong><br />

някак<strong>в</strong>о чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> от<strong>в</strong>ращение към порока, без<br />

<strong>в</strong>олята да има някак<strong>в</strong>о <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ие <strong>в</strong>ърху то<strong>в</strong>а<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о, нито пък, обратното, то <strong>в</strong>ърху <strong>в</strong>олята.<br />

Да се пра<strong>в</strong>и Добро е Дълг. Който пра<strong>в</strong>и то<strong>в</strong>а<br />

често, а и постига добродетелните си<br />

<strong>на</strong>мерения, <strong>на</strong>края достига и до там, че започ<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong>исти<strong>на</strong> да обича този, комуто е <strong>в</strong>ършил<br />

Добро. Когато, следо<strong>в</strong>ателно, се каз<strong>в</strong>а: че<br />

тряб<strong>в</strong>а да обичаме с<strong>в</strong>оя Ближен като себе си 2 ,<br />

то<strong>в</strong>а не з<strong>на</strong>чи, че тряб<strong>в</strong>а непосредст<strong>в</strong>ено (<strong>на</strong>й<strong>на</strong>пред)<br />

да обичаме и посредст<strong>в</strong>ом тази любо<strong>в</strong><br />

(след то<strong>в</strong>а) да <strong>в</strong>ършим Добро. Напроти<strong>в</strong>, то<strong>в</strong>а<br />

оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а: „Пра<strong>в</strong>и <strong>на</strong> Ближния си Добро и<br />

<strong>в</strong>ършенето <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а Добро ще задейст<strong>в</strong>а <strong>в</strong><br />

теб чо<strong>в</strong>еколюбието (като <strong>на</strong><strong>в</strong>ик и умение за<br />

<strong>в</strong>ършене <strong>на</strong> Добро)!”<br />

Така, практическата любо<strong>в</strong> (amor<br />

benevolentiae) се я<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а като следст<strong>в</strong>ие от<br />

<strong>в</strong>ършенето <strong>на</strong> Добро. Единст<strong>в</strong>ено директ<strong>на</strong><br />

любо<strong>в</strong> си оста<strong>в</strong>а, з<strong>на</strong>чи, <strong>само</strong> любо<strong>в</strong>та поради<br />

харес<strong>в</strong>ане (amor complacentiae) 3 . Но, да бъдем<br />

задължа<strong>в</strong>ани към така<strong>в</strong>а любо<strong>в</strong> (като към<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие непосредст<strong>в</strong>ено с<strong>в</strong>ързано с<br />

предста<strong>в</strong>ата за същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> някакъ<strong>в</strong><br />

предмет), т. е., да тряб<strong>в</strong>а да бъдем<br />

принужда<strong>в</strong>ани към удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, би било<br />

проти<strong>в</strong>оречи<strong>в</strong>о.<br />

ХІІ.<br />

1 der separatistischen Misanthropie;<br />

2 Марк 12:31, Ле<strong>в</strong>ити 19:18; Римляни 13:9;<br />

3 complacentia: удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, <strong>на</strong>слаждение;

Стр. 110 от 269<br />

Г) За у<strong>в</strong>ажението.<br />

VI 402<br />

У<strong>в</strong>ажението (reverentia), също така, е нещо<br />

чисто субекти<strong>в</strong>но — чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о от особен <strong>в</strong>ид — и<br />

не предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а преценка за предмет,<br />

създа<strong>в</strong>ането или раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> която да ни е<br />

Дълг. Защото, ако у<strong>в</strong>ажението беше Дълг, то,<br />

като Дълг, би могло да ни бъде предста<strong>в</strong>ено<br />

<strong>само</strong> чрез у<strong>в</strong>ажението, което имаме за него. Но,<br />

да имаме, следо<strong>в</strong>ателно, за него Дълг: то<strong>в</strong>а би<br />

било същото, като да имаме Дълг да имаме<br />

Дълг. И зато<strong>в</strong>а ще е непра<strong>в</strong>илно, ако кажем:<br />

„Самоу<strong>в</strong>ажението е Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека”. Напроти<strong>в</strong>,<br />

по-скоро, би тряб<strong>в</strong>ало да кажем: „Законът <strong>в</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека неизбежно го принужда<strong>в</strong>а<br />

VI 403<br />

към у<strong>в</strong>ажение спрямо собст<strong>в</strong>еното му<br />

същест<strong>в</strong>о”. У<strong>в</strong>ажението, то<strong>в</strong>а (с<strong>в</strong>оего рода)<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о лежи <strong>в</strong> осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> определени<br />

задължения, т. е. <strong>на</strong> определени постъпки, които<br />

са съ<strong>в</strong>местими с Дълга спрямо самия себе си, а<br />

не че чо<strong>в</strong>екът имал Дълг <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажение към себе<br />

си. Защото субектът тряб<strong>в</strong>а да има пър<strong>в</strong>ом<br />

у<strong>в</strong>ажение към самия Закон <strong>в</strong> себе си, за да може<br />

<strong>в</strong>ъобще да си мисли, че нещо предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

него<strong>в</strong> Дълг.

Стр. 111 от 269<br />

ХІІІ.<br />

Общи осно<strong>в</strong>оположения <strong>на</strong><br />

метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите<br />

при разглеждането <strong>на</strong> чистото<br />

учение за добродетелта.<br />

VI 403<br />

Пър<strong>в</strong>о: За един и същи Дълг може да има<br />

<strong>само</strong> едно единст<strong>в</strong>ено осно<strong>в</strong>ание за<br />

задължа<strong>в</strong>ане. И, ако за този Дълг се при<strong>в</strong>еждат<br />

д<strong>в</strong>е или по<strong>в</strong>ече доказателст<strong>в</strong>а, то<strong>в</strong>а ще е<br />

сигурен з<strong>на</strong>к, че: или няма никак<strong>в</strong>о <strong>в</strong>алидно<br />

доказателст<strong>в</strong>о, или пък се касае за няколко<br />

различни задължения, които погрешно са<br />

считани за един и същи Дълг.<br />

Всички морални доказателст<strong>в</strong>а (като<br />

философски) могат да бъдат при<strong>в</strong>еждани <strong>само</strong><br />

посредст<strong>в</strong>ом поз<strong>на</strong>ния <strong>на</strong> <strong>разума</strong> от понятия, а<br />

не — както ги предста<strong>в</strong>я математиката — чрез<br />

конструиране <strong>на</strong> понятията. При последните е<br />

разрешено да има множест<strong>в</strong>о доказателст<strong>в</strong>а за<br />

едно и също положение, защото <strong>в</strong> априорния<br />

<strong>на</strong>глед е <strong>в</strong>ъзможно да има множест<strong>в</strong>о<br />

определения <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> един обект, а<br />

<strong>в</strong>сяко от доказателст<strong>в</strong>ата да <strong>в</strong>оди към едно и<br />

също осно<strong>в</strong>ание. Да <strong>в</strong>земем, <strong>на</strong>пример, Дълга за<br />

истинността. Ако за него ще при<strong>в</strong>еждаме като<br />

доказателст<strong>в</strong>о <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред щетата, която лъжата<br />

причиня<strong>в</strong>ала <strong>на</strong> другите люде, а после — също<br />

като друго доказателст<strong>в</strong>о — и недостойнст<strong>в</strong>ото<br />

<strong>на</strong> лъжеца и <strong>на</strong>кърня<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението към<br />

самия себе си, то <strong>в</strong> пър<strong>в</strong>ия случай ще доказ<strong>в</strong>аме<br />

Дълга за благо<strong>в</strong>оление, з<strong>на</strong>чи, не този за<br />

истинността, чието доказателст<strong>в</strong>о търсим, и<br />

така, следо<strong>в</strong>ателно, ще доказ<strong>в</strong>аме някакъ<strong>в</strong> друг

Стр. 112 от 269<br />

Дълг. А за многото доказателст<strong>в</strong>а за едно и<br />

също положение, можем да кажем следното:<br />

Така някои се утеша<strong>в</strong>ат, че големият брой <strong>на</strong><br />

аргументите ще компенсира неосно<strong>в</strong>ателността<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>секи отделен аргумент; а то<strong>в</strong>а е един<br />

съ<strong>в</strong>сем нефилософски инструмент и изда<strong>в</strong>а<br />

лука<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о и неискреност. Защото различните, но<br />

недостатъчни осно<strong>в</strong>ания, дори и <strong>в</strong>сички <strong>на</strong>едно,<br />

едно до друго, не си до<strong>на</strong>ждат липсата нито <strong>на</strong><br />

определеност, нито <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>доподобност. А<br />

доказателст<strong>в</strong>ата тряб<strong>в</strong>а — като причи<strong>на</strong> и<br />

следст<strong>в</strong>ие и поста<strong>в</strong>ени <strong>в</strong> ед<strong>на</strong> линия — да<br />

прогресират към достатъчното осно<strong>в</strong>ание<br />

VI 404<br />

и <strong>само</strong> така могат да бъдат доказ<strong>в</strong>ащи. И, <strong>в</strong>се<br />

пак, използ<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> множест<strong>в</strong>о доказателст<strong>в</strong>а<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а ед<strong>на</strong> обичай<strong>на</strong> х<strong>в</strong>атка <strong>в</strong><br />

реториката.<br />

Второ: Тряб<strong>в</strong>а да търсим разликата между<br />

добродетелта и порока не <strong>в</strong> степента <strong>на</strong><br />

придържане към определени максими, а<br />

единст<strong>в</strong>ено <strong>в</strong> специфичните им качест<strong>в</strong>а (<strong>в</strong><br />

отношението им към Зако<strong>на</strong>). С други думи,<br />

прех<strong>в</strong>аленото осно<strong>в</strong>оположение (<strong>на</strong> Аристотел 1 ),<br />

поста<strong>в</strong>ящо добродетелта <strong>в</strong> средата между д<strong>в</strong>а<br />

порока, е не<strong>в</strong>ярно*.<br />

Например, доброто стопанис<strong>в</strong>ане би<strong>в</strong>а<br />

предста<strong>в</strong>яно, че уж стояло по средата между<br />

д<strong>в</strong>а порока: между разточителст<strong>в</strong>ото и<br />

с<strong>в</strong>идли<strong>в</strong>остта. Не можем, обаче, да предста<strong>в</strong>яме<br />

доброто стопанис<strong>в</strong>ане (като добродетел) така,<br />

като че се било постигало — <strong>в</strong> случая с<br />

1 На то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од има забележка, според която споме<strong>на</strong>тото<br />

осно<strong>в</strong>оположение Аристотел защита<strong>в</strong>ал <strong>в</strong> съчинението си «Никомахо<strong>в</strong>а етика», книга<br />

ІІ, гла<strong>в</strong>а 5(VІ). Добродетелта предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ала средата между д<strong>в</strong>а порока — единият от<br />

излишък, а другият от недостиг — и същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ала доколкото сме се стремели към<br />

тази среда.<br />

Вижте „Nicomachean Ethics” ( http://<br />

www.<br />

constitution.<br />

org/<br />

ari/<br />

ethic_02.<br />

htm ) и<br />

„Никомахо<strong>в</strong>а этика” ( http://khazarzar.skeptik.net/books/aristot/nic.htm );

Стр. 113 от 269<br />

разточителст<strong>в</strong>ото — чрез постепенното<br />

<strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> разходите (с пестене), нито пък<br />

чрез тяхното у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ането от стра<strong>на</strong> <strong>на</strong><br />

отдадения <strong>на</strong> <strong>в</strong>тория порок стопанин; така като<br />

че ли така тези д<strong>в</strong>а порока, д<strong>в</strong>ижейки се <strong>в</strong><br />

<strong>на</strong>срещни посоки, щели да се съберат <strong>в</strong><br />

добродетелта <strong>на</strong> доброто стопанис<strong>в</strong>ане. А<br />

исти<strong>на</strong>та е, че <strong>в</strong>секи от тези д<strong>в</strong>а порока има<br />

с<strong>в</strong>оята собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> максима, която необходимо<br />

проти<strong>в</strong>оречи <strong>на</strong> другата.<br />

Също така не може — и <strong>на</strong> същите<br />

осно<strong>в</strong>ания — един порок да бъде обясня<strong>в</strong>ан<br />

нито чрез по-интензи<strong>в</strong>ното, отколкото е<br />

целесъобразно, осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> определени<br />

<strong>на</strong>мерения (e.g. Prodigalitas est excessus in<br />

consumendis opibus) 1 , нито чрез по<strong>в</strong>ечето,<br />

отколкото е подходящо, <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> тези <strong>на</strong>мерения (e.g.<br />

Avaritia est defectus etc.) 2 Но, така не се<br />

определя дори и степента <strong>на</strong> интензи<strong>в</strong>ност <strong>на</strong><br />

дейст<strong>в</strong>ието, а пък от нея уж за<strong>в</strong>исело <strong>в</strong>сичко,<br />

т. е, дали по<strong>в</strong>едението било или не било<br />

съобразено с Дълга; зато<strong>в</strong>а и този <strong>на</strong>чин не<br />

може да служи за обяснение <strong>на</strong> разликата<br />

между добродетелта и порока.<br />

Трето: Етическите задължения не тряб<strong>в</strong>а<br />

да се преценя<strong>в</strong>ат според способността, която<br />

субектът си припис<strong>в</strong>а да задо<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>а<br />

изиск<strong>в</strong>анията <strong>на</strong> Зако<strong>на</strong>. Обратното,<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та способност <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека тряб<strong>в</strong>а да<br />

бъде цене<strong>на</strong> според категорически по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>ащия<br />

Закон. Т. е., тряб<strong>в</strong>а да ценим етическите<br />

задължения не според емпиричното ни<br />

поз<strong>на</strong>ние, което<br />

VI 405<br />

1 <strong>на</strong>пр., прахосничест<strong>в</strong>ото е излишест<strong>в</strong>о при разход<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> благата;<br />

2 <strong>на</strong>пр., скъперничест<strong>в</strong>ото е недостатъчност и т. н.;

Стр. 114 от 269<br />

имаме за чо<strong>в</strong>ека, а според рацио<strong>на</strong>лното<br />

поз<strong>на</strong>ние, как<strong>в</strong>и те тряб<strong>в</strong>а да бъдат съобразно<br />

<strong>на</strong> идеята за чо<strong>в</strong>ешкия род.<br />

Тези три максими <strong>на</strong> <strong>на</strong>учното третиране <strong>на</strong><br />

учението за добродетелта са проти<strong>в</strong>оположни<br />

<strong>на</strong> дре<strong>в</strong>ните апофтегми 1 :<br />

1) Има <strong>само</strong> ед<strong>на</strong> добродетел и <strong>само</strong> един<br />

порок.<br />

2) Добродетелта предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

съблюда<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> средния път между<br />

проти<strong>в</strong>оположните мнения.<br />

3) Добродетелта тряб<strong>в</strong>а да се <strong>на</strong>уча<strong>в</strong>а<br />

(подобно <strong>на</strong> благоразумието) от опита.<br />

Забележки: 2<br />

*-404 Обичайнитеформулипри<strong>на</strong>длежащи — поизказаси<br />

— <strong>на</strong>класическатаетикаmedio : tutissimus ibis 3 ; omne<br />

nimium vertitur in vitium 4 ; est modus in rebus 5 , etc.; medium<br />

tenuere beati 6 ; insani sapiens nomen habeat etc. 7 съдържат<br />

плиткамъдростбезкак<strong>в</strong>итоидаеопределенипринципи<br />

,<br />

.<br />

Защототазисредамеждуд<strong>в</strong>атапределакойщемия<br />

,<br />

,<br />

покажеСкъперничест<strong>в</strong>отокатопороксеотлича<strong>в</strong>аот<br />

?<br />

( )<br />

пестели<strong>в</strong>осттакатодобродетел ( ), не с то<strong>в</strong>а , че се<br />

прекаля<strong>в</strong>алоспослед<strong>на</strong>тапото<strong>в</strong>ачепредста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>аедин<br />

, ,<br />

съ<strong>в</strong>семдругпринципмаксима<strong>на</strong>стопанис<strong>в</strong>анеаименно<br />

( )<br />

, ,<br />

чесубектътопределяцелта<strong>на</strong>стопанис<strong>в</strong>анетоне<strong>в</strong>то<strong>в</strong>адасе<br />

полз<strong>в</strong>аотимущест<strong>в</strong>осиа , — отказ<strong>в</strong>айкисеотполз<strong>в</strong>ането —<br />

<strong>само</strong><strong>в</strong> притежа<strong>в</strong>анетому . Същотакаи порокът<strong>на</strong><br />

прахосничест<strong>в</strong>отослед<strong>в</strong>адасетърсине<strong>в</strong> прекаленото<br />

използ<strong>в</strong>ане<strong>на</strong>собст<strong>в</strong>енотоимущест<strong>в</strong>оа<strong>в</strong>лошатамаксима<br />

,<br />

,<br />

коятопра<strong>в</strong>инего<strong>в</strong>атаконсумация — безоглед<strong>на</strong><br />

съхраня<strong>в</strong>анетому — да е единст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>тацел <strong>на</strong><br />

стопанис<strong>в</strong>ането .<br />

1 Apophthegmen — Apophtegma das, от гръцки apóphthegma: остроумен и<br />

съдържателен израз, цитат, сентенция, пого<strong>в</strong>орка;<br />

2 Вижте по-долу и забележката <strong>в</strong> § 10 <strong>на</strong> VІ-433;<br />

3 <strong>на</strong>й-сигурно се <strong>в</strong>ър<strong>в</strong>и по средата (според руския пре<strong>в</strong>од то<strong>в</strong>а е цитат от<br />

„Метаморфози” <strong>на</strong> О<strong>в</strong>идий;<br />

4 Всичко прекалено се пре<strong>в</strong>ръща <strong>в</strong> недостатък, порок;<br />

5 Всяко нещо с мярка; и т. н.<br />

6 Блажени са придържащите се към средата;<br />

7 Вижте по-долу ХVІ <strong>на</strong> VІ 409 и § 10 <strong>на</strong> VІ 433;

Стр. 115 от 269<br />

ХІІІ.<br />

За добродетелта изобщо.<br />

VI 405<br />

„Добродетелта” оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а морал<strong>на</strong> сила <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>олята, но то<strong>в</strong>а определение не изчерп<strong>в</strong>а <strong>в</strong>се<br />

още <strong>на</strong>пълно съдържанието <strong>на</strong> понятието.<br />

Защото би могло ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а сила да е<br />

присъща също и <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>о с<strong>в</strong>ято<br />

(с<strong>в</strong>ръхчо<strong>в</strong>ешко) същест<strong>в</strong>о, <strong>в</strong> което да не дейст<strong>в</strong>а<br />

никакъ<strong>в</strong> подтик препятст<strong>в</strong>ащ Зако<strong>на</strong> <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та му <strong>в</strong>оля, и което същест<strong>в</strong>о,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, ще <strong>в</strong>ърши с удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие <strong>в</strong>сичко<br />

съобразно със Зако<strong>на</strong>. Следо<strong>в</strong>ателно,<br />

добродетелта предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а морал<strong>на</strong>та якост <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>олята <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека при изпълнението <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ия<br />

Дълг; а той е морал<strong>на</strong>та принуда упражня<strong>в</strong>а<strong>на</strong><br />

от собст<strong>в</strong>ения му законодателст<strong>в</strong>ащ разум,<br />

доколкото последният конституира себе си като<br />

сила изпълня<strong>в</strong>аща Зако<strong>на</strong>. Нито самият разум,<br />

обаче, нито него<strong>в</strong>ото притежание,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат Дълг (и<strong>на</strong>че, би тряб<strong>в</strong>ало да<br />

имаме Дълг да имаме Дълг); а разумът<br />

по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а и придружа<strong>в</strong>а по<strong>в</strong>елята си с<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> (<strong>в</strong>ъзмож<strong>на</strong> по силата <strong>на</strong> законите <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>обода) принуда. За тази принуда,<br />

обаче, тъй като тя тряб<strong>в</strong>а да е непреодоляема,<br />

се изиск<strong>в</strong>а сила; а степента <strong>на</strong> послед<strong>на</strong>та<br />

можем да оценим <strong>само</strong> чрез <strong>в</strong>еличи<strong>на</strong>та <strong>на</strong><br />

преодоля<strong>в</strong>аните по нейния път препятст<strong>в</strong>ия,<br />

които чо<strong>в</strong>ек сам — чрез с<strong>в</strong>оите <strong>на</strong>клонности —<br />

си поста<strong>в</strong>я. А пороците, то<strong>в</strong>а котило <strong>на</strong><br />

проти<strong>в</strong>озаконни душе<strong>в</strong>ности, са чудо<strong>в</strong>ищата,<br />

които чо<strong>в</strong>екът тряб<strong>в</strong>а да пребор<strong>в</strong>а. Поради то<strong>в</strong>а<br />

и тази нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> сила, като храброст<br />

(fortitudo 1 moralis), предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исоката<br />

1 сила; мъжест<strong>в</strong>о;

Стр. 116 от 269<br />

и единст<strong>в</strong>ено истинска <strong>в</strong>оен<strong>на</strong> доблест <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека. На нея да<strong>в</strong>аме също и името мъдрост <strong>в</strong><br />

собст<strong>в</strong>ения смисъл <strong>на</strong> думата, т. е. практическа<br />

мъдрост: защото тя пра<strong>в</strong>и с<strong>в</strong>оя цел да е<br />

край<strong>на</strong>та цел <strong>на</strong> същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека <strong>на</strong><br />

земята. Единст<strong>в</strong>ено <strong>в</strong> притежанието <strong>на</strong> тази<br />

мъдрост чо<strong>в</strong>ек е с<strong>в</strong>ободен, здра<strong>в</strong>, богат, княз и<br />

т. н. 1 И, тога<strong>в</strong>а, никак<strong>в</strong>а случайност или съдба не<br />

може да му <strong>на</strong><strong>в</strong>реди, защото той притежа<strong>в</strong>а<br />

себе си, а добродетелният не може да загуби<br />

добродетелта си.<br />

Всички <strong>в</strong>ъзх<strong>в</strong>али за идеала за чо<strong>в</strong>ечест<strong>в</strong>ото<br />

<strong>в</strong> него<strong>в</strong>ото морално съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о не могат да<br />

загубят от с<strong>в</strong>оята практическа реалност поради<br />

примерите за обратното: как<strong>в</strong>и са хората сега,<br />

как<strong>в</strong>и са били някога и как<strong>в</strong>и,<br />

VI 406<br />

предполага се, ще бъдат и <strong>в</strong> бъдеще.<br />

Антропологията, която изхожда <strong>само</strong> от<br />

поз<strong>на</strong>ния от опита, не може да <strong>на</strong>несе никакъ<strong>в</strong><br />

урон <strong>на</strong> антропономията 2 , която е изграде<strong>на</strong> <strong>на</strong><br />

осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> безусло<strong>в</strong>но законодателст<strong>в</strong>ащия<br />

разум. Наисти<strong>на</strong>, добродетелта понякога (когато<br />

е отнесе<strong>на</strong> към хората, а не към Зако<strong>на</strong>) може<br />

да бъде обя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а<strong>на</strong> като заслуга и достой<strong>на</strong> за<br />

<strong>на</strong>града; <strong>в</strong>ъпреки то<strong>в</strong>а ние тряб<strong>в</strong>а да я<br />

разглеждаме сама по себе си отделно и —<br />

бидейки тя с<strong>в</strong>оята собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> цел — като<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>аща с<strong>в</strong>оето собст<strong>в</strong>ено<br />

<strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>граждение.<br />

Разглежда<strong>на</strong> <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оето пълно<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о, добродетелта ни се предста<strong>в</strong>я<br />

1 frei, gesund, reich, ein König u.s.w.: То<strong>в</strong>а е, <strong>в</strong>ероятно, смисло<strong>в</strong> цитат <strong>на</strong> част от текст<br />

<strong>на</strong> Хораций, Писма, Пър<strong>в</strong>а книга, Пър<strong>в</strong>а гла<strong>в</strong>а (Horatius, Epistulae 1. 1), а именно „Ad<br />

summam: sapiens uno minor est Ioue, diues, / liber, honoratus, pulcher, rex denique<br />

regum, / praecipue sanus, nisi cum pituita molesta est.” („Да сумираме: Мъдрецът е подолу<br />

<strong>само</strong> от Юпитер, той е богат / с<strong>в</strong>ободен, у<strong>в</strong>ажа<strong>в</strong>ан, краси<strong>в</strong>, княз <strong>на</strong> князете / и <strong>в</strong><br />

много добро здра<strong>в</strong>е, ос<strong>в</strong>ен ако няма неприят<strong>на</strong> сен<strong>на</strong> хрема.”);<br />

2 Anthroponomie: Кант, оче<strong>в</strong>идно, има пред<strong>в</strong>ид <strong>на</strong>уката за чо<strong>в</strong>ека като духо<strong>в</strong>но<br />

същест<strong>в</strong>о, без оглед <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>отинските му характеристики;

Стр. 117 от 269<br />

така, като че ли не чо<strong>в</strong>екът я притежа<strong>в</strong>а, а<br />

обратното, тя притежа<strong>в</strong>а чо<strong>в</strong>ека. Защото, <strong>в</strong><br />

пър<strong>в</strong>ия случай, би изглеждало, като че ли чо<strong>в</strong>ек<br />

разполага с избора да предпочете или не<br />

добродетелта пред някак<strong>в</strong>а друга предлага<strong>на</strong><br />

стока (за което той би се нуждаел и от още ед<strong>на</strong><br />

друга добродетел). Да си мислим едно<br />

множест<strong>в</strong>о от добродетели (което е неизбежно),<br />

не е нещо друго, ос<strong>в</strong>ен да си мислим различни<br />

морални предмети, към които <strong>в</strong>олята би<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong>соч<strong>в</strong>а<strong>на</strong> чрез единния принцип <strong>на</strong><br />

Добродетелта; а<strong>на</strong>логично стоят нещата и с<br />

проти<strong>в</strong>оположните <strong>на</strong> Добродетелта пороци.<br />

Термин, който да обоз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а и д<strong>в</strong>ата случая, би<br />

бил „естетически механизъм” 1 , но той пък сочи<br />

<strong>на</strong> някак<strong>в</strong>о морално сети<strong>в</strong>о. — Работата е <strong>в</strong><br />

то<strong>в</strong>а, че естетиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите, макар и да не е<br />

част от тях<strong>на</strong>та метафизика, е, <strong>в</strong>се пак, едно<br />

нейно субекти<strong>в</strong>но предста<strong>в</strong>яне. В тази естетика<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ата, които придружа<strong>в</strong>ат принужда<strong>в</strong>ащата<br />

сила <strong>на</strong> моралния закон, пра<strong>в</strong>ят <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието<br />

<strong>на</strong> тази сила да бъде усетено (<strong>на</strong>пр.,<br />

от<strong>в</strong>ращение, ужас и т. н., прида<strong>в</strong>ащи сети<strong>в</strong>ност<br />

<strong>на</strong> моралното нежелание), та да се отнеме по<br />

този <strong>на</strong>чин предимст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> чисто сети<strong>в</strong>ните<br />

подтици.<br />

ХІV.<br />

За принципа <strong>на</strong> отликата<br />

между Учението за<br />

Добродетелта и Учението за<br />

пра<strong>в</strong>ото.<br />

1 eine ästhetische Maschinerie;<br />

VI 406

Стр. 118 от 269<br />

Тази отлика стои <strong>в</strong> осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> гла<strong>в</strong><strong>на</strong>та<br />

класификация <strong>на</strong> Учението за нра<strong>в</strong>ите и се<br />

състои <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а, че понятието за с<strong>в</strong>ободата, което<br />

е общо и за д<strong>в</strong>ете учения, пра<strong>в</strong>и необходимо<br />

подразделянето <strong>на</strong> задълженията <strong>на</strong> таки<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та и <strong>на</strong> <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>обода; от тях <strong>само</strong><br />

последните са етически. Зато<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та<br />

с<strong>в</strong>обода — като усло<strong>в</strong>ие за <strong>в</strong>сички задължения<br />

<strong>на</strong> добродетелта (така, както и по-горе учението<br />

за съ<strong>в</strong>естта <strong>в</strong>ъобще като усло<strong>в</strong>ие <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи Дълг)<br />

VI 407<br />

тряб<strong>в</strong>а да бъде разгледа<strong>на</strong> <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред <strong>в</strong> ед<strong>на</strong><br />

подгот<strong>в</strong>ител<strong>на</strong> част (discursus 1 praeliminaris 2 ).<br />

1 Беседа, разго<strong>в</strong>ор;<br />

2 Пред<strong>в</strong>арителен; limen: праг <strong>на</strong> <strong>в</strong>ратата, <strong>на</strong>чало, граница;

Стр. 119 от 269<br />

Забележка. Относно учението за<br />

добродетелта според принципа<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>обода.<br />

VI 407<br />

На<strong>в</strong>икът 1 (habitus) 2 е лекотата при<br />

из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> постъпки и предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а едно<br />

субекти<strong>в</strong>но съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> избора. — Не<br />

<strong>в</strong>сяка така<strong>в</strong>а лекота, обаче, като <strong>на</strong><strong>в</strong>ик е<br />

с<strong>в</strong>обод<strong>на</strong> (habitus libertatis); защото, ако тя<br />

стане при<strong>в</strong>ичка, т. е. някак<strong>в</strong>о еднообразно<br />

дейст<strong>в</strong>ие, пре<strong>в</strong>ър<strong>на</strong>ло се поради честото си<br />

по<strong>в</strong>таряне <strong>в</strong> необходимост, тога<strong>в</strong>а тя няма да е<br />

<strong>на</strong><strong>в</strong>ик произтичащ от с<strong>в</strong>ободата, з<strong>на</strong>чи, няма да<br />

е морален <strong>на</strong><strong>в</strong>ик. Не можем, следо<strong>в</strong>ателно, да<br />

дадем дефиниция за добродетелта като за<br />

„<strong>на</strong><strong>в</strong>ик <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободни законосъобразни постъпки”,<br />

ос<strong>в</strong>ен ако не доба<strong>в</strong>им „при из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

които определяме по<strong>в</strong>едението си чрез<br />

предста<strong>в</strong>ата за Зако<strong>на</strong>”. Така определен, този<br />

<strong>на</strong><strong>в</strong>ик ще е <strong>в</strong>ече с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о не <strong>на</strong> избора <strong>на</strong><br />

субекта, а <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята му, която — заедно с<br />

пра<strong>в</strong>илото, което <strong>в</strong>ъзприема — предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

съще<strong>в</strong>ременно и уни<strong>в</strong>ерсалнозаконодателст<strong>в</strong>ащата<br />

способност за желание.<br />

Само един такъ<strong>в</strong> <strong>на</strong><strong>в</strong>ик може да бъде считан за<br />

добродетел.<br />

А за <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>обода от субекта се<br />

изиск<strong>в</strong>ат д<strong>в</strong>е неща: пър<strong>в</strong>о, да команд<strong>в</strong>а себе си<br />

<strong>в</strong> отделния конкретен случай (animus sui<br />

compos 3 ) и, <strong>в</strong>торо, да си бъде и господар <strong>на</strong><br />

самия себе си (imperium in semetipsum) 4 , т. е.<br />

да опитомя<strong>в</strong>а афектите си и да господст<strong>в</strong>а <strong>на</strong>д<br />

страстите си. Душе<strong>в</strong>ността (indoles) 5 , която<br />

1 Fertigkeit;<br />

2 Външност; облекло; характерност;<br />

3 compos: <strong>в</strong>ладеещ, притежа<strong>в</strong>ащ;<br />

4 <strong>в</strong>ласт <strong>на</strong>д самия себе си;<br />

5 <strong>в</strong>роде<strong>на</strong> дарба, природно с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о;

Стр. 120 от 269<br />

притежа<strong>в</strong>а тези д<strong>в</strong>е качест<strong>в</strong>а, е благород<strong>на</strong><br />

(erecta) 1 , <strong>в</strong> проти<strong>в</strong>ен случай, обаче, ще е<br />

неблагород<strong>на</strong> (indoles abiecta 2 , serva 3 ).<br />

ХV.<br />

За Добродетелта се изиск<strong>в</strong>а,<br />

<strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред, господст<strong>в</strong>о <strong>на</strong>д<br />

самия себе си.<br />

VI 407<br />

Афектите и страстите се различа<strong>в</strong>ат<br />

същест<strong>в</strong>ено едни от други. Пър<strong>в</strong>ите<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а и — предхождайки<br />

размисъла — го затрудня<strong>в</strong>ат или дори го пра<strong>в</strong>ят<br />

не<strong>в</strong>ъзможен. Афектът би<strong>в</strong>а <strong>на</strong>ричан също<br />

<strong>в</strong>незапен или стремгла<strong>в</strong> (animus praeceps 4 ), а<br />

разумът ни <strong>на</strong>режда чрез<br />

VI 408<br />

понятието <strong>на</strong> Добродетелта, че тряб<strong>в</strong>а да се<br />

сдържаме. Все пак, тази слабост при употребата<br />

<strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ения ни разсъдък, която е с<strong>в</strong>ърза<strong>на</strong><br />

със силата <strong>на</strong> душе<strong>в</strong><strong>на</strong>та <strong>в</strong>ъзбуда,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а нещо, което <strong>само</strong> не е<br />

добродетел 5 и е нещо детско и слабо. И зато<strong>в</strong>а<br />

афектът може съ<strong>в</strong>сем добре да същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а<br />

редом с <strong>на</strong>й-добрата <strong>в</strong>оля; а има дори ед<strong>на</strong>,<br />

макар и единст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>, хуба<strong>в</strong>а черта: бурята му<br />

бързо преми<strong>на</strong><strong>в</strong>а. По тази причи<strong>на</strong> склонността<br />

към афект (<strong>на</strong>пр. към гня<strong>в</strong>) не се родее, както<br />

страстта, много близко с порока. Докато<br />

страстта, <strong>на</strong>проти<strong>в</strong>, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а едно<br />

пре<strong>в</strong>ър<strong>на</strong>ло се <strong>в</strong> трай<strong>на</strong> <strong>на</strong>клонност сети<strong>в</strong>но<br />

1 erectus: изпра<strong>в</strong>ен; <strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ишен, благороден ;<br />

2 abiectus: долен, подъл, низък;<br />

3 servus: робски;<br />

4 през гла<strong>в</strong>а, стремителен, опасен, силно <strong>на</strong>клонен <strong>на</strong>долу;<br />

5 Untugend;

Стр. 121 от 269<br />

желание (<strong>на</strong>пр. омразата — за разлика от<br />

гне<strong>в</strong>а). Спокойст<strong>в</strong>ието, с което чо<strong>в</strong>ек се отда<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong> страстта, му да<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъзможност за обмисляне<br />

и му разреша<strong>в</strong>а да изгради <strong>на</strong> ней<strong>на</strong> осно<strong>в</strong>а<br />

принципи <strong>в</strong> душе<strong>в</strong>ността си. И, ако <strong>на</strong>клонността<br />

бъде <strong>на</strong>соче<strong>на</strong> към проти<strong>в</strong>озаконност, субектът<br />

размишля<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ърху нея, <strong>в</strong>кореня<strong>в</strong>а я като страст<br />

дълбоко <strong>в</strong> себе си, като по този <strong>на</strong>чин<br />

<strong>в</strong>ъзприема (пред<strong>на</strong>мерено) <strong>в</strong> максимата си<br />

Злото, което така ста<strong>в</strong>а к<strong>в</strong>алифицирано Зло,<br />

т. е. истински порок.<br />

Добродетелта — бидейки осно<strong>в</strong>а<strong>на</strong> <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>обода — съдържа също<br />

позити<strong>в</strong><strong>на</strong>та по<strong>в</strong>еля към чо<strong>в</strong>ека да подчиня<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>оята (<strong>на</strong> <strong>разума</strong>) <strong>в</strong>ласт <strong>в</strong>сичките си<br />

способности и <strong>на</strong>клонности, т. е. да бъде<br />

господар <strong>на</strong> самия себе си. Тази по<strong>в</strong>еля се<br />

доба<strong>в</strong>я към забра<strong>на</strong>та да не се оста<strong>в</strong>яме да<br />

бъдем команд<strong>в</strong>ани от с<strong>в</strong>оите чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а и<br />

<strong>на</strong>клонности (т. е. към Дълга за безстрастност 1 ).<br />

Защото последните, когато разумът не държи <strong>в</strong><br />

с<strong>в</strong>ои ръце юздите <strong>на</strong> упра<strong>в</strong>лението, ста<strong>в</strong>ат<br />

господари <strong>на</strong>д чо<strong>в</strong>ека.<br />

ХVІ.<br />

Добродетелта предполага по<br />

необходимост сдържаност 2<br />

(като сила <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята).<br />

1 der Pflicht der Apathie;<br />

Вижте за липсата <strong>на</strong> афект <strong>в</strong> „Критика <strong>на</strong> способността за съждение” <strong>в</strong> § 29, „Обща<br />

забележка...” <strong>на</strong> стр. 157-158 (пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> покойния проф. д-р Цеко Торбо<strong>в</strong>,<br />

Издателст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> БАН, 1980 г.);<br />

Вижте „Anthropologie in praktischer Hinsicht”, § 75 — "Das Prinzip der Apathie: dass<br />

nämlich der Weise niemals in Affekt, selbst nicht in dem des Mitleids mit den Übeln seines<br />

besten Freundes sein müsse, ist ein ganz richtiger und erhabener moralischer Grundsatz der<br />

stoischen Schule; denn der Affekt macht (mehr oder weniger) blind": „Принципът <strong>на</strong><br />

апатията, че именно мъдрият чо<strong>в</strong>ек никога не тряб<strong>в</strong>а да изпада <strong>в</strong> афект, дори не и <strong>в</strong><br />

такъ<strong>в</strong> <strong>на</strong> състраданието с бедите <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя <strong>на</strong>й-добър приятел, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ала<br />

пра<strong>в</strong>илно и <strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ишено морално осно<strong>в</strong>оположение <strong>на</strong> стоиците; защото афектът<br />

(по<strong>в</strong>ече или по-малко) заслепя<strong>в</strong>а”.<br />

2 Apathie;

Стр. 122 от 269<br />

VI 408<br />

Тази дума 1 е придобила лоша сла<strong>в</strong>а, като<br />

да оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а безчу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еност, а също и<br />

субекти<strong>в</strong>но ра<strong>в</strong>нодушие с оглед <strong>на</strong> предметите<br />

<strong>на</strong> избора; би<strong>в</strong>а счита<strong>на</strong> за слабост. Можем да<br />

избегнем то<strong>в</strong>а погрешно тълку<strong>в</strong>ане, като<br />

определим тази липса <strong>на</strong> афект като „морал<strong>на</strong><br />

апатия”: нещо, което тряб<strong>в</strong>а да различа<strong>в</strong>аме от<br />

индиферентността. Тук причинените от сети<strong>в</strong>ни<br />

<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ия чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а губят от <strong>в</strong>лиянието си<br />

<strong>в</strong>ърху моралното чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о, защото у<strong>в</strong>ажението<br />

към Зако<strong>на</strong> е по-силно от <strong>в</strong>сички тях. А мнимата<br />

сила <strong>на</strong> треска<strong>в</strong>ия е тази, която пра<strong>в</strong>и и<strong>на</strong>че<br />

жи<strong>в</strong>ия интерес, дори към Доброто, да се издигне<br />

— а по-скоро,<br />

VI 409<br />

да се изроди — <strong>в</strong> афект, <strong>на</strong>ричан ентусиазъм; и<br />

последният се има пред<strong>в</strong>ид, когато обичайно,<br />

дори и за добродетелните дейст<strong>в</strong>ия, се<br />

препоръч<strong>в</strong>а умереност: (insani sapiens nomen<br />

habeat eaquus iniqui - ultra quam satis est<br />

virtutem si petat ipsam. Horat.) 2 . И<strong>на</strong>че, би било<br />

нелепо, ако си <strong>в</strong>ъобразя<strong>в</strong>аме, че чо<strong>в</strong>ек може да<br />

бъде прекалено мъдър или прекалено<br />

добродетелен. Афектът при<strong>на</strong>длежи <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги към<br />

сети<strong>в</strong>ността, неза<strong>в</strong>исимо от то<strong>в</strong>а, как<strong>в</strong>о го<br />

причиня<strong>в</strong>а. Докато истинската сила <strong>на</strong><br />

добродетелта изиск<strong>в</strong>а душата да изпълня<strong>в</strong>а<br />

с<strong>в</strong>оя Закон спокойно, с обмисле<strong>на</strong> и<br />

непоколебима решителност. В то<strong>в</strong>а се състои<br />

„здра<strong>в</strong>ето”<strong>на</strong> моралния жи<strong>в</strong>от; и обратно, дори<br />

да е предиз<strong>в</strong>икан от предста<strong>в</strong>ата за Доброто,<br />

афектът е едно пробляс<strong>в</strong>ащо за миг я<strong>в</strong>ление,<br />

оста<strong>в</strong>ящо след себе си умора.<br />

1 Кант има пред<strong>в</strong>ид „Apathie”;<br />

2 Мъдрецът ще бъде <strong>на</strong>речен безумец, а спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ият — неспра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong> — ако<br />

изиск<strong>в</strong>ат от добродетелта по<strong>в</strong>ече, отколкото е достатъчно. Хораций;

Стр. 123 от 269<br />

Можем да <strong>на</strong>речем „фантастичнодобродетелен”<br />

такъ<strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ек, който не приз<strong>на</strong><strong>в</strong>а,<br />

че има безразлични от глед<strong>на</strong> точка <strong>на</strong> морала<br />

неща (adiaphora) 1 , и огражда с нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ени<br />

задължения, като с бодли<strong>в</strong>а тел 2 , <strong>в</strong>сичките си<br />

стъпки и постъпки. Той не счита за морално<br />

безразлично, дали се храня с месо или с риба, с<br />

бира или с <strong>в</strong>ино, макар и <strong>в</strong>сичките да ми по<strong>на</strong>сят<br />

добре. То<strong>в</strong>а е някак<strong>в</strong>а микрология 3 , която, ако<br />

бъде <strong>в</strong>ъзприета от Учението за добродетелта,<br />

ще пре<strong>в</strong>ърне нейното господст<strong>в</strong>о <strong>в</strong> тирания.<br />

ХVІ.<br />

Забележка.<br />

VI 409<br />

Добродетелта е <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги <strong>в</strong> прогрес, но и<br />

<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги започ<strong>в</strong>а от<strong>на</strong>чало. Пър<strong>в</strong>ото след<strong>в</strong>а от<br />

то<strong>в</strong>а, че тя — разглежда<strong>на</strong> обекти<strong>в</strong>но — е<br />

недостижим идеал, към който, обаче, е <strong>на</strong>ш<br />

Дълг постоянно да се приближа<strong>в</strong>аме. Второто —<br />

<strong>в</strong> субекти<strong>в</strong>ен аспект — се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

природата <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека, която би<strong>в</strong>а афицира<strong>на</strong> от<br />

<strong>на</strong>клонности. Поради <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong><br />

последните добродетелта, заедно със с<strong>в</strong>оите<br />

<strong>в</strong>ъзприети <strong>в</strong>еднъж за<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги максими, никога не<br />

е <strong>в</strong> застой и <strong>на</strong> спокойст<strong>в</strong>ие; зато<strong>в</strong>а, ако не се<br />

издига, тя неизбежно ще пада. А нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените<br />

максими не могат, подобно <strong>на</strong> техническите, да<br />

се изграждат <strong>на</strong> осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> <strong>на</strong><strong>в</strong>ика (то<strong>в</strong>а<br />

при<strong>на</strong>длежи към физическите характеристики <strong>на</strong><br />

определянето <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята). И<strong>на</strong>че, ако<br />

практику<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> добродетелта ста<strong>в</strong>аше по<br />

<strong>на</strong><strong>в</strong>ик, субектът би загубил с<strong>в</strong>оята с<strong>в</strong>обода,<br />

когато <strong>в</strong>ъзприема максимите; а с<strong>в</strong>ободата, <strong>в</strong>се<br />

1 Adiaphora: Старогръцки термин употребя<strong>в</strong>ан от класическите стоици, за да<br />

отбележат постъпки, които са морално безразлични;<br />

2 als mit Fußangeln;<br />

3 Mikrologie (от гръцки mikrología): обръщане <strong>на</strong> прекалено <strong>в</strong>нимание <strong>на</strong> дребни<br />

неща;

Стр. 124 от 269<br />

пак, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а същи<strong>на</strong>та <strong>на</strong> из<strong>в</strong>ърше<strong>на</strong>та от<br />

Дълг постъпка.

Стр. 125 от 269<br />

ХVІІ.<br />

Пред<strong>в</strong>арителни понятия<br />

за подразделянето <strong>на</strong><br />

Учението за добродетелта.<br />

VI 410<br />

На пър<strong>в</strong>о място, принципът <strong>на</strong><br />

подразделяне тряб<strong>в</strong>а (що се от<strong>на</strong>ся до<br />

формалното) да съдържа <strong>в</strong>сички усло<strong>в</strong>ия, които<br />

служат за различа<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> тази част от Общото<br />

учение за нра<strong>в</strong>ите според ней<strong>на</strong>та специфич<strong>на</strong><br />

форма, от Учението за пра<strong>в</strong>ото. То<strong>в</strong>а се постига,<br />

когато имаме пред<strong>в</strong>ид, че:<br />

1) Дългът <strong>на</strong> добродетелта е тако<strong>в</strong>а<br />

задължение, за което не същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъншно<br />

законодателст<strong>в</strong>о;<br />

2) Макар <strong>в</strong> осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички задължения<br />

да лежи някакъ<strong>в</strong> закон, <strong>в</strong> етиката задължа<strong>в</strong>ащ<br />

закон може да има не за самите постъпки, а<br />

единст<strong>в</strong>ено за техните максими;<br />

3) И (което след<strong>в</strong>а от предходното),<br />

етическият Дълг може да се мисли <strong>само</strong> като<br />

широк, а не като стриктен, Дълг 1 .<br />

Второ, що се от<strong>на</strong>ся изобщо до материята<br />

му, Учението за добродетелта тряб<strong>в</strong>а да бъде<br />

конструирано не <strong>само</strong> като учение за<br />

задълженията, но и като учение за целите.<br />

Защото чо<strong>в</strong>ек е длъжен да счита за с<strong>в</strong>оя цел<br />

както самия себе си, така и <strong>в</strong>секи друг чо<strong>в</strong>ек (<strong>в</strong><br />

случая се го<strong>в</strong>ори, обикно<strong>в</strong>ено, за задължения за<br />

любо<strong>в</strong> към себе си и за любо<strong>в</strong> към Ближния).<br />

Тези изрази, обаче, се употребя<strong>в</strong>ат тук <strong>в</strong><br />

преносен, а не <strong>в</strong> техния собст<strong>в</strong>ен смисъл,<br />

1 enge Pflicht;

Стр. 126 от 269<br />

защото директно към любо<strong>в</strong> не може да има<br />

никак<strong>в</strong>о задължение; може, обаче, да има<br />

тако<strong>в</strong>а към постъпки, чрез които чо<strong>в</strong>ек да пра<strong>в</strong>и,<br />

както себе си, така и Другите, с<strong>в</strong>оя цел.<br />

Трето: що се от<strong>на</strong>ся до различа<strong>в</strong>ането<br />

между материалното и формалното (между<br />

целесъобразността и законосъобразността) <strong>в</strong><br />

принципа <strong>на</strong> Дълга, тряб<strong>в</strong>а да отбележим, че не<br />

<strong>в</strong>сяко и<strong>на</strong>че добродетелно задължение<br />

(obligatio 1 ethica) предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а и Дълг <strong>на</strong><br />

добродетелта (officium 2 ethicum s. virtutis) 3 . С<br />

други думи: <strong>само</strong> по себе си у<strong>в</strong>ажението към<br />

Зако<strong>на</strong> <strong>в</strong>се още не поражда някак<strong>в</strong>а цел; а<br />

единст<strong>в</strong>ено целта може да предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а дълг<br />

<strong>на</strong> добродетелта. Поради то<strong>в</strong>а има <strong>само</strong> Едно<br />

добродетелно задължа<strong>в</strong>ане, но Много <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е<br />

добродетелни задължения. Защото, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>,<br />

има и много обекти, които са <strong>на</strong>ши цели, и които<br />

да имаме съще<strong>в</strong>ременно е и Дълг, но има <strong>само</strong><br />

ед<strong>на</strong> добродетел<strong>на</strong> душе<strong>в</strong>ност като субекти<strong>в</strong>но<br />

осно<strong>в</strong>ание да изпълня<strong>в</strong>аме с<strong>в</strong>оя Дълг. То<strong>в</strong>а<br />

осно<strong>в</strong>ание се разпростира и <strong>в</strong>ърху<br />

изпълнението <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ните задължения, макар<br />

последните да не могат по тази причи<strong>на</strong> да<br />

носят името Дълг <strong>на</strong> добродетелта. Зато<strong>в</strong>а и<br />

<strong>в</strong>сичкото подразделяне <strong>на</strong> етиката ще има за<br />

предмет <strong>само</strong> задължения <strong>на</strong> добродетелта. А<br />

<strong>на</strong>уката за <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>, как така има задължения и<br />

без оглед <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>о <strong>в</strong>ъзможно <strong>в</strong>ъншно<br />

законодателст<strong>в</strong>о: то<strong>в</strong>а е самата етика<br />

разглежда<strong>на</strong> според с<strong>в</strong>оя формален принцип.<br />

1 об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ане, задължение;<br />

2 дълг; чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о за дълг, <strong>в</strong>ярност към дълга;<br />

3 етичен или <strong>на</strong> добродетелта дълг;

Стр. 127 от 269<br />

ХVІІ.<br />

Забележка.<br />

VI 411<br />

Защо, обаче, може да се попита, ще<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>еждаме подразделяне <strong>на</strong> Етиката <strong>на</strong> Учение<br />

за елементите и <strong>на</strong> Учение за метода, щом като<br />

<strong>в</strong> Учението за пра<strong>в</strong>ото сме могли да минем и без<br />

тако<strong>в</strong>а? Причи<strong>на</strong>та е, че етиката има работа с<br />

широки задължения, а Учението за пра<strong>в</strong>ото —<br />

<strong>само</strong> с тесни таки<strong>в</strong>а. Поради то<strong>в</strong>а последните,<br />

които по природата си тряб<strong>в</strong>а да бъдат строго<br />

(прецизно) определящи, също като чистата<br />

математика не се нуждаят от уни<strong>в</strong>ерсално<br />

предписание (метод), за да указ<strong>в</strong>а, как тряб<strong>в</strong>а<br />

да се процедира при съжденията, а методът си<br />

се проя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а чрез <strong>само</strong>то дейст<strong>в</strong>ие. Етиката,<br />

<strong>на</strong>проти<strong>в</strong>, поради простора <strong>на</strong> дейст<strong>в</strong>ие, който<br />

разреша<strong>в</strong>а <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя несъ<strong>в</strong>ършен Дълг, <strong>в</strong>оди<br />

неизбежно към <strong>в</strong>ъпроси, които изиск<strong>в</strong>ат от<br />

способността за съждение да устано<strong>в</strong>и, как<br />

някоя максима ще бъде прилага<strong>на</strong> <strong>в</strong> отделни<br />

специални случаи. Така приложе<strong>на</strong>, тя ни <strong>в</strong>оди,<br />

от с<strong>в</strong>оя стра<strong>на</strong>, пак до ед<strong>на</strong> но<strong>в</strong>а (подчине<strong>на</strong>)<br />

максима (където отно<strong>в</strong>о може да се попита за<br />

принципа пък <strong>на</strong> нейното приложение при<br />

<strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>ащите случаи). По този <strong>на</strong>чин етиката<br />

попада <strong>в</strong> ед<strong>на</strong> неиз<strong>в</strong>ест<strong>на</strong> <strong>на</strong> Учението за<br />

пра<strong>в</strong>ото казуистика.<br />

А казуистиката не е нито някак<strong>в</strong>а <strong>на</strong>ука,<br />

нито пък част от така<strong>в</strong>а: то<strong>в</strong>а би било догматика.<br />

Тя не е и метод, как да <strong>на</strong>мираме исти<strong>на</strong>та, а<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а упражня<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> търсенето й;<br />

следо<strong>в</strong>ателно, тя ще е фрагментар<strong>на</strong> и няма да<br />

е систематически <strong>в</strong>тъка<strong>на</strong> <strong>в</strong> етиката (както<br />

тряб<strong>в</strong>а да е едно учение). Казуистиката <strong>само</strong> е

Стр. 128 от 269<br />

приба<strong>в</strong>е<strong>на</strong> — подобно <strong>на</strong> шолите 1 — като<br />

допълнение към системата <strong>на</strong> етиката.<br />

На етиката — като <strong>на</strong> учение за метода <strong>на</strong><br />

морално-практическия разум — специално<br />

<strong>на</strong>длежи да упражня<strong>в</strong>а не <strong>само</strong> способността за<br />

съждение, но, още по<strong>в</strong>ече, и самия разум както<br />

<strong>в</strong> теорията, така и <strong>в</strong> практиката <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ите<br />

задължения. Упражня<strong>в</strong>ането <strong>в</strong> теорията <strong>на</strong><br />

Дълга, което може да бъде <strong>на</strong>речено<br />

еротематичен метод 2 , се състои <strong>в</strong> отпра<strong>в</strong>яне <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ъпроси и изиск<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> отго<strong>в</strong>ори от ученика за<br />

този материал от понятията за задълженията,<br />

който той <strong>в</strong>ече з<strong>на</strong>е. З<strong>на</strong>е: или защото<br />

материалът <strong>в</strong>ече му е бил преподаден и тога<strong>в</strong>а<br />

отго<strong>в</strong>орът ид<strong>в</strong>а <strong>само</strong> от него<strong>в</strong>ата памет (то<strong>в</strong>а е,<br />

същинското катехизисно препода<strong>в</strong>ане); или, пък,<br />

защото се предполага, че ученикът по природа<br />

<strong>в</strong>ече има отго<strong>в</strong>ора <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оя разум и <strong>само</strong> е нужно<br />

да го раз<strong>в</strong>ие от там; последното се <strong>на</strong>рича<br />

диалогически (сократически) метод <strong>на</strong><br />

препода<strong>в</strong>ане.<br />

На катехетиката — като <strong>на</strong> теоретическото<br />

препода<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> етиката — <strong>в</strong> практиката<br />

съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>а аскетиката. Послед<strong>на</strong>та е тази част<br />

от учението за метода,<br />

VI 412<br />

<strong>в</strong> която се препода<strong>в</strong>а, как можем да<br />

упражня<strong>в</strong>аме и култи<strong>в</strong>ираме не <strong>само</strong> понятието<br />

Добродетел, но също и способността за<br />

добродетелност и <strong>в</strong>олята.<br />

Съобразно <strong>на</strong> тези осно<strong>в</strong>оположения ще<br />

предста<strong>в</strong>им системата <strong>на</strong> етиката <strong>в</strong> д<strong>в</strong>е части:<br />

<strong>на</strong> етическо учение за елементите и <strong>на</strong> етическо<br />

1 Scholien; шола (Scholie) — от гр. schólion (малък урок), някога — разясня<strong>в</strong>аща<br />

допълнител<strong>на</strong> бележка <strong>на</strong>несени от александрийски езико<strong>в</strong>еди по полетата <strong>на</strong> гръцки<br />

и римски писания;<br />

2 erotematische Methode: метод <strong>на</strong> препода<strong>в</strong>ане почи<strong>в</strong>ащ предимно <strong>на</strong> зада<strong>в</strong>аните от<br />

учителя <strong>в</strong>ъпроси;

Стр. 129 от 269<br />

учение за метода; <strong>в</strong>сяка част ще бъде<br />

подразделе<strong>на</strong> <strong>на</strong> отделни гла<strong>в</strong>и. Тези гла<strong>в</strong>и <strong>в</strong><br />

пър<strong>в</strong>ата част ще бъдат според различните<br />

субекти, спрямо които чо<strong>в</strong>екът е задължен с<br />

някак<strong>в</strong>а об<strong>в</strong>ързаност, а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>тората — според<br />

различните цели, които разумът ни задължа<strong>в</strong>а<br />

да имаме, както и според <strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>остта към<br />

тези цели.<br />

ХVІІІ.<br />

Подразделяне <strong>на</strong> етиката<br />

VI 412<br />

Подразделянето, което практическият<br />

разум изиск<strong>в</strong>а за изграждането <strong>на</strong> система<br />

(архитектоничното подразделяне) <strong>на</strong> понятията<br />

си <strong>в</strong> етиката, можем да осъщест<strong>в</strong>им <strong>на</strong> осно<strong>в</strong>ата<br />

<strong>на</strong> д<strong>в</strong>а (отделни или с<strong>в</strong>ързани заедно) принципа.<br />

При пър<strong>в</strong>ия принцип ще се ръко<strong>в</strong>одим от<br />

субекти<strong>в</strong>ното отношение <strong>на</strong> задължения към<br />

задължа<strong>в</strong>ащия субект според материята <strong>на</strong><br />

Дълга; <strong>в</strong>торият принцип предста<strong>в</strong>я <strong>в</strong> система<br />

обекти<strong>в</strong>ното отношение <strong>на</strong> етическите закони<br />

към задълженията според формата. Пър<strong>в</strong>ото<br />

подразделяне е то<strong>в</strong>а <strong>на</strong> същест<strong>в</strong>ата, по<br />

отношение <strong>на</strong> които можем да мислим някак<strong>в</strong>о<br />

етическо задължение. Второто подразделяне<br />

ще бъде то<strong>в</strong>а според принципите <strong>на</strong> понятията<br />

<strong>на</strong> чистия етически-практически разум, които<br />

при<strong>на</strong>длежат към току-що споме<strong>на</strong>тите етически<br />

задължения; то е изискуемо за етиката,<br />

доколкото тя тряб<strong>в</strong>а да е <strong>на</strong>ука; следо<strong>в</strong>ателно,<br />

то е изискуемо за методическото съчленя<strong>в</strong>ане<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>сички положения, които ни да<strong>в</strong>а пър<strong>в</strong>ото<br />

подразделяне.

Стр. 130 от 269<br />

VI 413<br />

Пър<strong>в</strong>о подразделяне <strong>на</strong> етиката<br />

според разликата между<br />

субектите и техните закони.<br />

На чо<strong>в</strong>ека спрямо<br />

хората.<br />

спрямо<br />

самия себе<br />

си<br />

спрямо<br />

други хора<br />

То е следното:<br />

ВИДОВЕ ДЪЛГ<br />

На чо<strong>в</strong>ека спрямо същест<strong>в</strong>а,<br />

които не са хора.<br />

спрямо същест<strong>в</strong>а<br />

стоящи под чо<strong>в</strong>ека 1<br />

спрямо същест<strong>в</strong>а<br />

стоящи <strong>на</strong>д чо<strong>в</strong>ека 2<br />

Второ подразделяне <strong>на</strong> етиката<br />

според принципите <strong>на</strong> системата<br />

<strong>на</strong> чистия практически разум.<br />

ЕТИЧЕСКА<br />

Елементология Методология<br />

Догматика Казуистика Катехетика Аскетика.<br />

Второто подразделяне — като от<strong>на</strong>сящо се<br />

до формата <strong>на</strong> <strong>на</strong>уката — предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

скициране <strong>на</strong> цялото изложение и тряб<strong>в</strong>а да<br />

предхожда пър<strong>в</strong>ото.<br />

1 untermenschliche Wesen;<br />

2 übermenschliche Wesen;

Стр. 131 от 269<br />

Елементология 1 <strong>на</strong> Етиката.<br />

За задълженията <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

към самия себе си изобщо.<br />

Въ<strong>в</strong>едение.<br />

§ 1.<br />

Понятието „Дълг към самия<br />

себе си” съдържа <strong>на</strong> пръ<strong>в</strong><br />

поглед проти<strong>в</strong>оречие.<br />

VI 417<br />

Ако „Аз”-ът, който задължа<strong>в</strong>а, се <strong>в</strong>зима <strong>в</strong><br />

един и същи смисъл с „Аз”-а, който би<strong>в</strong>а<br />

задължен, понятието „Дълг спрямо самия себе<br />

си” ще бъде проти<strong>в</strong>оречи<strong>в</strong>о. Защото <strong>в</strong> понятието<br />

<strong>на</strong> Дълга се съдържа и понятие за ед<strong>на</strong> паси<strong>в</strong><strong>на</strong><br />

принуда (аз би<strong>в</strong>ам об<strong>в</strong>ързан). Когато, обаче,<br />

каз<strong>в</strong>ам, че имам Дълг спрямо мен самия, тога<strong>в</strong>а<br />

аз предста<strong>в</strong>ям себе си като об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ащ, з<strong>на</strong>чи,<br />

като акти<strong>в</strong>но принужда<strong>в</strong>ащ (Аз, същият този<br />

субект, съм задължа<strong>в</strong>ащият). По този <strong>на</strong>чин<br />

положението изразя<strong>в</strong>ащо Дълг спрямо себе си<br />

(тряб<strong>в</strong>а сам себе си да задължа), би изразя<strong>в</strong>ало<br />

об<strong>в</strong>ързаността да бъда об<strong>в</strong>ързан (паси<strong>в</strong><strong>на</strong><br />

об<strong>в</strong>ързаност, която, <strong>в</strong>се пак, заедно с то<strong>в</strong>а и <strong>в</strong><br />

смисъла <strong>на</strong> същото отношение ще е и акти<strong>в</strong><strong>на</strong>):<br />

з<strong>на</strong>чи, то<strong>в</strong>а положение би съдържало<br />

проти<strong>в</strong>оречие. То<strong>в</strong>а проти<strong>в</strong>оречие можем да<br />

из<strong>в</strong>адим <strong>на</strong>я<strong>в</strong>е, като посочим, че <strong>в</strong> такъ<strong>в</strong> случай<br />

задължа<strong>в</strong>ащият (auctor 2 obligationis 3 ) би могъл<br />

1 ethische Elementarlehre; <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од: „Этическое учение о <strong>на</strong>чалах”; <strong>в</strong><br />

английския пре<strong>в</strong>од: „Elementology of ethics”;<br />

2 т<strong>в</strong>орец, а<strong>в</strong>тор;<br />

3 obligatio: об<strong>в</strong>ързаност, задължение;

Стр. 132 от 269<br />

по <strong>в</strong>сяко <strong>в</strong>реме да ос<strong>в</strong>ободи задължения<br />

(subiectum obligationis) 4 от об<strong>в</strong>ързаността<br />

(terminus 5 obligationis). По този <strong>на</strong>чин, ако и<br />

д<strong>в</strong>амата са един и същ субект, субектът няма да<br />

е об<strong>в</strong>ързан с Дълга, който сам <strong>на</strong> себе си е<br />

<strong>в</strong>ъзложил: а то<strong>в</strong>а съдържа проти<strong>в</strong>оречие.<br />

§ 2<br />

Има задължения <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

спрямо самия себе си.<br />

VI 417<br />

Ако нямаше таки<strong>в</strong>а задължения, не би<br />

имало никак<strong>в</strong>и, дори и <strong>в</strong>ъншни, задължения.<br />

Защото не мога да припоз<strong>на</strong>я себе си като<br />

об<strong>в</strong>ързан спрямо Другите, ос<strong>в</strong>ен доколкото<br />

об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ам самия себе си. Защото Законът, по<br />

силата <strong>на</strong> който се считам за задължен,<br />

VI 418<br />

<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги произлиза от моя собст<strong>в</strong>ен практически<br />

разум, който ме и принужда<strong>в</strong>а: така аз съм<br />

принужда<strong>в</strong>ащият субект по отношение <strong>на</strong> мен<br />

самия.*<br />

Забележки:<br />

*-418 Така, каз<strong>в</strong>а се понякога, когато, <strong>на</strong>пр., се от<strong>на</strong>ся<br />

до нещо <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ръзка със защитата <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ените чест и<br />

<strong>само</strong>съхранение: „Дължа то<strong>в</strong>а <strong>на</strong> себе си”. Дори, когато се<br />

касае за <strong>в</strong>торостепенни задължения, а именно за таки<strong>в</strong>а,<br />

които засягат <strong>само</strong> пох<strong>в</strong>алното, а не необходимото, <strong>в</strong> <strong>на</strong>шето<br />

съблюда<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> Дълга, пак каз<strong>в</strong>аме, <strong>на</strong>пр., така: „Длъжен<br />

съм към мен самия да усъ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ам уменията си (да се<br />

култи<strong>в</strong>ирам) при общу<strong>в</strong>ането с хора и т. н.”<br />

4 задължения субект;<br />

5 с<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ане, край; край<strong>на</strong> цел; граничен камък, граница;

Стр. 133 от 269<br />

§ 3.<br />

Обяснение <strong>на</strong> тази<br />

при<strong>в</strong>ид<strong>на</strong> антиномия.<br />

VI 418<br />

Чо<strong>в</strong>екът, <strong>в</strong> съз<strong>на</strong>нието <strong>на</strong> Дълг към самия<br />

себе си, се разглежда <strong>в</strong> д<strong>в</strong>ояко качест<strong>в</strong>о: Пър<strong>в</strong>о<br />

— като чо<strong>в</strong>ек, <strong>в</strong> смисъл <strong>на</strong> сети<strong>в</strong>но същест<strong>в</strong>о,<br />

което при<strong>на</strong>длежи към определен жи<strong>в</strong>отински<br />

<strong>в</strong>ид. На <strong>в</strong>торо място разглежда себе си също и<br />

като същест<strong>в</strong>о <strong>на</strong> Разума (не <strong>само</strong> разумно<br />

същест<strong>в</strong>о, защото разумът <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оята<br />

теоретическа способност би могъл да е качест<strong>в</strong>о<br />

<strong>на</strong> което и да е жи<strong>в</strong>о телесно същест<strong>в</strong>о), като<br />

едно недостижимо за сети<strong>в</strong>ата същест<strong>в</strong>о. Тази<br />

му същност пролича<strong>в</strong>а единст<strong>в</strong>ено <strong>в</strong> моралнопрактическите<br />

отношения, където<br />

непостижимото с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата се<br />

проя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а чрез <strong>в</strong>лиянието <strong>на</strong> <strong>разума</strong> <strong>в</strong>ърху<br />

<strong>в</strong>ътрешно законодателст<strong>в</strong>ащата <strong>в</strong>оля.<br />

Чо<strong>в</strong>екът като разумно природно същест<strong>в</strong>о 1<br />

(homo phaenomenon) би<strong>в</strong>а определян чрез<br />

с<strong>в</strong>оя разум — като причи<strong>на</strong> — към постъпки <strong>в</strong><br />

сети<strong>в</strong>ния с<strong>в</strong>ят; тук, обаче, понятието за<br />

об<strong>в</strong>ързаност <strong>в</strong>се още не подлежи <strong>на</strong><br />

разглеждане. Същият този чо<strong>в</strong>ек, обаче,<br />

бидейки личност, т. е. мислен като същест<strong>в</strong>о<br />

<strong>на</strong>дарено с <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> с<strong>в</strong>обода (homo<br />

noumenon), предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а същест<strong>в</strong>о, което е<br />

способно да има задължения и то именно<br />

спрямо самия себе си (спрямо чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong><br />

него<strong>в</strong>ата персо<strong>на</strong>). И, така: чо<strong>в</strong>екът —<br />

разглеждан <strong>в</strong> тези д<strong>в</strong>е него<strong>в</strong>и качест<strong>в</strong>а — може,<br />

без да изпада <strong>в</strong> проти<strong>в</strong>оречие със себе си<br />

(защото тук понятието чо<strong>в</strong>ек се мисли не <strong>в</strong> един<br />

1 als vernünftiges Naturwesen;

Стр. 134 от 269<br />

и същи смисъл), да припоз<strong>на</strong><strong>в</strong>а Дълг спрямо<br />

самия себе си.<br />

§ 4.<br />

За принципа <strong>на</strong><br />

подразделянето <strong>на</strong><br />

задълженията спрямо<br />

себе си.<br />

VI 418<br />

То<strong>в</strong>а подразделяне може да се <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и<br />

<strong>само</strong> с оглед <strong>на</strong> обекта <strong>на</strong> Дълга, не и с оглед <strong>на</strong><br />

задължа<strong>в</strong>ащия себе си субект.<br />

VI 419<br />

Задълженият — както и задължа<strong>в</strong>ащият —<br />

субект <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ще бъде единст<strong>в</strong>ено чо<strong>в</strong>екът.<br />

Наисти<strong>на</strong>, <strong>в</strong> теоретически аспект ни е<br />

разрешено да различа<strong>в</strong>аме едно от друго <strong>в</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека душата и тялото като естест<strong>в</strong>ени него<strong>в</strong>и<br />

характеристики. Не ни е разрешено, обаче, да ги<br />

мислим като различни субстанции, които да<br />

задължа<strong>в</strong>ат чо<strong>в</strong>ека към себе си, та да имаме<br />

пра<strong>в</strong>о да подразделяме задълженията <strong>на</strong> таки<strong>в</strong>а<br />

спрямо тялото и <strong>на</strong> таки<strong>в</strong>а спрямо душата.<br />

Защото нито чрез опита, нито чрез<br />

умозаключения получа<strong>в</strong>аме достатъчно<br />

поз<strong>на</strong>ние за то<strong>в</strong>а, дали <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ека има душа (като<br />

някак<strong>в</strong>а присъст<strong>в</strong>аща <strong>в</strong> него, различ<strong>на</strong> от тялото<br />

и притежа<strong>в</strong>аща способността да мисли<br />

неза<strong>в</strong>исимо от него, т. е. духо<strong>в</strong><strong>на</strong>, субстанция),<br />

или пък дали, по-скоро, не би могло жи<strong>в</strong>отът да<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> материята. Дори и да<br />

приемем пър<strong>в</strong>ото, не може, <strong>в</strong>се пак, да се мисли<br />

какъ<strong>в</strong>то и да е Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо някак<strong>в</strong>о

Стр. 135 от 269<br />

тяло (като към задължа<strong>в</strong>ащ субект), па било то и<br />

него<strong>в</strong>ото чо<strong>в</strong>ешко тяло.<br />

1) Така, може да има обекти<strong>в</strong>но<br />

подразделяне <strong>на</strong> задълженията <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към<br />

самия себе си според формалното и според<br />

материалното <strong>на</strong> самите задължения. От тях<br />

пър<strong>в</strong>ите (според формалното) са огранича<strong>в</strong>ащи<br />

(негати<strong>в</strong>ни), а <strong>в</strong>торите — разширя<strong>в</strong>ащи<br />

(позити<strong>в</strong>ни) задължения <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към себе си.<br />

Пър<strong>в</strong>ите (негати<strong>в</strong>ните) забраня<strong>в</strong>ат <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека —<br />

с оглед <strong>на</strong> целта <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ата природа — да<br />

постъп<strong>в</strong>а проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> тази цел и з<strong>на</strong>чи са<br />

<strong>на</strong>сочени, чисто и просто, към моралното му<br />

<strong>само</strong>съхраня<strong>в</strong>ане. А позити<strong>в</strong>ните по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>ат <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и с<strong>в</strong>оя цел някакъ<strong>в</strong> определен<br />

предмет <strong>на</strong> избора и са <strong>на</strong>сочени към<br />

собст<strong>в</strong>еното усъ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ане. И д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида<br />

Дълг при<strong>на</strong>длежат към Добродетелта: било като<br />

задължения за <strong>в</strong>ъздържане (sustine et abstine) 1 ,<br />

било като задължения за из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ане (viribus<br />

concessis utere) 2 ; и д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида са<br />

добродетелни задължения. Задълженията за<br />

<strong>в</strong>ъздържане при<strong>на</strong>длежат към моралното<br />

здра<strong>в</strong>е <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека (ad esse) 3 — като предмет<br />

както <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ите <strong>в</strong>ъншни сети<strong>в</strong>а, така и <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ътрешното му сети<strong>в</strong>о — с цел да се съхраня<strong>в</strong>а<br />

чо<strong>в</strong>ешката природа (като <strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>ост 4 ) <strong>в</strong><br />

нейното съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о. А задълженията за<br />

из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ане са <strong>на</strong>сочени към морал<strong>на</strong>та<br />

заможност <strong>на</strong> субекта (ad melius esse 5 ;<br />

opulentia moralis 6 ). Послед<strong>на</strong>та се състои <strong>в</strong><br />

притежа<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>в</strong>сестран<strong>на</strong> способност за<br />

1 издържай и се <strong>в</strong>ъздържай;<br />

sustineo: издържам, поддържам; изхран<strong>в</strong>ам;<br />

abstineo:издържам,<strong>в</strong>ъздържам; <strong>в</strong>ъздържам се, стоя <strong>на</strong>стра<strong>на</strong> ;<br />

2 да се полз<strong>в</strong>ам от предоста<strong>в</strong>ените ми сили;<br />

concedo: отстъп<strong>в</strong>ам, предоста<strong>в</strong>ям;<br />

3 за да бъда, за да същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ам; за да съм;<br />

4 als Rezeptivität;<br />

5 за да бъда по-добър, за да същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ам като по-добър; за да съм по-добър;<br />

6 нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено благосъстояние;<br />

opulentia: богатст<strong>в</strong>о, могъщест<strong>в</strong>о, изобилие;

Стр. 136 от 269<br />

постигане <strong>на</strong> <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и цели, доколкото тази<br />

способност може да се придоби<strong>в</strong>а и при<strong>на</strong>длежи<br />

към собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та култура (като дейст<strong>в</strong>ено<br />

усъ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ане) <strong>на</strong> субекта. Принципът <strong>на</strong><br />

пър<strong>в</strong>ия <strong>в</strong>ид задължения <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия<br />

себе си се съдържа <strong>в</strong> максимата „Жи<strong>в</strong>ей<br />

природосъобразно!” (naturae convenienter 1<br />

vive), а този <strong>на</strong> <strong>в</strong>тория — <strong>в</strong> положението<br />

„Изграждай себе си по-съ<strong>в</strong>ършен, отколкото<br />

те е създала природата” (perfice te ut finem;<br />

perfice te ut medium) 2 .<br />

2) Тряб<strong>в</strong>а да обърнем <strong>в</strong>нимание и <strong>на</strong> едно<br />

субекти<strong>в</strong>но подразделяне <strong>на</strong> задълженията <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека<br />

VI 420<br />

спрямо самия себе си, т. е. <strong>на</strong> тако<strong>в</strong>а, според<br />

което субектът <strong>на</strong> Дълга (чо<strong>в</strong>екът) разглежда<br />

себе си, било като същест<strong>в</strong>о жи<strong>в</strong>отинско<br />

(физическо) и съще<strong>в</strong>ременно морално, било<br />

като <strong>само</strong> морално същест<strong>в</strong>о.<br />

Тук при<strong>на</strong>длежат естест<strong>в</strong>ените <strong>на</strong>гони,<br />

доколкото се касае за жи<strong>в</strong>отинското <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ека,<br />

<strong>на</strong>сочени към: а) <strong>само</strong>съхранението <strong>на</strong> самия<br />

себе си; б) съхранението <strong>на</strong> <strong>в</strong>ида;<br />

<strong>в</strong>) съхранението <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та способност за<br />

приятно, макар и <strong>само</strong> жи<strong>в</strong>отинско, консумиране<br />

<strong>на</strong> жи<strong>в</strong>ота. Пороците пък, които тук<br />

проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ат <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към самия<br />

себе си, са: а) <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>ото;<br />

б) проти<strong>в</strong>оестест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та употреба <strong>на</strong> поло<strong>в</strong>ото<br />

<strong>в</strong>лечение и <strong>в</strong>) прекомер<strong>на</strong>та консумация <strong>на</strong><br />

хранителни средст<strong>в</strong>а, <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>аща<br />

способността за целесъобраз<strong>на</strong> употреба <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>ените сили.<br />

1 съобразно с, според;<br />

2 perfice te ut finem: усъ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ай се като цел;<br />

perfice te ut medium: усъ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ай се като средст<strong>в</strong>о;

Стр. 137 от 269<br />

Що се от<strong>на</strong>ся до Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към самия<br />

себе си <strong>само</strong> като морално същест<strong>в</strong>о (без оглед<br />

<strong>на</strong> жи<strong>в</strong>отинското <strong>в</strong> него), той се състои <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

формалното <strong>на</strong> съгласу<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> максимите <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>олята му с достойнст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong><br />

него<strong>в</strong>ото собст<strong>в</strong>ено лице. Следо<strong>в</strong>ателно, този<br />

Дълг забраня<strong>в</strong>а <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека сам да се лиша<strong>в</strong>а от<br />

при<strong>в</strong>илегията си да е морално същест<strong>в</strong>о (а,<br />

именно, да постъп<strong>в</strong>а според принципи), т. е.,<br />

забраня<strong>в</strong>а му да се лиша<strong>в</strong>а от <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та си<br />

с<strong>в</strong>обода и така да се пре<strong>в</strong>ръща <strong>в</strong> играчка <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>ените си <strong>на</strong>клонности, з<strong>на</strong>чи — <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ещ.<br />

Пороците, които се проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>ят <strong>на</strong> този<br />

Дълг, са: лъжата, скъперничест<strong>в</strong>ото и<br />

фалши<strong>в</strong>ото смирение (подлизурст<strong>в</strong>ото,<br />

раболепието). Тези пороци <strong>в</strong>иреят <strong>в</strong>ърху таки<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>ъзприети от субекта осно<strong>в</strong>оположения, които<br />

проти<strong>в</strong>оречат директно (още по с<strong>в</strong>оята форма)<br />

<strong>на</strong> него<strong>в</strong>ия характер като морално същест<strong>в</strong>о,<br />

т. е. <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> с<strong>в</strong>обода и <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>роденото достойнст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека. То<strong>в</strong>а ще рече,<br />

че те докар<strong>в</strong>ат чо<strong>в</strong>ека до там, че да <strong>в</strong>ъзприеме<br />

за принцип да няма никак<strong>в</strong>и принципи и така да<br />

няма и никакъ<strong>в</strong> характер, т. е., да се<br />

<strong>само</strong>унищожи и пре<strong>в</strong>ърне <strong>в</strong> предмет <strong>на</strong><br />

презрение. Добродетелта, пък, която<br />

проти<strong>в</strong>остои <strong>на</strong> <strong>в</strong>сичките тези пороци, бихме<br />

могли да <strong>на</strong>речем у<strong>в</strong>ажение към честта 1<br />

(honestas interna, iustum sui aestimum) 2 . Тя<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> мислене, който се<br />

различа<strong>в</strong>а, както небето от земята, от<br />

болезненото честолюбие 3 (ambitio) 4 , което може<br />

да бъде и т<strong>в</strong>ърде долно. Последното ще<br />

разгледаме по-<strong>на</strong>татък отделно под с<strong>в</strong>ое<br />

загла<strong>в</strong>ие. 5<br />

1 die Ehrliebe;<br />

2 honestas: чест, у<strong>в</strong>ажение,; нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено достойнст<strong>в</strong>о;<br />

iustum sui aestimum: собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та оценка като пра<strong>в</strong>илен чо<strong>в</strong>ек;<br />

3 Ehrbegierde;<br />

4 популизъм, демагогия; честолюбие, амбиция, жажда;<br />

5 Вижте по-долу § 42;

Стр. 138 от 269

Стр. 139 от 269<br />

Пър<strong>в</strong>а част <strong>на</strong><br />

Елементология <strong>на</strong> Етиката.<br />

Пър<strong>в</strong>а книга.<br />

За перфектните<br />

задължения 1 <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

спрямо самия себе си.<br />

Пър<strong>в</strong>а гла<strong>в</strong>а.<br />

За Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към себе<br />

си като към същест<strong>в</strong>о от<br />

жи<strong>в</strong>отинския с<strong>в</strong>ят.<br />

§ 5.<br />

VI 421<br />

Пър<strong>в</strong>ият — макар и не <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ишен —<br />

Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към самия себе си с оглед <strong>на</strong><br />

жи<strong>в</strong>отинската му същност е <strong>само</strong>съхраня<strong>в</strong>ането<br />

<strong>в</strong> него<strong>в</strong>ата жи<strong>в</strong>отинска <strong>на</strong>тура.<br />

Проти<strong>в</strong>ополож<strong>на</strong> <strong>на</strong> този Дълг е<br />

<strong>само</strong>произ<strong>в</strong>ол<strong>на</strong>та физическа смърт, която, от<br />

с<strong>в</strong>оя стра<strong>на</strong>, може да бъде разглежда<strong>на</strong> било<br />

като тотал<strong>на</strong>, било <strong>само</strong> като частич<strong>на</strong>. Тази<br />

физическа смърт, з<strong>на</strong>чи, <strong>в</strong> смисъл <strong>на</strong><br />

<strong>само</strong>лиша<strong>в</strong>ане (autochiria) 2 от тяло 3 , може да<br />

бъде или тотал<strong>на</strong> (suicidium) 4 или <strong>само</strong><br />

частич<strong>на</strong>, т. е. <strong>само</strong>у<strong>в</strong>реждане, <strong>само</strong>лиша<strong>в</strong>ане<br />

1 Von den vollkommenen Pflichten;<br />

2 собст<strong>в</strong>еноръчно;<br />

3 die Entleibung;<br />

4 <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>о;

Стр. 140 от 269<br />

от телесен орган 1 (осакатя<strong>в</strong>ане).<br />

Самоу<strong>в</strong>реждането, от с<strong>в</strong>оя стра<strong>на</strong> пък, може да<br />

бъде подразделено: пър<strong>в</strong>о, <strong>на</strong> материално (при<br />

което субектът си отнема с<strong>в</strong>ои интегрирани<br />

части, някак<strong>в</strong>и органи), т. е., се осакатя<strong>в</strong>а, и,<br />

<strong>в</strong>торо, <strong>на</strong> формално, при което си отнема<br />

(за<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги или <strong>само</strong> <strong>в</strong>ременно) способността за<br />

физическата (а с то<strong>в</strong>а кос<strong>в</strong>ено също за<br />

морал<strong>на</strong>та) употреба <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите сили.<br />

В тази гла<strong>в</strong>а ста<strong>в</strong>а дума <strong>само</strong> за негати<strong>в</strong>ни<br />

задължения, т. е. за <strong>в</strong>ъздържане от дейст<strong>в</strong>ия.<br />

Зато<strong>в</strong>а тук ще разглеждаме таки<strong>в</strong>а задължения,<br />

които са <strong>на</strong>сочени срещу пороци<br />

проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>ени <strong>на</strong> Дълга спрямо себе си.<br />

Пункт пър<strong>в</strong>и.<br />

За <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>ото. 2<br />

§ 6.<br />

VI 422<br />

Произ<strong>в</strong>олното лиша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> себе си от<br />

жи<strong>в</strong>от 3 можем ед<strong>в</strong>а тога<strong>в</strong>а да <strong>на</strong>речем<br />

<strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>о (homicidium 4 dolosum 5 ), когато<br />

може <strong>в</strong>ъобще да се докаже, че предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

престъпление, из<strong>в</strong>ършено било спрямо<br />

собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та личност, било — също чрез<br />

собст<strong>в</strong>еното <strong>само</strong>умърт<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане — и спрямо<br />

другиго (<strong>на</strong>пр., когато някое бременно лице от<br />

женски пол <strong>само</strong> си отнеме жи<strong>в</strong>ота).<br />

1 Entgliederung;<br />

2 „За <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>ото”: така пре<strong>в</strong>еждам „Von der Selbstentleibung”. Бук<strong>в</strong>алният<br />

пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> „Entleibung” би бил „обезтелеся<strong>в</strong>ане”; сходно сло<strong>в</strong>ообразу<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> <strong>на</strong>шия<br />

език е „обезгла<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане”. В немския език „entleiben” се употребя<strong>в</strong>а <strong>в</strong> смисъл <strong>на</strong><br />

„уби<strong>в</strong>ам, отнемам жи<strong>в</strong>от”, но също и <strong>в</strong> смисъл <strong>на</strong> „körperlos machen”, бук<strong>в</strong>ално:<br />

„пра<strong>в</strong>я безтелесно”. Кант го употребя<strong>в</strong>а <strong>в</strong> последния смисъл, което му да<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>ъзможност да степену<strong>в</strong>а престъплението срещу чо<strong>в</strong>ешкото тяло от телес<strong>на</strong> по<strong>в</strong>реда<br />

до убийст<strong>в</strong>ото, като <strong>на</strong>й-тежка форма <strong>на</strong> тази по<strong>в</strong>реда.<br />

3 Die willkürliche Entleibung;<br />

4 чо<strong>в</strong>екоубийст<strong>в</strong>о, убийст<strong>в</strong>о;<br />

5 dolosus: ко<strong>в</strong>арен, хитър, лука<strong>в</strong>, измамен;

Стр. 141 от 269<br />

а) Самоубийст<strong>в</strong>ото предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

престъпление (убийст<strong>в</strong>о). То, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, може да<br />

бъде разглеждано и като <strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> Дълга<br />

спрямо Ближните (спрямо съпрузите, <strong>на</strong><br />

родителите към децата, <strong>на</strong> поданика към<br />

него<strong>в</strong>ото <strong>на</strong>чалст<strong>в</strong>о или към него<strong>в</strong>ите<br />

съграждани, <strong>на</strong>края дори и като <strong>на</strong>рушение <strong>на</strong><br />

Дълга към Бога, като чрез <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>ото чо<strong>в</strong>ек<br />

дезертира от по<strong>в</strong>ерения му <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ета пост, без Той<br />

да го е отзо<strong>в</strong>ал). Тук, обаче, ста<strong>в</strong>а дума <strong>само</strong> за<br />

<strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> един Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо<br />

самия себе си. Въпросът именно е, дали — като<br />

оста<strong>в</strong>им <strong>на</strong>стра<strong>на</strong> <strong>в</strong>сичките току-що споме<strong>на</strong>ти<br />

съображения — чо<strong>в</strong>ек, <strong>в</strong>се пак, не е об<strong>в</strong>ързан да<br />

съхраня<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>оя собст<strong>в</strong>ен жи<strong>в</strong>от <strong>само</strong> по силата<br />

<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а, че е личност, както и дали —<br />

изхождайки от то<strong>в</strong>а положение — не би<br />

тряб<strong>в</strong>ало да припоз<strong>на</strong>ем тази об<strong>в</strong>ързаност като<br />

един (и то стриктен) чо<strong>в</strong>ешки Дълг спрямо самия<br />

себе си.<br />

Ще з<strong>в</strong>учи абсурдно, ако кажем, че чо<strong>в</strong>ек<br />

така можел да ощети непра<strong>в</strong>омерно самия себе<br />

си (volenti non fit iniuria) 1 . Така стоикът е считал<br />

като при<strong>в</strong>илегия <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оята (<strong>на</strong> мъдреца) личност<br />

да може, когато си поиска — даже и без да е<br />

притесня<strong>в</strong>ан от <strong>на</strong>стоящи или <strong>на</strong>д<strong>в</strong>ис<strong>на</strong>ли злини<br />

— със спокой<strong>на</strong> съ<strong>в</strong>ест да <strong>на</strong>пусне жи<strong>в</strong>ота (като<br />

да е някак<strong>в</strong>а задиме<strong>на</strong> стая), тъй като <strong>в</strong> него за<br />

нищо <strong>в</strong>ече не бил могъл да бъде полезен. — Но,<br />

тъкмо тази смелост, тази душе<strong>в</strong><strong>на</strong> сила да не се<br />

бои от смъртта, както и да притежа<strong>в</strong>а ценности,<br />

които — като чо<strong>в</strong>ек — може да поста<strong>в</strong>и по-горе<br />

от жи<strong>в</strong>ота си, би тряб<strong>в</strong>ало да бъде за този<br />

мъдрец един още по-силен моти<strong>в</strong> да не<br />

унищожа<strong>в</strong>а себе си (едно същест<strong>в</strong>о с така<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>ърхо<strong>в</strong><strong>на</strong> мощ подчиня<strong>в</strong>аща <strong>на</strong>й-силните<br />

сети<strong>в</strong>ни подтици), з<strong>на</strong>чи да не си отнема жи<strong>в</strong>ота.<br />

1 „Не се причиня<strong>в</strong>а непра<strong>в</strong>да <strong>на</strong> този, който я иска”; Из<strong>в</strong>ършеното спрямо този, който<br />

го иска, не предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а неспра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост;

Стр. 142 от 269<br />

Чо<strong>в</strong>ек не може да отчужда<strong>в</strong>а личността си,<br />

щом ста<strong>в</strong>а дума за Дълг, следо<strong>в</strong>ателно, докато<br />

е жи<strong>в</strong>. И ще бъде проти<strong>в</strong>оречие, ако чо<strong>в</strong>ек би<br />

имал пра<strong>в</strong>омощието да се измък<strong>в</strong>а така лесно<br />

от <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>о задължение, т. е. да постъп<strong>в</strong>а така<br />

с<strong>в</strong>ободно, като че ли за тази му постъпка няма и<br />

нужда от някак<strong>в</strong>о пра<strong>в</strong>омощие.<br />

VI 423<br />

А да унищожим субекта <strong>на</strong> същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ащата <strong>в</strong><br />

<strong>на</strong>шето собст<strong>в</strong>ено лице нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еност, е<br />

ра<strong>в</strong>ноз<strong>на</strong>чно, като да изкореним от с<strong>в</strong>ета <strong>само</strong>то<br />

същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността (която е цел<br />

сама по себе си), доколкото тя лежи <strong>в</strong> същия<br />

този субект. Така чо<strong>в</strong>ек би разполагал със себе<br />

си като с обикно<strong>в</strong>ено средст<strong>в</strong>о за постигането<br />

как<strong>в</strong>ато му хареше цел. А то<strong>в</strong>а ще оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а той<br />

да унижи чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong> собст<strong>в</strong>еното си лице<br />

(homo noumenon), <strong>на</strong> което лице, <strong>в</strong>се пак,<br />

чо<strong>в</strong>екът (homo phaenomenon) е по<strong>в</strong>ерен за<br />

съхранение.<br />

б) Да се лиши чо<strong>в</strong>ек от някакъ<strong>в</strong> с<strong>в</strong>ой орган,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ащ него<strong>в</strong>а неотделима част 1 (да се<br />

осакати), като, <strong>на</strong>пр., да подари или продаде<br />

зъба си, та да бъде монтиран <strong>на</strong> ченето <strong>на</strong><br />

някой друг, или пък да се подложи <strong>на</strong> кастрация,<br />

та да може по-удобно да си жи<strong>в</strong>ее като пе<strong>в</strong>ец,<br />

както и др. подобни: таки<strong>в</strong>а неща предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат<br />

частично <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>о 2 . Отстраня<strong>в</strong>ането,<br />

обаче, чрез ампутация <strong>на</strong> мъртъ<strong>в</strong> или<br />

застраша<strong>в</strong>ащ да се умърт<strong>в</strong>и — и поради то<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>реден за жи<strong>в</strong>ота <strong>на</strong> субекта орган — не може<br />

да се счита за престъпление към собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та<br />

личност. Не е тако<strong>в</strong>а престъпление и<br />

отстраня<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> част от тялото, която, обаче,<br />

не е никакъ<strong>в</strong> орган: <strong>на</strong>пр. чо<strong>в</strong>ек да си отреже<br />

косата; макар че то<strong>в</strong>а няма да е съ<strong>в</strong>сем<br />

1 integrierender Teil;<br />

2 gehört zum partialen Selbstmorde;

Стр. 143 от 269<br />

безукорно, ако с него се цели <strong>в</strong>ъншно<br />

придоби<strong>в</strong>ане.<br />

Казуистични <strong>в</strong>ъпроси<br />

Дали ще е <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>о, ако чо<strong>в</strong>ек се<br />

х<strong>в</strong>ърли (като Курций 1 ) <strong>в</strong> сигур<strong>на</strong> смърт, за да<br />

спаси отечест<strong>в</strong>ото? — И също за такъ<strong>в</strong> героичен<br />

акт ли ще считаме нечието пред<strong>на</strong>мерено<br />

мъченичест<strong>в</strong>о, с което чо<strong>в</strong>ек изцяло се жерт<strong>в</strong>а<br />

за доброто <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род?<br />

Поз<strong>в</strong>олено ли е да предот<strong>в</strong>ратиш чрез<br />

<strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>о неспра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ата смърт<strong>на</strong><br />

присъда издаде<strong>на</strong> ти от т<strong>в</strong>оето <strong>на</strong>чалст<strong>в</strong>о, дори<br />

и то да разреши то<strong>в</strong>а (както Нерон <strong>на</strong> Сенека 2 )?<br />

Можем ли да припишем престъпно<br />

<strong>на</strong>мерение <strong>на</strong> един <strong>в</strong>елик, неотда<strong>в</strong><strong>на</strong> почи<strong>на</strong>л,<br />

мо<strong>на</strong>рх 3 , който носел със себе си<br />

бързодейст<strong>в</strong>аща отро<strong>в</strong>а, изглежда, за да не<br />

бъде принуден — ако бъде пленен <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ой<strong>на</strong>та,<br />

която лично ръко<strong>в</strong>одел — да приеме усло<strong>в</strong>ия за<br />

ос<strong>в</strong>обождението си, които биха могли да са<br />

неблагоприятни за държа<strong>в</strong>ата му?; като можем<br />

да приемем, че е имал то<strong>в</strong>а <strong>на</strong>ум, защото<br />

нямаме осно<strong>в</strong>ание да предположим, че е бил<br />

моти<strong>в</strong>иран, чисто и просто, от гордост.<br />

Или: Някой си чо<strong>в</strong>ек започ<strong>на</strong>л <strong>в</strong>ече да<br />

усеща хидрофобия като резултат от ухап<strong>в</strong>ане от<br />

бясно куче и, след като му е ста<strong>на</strong>ло ясно и е<br />

<strong>на</strong>учил, че никога не е имало случай някой да е<br />

бил излеку<strong>в</strong>ан от тако<strong>в</strong>а състояние, <strong>в</strong>зел, че се<br />

1 Marcus Curtius: римски младеж, който според легендата се х<strong>в</strong>ърлил през 362 г.<br />

пр. Хр. <strong>в</strong> от<strong>в</strong>орила се <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> форума <strong>на</strong> Рим пропаст, която, колкото и ценности да<br />

х<strong>в</strong>ърляли <strong>в</strong> нея (<strong>в</strong>ражалци казали, че тя ще се зат<strong>в</strong>ори, ако се х<strong>в</strong>ърли <strong>на</strong>й-ценното <strong>на</strong><br />

Рим <strong>в</strong> нея) не се зат<strong>в</strong>аряла; Курций се х<strong>в</strong>ърлил заедно с коня и оръжието си, като<br />

считал, че достойният гражданин е <strong>на</strong>й-ценното за Рим; след то<strong>в</strong>а пропастта се<br />

зат<strong>в</strong>орила <strong>в</strong>ед<strong>на</strong>га и <strong>на</strong> нейно място се образу<strong>в</strong>ало езеро (Lacus Curtius), което<br />

пресъх<strong>на</strong>ло през 1 <strong>в</strong>ек пр.Хр.;<br />

2 Seneca, Lucius Annaeus (4 г. пр. Хр. – 65 г.), Сенека младши, римски държа<strong>в</strong>ник и<br />

философ. През 65 г. бил <strong>на</strong>кле<strong>в</strong>етен пред Нерон, че заго<strong>в</strong>орничил и по него<strong>в</strong>а запо<strong>в</strong>ед<br />

се <strong>само</strong>убил;<br />

3 Фридрих ІІ Пруски, из<strong>в</strong>естен също като Фридрих Велики (24.01.1712 – 17.08.1786);

Стр. 144 от 269<br />

<strong>само</strong>убил, за да не би, както бил <strong>на</strong>писал <strong>в</strong><br />

оста<strong>в</strong>ено от него писмо,<br />

VI 424<br />

<strong>в</strong> с<strong>в</strong>оя бяс (<strong>на</strong>ченките <strong>на</strong> който започ<strong>на</strong>л да<br />

усеща) да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и нещастни и други хора. Пита<br />

се, постъпил ли е непра<strong>в</strong>илно този чо<strong>в</strong>ек?<br />

Някой си реша<strong>в</strong>а да му <strong>в</strong>аксинират <strong>в</strong>ариола<br />

и така поста<strong>в</strong>я <strong>в</strong> несигурност жи<strong>в</strong>ота си, макар и<br />

да пра<strong>в</strong>и то<strong>в</strong>а, тъкмо за да го запази. По този<br />

<strong>на</strong>чин той попада <strong>в</strong> един съмнителен случай <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> Дълга за <strong>само</strong>съхраня<strong>в</strong>ане, който<br />

е т<strong>в</strong>ърде по-съмнителен от този <strong>на</strong> моряка,<br />

който, <strong>в</strong>се пак, не причиня<strong>в</strong>а бурята, <strong>на</strong> която се<br />

е подложил, докато <strong>на</strong>шият чо<strong>в</strong>ек сам си<br />

<strong>на</strong><strong>в</strong>лича болестта, която го <strong>в</strong>кар<strong>в</strong>а <strong>в</strong> смърт<strong>на</strong><br />

опасност. Та, з<strong>на</strong>чи, разрешено ли е<br />

<strong>в</strong>аксинирането за <strong>в</strong>ариола?

Стр. 145 от 269<br />

Втори пункт.<br />

За <strong>само</strong>оск<strong>в</strong>ерня<strong>в</strong>ането<br />

чрез сладострастие.<br />

§ 7<br />

VI 424<br />

Природата, както ни е дала любо<strong>в</strong>та към<br />

жи<strong>в</strong>ота, за да се съхрани отделното лице, така<br />

ни е дала и поло<strong>в</strong>ата любо<strong>в</strong>, за да се съхраня<strong>в</strong>а<br />

чо<strong>в</strong>ешкият <strong>в</strong>ид. Всяка от д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида любо<strong>в</strong><br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а природ<strong>на</strong> цел, под което тук<br />

разбираме тако<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> причи<strong>на</strong> със<br />

следст<strong>в</strong>ие, което <strong>в</strong> пър<strong>в</strong>ия случай се мисли без<br />

да му се припис<strong>в</strong>а разсъдност, а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>тория<br />

случай, <strong>в</strong>се пак, по някак<strong>в</strong>а а<strong>на</strong>логия с разсъдък:<br />

като че пред<strong>на</strong>мерено целта е да се създа<strong>в</strong>ат<br />

хора. Тук, обаче, по по<strong>в</strong>од <strong>на</strong> поло<strong>в</strong>ата любо<strong>в</strong> се<br />

пита: Дали ней<strong>на</strong>та практика — с оглед <strong>на</strong><br />

<strong>само</strong>то лице, което я практику<strong>в</strong>а — се<br />

подчиня<strong>в</strong>а <strong>на</strong> някакъ<strong>в</strong> ограничителен законо<strong>в</strong><br />

Дълг? Или пък, дали то<strong>в</strong>а лице, и без да има<br />

споме<strong>на</strong>тата по-горе цел, има пра<strong>в</strong>ото да<br />

пос<strong>в</strong>ети употребата <strong>на</strong> поло<strong>в</strong>ите си качест<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

едно просто жи<strong>в</strong>отинско удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, без с то<strong>в</strong>а<br />

да <strong>на</strong>руша<strong>в</strong>а някакъ<strong>в</strong> Дълг спрямо самия себе<br />

си? В Учението за пра<strong>в</strong>ото доказахме, че чо<strong>в</strong>ек<br />

не би могъл да полз<strong>в</strong>а друго лице за тако<strong>в</strong>а<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие без специалното огранича<strong>в</strong>ане<br />

чрез пра<strong>в</strong>ен дого<strong>в</strong>ор, с който д<strong>в</strong>ете лица да се<br />

об<strong>в</strong>ържат реципрочно едно към друго. Но тук, <strong>в</strong><br />

етиката, <strong>в</strong>ъпросът е, дали — с оглед <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие — за субекта не същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а<br />

някакъ<strong>в</strong> Дълг спрямо самия него, чието<br />

<strong>на</strong>руша<strong>в</strong>ане предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а и оск<strong>в</strong>ерня<strong>в</strong>ане (а не

Стр. 146 от 269<br />

<strong>само</strong> унижа<strong>в</strong>ане) <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong> собст<strong>в</strong>еното<br />

му лице. Стремежът към то<strong>в</strong>а удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие се<br />

<strong>на</strong>рича плътска похот 1 (също и сладострастие 2 ),<br />

а порокът, който се създа<strong>в</strong>а чрез него, се <strong>на</strong>рича<br />

раз<strong>в</strong>рат. Добродетелта пък, с оглед <strong>на</strong> тези<br />

сети<strong>в</strong>ни подтици, се <strong>на</strong>рича целомъдрие, което<br />

тук <strong>на</strong>длежи да предста<strong>в</strong>им като Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

спрямо самия себе си. А проти<strong>в</strong>оестест<strong>в</strong>ено ще<br />

<strong>на</strong>речем то<strong>в</strong>а сладострастие, при което чо<strong>в</strong>ек<br />

би<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъзбуждан не от дейст<strong>в</strong>ителния<br />

VI 425<br />

предмет, а от предста<strong>в</strong>ата, която си <strong>в</strong>ъобразя<strong>в</strong>а<br />

за него, създа<strong>в</strong>айки сам <strong>в</strong> себе си този предмет:<br />

з<strong>на</strong>чи проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> самата цел. По този <strong>на</strong>чин се<br />

създа<strong>в</strong>а желание проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> целта <strong>на</strong><br />

природата, цел по-<strong>в</strong>аж<strong>на</strong> дори от тази <strong>на</strong><br />

любо<strong>в</strong>та към жи<strong>в</strong>ота, която е <strong>на</strong>соче<strong>на</strong> <strong>само</strong> към<br />

съхраня<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> инди<strong>в</strong>ида, докато поло<strong>в</strong>ата<br />

любо<strong>в</strong> цели съхраня<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> целия чо<strong>в</strong>ешки<br />

род.<br />

То<strong>в</strong>а, че ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а проти<strong>в</strong>оестест<strong>в</strong>е<strong>на</strong><br />

употреба (т. е. злоупотреба) <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ените<br />

поло<strong>в</strong>и органи предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а едно <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>исша<br />

степен безнра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено <strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> Дълга<br />

спрямо самия себе си, би<strong>в</strong>а забелязано от <strong>в</strong>секи<br />

чо<strong>в</strong>ек <strong>в</strong>ед<strong>на</strong>га при самата мисъл за тази<br />

злоупотреба. Тази мисъл предиз<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>а от<strong>в</strong>рат и<br />

то <strong>в</strong> така<strong>в</strong>а степен, че дори и <strong>само</strong>то <strong>на</strong>зо<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ане<br />

<strong>на</strong> един такъ<strong>в</strong> порок се счита за безнра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено.<br />

Тако<strong>в</strong>а нещо не се случ<strong>в</strong>а дори и при<br />

споме<strong>на</strong><strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>ото; то — без<br />

<strong>на</strong>й-малки угризения и заедно с <strong>в</strong>сичките му<br />

ужасни подробности — се под<strong>на</strong>ся <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета като<br />

да е <strong>в</strong> реда <strong>на</strong> нещата (като някак<strong>в</strong>а species<br />

facti 3 ). Чо<strong>в</strong>екът изобщо се сраму<strong>в</strong>а, че е<br />

1 Fleischeslust;<br />

2 Wohllust;<br />

3 species facti: предста<strong>в</strong>яне <strong>на</strong> някакъ<strong>в</strong> факт;<br />

<strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од „предста<strong>в</strong>ление, изображение факта”;

Стр. 147 от 269<br />

способен да принизя<strong>в</strong>а собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та си личност<br />

даже под скотско ра<strong>в</strong>нище. Дори и разрешеното<br />

телесно общение (<strong>само</strong> по себе си, разбира се,<br />

чисто жи<strong>в</strong>отинско) <strong>на</strong> д<strong>в</strong>ата пола <strong>в</strong> брака<br />

изиск<strong>в</strong>а <strong>в</strong> разго<strong>в</strong>ора между добре <strong>в</strong>ъзпитани<br />

люде много такт, с който да бъде прикри<strong>в</strong>ано<br />

като със за<strong>в</strong>еса, когато се <strong>на</strong>лага да се го<strong>в</strong>ори<br />

за него.<br />

Не е така лесно, обаче, да се при<strong>в</strong>еде<br />

изходящо от <strong>разума</strong> доказателст<strong>в</strong>о за<br />

недопустимостта както <strong>на</strong> проти<strong>в</strong>оестест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та,<br />

така и <strong>на</strong> <strong>само</strong> нецелесъобраз<strong>на</strong>та, употреба <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>ените поло<strong>в</strong>и способности, като <strong>на</strong> едно<br />

<strong>на</strong>рушение (и то, що се от<strong>на</strong>ся до<br />

проти<strong>в</strong>оестест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та употреба, <strong>на</strong>й-тежко) <strong>на</strong><br />

Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия себе си.<br />

Доказателст<strong>в</strong>ото лежи, разбира се, <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а, че<br />

чрез тази злоупотреба чо<strong>в</strong>екът — отказ<strong>в</strong>айки се<br />

с пренебрежение от с<strong>в</strong>оята личност —<br />

употребя<strong>в</strong>а себе си като средст<strong>в</strong>о за<br />

задо<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>отински <strong>на</strong>гони. С то<strong>в</strong>а,<br />

обаче, оста<strong>в</strong>а необясне<strong>на</strong> <strong>в</strong>исоката степен <strong>на</strong><br />

у<strong>в</strong>реждане <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong> собст<strong>в</strong>еното <strong>на</strong><br />

субекта лице чрез такъ<strong>в</strong> един проти<strong>в</strong>оестест<strong>в</strong>ен<br />

порок, който според формата си (според с<strong>в</strong>оята<br />

душе<strong>в</strong>ност) изглежда да <strong>на</strong>дми<strong>на</strong><strong>в</strong>а дори порока<br />

<strong>на</strong> <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>ото: Ос<strong>в</strong>ен ако обяснението не е<br />

<strong>в</strong> то<strong>в</strong>а, че при <strong>само</strong>убийст<strong>в</strong>ото демонстрираното<br />

от субекта отх<strong>в</strong>ърляне <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ения му жи<strong>в</strong>от,<br />

като да е някак<strong>в</strong>а тегоба, не предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а, <strong>на</strong>ймалкото,<br />

малодушно отда<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> скотски<br />

прелести, а, <strong>в</strong>се пак, изиск<strong>в</strong>а кураж, и така<br />

оста<strong>в</strong>я място и за у<strong>в</strong>ажение към чо<strong>в</strong>ечест<strong>в</strong>ото <strong>в</strong><br />

собст<strong>в</strong>еното <strong>на</strong> субекта лице. Докато при<br />

раз<strong>в</strong>рата — предоста<strong>в</strong>яйки се изцяло <strong>на</strong><br />

жи<strong>в</strong>отинска <strong>на</strong>клонност — чо<strong>в</strong>ек се пре<strong>в</strong>ръща <strong>в</strong><br />

проти<strong>в</strong>оестест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>в</strong>ещ за потребление, т. е. <strong>в</strong><br />

един от<strong>в</strong>ратителен предмет, лиша<strong>в</strong>айки се по<br />

species: поглед, <strong>в</strong>ид, предста<strong>в</strong>а;

Стр. 148 от 269<br />

този <strong>на</strong>чин от <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>о у<strong>в</strong>ажение към самия<br />

себе си.<br />

Казуистични <strong>в</strong>ъпроси.<br />

VI 426<br />

При съ<strong>в</strong>купя<strong>в</strong>ането между поло<strong>в</strong>ете<br />

природ<strong>на</strong>та цел е размножа<strong>в</strong>ането, т. е.<br />

съхранението <strong>на</strong> <strong>в</strong>ида; следо<strong>в</strong>ателно, <strong>на</strong> тази<br />

цел, <strong>на</strong>й-малкото, не би<strong>в</strong>а да се<br />

проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>а. Разрешено ли е, обаче, ако я<br />

няма тази цел, чо<strong>в</strong>ек да си поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>а (дори и<br />

то<strong>в</strong>а да ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong> брака) така<strong>в</strong>а употреба <strong>на</strong><br />

поло<strong>в</strong>ите си с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>а?<br />

Не е ли, <strong>на</strong>пр., също както при<br />

проти<strong>в</strong>оестест<strong>в</strong>еното сладострастие, така и по<br />

<strong>в</strong>реме <strong>на</strong> бременност или при стерилитет<br />

(поради <strong>в</strong>ъзраст или заболя<strong>в</strong>ане) <strong>на</strong> же<strong>на</strong>та или<br />

пък, ако то<strong>в</strong>а не я <strong>в</strong>лече, проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong><br />

природ<strong>на</strong>та цел, следо<strong>в</strong>ателно, и <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека (както за мъжа, така и за же<strong>на</strong>та) спрямо<br />

себе си, да бъдат употребя<strong>в</strong>ани поло<strong>в</strong>ите<br />

с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>а? Дали пък тук няма някакъ<strong>в</strong><br />

разреша<strong>в</strong>ащ закон <strong>на</strong> морално-практическия<br />

разум, който — при <strong>на</strong>личието <strong>на</strong> конфликт<br />

между определящите постъпките осно<strong>в</strong>ания —<br />

да поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>а (така да се каже, със<br />

снизхождение), някак<strong>в</strong>о <strong>само</strong> по себе си<br />

неразрешено дейст<strong>в</strong>ие, с цел, обаче, да се<br />

предот<strong>в</strong>рати някак<strong>в</strong>а по-тежка простъпка? От<br />

кой момент <strong>на</strong>татък, обаче, ще можем да<br />

считаме, че огранича<strong>в</strong>ането чрез едно широко<br />

задължение се пре<strong>в</strong>ръща <strong>в</strong> пуританщи<strong>на</strong> 1<br />

(педантичност с оглед <strong>на</strong> толерантността при<br />

спаз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> тако<strong>в</strong>а задължение) и ще<br />

разреша<strong>в</strong>аме <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>отинските <strong>на</strong>клонности — с<br />

1 Purismus;

Стр. 149 от 269<br />

опасност да се излезе из<strong>в</strong>ън <strong>рамките</strong> <strong>на</strong> зако<strong>на</strong><br />

<strong>на</strong> Разума — простор <strong>на</strong> дейст<strong>в</strong>ие?<br />

Поло<strong>в</strong>ото <strong>в</strong>лечение би<strong>в</strong>а, също така,<br />

<strong>на</strong>ричано и любо<strong>в</strong> (<strong>в</strong> <strong>на</strong>й-тесния смисъл <strong>на</strong><br />

думата) и фактически е <strong>на</strong>й-голямото сети<strong>в</strong>но<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, което е <strong>в</strong>ъзможно да се получи от<br />

някакъ<strong>в</strong> предмет. То, обаче, не е някак<strong>в</strong>о <strong>само</strong><br />

сети<strong>в</strong>но удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, как<strong>в</strong>ото се получа<strong>в</strong>а от<br />

предмети, които харес<strong>в</strong>аме при <strong>само</strong>то<br />

разсъжда<strong>в</strong>ане за тях (<strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>остта за<br />

които се <strong>на</strong>рича <strong>в</strong>кус), а предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие получа<strong>в</strong>ано от консумирането <strong>на</strong><br />

друго лице, и при<strong>на</strong>длежи към <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исоката<br />

степен <strong>на</strong> способността за желание, страстта.<br />

То<strong>в</strong>а желание, обаче, не можем да причислим<br />

нито към любо<strong>в</strong>та от харес<strong>в</strong>ане 1 , нито към<br />

любо<strong>в</strong>та като благо<strong>в</strong>оление 2 (тези д<strong>в</strong>ете, поскоро,<br />

<strong>в</strong>ъздържат субекта от плътските<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ия), а предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие от<br />

особен <strong>в</strong>ид (sui generis) 3 . А сексуал<strong>на</strong>та жар<br />

няма, собст<strong>в</strong>ено, нищо общо с морал<strong>на</strong>та<br />

любо<strong>в</strong>, макар че може и да бъде тясно с<strong>в</strong>ърза<strong>на</strong><br />

с нея, ако се присъедини и практическият разум<br />

с него<strong>в</strong>ите огранича<strong>в</strong>ащи усло<strong>в</strong>ия.<br />

1 zur Liebe des Wohlgefallens;<br />

2 noch der des Wohlwollens: <strong>в</strong>ижте по-горе „ХІІ.<strong>в</strong>) За чо<strong>в</strong>еколюбието.”, <strong>на</strong> VІ 401-402;<br />

3 с<strong>в</strong>оего рода;

Стр. 150 от 269<br />

Трети пункт.<br />

За <strong>само</strong>затъпя<strong>в</strong>ането 1<br />

чрез неумере<strong>на</strong>та употреба<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>кусотии и питиета.<br />

§ 8.<br />

VI 427<br />

Тук няма да преценя<strong>в</strong>аме порока състоящ<br />

се <strong>в</strong> този <strong>в</strong>ид неумереност, с оглед <strong>на</strong> <strong>в</strong>редата,<br />

или телесните болки (разните заболя<strong>в</strong>ания),<br />

които той докар<strong>в</strong>а <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека. Защото, и<strong>на</strong>че, би<br />

тряб<strong>в</strong>ало срещу този порок да се борим с<br />

някакъ<strong>в</strong> проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ащ му принцип за<br />

доброто състояние <strong>на</strong> организма и <strong>на</strong><br />

удобст<strong>в</strong>ото (з<strong>на</strong>чи, <strong>на</strong> щастието). Последният,<br />

обаче, би могъл да обосно<strong>в</strong>е <strong>само</strong> някак<strong>в</strong>о<br />

пра<strong>в</strong>ило <strong>на</strong> благоразумието, не, обаче, и един<br />

Дълг; <strong>на</strong>й-малкото, той не би бил принципът <strong>на</strong><br />

един безусло<strong>в</strong>ен пряк Дълг.<br />

Злоупотребата с разни <strong>в</strong>кусотии<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а жи<strong>в</strong>отинска неумереност при<br />

храненето; чрез нея се <strong>в</strong>ъзпрепятст<strong>в</strong>а или<br />

<strong>на</strong>маля<strong>в</strong>а способността за разум<strong>на</strong>та употреба<br />

<strong>на</strong> храните. Пороците, които попадат <strong>в</strong> тази<br />

рубрика, са пиянст<strong>в</strong>ото и лакомията. Чо<strong>в</strong>екът <strong>в</strong><br />

пияно състояние заслужа<strong>в</strong>а да бъде третиран не<br />

като чо<strong>в</strong>ек, а като жи<strong>в</strong>отно; чрез прето<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ането<br />

с ястия, пък, той ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ременно<br />

<strong>в</strong>ъзпрепятст<strong>в</strong>ан да из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>а дейст<strong>в</strong>ия, за които<br />

са необходими пърга<strong>в</strong>ост и обмисляне при<br />

употребата <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите сили. От <strong>само</strong> себе си е<br />

ясно, че чо<strong>в</strong>ек — поста<strong>в</strong>яйки се сам <strong>в</strong> тако<strong>в</strong>а<br />

1 Selbstbetäubung;

Стр. 151 от 269<br />

състояние — из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>а <strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> Дълга<br />

спрямо самия себе си. Пър<strong>в</strong>ото от тези падения<br />

(дори и под ни<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>отинската природа)<br />

обикно<strong>в</strong>ено се причиня<strong>в</strong>а чрез ферментирали<br />

<strong>на</strong>питки, но също и чрез други упой<strong>в</strong>ащи<br />

средст<strong>в</strong>а, като опиум и други продукти <strong>на</strong><br />

растителното царст<strong>в</strong>о. Употребата <strong>на</strong> тези<br />

средст<strong>в</strong>а съблазня<strong>в</strong>а с то<strong>в</strong>а, че чрез нея за<br />

из<strong>в</strong>естно <strong>в</strong>реме се създа<strong>в</strong>а илюзия за щастие и<br />

безгрижие, дори и за някак<strong>в</strong>а мнима сила:<br />

след<strong>в</strong>ат, обаче, униние и слабост и, което е <strong>на</strong>йлошото,<br />

необходимост от по<strong>в</strong>таряща се, дори<br />

у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>аща се, употреба <strong>на</strong> упой<strong>в</strong>ащото<br />

средст<strong>в</strong>о. А лакомията стои по-долу и от то<strong>в</strong>а<br />

жи<strong>в</strong>отинско чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, защото<br />

задейст<strong>в</strong>а сети<strong>в</strong>ността <strong>само</strong> като паси<strong>в</strong>но<br />

с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>о и дори не <strong>в</strong>ъзбужда <strong>в</strong>ъображението,<br />

което, <strong>в</strong>се пак, при <strong>на</strong>пи<strong>в</strong>ането предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а,<br />

дей<strong>на</strong> игра <strong>на</strong> предста<strong>в</strong>ите; така чрез лакомията<br />

чо<strong>в</strong>ек се приближа<strong>в</strong>а още по<strong>в</strong>ече до ра<strong>в</strong>нището<br />

<strong>на</strong> скота.<br />

Казуистични <strong>в</strong>ъпроси.<br />

VI 428<br />

Дали не можем, без да му ста<strong>в</strong>аме<br />

панегиристи 1 <strong>на</strong> <strong>в</strong>и<strong>на</strong>та, да му разрешим, <strong>в</strong>се<br />

пак — <strong>на</strong>й-малкото като него<strong>в</strong>и апологети —<br />

ед<strong>на</strong> употреба, <strong>на</strong>ближа<strong>в</strong>аща опияня<strong>в</strong>ането, тъй<br />

като така компанията ста<strong>в</strong>а по-разго<strong>в</strong>орли<strong>в</strong>а и<br />

откро<strong>в</strong>е<strong>на</strong>? Или пък можем дори да му приз<strong>на</strong>ем<br />

и заслугата, как<strong>в</strong>ато — според Сенека 2 — то<br />

имало за Катон, а именно, че virtus eius incaluit<br />

mero? 3 Консумирането <strong>на</strong> опиума и ракията<br />

1 Panegyrist: панегирист, а<strong>в</strong>тор <strong>на</strong> панегирик;<br />

панегирик: <strong>в</strong>ъзх<strong>в</strong>ала, пох<strong>в</strong>ално сло<strong>в</strong>о;<br />

2 В руския пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място има забележка, че Кант погрешно припис<strong>в</strong>ал тези<br />

думи <strong>на</strong> Сенека, докато те били <strong>на</strong> Хораций. Така е: "Carmina" III 21, 11-12:<br />

"narratur et prisci Catonis / saepe mero incaluisse virtus";<br />

3 него<strong>в</strong>ата добродетел преди често се загря<strong>в</strong>ала (разпал<strong>в</strong>ала) с чисто <strong>в</strong>ино;<br />

merum: чисто, неразредено <strong>в</strong>ино;

Стр. 152 от 269<br />

<strong>в</strong>оди по-близо до мерзостта, защото<br />

причиненото от тях мнимо опиянено щастие<br />

пра<strong>в</strong>и чо<strong>в</strong>ека мълчали<strong>в</strong>, зат<strong>в</strong>орен и<br />

необщителен: зато<strong>в</strong>а те тряб<strong>в</strong>а да се<br />

разреша<strong>в</strong>ат <strong>само</strong> като лекарст<strong>в</strong>а. Кой, обаче,<br />

може да определи мярката <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ек, който <strong>в</strong>ече<br />

е гото<strong>в</strong> да премине <strong>в</strong> състояние, където да няма<br />

предста<strong>в</strong>а за мярка? Мохамеданст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong>пълно<br />

забраня<strong>в</strong>а <strong>в</strong>иното, но, пък, <strong>в</strong>место него<br />

разреша<strong>в</strong>а опиума, което не е добър избор.<br />

Банкетът 1 , като откро<strong>в</strong>е<strong>на</strong> пока<strong>на</strong> към<br />

неумереност и <strong>в</strong> д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида консумация, има <strong>в</strong><br />

себе си, <strong>в</strong>се пак, нещо целящо, ос<strong>в</strong>ен чисто<br />

физическото удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, също и нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено, а<br />

именно: да събира заедно и за по-дълго <strong>в</strong>реме<br />

хората за <strong>в</strong>заимно общу<strong>в</strong>ане. От друга стра<strong>на</strong>,<br />

обаче, тъй като тъкмо броят <strong>на</strong> участниците<br />

(когато той, както каз<strong>в</strong>а Честърфилд, <strong>на</strong>дх<strong>в</strong>ърля<br />

броя <strong>на</strong> музите) огранича<strong>в</strong>а общу<strong>в</strong>ането между<br />

тях (<strong>само</strong> до съседите по маса); с то<strong>в</strong>а банкетът<br />

осуетя<strong>в</strong>а осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оята<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> цел. Зато<strong>в</strong>а то си оста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги<br />

<strong>само</strong> едно под<strong>в</strong>еждане към безнра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еност, а<br />

именно към неумереност и към <strong>на</strong>руша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия себе си, без да<br />

споме<strong>на</strong><strong>в</strong>аме физическите <strong>в</strong>реди от<br />

прето<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> организма, които биха били<br />

отстранени от лекаря. До къде се простира<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еното пра<strong>в</strong>омощие да приемаме таки<strong>в</strong>а<br />

покани към неумереност?<br />

Втора гла<strong>в</strong>а<br />

За Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо<br />

incalesco, incalui: стоплям, сгорещя<strong>в</strong>ам, плам<strong>в</strong>ам;<br />

1 Der Schmaus; <strong>в</strong> английския пре<strong>в</strong>од: „A banquet (Lord Mayor’s feast)”; <strong>в</strong> руския<br />

пре<strong>в</strong>од:<br />

„Пиршест<strong>в</strong>о”;

Стр. 153 от 269<br />

самия себе си като към<br />

същест<strong>в</strong>о <strong>само</strong> морално.<br />

VI 428<br />

Този Дълг проти<strong>в</strong>остои <strong>на</strong> пороците: лъжа,<br />

алчност и фалши<strong>в</strong>о смирение (раболепие,<br />

подмаз<strong>в</strong>ачест<strong>в</strong>о).<br />

І.<br />

За лъжата.<br />

§ 9.<br />

VI 429<br />

Най-голямото <strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека — разглеждан <strong>само</strong> като морално<br />

същест<strong>в</strong>о (като чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong> собст<strong>в</strong>еното му<br />

лице) — към самия себе си: то<strong>в</strong>а е пъл<strong>на</strong>та<br />

проти<strong>в</strong>оположност <strong>на</strong> истинността, т. е. лъжата<br />

(aliud lingua promtum, aliud pectore inclusum<br />

gerere) 1 . Само по себе си е ясно, че <strong>в</strong> етиката,<br />

където липсата <strong>на</strong> <strong>в</strong>реда не е аргумент, никоя<br />

пред<strong>на</strong>мере<strong>на</strong> неисти<strong>на</strong> при изразя<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>оите мисли не може да избегне то<strong>в</strong>а<br />

безмилостно <strong>на</strong>имено<strong>в</strong>ание, което същата тази<br />

неисти<strong>на</strong> <strong>в</strong> Учението за пра<strong>в</strong>ото получа<strong>в</strong>а, <strong>само</strong><br />

когато <strong>на</strong>руша<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>ото 2 Другиму. Защото<br />

безчестието (а то е да си предмет <strong>на</strong> морално<br />

презрение), което придружа<strong>в</strong>а лъжата,<br />

придружа<strong>в</strong>а като сянка и лъжеца.<br />

1 едно каз<strong>в</strong>а я<strong>в</strong>но/с красноречие, друго носи скрито <strong>в</strong> сърцето си;<br />

<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од има забележка, че то<strong>в</strong>а било цитат от съчинението <strong>на</strong><br />

римския историк Кай Салюстий Крисп - Gaius Sallustius Crispus -(86 г.—35 г.<br />

пр. Хр.) „De coniuratione Catilinae”;<br />

2 Вижте <strong>в</strong> Учение за пра<strong>в</strong>ото забележките <strong>на</strong> Кант <strong>на</strong> VІ 238;

Стр. 154 от 269<br />

Лъжата може да бъде както <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong><br />

(mendacium externum), така и <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>. —<br />

Чрез пър<strong>в</strong>ата чо<strong>в</strong>ек се пре<strong>в</strong>ръща <strong>в</strong> предмет <strong>на</strong><br />

презрение <strong>в</strong> очите <strong>на</strong> другите; с <strong>в</strong>тория <strong>в</strong>ид<br />

лъжа, обаче, той ста<strong>в</strong>а, което е още по-лошо,<br />

такъ<strong>в</strong> предмет <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оите собст<strong>в</strong>ени очи и урон<strong>в</strong>а<br />

достойнст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong> собст<strong>в</strong>еното<br />

си лице. В тези случаи <strong>в</strong>редата, която може да<br />

<strong>в</strong>ъзникне от лъжата за другите хора, не спада<br />

към характеристиките <strong>на</strong> този порок, (ако беше<br />

така, той би се състоял <strong>в</strong> <strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> Дълга<br />

към Другите); зато<strong>в</strong>а тук така<strong>в</strong>а <strong>в</strong>реда не <strong>в</strong>лиза <strong>в</strong><br />

сметката. Също така, тук не се отчита и <strong>в</strong>редата,<br />

която субектът сам си причиня<strong>в</strong>а чрез този<br />

порок; и<strong>на</strong>че, бихме разглеждали лъжата като<br />

пропуск <strong>на</strong> благоразумието при след<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

някак<strong>в</strong>а прагматич<strong>на</strong> — а не <strong>на</strong> морал<strong>на</strong> —<br />

максима: з<strong>на</strong>чи, не като <strong>на</strong>рушение <strong>на</strong><br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ен Дълг. Лъжата предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

отх<strong>в</strong>ърляне — и съще<strong>в</strong>ременно унищожа<strong>в</strong>ане —<br />

<strong>на</strong> собст<strong>в</strong>еното <strong>на</strong> субекта чо<strong>в</strong>ешко<br />

достойнст<strong>в</strong>о. Субектът, който сам не <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

то<strong>в</strong>а, което каз<strong>в</strong>а другиму (дори Другият да е<br />

<strong>само</strong> някак<strong>в</strong>о мислено предста<strong>в</strong>ено лице), има<br />

по-малка стойност, отколкото ако беше <strong>само</strong><br />

някак<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ещ. Защото от с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> <strong>в</strong>ещта<br />

чо<strong>в</strong>ек може да се <strong>в</strong>ъзполз<strong>в</strong>а, тъй като тя<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а нещо дейст<strong>в</strong>ително и <strong>на</strong>лично.<br />

Докато съобща<strong>в</strong>ането, обаче, <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ените<br />

мисли другиму с думи, (пред<strong>на</strong>мерено)<br />

съдържащи обратното <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а, което<br />

го<strong>в</strong>орещият мисли предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а цел пряко<br />

проти<strong>в</strong>ополож<strong>на</strong> <strong>на</strong> природ<strong>на</strong>та<br />

целесъобразност <strong>на</strong> способността да<br />

съобща<strong>в</strong>аме мислите си. Така лъжата<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а отказ от собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та личност, а<br />

лъжецът ще е <strong>само</strong> някак<strong>в</strong>а измам<strong>на</strong> <strong>в</strong>идимост<br />

<strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ек, не и същински чо<strong>в</strong>ек. Истинността <strong>на</strong>

Стр. 155 от 269<br />

изя<strong>в</strong>ленията се <strong>на</strong>рича, също така, и честност 1 ,<br />

ако пък тези изя<strong>в</strong>ления са съще<strong>в</strong>ременно и<br />

обещания — добросъ<strong>в</strong>естност 1 , а изобщо —<br />

искреност 2 .<br />

VI 430<br />

Не е необходимо лъжата (<strong>в</strong> етическото з<strong>на</strong>чение<br />

<strong>на</strong> думата, <strong>в</strong>ъобще като умишле<strong>на</strong> неисти<strong>на</strong>) да<br />

причиня<strong>в</strong>а някому <strong>в</strong>реда, за да я обя<strong>в</strong>им за<br />

осъдител<strong>на</strong>; ако то<strong>в</strong>а беше усло<strong>в</strong>ие, тя щеше да<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> Другите.<br />

Причи<strong>на</strong>та за лъжата може да бъде лекомислие<br />

или даже и добродушие; с нея, дори, може да се<br />

<strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>меря<strong>в</strong>а и някак<strong>в</strong>а дейст<strong>в</strong>ително добра цел.<br />

Но, <strong>в</strong>се пак, този <strong>на</strong>чин да се преслед<strong>в</strong>а цел<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а по самата с<strong>в</strong>оя форма<br />

престъпление <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та му<br />

личност, както и мерзост, която го пра<strong>в</strong>и обект<br />

<strong>на</strong> презрение <strong>в</strong> собст<strong>в</strong>ени му очи.<br />

Наличието <strong>на</strong> <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> лъжа, <strong>в</strong> която се е<br />

про<strong>в</strong>инил чо<strong>в</strong>ек, може лесно да бъде доказано.<br />

По-трудно е, обаче, да се докаже ней<strong>на</strong>та<br />

<strong>в</strong>ъзможност. Защото за лъжата се изиск<strong>в</strong>а и<br />

<strong>в</strong>торо лице, което да бъде заблудено; а чо<strong>в</strong>ек да<br />

мами умишлено самия себе си, изглежда да<br />

съдържа проти<strong>в</strong>оречие.<br />

Чо<strong>в</strong>екът, обаче, като морално същест<strong>в</strong>о<br />

(homo noumenon) не може да употребя<strong>в</strong>а<br />

самия себе си — <strong>в</strong> качест<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> физическо<br />

същест<strong>в</strong>о (homo phaenomenon) — като някак<strong>в</strong>о<br />

си <strong>само</strong> средст<strong>в</strong>о (като някак<strong>в</strong>а го<strong>в</strong>ореща<br />

маши<strong>на</strong>), което няма общо с <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та цел<br />

(съобща<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> мисълта) <strong>на</strong> казаното.<br />

Напроти<strong>в</strong>, чо<strong>в</strong>екът — и като я<strong>в</strong>ление — е<br />

с<strong>в</strong>ързан с усло<strong>в</strong>ието за съ<strong>в</strong>падение с исти<strong>на</strong>та<br />

<strong>на</strong> даденото от пър<strong>в</strong>ия изя<strong>в</strong>ление (declaratio) и<br />

1 Ehrlichkeit;<br />

1 Redlichkeit;<br />

2 Aufrichtigkeit;

Стр. 156 от 269<br />

така е задължен за истинност спрямо самия<br />

себе си. — Лъжа към самия себе си е, <strong>на</strong>пр., ако<br />

субектът няма <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та <strong>в</strong>яра <strong>в</strong> бъдещия<br />

С<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ен съдник при Второто пришест<strong>в</strong>ие, но<br />

пък лъже, че <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>а <strong>в</strong> Него, като сам си се<br />

уго<strong>в</strong>аря, че не би могло да му <strong>на</strong><strong>в</strong>реди, а, дори,<br />

и ще го полз<strong>в</strong>а, ако изпо<strong>в</strong>яд<strong>в</strong>а пред Сърце<strong>в</strong>еда <strong>в</strong><br />

мислите си така<strong>в</strong>а <strong>в</strong>яра, та, за <strong>в</strong>секи случай, с<br />

лицемерие да получи благоразположението Му.<br />

Или да речем, <strong>в</strong>ъзможно е такъ<strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ек и да<br />

няма съмнение за Съдника и да се ласкае, че<br />

<strong>в</strong>ътрешно почитал зако<strong>на</strong> Му, но пък да няма <strong>в</strong><br />

себе си никакъ<strong>в</strong> друг подтик, ос<strong>в</strong>ен страха от<br />

<strong>на</strong>казание.<br />

Нечестността 1 е липса <strong>на</strong> съ<strong>в</strong>естност, т. е.<br />

<strong>на</strong> чистота <strong>в</strong> приз<strong>на</strong>нията пред с<strong>в</strong>оя собст<strong>в</strong>ен<br />

<strong>в</strong>ътрешен Съдия, мислен като Личност и <strong>в</strong><br />

Него<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>исша строгост. Нечестност<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а, когато поради егоизъм приемаме<br />

желанието като да е <strong>само</strong>то дейст<strong>в</strong>ие, защото<br />

сме имали някак<strong>в</strong>о <strong>само</strong> по себе си добро<br />

<strong>на</strong>мерение: В подобни случаи, <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та<br />

лъжа, която е пряко проти<strong>в</strong>ополож<strong>на</strong> <strong>на</strong> Дълга<br />

<strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия себе си, <strong>на</strong>ричаме<br />

чо<strong>в</strong>ешка слабост: подобно <strong>на</strong> желанието <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>любения да <strong>на</strong>мира <strong>в</strong>се добри качест<strong>в</strong>а <strong>в</strong><br />

с<strong>в</strong>оята <strong>в</strong>ъзлюбе<strong>на</strong>, което го пра<strong>в</strong>и да не <strong>в</strong>ижда<br />

очебийните й недостатъци. Между другото,<br />

нечестността <strong>в</strong> изя<strong>в</strong>ленията ни спрямо <strong>на</strong>с<br />

самите, заслужа<strong>в</strong>а <strong>на</strong>й-сериозен упрек. Защото,<br />

<strong>на</strong>че<strong>в</strong>айки от то<strong>в</strong>а гнило място (от фалша, който<br />

VI 431<br />

изглежда като <strong>в</strong>коренен <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ешката природа) и<br />

— щом като <strong>в</strong>еднъж <strong>в</strong>ече <strong>в</strong>исшето<br />

осно<strong>в</strong>оположение за истинност е <strong>на</strong>рушено —<br />

1 Unredlichkeit;

Стр. 157 от 269<br />

Злото <strong>на</strong> неисти<strong>на</strong>та се разпространя<strong>в</strong>а и <strong>в</strong><br />

общението с другите хора.<br />

Забележка.<br />

За забеляз<strong>в</strong>ане е, че според Библията<br />

пър<strong>в</strong>ото престъпление, с което Злото е дошло<br />

<strong>на</strong> този с<strong>в</strong>ят, не е Каино<strong>в</strong>ото братоубийст<strong>в</strong>о<br />

(срещу което <strong>в</strong>ъста<strong>в</strong>а дори самата природа), а<br />

пър<strong>в</strong>ата лъжа. И <strong>на</strong> причинителя <strong>на</strong> <strong>в</strong>сичкото<br />

Зло Библията да<strong>в</strong>а името из<strong>на</strong>чален Лъжец и<br />

Баща <strong>на</strong> Лъжата 1 ; тъй като склонността <strong>на</strong><br />

хората към фалша 2 (esprit fourbe) 3 не може да<br />

не предхожда акта <strong>на</strong> <strong>само</strong>то лъжене. Наисти<strong>на</strong>,<br />

за тази склонност разумът не може да посочи<br />

по-<strong>на</strong>татъш<strong>на</strong>та причи<strong>на</strong>; защото за един акт <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>ободата не може да се из<strong>в</strong>ърши (като за<br />

някак<strong>в</strong>о физическо я<strong>в</strong>ление) доказ<strong>в</strong>ане и даде<br />

обяснение според природния закон за <strong>в</strong>ръзката<br />

между следст<strong>в</strong>ието и причи<strong>на</strong>та (и д<strong>в</strong>ете<br />

бидейки я<strong>в</strong>ления).<br />

1 Вижте: Йоан 8:44;<br />

2 zur Gleisnerei;<br />

3 фр., лъжо<strong>в</strong><strong>на</strong> душе<strong>в</strong>ност;

Стр. 158 от 269<br />

Казуистични <strong>в</strong>ъпроси.<br />

Може ли ед<strong>на</strong> неисти<strong>на</strong> поднесе<strong>на</strong> от чиста<br />

учти<strong>в</strong>ост (<strong>на</strong>пр.: „Ваш покорен слуга” <strong>на</strong> края <strong>на</strong><br />

писмото) да бъде счита<strong>на</strong> за лъжа? Та, така<br />

никой не би<strong>в</strong>а измамен.<br />

Или: писателят пита с<strong>в</strong>оя читател: „Как Ви<br />

допада но<strong>в</strong>ото ми произ<strong>в</strong>едение?” Отго<strong>в</strong>орът би<br />

могло да бъде ироничен и да предста<strong>в</strong>и<br />

затруднителността <strong>на</strong> един такъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ъпрос <strong>в</strong><br />

комич<strong>на</strong> с<strong>в</strong>етли<strong>на</strong>: но кой пък <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги има под<br />

ръка подходящо остроумие? А дори и <strong>на</strong>ймалкото<br />

колебание при отго<strong>в</strong>ора би <strong>на</strong>скърбило<br />

писателя; тряб<strong>в</strong>а ли, поради то<strong>в</strong>а, да му се<br />

каз<strong>в</strong>а то<strong>в</strong>а, което иска да чуе?<br />

В дейст<strong>в</strong>ителния жи<strong>в</strong>от, когато се поста<strong>в</strong>я<br />

<strong>в</strong>ъпросът за Мое и Т<strong>в</strong>ое, тряб<strong>в</strong>а ли да нося<br />

отго<strong>в</strong>орност за <strong>в</strong>сичките последст<strong>в</strong>ия, които<br />

могат да произлязат от то<strong>в</strong>а, че съм казал<br />

някак<strong>в</strong>а неисти<strong>на</strong>?<br />

Например: един господар <strong>на</strong>редил <strong>на</strong><br />

слугата си да каз<strong>в</strong>а, че го няма, ако някой<br />

определен чо<strong>в</strong>ек пита за него. Слугата изпълнил<br />

<strong>на</strong>реждането. Така, обаче, допринесъл, щото<br />

господарят му да се измъкне и да из<strong>в</strong>ърши<br />

някак<strong>в</strong>о голямо престъпление, което и<strong>на</strong>че би<br />

било осуетено от изпрате<strong>на</strong>та за него стража.<br />

Кой <strong>в</strong> случая носи (според етическите принципи)<br />

<strong>в</strong>и<strong>на</strong>? Разбира се, че също и слугата, който е<br />

<strong>на</strong>рушил Дълга спрямо самия себе си, като е<br />

изрекъл ед<strong>на</strong> лъжа; а него<strong>в</strong>ата собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong><br />

съ<strong>в</strong>ест ще му поста<strong>в</strong>и <strong>в</strong> сметката последст<strong>в</strong>ията<br />

й.

Стр. 159 от 269<br />

ІІ.<br />

За скъперничест<strong>в</strong>ото.<br />

§ 10.<br />

VI 432<br />

Аз разбирам тук под „скъперничест<strong>в</strong>о” не<br />

алчността (придоби<strong>в</strong>ане с<strong>в</strong>ръх границите <strong>на</strong><br />

дейст<strong>в</strong>ителните нужди от средст<strong>в</strong>а за<br />

задо<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> изиск<strong>в</strong>анията за добър жи<strong>в</strong>от 1 ),<br />

която можем да разглеждаме <strong>само</strong> като<br />

<strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> Дълга (за благот<strong>в</strong>орителност) към<br />

Ближните. Нямам пред<strong>в</strong>ид също и дреб<strong>на</strong><strong>в</strong>ото<br />

скъперничест<strong>в</strong>о, което, когато е укоримо,<br />

<strong>на</strong>ричаме дреб<strong>на</strong><strong>в</strong>ост или стис<strong>на</strong>тост; то може<br />

<strong>само</strong> да предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а пренебрег<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> Дълга<br />

<strong>на</strong> любо<strong>в</strong> към Ближните. То<strong>в</strong>а, което тук имам<br />

пред<strong>в</strong>ид с този израз, е огранича<strong>в</strong>ането под<br />

мярата <strong>на</strong> истинските собст<strong>в</strong>ени изиск<strong>в</strong>ания <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>еното потребя<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> средст<strong>в</strong>ата за<br />

добър жи<strong>в</strong>от. То<strong>в</strong>а, собст<strong>в</strong>ено, е и<br />

скъперничест<strong>в</strong>ото, което имам тук пред<strong>в</strong>ид и<br />

което проти<strong>в</strong>оречи <strong>на</strong> Дълга спрямо себе си.<br />

Можем да използ<strong>в</strong>аме разоблича<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

този порок като пример, с който да ос<strong>в</strong>етлим<br />

погрешността <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички обяснения <strong>на</strong><br />

добродетелите и пороците, които изхождат от<br />

степента <strong>на</strong> изпълнение <strong>на</strong> максимите. А<br />

съще<strong>в</strong>ременно ще докажем и пъл<strong>на</strong>та<br />

неприложимост <strong>на</strong> осно<strong>в</strong>оположението <strong>на</strong><br />

Аристотел 2 , как<strong>в</strong>о добродетелта се била<br />

<strong>на</strong>мирала по средата между д<strong>в</strong>а порока.<br />

Така, ако разглеждаме доброто<br />

стопанис<strong>в</strong>ане като нещо средно между<br />

1 Wohlleben”;<br />

2 Виж по-горе изложението <strong>на</strong> VІ 403 и сл.;

Стр. 160 от 269<br />

разточителст<strong>в</strong>ото и скъперничест<strong>в</strong>ото, то ще<br />

тряб<strong>в</strong>а да бъде средно по с<strong>в</strong>оята степен <strong>на</strong><br />

изпълнение <strong>на</strong> съот<strong>в</strong>ет<strong>на</strong>та максима. По този<br />

<strong>на</strong>чин порокът би тряб<strong>в</strong>ало да преми<strong>на</strong><strong>в</strong>а <strong>в</strong><br />

проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>ения (contrarie) порок не и<strong>на</strong>че,<br />

ос<strong>в</strong>ен през добродетелта, а тя пък не би била<br />

нищо друго, ос<strong>в</strong>ен един умален или, по-скоро,<br />

изчез<strong>в</strong>ащ порок. И би ни се <strong>на</strong>ложил из<strong>в</strong>одът, че<br />

<strong>в</strong> този случай истинският Дълг <strong>на</strong> добродетелта<br />

се състои <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а, щото средст<strong>в</strong>ата за задо<strong>в</strong>олен<br />

жи<strong>в</strong>от изобщо да не се употребя<strong>в</strong>ат.<br />

Не разликата <strong>в</strong> степента <strong>на</strong> изпълнението<br />

<strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените максими отлича<strong>в</strong>а порока от<br />

добродетелта, а разликата между обекти<strong>в</strong>ните<br />

им принципи; и тази разлика, именно, тряб<strong>в</strong>а да<br />

устано<strong>в</strong>им и експонираме, ако ще пра<strong>в</strong>им<br />

разлика между тези д<strong>в</strong>е качест<strong>в</strong>а <strong>на</strong> морала.<br />

Така, максимата <strong>на</strong> лакомото (както и <strong>на</strong><br />

разточителното) скъперничест<strong>в</strong>о се състои <strong>в</strong><br />

придоби<strong>в</strong>ането и съхраня<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички<br />

нужни за жи<strong>в</strong>ота средст<strong>в</strong>а <strong>само</strong> с <strong>на</strong>мерението<br />

за консумацията им. И, обратното, максимата <strong>на</strong><br />

стис<strong>на</strong>тото скъперничест<strong>в</strong>о е да се придоби<strong>в</strong>ат<br />

и съхраня<strong>в</strong>ат необходимите за жи<strong>в</strong>ота средст<strong>в</strong>а,<br />

но без <strong>на</strong>мерение да бъдат употребя<strong>в</strong>ани (т. е.,<br />

цели се не тях<strong>на</strong>та употреба, а <strong>само</strong><br />

притежанието им).<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, характерният белег <strong>на</strong><br />

последния порок е <strong>в</strong>ъзприетият като максима от<br />

субекта обекти<strong>в</strong>ен принцип да притежа<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и средст<strong>в</strong>а и за <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и цели, но под<br />

ограничителното усло<strong>в</strong>ие,

Стр. 161 от 269<br />

VI 433<br />

да не употребя<strong>в</strong>а за себе никое от тях и така сам<br />

се лиша<strong>в</strong>а от <strong>на</strong>слажда<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>ота; а то<strong>в</strong>а<br />

— с оглед <strong>на</strong> целта <strong>на</strong> постъпката — е пряко<br />

проти<strong>в</strong>оположно <strong>на</strong> Дълга спрямо себе си*.<br />

Разточителст<strong>в</strong>ото и скъперничест<strong>в</strong>ото,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, се различа<strong>в</strong>ат едно от друго не<br />

по с<strong>в</strong>оята степен, а по спецификата <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите<br />

проти<strong>в</strong>оположни максими.<br />

Казуистични <strong>в</strong>ъпроси.<br />

Тук ста<strong>в</strong>а дума <strong>само</strong> за задължения към<br />

самия себе си. Егоизмът 1 (solipsismus 2 ) лежи <strong>в</strong><br />

осно<strong>в</strong>ата както <strong>на</strong> лакомата алчност<br />

(не<strong>на</strong>ситност при придоби<strong>в</strong>ането с цел<br />

потребя<strong>в</strong>ане), така и <strong>на</strong> стис<strong>на</strong>тостта<br />

(болезне<strong>на</strong>та дреб<strong>на</strong><strong>в</strong>ост при харченето). И<br />

д<strong>в</strong>ата тези порока , обаче,<br />

VI 434<br />

<strong>в</strong>одят до бедност, която при пър<strong>в</strong>ия порок не е<br />

очак<strong>в</strong>а<strong>на</strong>та цел, а при <strong>в</strong>тория е избра<strong>на</strong> от<br />

субекта (той желае да жи<strong>в</strong>ее бедно); зато<strong>в</strong>а и<br />

д<strong>в</strong>ата са осъдителни. Зато<strong>в</strong>а, поста<strong>в</strong>я се<br />

<strong>в</strong>ъпросът „Дали и д<strong>в</strong>ата тези порока са<br />

<strong>в</strong>ъобще пороци и не след<strong>в</strong>а ли те да бъдат<br />

<strong>на</strong>речени по-скоро <strong>само</strong> неблагоразумия и,<br />

може би, дали поради то<strong>в</strong>а те <strong>в</strong>ъобще не<br />

лежат из<strong>в</strong>ън обсега <strong>на</strong> Дълга спрямо самия<br />

себе си?”<br />

Скъперничест<strong>в</strong>ото, обаче, не е някак<strong>в</strong>а<br />

<strong>само</strong> зле разбра<strong>на</strong> пестели<strong>в</strong>ост, а предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

1 Selbstsucht;<br />

2 егоизъм;<br />

<strong>в</strong>ъзглед <strong>в</strong> теорията <strong>на</strong> поз<strong>на</strong>нието <strong>на</strong> краен субекти<strong>в</strong>ен идеализъм, според който<br />

с<strong>в</strong>етът същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а <strong>само</strong> доколкото е осъз<strong>на</strong>т от Аз-а и <strong>само</strong> субектът съдържа <strong>в</strong><br />

съз<strong>на</strong>нието си обекти<strong>в</strong><strong>на</strong>та реалност; краен субекти<strong>в</strong>ен идеализъм;

Стр. 162 от 269<br />

робско подчиня<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> субекта под <strong>в</strong>ластта <strong>на</strong><br />

материалните блага, <strong>в</strong>место да им бъде<br />

господар, което предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>на</strong>рушение <strong>на</strong><br />

Дълга спрямо самия себе си. Този порок<br />

проти<strong>в</strong>остои изобщо <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата 1 (liberalitas 2<br />

moralis) <strong>в</strong> <strong>на</strong>чи<strong>на</strong> <strong>на</strong> мислене [не и <strong>на</strong><br />

щедростта (liberalitas sumptuosa 3 ), която е<br />

<strong>само</strong> особен случай <strong>в</strong> приложението <strong>на</strong><br />

пър<strong>в</strong>ата], т. е. проти<strong>в</strong>оречи <strong>на</strong> принципа <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>шата неза<strong>в</strong>исимост от <strong>в</strong>сичко друго, ос<strong>в</strong>ен от<br />

Зако<strong>на</strong>, и предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а едно измамно<br />

ощетя<strong>в</strong>ане, което субектът причиня<strong>в</strong>а сам <strong>на</strong><br />

себе си. Но, „Що за закон би бил този, ако<br />

самият него<strong>в</strong> <strong>в</strong>ътрешен законодател няма да<br />

з<strong>на</strong>е, <strong>в</strong> кой случай след<strong>в</strong>а да бъде приложен?”<br />

„След<strong>в</strong>а ли да се лиша<strong>в</strong>ам от залъка си или да<br />

огранича<strong>в</strong>ам <strong>само</strong> <strong>в</strong>ъншния разкош? Когато<br />

остарея, или още <strong>на</strong> младини?” „И, <strong>в</strong>ъобще,<br />

добродетел ли е пестели<strong>в</strong>остта?”<br />

Забележки:<br />

*-433 . 4 Положението „Нищо не тряб<strong>в</strong>а да се пра<strong>в</strong>и<br />

прекалено много или прекалено малко” не ни каз<strong>в</strong>а нищо,<br />

защото е та<strong>в</strong>тология. „Как<strong>в</strong>о ще оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а да се пра<strong>в</strong>и<br />

прекалено?” Отго<strong>в</strong>ор: „По<strong>в</strong>ече, отколкото е добре”. „Как<strong>в</strong>о<br />

ще оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а да се пра<strong>в</strong>и по-малко?” Отг.: „По-малко,<br />

отколкото е добре”. „Как<strong>в</strong>о ще оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а: Аз тряб<strong>в</strong>а (да<br />

из<strong>в</strong>ърша или да не <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>я нещо)?” Отг.: „Не е добре<br />

(проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> Дълга е) да се пра<strong>в</strong>и по<strong>в</strong>ече или по-малко,<br />

отколкото е добре”.<br />

Ако, за да изтълку<strong>в</strong>аме таки<strong>в</strong>а мъдрости като: virtus<br />

consistit in medio, medium tenuere beati, est modus in rebus,<br />

sunt certi denique fines, quos ultra citraque nequit consistere<br />

rectum 5 , търсим отго<strong>в</strong>ора — като от стоящи по-близо до<br />

източника — от дре<strong>в</strong>ните (от Аристотел), то<strong>в</strong>а оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а че<br />

1 Liberalität;<br />

2 щедрост, благородст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> мислите и/или постъпките, дарение, милосърдие;<br />

3 sumptuosus: богат, разкошен, скъпо стру<strong>в</strong>ащ, разточителен;<br />

4 Вижте по-горе ХІІІ <strong>на</strong> VІ 404 и ХVІ <strong>на</strong> VІ 409;<br />

5 Вижте бележките <strong>на</strong> пре<strong>в</strong>одача към забележката <strong>на</strong> VІ 404;<br />

est modus in rebus, sunt certi denique fines, quos ultra citraque nequit consistere rectum:<br />

Нещата имат с<strong>в</strong>оя мярка, има определени граници, преди и от<strong>в</strong>ъд които не може да<br />

има добродетел;

Стр. 163 от 269<br />

сме избрали погрешния оракул. Защото между истинността и<br />

лъжата (като contradictorie oppositis) няма никак<strong>в</strong>о средно<br />

положение. Между откро<strong>в</strong>еността и <strong>в</strong>ъздържаността (като<br />

contrarie oppositis), обаче, има тако<strong>в</strong>а. Въздържаният чо<strong>в</strong>ек,<br />

когато изразя<strong>в</strong>а мнението си, <strong>в</strong>сички неща, които каз<strong>в</strong>а, са<br />

<strong>в</strong>ерни; той не каз<strong>в</strong>а, обаче, и цялата исти<strong>на</strong>. И<strong>на</strong>че, ще е<br />

<strong>на</strong>пълно естест<strong>в</strong>ено, ако поискаме от този, дето ще ни учи <strong>на</strong><br />

добродетел, да ни укаже то<strong>в</strong>а средно. Той, обаче, няма да<br />

може да го стори; защото и д<strong>в</strong>ете задължения <strong>на</strong><br />

добродетелта имат простор <strong>на</strong> приложението си<br />

(latitudinem); то<strong>в</strong>а, което <strong>в</strong> такъ<strong>в</strong> случай точно след<strong>в</strong>а да се<br />

<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и, може да се реши <strong>само</strong> от способността за съждение<br />

според прагматичните пра<strong>в</strong>илата <strong>на</strong> благоразумието, а не<br />

според пра<strong>в</strong>илата <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността (<strong>на</strong> моралните пра<strong>в</strong>ила).<br />

Т. е. тук Дългът е широк (officium latum) 6 , а не стриктен<br />

(officium strictum) 7 . Зато<strong>в</strong>а този, който <strong>в</strong> таки<strong>в</strong>а случаи —<br />

след<strong>в</strong>айки принципите <strong>на</strong> добродетелта — <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и нещо <strong>в</strong><br />

по<strong>в</strong>ече или <strong>в</strong> по-малко от то<strong>в</strong>а, което предпис<strong>в</strong>а<br />

благоразумието, може да допусне грешка (peccatum), но,<br />

няма да стори грях (vitium), дето не се е придържал строго<br />

към тези принципи. Зато<strong>в</strong>а стихът <strong>на</strong> Хораций insani sapiens<br />

nomen habeat aequus iniqui, ultra quam satis est virtutem si<br />

petat ipsam 8 , би бил из осно<strong>в</strong>и не<strong>в</strong>ерен, ако го разбираме<br />

бук<strong>в</strong>ално. Защото sapiens оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а тук <strong>само</strong> осторожен,<br />

предпазли<strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ек (prudens) 9 , който не си <strong>в</strong>ъобразя<strong>в</strong>а някак<strong>в</strong>о<br />

фантастично съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о <strong>в</strong> добродетелността. Наисти<strong>на</strong>,<br />

от <strong>на</strong>с се изиск<strong>в</strong>а съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о <strong>в</strong> добродетелността, но <strong>само</strong><br />

като приближа<strong>в</strong>ане към ед<strong>на</strong> идеал<strong>на</strong> цел, а не и нейното<br />

постигане. Ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а претенция би <strong>на</strong>дх<strong>в</strong>ърлила<br />

чо<strong>в</strong>ешките сили и ще <strong>в</strong>мъкне безсмислие (фантазии) <strong>в</strong><br />

принципа <strong>на</strong> добродетелта. А да бъдеш прекалено<br />

добродетелен, т. е. прекалено много да спаз<strong>в</strong>аш с<strong>в</strong>оя Дълг,<br />

би оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>ало горе-долу, като да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>иш ед<strong>на</strong> окръжност<br />

прекалено кръгла или ед<strong>на</strong> пра<strong>в</strong>а линия прекалено пра<strong>в</strong>а.<br />

6 широк дълг, дълг <strong>в</strong> широк смисъл <strong>на</strong> думата;<br />

7 стриктен дълг, дълг <strong>в</strong> тесен смисъл <strong>на</strong> думата;<br />

8 Виж пре<strong>в</strong>ода <strong>на</strong> VІ 409 под линия;<br />

9 опитен, благоразумен,умен;

Стр. 164 от 269<br />

ІІІ.<br />

За раболепието.<br />

§ 11.<br />

VI 434<br />

Като част от системата <strong>на</strong> природата<br />

(homo phaenomenon, animal rationale) чо<strong>в</strong>екът<br />

е <strong>само</strong> едно нез<strong>на</strong>чително същест<strong>в</strong>о и има с<br />

оста<strong>на</strong>лите жи<strong>в</strong>отни (като продукти <strong>на</strong> земята)<br />

ед<strong>на</strong>к<strong>в</strong>а стойност (pretium 1 vulgare 2 ). Вярно е,<br />

че <strong>в</strong> сра<strong>в</strong>нение с жи<strong>в</strong>отните той притежа<strong>в</strong>а<br />

плюса <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя разсъдък, а и може сам да си<br />

поста<strong>в</strong>я цели. Тези неща, обаче, му прида<strong>в</strong>ат<br />

<strong>само</strong> ед<strong>на</strong> <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong> стойност, стойност <strong>на</strong><br />

него<strong>в</strong>ата полезност (pretium usus 3 ), така<strong>в</strong>а,<br />

как<strong>в</strong>ато един чо<strong>в</strong>ек може да има <strong>в</strong> по<strong>в</strong>ече при<br />

сра<strong>в</strong>нението с друг, т. е., чо<strong>в</strong>ек получа<strong>в</strong>а це<strong>на</strong><br />

като <strong>в</strong>ещ, като стока, също както и другите<br />

жи<strong>в</strong>отни. А <strong>на</strong> пазара, пък, стойността <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

ще е по-ниска от стойността <strong>на</strong> <strong>в</strong>сеобщото<br />

обменно средст<strong>в</strong>о, парите, чиято стойност за<br />

то<strong>в</strong>а и се <strong>на</strong>рича пре<strong>в</strong>ъзход<strong>на</strong> (pretium<br />

eminens 4 ).<br />

Но разглеждан като личност, т. е. като<br />

субект <strong>на</strong> морално-практическия разум, чо<strong>в</strong>екът<br />

е из<strong>в</strong>исен <strong>на</strong>д <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>а це<strong>на</strong>. Защото, като такъ<strong>в</strong><br />

(homo noumenon) той след<strong>в</strong>а да бъде ценен не<br />

<strong>само</strong> като някак<strong>в</strong>о средст<strong>в</strong>о за целите <strong>на</strong><br />

другите хора,<br />

1 pretium: це<strong>на</strong>, стойност, <strong>на</strong>града, пари;<br />

2 vulgari:: общо<strong>на</strong>роден, <strong>в</strong>сеобщ, прост;<br />

3 usus: употребя<strong>в</strong>ане, полз<strong>в</strong>ане, нужда, потребност;<br />

4 eminens: издигащ се, из<strong>в</strong>ися<strong>в</strong>ащ се, отличен, отлича<strong>в</strong>ащ се;

Стр. 165 от 269<br />

VI 435<br />

нито дори и като средст<strong>в</strong>о за с<strong>в</strong>оите собст<strong>в</strong>ени<br />

цели, а като цел сама за себе си. Т. е., чо<strong>в</strong>екът<br />

притежа<strong>в</strong>а достойнст<strong>в</strong>о (ед<strong>на</strong> абсолют<strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> стойност); благодарение <strong>на</strong> него той<br />

изиск<strong>в</strong>а у<strong>в</strong>ажение от <strong>в</strong>сички други крайни<br />

разумни същест<strong>в</strong>а <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета и може да се мери и<br />

оценя<strong>в</strong>а <strong>на</strong> ра<strong>в</strong><strong>на</strong> нога с <strong>в</strong>сяко друго същест<strong>в</strong>о<br />

от този <strong>в</strong>ид.<br />

Чо<strong>в</strong>ечест<strong>в</strong>ото, чо<strong>в</strong>ешкият род, <strong>в</strong> <strong>на</strong>ше лице<br />

е обектът <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението, което можем да<br />

изиск<strong>в</strong>аме от <strong>в</strong>секи Друг; от то<strong>в</strong>а у<strong>в</strong>ажение ние<br />

не тряб<strong>в</strong>а и сами да се лиша<strong>в</strong>аме. Чо<strong>в</strong>ек,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, може и тряб<strong>в</strong>а да преценя<strong>в</strong>а<br />

себе си според един и малък, и голям мащаб —<br />

т. е., и като сети<strong>в</strong>но същест<strong>в</strong>о (според<br />

жи<strong>в</strong>отинската си природа), и като интелигибелно<br />

същест<strong>в</strong>о (според морал<strong>на</strong>та си заложба). Чо<strong>в</strong>ек<br />

тряб<strong>в</strong>а да разглежда себе си не <strong>само</strong> като лице<br />

изобщо, но и като чо<strong>в</strong>ек, т. е. като лице,<br />

<strong>на</strong>то<strong>в</strong>арено със задължения <strong>в</strong>ъзлагани му от<br />

него<strong>в</strong>ия собст<strong>в</strong>ен разум. Зато<strong>в</strong>а него<strong>в</strong>ите<br />

нез<strong>на</strong>чителни способности като чо<strong>в</strong>ек-жи<strong>в</strong>отно<br />

не могат да <strong>на</strong><strong>в</strong>редят <strong>на</strong> съз<strong>на</strong>нието за<br />

собст<strong>в</strong>ено му достойнст<strong>в</strong>о като чо<strong>в</strong>ек <strong>на</strong> <strong>разума</strong><br />

и — с оглед <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а си достойнст<strong>в</strong>о — субектът<br />

не тряб<strong>в</strong>а да се отрича от с<strong>в</strong>оята <strong>в</strong>исока<br />

(морал<strong>на</strong>) <strong>само</strong>оценка. Т. е. чо<strong>в</strong>ек след<strong>в</strong>а да се<br />

стреми към с<strong>в</strong>оите цели, които сами по себе си<br />

са и Дълг, не робски и раболепно (animo<br />

servili 1 ), като че ли се подмаз<strong>в</strong>а някому; той не<br />

тряб<strong>в</strong>а да се отказ<strong>в</strong>а от с<strong>в</strong>оето достойнст<strong>в</strong>о.<br />

Напроти<strong>в</strong>, тряб<strong>в</strong>а да се стреми към казания<br />

Дълг съз<strong>на</strong><strong>в</strong>айки <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги из<strong>в</strong>исеността <strong>на</strong><br />

морал<strong>на</strong>та си заложба (а то<strong>в</strong>а съз<strong>на</strong>ние е <strong>в</strong>ече<br />

<strong>в</strong>ключено <strong>в</strong> понятието добродетел). Самата тази<br />

1 servilis: робски;

Стр. 166 от 269<br />

<strong>в</strong>исока <strong>само</strong>оценка е Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо<br />

самия себе си.<br />

Съз<strong>на</strong>нието, както и чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ото за<br />

нез<strong>на</strong>чителността <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та морал<strong>на</strong><br />

стойност, които получа<strong>в</strong>аме при сра<strong>в</strong>нението<br />

със Зако<strong>на</strong>, <strong>на</strong>ричаме смирение (humilitas 1<br />

moralis). А <strong>само</strong>измамата, че собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та ни<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> стойност била голяма, ще се дължи<br />

единст<strong>в</strong>ено <strong>на</strong> пропуска да я сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>аме със<br />

Зако<strong>на</strong>: то<strong>в</strong>а можем да <strong>на</strong>речем морал<strong>на</strong><br />

гордели<strong>в</strong>ост (arrogantia 2 moralis). Да се<br />

отказ<strong>в</strong>аме, обаче, от <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>а претенция за<br />

как<strong>в</strong>ато и да е собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> морал<strong>на</strong> стойност <strong>в</strong><br />

<strong>на</strong>деждата, че по този <strong>на</strong>чин отнякъде другаде<br />

ще получим така<strong>в</strong>а, то<strong>в</strong>а ще предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

псе<strong>в</strong>доморално раболепие (humilitas spuria 3 ).<br />

Не ни е Дълг да се <strong>само</strong>унижа<strong>в</strong>аме (<strong>в</strong><br />

смисъл да имаме ниско мнение за себе си) при<br />

сра<strong>в</strong>нение с други хора (<strong>в</strong>ъобще и с как<strong>в</strong>ото и да<br />

е крайно същест<strong>в</strong>о, па било то и някакъ<strong>в</strong><br />

серафим). По-скоро, стремежът <strong>в</strong> тако<strong>в</strong>а<br />

сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>ане да се изра<strong>в</strong>ним и да <strong>на</strong>дминем<br />

Другите с илюзията, че така ще си създадем поголяма<br />

<strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> стойност: то<strong>в</strong>а ще<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а арогантност (ambitio) 4 , което е<br />

проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> Дълга спрямо Другите. Но, пък,<br />

замисленото — като средст<strong>в</strong>о да се придобие<br />

нечие (чието и да е) благо<strong>в</strong>оление —<br />

принизя<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та морал<strong>на</strong> стойност<br />

1 низко произхождение, унижение, смирение, покорност;<br />

2 <strong>на</strong>дменност, <strong>в</strong>исокомерие, дързост, гордост;<br />

3 spurius : лъжо<strong>в</strong>ен, незаконороден, из<strong>в</strong>ънбрачен, роден от неиз<strong>в</strong>естен баща;<br />

4 амбиция, честолюбие, домог<strong>в</strong>ане, <strong>в</strong>еликолепие, пристрастие;

Стр. 167 от 269<br />

VI 436<br />

(лицемерие и подмаз<strong>в</strong>ане) 1 предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

фалши<strong>в</strong>о (лъжо<strong>в</strong>но) смирение*, което — като<br />

оск<strong>в</strong>ерня<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та личност — е<br />

проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> Дълга спрямо самия себе си.<br />

Нашето честно и точно сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>ане с<br />

моралния закон (с него<strong>в</strong>ата с<strong>в</strong>ятост и сила)<br />

неизбежно <strong>в</strong>оди до истинско смирение. А, от<br />

друга стра<strong>на</strong>, фактът, че сме способни <strong>на</strong> тако<strong>в</strong>а<br />

едно <strong>в</strong>ътрешно законодателст<strong>в</strong>о, та чо<strong>в</strong>екът<br />

(физическият) да се чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а принуден да почита<br />

<strong>в</strong> собст<strong>в</strong>еното си лице чо<strong>в</strong>ека (моралния), ни<br />

прида<strong>в</strong>а както из<strong>в</strong>ися<strong>в</strong>ане, така и <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исока<br />

<strong>само</strong>оценка. Те пък ни да<strong>в</strong>ат чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ото за<br />

собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> стойност (valor) 2<br />

из<strong>в</strong>ися<strong>в</strong>аща ни <strong>на</strong>д <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>а це<strong>на</strong> (pretium) и ни<br />

даря<strong>в</strong>ат с неотменимо достойнст<strong>в</strong>о (dignitas 3<br />

interna), <strong>в</strong>дъх<strong>в</strong>ащо ни у<strong>в</strong>ажение (reverentia 4 )<br />

към самите <strong>на</strong>с.<br />

Забележки:<br />

*-436 Лицемеренето 5 (собст<strong>в</strong>ено häuchlen 6 ), като дума,<br />

изглежда да произлиза от пъшкащото и <strong>на</strong>къс<strong>в</strong>ащо го<strong>в</strong>ора<br />

дишане 7 (дълбока <strong>в</strong>ъздишка), А думата „подмаз<strong>в</strong>ане” 8 ,<br />

изглежда, произхожда от Schmiegen 9 , която пък при<br />

употребата си преми<strong>на</strong><strong>в</strong>а през Schmiegeln и, <strong>на</strong>края, <strong>в</strong><br />

литературния немски ста<strong>в</strong>а Schmeicheln.<br />

1 (Heuchelei und Schmeichelei);<br />

2 стойност, це<strong>на</strong><br />

3 достойнст<strong>в</strong>о, положение, з<strong>в</strong>ание;<br />

4 боязън, у<strong>в</strong>ажение, почитание, благо<strong>в</strong>оление;<br />

5 Heucheln;<br />

6 Глагол, според Кант, от флексия <strong>на</strong> „Hauch”;<br />

7 Hauch;<br />

8 Schmeicheln;<br />

9 Нагаждане, из<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ане; плътно притискане към някого, сгуш<strong>в</strong>ане;

Стр. 168 от 269<br />

§ 12<br />

VI 436<br />

Дългът спрямо чо<strong>в</strong>ешкото достойнст<strong>в</strong>о <strong>в</strong><br />

<strong>на</strong>с, з<strong>на</strong>чи и към <strong>на</strong>с самите, можем да<br />

о<strong>на</strong>гледим горе-долу със следните примерни<br />

препоръки:<br />

Не ста<strong>в</strong>айте роби <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ек! Не оста<strong>в</strong>яйте<br />

пра<strong>в</strong>ото Ви да бъде без<strong>на</strong>казано потъпк<strong>в</strong>ано от<br />

Други! Не пра<strong>в</strong>ете дълго<strong>в</strong>е, ако не сте <strong>на</strong>пълно<br />

сигурни, че ще изплатите! Не приемайте<br />

благодеяния, ако бихте могли да минете без тях!<br />

Не ста<strong>в</strong>айте паразити или подмаз<strong>в</strong>ачи, нито пък<br />

(отлича<strong>в</strong>ащи се <strong>само</strong> по степен от тях) просяци!<br />

Зато<strong>в</strong>а бъдете разумни, та да не стигате и<strong>на</strong>че<br />

до просешка тояга! Плаченето и хленченето,<br />

даже и самите сте<strong>на</strong>ния при телес<strong>на</strong> болка (<strong>на</strong>й<strong>в</strong>ече,<br />

когато съз<strong>на</strong><strong>в</strong>ате, че сами сте си я<br />

докарали), са под <strong>в</strong>ашето достойнст<strong>в</strong>о: така<br />

смъртта и <strong>на</strong> престъпника би<strong>в</strong>а облагороде<strong>на</strong><br />

(изчисте<strong>на</strong> от позор) чрез душе<strong>в</strong><strong>на</strong>та т<strong>в</strong>ърдост, с<br />

която той я посреща. Проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкото<br />

достойнст<strong>в</strong>о е както колениченето и падането<br />

ничком, дори и за да се демонстрира по този<br />

<strong>на</strong>чин почит към небесните сили, така също и<br />

почитането <strong>на</strong> последните <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>ени<br />

образи: защото то<strong>в</strong>а ще бъде смирение не пред<br />

предста<strong>в</strong>ения ни от <strong>на</strong>шия собст<strong>в</strong>ен разум<br />

идеал,<br />

VI 437<br />

а пред някакъ<strong>в</strong> идол, изделие <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ените ни<br />

ръце.

Стр. 169 от 269<br />

Казуистични <strong>в</strong>ъпроси.<br />

Чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ото за из<strong>в</strong>исеност <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>еното<br />

пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>чение, т. е. душе<strong>в</strong>ното из<strong>в</strong>ися<strong>в</strong>ане<br />

(elatio 1 animi) като оценка <strong>на</strong> самия себе си, не<br />

е ли т<strong>в</strong>ърде сродно със <strong>само</strong>мнителността<br />

(arrogantia), която е <strong>на</strong>пълно проти<strong>в</strong>ополож<strong>на</strong><br />

<strong>на</strong> истинското смирение (humilitas moralis)? И,<br />

зато<strong>в</strong>а, дали тряб<strong>в</strong>а така<strong>в</strong>а <strong>само</strong>оценка да бъде<br />

поощря<strong>в</strong>а<strong>на</strong>, особено когато се пра<strong>в</strong>и не при<br />

сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>ане единст<strong>в</strong>ено със Зако<strong>на</strong>, а с други<br />

хора? И, обратното, да не би пък<br />

<strong>само</strong>критичността по-скоро да подбужда Другите<br />

да подценя<strong>в</strong>ат личността ни чак до презрение?<br />

И няма ли така то<strong>в</strong>а да е проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> <strong>на</strong>шия<br />

Дълг (<strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажение) спрямо <strong>на</strong>с самите? А ясно<br />

е, че за чо<strong>в</strong>ек <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ще бъде недостойно да се<br />

<strong>на</strong><strong>в</strong>ежда и пълзи пред Други.<br />

Не показ<strong>в</strong>а ли специалното оказ<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

у<strong>в</strong>ажение с думи и жесто<strong>в</strong>е — и спрямо хора,<br />

които самите дори не са <strong>в</strong>ластимащи според<br />

устройст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> гражданското общест<strong>в</strong>о — чрез<br />

разните му почести, поклони, комплименти и<br />

ласкателст<strong>в</strong>а посоч<strong>в</strong>ащи с болезне<strong>на</strong> точност<br />

разликата <strong>в</strong> съсло<strong>в</strong>ията, което е нещо съ<strong>в</strong>сем<br />

различно от учти<strong>в</strong>остта (необходима също и<br />

между <strong>в</strong>заимно у<strong>в</strong>ажа<strong>в</strong>ащите се като ра<strong>в</strong>ни<br />

хора), както и разните му там Ти, Той, Вие, Те,<br />

Ваше Високоблагородие и т. н. 2 (ohe 3 , iam 4<br />

satis 5 est!) 6 , <strong>в</strong> която педантичност германците<br />

<strong>на</strong>й-много са се усъ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>али между <strong>в</strong>сички<br />

<strong>на</strong>роди (като се изключат, може би, индийските<br />

1 <strong>в</strong>ъздигане, <strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ися<strong>в</strong>ане, из<strong>в</strong>ися<strong>в</strong>ане;<br />

2 „das Du, Er, Ihr und Sie, oder Ew. Wohledlen, Hochedeln, Hochedelgebornen,<br />

Wohlgebornen”: разни обръщения и титли, употребя<strong>в</strong>ани по и преди <strong>в</strong>ремето <strong>на</strong> Кант,<br />

за които <strong>в</strong> <strong>на</strong>шия език липс<strong>в</strong>ат съот<strong>в</strong>етни думи да бъдат пре<strong>в</strong>едени, поради липсата и<br />

<strong>на</strong> съот<strong>в</strong>етни понятия <strong>в</strong> общест<strong>в</strong>ения жи<strong>в</strong>от;<br />

3 хей, стой;<br />

4 <strong>в</strong>ече;<br />

5 достатъчно;<br />

6 А стига <strong>в</strong>ече, достатъчно!

Стр. 170 от 269<br />

касти): та не са ли <strong>в</strong>сички тези неща<br />

доказателст<strong>в</strong>а за ед<strong>на</strong> широко разпростране<strong>на</strong><br />

между хората склонност към раболепие? (Hae 1<br />

nugae 2 in seria 3 ducunt) 4 . Но този пък, който сам<br />

се пра<strong>в</strong>и <strong>на</strong> чер<strong>в</strong>ей, не може после да се<br />

оплак<strong>в</strong>а, че го мачкали с крак.<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел <strong>на</strong> Втора<br />

гла<strong>в</strong>а.<br />

За Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към<br />

самия себе си като към с<strong>в</strong>ой<br />

Съдник по рождение.<br />

§ 13.<br />

VI 437<br />

Всяко понятие за Дълг съдържа <strong>в</strong> себе си и<br />

обекти<strong>в</strong><strong>на</strong> принуда чрез Закон (като морален,<br />

огранича<strong>в</strong>ащ с<strong>в</strong>ободата ни императи<strong>в</strong>) и<br />

при<strong>на</strong>длежи<br />

VI 438<br />

към практическия, да<strong>в</strong>ащ пра<strong>в</strong>илата за<br />

постъпките ни разсъдък. Вътреш<strong>на</strong>та преценка,<br />

обаче, за <strong>в</strong>меняемостта <strong>на</strong> постъпката като <strong>на</strong><br />

под<strong>в</strong>еден (in meritum aut demeritum) 5 под<br />

Зако<strong>на</strong> случай, при<strong>на</strong>длежи <strong>на</strong> способността за<br />

съждение (iudicium 6 ). Тя предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

субекти<strong>в</strong>ния принцип <strong>в</strong> преценката <strong>на</strong><br />

1 Ей!;<br />

2 празни работи;<br />

3 сериозни, <strong>в</strong>ажни неща;<br />

4 Ей, да не пра<strong>в</strong>им от мухата слон!<br />

5 дали постъпката е добра или лоша; „meritum” и „demeritum”: тези д<strong>в</strong>а терми<strong>на</strong> са<br />

употребени по-горе <strong>на</strong> VІ 390;<br />

6 съдебно решене; обсъждане, обмисляне. съдебно следст<strong>в</strong>ие; способност за<br />

разсъжда<strong>в</strong>ане; разсъдли<strong>в</strong>ост;

Стр. 171 от 269<br />

<strong>в</strong>меняемостта <strong>на</strong> постъпката и тя реша<strong>в</strong>а<br />

безапелационно 1 , дали постъпката (като деяние)<br />

е била — или не е била — из<strong>в</strong>ърше<strong>на</strong><br />

съобразно <strong>на</strong> Зако<strong>на</strong>. На осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> тази<br />

преценка се изгражда заключението <strong>на</strong> <strong>разума</strong><br />

(съдебното решение) 2 , т. е. с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

пра<strong>в</strong>ните последици с постъпката (осъждането<br />

или опра<strong>в</strong>да<strong>в</strong>ането). Всичко то<strong>в</strong>а ста<strong>в</strong>а като<br />

пред съдия (coram 3 iudicio), т. е. като пред ед<strong>на</strong><br />

морал<strong>на</strong> институция, която <strong>на</strong> дело прилага<br />

Зако<strong>на</strong> <strong>на</strong>рече<strong>на</strong> съдилище (forum) 4 .<br />

Съз<strong>на</strong>нието за тако<strong>в</strong>а едно <strong>в</strong>ътрешно<br />

пра<strong>в</strong>оразда<strong>в</strong>ане („пред което мислите му ед<strong>на</strong><br />

друга се об<strong>в</strong>иня<strong>в</strong>ат, или се опра<strong>в</strong>да<strong>в</strong>ат”) 5 <strong>в</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека: то<strong>в</strong>а е съ<strong>в</strong>естта.<br />

Всеки чо<strong>в</strong>ек има съ<strong>в</strong>ест и съз<strong>на</strong><strong>в</strong>а, че е<br />

<strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>ан, застраша<strong>в</strong>ан и, <strong>в</strong>ъобще, държан <strong>в</strong><br />

респект (у<strong>в</strong>ажение с<strong>в</strong>ързано със страх) от един<br />

<strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>ащ го <strong>в</strong>ътрешен съдия. И тази <strong>в</strong>ласт,<br />

бдяща <strong>на</strong>д законите <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ека, не е нещо, което<br />

той сам (произ<strong>в</strong>олно по с<strong>в</strong>ой избор) създа<strong>в</strong>а, а<br />

тя е <strong>в</strong>ъплъте<strong>на</strong> <strong>в</strong> него<strong>в</strong>ата същност.<br />

Съ<strong>в</strong>естта след<strong>в</strong>а като сянка чо<strong>в</strong>ека, ако му<br />

хрумне да избяга от нея. Наисти<strong>на</strong>, чо<strong>в</strong>ек може<br />

— чрез удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ия и раз<strong>в</strong>лечения — да се<br />

упои или приспи, но не може да избегне от<br />

<strong>в</strong>реме <strong>на</strong> <strong>в</strong>реме да ид<strong>в</strong>а <strong>на</strong> себе си или да се<br />

събужда: и тога<strong>в</strong>а той ще чу<strong>в</strong>а нейния страхотен<br />

глас. Субектът, дори, може — <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оето<br />

екстремно падение — да се докара и до там, че<br />

да игнорира съ<strong>в</strong>естта си; не може, обаче, да<br />

избегне да я чу<strong>в</strong>а.<br />

Тази из<strong>на</strong>чално интелектуал<strong>на</strong> и (защото е<br />

предста<strong>в</strong>а <strong>на</strong> Дълга) морал<strong>на</strong> заложба,<br />

<strong>на</strong>рече<strong>на</strong> съ<strong>в</strong>ест, има така<strong>в</strong>а ед<strong>на</strong> особеност, че<br />

1 rechtskräftig;<br />

2 die Sentenz;<br />

3 <strong>в</strong> присъст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong>, пред;<br />

4 пазарен площад; съд; съдебен център;<br />

5 Виж Римляни, 2:13-15;

Стр. 172 от 269<br />

чо<strong>в</strong>ек — макар и отношението със съ<strong>в</strong>естта му<br />

да е него<strong>в</strong>а си работа — се <strong>в</strong>ижда принуден<br />

чрез <strong>разума</strong> си, като по запо<strong>в</strong>едта <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>о<br />

друго лице, да се занима<strong>в</strong>а с него. Защото<br />

отношението <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека със съ<strong>в</strong>естта му е, както<br />

е при <strong>в</strong>оденето <strong>на</strong> съдебен пра<strong>в</strong>ен спор<br />

(causa) 1 . А, и<strong>на</strong>че, ако този, който е об<strong>в</strong>иня<strong>в</strong>ан<br />

от съ<strong>в</strong>естта си, ще е съще<strong>в</strong>ременно и съдията:<br />

то<strong>в</strong>а би било ед<strong>на</strong> нелепа предста<strong>в</strong>а за<br />

пра<strong>в</strong>оразда<strong>в</strong>ащ съд, защото така об<strong>в</strong>инителят<br />

<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ще губи делото. Следо<strong>в</strong>ателно, при<br />

от<strong>на</strong>сянето <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените задължения към<br />

съ<strong>в</strong>естта чо<strong>в</strong>ек тряб<strong>в</strong>а да си мисли, че има пред<br />

себе си някой различен от себе си Друг (т. е.<br />

чо<strong>в</strong>екът <strong>в</strong>ъобще) като съдия <strong>на</strong> постъпките си;<br />

и<strong>на</strong>че съ<strong>в</strong>естта ще тряб<strong>в</strong>а да <strong>в</strong>лиза <strong>в</strong><br />

проти<strong>в</strong>оречие със самата себе си. Този Друг<br />

може да бъде някак<strong>в</strong>а реал<strong>на</strong><br />

VI 439<br />

или пък <strong>само</strong> чисто идеал<strong>на</strong> — продукт <strong>на</strong> самия<br />

разум — личност.*<br />

Тази идеал<strong>на</strong> персо<strong>на</strong> (опра<strong>в</strong>омощеният<br />

съдия <strong>на</strong> съ<strong>в</strong>естта), ще тряб<strong>в</strong>а да е и сърце<strong>в</strong>ед,<br />

защото този съд се <strong>на</strong>мира <strong>в</strong>ътре <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ека.<br />

Заедно с то<strong>в</strong>а, обаче, съдията тряб<strong>в</strong>а да бъде и<br />

<strong>в</strong>сезадължа<strong>в</strong>ащ; то<strong>в</strong>а ще рече: той тряб<strong>в</strong>а да е<br />

— или да бъде мислен като — тако<strong>в</strong>а лице, <strong>в</strong><br />

отношенията с което <strong>в</strong>сички изобщо задължения<br />

след<strong>в</strong>а да се считат и като него<strong>в</strong>и по<strong>в</strong>ели,<br />

защото съ<strong>в</strong>естта е <strong>на</strong>шият <strong>в</strong>ътрешен съдия за<br />

<strong>в</strong>сички <strong>на</strong>ши с<strong>в</strong>ободни постъпки. Едно тако<strong>в</strong>а<br />

морално същест<strong>в</strong>о тряб<strong>в</strong>а да притежа<strong>в</strong>а<br />

съще<strong>в</strong>ременно и цялата <strong>в</strong>ласт (<strong>на</strong> небето и <strong>на</strong><br />

земята), защото и<strong>на</strong>че то не би могло (а то<strong>в</strong>а е<br />

необходимо за пра<strong>в</strong>осъд<strong>на</strong>та му функция) да<br />

придаде <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите закони нужния им ефект.<br />

1 причи<strong>на</strong>; спор, съдебно дело;

Стр. 173 от 269<br />

То<strong>в</strong>а морално, притежа<strong>в</strong>ащо <strong>в</strong>ласт <strong>на</strong>д <strong>в</strong>сичко,<br />

същест<strong>в</strong>о ние <strong>на</strong>ричаме Бог. Така, съ<strong>в</strong>естта<br />

тряб<strong>в</strong>а да бъде мисле<strong>на</strong> като субекти<strong>в</strong>ния<br />

принцип <strong>на</strong> отго<strong>в</strong>орността за собст<strong>в</strong>ените<br />

деяния пред Бога; нещо по<strong>в</strong>ече, понятието за<br />

така<strong>в</strong>а отго<strong>в</strong>орност се съдържа <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги (дори и<br />

да е <strong>само</strong> смътно) <strong>в</strong> моралното <strong>само</strong>съз<strong>на</strong>ние.<br />

То<strong>в</strong>а, обаче, не оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, че чрез тази<br />

идея, до която съ<strong>в</strong>естта неизбежно ни <strong>в</strong>оди,<br />

имаме пра<strong>в</strong>ото, още по-малко пък<br />

задължението, да <strong>в</strong>ъзприемаме, реалното<br />

<strong>на</strong>личие из<strong>в</strong>ън <strong>на</strong>с <strong>на</strong> едно тако<strong>в</strong>а Висше<br />

същест<strong>в</strong>о. Защото тази идея ни е даде<strong>на</strong> не<br />

обекти<strong>в</strong>но, чрез теоретичния разум, а <strong>само</strong><br />

субекти<strong>в</strong>но: чрез практическия, задължа<strong>в</strong>ащ<br />

VI 440<br />

себе си разум, за да дейст<strong>в</strong>аме съобразно <strong>на</strong><br />

нея. И посредст<strong>в</strong>ом тази идея (<strong>само</strong> по а<strong>на</strong>логия<br />

с някакъ<strong>в</strong> законодател <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички разумни<br />

същест<strong>в</strong>а <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ета) ние, хората, получа<strong>в</strong>аме,<br />

<strong>само</strong> указанието да приемаме съ<strong>в</strong>естността<br />

(която би<strong>в</strong>а <strong>на</strong>рича<strong>на</strong> също и religio 1 ), като<br />

отго<strong>в</strong>орност пред едно различно от <strong>на</strong>с — но,<br />

<strong>в</strong>ъпреки то<strong>в</strong>а и заедно с то<strong>в</strong>а, също и <strong>на</strong>йинтимно<br />

присъст<strong>в</strong>ащо <strong>в</strong> <strong>на</strong>с — с<strong>в</strong>ято същест<strong>в</strong>о,<br />

<strong>на</strong> чиято <strong>в</strong>оля (<strong>на</strong> морално законодателст<strong>в</strong>ащия<br />

разум) да подчиня<strong>в</strong>аме пра<strong>в</strong>илата <strong>на</strong><br />

спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>остта. Изобщо, тук понятието за<br />

религията предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а за чо<strong>в</strong>ека <strong>само</strong> един<br />

„принцип за преценката <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи него<strong>в</strong> Дълг<br />

като Божа по<strong>в</strong>еля” 2 .<br />

1 с<strong>в</strong>ещено задължение, религия;<br />

2 Предполагам, че Кант тук цитира по смисъл себе си от „<strong>Религията</strong> <strong>само</strong> <strong>в</strong> <strong>рамките</strong><br />

<strong>на</strong> <strong>разума</strong>”: „Religion ist (subjektiv betrachtet) das Erkenntnis aller unserer Pflichten als<br />

göttlicher Gebote.” Този текст се <strong>на</strong>мира <strong>на</strong> стр. VІ 154 от том VІ <strong>на</strong> Академичното<br />

издание <strong>на</strong> Събраните съчинения <strong>на</strong> Кант и може да се пре<strong>в</strong>еде така: „<strong>Религията</strong> (с<br />

оглед <strong>на</strong> субекта) е припоз<strong>на</strong><strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички <strong>на</strong>ши задължения като Божи по<strong>в</strong>ели.”;

Стр. 174 от 269<br />

1) Когато чо<strong>в</strong>ек се <strong>на</strong>мира пред нещо<br />

относимо към съ<strong>в</strong>естта (causa 1 conscientiam 2<br />

tangens 3 ) 4 , той си предста<strong>в</strong>я — преди да <strong>в</strong>земе<br />

решение — ед<strong>на</strong> предупрежда<strong>в</strong>аща<br />

(praemonens 5 ) съ<strong>в</strong>ест. От друга стра<strong>на</strong>, когато<br />

пък се касае за някак<strong>в</strong>о понятие за Дълг (нещо<br />

морално <strong>само</strong> по себе си), се изиск<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ърхо<strong>в</strong><strong>на</strong><br />

прецизност (scrupulositas 6 ): Зато<strong>в</strong>а <strong>в</strong> случаите,<br />

когато съ<strong>в</strong>естта единст<strong>в</strong>ено е съдията (casibus<br />

conscientiae) 7 , нищо не може да се счита за<br />

дреб<strong>на</strong><strong>в</strong>ост (микрология 8 ), както не може и ед<strong>на</strong><br />

истинска простъпка да бъде обя<strong>в</strong>е<strong>на</strong> (по<br />

принципа „minima 9 non curat 10 praetor 11 ”) за<br />

дреболия (peccatillum 12 ) и да бъде реша<strong>в</strong>а<strong>на</strong> не<br />

от съ<strong>в</strong>естта, а от произ<strong>в</strong>ола <strong>на</strong> уж някакъ<strong>в</strong> си<br />

съ<strong>в</strong>етник по морал<strong>на</strong>та част 13 . Зато<strong>в</strong>а, ако<br />

припис<strong>в</strong>аме някому, че имал широко скрое<strong>на</strong><br />

съ<strong>в</strong>ест, то<strong>в</strong>а ще рече, че го <strong>на</strong>ричаме<br />

безсъ<strong>в</strong>естен.<br />

2) След като <strong>в</strong>ече е субектът е решил, как<strong>в</strong>а<br />

ще е постъпката, пред него<strong>в</strong>ата съ<strong>в</strong>ест се я<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а,<br />

<strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред, об<strong>в</strong>инителят, а също и един пра<strong>в</strong>ен<br />

защитник (ад<strong>в</strong>окат) <strong>на</strong> об<strong>в</strong>иняемия. Този спор не<br />

се урежда добро<strong>в</strong>олно по спогодба (per<br />

amicabilem 14 compositionem 15 ), а се реша<strong>в</strong>а<br />

съобразно строгостта <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ото. Накрая ид<strong>в</strong>а<br />

редът и <strong>на</strong><br />

1 причи<strong>на</strong>, спорен <strong>в</strong>ъпрос, съдебно дело;<br />

2 conscientia: съз<strong>на</strong>ние, съ<strong>в</strong>ест;<br />

3 tango: докос<strong>в</strong>ам, досягам, допирам;<br />

4 Въпрос засягащ съ<strong>в</strong>естта;<br />

5 praemoneo: предупрежда<strong>в</strong>ам, предсказ<strong>в</strong>ам, предричам;<br />

6 придирчи<strong>в</strong>ост, т<strong>в</strong>ърде голяма точност; скрупульозност;<br />

7 проблеми, <strong>в</strong>ъпроси <strong>на</strong> съ<strong>в</strong>естта;<br />

8<br />

Mikrologie: (от гр.) mikrolog ía, прекалено <strong>в</strong>земане <strong>на</strong> дребните неща <strong>на</strong> сериозно;<br />

9 minimus: <strong>на</strong>й-малко количест<strong>в</strong>о;<br />

(de) minima: от (за) <strong>на</strong>й-малките неща;<br />

10 curo: грижа се, старая се с, ръко<strong>в</strong>одя, леку<strong>в</strong>ам;<br />

11 <strong>в</strong>исш чино<strong>в</strong>ник, ръко<strong>в</strong>одител <strong>на</strong> съдилищата <strong>в</strong> някои части <strong>на</strong> Римската империя<br />

имащ функции да указ<strong>в</strong>а за пра<strong>в</strong>оразда<strong>в</strong>ането, тълку<strong>в</strong>ащ пра<strong>в</strong>ото; <strong>в</strong> много случаи се<br />

пре<strong>в</strong>ежда със „съд”, „съдията”;<br />

12 грешчица, <strong>на</strong>рушенийце;<br />

peccatum : грешка, <strong>на</strong>рушение, прегрешение;<br />

13 einem willkürlich sprechenden Gewissensrat überlassen werden kann;<br />

14 amicabiis: приятелски, дружески;<br />

15 compositio : уреждане, подреждане;

Стр. 175 от 269<br />

3) <strong>в</strong>лизащата <strong>в</strong> сила окончател<strong>на</strong> —<br />

опра<strong>в</strong>дател<strong>на</strong> или осъдител<strong>на</strong> — присъда, която<br />

съ<strong>в</strong>естта произ<strong>на</strong>ся <strong>на</strong>д чо<strong>в</strong>ека, и с нея спорът<br />

приключ<strong>в</strong>а. Тук тряб<strong>в</strong>а да отбележим, че<br />

пър<strong>в</strong>ата присъда (опра<strong>в</strong>дател<strong>на</strong>та) не присъжда<br />

никак<strong>в</strong>о <strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>граждение (praemium 1 ) <strong>на</strong><br />

субекта, като някак<strong>в</strong>о припечел<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> нещо си,<br />

което преди то<strong>в</strong>а не е имал. От нея об<strong>в</strong>иняемият<br />

ще получи <strong>само</strong> приятното чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о, че му се е<br />

разми<strong>на</strong>ла опасността да бъде приз<strong>на</strong>т за<br />

подлежащ <strong>на</strong> <strong>на</strong>казание. Зато<strong>в</strong>а и тук<br />

блаженст<strong>в</strong>ото от утеша<strong>в</strong>ащата преценка <strong>на</strong><br />

съ<strong>в</strong>естта не е позити<strong>в</strong>но (радост), а е <strong>само</strong><br />

негати<strong>в</strong>но (успокоение след преми<strong>на</strong>ла боязън).<br />

То<strong>в</strong>а блаженст<strong>в</strong>о можем да припишем<br />

единст<strong>в</strong>ено <strong>на</strong> добродетелта, разглежда<strong>на</strong> като<br />

борбата <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ека срещу <strong>в</strong>лиянието <strong>на</strong> Злия<br />

принцип.<br />

Забележки<br />

*-439 Чо<strong>в</strong>екът, който <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оята съ<strong>в</strong>ест едно<strong>в</strong>ременно се<br />

об<strong>в</strong>иня<strong>в</strong>а и съди, тряб<strong>в</strong>а да разглежда себе си като някак<strong>в</strong>а<br />

д<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> личност. Той стои, като да има някак<strong>в</strong>о д<strong>в</strong>ойно<br />

Аз, от ед<strong>на</strong> стра<strong>на</strong>, разтреперан пред един — и то по<strong>в</strong>ерен<br />

лично нему — съд, а, от друга стра<strong>на</strong>, по силата <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оето<br />

рождено пра<strong>в</strong>омощие, изпълня<strong>в</strong>а и длъжността <strong>на</strong> съдията.<br />

Тези неща се нуждаят от пред<strong>в</strong>арително разяснение, та да не<br />

би разумът да изпадне <strong>в</strong> проти<strong>в</strong>оречие със самия себе си:<br />

Така аз, об<strong>в</strong>инителят, но, <strong>в</strong>се пак, съще<strong>в</strong>ременно и<br />

об<strong>в</strong>иняем, съм един и същи чо<strong>в</strong>ек (numero 2 idem 3 ).<br />

Като субект, обаче, <strong>на</strong> моралното, изходящо от<br />

понятията <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата, законодателст<strong>в</strong>о, където<br />

чо<strong>в</strong>екът е поданик <strong>на</strong> Закон, който сам си да<strong>в</strong>а (homo<br />

noumenon), аз съм различен (specie 4 diversus 5 ) от<br />

<strong>на</strong>дарения с разум чо<strong>в</strong>ек <strong>на</strong> сети<strong>в</strong>ността 6 ; различен, но<br />

<strong>само</strong> <strong>в</strong> практически аспект (няма теория за причин<strong>на</strong><br />

1 печалба, плячка, <strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>граждение, <strong>на</strong>града;<br />

2 numerus: съста<strong>в</strong><strong>на</strong> част, елемент;<br />

3 местоим., същият;<br />

4 specie: <strong>в</strong>ид, <strong>в</strong>ъншен <strong>в</strong>ид, разно<strong>в</strong>идност;<br />

5 разнообразен, различен, проти<strong>в</strong>оположен;<br />

6 Sinnenmensch;

Стр. 176 от 269<br />

<strong>в</strong>ръзка <strong>в</strong> отношенията между интелигибелното и<br />

сети<strong>в</strong>ното). А то<strong>в</strong>а предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а специфич<strong>на</strong>та<br />

разлика между характеризиращите чо<strong>в</strong>ека способности<br />

(между <strong>в</strong>исшата и нисшата). Пър<strong>в</strong>ият (homo noumenon)<br />

об<strong>в</strong>иня<strong>в</strong>а, а <strong>на</strong>среща му се разреша<strong>в</strong>а да има пра<strong>в</strong>ен<br />

помощник (ад<strong>в</strong>окат) <strong>на</strong> об<strong>в</strong>иняемия.<br />

След приключ<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> съдебното дирене <strong>в</strong>ътрешният<br />

съдия, <strong>в</strong> качест<strong>в</strong>ото си <strong>на</strong> <strong>в</strong>ластимаща личност, изда<strong>в</strong>а<br />

присъдата си: щастие или нещастие (като морални<br />

последици от деянието). По-<strong>на</strong>татък, обаче, ние не<br />

можем да изслед<strong>в</strong>аме с <strong>на</strong>шия си разум <strong>в</strong>ластта и<br />

мощта <strong>на</strong> този съдия (като <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ен <strong>в</strong>ладетел);<br />

можем <strong>само</strong> да почитаме него<strong>в</strong>ото безусло<strong>в</strong>но iubeo 1<br />

или veto 2 .<br />

1 (<strong>в</strong> се<strong>на</strong>та): одобря<strong>в</strong>ам, разреша<strong>в</strong>ам;<br />

2 забраня<strong>в</strong>ам, не одобря<strong>в</strong>ам;

Стр. 177 от 269<br />

Втори раздел.<br />

За пър<strong>в</strong>ата по<strong>в</strong>еля <strong>на</strong><br />

задълженията спрямо<br />

самия себе си.<br />

§ 14.<br />

VI 441<br />

Тя гласи: Поз<strong>на</strong>й (изслед<strong>в</strong>ай из осно<strong>в</strong>и)<br />

себе си не според физическото си<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о (според пригодността или<br />

непригодността за целите, които си си харесал<br />

или са ти <strong>на</strong>ложени), а според моралното<br />

(сърцето си) <strong>в</strong> отношението ти към Дълга;<br />

изслед<strong>в</strong>ай го дали е добро или зло, дали<br />

източникът <strong>на</strong> по<strong>в</strong>едението ти е чист или нечист<br />

и кое при<strong>на</strong>длежи из<strong>на</strong>чално към субстанцията<br />

ти като чо<strong>в</strong>ек и кое си спечелил или при<strong>в</strong>несъл,<br />

и дали може да се счете, че то се дължи <strong>на</strong> теб<br />

и да се причисли към моралното ти състояние.<br />

Моралното <strong>само</strong>поз<strong>на</strong>ние, което изиск<strong>в</strong>а от<br />

<strong>на</strong>с да достигнем до <strong>на</strong>й-трудните за<br />

изслед<strong>в</strong>ане дълбини (пропасти) <strong>на</strong> сърцето,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>на</strong>чалото <strong>на</strong> <strong>в</strong>сяка чо<strong>в</strong>ешка<br />

мъдрост. Защото тя, мъдростта, която се състои<br />

<strong>в</strong> хармонията <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята <strong>на</strong> интелигентното<br />

същест<strong>в</strong>о с край<strong>на</strong>та цел <strong>на</strong> същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ането му,<br />

изиск<strong>в</strong>а от чо<strong>в</strong>ека той да изчисти <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред<br />

<strong>в</strong>ътрешните препятст<strong>в</strong>ия (създадени от<br />

загнезде<strong>на</strong>та <strong>в</strong> него зла <strong>в</strong>оля) и, след то<strong>в</strong>а, да<br />

раз<strong>в</strong>ие не<strong>в</strong>ъзможно да бъде загубе<strong>на</strong>та с<strong>в</strong>оя<br />

из<strong>на</strong>чал<strong>на</strong> заложба <strong>на</strong> добрата <strong>в</strong>оля, (<strong>само</strong>

Стр. 178 от 269<br />

адският път <strong>на</strong> <strong>само</strong>поз<strong>на</strong>нието от<strong>в</strong>аря пътя към<br />

божест<strong>в</strong>еността 1 ).<br />

§ 15<br />

VI 441<br />

То<strong>в</strong>а морално <strong>само</strong>поз<strong>на</strong>ние, пър<strong>в</strong>ом, ще<br />

изгони като проти<strong>в</strong>оречи<strong>в</strong>о фа<strong>на</strong>тичното<br />

презрение към себе си като към чо<strong>в</strong>ек изобщо<br />

(към целия чо<strong>в</strong>ешки род). Та, самата<br />

<strong>на</strong>миращата се <strong>в</strong> <strong>на</strong>с <strong>в</strong>ъзхитител<strong>на</strong> заложба към<br />

Доброто е тази, която пра<strong>в</strong>и чо<strong>в</strong>ека достоен за<br />

у<strong>в</strong>ажение; поради то<strong>в</strong>а можем да считаме<br />

заслужа<strong>в</strong>ащ презрение <strong>само</strong> този, който<br />

постъп<strong>в</strong>а проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> тази заложба (т. е., <strong>на</strong>с<br />

самите, а не и чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong> <strong>на</strong>ше лице). От<br />

друга стра<strong>на</strong>, моралното поз<strong>на</strong>ние<br />

проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>а и <strong>на</strong> измамното болно<br />

<strong>само</strong>любие да считаме като доказателст<strong>в</strong>а, че<br />

имаме добро сърце, <strong>на</strong>шите си желания, дори и<br />

да са придружени с голям копнеж. Защото<br />

желанията, сами по себе си, са и си оста<strong>в</strong>ат<br />

бездейни (и молит<strong>в</strong>ата предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а също <strong>само</strong><br />

едно <strong>в</strong>ътрешно декларирано пред Сърце<strong>в</strong>еда<br />

желание). А безпристрастността и честността <strong>в</strong><br />

преценката за <strong>на</strong>с самите <strong>на</strong>с при сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>ане<br />

със Зако<strong>на</strong>, както и за <strong>на</strong>шето <strong>в</strong>ътрешно<br />

морално достойнст<strong>в</strong>о или недостойнст<strong>в</strong>о: то<strong>в</strong>а<br />

са задължения<br />

1 nur die Höllenfahrt des Selbsterkenntnisses bahnt den Weg zur Vergötterung: <strong>в</strong> руския<br />

пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място има забележка, според която фразата <strong>в</strong> скобите била цитат от<br />

труд <strong>на</strong> Наmаnn, Johann Georg, (1730—1788) «Abelardi Virbii schimärische Einfälle»;<br />

този труд може да бъде <strong>на</strong>мерен <strong>в</strong> „Kreuzzüge des Philologen“ <strong>в</strong> библиотеката online<br />

„Zeno.org“ (http://<br />

www.<br />

zeno.<br />

org/<br />

), където <strong>в</strong>изираният от Кант текст гласи „nichts als<br />

die Höllenfahrt der Selbsterkänntnis bahnt uns den Weg zur Vergötterung.”

Стр. 179 от 269<br />

VI 442<br />

към <strong>на</strong>с самите, непосредст<strong>в</strong>ено произтичащи от<br />

споме<strong>на</strong>тата по-горе по<strong>в</strong>еля за <strong>само</strong>поз<strong>на</strong>ние.<br />

Епизодичен раздел.<br />

За д<strong>в</strong>усмислеността 1 <strong>на</strong> моралните<br />

рефлекти<strong>в</strong>ни понятия: да считаме<br />

то<strong>в</strong>а, което предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а Дълг <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека спрямо себе си, за Дълг<br />

спрямо Другите.<br />

§ 16.<br />

VI 442<br />

Изхождайки единст<strong>в</strong>ено от <strong>разума</strong>, чо<strong>в</strong>екът<br />

няма никакъ<strong>в</strong> друг Дълг, ос<strong>в</strong>ен към хора (спрямо<br />

самия себе си или спрямо друг чо<strong>в</strong>ек). Защото<br />

него<strong>в</strong>ият Дълг спрямо друг някой субект<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а морал<strong>на</strong>та принуда оказ<strong>в</strong>а<strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ърху него чрез <strong>в</strong>олята <strong>на</strong> Другия. На пър<strong>в</strong>о<br />

място, следо<strong>в</strong>ателно, упражня<strong>в</strong>ащият принудата<br />

(задължа<strong>в</strong>ащият) субект тряб<strong>в</strong>а да бъде някак<strong>в</strong>о<br />

лице. На <strong>в</strong>торо място, то<strong>в</strong>а лице тряб<strong>в</strong>а да е<br />

дадено като предмет <strong>на</strong> опита, защото<br />

задължа<strong>в</strong>аният тряб<strong>в</strong>а да дейст<strong>в</strong>а за<br />

осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> целта <strong>на</strong> задължа<strong>в</strong>ащия<br />

субект, а то<strong>в</strong>а може да стане <strong>само</strong> <strong>в</strong><br />

отношенията между д<strong>в</strong>е реално дадени<br />

същест<strong>в</strong>а (а някак<strong>в</strong>о нещо, което можем <strong>само</strong> да<br />

го мислим, не може да бъде причи<strong>на</strong> за<br />

осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ани според цели последст<strong>в</strong>ия).<br />

Според целия ни опит, обаче, ние не з<strong>на</strong>ем да<br />

има никак<strong>в</strong>о друго — ос<strong>в</strong>ен чо<strong>в</strong>ека — същест<strong>в</strong>о,<br />

1 Amphibolie;

Стр. 180 от 269<br />

което да е способно да има задължения<br />

(акти<strong>в</strong>ни или паси<strong>в</strong>ни). Следо<strong>в</strong>ателно, чо<strong>в</strong>ек не<br />

може да има никакъ<strong>в</strong> Дълг към как<strong>в</strong>ото и да е<br />

друго същест<strong>в</strong>о, ос<strong>в</strong>ен към чо<strong>в</strong>ек.<br />

Но, ако чо<strong>в</strong>ек си предста<strong>в</strong>я, че има Дълг<br />

към същест<strong>в</strong>о, което да не е чо<strong>в</strong>ек, то<strong>в</strong>а би се<br />

дължало <strong>само</strong> <strong>на</strong> д<strong>в</strong>усмислеността <strong>на</strong><br />

рефлекси<strong>в</strong>ните понятия: този мним Дълг към<br />

други същест<strong>в</strong>а предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека,<br />

но към самия себе си. Към то<strong>в</strong>а недоразумение<br />

чо<strong>в</strong>ек се под<strong>в</strong>ежда като обърк<strong>в</strong>а този с<strong>в</strong>ой Дълг<br />

с оглед <strong>на</strong> други същест<strong>в</strong>а, за Дълг към самите<br />

тези същест<strong>в</strong>а.<br />

Таки<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъображаеми задължения може да<br />

бъдат <strong>на</strong>сочен било към предмети без личност,<br />

било към притежа<strong>в</strong>ащи така<strong>в</strong>а, но, пък,<br />

не<strong>в</strong>идими (които не могат да бъдат предста<strong>в</strong>ени<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъншните ни сети<strong>в</strong>а). Пър<strong>в</strong>ите предмети<br />

(<strong>в</strong>ещи 1 ) могат да бъдат както самите природни<br />

<strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>а, така и предмети, който са способни<br />

да се размножа<strong>в</strong>ат, но нямат сети<strong>в</strong>а, или пък<br />

при<strong>на</strong>длежат към <strong>на</strong>даре<strong>на</strong>та с усещания и<br />

избор част от природата (минерали, растения,<br />

жи<strong>в</strong>отни). Вторите (с<strong>в</strong>ръхчо<strong>в</strong>ешки) могат да<br />

бъдат мислени като духо<strong>в</strong>ни същест<strong>в</strong>а (ангели,<br />

Бог).<br />

Пита се: Дали между същест<strong>в</strong>ата от тези<br />

д<strong>в</strong>а споме<strong>на</strong>ти <strong>в</strong>ида и чо<strong>в</strong>ека се устано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а<br />

някак<strong>в</strong>о отношение <strong>на</strong> Дълг и — ако да — как<strong>в</strong>о<br />

ще да е то?<br />

1 außermenschliche;

Стр. 181 от 269<br />

§ 17<br />

VI 443<br />

Склонността към разруша<strong>в</strong>ане (spiritus<br />

destructionis) <strong>на</strong> краси<strong>в</strong>ите, макар и нежи<strong>в</strong>и<br />

предмети <strong>в</strong> природата е проти<strong>в</strong><strong>на</strong> <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека към самия себе си. Защото тя отслаб<strong>в</strong>а<br />

или излича<strong>в</strong>а ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а <strong>на</strong>стройка <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ешката чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еност, която, макар и сама по<br />

себе си да не е морал<strong>на</strong>, но, <strong>в</strong>се пак, доста<br />

съдейст<strong>в</strong>а <strong>на</strong> моралността: <strong>на</strong>й-малкото, тя ни<br />

подгот<strong>в</strong>я да можем да обичаме неща без<br />

<strong>на</strong>мерение за полза (<strong>на</strong>пр. краси<strong>в</strong>ите кристални<br />

образу<strong>в</strong>ания, неописуемата красота <strong>на</strong><br />

растителното царст<strong>в</strong>о).<br />

Що се от<strong>на</strong>ся до жи<strong>в</strong>ата, макар и нямаща<br />

разум, част от създанията (жи<strong>в</strong>отните), <strong>на</strong>ш<br />

Дълг е да се <strong>в</strong>ъздържаме от <strong>на</strong>силст<strong>в</strong>ено и<br />

жестоко третиране, което <strong>в</strong>ътрешно е много<br />

проти<strong>в</strong>оположно <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към самия<br />

себе си. Защото чрез него се притъпя<strong>в</strong>а<br />

съчу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към техните страдания<br />

и така отслаб<strong>в</strong>а, а постепенно се и затри<strong>в</strong>а,<br />

ед<strong>на</strong> естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> заложба (съчу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ието), която<br />

е т<strong>в</strong>ърде полез<strong>на</strong> за моралността <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека по<br />

отношение <strong>на</strong> другите хора. То<strong>в</strong>а е така, макар и<br />

бързото (и без мъчения) умърт<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

жи<strong>в</strong>отните да при<strong>на</strong>длежи към прерогати<strong>в</strong>ите <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека, както също и тяхното използ<strong>в</strong>ане —<br />

макар и не „прекосили” — за работа (с как<strong>в</strong>ато<br />

хората тряб<strong>в</strong>а да се примиря<strong>в</strong>ат). И, обратно,<br />

предиз<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ат от<strong>в</strong>ращение пълните с мъчения<br />

физически опити пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>чени <strong>само</strong> за<br />

спекулати<strong>в</strong>ни нужди, когато и без тях целта<br />

може да бъде постиг<strong>на</strong>та. Дори и<br />

благодарността към дълголет<strong>на</strong>та служба <strong>на</strong><br />

някакъ<strong>в</strong> стар кон или пес (като да са били

Стр. 182 от 269<br />

члено<strong>в</strong>е <strong>на</strong> семейст<strong>в</strong>ото), предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

индиректен — именно с оглед <strong>на</strong> тези жи<strong>в</strong>отни<br />

— Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека; разгледа<strong>на</strong>, обаче, директно,<br />

тази благодарност <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>само</strong><br />

един Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към себе си.<br />

§ 18.<br />

VI 443<br />

Има неща, които се <strong>на</strong>мират изцяло из<strong>в</strong>ън<br />

обсега <strong>на</strong> опита ни; <strong>в</strong>ъпреки то<strong>в</strong>а, обаче, що се<br />

от<strong>на</strong>ся до тях<strong>на</strong>та <strong>в</strong>ъзможност, се срещат <strong>в</strong><br />

<strong>на</strong>шите идеи, <strong>на</strong>пр., идеята за Бога. По<br />

отношение <strong>на</strong> Него ние имаме също така Дълг,<br />

който <strong>на</strong>ричаме религиозен. То<strong>в</strong>а, именно, е<br />

Дългът: „Да припоз<strong>на</strong><strong>в</strong>аме <strong>в</strong>сичките си<br />

задължения като (instar) 1 Божи по<strong>в</strong>ели” 2 . То<strong>в</strong>а,<br />

обаче, не предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а съз<strong>на</strong>ние за Дълг към<br />

Бога. Фактически, тази идея произлиза изцяло<br />

от <strong>на</strong>шия разум и е създаде<strong>на</strong> от самите <strong>на</strong>с, за<br />

да ни служи: било, 1-<strong>в</strong>о) за обяснение — <strong>в</strong><br />

теоретически аспект — <strong>на</strong> целесъобразността<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>селе<strong>на</strong>та, било, 2-ро) за моти<strong>в</strong>ация <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>шето по<strong>в</strong>едение.<br />

VI 444<br />

Така, ние нямаме тук едно реално дадено ни<br />

същест<strong>в</strong>о, спрямо което да сме об<strong>в</strong>ързани със<br />

задължения; и<strong>на</strong>че, би тряб<strong>в</strong>ало преди то<strong>в</strong>а<br />

него<strong>в</strong>ата дейст<strong>в</strong>ителност да ни е доказа<strong>на</strong> <strong>в</strong><br />

опита (даде<strong>на</strong> <strong>в</strong> откро<strong>в</strong>ение). Но Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

спрямо самия себе си е да прилага тази<br />

неизбежно <strong>на</strong>лагаща се <strong>на</strong> <strong>разума</strong> идея към<br />

моралния закон <strong>в</strong> <strong>на</strong>с, където тя има <strong>на</strong>й-голяма<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> плодот<strong>в</strong>орност. Следо<strong>в</strong>ателно <strong>в</strong><br />

такъ<strong>в</strong> смисъл (практически) може да се каже:<br />

1 instar: <strong>в</strong>ъншност, подобие, нещо като;<br />

2 Вижте забележка <strong>на</strong> пре<strong>в</strong>одача под линия <strong>на</strong> VІ 440 <strong>в</strong> § 13 по-горе;

Стр. 183 от 269<br />

„Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия себе си е да има<br />

религия”.

Стр. 184 от 269<br />

За задълженията <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

към самия себе си.<br />

Втора книга.<br />

За неперфектните морални<br />

задължения <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към<br />

себе си (с оглед <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ата<br />

цел).<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел.<br />

За Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към себе<br />

си за раз<strong>в</strong>итие и<br />

у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>ените природни<br />

заложби, т. е. <strong>в</strong> прагматично<br />

отношение.<br />

§ 19.<br />

VI 444<br />

Доизграждането (cultura) <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ените<br />

природни способности (духо<strong>в</strong>ните, душе<strong>в</strong>ни и<br />

телесни сили) — като средст<strong>в</strong>а за постигането<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и <strong>в</strong>ъзможни цели — е Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

към себе си. Чо<strong>в</strong>екът е длъжен към себе си<br />

(като към едно разумно същест<strong>в</strong>о) да не оста<strong>в</strong>я<br />

да ръждяс<strong>в</strong>ат неизполз<strong>в</strong>ани естест<strong>в</strong>ените му

Стр. 185 от 269<br />

заложби и способности, от които него<strong>в</strong>ият разум<br />

може някога да се <strong>в</strong>ъзполз<strong>в</strong>а. Той може и да е<br />

до<strong>в</strong>олен от степента <strong>на</strong> <strong>в</strong>родените му<br />

способности с оглед <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите си природни<br />

необходимости. Но, дори и така да е: него<strong>в</strong>ият<br />

разум тряб<strong>в</strong>а — изхождайки от принципи — да<br />

му обърне <strong>в</strong>нимание <strong>в</strong>ърху нищожния размер <strong>на</strong><br />

него<strong>в</strong>ите способности, с които се е задо<strong>в</strong>олил; а<br />

също и да го <strong>на</strong>ста<strong>в</strong>и, че — като способно за<br />

цели (т. е., способно да пра<strong>в</strong>и предмети с<strong>в</strong>оя<br />

цел) същест<strong>в</strong>о — чо<strong>в</strong>ек тряб<strong>в</strong>а да благодари за<br />

употребата <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите сили не толко<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

инстинкта <strong>на</strong> природата, колкото <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата, с<br />

която определя споме<strong>на</strong>тата степен <strong>на</strong><br />

способностите си. Следо<strong>в</strong>ателно, култи<strong>в</strong>ирането<br />

<strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ените способности (за разните цели)<br />

няма да е с <strong>на</strong>мерение за постигане <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>а<br />

полза:<br />

VI 445<br />

защото, и<strong>на</strong>че, би могло да се окаже, че<br />

(съгласно принципите <strong>на</strong> Русо) по-голяма полза<br />

бихме имали от пър<strong>в</strong>ичността <strong>на</strong> естест<strong>в</strong>ения<br />

жи<strong>в</strong>от и от задо<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> грубите си<br />

естест<strong>в</strong>ени нужди. Напроти<strong>в</strong>, за чо<strong>в</strong>ека, както да<br />

култи<strong>в</strong>ира с<strong>в</strong>оите способности (а от тях — някои<br />

по<strong>в</strong>ече от другите, според различието <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>ените цели), така и да бъде съот<strong>в</strong>етен <strong>в</strong><br />

прагматичен аспект <strong>на</strong> целта <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>еното си<br />

същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ане: тези неща са за него по<strong>в</strong>ели <strong>на</strong><br />

морално-практическия разум, както и Дълг към<br />

самия себе си.<br />

Духо<strong>в</strong>ните сили 1 са таки<strong>в</strong>а, че тяхното<br />

упражня<strong>в</strong>ане е <strong>в</strong>ъзможно <strong>само</strong> чрез <strong>разума</strong>. Те<br />

са т<strong>в</strong>орчески, доколкото при тях<strong>на</strong>та употреба<br />

се изхожда не от опита, а от априорни принципи.<br />

Таки<strong>в</strong>а са при математиката, логиката и<br />

1 Geisteskräfte; <strong>в</strong> английския пре<strong>в</strong>од: Powers of mind;

Стр. 186 от 269<br />

метафизиката <strong>на</strong> природата. Последните д<strong>в</strong>е<br />

би<strong>в</strong>ат причисля<strong>в</strong>ани и към философията, поточно<br />

към теоретич<strong>на</strong>та. „Философия” каз<strong>в</strong>ам<br />

тук <strong>в</strong> смисъла, който има като <strong>на</strong>ука, а не<br />

(бук<strong>в</strong>ално) <strong>в</strong> з<strong>на</strong>чението <strong>на</strong> „учение за<br />

мъдростта”: но, <strong>в</strong>се пак, тя може да допри<strong>на</strong>ся<br />

за целта <strong>на</strong> последното.<br />

Душе<strong>в</strong>ни сили 1 са тези, които стоят <strong>на</strong><br />

разположение <strong>на</strong> разсъдъка и <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>илата,<br />

които той полз<strong>в</strong>а при задо<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> разни<br />

<strong>на</strong>мерения; <strong>на</strong> тях опитът им служи като<br />

ръко<strong>в</strong>од<strong>на</strong> нишка. Таки<strong>в</strong>а са паметта,<br />

<strong>в</strong>ъображението и др. подобни, с чиято помощ<br />

могат да бъдат изградени ученост, <strong>в</strong>кус<br />

(<strong>в</strong>ътрешно и <strong>в</strong>ътрешно усъ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ане 2 ) и<br />

т. н., и които предлагат средст<strong>в</strong>а за постигане <strong>на</strong><br />

различни цели.<br />

И, <strong>на</strong>края, културата <strong>на</strong> телесните<br />

способности (гим<strong>на</strong>стиката <strong>в</strong> собст<strong>в</strong>ен смисъл)<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а грижата за то<strong>в</strong>а, което съста<strong>в</strong>я<br />

тъканта (материята) <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека, и без което<br />

него<strong>в</strong>ите цели не биха били постиг<strong>на</strong>ти. Поради<br />

то<strong>в</strong>а трайното и пред<strong>на</strong>мерено съжи<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

жи<strong>в</strong>отинските сили <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ека предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а него<strong>в</strong><br />

Дълг 3 спрямо самия себе си.<br />

1 Seelenkräfte; <strong>в</strong> английския пре<strong>в</strong>од: Powers of soul;<br />

2 Verschönerung;<br />

3 Pflicht — <strong>в</strong> пър<strong>в</strong>ото и <strong>в</strong>торото издание: Zweck (цел). Тази забележка е от<br />

редакцията <strong>на</strong> изданието, от което е <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ен този пре<strong>в</strong>од.

Стр. 187 от 269<br />

§ 20.<br />

VI 445<br />

На кои от тези физически съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>а,<br />

които чо<strong>в</strong>ек пра<strong>в</strong>и с<strong>в</strong>оя цел, а съще<strong>в</strong>ременно и<br />

с<strong>в</strong>ой Дълг, ще бъде да<strong>в</strong>ано предимст<strong>в</strong>о, а и <strong>в</strong><br />

как<strong>в</strong>а пропорция помежду им? То<strong>в</strong>а е<br />

предоста<strong>в</strong>ено <strong>на</strong> хората да изберат с оглед <strong>на</strong><br />

съот<strong>в</strong>етния техен <strong>в</strong>кус към определен <strong>на</strong>чин <strong>на</strong><br />

жи<strong>в</strong>от, както и <strong>на</strong> преценката <strong>на</strong> нужните им за<br />

то<strong>в</strong>а сили (дали ще се пос<strong>в</strong>ети, <strong>на</strong>пр., някой <strong>на</strong><br />

някакъ<strong>в</strong> за<strong>на</strong>ят, друг <strong>на</strong> търго<strong>в</strong>ия, или <strong>на</strong> <strong>на</strong>ука).<br />

Защото, неза<strong>в</strong>исимо от нуждата да се<br />

<strong>само</strong>съхраня<strong>в</strong>а, която сама по себе си не може<br />

да обосно<strong>в</strong>е никакъ<strong>в</strong> Дълг,<br />

VI 446<br />

за чо<strong>в</strong>ека е Дълг спрямо самия себе си да бъде<br />

полезен член <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета: а то<strong>в</strong>а при<strong>на</strong>длежи към<br />

същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ащото <strong>в</strong> него<strong>в</strong>ото собст<strong>в</strong>ено лице<br />

достойнст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род, което той тряб<strong>в</strong>а<br />

да не унижа<strong>в</strong>а.<br />

Дългът <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия себе си с<br />

оглед <strong>на</strong> физическото си съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о, обаче,<br />

е <strong>само</strong> един широк и неперфектен Дълг. Защото<br />

този Дълг, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, съдържа закон за<br />

максимата <strong>на</strong> постъпките, но по отношение <strong>на</strong><br />

самите постъпки не определя нищо за техния<br />

<strong>в</strong>ид или степен, а, <strong>на</strong>проти<strong>в</strong>, предоста<strong>в</strong>я простор<br />

за с<strong>в</strong>ободен избор.

Стр. 188 от 269<br />

Втори раздел.<br />

Относно Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

спрямо себе си за изграждане<br />

<strong>на</strong> собст<strong>в</strong>еното морално<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о, т. е. <strong>в</strong> чисто<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ен аспект.<br />

§ 21.<br />

VI 446<br />

На пър<strong>в</strong>о място — субекти<strong>в</strong>но — този Дълг<br />

се състои <strong>в</strong> чистотата (puritas 1 moralis) <strong>на</strong><br />

душе<strong>в</strong>ността по отношение <strong>на</strong> задълженията. А,<br />

именно, тя да е така<strong>в</strong>а, че Законът сам по себе<br />

си — без примес <strong>на</strong> произхождащи от<br />

сети<strong>в</strong>ността <strong>на</strong>мерения — да е моти<strong>в</strong>ът <strong>на</strong><br />

постъпките и те да бъдат из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ани не<br />

съобразно <strong>на</strong> Дълга, а заради Дълга. По<strong>в</strong>елята<br />

тук е „Бъдете с<strong>в</strong>ети!” 2 .<br />

И, <strong>на</strong> <strong>в</strong>торо място, обекти<strong>в</strong>но: С оглед <strong>на</strong><br />

цялост<strong>на</strong>та морал<strong>на</strong> цел (<strong>на</strong> съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото),<br />

т. е., що се от<strong>на</strong>ся до цялостния Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

и постигането <strong>на</strong> пълнота и за<strong>в</strong>ършеност <strong>на</strong><br />

морал<strong>на</strong>та цел с оглед <strong>на</strong> самия себе си,<br />

по<strong>в</strong>елята гласи: „Бъдете съ<strong>в</strong>ършени!” 3<br />

Стремежът да се постигне тази цел, обаче, при<br />

чо<strong>в</strong>ека е <strong>само</strong> прогрес от едно съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о<br />

към друго: „има и добродетел, има и пох<strong>в</strong>ала,<br />

стремете се към то<strong>в</strong>а” 4 .<br />

1 чистота;<br />

2 Вижте: 1 Петър, 1:16;<br />

3 Вижте: Матей, 5:48;<br />

4 »ist etwa eine Tugend, ist etwa ein Lob, dem trachtet nach«; Вижте: Филипяни, 4:8;

Стр. 189 от 269<br />

§ 22.<br />

VI 446<br />

Този Дълг към самия себе си — разглеждан<br />

по с<strong>в</strong>оето качест<strong>в</strong>о — е Дълг стриктен и<br />

перфектен (съ<strong>в</strong>ършен). По с<strong>в</strong>оята степен, обаче<br />

— поради немощта (fragilitas) 1 <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешката<br />

природа — той предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а един широк и<br />

несъ<strong>в</strong>ършен Дълг. Именно то<strong>в</strong>а съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о,<br />

стремежът към което, макар не и него<strong>в</strong>ото<br />

постигане <strong>в</strong> този жи<strong>в</strong>от, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а Дълг,<br />

който — с оглед <strong>на</strong> обекта (идеята, чието<br />

реализиране тряб<strong>в</strong>а да бъде <strong>на</strong>ша цел) — е<br />

стриктен и перфектен; с оглед <strong>на</strong> субекта,<br />

обаче, е Дълг несъ<strong>в</strong>ършен и широк.<br />

VI 447<br />

Дълбините <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкото сърце са<br />

непостижими. Няма такъ<strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ек, който да се<br />

поз<strong>на</strong><strong>в</strong>а достатъчно така добре, та да може да<br />

каже, че подбудата да съблюда<strong>в</strong>а Дълга, която<br />

усеща <strong>в</strong> себе, произлизала била изцяло от<br />

предста<strong>в</strong>ата за Дълга и че за нея не са<br />

съдейст<strong>в</strong>али и други, сети<strong>в</strong>ни подтици; подтици<br />

<strong>на</strong>сочени към получа<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> полза (или към<br />

предот<strong>в</strong>ратя<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>а <strong>в</strong>реда): таки<strong>в</strong>а,<br />

които при други усло<strong>в</strong>ия също така добре биха<br />

служили и <strong>на</strong> порока. Що се от<strong>на</strong>ся, обаче, до<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото, разглеждано като морал<strong>на</strong><br />

цел, <strong>в</strong> него<strong>в</strong>ата идея (обекти<strong>в</strong>но) има <strong>само</strong> ед<strong>на</strong><br />

Добродетел (като нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> сила <strong>на</strong><br />

максимите). Обаче, <strong>на</strong> дело (субекти<strong>в</strong>но) има<br />

множест<strong>в</strong>о добродетели с хетерогенно естест<strong>в</strong>о,<br />

между които не би могло да не <strong>на</strong>мерим, ако<br />

речем да търсим, и някоя недобродетел 2 (нея,<br />

1 чупли<strong>в</strong>ост, трошли<strong>в</strong>ост, нетрайност<br />

2 Untugend;

Стр. 190 от 269<br />

именно поради то<strong>в</strong>а, че е <strong>в</strong> компанията <strong>на</strong><br />

добродетелите, обикно<strong>в</strong>ено не <strong>на</strong>ричаме порок).<br />

Нашето <strong>само</strong>поз<strong>на</strong>нието, обаче, никога не ни<br />

да<strong>в</strong>а да <strong>в</strong>идим достатъчно ясно пълнотата или<br />

недостатъчността <strong>на</strong> този <strong>в</strong>ид добродетели; а<br />

<strong>в</strong>сичките те не могат да бъдат породени от друг,<br />

ос<strong>в</strong>ен от несъ<strong>в</strong>ършения Дълг да бъдем<br />

съ<strong>в</strong>ършени.<br />

* * *<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, <strong>в</strong>сички задължения спрямо<br />

самия себе си — с оглед <strong>на</strong> целта <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия<br />

род <strong>в</strong> <strong>на</strong>шето собст<strong>в</strong>ено лице — са <strong>само</strong><br />

несъ<strong>в</strong>ършени задължения.

Стр. 191 от 269<br />

ВТОРА ЧАСТ НА<br />

ЕЛЕМЕНТОЛОГИЯТА НА ЕТИКАТА.<br />

ЗА ЕТИЧЕСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ<br />

СПРЯМО ДРУГИТЕ.<br />

ПЪРВА ГЛАВА<br />

ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СПРЯМО<br />

ДРУГИТЕ, РАЗГЛЕЖДАНИ<br />

САМО КАТО ХОРА.<br />

VI 448<br />

ПЪРВИ РАЗДЕЛ<br />

ЗА ДЪЛГА ЗА ЛЮБОВ КЪМ<br />

ДРУГИТЕ.<br />

Подразделяне.<br />

§ 23.<br />

VI 448<br />

Гла<strong>в</strong>ното подразделяне <strong>на</strong> задълженията<br />

към Другите, разглеждани <strong>само</strong> като хора, може<br />

да бъде следното: пър<strong>в</strong>о, <strong>на</strong> таки<strong>в</strong>а задължения,<br />

посредст<strong>в</strong>ом чието изпълнение съще<strong>в</strong>ременно<br />

задължа<strong>в</strong>аме и Другите и <strong>в</strong>торо, <strong>на</strong> таки<strong>в</strong>а,<br />

чието съблюда<strong>в</strong>ане няма за последица

Стр. 192 от 269<br />

създа<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> задължение <strong>в</strong> тежест <strong>на</strong> Другите.<br />

Изпълнението <strong>на</strong> пър<strong>в</strong>ите (по отношение към<br />

Другите) предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а заслуга <strong>на</strong> субекта, а <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>торите — <strong>на</strong> задължение произтичащо от<br />

някак<strong>в</strong>а об<strong>в</strong>ързаност. Любо<strong>в</strong>та и у<strong>в</strong>ажението са<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ата, които съпро<strong>в</strong>ождат изпълнението и<br />

<strong>на</strong> д<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>ида. Тези задължения могат да<br />

същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ат, както и да бъдат преценя<strong>в</strong>ани,<br />

поотделно (<strong>в</strong>сяко <strong>само</strong> за себе си): <strong>на</strong>пр., любо<strong>в</strong><br />

към Ближния, дори и той малко да заслужа<strong>в</strong>а<br />

у<strong>в</strong>ажение; също както и нужното У<strong>в</strong>ажение към<br />

него като към <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек, неза<strong>в</strong>исимо от<br />

преценката ни, че ед<strong>в</strong>а ли му се полага Любо<strong>в</strong>.<br />

По принцип, обаче, Законът ги с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а заедно<br />

едно с друго <strong>в</strong> един Дълг: но така, че ту едното,<br />

ту другото задължение е принципното<br />

положение <strong>в</strong> по<strong>в</strong>едението <strong>на</strong> субекта, а другото<br />

е с<strong>в</strong>ързано с него <strong>в</strong> качест<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> аксесоар.<br />

Така, ние приемаме, че ни е Дълг да бъдем<br />

благот<strong>в</strong>орителни спрямо някой бедняк. Тази<br />

благосклонност, обаче, <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а <strong>в</strong> себе си и<br />

определе<strong>на</strong> за<strong>в</strong>исимост <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ото добру<strong>в</strong>ане<br />

от <strong>на</strong>шето <strong>в</strong>еликодушие, а то<strong>в</strong>а, <strong>в</strong>се пак, го<br />

унижа<strong>в</strong>а. Зато<strong>в</strong>а, <strong>на</strong>ш Дълг е да спестим <strong>на</strong><br />

облагодетелст<strong>в</strong>ания унижението и да съхраним<br />

<strong>само</strong>у<strong>в</strong>ажението му: с държането си да<br />

VI 449<br />

предста<strong>в</strong>им то<strong>в</strong>а благодеяние като изпълнение<br />

<strong>на</strong> обикно<strong>в</strong>ено задължение или като<br />

нез<strong>на</strong>чител<strong>на</strong> любезност.

Стр. 193 от 269<br />

§ 24.<br />

VI 449<br />

Ако иде реч за закони <strong>на</strong> Дълга (а не за<br />

природни) и то за таки<strong>в</strong>а, които регулират<br />

<strong>в</strong>ъншните <strong>в</strong>заимоотношения <strong>на</strong> хората, то<strong>в</strong>а ще<br />

оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, че разглеждаме себе си като<br />

<strong>на</strong>миращи се <strong>в</strong> един морален (интелигибелен)<br />

с<strong>в</strong>ят. В този с<strong>в</strong>ят — като по а<strong>на</strong>логия със<br />

физическия — с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> разумните земни<br />

същест<strong>в</strong>а ста<strong>в</strong>а чрез при<strong>в</strong>личане и отблъск<strong>в</strong>ане.<br />

По силата <strong>на</strong> принципа <strong>на</strong> <strong>в</strong>заим<strong>на</strong>та любо<strong>в</strong><br />

хората се <strong>на</strong>мират <strong>в</strong> непрекъс<strong>на</strong>то<br />

приближа<strong>в</strong>ане един към друг; а поради<br />

принципа <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението, което си дължат един<br />

другиму, се държат <strong>на</strong> разстояние един от друг.<br />

И, ако ед<strong>на</strong> от тези <strong>в</strong>елики нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ени сили<br />

изчезне — ако смея да си поз<strong>в</strong>оля да използ<strong>в</strong>ам<br />

тук думите <strong>на</strong> Халер 1 , макар и <strong>в</strong> друго<br />

отношение — „тога<strong>в</strong>а Нищото (<strong>на</strong><br />

неморалността) с от<strong>в</strong>оре<strong>на</strong> паст би изпило като<br />

капка <strong>в</strong>ода цялото царст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> (моралните)<br />

същест<strong>в</strong>а” 2 .<br />

§ 25.<br />

VI 449<br />

Любо<strong>в</strong>та тук, <strong>в</strong> етиката, разбираме не като<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о (естетическо), т. е. като удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие<br />

породено от съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> другите хора,<br />

1 Вижте и „забележката” <strong>на</strong> VІ 397, където Кант цитира Халер, както и бележката <strong>на</strong><br />

пре<strong>в</strong>одача като Footnote <strong>на</strong> същата страница;<br />

2 „so würde dann das Nichts (der Immoralität) mit aufgesperrtem Schlund der<br />

(moralischen) Wesen ganzes Reich wie einen Tropfen Wasser trinken”. Тук Кант цитира<br />

смисло<strong>в</strong>о Халер от него<strong>в</strong>ия труд „Über die Ewigkeit”, 1796. Там текстът е: „Ein<br />

allgemeines Nichts des Wesens ganzes Reich, Die Zeit und Ewigkeit zugleich, Als wie der<br />

Ocean ein Tröpfchen Wasser, trinken”.<br />

Вижте и http://www.lyrikwelt.de/gedichte/vonhallerg1.htm

Стр. 194 от 269<br />

не като любо<strong>в</strong>-харес<strong>в</strong>ане 1 ; (защото Друг не може<br />

да ни задължи да изпит<strong>в</strong>аме чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о), а я<br />

разглеждаме като максима <strong>на</strong> (практическото)<br />

благо<strong>в</strong>оление, максима, която има за резултат<br />

из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> добри дела, <strong>на</strong> благодеяния.<br />

Същото тряб<strong>в</strong>а да кажем и за у<strong>в</strong>ажението,<br />

което дължим към другите хора. Под у<strong>в</strong>ажение<br />

тук няма да разбираме чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ото изпит<strong>в</strong>ано при<br />

сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та ни стойност с тази<br />

<strong>на</strong> Другите (при<strong>в</strong>ично таки<strong>в</strong>а чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а изпит<strong>в</strong>ат,<br />

<strong>на</strong>пр., децата към с<strong>в</strong>оите <strong>в</strong>ъзрастни, ученикът<br />

към с<strong>в</strong>оя учител; изобщо, нисшестоящият към<br />

с<strong>в</strong>оя <strong>в</strong>исшестоящ). А ще разбираме максимата,<br />

по силата <strong>на</strong> която огранича<strong>в</strong>аме собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та<br />

си <strong>само</strong>оценка чрез достойнст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия<br />

род <strong>в</strong> лицето <strong>на</strong> Другия, т. е., у<strong>в</strong>ажение <strong>в</strong><br />

практически смисъл <strong>на</strong> думата (observantia 2<br />

aliis praestanda 3 ) 4 .<br />

Дългът <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободното у<strong>в</strong>ажение спрямо<br />

другите хора, собст<strong>в</strong>ено, е <strong>само</strong> негати<strong>в</strong>ен (да<br />

не се поста<strong>в</strong>яме по-<strong>в</strong>исоко от тях) и е<br />

а<strong>на</strong>логичен <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ното задължение да не<br />

урон<strong>в</strong>аме никому С<strong>в</strong>оето.<br />

VI 450<br />

А като добродетелен Дълг, у<strong>в</strong>ажението към<br />

Другите разглеждаме — <strong>в</strong> сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>ане с Дълга<br />

<strong>на</strong> любо<strong>в</strong> към Ближния — като стриктен Дълг, а<br />

последния — като широк.<br />

Можем, следо<strong>в</strong>ателно, да изразим Дълга <strong>на</strong><br />

любо<strong>в</strong> към Ближния и така: то<strong>в</strong>а е Дългът да<br />

приемаме за с<strong>в</strong>ои целите (<strong>само</strong> доколкото не са<br />

безнра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ени) <strong>на</strong> Другите. А Дългът <strong>на</strong><br />

у<strong>в</strong>ажение към Ближния ни се съдържа <strong>в</strong><br />

максимата: да не принизя<strong>в</strong>аме никого, като го<br />

1 nicht als Liebe des Wohlgefallens;<br />

2 <strong>на</strong>блюдение, у<strong>в</strong>ажение, почит;<br />

3 praesto: да<strong>в</strong>ам, доста<strong>в</strong>ям, изпълня<strong>в</strong>ам, из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ам;<br />

4 у<strong>в</strong>ажение, което след<strong>в</strong>а да оказ<strong>в</strong>аме <strong>на</strong> другите;

Стр. 195 от 269<br />

пра<strong>в</strong>им да е <strong>само</strong> средст<strong>в</strong>о за постигане <strong>на</strong><br />

целите ни (да не изиск<strong>в</strong>аме от Другите да се<br />

унижа<strong>в</strong>ат, за да робу<strong>в</strong>ат <strong>на</strong> <strong>на</strong>шите цели).<br />

Като изпълня<strong>в</strong>аме Дълга си <strong>на</strong> любо<strong>в</strong> към<br />

Другите — и сдоби<strong>в</strong>айки се така със заслуга<br />

спрямо тях — ние съще<strong>в</strong>ременно ги и<br />

задължа<strong>в</strong>аме. А чрез съблюда<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> Дълга<br />

<strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението, ние задължа<strong>в</strong>аме <strong>само</strong> себе си,<br />

като се държим <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оите си граници, за да не<br />

отнемаме от Другите нищо от достойнст<strong>в</strong>ото им,<br />

което те — като хора — имат пра<strong>в</strong>ото да<br />

притежа<strong>в</strong>ат.<br />

Специално относно Дълга<br />

за любо<strong>в</strong> към Ближния.<br />

§ 26.<br />

VI 450<br />

Чо<strong>в</strong>еколюбието (филантропията)<br />

разглеждаме тук не като любо<strong>в</strong> към хората<br />

<strong>в</strong>ъзник<strong>на</strong>ла от то<strong>в</strong>а, че ги харес<strong>в</strong>аме, а <strong>в</strong><br />

практически смисъл, т. е. като дейст<strong>в</strong>ено<br />

благо<strong>в</strong>оление имаща, следо<strong>в</strong>ателно, отношение<br />

към максимата <strong>на</strong> постъпката. Този, когото<br />

рад<strong>в</strong>а добру<strong>в</strong>ането (salus) 1 <strong>на</strong> хората, доколкото<br />

ги разглежда чисто и просто като чо<strong>в</strong>еци, и<br />

който изпит<strong>в</strong>а удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие от то<strong>в</strong>а, че <strong>на</strong><br />

Другите им е добре, <strong>на</strong>ричаме чо<strong>в</strong>еколюбец 2<br />

(филантроп). Този пък, комуто е добре, <strong>само</strong><br />

когато <strong>на</strong> Другите им <strong>в</strong>ър<strong>в</strong>и зле, <strong>на</strong>ричаме<br />

чо<strong>в</strong>екомразец 3 (мизантроп <strong>в</strong> практически<br />

смисъл). Този, комуто е <strong>в</strong>се едно, как са<br />

оста<strong>на</strong>лите люде, стига <strong>само</strong> нему да е добре, е<br />

1 здра<strong>в</strong>е; благоденст<strong>в</strong>ие, благополучие, сигурност;<br />

2 Menschenfreund;<br />

3 Menschenfeind;

Стр. 196 от 269<br />

себелюби<strong>в</strong> егоист 1 (solipsista) 2 . Того<strong>в</strong>а, обаче,<br />

който страни от хората, защото не <strong>на</strong>мира нищо<br />

приятно <strong>в</strong> тях, макар и да желае <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички<br />

доброто, бихме могли да <strong>на</strong>речем <strong>само</strong>жи<strong>в</strong> 3<br />

(естетически мизантроп), а <strong>само</strong>то странене от<br />

хората — антропофобия.<br />

§ 27.<br />

VI 450<br />

Максимата <strong>на</strong> благо<strong>в</strong>олението (любо<strong>в</strong>та<br />

към хората <strong>в</strong> практически смисъл) е Дълг <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>сички хора помежду им (без з<strong>на</strong>чение, дали се<br />

считат един друг достойни за любо<strong>в</strong>) съгласно с<br />

етическия закон за съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ото: „Обичай<br />

Ближния си като себе си 4 !” Защото <strong>в</strong>сяко<br />

морално-практическо отношение<br />

VI 451<br />

спрямо хората е отношение между тях <strong>в</strong><br />

предста<strong>в</strong>а <strong>на</strong> чистия разум, т. е. отношение <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>ободните постъпки според максими годни да<br />

бъдат уни<strong>в</strong>ерсално законодателни: те,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, не могат да бъдат егоистични (ex<br />

solipsismo prodeuntes) 5 . Така, щом като желая<br />

благо<strong>в</strong>олението (benevolentiam) <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи Друг<br />

спрямо мен, ще тряб<strong>в</strong>а, следо<strong>в</strong>ателно, и аз да<br />

желая благо<strong>в</strong>олението <strong>на</strong> Всички. Но, тъй като<br />

Оста<strong>на</strong>лите не са Всички (ако са без мен), то и<br />

максимата, сама по себе си, няма да има<br />

уни<strong>в</strong>ерсалността <strong>на</strong> Закон нуж<strong>на</strong> за пораждане<br />

<strong>на</strong> задължение, ако не <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а и мен. Зато<strong>в</strong>а<br />

Законът <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong> благо<strong>в</strong>олението ще <strong>в</strong>ключи<br />

и мен <strong>в</strong> по<strong>в</strong>елята <strong>на</strong> практическия разум като<br />

1 Selbstsüchtiger;<br />

2 солипсист, егоцентрист, егоист;<br />

3 menschenscheu;<br />

4 Вижте Матей, 19:19; Ле<strong>в</strong>ит 19:18;<br />

5 prodeo: излизам от; излизам като актьор, като с<strong>в</strong>идетел;<br />

ex solipsismo prodeuntes: произтичащи от егоизма;

Стр. 197 от 269<br />

с<strong>в</strong>ой обект. Не че по този <strong>на</strong>чин ще бъда<br />

об<strong>в</strong>ързан да обичам самия себе си (защото то,<br />

без друго, е неизбежно и за него, з<strong>на</strong>чи, няма<br />

задължение), но законодателст<strong>в</strong>ащият разум<br />

<strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а изобщо <strong>в</strong> идеята за чо<strong>в</strong>ечест<strong>в</strong>ото не<br />

отделния чо<strong>в</strong>ек, а целия чо<strong>в</strong>ешки род<br />

(следо<strong>в</strong>ателно, и мен също). Зато<strong>в</strong>а този разум<br />

— като уни<strong>в</strong>ерсално законодателст<strong>в</strong>ащ — ме<br />

<strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а (съгласно принципа <strong>на</strong> ра<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>ото<br />

заедно с <strong>в</strong>сички Други) <strong>в</strong> Дълга за <strong>в</strong>заимното<br />

благо<strong>в</strong>оление. И, така, разумът ни разреша<strong>в</strong>а<br />

под усло<strong>в</strong>ието да желаем Доброто <strong>в</strong>сички Други,<br />

да желаем същото и <strong>на</strong> себе си. Защото<br />

единст<strong>в</strong>ено така <strong>на</strong>шата максима (<strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ене <strong>на</strong><br />

Добро) ще бъде год<strong>на</strong> да стане уни<strong>в</strong>ерсално<br />

законодател<strong>на</strong>, <strong>на</strong> което се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а и <strong>в</strong>секи<br />

Закон <strong>на</strong> Дълга.<br />

§ 28.<br />

VI 451<br />

Благо<strong>в</strong>олението (като понятие<br />

при<strong>на</strong>длежащо към уни<strong>в</strong>ерсал<strong>на</strong>та любо<strong>в</strong> към<br />

чо<strong>в</strong>ека е <strong>на</strong>й-голямо по с<strong>в</strong>оя обх<strong>в</strong>ат|обем|, но е<br />

<strong>на</strong>й-малкото според степента|съдържаниетo| си.<br />

И, когато каз<strong>в</strong>ам, че съм съпричастен към<br />

добру<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> някой чо<strong>в</strong>ек <strong>само</strong> според<br />

уни<strong>в</strong>ерсал<strong>на</strong>та любо<strong>в</strong> към чо<strong>в</strong>ека, тога<strong>в</strong>а<br />

интересът, който имам <strong>в</strong> случая, ще е <strong>на</strong>ймалкият,<br />

който би могъл да бъде: <strong>само</strong> дето не<br />

съм безразличен към споме<strong>на</strong>тия чо<strong>в</strong>ек.<br />

Все пак, някой ще ми е по-близък от Друг<br />

що се от<strong>на</strong>ся до благо<strong>в</strong>олението, а <strong>на</strong> себе си аз<br />

пък съм си <strong>на</strong>й-ближен. Как, тога<strong>в</strong>а, то<strong>в</strong>а ще се<br />

съгласу<strong>в</strong>а с формулата: „Обичай т<strong>в</strong>оя Ближен<br />

като себе си”? Ако Някой ми е по-близък (по<br />

отношение <strong>на</strong> Дълга за благо<strong>в</strong>оление) от<br />

Другия, аз, следо<strong>в</strong>ателно, ще съм об<strong>в</strong>ързан за

Стр. 198 от 269<br />

по-голямо благо<strong>в</strong>оление към него, отколкото<br />

към Другия; а пък за себе си, да си приз<strong>на</strong>я, ще<br />

съм още по-близък (относно самия Дълг за<br />

благо<strong>в</strong>оление) отколкото към <strong>в</strong>секи Друг. Зато<strong>в</strong>а<br />

аз няма да мога, както поне изглежда, да кажа,<br />

без да <strong>в</strong>лез<strong>на</strong> <strong>в</strong> проти<strong>в</strong>оречие със себе си, че<br />

ще тряб<strong>в</strong>а да обичам <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек като себе си:<br />

защото мерилото <strong>на</strong> себелюбието няма да<br />

допусне никак<strong>в</strong>а разлика <strong>в</strong> степени.<br />

VI 452<br />

Вед<strong>на</strong>га се <strong>в</strong>ижда, че тук не се има пред<strong>в</strong>ид<br />

изобщо благо<strong>в</strong>олението като желание, което,<br />

собст<strong>в</strong>ено, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а просто ед<strong>на</strong><br />

доброжелателност към добру<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи<br />

Друг, без сами да тряб<strong>в</strong>а да допри<strong>на</strong>сяме нещо<br />

за то<strong>в</strong>а (<strong>в</strong>секи за себе си, един Бог за <strong>в</strong>сички<br />

<strong>на</strong>с). Напроти<strong>в</strong>, тук имаме пред<strong>в</strong>ид дейното,<br />

практическо благо<strong>в</strong>оление да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им<br />

добру<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> Другия с<strong>в</strong>оя цел, т. е. да<br />

<strong>в</strong>ършим Добро. Защото, ако е <strong>само</strong> до желаене,<br />

то аз мога да съм доброжелателен ед<strong>на</strong>к<strong>в</strong>о към<br />

<strong>в</strong>сички. Що се от<strong>на</strong>ся, обаче, до дейст<strong>в</strong>ието, то<br />

степента <strong>на</strong> благо<strong>в</strong>олението, според разликата<br />

между Обичаните люде (от които Единият ме<br />

интересу<strong>в</strong>а по<strong>в</strong>ече, отколкото Другия), може да<br />

е т<strong>в</strong>ърде различ<strong>на</strong>, без то<strong>в</strong>а да засяга<br />

уни<strong>в</strong>ерсалността <strong>на</strong> максимата.

Стр. 199 от 269<br />

Подразделяне <strong>на</strong><br />

задълженията <strong>на</strong> любо<strong>в</strong><br />

към чо<strong>в</strong>ека.<br />

VI 452<br />

Тези задължения са:<br />

А) <strong>на</strong> благот<strong>в</strong>орителността;<br />

Б) <strong>на</strong> благодарността;<br />

В) <strong>на</strong> съпричастността;<br />

А.<br />

Относно Дълга за<br />

благот<strong>в</strong>орителност.<br />

§ 29.<br />

VI 452<br />

Да си угаждаме, но <strong>само</strong> доколкото е<br />

необходимо, за да ни е приятен жи<strong>в</strong>отът (да се<br />

грижим за тялото си, но и без да го изнеж<strong>в</strong>аме)<br />

— то<strong>в</strong>а при<strong>на</strong>длежи към задълженията ни<br />

спрямо <strong>на</strong>с самите. Обратното би оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>ало да<br />

се лиша<strong>в</strong>аме скъпернически (робски) от<br />

необходимото за прият<strong>на</strong>та консумация <strong>на</strong><br />

жи<strong>в</strong>ота; или чрез прекале<strong>на</strong> дисципли<strong>на</strong> <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>шите естест<strong>в</strong>ени <strong>на</strong>клонности сами<br />

(фа<strong>на</strong>тично) да си отнемаме <strong>на</strong>слаждението от<br />

радостите <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>ота: то<strong>в</strong>а би проти<strong>в</strong>оречало <strong>на</strong><br />

Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия себе си.<br />

Как е <strong>в</strong>ъзможно, обаче, да се предполага, (а<br />

и изиск<strong>в</strong>а) от <strong>в</strong>сички ни не <strong>само</strong>

Стр. 200 от 269<br />

доброжелателност по отношение <strong>на</strong> Другите<br />

(разбира<strong>на</strong> <strong>само</strong> като желание, което нищо не<br />

ни стру<strong>в</strong>а), но също така тя да бъде и<br />

практическа, т. е. благот<strong>в</strong>орителност — да<br />

<strong>в</strong>ършим, когато имаме <strong>в</strong>ъзможност, Добро <strong>на</strong><br />

Нуждаещите се, и то<strong>в</strong>а да ни се <strong>в</strong>меня<strong>в</strong>а като<br />

Дълг? Доброжелателността предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието, което изпит<strong>в</strong>аме от<br />

блаженст<strong>в</strong>ото (добру<strong>в</strong>ането) <strong>на</strong> Другите.<br />

Благот<strong>в</strong>орителността, обаче, е максимата да<br />

<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им с<strong>в</strong>оя цел то<strong>в</strong>а добру<strong>в</strong>ане; а Дългът за<br />

благот<strong>в</strong>орителност е упражня<strong>в</strong>а<strong>на</strong>та от <strong>разума</strong><br />

<strong>в</strong>ърху субекта принуда да приеме тази максима<br />

като <strong>в</strong>сеобщ Закон.<br />

Не, обаче, никак оче<strong>в</strong>идно от <strong>само</strong> себе си<br />

<strong>в</strong>ъобще <strong>в</strong> <strong>разума</strong> ни да е заложен такъ<strong>в</strong> закон.<br />

По-скоро, изглежда максимата: „Всеки за себе<br />

си, един Бог (съдбата) за <strong>в</strong>сички ни” да е <strong>на</strong>йестест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та.<br />

§ 30.<br />

VI 453<br />

За Всекиго е Дълг да <strong>в</strong>ърши благодеяния,<br />

т. е. да помага според <strong>в</strong>ъзможностите си за<br />

добру<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> изпад<strong>на</strong>лите <strong>в</strong> нужда други<br />

хора, без да се <strong>на</strong>дя<strong>в</strong>а <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>а отплата.<br />

Защото <strong>в</strong>секи изпад<strong>на</strong>л <strong>в</strong> нужда чо<strong>в</strong>ек,<br />

желае Другите да му помог<strong>на</strong>т. От друга стра<strong>на</strong>,<br />

да речем, че чо<strong>в</strong>ек <strong>в</strong>ъзприеме максимата да не<br />

помага <strong>на</strong> Другите, когато са <strong>в</strong> беда и го<br />

опо<strong>в</strong>ести: така той би <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ил тази максима<br />

като да е уни<strong>в</strong>ерсален поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>ащ Закон. И,<br />

когато той самият изпадне <strong>в</strong> беда, тога<strong>в</strong>а също и<br />

<strong>в</strong>секи Друг би му отказал с<strong>в</strong>оето съдейст<strong>в</strong>ие,<br />

или, <strong>на</strong>й-малкото, би бил опра<strong>в</strong>омощен да го<br />

откаже. З<strong>на</strong>чи, тази егоистич<strong>на</strong> максима ще<br />

проти<strong>в</strong>оречи сама <strong>на</strong> себе си, ако бъде

Стр. 201 от 269<br />

<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>е<strong>на</strong> уни<strong>в</strong>ерсален Закон, защото<br />

проти<strong>в</strong>оречи <strong>на</strong> <strong>в</strong>сеобщия общополезен Дълг <strong>на</strong><br />

хората да <strong>в</strong>ършат благодеяния спрямо<br />

нуждаещите. А, също, и защото хората, бидейки<br />

същест<strong>в</strong>а, които може да се нуждаят <strong>в</strong> помощ,<br />

след<strong>в</strong>а да гледат <strong>на</strong> себе си като Ближни, т. е.<br />

като разумни същест<strong>в</strong>а, които природата е<br />

обединила за <strong>в</strong>заим<strong>на</strong> помощ <strong>в</strong> едно и също<br />

обиталище.<br />

§ 31.<br />

VI 453<br />

Ако богатият (разполагащ с излишни<br />

средст<strong>в</strong>а — <strong>в</strong> смисъл <strong>на</strong> <strong>на</strong>дх<strong>в</strong>ърлящи<br />

собст<strong>в</strong>ените му потребности, а нужни за<br />

добру<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> Другите) из<strong>в</strong>ърши благодеяние:<br />

така той ще е изпълнил един Дълг и макар така<br />

да об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а облагодетелст<strong>в</strong>ания, не тряб<strong>в</strong>а да<br />

си мисли, че то<strong>в</strong>а след<strong>в</strong>а да му се зачете като<br />

някак<strong>в</strong>а заслуга. Защото удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ието, което<br />

благодетелят си доста<strong>в</strong>я с тази нищо не му<br />

кост<strong>в</strong>аща постъпка, е <strong>само</strong> един <strong>на</strong>чин да<br />

предоста<strong>в</strong>и <strong>на</strong>слаждение <strong>на</strong> моралните си<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а. Ос<strong>в</strong>ен то<strong>в</strong>а, той ще тряб<strong>в</strong>а грижли<strong>в</strong>о да<br />

избяг<strong>в</strong>а <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>а <strong>в</strong>идимост, че по този <strong>на</strong>чин<br />

об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а облагодетелст<strong>в</strong>ания. И<strong>на</strong>че, няма да е<br />

истинско благодеяние, ако благодетелят иска да<br />

<strong>в</strong>ъзложи с него <strong>на</strong> облагодетелст<strong>в</strong>ания някак<strong>в</strong>о<br />

задължение, което <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ще го унижа<strong>в</strong>а <strong>в</strong><br />

собст<strong>в</strong>ените му очи. По-скоро, благодетелят<br />

тряб<strong>в</strong>а да предста<strong>в</strong>и постъпката си така, като че<br />

ли чрез приемането <strong>на</strong> благодеянието<br />

облагодетелст<strong>в</strong>аният му е оказал чест и го е<br />

задължил: така, че да предста<strong>в</strong>и благодеянието<br />

<strong>само</strong> като нещо, което дължи. А <strong>на</strong>й-добре ще е,<br />

ако из<strong>в</strong>ърши благодеянието съ<strong>в</strong>сем тайно.<br />

Добродетелта тога<strong>в</strong>а ще е по-голяма, когато

Стр. 202 от 269<br />

<strong>в</strong>ъзможностите <strong>на</strong> благодетеля за из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ане<br />

<strong>на</strong> благодеянието са ограничени, а е и<br />

достатъчно силен, та мълчали<strong>в</strong>о да понесе<br />

<strong>в</strong>ърху себе си зли<strong>на</strong>та, която спестя<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

Другия: тога<strong>в</strong>а <strong>на</strong>исти<strong>на</strong> ще е морално богат.<br />

Казуистични <strong>в</strong>ъпроси.<br />

VI 454<br />

До къде тряб<strong>в</strong>а чо<strong>в</strong>ек да харчи<br />

имущест<strong>в</strong>ото си за пра<strong>в</strong>ене <strong>на</strong> благодеяния?<br />

Въ<strong>в</strong> <strong>в</strong>секи случай, не и дотам, че <strong>на</strong>края сам да<br />

се нуждае от благот<strong>в</strong>орителността <strong>на</strong> Другите.<br />

Как<strong>в</strong>о стру<strong>в</strong>а благодеянието, което се<br />

оказ<strong>в</strong>а посмъртно (със за<strong>в</strong>ещание <strong>в</strong> края <strong>на</strong><br />

жи<strong>в</strong>ота)?<br />

Или: Господарят, като упражня<strong>в</strong>а<br />

получе<strong>на</strong>та от зако<strong>на</strong> <strong>на</strong> стра<strong>на</strong>та <strong>в</strong>ласт <strong>на</strong>д<br />

с<strong>в</strong>оя крепостен към <strong>на</strong>следст<strong>в</strong>ен поземлен имот<br />

селянин 1 , му отнема така с<strong>в</strong>ободата да бъде<br />

щастли<strong>в</strong> по <strong>на</strong>чин, какъ<strong>в</strong>то сам си избере. Та,<br />

пита се, може ли този господар да счита себе си<br />

за благодетел <strong>на</strong> този крепостен, тъй като бил<br />

се грижел, според с<strong>в</strong>оите си предста<strong>в</strong>и за<br />

блаженст<strong>в</strong>о, бащински за него?<br />

Или, обратното, не е ли неспра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>остта<br />

да бъде лиша<strong>в</strong>ан чо<strong>в</strong>ек от с<strong>в</strong>ободата му изцяло<br />

проти<strong>в</strong>оречаща <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ния Дълг? И, ако под<br />

то<strong>в</strong>а усло<strong>в</strong>ие Някой предоста<strong>в</strong>я себе си <strong>на</strong><br />

благодетелността <strong>на</strong> господар, няма ли за този,<br />

който добро<strong>в</strong>олно се е съгласил, то<strong>в</strong>а да е <strong>на</strong>йголямото<br />

унижение <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкото му<br />

достойнст<strong>в</strong>о? Дали — при то<strong>в</strong>а положение —<br />

дори и <strong>на</strong>й-голямата грижа положе<strong>на</strong> от<br />

господаря за последния би предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ала<br />

<strong>в</strong>ъобще някак<strong>в</strong>о благодеяние? Или: да не би пък<br />

1 Erbuntertan: (крепостен) селянин, който е <strong>на</strong>следст<strong>в</strong>ено за<strong>в</strong>исим към собст<strong>в</strong>еника <strong>на</strong><br />

поземления имот;

Стр. 203 от 269<br />

заслугата от така положе<strong>на</strong>та грижа да е чак<br />

толко<strong>в</strong>а голяма, че да е съизмерима с<br />

чо<strong>в</strong>ешкото пра<strong>в</strong>о? Не можем да сторим<br />

благодеяние никому (с изключение <strong>на</strong><br />

непълнолетното дете и <strong>на</strong> умст<strong>в</strong>ено у<strong>в</strong>редения),<br />

ако му <strong>на</strong>трап<strong>в</strong>аме — изхождайки от с<strong>в</strong>оите си<br />

понятия за блаженст<strong>в</strong>о — някакъ<strong>в</strong> подарък;<br />

благодеяние можем да сторим единст<strong>в</strong>ено<br />

според понятията за блаженст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> самия<br />

облагодетелст<strong>в</strong>ан.<br />

Възможността да се пра<strong>в</strong>и благодеяние<br />

за<strong>в</strong>иси от материалните <strong>в</strong>ъзможности: то<strong>в</strong>а е<br />

резултат, <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече, от при<strong>в</strong>илегиро<strong>в</strong>аното<br />

облагодетелст<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> Някои поради<br />

неспра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>остта <strong>на</strong> упра<strong>в</strong>лението.<br />

Последното устано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а тако<strong>в</strong>а нера<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>о <strong>в</strong><br />

благосъстоянието между хората, че за някои от<br />

тях получа<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> благодеяние от Другите<br />

ста<strong>в</strong>а необходимо. Дали при тези обстоятелст<strong>в</strong>а<br />

подкрепата, която богаташът оказ<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

нуждаещия се, изобщо може да носи името<br />

„благот<strong>в</strong>орителност”, с което някои с<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, като да е заслужено, се х<strong>в</strong>алят?

Стр. 204 от 269<br />

Б.<br />

Относно Дълга за<br />

благодарност.<br />

VI 454<br />

Благодарността предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а оказ<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

почитание спрямо едно лице поради някак<strong>в</strong>о<br />

оказано от него благодеяние. Чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><br />

облагодетелст<strong>в</strong>ания, което е с<strong>в</strong>ързано с ед<strong>на</strong><br />

така<strong>в</strong>а преценка, е то<strong>в</strong>а <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението към така<br />

задължа<strong>в</strong>ащия го благодетел. А последния пък<br />

разглеждаме <strong>в</strong> отношението му спрямо<br />

облагодетелст<strong>в</strong>ания <strong>само</strong> с оглед <strong>на</strong><br />

VI 455<br />

любо<strong>в</strong>та към Ближния. Даже и ед<strong>на</strong>та проста<br />

сърдеч<strong>на</strong> доброжелателност от стра<strong>на</strong> <strong>на</strong><br />

Другия — и да е без физически последици —<br />

заслужа<strong>в</strong>а да носи името Дълг <strong>на</strong> добродетелта.<br />

А то<strong>в</strong>а ни <strong>в</strong>оди до различа<strong>в</strong>ането между<br />

дейст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та и <strong>само</strong> емоцио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>та<br />

благодарност за оказаното ни благодеяние.<br />

§ 32.<br />

VI 455<br />

Благодарността е Дълг, а не <strong>само</strong> някак<strong>в</strong>а<br />

максима <strong>на</strong> благоразумието, съгласно която —<br />

като зас<strong>в</strong>идетелст<strong>в</strong>ам об<strong>в</strong>ързаност към<br />

благодетеля си поради оказано ми благодеяние<br />

— да го подбудя към още благодеяния<br />

(gratiarum actio est ad plus dandum invitatio) 1 .<br />

1 демонстрирането <strong>на</strong> благодарност е подка<strong>на</strong> да се даде по<strong>в</strong>ече;<br />

dandum от do: да<strong>в</strong>ам;<br />

invitatio: пока<strong>на</strong>, <strong>на</strong>сърчение, подбуда;

Стр. 205 от 269<br />

Защото, <strong>в</strong> последния случай, аз бих си служил с<br />

тази демонстрация <strong>само</strong> като със средст<strong>в</strong>о за<br />

други мои <strong>на</strong>мерения, докато благодарността<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а едно непосредст<strong>в</strong>ено<br />

принуждение упражня<strong>в</strong>ано от моралния закон,<br />

т. е. Дълг.<br />

Ос<strong>в</strong>ен то<strong>в</strong>а, тряб<strong>в</strong>а да разглеждаме<br />

благодарността като специален и с<strong>в</strong>ещен Дълг,<br />

т. е. като Дълг, <strong>на</strong>руша<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> който —<br />

бидейки <strong>в</strong>ъзмутителен пример 1 — унищожа<strong>в</strong>а <strong>в</strong><br />

самия й принцип морал<strong>на</strong>та подбуда към<br />

благот<strong>в</strong>орителност. А с<strong>в</strong>ещен е този морален<br />

предмет, об<strong>в</strong>ързаността с оглед <strong>на</strong> който не<br />

може да бъде <strong>на</strong>пълно погасе<strong>на</strong> чрез никакъ<strong>в</strong><br />

съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>ащ й акт (<strong>в</strong> случая: задълженият към<br />

благодарност <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги си оста<strong>в</strong>а задължен).<br />

Всеки друг Дълг е <strong>само</strong> обикно<strong>в</strong>ен Дълг. Никога,<br />

обаче, как<strong>в</strong>ото и да е отблагодаря<strong>в</strong>ане не може<br />

да компенсира и погаси полученото<br />

благодеяние, тъй като облагодетелст<strong>в</strong>аният<br />

никога няма да може да отнеме <strong>на</strong> благодетеля<br />

си предимст<strong>в</strong>ото да е бил пър<strong>в</strong>и <strong>в</strong><br />

благо<strong>в</strong>олението. Но, и без да е <strong>на</strong>лице акт <strong>на</strong><br />

благодеяние, даже и <strong>само</strong>то сърдечно<br />

благо<strong>в</strong>оление е <strong>в</strong>ече достатъчно осно<strong>в</strong>ание за<br />

об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ане към благодарност. Така<strong>в</strong>а<br />

благодар<strong>на</strong> душе<strong>в</strong>ност <strong>на</strong>ричаме приз<strong>на</strong>телност.<br />

1 skandalöses Beispiel;

Стр. 206 от 269<br />

§ 33.<br />

VI 455<br />

По с<strong>в</strong>оя обх<strong>в</strong>ат Дългът за благодарност се<br />

от<strong>на</strong>ся не <strong>само</strong> спрямо съ<strong>в</strong>ременниците ни, но<br />

също и към предците, дори и към тези от тях,<br />

чиито име<strong>на</strong> не можем да <strong>на</strong>зо<strong>в</strong>ем със<br />

сигурност. То<strong>в</strong>а е и причи<strong>на</strong>та, поради която ще<br />

се счита недостойно, ако не защитим по<br />

<strong>в</strong>ъзможностите си дре<strong>в</strong>ните мислители 1 , които<br />

можем да считаме за <strong>на</strong>ши учители, срещу<br />

<strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и <strong>на</strong>падения, об<strong>в</strong>инения и<br />

омало<strong>в</strong>ажа<strong>в</strong>ания. Но, пък, би било глупа<strong>в</strong>а<br />

илюзия да им припис<strong>в</strong>аме — <strong>само</strong> поради<br />

тях<strong>на</strong>та античност — някак<strong>в</strong>о пре<strong>в</strong>ъзходст<strong>в</strong>о <strong>в</strong><br />

талант и добра <strong>в</strong>оля <strong>на</strong>д но<strong>в</strong>ото поколение и да<br />

презираме — <strong>в</strong> сра<strong>в</strong>нение с дре<strong>в</strong>ността —<br />

<strong>в</strong>сичко но<strong>в</strong>о,<br />

VI 456<br />

като че с<strong>в</strong>етът по природни закони <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ал<br />

непрекъс<strong>на</strong>то с<strong>в</strong>оето пър<strong>в</strong>о<strong>на</strong>чално<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о.<br />

Що се от<strong>на</strong>ся, обаче, до интензитета, т. е.<br />

до степента <strong>на</strong> об<strong>в</strong>ързаност към благодарност,<br />

тази добродетел след<strong>в</strong>а да бъде преценя<strong>в</strong>а<strong>на</strong><br />

както според ползата, която задълженият към<br />

благодарност е получил от благодеянието, така<br />

и от безкористността, с която то е било<br />

<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ено. Най-ниската степен <strong>на</strong> благодарност<br />

би била оказ<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> ра<strong>в</strong>ностойни услуги <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>оя благодетел, ако той може да ги получи<br />

(още е жи<strong>в</strong>); а, ако не може — <strong>на</strong> други хора.<br />

При то<strong>в</strong>а не тряб<strong>в</strong>а да считаме благодарността<br />

1 die Alten;<br />

<strong>в</strong> английския пре<strong>в</strong>од: „the ancients”;<br />

<strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од: „старико<strong>в</strong>”;

Стр. 207 от 269<br />

за полученото благодеяние като някак<strong>в</strong>о бреме,<br />

от което с удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие бихме се ос<strong>в</strong>ободили<br />

(щото облагодетелст<strong>в</strong>аният щял уж да се<br />

поста<strong>в</strong>и спрямо благодетеля си <strong>на</strong> едно стъпало<br />

по-ниско, което пък щяло да <strong>на</strong>рани гордостта<br />

му). Напроти<strong>в</strong>, тряб<strong>в</strong>а да <strong>в</strong>ъзприемаме самия<br />

по<strong>в</strong>од да окажем благодарност като <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ено<br />

ни морално благодеяние, т. е. като<br />

предоста<strong>в</strong>е<strong>на</strong> ни <strong>в</strong>ъзможност да скрепим тази<br />

добродетел <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>еколюбието (благодарността)<br />

към интимността и деликатността <strong>на</strong><br />

благо<strong>в</strong>олител<strong>на</strong>та душе<strong>в</strong>ност (<strong>в</strong>нимание и към<br />

<strong>на</strong>й-малката степен <strong>на</strong> благодарност <strong>в</strong><br />

предста<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> Дълга) и по този <strong>на</strong>чин да<br />

култи<strong>в</strong>ираме чо<strong>в</strong>еколюбието.<br />

В.<br />

Съпричастността е Дълг. 1<br />

§ 34.<br />

VI 456<br />

Споделе<strong>на</strong>та радост 2 и състраданието<br />

(sympathia moralis) са сети<strong>в</strong>ни (поради което<br />

след<strong>в</strong>а да се разглеждат като естетически)<br />

<strong>в</strong>ъзприятия <strong>на</strong> удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие или неудо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие<br />

причинени от приятното или болезнено<br />

състояние <strong>на</strong> Другия (съчу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ие, съпричастно<br />

<strong>в</strong>ъзприятие), а способността ни да ги<br />

<strong>в</strong>ъзприемаме е заложе<strong>на</strong> <strong>в</strong> <strong>на</strong>с още от<br />

природата. Тяхното използ<strong>в</strong>ане пък като<br />

средст<strong>в</strong>а за поощря<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> дейст<strong>в</strong>еното и<br />

разумно благо<strong>в</strong>оление, е с<strong>в</strong>ързано с един<br />

отделен — макар и обусло<strong>в</strong>ен — Дълг, <strong>на</strong> който<br />

1 Teilnehmende Empfindung ist überhaupt Pflicht;<br />

2 Mitfreude;

Стр. 208 от 269<br />

е дадено името чо<strong>в</strong>ечност 1 (humanitas) 2 ; защото<br />

<strong>в</strong> този случай чо<strong>в</strong>екът се разглежда не толко<strong>в</strong>а<br />

като едно чисто разумно същест<strong>в</strong>о, а като едно<br />

жи<strong>в</strong>отно <strong>на</strong>дарено с разум. Можем да<br />

разглеждаме съпричастността като способност и<br />

<strong>в</strong>оля да споделяме един с друг с<strong>в</strong>оите чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а<br />

(humanitas practica), или пък <strong>само</strong> като<br />

даде<strong>на</strong>та ни от самата природа <strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>ост<br />

към съ<strong>в</strong>местно чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> чуждото<br />

удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие или болка (humanitas aesthetica).<br />

Пър<strong>в</strong>ото е с<strong>в</strong>обод<strong>на</strong>та съпричастност<br />

(communio 3 sentiendi 4 liberalis) и се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong> практическия разум.<br />

VI 457<br />

Второто е нес<strong>в</strong>обод<strong>на</strong>та съпричастност<br />

(communio sentiendi illiberalis, servilis 5 ). Тя се<br />

преда<strong>в</strong>а от чо<strong>в</strong>ек <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ек (като топли<strong>на</strong>та или<br />

заразните болести) и се разпространя<strong>в</strong>а по<br />

естест<strong>в</strong>ен път между жи<strong>в</strong>еещите <strong>в</strong> съседст<strong>в</strong>о<br />

хора; нея можем да <strong>на</strong>речем също и<br />

състрадателност. Об<strong>в</strong>ързаност същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а<br />

<strong>само</strong> към пър<strong>в</strong>ата съпричастност.<br />

Мъдрецът-стоик е демонстрирал<br />

<strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ишеност <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите предста<strong>в</strong>и, когато е<br />

казал: „Нуждая се от приятел, не за да ми<br />

оказ<strong>в</strong>а помощ <strong>в</strong> бедност, болест,<br />

пленничест<strong>в</strong>о и т. н., а <strong>на</strong> когото да мога да<br />

помагам и така да спася<strong>в</strong>ам чо<strong>в</strong>ек”. Но същият<br />

този мъдрец, когато <strong>в</strong>ече било не<strong>в</strong>ъзможно да<br />

бъде спасен него<strong>в</strong>ият приятел, зая<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а: „Как<strong>в</strong>о<br />

ме засяга то<strong>в</strong>а?”, т. е. отх<strong>в</strong>ърлил е<br />

нес<strong>в</strong>ободното съчу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ие.<br />

1 Menschlichkeit;<br />

2 чо<strong>в</strong>ешка природа, чо<strong>в</strong>ешко достойнст<strong>в</strong>о; хуманност, чо<strong>в</strong>еколюбие, чо<strong>в</strong>ещи<strong>на</strong>;<br />

3 общност, общо участие;<br />

4 sentio: чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ам, усещам, <strong>в</strong>ъзприемам;<br />

5 робски, а, о;

Стр. 209 от 269<br />

И, дейст<strong>в</strong>ително, когато страда някой Друг,<br />

комуто не мога да помог<strong>на</strong> срещу болката, а пък<br />

се и оста<strong>в</strong>я тя (посредст<strong>в</strong>ом силата <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ъображението) да ме зарази: тога<strong>в</strong>а от нея ще<br />

страдат <strong>в</strong>ече д<strong>в</strong>ама, макар (<strong>в</strong> природата) тя да<br />

засяга <strong>само</strong> едного. Не може, обаче, да ни бъде<br />

Дълг да у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>аме болката <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ета, з<strong>на</strong>чи не<br />

може и да ни е Дълг да <strong>в</strong>ършим Добро от<br />

нес<strong>в</strong>ободно състрадание: то<strong>в</strong>а би било обиден<br />

<strong>в</strong>ид благодеяние, <strong>на</strong>речено милозли<strong>в</strong>а<br />

мекосърдечност 1 , изразя<strong>в</strong>ащо благо<strong>в</strong>оление<br />

оказ<strong>в</strong>ано като <strong>на</strong> недостоен. А то<strong>в</strong>а няма място<br />

<strong>в</strong> отношенията между <strong>на</strong>с, хората, които нямаме<br />

пра<strong>в</strong>о да се х<strong>в</strong>алим, че сме били достойни за<br />

щастие.<br />

§ 35.<br />

VI 457<br />

Само по себе си, не ни е Дълг да изпит<strong>в</strong>аме<br />

състрадание към Другите, нито да се рад<strong>в</strong>аме с<br />

тях<strong>на</strong>та радост. Дълг ни е, обаче, дейст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та<br />

съпричастност към тях<strong>на</strong>та съдба. Поради то<strong>в</strong>а<br />

за <strong>на</strong>с е индиректен Дълг да култи<strong>в</strong>ираме <strong>в</strong> себе<br />

си състрадателните естест<strong>в</strong>ени (естетични)<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а и — изхождайки от морални принципи и<br />

техните съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>ащи емоции — да ги<br />

използ<strong>в</strong>аме като средст<strong>в</strong>а за съпричастност.<br />

Така: <strong>на</strong>ш Дълг е, не да заобикаляме<br />

местата, където има бедни, <strong>на</strong> които липс<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong>й-нужното, а да ги посеща<strong>в</strong>аме; <strong>на</strong>ш Дълг е да<br />

не избяг<strong>в</strong>аме болниците или зат<strong>в</strong>орите за<br />

длъжници и тем подобни, та така да си<br />

спестя<strong>в</strong>аме болезненото съчу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ие, което<br />

и<strong>на</strong>че не бихме могли да избегнем. Защото то<strong>в</strong>а<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а един <strong>в</strong>ложен <strong>в</strong> <strong>на</strong>с от<br />

природата подтик да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им то<strong>в</strong>а, което<br />

1 Barmherzigkeit genannt;

Стр. 210 от 269<br />

предста<strong>в</strong>ата за Дълга сама не би могла да<br />

предиз<strong>в</strong>ика.<br />

Казуистични <strong>в</strong>ъпроси.<br />

VI 458<br />

Не би ли било <strong>в</strong>ъобще по-добре за благото<br />

<strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета, ако <strong>в</strong>сичката моралност <strong>на</strong> хората<br />

беше ограниче<strong>на</strong> <strong>само</strong> до пра<strong>в</strong>ните, зато<strong>в</strong>а пък<br />

изпълня<strong>в</strong>ани с <strong>на</strong>й-голяма добросъ<strong>в</strong>естност,<br />

задължения, а благо<strong>в</strong>олението да причислим<br />

като Adiaphora към безинтересните за морала<br />

неща? Трудно е да пред<strong>в</strong>идим как<strong>в</strong>и последици<br />

би могло да има то<strong>в</strong>а за щастието <strong>на</strong> хората.<br />

Така, обаче, с<strong>в</strong>етът би се лишил от ед<strong>на</strong> голяма<br />

морал<strong>на</strong> красота, а именно от чо<strong>в</strong>еколюбието.<br />

А, и без да изчисля<strong>в</strong>аме произтичащите от него<br />

(за блаженст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> хората) предимст<strong>в</strong>а, <strong>само</strong><br />

по себе си чо<strong>в</strong>еколюбието е необходимо, за да<br />

<strong>в</strong>иждаме с<strong>в</strong>ета <strong>в</strong> пълното му съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о <strong>на</strong><br />

едно краси<strong>в</strong>о морално цяло.<br />

Благодарността, собст<strong>в</strong>ено, не е <strong>на</strong>срещ<strong>на</strong><br />

любо<strong>в</strong> <strong>на</strong> задължения към благодетеля, а<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а у<strong>в</strong>ажение към него. Защото <strong>в</strong><br />

осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> уни<strong>в</strong>ерсал<strong>на</strong>та любо<strong>в</strong> към Ближния<br />

може и тряб<strong>в</strong>а да лежи ра<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><br />

задълженията; докато при благодарността<br />

задълженият към нея стои едно стъпало пониско<br />

от благодетеля си. И, не лежи ли<br />

причи<strong>на</strong>та за толко<strong>в</strong>а много неблагодарност<br />

именно <strong>в</strong> засег<strong>на</strong>тата <strong>на</strong>ша гордост: да<br />

<strong>в</strong>иждаме, че благодетелят ни стои <strong>на</strong>д <strong>на</strong>с; или<br />

пък да не желаем да се поста<strong>в</strong>им (що се от<strong>на</strong>ся<br />

до отношенията по по<strong>в</strong>од <strong>на</strong> Дълга) с него <strong>на</strong><br />

ра<strong>в</strong><strong>на</strong> нога?

Стр. 211 от 269<br />

За пряко (contrarie) 1<br />

проти<strong>в</strong>оположните <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>еколюбието пороци <strong>на</strong><br />

не<strong>на</strong><strong>в</strong>истта към чо<strong>в</strong>ека.<br />

§ 36.<br />

VI 458<br />

Тези пороци съста<strong>в</strong>ят от<strong>в</strong>ратителното<br />

семейст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> за<strong>в</strong>истта, неблагодарността и<br />

злорадст<strong>в</strong>ото. В тях не<strong>на</strong><strong>в</strong>истта не се я<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а<br />

открито и <strong>на</strong>силнически, а е потай<strong>на</strong> и забуле<strong>на</strong>.<br />

А то<strong>в</strong>а доба<strong>в</strong>я към пренебрег<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> Дълга<br />

спрямо Ближните още и низостта, с което се<br />

<strong>на</strong>руша<strong>в</strong>а също и Дългът към самия себе си.<br />

а) За<strong>в</strong>истта (livor2<br />

) е склонността да<br />

<strong>в</strong>ъзприемаме болезнено чуждото благополучие,<br />

дори и да не <strong>в</strong>реди <strong>на</strong> <strong>на</strong>шето собст<strong>в</strong>ено. Нея,<br />

когато се изя<strong>в</strong>и <strong>на</strong> дело (да ощети благото <strong>на</strong><br />

Другия), <strong>на</strong>ричаме к<strong>в</strong>алифицира<strong>на</strong> за<strong>в</strong>ист;<br />

и<strong>на</strong>че, обаче — <strong>само</strong> неприязън (invidentia) 3 .<br />

Послед<strong>на</strong>та предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>само</strong> ед<strong>на</strong> непрякозлост<strong>на</strong><br />

душе<strong>в</strong>ност, а, именно, нежелание да<br />

<strong>в</strong>идим собст<strong>в</strong>еното си благополучие засенчено<br />

от благополучието <strong>на</strong> Другите. Защото ние не<br />

пра<strong>в</strong>им оценката <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>еното благополучие<br />

според <strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та му стойност,<br />

VI 459<br />

а я пра<strong>в</strong>им <strong>на</strong>гледно осезаема като <strong>в</strong>земаме за<br />

мащаб благополучието <strong>на</strong> Другите. Зато<strong>в</strong>а<br />

1 проти<strong>в</strong>оположно; <strong>в</strong> проти<strong>в</strong>ополож<strong>на</strong> посока;<br />

2 сил<strong>на</strong>, болезне<strong>на</strong> за<strong>в</strong>ист; недоброжелателст<strong>в</strong>о;<br />

3 от invideo: за<strong>в</strong>иждам, ре<strong>в</strong>ну<strong>в</strong>ам; гледам, <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>ам недоброжелателно; отказ<strong>в</strong>ам<br />

с яд, от недоброжелателст<strong>в</strong>о;

Стр. 212 от 269<br />

понякога каз<strong>в</strong>аме за съгласието и щастието <strong>в</strong><br />

някой брак или семейст<strong>в</strong>о, че били достойни за<br />

за<strong>в</strong>ист и т. н.: като че ли <strong>в</strong>ъобще ни прилича да<br />

за<strong>в</strong>иждаме някому за как<strong>в</strong>ото и да било.<br />

Подбудите към за<strong>в</strong>ист лежат, следо<strong>в</strong>ателно,<br />

<strong>в</strong>ътре <strong>в</strong> природата <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека и, <strong>само</strong> когато<br />

избият <strong>на</strong><strong>в</strong>ън, се пре<strong>в</strong>ръщат <strong>в</strong> този<br />

от<strong>в</strong>ратителен порок. А той е порок <strong>на</strong> мрач<strong>на</strong>,<br />

<strong>само</strong>измъч<strong>в</strong>аща страст, която е <strong>на</strong>соче<strong>на</strong>, <strong>на</strong>ймалко<br />

според желанието, към разби<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

щастието <strong>на</strong> Другия: зато<strong>в</strong>а тя е<br />

проти<strong>в</strong>ополож<strong>на</strong> <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека, както към<br />

самия себе си, така и към Другите.<br />

б) Неблагодарността към с<strong>в</strong>оя благодетел,<br />

ако стигне до омраза към него, <strong>на</strong>ричаме<br />

к<strong>в</strong>алифицира<strong>на</strong>, чер<strong>на</strong> неблагодарност; а и<strong>на</strong>че<br />

— <strong>само</strong> неприз<strong>на</strong>телност. Публич<strong>на</strong>та оценка за<br />

неблагодарността е, че предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а крайно<br />

от<strong>в</strong>ратителен порок. Отгоре <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а, поради нея,<br />

ние, хората, сме си спечелили така<strong>в</strong>а лоша<br />

сла<strong>в</strong>а, щото не се счита за не<strong>в</strong>ероятно да си<br />

създадем от някого <strong>в</strong>раг, именно като му сторим<br />

благодеяние.<br />

Причи<strong>на</strong>та за <strong>в</strong>ъзможността <strong>на</strong> един такъ<strong>в</strong><br />

порок лежи <strong>в</strong> зле разбрания Дълг спрямо самия<br />

себе си. Този Дълг, именно, изиск<strong>в</strong>а от <strong>на</strong>с да не<br />

се нуждаем от благодеянието <strong>на</strong> Другите,<br />

<strong>на</strong>лагащо ни об<strong>в</strong>ързаност към тях, нито пък да<br />

го търсим, и че е по-добре сами да по<strong>на</strong>сяме<br />

тежестите <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>ота. Защото, и<strong>на</strong>че ще се<br />

окаже, че поради стореното ни благодеяние, сме<br />

се оказали спрямо благодетеля си <strong>в</strong><br />

об<strong>в</strong>ързаност (задължение). То<strong>в</strong>а се корени <strong>в</strong><br />

опасението да не изпаднем така <strong>на</strong> по-ниското<br />

стъпало <strong>на</strong> защита<strong>в</strong>ания по отношение <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя<br />

защитник, което пък ще бъде проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>шата <strong>само</strong>оценка (<strong>на</strong> достойнст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong> <strong>на</strong>шето собст<strong>в</strong>ено лице).<br />

Поради то<strong>в</strong>а ние щедро разда<strong>в</strong>аме

Стр. 213 от 269<br />

благодарността си спрямо тези, които<br />

неизбежно са ни изпре<strong>в</strong>арили <strong>в</strong> благодеянието<br />

(към предците, когато ги поме<strong>на</strong><strong>в</strong>аме, или<br />

спрямо родителите); скъпим се с нея, обаче,<br />

спрямо съ<strong>в</strong>ременниците ни. Да, но стремейки се<br />

да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им незабележимо то<strong>в</strong>а отношение <strong>на</strong><br />

нера<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>о с благодетеля си, май постигаме<br />

обратното.<br />

Неблагодарността предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>ъзмуща<strong>в</strong>ащ чо<strong>в</strong>ещи<strong>на</strong>та порок, не толко<strong>в</strong>а<br />

поради <strong>в</strong>редата, която нейният пример може да<br />

причини <strong>на</strong> хората, като ги <strong>в</strong>ъзпира от<br />

благот<strong>в</strong>орителност: Защото людете с истинска<br />

морал<strong>на</strong> душе<strong>в</strong>ност могат, тъкмо поради<br />

отх<strong>в</strong>ърлянето <strong>на</strong> <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>а отплата за с<strong>в</strong>оето<br />

благодеяние, да <strong>в</strong>лагат <strong>в</strong> него още по-голяма<br />

<strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> морал<strong>на</strong> стойност. Но<br />

<strong>в</strong>ъзмутителността <strong>на</strong> този порок се дължи <strong>на</strong>й<strong>в</strong>ече<br />

<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а, че той обръща чо<strong>в</strong>еколюбието с<br />

гла<strong>в</strong>ата <strong>на</strong>долу, като липсата <strong>на</strong> любо<strong>в</strong> се<br />

изражда даже като <strong>в</strong> някак<strong>в</strong>о пра<strong>в</strong>омощие да се<br />

мрази благодетелят.<br />

<strong>в</strong>) Злорадст<strong>в</strong>ото. То е пряко<br />

проти<strong>в</strong>оположно <strong>на</strong> съпричастността и също не<br />

е чуждо <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешката природа.

Стр. 214 от 269<br />

VI 460<br />

Когато се стигне дотам, че да съдейст<strong>в</strong>а за<br />

бедата или Злото, тога<strong>в</strong>а то — пра<strong>в</strong>ейки я<strong>в</strong>но<br />

чо<strong>в</strong>екомразието — се я<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а <strong>в</strong> цялата си<br />

грозотия като к<strong>в</strong>алифицирано злорадст<strong>в</strong>о.<br />

Наисти<strong>на</strong>, <strong>в</strong> <strong>на</strong>шата природа е заложено да<br />

усещаме по-силно <strong>на</strong>шето добру<strong>в</strong>ане и даже<br />

доброто си по<strong>в</strong>едение, гледайки — според<br />

законите <strong>на</strong> способността ни за <strong>в</strong>ъображение и,<br />

по-точно, <strong>на</strong> контраста — <strong>на</strong> нещастието или<br />

скандалния про<strong>в</strong>ал <strong>на</strong> Другите като <strong>на</strong> фон <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>еното ни благополучие, което така<br />

изпък<strong>в</strong>ало още по-ярко. Непосредст<strong>в</strong>ено, обаче,<br />

да се рад<strong>в</strong>аме <strong>на</strong> разни унищожа<strong>в</strong>ащи<br />

<strong>в</strong>сеобщото благо <strong>на</strong> хората страхотии, и, з<strong>на</strong>чи,<br />

<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>о да желаем таки<strong>в</strong>а събития: то<strong>в</strong>а<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а прикрито чо<strong>в</strong>екомразие и е пряко<br />

проти<strong>в</strong>оположно <strong>на</strong> любо<strong>в</strong>та към Ближния, която<br />

ни е <strong>в</strong>ъзложе<strong>на</strong> като Дълг.<br />

Но, <strong>в</strong>исокомерието <strong>на</strong> някои люде, <strong>на</strong> които<br />

непрекъс<strong>на</strong>то им е <strong>в</strong>ър<strong>в</strong>яло добре, както и<br />

илюзорното им <strong>само</strong>до<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>о, че били имали<br />

добро по<strong>в</strong>едение (дължащо се, собст<strong>в</strong>ено, <strong>само</strong><br />

<strong>на</strong> късмета, че не са били <strong>в</strong>се още подлагани <strong>на</strong><br />

изкушение към общест<strong>в</strong>ено укорим порок): тези<br />

д<strong>в</strong>е неща, които <strong>само</strong>люби<strong>в</strong>ите люде си ги броят<br />

за с<strong>в</strong>оя заслуга, произ<strong>в</strong>еждат <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ек<br />

злорадст<strong>в</strong>ото — ед<strong>на</strong> <strong>в</strong>раждеб<strong>на</strong> радост. А тя е<br />

<strong>на</strong>пълно проти<strong>в</strong>ополож<strong>на</strong> <strong>на</strong> Дълга според<br />

принципа <strong>на</strong> съпричастност (<strong>на</strong> честния Хремес 1<br />

<strong>на</strong> Теренций 2 ): „Аз съм чо<strong>в</strong>ек: <strong>в</strong>сичко, което<br />

засяга хората, засяга и мен.” 3<br />

1 Хремес е персо<strong>на</strong>ж от комедия <strong>на</strong> Теренций посоче<strong>на</strong> по-долу;<br />

Виж и http://www.thelatinlibrary.com/ter.heauton.html<br />

2 Publius Terentius Afe, роден <strong>в</strong> Картаген през 190 г. пр. Хр.; до<strong>в</strong>еден като роб <strong>в</strong> Рим,<br />

където него<strong>в</strong>ия господар му осигуря<strong>в</strong>а добро образо<strong>в</strong>ание и след то<strong>в</strong>а го<br />

ос<strong>в</strong>обожда<strong>в</strong>а. Из<strong>в</strong>естен а<strong>в</strong>тор е; цитатът е от комедията му „Heautontimorumenos”<br />

(„Наказ<strong>в</strong>ащ себе си”). Почи<strong>в</strong>а <strong>в</strong> Гърция или <strong>на</strong> път от Гърция за Рим през 158 г.<br />

пр. Хр.;

Стр. 215 от 269<br />

Най-сладкото злорадст<strong>в</strong>о е жаждата за<br />

мъст, имаща <strong>в</strong> допълнение и при<strong>в</strong>идността <strong>на</strong><br />

някак<strong>в</strong>о <strong>в</strong>исше пра<strong>в</strong>о, даже и <strong>на</strong> Дълг (като<br />

желание за спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост). Така то ни<br />

предразполага да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им с<strong>в</strong>оя цел<br />

у<strong>в</strong>реждането <strong>на</strong> Ближния, дори и то<strong>в</strong>а да не ни<br />

носи някак<strong>в</strong>а полза.<br />

Всяко едно деяние у<strong>в</strong>реждащо нечие пра<strong>в</strong>о<br />

заслужа<strong>в</strong>а <strong>на</strong>казание, с което деецът да получи<br />

<strong>в</strong>ъзмездие за из<strong>в</strong>ършеното от него<br />

престъпление (а не <strong>само</strong> да бъде <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>е<strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>несе<strong>на</strong>та щета). Наказанието, обаче,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а акт не <strong>на</strong> частно пра<strong>в</strong>омощие <strong>на</strong><br />

пострадалия, а <strong>на</strong> различен от него<br />

пра<strong>в</strong>оразда<strong>в</strong>ащ съд, който прилага законите <strong>на</strong><br />

един Су<strong>в</strong>ерен <strong>в</strong>ърху <strong>в</strong>сички, които са Му<br />

подчинени. И, ако ние, както се изиск<strong>в</strong>а <strong>в</strong><br />

етиката, разглеждаме хората като <strong>на</strong>миращи се<br />

<strong>в</strong> пра<strong>в</strong>но, но под чисти закони <strong>на</strong> <strong>разума</strong> (не под<br />

граждански) състояние, то никой, ос<strong>в</strong>ен Този,<br />

който е Висшият морален законодател, няма<br />

пра<strong>в</strong>омощие да <strong>на</strong>лага <strong>на</strong>казания и да<br />

<strong>в</strong>ъзмездя<strong>в</strong>а за <strong>на</strong>несените <strong>на</strong> хората страдания.<br />

И единст<strong>в</strong>ено този Законодател (а именно Бог)<br />

може да каже „Отмъщението е мое, Аз ще<br />

отплатя.” 1 Следо<strong>в</strong>ателно, Дълг <strong>на</strong><br />

добродетелта е, не <strong>само</strong> да не от<strong>в</strong>ръщаме с<br />

омраза <strong>на</strong> <strong>в</strong>раждебността <strong>на</strong> Другите, а и дори<br />

да не зо<strong>в</strong>ем за мъст към С<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ния съдник.<br />

Защото, от ед<strong>на</strong> стра<strong>на</strong>, <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек си има <strong>в</strong><br />

себе си достатъчно собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>в</strong>и<strong>на</strong> и сам<br />

VI 461<br />

3 „Ich bin ein Mensch; Alles, was Menschen widerfährt, das trifft auch mich” — „homo<br />

sum: humani nil a me alienum puto”. Според забележка <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од<br />

то<strong>в</strong>а изречение от споме<strong>на</strong>тия труд <strong>на</strong> Теренций е получило широко разпространение<br />

като „Я чело<strong>в</strong>ек, и ничто чело<strong>в</strong>еческое мне не чуждо”, но било употребя<strong>в</strong>ано <strong>в</strong><br />

смисъл различен от този, който самият а<strong>в</strong>тор бил му дал. В българския език то се<br />

среща като „чо<strong>в</strong>ек съм и нищо чо<strong>в</strong>ешко не ми е чуждо”, употребя<strong>в</strong>а се като<br />

из<strong>в</strong>инение за някакъ<strong>в</strong> порок или слабост (сходно <strong>на</strong> „да се греши е чо<strong>в</strong>ешко”) и дори<br />

бе припис<strong>в</strong>ано <strong>на</strong> <strong>в</strong>ремето от Пантелей Заре<strong>в</strong> <strong>на</strong> Тодор Жи<strong>в</strong>ко<strong>в</strong> да го е каз<strong>в</strong>ал.<br />

1 Виж Римл. 12:19, Втор. 32:35 и Псалми 93(94):1-2;

Стр. 216 от 269<br />

т<strong>в</strong>ърде се нуждае от опрощение, а от друга<br />

стра<strong>на</strong>, и то <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече, защото от омраза не<br />

тряб<strong>в</strong>а да бъде <strong>на</strong>лагано <strong>на</strong>казание: никак<strong>в</strong>о, и<br />

от никого. Поради то<strong>в</strong>а помирението<br />

(placabilitas) 1 е чо<strong>в</strong>ешки Дълг, който, обаче, не<br />

тряб<strong>в</strong>а да обърк<strong>в</strong>аме с мекуша<strong>в</strong>ата търпимост<br />

към <strong>на</strong><strong>на</strong>сяни ни оскърбления (mitis 2 iniuriarum 3<br />

patientia 4 . Последното ще предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а отказ<br />

от прилагането <strong>на</strong> строги (rigorosa 5 ) мерки за<br />

предот<strong>в</strong>ратя<strong>в</strong>ане за<strong>на</strong>пред <strong>на</strong> оскърбления от<br />

стра<strong>на</strong> <strong>на</strong> Другите и би оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>ало да изоста<strong>в</strong>им<br />

собст<strong>в</strong>ените ни пра<strong>в</strong>а да бъдат потъпк<strong>в</strong>ани от<br />

Другите: следо<strong>в</strong>ателно, ще предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а и<br />

<strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо себе си.<br />

Забележка.<br />

Всички тези пороци биха могли да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ят<br />

омраз<strong>на</strong> самата чо<strong>в</strong>ешка природа, ако (като<br />

к<strong>в</strong>алифицирани) бъдат <strong>в</strong>ъзприети за принципи.<br />

Обекти<strong>в</strong>но поглед<strong>на</strong>то, те са безчо<strong>в</strong>ечни;<br />

разглеждани субекти<strong>в</strong>но, обаче, същите пороци,<br />

както ни учи опитът за <strong>на</strong>шата си ни порода, са и<br />

чо<strong>в</strong>ешки. Някои от тези пороци <strong>в</strong>ъзбуждат силно<br />

от<strong>в</strong>ращение и би могло да бъдат <strong>на</strong>речени<br />

дя<strong>в</strong>олски, както пък и, обратното, техните<br />

проти<strong>в</strong>оположни добродетели — ангелски. Но и<br />

д<strong>в</strong>ете тези понятия са <strong>само</strong> идеи за някак<strong>в</strong>и<br />

максимуми, мислени като мащаб за сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>ане<br />

<strong>на</strong> степените <strong>на</strong> моралност. С този мащаб,<br />

мястото <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека се определя или <strong>на</strong> Небето,<br />

или <strong>в</strong> Ада, и той не се приема като някак<strong>в</strong>о<br />

усреднено същест<strong>в</strong>о 6 , което да не заема нито<br />

едното, нито другото място. Няма да реша<strong>в</strong>аме<br />

тук, дали Халер е сполучил по-добре със с<strong>в</strong>оето<br />

1 миролюбие;<br />

2 нежен; благ, тих, кротък;<br />

3 iniuria: неспра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост, беззаконие; оскърбление <strong>на</strong> честта;<br />

4 по<strong>на</strong>сяне, издържане; търпение, снизхождение; ра<strong>в</strong>нодушие;<br />

5 rigor: т<strong>в</strong>ърдост, непреклонност, строгост;<br />

6 ein Mittelwesen;

Стр. 217 от 269<br />

определение за чо<strong>в</strong>ека като „съмнителен мелез<br />

между ангел и го<strong>в</strong>едо” 1 . Но, деленето <strong>на</strong><br />

поло<strong>в</strong>и<strong>на</strong>, като след смес<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> нееднородни<br />

неща, за да се получи „средно <strong>в</strong>зето”, не ни <strong>в</strong>оди<br />

до определено понятие за порядъка <strong>на</strong> нещата и<br />

нищо не ни помага <strong>в</strong> класифицирането <strong>на</strong><br />

същест<strong>в</strong>а, чиято родо<strong>в</strong>а отлика ни е неиз<strong>в</strong>ест<strong>на</strong>.<br />

Пър<strong>в</strong>ото проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>яне (между<br />

ангелската добродетел и дя<strong>в</strong>олския порок) е<br />

пресилено. Що се от<strong>на</strong>ся до <strong>в</strong>торото<br />

проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>яне (между ангели и ското<strong>в</strong>е), то<br />

също е непра<strong>в</strong>омерно: Макар и хората да<br />

изпадат, за съжаление, и <strong>в</strong> жи<strong>в</strong>отински пороци,<br />

то<strong>в</strong>а не ни да<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>о да кажем, че тези пороци<br />

са тях<strong>на</strong> <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>а отлика: също както и фактът, че<br />

някои дър<strong>в</strong>ета <strong>в</strong> гората са кри<strong>в</strong>и, не ни да<strong>в</strong>а<br />

осно<strong>в</strong>ание да ги обя<strong>в</strong>им за отделен <strong>в</strong>ид<br />

растения.<br />

1 Über den Ursprung des Übels, Zweites Buch:<br />

(Aus ungleich festem Stoff hat Gott es auserlesen,<br />

Halb zu der Ewigkeit, halb aber zum Verwesen: )<br />

Zweideutig Mittelding von Engeln und von Vieh,<br />

(Es überlebt sich selbst, es stirbt und stirbet nie.)<br />

Вижте и забележката <strong>на</strong> VІ 397 по-горе;

Стр. 218 от 269<br />

Втори раздел.<br />

За етическите задължения<br />

спрямо Другите<br />

произтичащи от полагаемото<br />

им се у<strong>в</strong>ажение.<br />

§ 37.<br />

VI 462<br />

Умереността <strong>в</strong> претенциите ни, т. е.<br />

добро<strong>в</strong>олното огранича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>на</strong>шето<br />

<strong>само</strong>любие чрез <strong>само</strong>любието <strong>на</strong> Другите<br />

<strong>на</strong>ричаме скромност, а липсата <strong>на</strong> тази<br />

умереност (нескромността) с оглед <strong>на</strong><br />

достойнст<strong>в</strong>ото ни да бъдем обичани от Другите<br />

— себелюбие (philautia). Нескромността, пък, <strong>в</strong><br />

претенцията да бъдем у<strong>в</strong>ажа<strong>в</strong>ани от Другите,<br />

то<strong>в</strong>а е <strong>на</strong>дменността (arrogantia).<br />

У<strong>в</strong>ажението, което имаме към Другия, или<br />

което Другият може да изиск<strong>в</strong>а от <strong>на</strong>с<br />

(observantia aliis praestanda), предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

приз<strong>на</strong><strong>в</strong>ане <strong>на</strong> достойнст<strong>в</strong>о (dignitas) <strong>в</strong> Другия,<br />

т. е. приз<strong>на</strong><strong>в</strong>ане <strong>на</strong> така<strong>в</strong>а него<strong>в</strong>а стойност,<br />

която няма це<strong>на</strong> или ек<strong>в</strong>и<strong>в</strong>алент, срещу който<br />

обектът <strong>на</strong> оценката (aestimii) да може да се<br />

размени. А презрението, пък, е оценката за<br />

нещо, че няма никак<strong>в</strong>а стойност.

Стр. 219 от 269<br />

§ 38.<br />

VI 462<br />

Всеки чо<strong>в</strong>ек има спрямо с<strong>в</strong>оите Ближни<br />

пра<strong>в</strong>омер<strong>на</strong>та претенция <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажение; а и той<br />

също така е реципрочно об<strong>в</strong>ързан към у<strong>в</strong>ажение<br />

спрямо <strong>в</strong>секи Друг.<br />

Достойнст<strong>в</strong>о е самата при<strong>на</strong>длежност към<br />

чо<strong>в</strong>ешкия род. Защото чо<strong>в</strong>екът не може да бъде<br />

употребя<strong>в</strong>ан от друг чо<strong>в</strong>ек (нито от Другите,<br />

нито дори и от самия себе си) като средст<strong>в</strong>о.<br />

Напроти<strong>в</strong>, той <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги тряб<strong>в</strong>а да бъде третиран<br />

като цел и тъкмо <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а се състои него<strong>в</strong>ото<br />

достойнст<strong>в</strong>о (личността). Чрез то<strong>в</strong>а си качест<strong>в</strong>о<br />

чо<strong>в</strong>ек се издига <strong>на</strong>д <strong>в</strong>сички други същест<strong>в</strong>а от<br />

този с<strong>в</strong>ят, които не са хора и поради то<strong>в</strong>а могат<br />

да бъдат употребя<strong>в</strong>ани: з<strong>на</strong>чи, издига се <strong>на</strong>д<br />

<strong>в</strong>сички <strong>в</strong>ещи. Както чо<strong>в</strong>ек не може да продаде<br />

себе си за никак<strong>в</strong>а це<strong>на</strong> (което би<br />

проти<strong>в</strong>оречало <strong>на</strong> Дълга за <strong>само</strong>у<strong>в</strong>ажение), така<br />

и той не може да постъп<strong>в</strong>а проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> също<br />

толко<strong>в</strong>а необходимото <strong>само</strong>у<strong>в</strong>ажение <strong>на</strong><br />

Другите, което те имат към себе си като хора.<br />

Т. е., ние сме об<strong>в</strong>ързани да приз<strong>на</strong><strong>в</strong>аме <strong>на</strong><br />

практика достойнст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

<strong>в</strong>секи друг чо<strong>в</strong>ек. З<strong>на</strong>чи <strong>в</strong>ърху <strong>на</strong>с, хората, тежи<br />

Дългът <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажение, което необходимо тряб<strong>в</strong>а<br />

да оказ<strong>в</strong>аме <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи Друг.<br />

§ 39.<br />

VI 463<br />

Да презираме (contemnere) Другите, т. е.<br />

да им отказ<strong>в</strong>аме по <strong>на</strong>чало <strong>в</strong>ъобще дължимото<br />

<strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека у<strong>в</strong>ажение, <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ще предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ения Дълг: защото се

Стр. 220 от 269<br />

от<strong>на</strong>ся за хора. Наисти<strong>на</strong>, понякога <strong>в</strong>ътрешно<br />

имаме за мало<strong>в</strong>ажни (despicatui 1 habere) някои<br />

люде, сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>айки ги с Други; и то<strong>в</strong>а е<br />

неизбежно. Въпреки то<strong>в</strong>а, <strong>в</strong>ънш<strong>на</strong>та проя<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

неу<strong>в</strong>ажение предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а обида.<br />

Не е предмет <strong>на</strong> презрение то<strong>в</strong>а, което<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а опасност: зато<strong>в</strong>а и не презираме<br />

порочния чо<strong>в</strong>ек. И, ако моралното<br />

пре<strong>в</strong>ъзходст<strong>в</strong>о <strong>на</strong>д него<strong>в</strong>ите <strong>на</strong>падки ни да<strong>в</strong>а<br />

пра<strong>в</strong>о да кажем, че изпит<strong>в</strong>аме презрение към<br />

него: то<strong>в</strong>а ще оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а не друго, а че той не<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а опасност, дори и да не сме <strong>в</strong>зели<br />

спрямо него никак<strong>в</strong>и предпазни мерки, защото<br />

със с<strong>в</strong>оите <strong>на</strong>падки той сам изда<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>оята<br />

низост.<br />

Неза<strong>в</strong>исимо от то<strong>в</strong>а, не можем дори и <strong>на</strong><br />

порочния — като <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешко същест<strong>в</strong>о — да<br />

откажем <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>о у<strong>в</strong>ажение. От тако<strong>в</strong>а той не<br />

може да бъде лишен, <strong>на</strong>й-малкото <strong>в</strong> качест<strong>в</strong>ото<br />

си <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ек, макар и чрез с<strong>в</strong>оето деяние сам да<br />

се е сторил недостоен за него.<br />

Така, има и позорящи, безчестящи самия<br />

чо<strong>в</strong>ешки род <strong>на</strong>казания (като чет<strong>в</strong>ерто<strong>в</strong>ане,<br />

преда<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> разкъс<strong>в</strong>ане от кучета, отряз<strong>в</strong>ане<br />

<strong>на</strong> носа и ушите). Таки<strong>в</strong>а <strong>на</strong>казания са за този,<br />

който държи <strong>на</strong> честта си (изиск<strong>в</strong>а — както е<br />

длъжен и <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек — у<strong>в</strong>ажение от Другите),<br />

по-болезнени, отколкото е загубата <strong>на</strong><br />

имущест<strong>в</strong>о и жи<strong>в</strong>от. Не <strong>само</strong> то<strong>в</strong>а: тези<br />

<strong>на</strong>казания карат техния зрител да се изчер<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а<br />

от срам, дето при<strong>на</strong>длежи към така<strong>в</strong>а порода,<br />

при която може да се постъп<strong>в</strong>а така.<br />

1 despicatus: презрян чо<strong>в</strong>ек; презрение; презрян;

Стр. 221 от 269<br />

Забележка.<br />

На гореизложеното се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а Дългът ни<br />

<strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажение към Другия, даже и при самата<br />

логическа употреба <strong>на</strong> <strong>на</strong>шия разум: ние не<br />

тряб<strong>в</strong>а да укоря<strong>в</strong>аме него<strong>в</strong>ите грешни<br />

съждения, като ги <strong>на</strong>ричаме нелепости,<br />

блудка<strong>в</strong>и преценки и др. подобни. Напроти<strong>в</strong>, поскоро<br />

<strong>на</strong>длежи да предположим, че <strong>в</strong> тези<br />

грешки, <strong>в</strong>се пак, тряб<strong>в</strong>а да има и зърно исти<strong>на</strong> и<br />

да го издирим от там. А заедно с то<strong>в</strong>а тряб<strong>в</strong>а да<br />

разкрием и измам<strong>на</strong>та <strong>в</strong>идимост, която е до<strong>в</strong>ела<br />

до грешката (то<strong>в</strong>а субекти<strong>в</strong>но <strong>в</strong><br />

определителните осно<strong>в</strong>ания <strong>на</strong> преценката му,<br />

което той погрешно е приел за обекти<strong>в</strong>но). Така,<br />

като изясним <strong>в</strong>ъзможното заблуждение, ще<br />

съхраним, <strong>в</strong>се пак, <strong>на</strong> допус<strong>на</strong>лия грешката<br />

у<strong>в</strong>ажението към собст<strong>в</strong>ения му разсъдък. Та,<br />

<strong>на</strong>ли, ако по по<strong>в</strong>од <strong>на</strong> някоя конкрет<strong>на</strong> преценка<br />

откажем със споме<strong>на</strong>тите по-горе изрази <strong>на</strong><br />

опонента си <strong>в</strong>сякакъ<strong>в</strong> разсъдък, как, тога<strong>в</strong>а, ще<br />

го убедим, че е сгрешил?<br />

Така стоят нещата и с укора към Другия за<br />

някакъ<strong>в</strong> порок. Този укор никога не тряб<strong>в</strong>а да<br />

изби<strong>в</strong>а <strong>в</strong> пълно презрение и да отрича <strong>на</strong><br />

порочния как<strong>в</strong>ато и да е морал<strong>на</strong> стойност.<br />

Защото — при така<strong>в</strong>а хипотеза — той<br />

VI 464<br />

никога не би могъл да се попра<strong>в</strong>и: а то<strong>в</strong>а е<br />

несъ<strong>в</strong>местимо с идеята за чо<strong>в</strong>ека, който като такъ<strong>в</strong><br />

(като морално същест<strong>в</strong>о) никога не може да загуби<br />

<strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>а заложба към Доброто.

Стр. 222 от 269<br />

§ 40.<br />

VI 464<br />

У<strong>в</strong>ажението към Зако<strong>на</strong>, което с оглед <strong>на</strong><br />

субекта предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а морално чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о, е едно и<br />

също със съз<strong>на</strong>нието за собст<strong>в</strong>ения Дълг.<br />

Зато<strong>в</strong>а и зас<strong>в</strong>идетелст<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажение към<br />

чо<strong>в</strong>ека като към морално (<strong>в</strong>исоко ценящо с<strong>в</strong>оя<br />

Дълг) същест<strong>в</strong>о предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а от себе си един<br />

Дълг, какъ<strong>в</strong>то Другите имат към него, а също и<br />

едно пра<strong>в</strong>о, от претенцията <strong>в</strong>ърху което той не<br />

може да се откаже. Тази претенция <strong>на</strong>ричаме<br />

любо<strong>в</strong> към честта, а ней<strong>на</strong>та проя<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

<strong>в</strong>ъншното по<strong>в</strong>едение — благоприличие 1<br />

(honestas externa). А едно тако<strong>в</strong>а <strong>на</strong>руша<strong>в</strong>ане<br />

<strong>на</strong> благоприличието, което — като пример, който<br />

би могъл да предиз<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>а подражание —<br />

проти<strong>в</strong>оречи <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>исша степен <strong>на</strong> Дълга,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а скандал<strong>на</strong> съблазън 2 , т. е. опасно<br />

и разрушително за добродетелта <strong>на</strong>рушение.<br />

Но, чисто абсурдното и проти<strong>в</strong>оречи<strong>в</strong>о<br />

по<strong>в</strong>едение (paradoxon) 3 , което, и<strong>на</strong>че, <strong>само</strong> по<br />

себе си, не е лошо, <strong>само</strong> създа<strong>в</strong>а илюзията да е<br />

такъ<strong>в</strong> лош пример (защото необичайното би<strong>в</strong>а<br />

считано и за непоз<strong>в</strong>олено).<br />

Дължимото, пък, у<strong>в</strong>ажение спрямо<br />

да<strong>в</strong>ащите пример хора не би<strong>в</strong>а да се изражда<br />

до сляпо подража<strong>в</strong>ане [<strong>в</strong>се едно <strong>на</strong> обичайното<br />

— <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а, което се <strong>в</strong>ърши, <strong>на</strong> (mos 4 ) — да<br />

прида<strong>в</strong>аме достойнст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> Закон]. Защото<br />

така обичайното би се пре<strong>в</strong>ър<strong>на</strong>ло <strong>в</strong> тирания, а<br />

то<strong>в</strong>а е проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо себе<br />

си.<br />

1 Ehrbarkeit;<br />

2 Skandal: от scandalum (лат.) от гръцки sk ándalon = клопка;<br />

3 парадокс, безсмислица; съждение, което <strong>на</strong> пръ<strong>в</strong> поглед изглежда абсурдно, но при<br />

разглеждане по същест<strong>в</strong>о може да покаже и по-<strong>в</strong>исока степен <strong>на</strong> истинност;<br />

4 нра<strong>в</strong>, обичай; закон, пра<strong>в</strong>ило; <strong>в</strong> мн. ч. mores : нра<strong>в</strong>и, <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>от;

Стр. 223 от 269<br />

§ 41.<br />

VI 464<br />

Неизпълнението <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong> любо<strong>в</strong> към<br />

Ближния предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>само</strong> ед<strong>на</strong><br />

недобродетел 1 (peccatum) 2 . Неизпълнението,<br />

обаче, <strong>на</strong> Дълга, който произтича от <strong>в</strong>ъобще<br />

дължимото към <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек у<strong>в</strong>ажение, е порок<br />

(vitium). Защото чрез пренебрег<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

пър<strong>в</strong>ия никой не би<strong>в</strong>а обиден, но чрез<br />

неизпълнението <strong>на</strong> <strong>в</strong>тория се <strong>на</strong>кърня<strong>в</strong>а закон<strong>на</strong><br />

претенция <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека. Пър<strong>в</strong>ото <strong>на</strong>рушение<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а проти<strong>в</strong>оположност <strong>на</strong> Дълга<br />

(contrarie oppositum virtutis). А тако<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong>рушение, което, не <strong>само</strong> че не допри<strong>на</strong>ся за<br />

морала, но и унищожа<strong>в</strong>а стойността <strong>на</strong><br />

положителните морални качест<strong>в</strong>а, които и<strong>на</strong>че<br />

субектът притежа<strong>в</strong>а, е порок.<br />

Тъкмо зато<strong>в</strong>а моралните задължения, които<br />

произтичат от полагаемото се <strong>на</strong> Ближните<br />

у<strong>в</strong>ажение, би<strong>в</strong>ат <strong>само</strong> негати<strong>в</strong>но изразя<strong>в</strong>ани,<br />

т. е. този Дълг <strong>на</strong> добродетелта (<strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажение<br />

към Другия)<br />

VI 465<br />

би<strong>в</strong>а формулиран <strong>само</strong> непряко (чрез забра<strong>на</strong>та<br />

<strong>на</strong> проти<strong>в</strong>оположното).<br />

За пороците <strong>на</strong>кърня<strong>в</strong>ащи<br />

Дълга <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажение към<br />

другите хора.<br />

1 Untugend;<br />

2 грешка, про<strong>в</strong>инение, простъпка;<br />

VI 465

Тези пороци са:<br />

А) <strong>в</strong>исокомерието;<br />

Б) злосло<strong>в</strong>енето и<br />

Стр. 224 от 269<br />

В) подигра<strong>в</strong>ането (изде<strong>в</strong>ателст<strong>в</strong>ането).<br />

А.<br />

ЗА ВИСОКОМЕРИЕТО.<br />

§ 42.<br />

VI 465<br />

Високомерието (superbia) т. е., (както и<br />

самата дума 1 изразя<strong>в</strong>а), склонността <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги да<br />

бъдем по-горе, е такъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ид болезнено<br />

честолюбие 2 (ambitio), според което считаме<br />

другите хора за по-низши <strong>в</strong> сра<strong>в</strong>нение с <strong>на</strong>с;<br />

следо<strong>в</strong>ателно, <strong>в</strong>исокомерието е порок, който<br />

проти<strong>в</strong>оречи <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението, за което <strong>в</strong>секи<br />

чо<strong>в</strong>ек има закономер<strong>на</strong> претенция.<br />

След<strong>в</strong>а да пра<strong>в</strong>им разлика между<br />

<strong>в</strong>исокомерието и гордостта (animus elatus) 3 ,<br />

сх<strong>в</strong>аща<strong>на</strong> като любо<strong>в</strong> към собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та чест, т. е.<br />

загрижеността да не урон<strong>в</strong>аме собст<strong>в</strong>еното си<br />

чо<strong>в</strong>ешко достойнст<strong>в</strong>о <strong>в</strong> сра<strong>в</strong>нение с Другите. За<br />

тази гордост обикно<strong>в</strong>ено се употребя<strong>в</strong>а<br />

прилагателното благород<strong>на</strong>; докато<br />

<strong>в</strong>исокомерието изиск<strong>в</strong>а от Другите у<strong>в</strong>ажение,<br />

което, пък, <strong>на</strong> тях отказ<strong>в</strong>а. Но, дори и тази<br />

гордост се пре<strong>в</strong>ръща <strong>в</strong> недостатък и ста<strong>в</strong>а<br />

обид<strong>на</strong>, когато се проя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а като <strong>само</strong>мнител<strong>на</strong><br />

претенция към Другите да се занима<strong>в</strong>ат <strong>само</strong> с<br />

ней<strong>на</strong>та й <strong>в</strong>ажност.<br />

1 Der Hochmut;<br />

2 Ehrbegierde<br />

3 <strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ишен дух;

Стр. 225 от 269<br />

Когато <strong>в</strong>исокомерието се придружа<strong>в</strong>а с<br />

<strong>на</strong>биране от стра<strong>на</strong> <strong>на</strong> честолюбеца <strong>на</strong> фено<strong>в</strong>е,<br />

за които пък да си мисли, че имал бил пра<strong>в</strong>ото<br />

да ги третира с презрение, то ста<strong>в</strong>а особено<br />

неопра<strong>в</strong>дано и изцяло проти<strong>в</strong>оречи <strong>на</strong> <strong>в</strong>сеобщо<br />

дължимото <strong>на</strong> хората у<strong>в</strong>ажение. Високомерите<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а, също така, и безумно тщесла<strong>в</strong>ие:<br />

използ<strong>в</strong>ат се разни средст<strong>в</strong>а, за да се постигне<br />

нещо, което никак не заслуж<strong>в</strong>а да бъде цел. То<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а дори и глупост, т. е. обидно<br />

неразбиране да се използ<strong>в</strong>ат таки<strong>в</strong>а средст<strong>в</strong>а,<br />

които предиз<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ат у Другите тъкмо обратното<br />

<strong>на</strong> преслед<strong>в</strong>а<strong>на</strong>та цел. Защото <strong>на</strong> <strong>в</strong>исокомерния<br />

у<strong>в</strong>ажението се отказ<strong>в</strong>а толко<strong>в</strong>а по-упорито,<br />

колкото по<strong>в</strong>ече той се стреми към него. Всички<br />

тези неща са ясни сами по себе си. По-малко,<br />

обаче,<br />

VI 466<br />

се забеляз<strong>в</strong>а, че <strong>в</strong>исокомерният <strong>в</strong> дъното <strong>на</strong><br />

душата си <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги е низък и подъл. Защото той<br />

не би искал Другите да се считат за по-долни <strong>в</strong><br />

сра<strong>в</strong>нение с него, ако да не съз<strong>на</strong><strong>в</strong>аше, че,<br />

обърне ли се късметът срещу него, той самият<br />

без <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>о угризение би раболепничил и би се<br />

отказ<strong>в</strong>ал от <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>о у<strong>в</strong>ажение от Другите.

Стр. 226 от 269<br />

Б.<br />

ЗА ЗЛОСЛОВЕНЕТО.<br />

§ 43.<br />

VI 466<br />

Под „злосло<strong>в</strong>ене” или „недоброжелателно<br />

клюкарст<strong>в</strong>ане” (obtrectatio) 1 тук разбирам не<br />

кле<strong>в</strong>етата (contumelia) 2 — някак<strong>в</strong>о лъжли<strong>в</strong>о<br />

очерняне — за която се носи отго<strong>в</strong>орност по<br />

пра<strong>в</strong>ен ред, а <strong>само</strong> непосредст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та склонност<br />

и без конкретно <strong>на</strong>мерение да се пуска за<br />

Другите слух за нещо, което урон<strong>в</strong>а у<strong>в</strong>ажението<br />

към тях. Злосло<strong>в</strong>енето <strong>в</strong>ъобще е проти<strong>в</strong>но <strong>на</strong><br />

дължимото към чо<strong>в</strong>ешкия род у<strong>в</strong>ажение, защото<br />

<strong>в</strong>сяка скандал<strong>на</strong> сплетня отслаб<strong>в</strong>а у<strong>в</strong>ажението,<br />

<strong>в</strong>ърху което, <strong>в</strong>се пак, се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а моти<strong>в</strong>ът към<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено-доброто, и създа<strong>в</strong>а към него<br />

недо<strong>в</strong>ерие.<br />

Макар и неподсъдно, пред<strong>на</strong>мереното<br />

разпространя<strong>в</strong>ане (propalatio) 3 <strong>на</strong> неща, които<br />

урон<strong>в</strong>ат честта <strong>на</strong> някой Друг, дори и тези неща<br />

и<strong>на</strong>че да са <strong>в</strong>ерни, <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>а у<strong>в</strong>ажението<br />

<strong>в</strong>ъобще към чо<strong>в</strong>ешкия род и, <strong>в</strong> края <strong>на</strong><br />

краищата, х<strong>в</strong>ърля <strong>в</strong>ърху <strong>на</strong>шата порода сянката<br />

<strong>на</strong> недостойност. Таки<strong>в</strong>а постъпки <strong>в</strong>одят до там,<br />

че мизантропията (отчужда<strong>в</strong>ането от хората) и<br />

презрението да ста<strong>в</strong>ат господст<strong>в</strong>ащ <strong>на</strong>чин <strong>на</strong><br />

мислене, а и собст<strong>в</strong>еното за <strong>на</strong>с, хората,<br />

морално чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о, след като често <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>аме<br />

и при<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>аме към тако<strong>в</strong>а я<strong>в</strong>ление, се притъпя<strong>в</strong>а.<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, <strong>на</strong>ш добродетелен Дълг е,<br />

<strong>в</strong>место зло<strong>на</strong>мерено да се кефим <strong>на</strong><br />

изкар<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> показ <strong>на</strong> чуждите грешки, та така<br />

1 ре<strong>в</strong>ни<strong>в</strong>о недоброжелателст<strong>в</strong>о, зложелателст<strong>в</strong>о, за<strong>в</strong>иждане, желание за унижа<strong>в</strong>ане;<br />

2 оскърбление, обида;<br />

3 откри<strong>в</strong>ане, разкри<strong>в</strong>ане; пра<strong>в</strong>ене <strong>на</strong> нещо да е я<strong>в</strong>но, публично;

Стр. 227 от 269<br />

да си осигурим мнението, че сме добри или,<br />

<strong>на</strong>й-малкото, не по-лоши от Всички оста<strong>на</strong>ли,<br />

по-добре ще е да покри<strong>в</strong>аме грешките <strong>на</strong><br />

Другите с <strong>в</strong>оала <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>еколюбието: и то не <strong>само</strong><br />

като смекча<strong>в</strong>аме, но и като премълча<strong>в</strong>аме<br />

с<strong>в</strong>оите преценки 1 за тези грешки. А пък<br />

примерите, като <strong>в</strong>иждаме, как Други получа<strong>в</strong>ат<br />

у<strong>в</strong>ажение, може и <strong>на</strong>с да подбудят, също да го<br />

заслужим. Зато<strong>в</strong>а и болестният стремеж да се<br />

шпионира нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността <strong>на</strong> Другите (allotrio 2 -<br />

episcopia 3 ) 4 предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а едно обидно <strong>само</strong> по<br />

себе си маймунско подража<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>екоз<strong>на</strong>нието, <strong>на</strong> което Всеки — като <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>руша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> дължимото му у<strong>в</strong>ажение — има<br />

пра<strong>в</strong>ото да се проти<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>и.<br />

В.<br />

ЗА ПОДИГРАВКАТА<br />

(ИЗДЕВАТЕЛСТВОТО)<br />

§ 44.<br />

VI 467<br />

Лекомисленото маа<strong>на</strong>джийст<strong>в</strong>о 5 , както и<br />

склонността да излагаме Другите за посмешище<br />

— подигра<strong>в</strong>чийст<strong>в</strong>ото — с което пра<strong>в</strong>им<br />

грешките <strong>на</strong> Другия да са непосредст<strong>в</strong>ен<br />

предмет <strong>на</strong> <strong>в</strong>еселбата ни: то<strong>в</strong>а предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

злобеене. То е нещо съ<strong>в</strong>сем различно от<br />

шегата, от тази задуше<strong>в</strong>ност между приятели, с<br />

която осми<strong>в</strong>аме <strong>на</strong> ужким нещо като грешка, но<br />

1 Вижте Матей 7:1-4;<br />

2 allotrio (от гръцки allotrios ): различен, чужд, странен, анормален, пер<strong>в</strong>ерзен;<br />

3 <strong>на</strong>блюдение, <strong>на</strong>дзор;<br />

epi-: (предста<strong>в</strong>ка) <strong>в</strong>ърху, <strong>на</strong>д (от гръцки epi "<strong>в</strong>ърху");<br />

-skopia: <strong>в</strong>иждане, изпит<strong>в</strong>ане, изслед<strong>в</strong>ане, <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>ане (от гръцки –skopein<br />

"<strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>ам");<br />

4 из<strong>в</strong>ратен <strong>на</strong>дзор;<br />

5 Tadelsucht;

Стр. 228 от 269<br />

което предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а фактически положител<strong>на</strong><br />

проя<strong>в</strong>а <strong>на</strong> характера, с която приятелят ни е<br />

излязъл из<strong>в</strong>ън пра<strong>в</strong>илата <strong>на</strong> модата (а то<strong>в</strong>а не е<br />

никак<strong>в</strong>о присми<strong>в</strong>ане). Подлагането, обаче, <strong>на</strong><br />

яз<strong>в</strong>ител<strong>на</strong> подигра<strong>в</strong>ка 1 (spiritus causticus 2 ), <strong>на</strong><br />

истински — или измислени, но предста<strong>в</strong>яни за<br />

истински — недостатъци, както и съот<strong>в</strong>ет<strong>на</strong>та<br />

към нея склонност, с което целим да отнемем <strong>на</strong><br />

лицето заслуженото у<strong>в</strong>ажение: то<strong>в</strong>а крие <strong>в</strong> себе<br />

си някак<strong>в</strong>о дя<strong>в</strong>олско удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие и по тази<br />

причи<strong>на</strong> е тежко <strong>на</strong>рушение <strong>на</strong> Дълга <strong>на</strong><br />

у<strong>в</strong>ажение към другите.<br />

От тези неща тряб<strong>в</strong>а да различа<strong>в</strong>аме<br />

шего<strong>в</strong>ития — ако и подигра<strong>в</strong>ателен — отпор<br />

(retorsio 3 iocosa 4 ) срещу обидните <strong>на</strong>падки <strong>на</strong><br />

някой проти<strong>в</strong>ник. По този <strong>на</strong>чин подигра<strong>в</strong>чията<br />

(или, <strong>в</strong>ъобще, който и да е зло<strong>на</strong>мерен, но<br />

нез<strong>на</strong>чителен проти<strong>в</strong>ник) би<strong>в</strong>а също подигран:<br />

то<strong>в</strong>а за Всекиго ще бъде ед<strong>на</strong> пра<strong>в</strong>омер<strong>на</strong><br />

защита <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението, което има пра<strong>в</strong>о да<br />

изиск<strong>в</strong>а от подигра<strong>в</strong>чията. Възможно е, обаче,<br />

предметът <strong>на</strong> атаката да не предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а обект<br />

за остроумие, а да е такъ<strong>в</strong>, че разумът по<br />

необходимост да има към него някакъ<strong>в</strong> морален<br />

интерес. В такъ<strong>в</strong> случай, колкото и подигра<strong>в</strong>ки<br />

да е отпра<strong>в</strong>ил срещу <strong>на</strong>с проти<strong>в</strong>никът, а и<br />

колкото и с<strong>в</strong>ои слаби места за осми<strong>в</strong>ане<br />

съще<strong>в</strong>ременно да е оголил, ние, — съот<strong>в</strong>етно <strong>на</strong><br />

достойнст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> предмета <strong>на</strong> атаката, както и<br />

<strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението към чо<strong>в</strong>ешкия род — след<strong>в</strong>а или<br />

да оста<strong>в</strong>им атаката <strong>в</strong>ъобще без отго<strong>в</strong>ор или да<br />

предста<strong>в</strong>им <strong>на</strong>среща ед<strong>на</strong> пъл<strong>на</strong> с достойнст<strong>в</strong>о<br />

и сериозност защита.<br />

Забележка<br />

1 die bittere Spottsucht;<br />

2 causticus: разяждащ;<br />

3 <strong>в</strong>ъзмездие; от<strong>в</strong>етно <strong>на</strong><strong>на</strong>сяне <strong>на</strong> <strong>в</strong>реда, ра<strong>в</strong>ностой<strong>на</strong> <strong>на</strong> получе<strong>на</strong>та;<br />

4 iocosus: шего<strong>в</strong>ит;

Стр. 229 от 269<br />

Ще забележите, че <strong>в</strong> предходните тексто<strong>в</strong>е<br />

не толко<strong>в</strong>а би<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>ъзх<strong>в</strong>аля<strong>в</strong>ани добродетелите,<br />

колкото се укоря<strong>в</strong>ат проти<strong>в</strong>оположните им<br />

пороци. Причи<strong>на</strong>та за то<strong>в</strong>а лежи <strong>в</strong> <strong>само</strong>то<br />

понятие за у<strong>в</strong>ажението, което сме длъжни да<br />

оказ<strong>в</strong>аме спрямо Другите, и което предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

<strong>само</strong> един негати<strong>в</strong>ен Дълг. З<strong>на</strong>чи, аз не съм<br />

задължен по отношение <strong>на</strong> Другите<br />

(разглеждани <strong>само</strong> като хора) да им се<br />

<strong>в</strong>ъзхища<strong>в</strong>ам, т. е. позити<strong>в</strong>но да им оказ<strong>в</strong>ам<br />

някак<strong>в</strong>а дълбока почит. А <strong>в</strong>сичкото у<strong>в</strong>ажение,<br />

към което още по природа съм об<strong>в</strong>ързан, е<br />

у<strong>в</strong>ажението<br />

VI 468<br />

изобщо към Зако<strong>на</strong> (reverere 1 legem) 2 . Именно<br />

то<strong>в</strong>а у<strong>в</strong>ажение, а не изобщо да оказ<strong>в</strong>аме<br />

някак<strong>в</strong>о специално почитание спрямо другите<br />

люде (reverentia adversus 3 hominem), или да<br />

из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>аме поради то<strong>в</strong>а някак<strong>в</strong>о специално<br />

дейст<strong>в</strong>ие спрямо тях, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>в</strong>сеобщ<br />

чо<strong>в</strong>ешки Дълг спрямо Другите. И, като едно<br />

из<strong>на</strong>чално дължимо <strong>на</strong> хората у<strong>в</strong>ажение<br />

(observantia debita), то може да бъде изиск<strong>в</strong>ано<br />

от Всекиго.<br />

У<strong>в</strong>ажението към Другите, оказ<strong>в</strong>ано по<br />

различен <strong>на</strong>чин <strong>в</strong> за<strong>в</strong>исимост от различните им<br />

качест<strong>в</strong>а или от разни случайни отношения, а<br />

именно според <strong>в</strong>ъзрастта, пола, произхода,<br />

силата или слабостта, или дори съсло<strong>в</strong>ието и<br />

з<strong>в</strong>анието: то<strong>в</strong>а са <strong>в</strong>се неща, които частично<br />

за<strong>в</strong>исят от различни общест<strong>в</strong>ени порядки. Те<br />

може да не бъдат подробно разглеждани и<br />

класифицирани <strong>в</strong> метафизическите осно<strong>в</strong>ни<br />

<strong>на</strong>чала <strong>на</strong> учението за добродетелта, тъй като<br />

1 revereor: боя се, изпит<strong>в</strong>ам боязън, почитам;<br />

2 почитам зако<strong>на</strong>;<br />

3 спрямо, към;

Стр. 230 от 269<br />

тук се занима<strong>в</strong>аме <strong>само</strong> с чистите принципи <strong>на</strong><br />

<strong>разума</strong> за у<strong>в</strong>ажението.<br />

Втора гла<strong>в</strong>а.<br />

За етическите задължения<br />

<strong>на</strong> хората един към друг с<br />

оглед <strong>на</strong> тяхното положение<br />

и състояние.<br />

§ 45.<br />

VI 468<br />

Тези задължения <strong>на</strong> добродетелта не могат<br />

да опра<strong>в</strong>даят създа<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> някакъ<strong>в</strong><br />

специален раздел <strong>в</strong> чистата етика, защото не<br />

съдържат принципи <strong>на</strong> задълженията между<br />

хората и, следо<strong>в</strong>ателно, не могат да образу<strong>в</strong>ат<br />

някак<strong>в</strong>а част от метафизическите осно<strong>в</strong>ни<br />

<strong>на</strong>чала <strong>на</strong> Учението за добродетелта. Те<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат <strong>само</strong> пра<strong>в</strong>ила <strong>на</strong> по<strong>в</strong>едение,<br />

модифицирани според субектите прилагащи<br />

(според формалното) принципа <strong>на</strong><br />

Добродетелта <strong>в</strong>ърху <strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>ащите <strong>в</strong> опита<br />

случаи (материалното). По тази причи<strong>на</strong> за тях<br />

не е <strong>в</strong>ъзможно да се <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и — както и при<br />

<strong>в</strong>сяко емпирично подразделяне — някак<strong>в</strong>а<br />

сигур<strong>на</strong> и <strong>на</strong>пълно за<strong>в</strong>ърше<strong>на</strong> класификация.<br />

Ос<strong>в</strong>ен то<strong>в</strong>а, както от метафизиката <strong>на</strong><br />

природата се изиск<strong>в</strong>а някакъ<strong>в</strong> преход към<br />

физиката, който да има с<strong>в</strong>оите специални<br />

пра<strong>в</strong>ила, също така, и с пра<strong>в</strong>о, такъ<strong>в</strong> подобен се<br />

изиск<strong>в</strong>а и от метафизиката <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ите: а<br />

именно, при прилагането <strong>в</strong> опита <strong>на</strong> чистите<br />

принципи <strong>на</strong> Дълга заедно с то<strong>в</strong>а да ги<br />

схематизира и ни ги даде гото<strong>в</strong>и за морално-

Стр. 231 от 269<br />

практическа употреба. Така, ние различа<strong>в</strong>аме<br />

как<strong>в</strong>о по<strong>в</strong>едение подоба<strong>в</strong>а да имаме спрямо<br />

хората, ако те, <strong>на</strong>пр., са <strong>в</strong> състояние <strong>на</strong> морал<strong>на</strong><br />

чистота или пък <strong>на</strong> морал<strong>на</strong> раз<strong>в</strong>ала; как<strong>в</strong>о<br />

спрямо културните или пък спрямо<br />

неци<strong>в</strong>илизо<strong>в</strong>аните; как<strong>в</strong>о по<strong>в</strong>едение към<br />

образо<strong>в</strong>аните и как<strong>в</strong>о към необразо<strong>в</strong>аните;<br />

VI 469<br />

как<strong>в</strong>о по<strong>в</strong>едение спрямо учените, които <strong>в</strong><br />

<strong>на</strong>уч<strong>на</strong>та си работа са от<strong>в</strong>орени (кулантни) и<br />

как<strong>в</strong>о към таки<strong>в</strong>а, които <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оята специалност са<br />

задръстени (педанти); различно е по<strong>в</strong>едението<br />

спрямо прагматичните и спрямо тези, които<br />

по<strong>в</strong>ече ги <strong>в</strong>лече духо<strong>в</strong>ното и <strong>в</strong>кусът; различно<br />

ще бъде и по<strong>в</strong>едението <strong>в</strong> за<strong>в</strong>исимост от<br />

разликата <strong>на</strong> съсло<strong>в</strong>ията, <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзрастта, <strong>на</strong> пола,<br />

<strong>на</strong> здра<strong>в</strong>ното състояние, <strong>на</strong> заможността и <strong>на</strong><br />

беднотията. Но <strong>в</strong>сичките тези различия не <strong>в</strong>одят<br />

до различни <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е етичен Дълг (защото тук<br />

има <strong>само</strong> един, а именно този <strong>на</strong> Добродетелта),<br />

а по-скоро ни <strong>в</strong>одят <strong>само</strong> до различни <strong>на</strong>чини <strong>на</strong><br />

него<strong>в</strong>ото приложение (поризми) 1 . Тези различни<br />

<strong>на</strong>чини, обаче, не можем да предста<strong>в</strong>яме като<br />

раздели <strong>на</strong> етиката и като съста<strong>в</strong>ни части от<br />

подразделянето <strong>на</strong> системата й (което<br />

подразделяне тряб<strong>в</strong>а да произтича a <strong>priori</strong> от<br />

понятие <strong>на</strong> <strong>разума</strong>), а <strong>само</strong> като допълнения към<br />

системата <strong>на</strong> етиката. Но, тъкмо споме<strong>на</strong>тото<br />

приложение <strong>в</strong> опита <strong>на</strong> Дълга е необходимо за<br />

пъл<strong>на</strong>та за<strong>в</strong>ършеност <strong>в</strong> предста<strong>в</strong>янето <strong>на</strong> тази<br />

система.<br />

1 Porismen; Следст<strong>в</strong>ия, умозаключения;<br />

Поризмът е положение (приемано <strong>в</strong> стара Гърция да е между теорема и проблем) <strong>в</strong><br />

геометрията/математиката (припис<strong>в</strong>а се <strong>на</strong> Е<strong>в</strong>клид); сега не е сигурно как<strong>в</strong>о е било<br />

з<strong>на</strong>чението му <strong>на</strong> <strong>в</strong>ремето. Счита се, че е положение, според което е <strong>в</strong>ъзможно при<br />

определени усло<strong>в</strong>ия някой проблем да стане неопределен или да има множест<strong>в</strong>о<br />

решения;

Стр. 232 от 269<br />

Заключение <strong>на</strong><br />

Елементологията.<br />

За съкро<strong>в</strong>еното единение<br />

<strong>на</strong> обичта с у<strong>в</strong>ажението <strong>в</strong><br />

дружбата.<br />

§ 46.<br />

VI 469<br />

Дружбата (разглежда<strong>на</strong> <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оето<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о): то<strong>в</strong>а е единението <strong>на</strong> д<strong>в</strong>е лица<br />

посредст<strong>в</strong>ом ра<strong>в</strong>ни и <strong>в</strong>заимни обич и у<strong>в</strong>ажение.<br />

Тя предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а идеал <strong>на</strong> споделянето и<br />

съпричастността <strong>на</strong> обединените <strong>в</strong> нея — чрез<br />

морално добра <strong>в</strong>оля — лица за благото <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи<br />

един от тях. Ако и да не създа<strong>в</strong>а <strong>в</strong>сичкото<br />

щастие <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>ота, <strong>в</strong>се пак <strong>в</strong>ъзприемането <strong>на</strong><br />

дружбата <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>заим<strong>на</strong>та душе<strong>в</strong>ност <strong>на</strong><br />

субектите съдържа достойнст<strong>в</strong>ото да бъдем<br />

щастли<strong>в</strong>и: зато<strong>в</strong>а и между хората тя е Дълг.<br />

Лесно е да проумеем, че дружбата като чиста<br />

(макар и практически-необходима) идея <strong>на</strong> дело<br />

е непостижима. Да се стремим, обаче, към тази<br />

идея — като към максима <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ед<strong>на</strong>та<br />

душе<strong>в</strong>ност <strong>в</strong> отношенията помежду ни —<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъзложен ни от <strong>разума</strong> Дълг, и то<br />

не какъ<strong>в</strong>то и да е, а почетен.<br />

Но, как ще може — <strong>в</strong> отношението между<br />

Ближните — да се разбере, дали има ра<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>о<br />

<strong>на</strong> необходимите за един и същи Дълг части<br />

(<strong>на</strong>пр., <strong>на</strong> <strong>в</strong>заимното благо<strong>в</strong>оление) <strong>в</strong><br />

душе<strong>в</strong>ността както <strong>на</strong> ед<strong>на</strong>та, така и <strong>на</strong> другата<br />

стра<strong>на</strong>? А още по-трудно е да се устано<strong>в</strong>и, как<strong>в</strong>о<br />

е съотношението <strong>в</strong> едно и също лице между

Стр. 233 от 269<br />

чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ата произхождащи от различни<br />

задължения <strong>в</strong> дружбата (<strong>на</strong>пр., между<br />

произтичащото от Дълга за любо<strong>в</strong> и то<strong>в</strong>а от<br />

Дълга за у<strong>в</strong>ажение); както и, ако ед<strong>на</strong>та стра<strong>на</strong><br />

VI 470<br />

изя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а по-силно от другата благо<strong>в</strong>олението:<br />

дали пък няма тъкмо поради то<strong>в</strong>а да загуби<br />

нещо от у<strong>в</strong>ажението <strong>на</strong> послед<strong>на</strong>та? Така,<br />

благо<strong>в</strong>олението и у<strong>в</strong>ажението между д<strong>в</strong>ете<br />

страни трудно субекти<strong>в</strong>но се докар<strong>в</strong>ат до<br />

съразмерността <strong>на</strong> ра<strong>в</strong>но<strong>в</strong>есието; а <strong>на</strong>ли то<strong>в</strong>а,<br />

<strong>в</strong>се пак, е изискуемо при дружбата? Ако<br />

разглеждаме благо<strong>в</strong>олението като при<strong>в</strong>личане,<br />

а у<strong>в</strong>ажението — като отблъск<strong>в</strong>ане, то принципът<br />

<strong>на</strong> пър<strong>в</strong>ото ще по<strong>в</strong>еля<strong>в</strong>а приближа<strong>в</strong>ане, докато<br />

този <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението — да се държим <strong>на</strong><br />

подоба<strong>в</strong>ащо разстояние един от друг. То<strong>в</strong>а<br />

огранича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> интимността, изразено чрез<br />

пра<strong>в</strong>илото: „Даже и <strong>на</strong>й-добрите приятели не<br />

след<strong>в</strong>а да фамилиарничат безцеремонно<br />

помежду си!”, съдържа <strong>в</strong> себе си максима, която<br />

<strong>в</strong>ажи не <strong>само</strong> за нисшестоящия <strong>в</strong> отношение<br />

към <strong>в</strong>исшестоящия, но и обратно. Защото, ако<br />

<strong>в</strong>исшестоящият неблагоразумно допусне<br />

фамилиарничене, той ще чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а гордостта си<br />

засег<strong>на</strong>та и би искал у<strong>в</strong>ажението <strong>на</strong><br />

нисшестоящия към него да би било <strong>само</strong> за<br />

момент отложено, а не и да е изобщо отменено.<br />

У<strong>в</strong>ажението, обаче, <strong>в</strong>еднъж <strong>на</strong>рушено,<br />

<strong>в</strong>ътрешно би<strong>в</strong>а необратимо загубено, дори и ако<br />

<strong>в</strong>ъншното му демонстриране<br />

(церемониалността) отно<strong>в</strong>о бъде <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>ено<br />

като преди.<br />

Чистата и съ<strong>в</strong>ърше<strong>на</strong> дружба, мисле<strong>на</strong> като<br />

постижима (като между Орест и Пилад, между<br />

Тезей и Пиритос), е ед<strong>на</strong> от любимите теми <strong>на</strong><br />

романистите. Да, но от друга стра<strong>на</strong>, пък,

Стр. 234 от 269<br />

Аристотел предупрежда<strong>в</strong>а: „Драги ми<br />

приятели, няма никак<strong>в</strong>и приятели” 1 . Със<br />

след<strong>в</strong>ащите бележки ще обърнем <strong>в</strong>нимание<br />

<strong>в</strong>ърху трудностите по този <strong>в</strong>ъпрос.<br />

От морал<strong>на</strong> глед<strong>на</strong> точка, разбира се, че е<br />

Дълг, щото единият приятел да обръща<br />

<strong>в</strong>нимание <strong>на</strong> другия <strong>в</strong>ърху допусканите от него<br />

грешки: то<strong>в</strong>а се пра<strong>в</strong>и за него<strong>в</strong>о добро и,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, е Дълг <strong>на</strong> любо<strong>в</strong>та. Другият,<br />

обаче, може да <strong>в</strong>иди <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а липса <strong>на</strong><br />

у<strong>в</strong>ажението, което е очак<strong>в</strong>ал от с<strong>в</strong>оя другар и то<br />

така, като че <strong>в</strong>ече го е изгубил; или пък ще<br />

счита, че се <strong>на</strong>мира под постоян<strong>на</strong>та заплаха да<br />

го загуби, щом като приятелят му скришом го<br />

<strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>а и критику<strong>в</strong>а; а и самият факт да<br />

бъде <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>ан и поуча<strong>в</strong>ан, сам по себе си,<br />

му изглежда обиден.<br />

Приятел <strong>в</strong> нужда, особено ако то<strong>в</strong>а е един<br />

деен и гото<strong>в</strong> да помогне със собст<strong>в</strong>ените си<br />

средст<strong>в</strong>а приятел: та кой не иска да има такъ<strong>в</strong>!<br />

От друга стра<strong>на</strong>, тежък то<strong>в</strong>ар е да се чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>аш<br />

прико<strong>в</strong>ан към съдбата <strong>на</strong> Друг и <strong>на</strong>то<strong>в</strong>арен с<br />

чужди неприятности. Следо<strong>в</strong>ателно, дружбата<br />

не може да е някак<strong>в</strong>а <strong>на</strong>соче<strong>на</strong> към <strong>в</strong>заим<strong>на</strong><br />

изгода <strong>в</strong>ръзка, а тряб<strong>в</strong>а да бъде чисто морал<strong>на</strong>.<br />

И подкрепата, която <strong>в</strong>секи от приятелите може<br />

да очак<strong>в</strong>а от Другия <strong>в</strong> случай <strong>на</strong> нужда, не<br />

тряб<strong>в</strong>а да бъде сх<strong>в</strong>аща<strong>на</strong> като целта и<br />

определящото осно<strong>в</strong>ание за самата дружба: по<br />

този <strong>на</strong>чин би се загубило у<strong>в</strong>ажението <strong>на</strong><br />

другата стра<strong>на</strong>. Тази подкрепа може да бъде<br />

мисле<strong>на</strong> <strong>само</strong> като<br />

VI 471<br />

<strong>в</strong>ъншен белег <strong>на</strong> <strong>в</strong>ътрешното сърдечно<br />

благо<strong>в</strong>оление, което не би<strong>в</strong>а да подлагаме <strong>на</strong><br />

1 На то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од има след<strong>на</strong>та забележка: „Эти сло<strong>в</strong>а приписы<strong>в</strong>ает<br />

Аристотелю как его изречение Фа<strong>в</strong>орин, по с<strong>в</strong>идетельст<strong>в</strong>у Диоге<strong>на</strong> Лаэрция (V, 1,<br />

21).”

Стр. 235 от 269<br />

изпитание, тъй като то<strong>в</strong>а <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ще е опасно за<br />

дружбата. При то<strong>в</strong>а <strong>в</strong>секи от приятелите тряб<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>еликодушно <strong>в</strong>нима<strong>в</strong>а да ос<strong>в</strong>ободи Другия от<br />

тежестта <strong>на</strong> подкрепата, сам да си носи кръста<br />

и, <strong>в</strong>ъобще, да прикри<strong>в</strong>а <strong>на</strong>пълно нуждата си. Но,<br />

заедно с то<strong>в</strong>а, приятелите <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ще се ласкаят,<br />

че <strong>в</strong> случай <strong>на</strong> нужда биха могли със сигурност<br />

да разчитат <strong>на</strong> подкрепата <strong>на</strong> Другия. Ако,<br />

обаче, единият от приятелите получи от Другия<br />

някак<strong>в</strong>о благодеяние, тога<strong>в</strong>а той ще може да<br />

разчита <strong>на</strong> ра<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>о <strong>в</strong> благо<strong>в</strong>олението; но не и<br />

<strong>в</strong> у<strong>в</strong>ажението. Защото ще се чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а <strong>в</strong>идимо<br />

едно стъпало по-долу, ще бъде задължен, а,<br />

пък, няма да може реципрочно да задължи.<br />

Въпреки предоста<strong>в</strong>яните радости от<br />

<strong>в</strong>ъзприемането <strong>на</strong> <strong>в</strong>заимното притежа<strong>в</strong>ане,<br />

доближа<strong>в</strong>ащо сли<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> ед<strong>на</strong> личност, дружбата<br />

съще<strong>в</strong>ременно е и нещо изключително крехко<br />

(teneritas 1 amicitiae 2 ). Така, ако дружбата бъде<br />

изоста<strong>в</strong>е<strong>на</strong> да се крепи <strong>в</strong>ърху чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а, както и<br />

ако <strong>в</strong> осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> <strong>в</strong>заим<strong>на</strong>та отдаденост и<br />

съпричастност не бъдат заложени принципи и<br />

пра<strong>в</strong>ила предпаз<strong>в</strong>ащи от безцеремонно<br />

фамилиарничене и огранича<strong>в</strong>ащи <strong>в</strong>заим<strong>на</strong>та<br />

любо<strong>в</strong> чрез изиск<strong>в</strong>анията <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението, то<br />

нито за миг няма да има сигурност, че тя няма<br />

да бъде прекъс<strong>на</strong>та. Таки<strong>в</strong>а прекъс<strong>в</strong>ания са<br />

обичайни между необразо<strong>в</strong>аните инди<strong>в</strong>иди,<br />

макар и, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, не <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги да предиз<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ат<br />

раздяла (защото простотията може и да си се<br />

бият, но си се и обичат) 3 . Таки<strong>в</strong>а хора не могат<br />

да се разделят един от друг, но не могат и да се<br />

единят; а ка<strong>в</strong>гите са им необходими, та след тях<br />

да се <strong>на</strong>слажда<strong>в</strong>ат <strong>на</strong> хармонията <strong>на</strong><br />

помирението. В дружбата, обаче, любо<strong>в</strong>та не<br />

би<strong>в</strong>а никога да предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а афект: защото<br />

афектът е сляп и бързо преми<strong>на</strong><strong>в</strong>а.<br />

1 нежност;<br />

2 amicitia: приятелст<strong>в</strong>о;<br />

3 (denn Pöbel schlägt sich und Pöbel verträgt sich); <strong>в</strong> английския пре<strong>в</strong>од: (for biting and<br />

scratching is common folks’ wooing);

Стр. 236 от 269<br />

§ 47.<br />

VI 471<br />

Морал<strong>на</strong>та дружба (за разлика от<br />

естетическата) предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а пълното до<strong>в</strong>ерие<br />

между д<strong>в</strong>е лица при <strong>в</strong>заимното споделяне <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>оите си тайни преценки и чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а, доколкото<br />

то<strong>в</strong>а е съ<strong>в</strong>местимо с <strong>в</strong>заимното у<strong>в</strong>ажение между<br />

тях.<br />

Чо<strong>в</strong>екът (дори и да е необщителен) е едно<br />

същест<strong>в</strong>о, което е пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>чено за общест<strong>в</strong>о.<br />

В културата <strong>на</strong> общест<strong>в</strong>еното състояние той<br />

силно чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а нуждата да открие някому душата<br />

си (дори и без някак<strong>в</strong>о специално <strong>на</strong>мерение).<br />

От друга стра<strong>на</strong>, обаче, чо<strong>в</strong>екът — опася<strong>в</strong>айки<br />

се, че Другите биха могли да злоупотребят с<br />

разкри<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> мислите му — би<strong>в</strong>а притеснен<br />

и предпазли<strong>в</strong>, поради което се <strong>в</strong>ижда принуден,<br />

да задържи за себе си<br />

VI 472<br />

з<strong>на</strong>чител<strong>на</strong> част от с<strong>в</strong>оите преценки (предимно<br />

тези за други хора). И<strong>на</strong>че, чо<strong>в</strong>ек с удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие<br />

би бесед<strong>в</strong>ал с някого за то<strong>в</strong>а, как<strong>в</strong>о си мисли: за<br />

хората, с които общу<strong>в</strong>а, за пра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>ото, за<br />

религията и т. н. Не <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги, обаче, смее да си го<br />

поз<strong>в</strong>оли: защото, от ед<strong>на</strong> стра<strong>на</strong>, Другият,<br />

предпазли<strong>в</strong>о сдържащ с<strong>в</strong>оята преценка, би<br />

могъл да се <strong>в</strong>ъзполз<strong>в</strong>а от то<strong>в</strong>а <strong>в</strong> него<strong>в</strong>а <strong>в</strong>реда. А<br />

също, от друга стра<strong>на</strong>, и поради то<strong>в</strong>а, че, когато<br />

се касае до личните грешки, ако разкри<strong>в</strong>а<br />

чистосърдечно собст<strong>в</strong>ените, Другият —<br />

премълча<strong>в</strong>ащ с<strong>в</strong>оите — би загубил у<strong>в</strong>ажение<br />

към него.<br />

Та, з<strong>на</strong>чи, ако чо<strong>в</strong>ек <strong>на</strong>мери някой Друг<br />

разсъдли<strong>в</strong> и <strong>на</strong> когото — с оглед <strong>на</strong> споме<strong>на</strong>тите

Стр. 237 от 269<br />

опасности — може да се открие с пълно<br />

до<strong>в</strong>ерие, без да се безпокои, а ако пък и, отгоре<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>сичко, да им съ<strong>в</strong>пада и <strong>на</strong>чинът да<br />

преценя<strong>в</strong>ат нещата, тога<strong>в</strong>а той ще може да даде<br />

простор <strong>на</strong> мислите си: <strong>в</strong>ече няма да е <strong>в</strong>се сам с<br />

тях, като <strong>в</strong> някакъ<strong>в</strong> зат<strong>в</strong>ор, и ще се <strong>на</strong>слажда<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong> с<strong>в</strong>обода, от която е лишен <strong>в</strong> голямата тълпа,<br />

където тряб<strong>в</strong>а да се зат<strong>в</strong>аря <strong>в</strong> себе си. Всеки<br />

чо<strong>в</strong>ек има с<strong>в</strong>ои тайни и не би<strong>в</strong>а да си поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>а<br />

току-така да се до<strong>в</strong>еря<strong>в</strong>а сляпо Другиму поради<br />

неблагородния <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> мислене <strong>на</strong> по<strong>в</strong>ечето<br />

хора <strong>в</strong>одещ до използ<strong>в</strong>ане <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>реда <strong>на</strong><br />

откро<strong>в</strong>ения чо<strong>в</strong>ек споделеното от него. А, от<br />

друга стра<strong>на</strong>, също и поради недомислието <strong>на</strong><br />

мнози<strong>на</strong> <strong>в</strong> случаите, когато тряб<strong>в</strong>а да се<br />

преценя<strong>в</strong>а и различа<strong>в</strong>а, как<strong>в</strong>о от споделеното<br />

може или не може да бъде разказ<strong>в</strong>ано <strong>на</strong> Други<br />

(поради недискретността). Тези д<strong>в</strong>е качест<strong>в</strong>а —<br />

благороден <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> мислене и дискретност —<br />

рядко се срещат едно<strong>в</strong>ременно <strong>в</strong> един и същи<br />

субект (rara avis in terris et nigro simillima<br />

cygno) 1 . А близката дружба особено изиск<strong>в</strong>а,<br />

този умен и до<strong>в</strong>ерен приятел съще<strong>в</strong>ременно да<br />

е и задължен да не съобща<strong>в</strong>а до<strong>в</strong>ере<strong>на</strong>та му<br />

тай<strong>на</strong> <strong>на</strong> някой Друг, дори и да го счита за също<br />

толко<strong>в</strong>а <strong>на</strong>дежден, ос<strong>в</strong>ен с изричното<br />

разрешение <strong>на</strong> до<strong>в</strong>ерилия се.<br />

Тази (чисто морал<strong>на</strong>) дружба не е никакъ<strong>в</strong><br />

идеал; <strong>на</strong>проти<strong>в</strong>, тя дейст<strong>в</strong>ително (както и<br />

черният лебед) същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а тук и там <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оето<br />

съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о. Обаче, обремене<strong>на</strong>та — макар и<br />

от любо<strong>в</strong> Ближния — с целите <strong>на</strong> Другия<br />

(прагматич<strong>на</strong>) дружба, не може да притежа<strong>в</strong>а<br />

нито чистотата, нито търсе<strong>на</strong>та за<strong>в</strong>ършеност,<br />

които са изискуеми за ед<strong>на</strong> точно определяща<br />

максима: защото предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>само</strong> някакъ<strong>в</strong><br />

неогранича<strong>в</strong>ан от понятията <strong>на</strong> <strong>разума</strong> идеал <strong>на</strong><br />

1 „рядка птица <strong>на</strong> тази земя, подобно <strong>на</strong> черния лебед”;<br />

В руския пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а място има забележка, според която то<strong>в</strong>а е цитат от<br />

„Сатири” <strong>на</strong> Ю<strong>в</strong>е<strong>на</strong>л. Там е „Rara avis in terris nigroque simillima Cygno”;

Стр. 238 от 269<br />

желаенето; но <strong>в</strong> опита тя <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ще бъде <strong>в</strong><br />

т<strong>в</strong>ърде тесни граници.<br />

Чо<strong>в</strong>еколюбец 1 изобщо (т. е. приятел <strong>на</strong><br />

целия чо<strong>в</strong>ешки род) е този, който е естетически<br />

съпричастен <strong>в</strong> благото (рад<strong>в</strong>а се заедно с<br />

Ближните) <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички хора, <strong>на</strong> което никога без<br />

<strong>в</strong>ътрешно съжаление не би попречил. Изразът<br />

приятел <strong>на</strong> хората 2 има, <strong>в</strong>се пак, з<strong>на</strong>чение потясно<br />

от то<strong>в</strong>а <strong>на</strong> обичащия <strong>в</strong>ъобще хората 3 , т. е.<br />

от то<strong>в</strong>а <strong>на</strong> филантропа. Защото <strong>в</strong> пър<strong>в</strong>ото<br />

понятие се съдържа също и<br />

1 ein Menschenfreund überhaupt;<br />

2 Freund der Menschen;<br />

3 des bloß Menschenliebenden;

Стр. 239 от 269<br />

VI 473<br />

предста<strong>в</strong>ата за, както и <strong>в</strong>земането присърце <strong>на</strong>,<br />

ра<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>ото между хората, също и идеята за<br />

собст<strong>в</strong>еното ни задължа<strong>в</strong>ане, когато<br />

задължа<strong>в</strong>аме Другия със с<strong>в</strong>оето благодеяние:<br />

също както е между братя под един общ Баща,<br />

който желае блаженст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> Всички. Докато<br />

отношението между закрилника (като<br />

благодетел) и закриляния (като задължен към<br />

благодарност) е, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, едно отношение <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>заим<strong>на</strong> обич, не, обаче, и <strong>на</strong> дружба. То<strong>в</strong>а е<br />

така, защото дължимото у<strong>в</strong>ажение между<br />

д<strong>в</strong>амата не е ра<strong>в</strong>ностойно. А Дългът — като<br />

приятели <strong>на</strong> хората — да желаем и <strong>в</strong>земаме<br />

присърце тяхното добро (необходима<br />

снизходителност) служи да ни предпази от<br />

<strong>в</strong>ъзгордя<strong>в</strong>ането, което обикно<strong>в</strong>ено обзема<br />

късметлиите имащи <strong>в</strong>ъзможността да<br />

благодетелст<strong>в</strong>ат.<br />

Допълнение.<br />

За добродетелите <strong>на</strong><br />

общу<strong>в</strong>ането.<br />

(virtutes homileticae 1 ).<br />

§ 48.<br />

VI 473<br />

За <strong>на</strong>с, като хора, е Дълг — както спрямо<br />

себе си, така и спрямо Другите — да общу<strong>в</strong>аме,<br />

стремейки се към морално съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о,<br />

1 homileticus: общителен, <strong>в</strong>ежли<strong>в</strong>, при<strong>в</strong>етли<strong>в</strong>;<br />

Омилетика: <strong>на</strong>ука занима<strong>в</strong>аща се със съста<strong>в</strong>янето и из<strong>на</strong>сянето <strong>на</strong> религиозни<br />

църко<strong>в</strong>ни пропо<strong>в</strong>еди;

Стр. 240 от 269<br />

помежду си (officium commercii 1 , sociabilitas 2 ) и<br />

да не се <strong>само</strong>изолираме (separatistam 3 agere).<br />

Длъжни сме, гледайки <strong>на</strong> себе си като <strong>на</strong><br />

непод<strong>в</strong>ижен център <strong>на</strong> кръга <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите<br />

принципи, съще<strong>в</strong>ременно да разглеждаме<br />

последния и като част от <strong>в</strong>сеобх<strong>в</strong>ащащия кръг<br />

<strong>на</strong> душе<strong>в</strong>ността <strong>на</strong> граждани<strong>на</strong> <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета 4 . С то<strong>в</strong>а<br />

ние, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, няма да осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>аме пряко<br />

като с<strong>в</strong>оя цел с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ното благо, но ще<br />

култи<strong>в</strong>ираме непряко <strong>в</strong>одещите към него<br />

средст<strong>в</strong>а: <strong>в</strong>заим<strong>на</strong> поносимост, <strong>в</strong>заимните<br />

любо<strong>в</strong> и у<strong>в</strong>ажение (при<strong>в</strong>етли<strong>в</strong>ост и достолепие,<br />

humanitas aesthetica et decorum 5 ). Така ще<br />

присъединим и грациите към добродетелта, а<br />

осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а дело <strong>само</strong> по себе си е<br />

Дълг <strong>на</strong> добродетелта.<br />

Наисти<strong>на</strong>, тези неща са <strong>само</strong> някак<strong>в</strong>и<br />

странични или допъл<strong>в</strong>ащи аксесоари (parerga) 6 .<br />

Те прида<strong>в</strong>ат краси<strong>в</strong>а, подоб<strong>на</strong> <strong>на</strong> добродетел<br />

<strong>в</strong>идимост, която дори не е и лъжли<strong>в</strong>а, защото<br />

<strong>в</strong>секи з<strong>на</strong>е, как<strong>в</strong>о предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а от себе си.<br />

Вярно е, че то<strong>в</strong>а е <strong>само</strong> нещо като ед<strong>на</strong> дреб<strong>на</strong><br />

монета, но тя, <strong>в</strong>се пак, чрез стремежа каза<strong>на</strong>та<br />

<strong>в</strong>идимост да бъде приближе<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзможно <strong>на</strong>ймного<br />

до исти<strong>на</strong>та, допри<strong>на</strong>ся за <strong>само</strong>то<br />

добродетелно чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о. Така от<strong>в</strong>ореността,<br />

разго<strong>в</strong>орчи<strong>в</strong>остта, учти<strong>в</strong>остта,<br />

гостоприемст<strong>в</strong>ото, мекотата (като <strong>в</strong>ъзразя<strong>в</strong>аме,<br />

да не гълчим): то<strong>в</strong>а са <strong>в</strong>се <strong>в</strong>ъзприети <strong>в</strong>ъншно<br />

като задължителни маниери<br />

VI 474<br />

1 commercium : сношение, общу<strong>в</strong>ане;<br />

2 общителност, дружелюбност;<br />

3 separo: отделям, разделям;<br />

4 „der weltbürgerlichen Gesinnung”; при пре<strong>в</strong>ода не използ<strong>в</strong>ам „космополит” и<br />

„космополитизъм”, тъй като те <strong>в</strong> <strong>на</strong>шия език често се с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ат с прилагателното<br />

„безроден”, а Кант не <strong>в</strong>лага този смисъл <strong>в</strong> понятието „гражданин <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета”.<br />

5 приличие;<br />

6 parergon: <strong>в</strong>торостепенно украшение; <strong>в</strong>торостепенен детайл;

Стр. 241 от 269<br />

<strong>на</strong> общу<strong>в</strong>ането, чрез които <strong>в</strong> него се об<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а<br />

съще<strong>в</strong>ременно и Другият. По този <strong>на</strong>чин те<br />

съдейст<strong>в</strong>ат за създа<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> добродетел<strong>на</strong><br />

душе<strong>в</strong>ност, пра<strong>в</strong>ейки, <strong>на</strong>й-малкото,<br />

добродетелта да бъде харес<strong>в</strong>а<strong>на</strong>.<br />

Тук се поста<strong>в</strong>я, обаче, и <strong>в</strong>ъпросът: „Би<strong>в</strong>а ли<br />

да общу<strong>в</strong>аме с порочни люде?” Не можем да<br />

избегнем да се срещаме с таки<strong>в</strong>а: и<strong>на</strong>че, би<br />

тряб<strong>в</strong>ало да излезем от с<strong>в</strong>ета; а пък и<br />

преценката ни, че те са таки<strong>в</strong>а, не е<br />

компетент<strong>на</strong>та. Когато, обаче, порокът — дори и<br />

да не е <strong>на</strong>казуем според приложимите закони —<br />

е скандален, т. е. предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а публичен<br />

пример <strong>на</strong> презрение спрямо стриктни закони <strong>на</strong><br />

Дълга и с то<strong>в</strong>а <strong>в</strong>оди към безчестие: <strong>в</strong> такъ<strong>в</strong><br />

случай тряб<strong>в</strong>а да прекратим практику<strong>в</strong>аното<br />

дотога<strong>в</strong>а общу<strong>в</strong>ане, или, поне, да го избяг<strong>в</strong>аме,<br />

колкото е <strong>в</strong>ъзможно. Защото, и<strong>на</strong>че, ако то бъде<br />

продължено, добродетелта би<strong>в</strong>а лише<strong>на</strong> от<br />

<strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>а чест и, <strong>в</strong>се едно, че се предлага за<br />

продан <strong>в</strong>секиму, който е достатъчно богат и<br />

може да подкуп<strong>в</strong>а паразити с удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ията <strong>на</strong><br />

разкоша.

Стр. 242 от 269<br />

МЕТОДОЛОГИЯ НА<br />

ЕТИКАТА 1<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел.<br />

Дидактика <strong>на</strong> етиката.<br />

§ 49.<br />

VI 477<br />

Още <strong>в</strong> <strong>само</strong>то понятие <strong>на</strong> добродетелта е<br />

положе<strong>на</strong>, че тя не е <strong>в</strong>роде<strong>на</strong> и че тряб<strong>в</strong>а да<br />

бъде придоби<strong>в</strong>а<strong>на</strong>; то<strong>в</strong>а е ясно, без да се <strong>на</strong>лага<br />

за тази цел да се позо<strong>в</strong>а<strong>в</strong>аме <strong>на</strong><br />

антропологически поз<strong>на</strong>ния от опита. Защото<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та способност <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека не би била<br />

добродетел, ако не се проя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>аше посредст<strong>в</strong>ом<br />

силата <strong>на</strong> <strong>на</strong>мерението <strong>в</strong> борбата с могъщите<br />

проти<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ащи <strong>на</strong>клонности: тя е продукт <strong>на</strong><br />

чистия практически разум, доколкото той — <strong>в</strong><br />

съз<strong>на</strong>ние <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оето дължащо се <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободата<br />

пре<strong>в</strong>ъзходст<strong>в</strong>о — ги <strong>на</strong>д<strong>в</strong>и<strong>в</strong>а.<br />

Че чо<strong>в</strong>екът може и тряб<strong>в</strong>а да се учи <strong>на</strong><br />

добродетел, след<strong>в</strong>а непосредст<strong>в</strong>ено от то<strong>в</strong>а, че<br />

не е <strong>в</strong>роде<strong>на</strong>: зато<strong>в</strong>а, учението за добродетелта<br />

ще предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а доктри<strong>на</strong>. Самото <strong>на</strong>уча<strong>в</strong>ане,<br />

обаче, как тряб<strong>в</strong>а да се държим, за да бъдем<br />

съот<strong>в</strong>етни <strong>на</strong> добродетелните понятия, <strong>в</strong>се още<br />

не ни прида<strong>в</strong>а силата да прилагаме <strong>на</strong> практика<br />

пра<strong>в</strong>илата <strong>на</strong> по<strong>в</strong>едение. По този <strong>в</strong>ъпрос<br />

стоиците учеха, че, като не можело<br />

добродетелта да бъде придоби<strong>в</strong>а<strong>на</strong> <strong>само</strong><br />

посредст<strong>в</strong>ом предста<strong>в</strong>ата за Дълг и чрез<br />

1 Ethische Methodenlehre; <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од: „Этическое учение о <strong>на</strong>чалах”; <strong>в</strong><br />

английския пре<strong>в</strong>од: „Methodology of ethics”;

Стр. 243 от 269<br />

предупреждения и подканяния (паренетично) 1 ,<br />

тя тряб<strong>в</strong>ало да бъде култи<strong>в</strong>ира<strong>на</strong> чрез<br />

упражнения (чрез аскетика) за преодоля<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ътрешния <strong>в</strong>раг <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ека. Защото не можем<br />

от<strong>в</strong>еднъж да постигаме <strong>в</strong>сичко, което ни се иска,<br />

а тряб<strong>в</strong>а пред<strong>в</strong>арително да опит<strong>в</strong>аме и<br />

упражня<strong>в</strong>аме силите си; <strong>само</strong>то решение за<br />

придоби<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> добродетелта, обаче, тряб<strong>в</strong>а да<br />

бъде <strong>в</strong>зимано цялостно и <strong>в</strong>еднъж за <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги.<br />

И<strong>на</strong>че, ако душе<strong>в</strong>ността (animus) ще търси с<br />

порока дого<strong>в</strong>ореност 2 за <strong>в</strong>заимни отстъпки, та да<br />

го <strong>на</strong>пуснела постепенно, тога<strong>в</strong>а самата тя ще е<br />

нечиста и даже пороч<strong>на</strong>; така не би се<br />

създа<strong>в</strong>ала и придоби<strong>в</strong>ала никак<strong>в</strong>а добродетел<br />

(защото тя почи<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ърху един единст<strong>в</strong>ен<br />

принцип).<br />

§ 50.<br />

VI 478<br />

Методът <strong>на</strong> тази доктри<strong>на</strong> (а <strong>в</strong>сяко<br />

препода<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>на</strong>ука тряб<strong>в</strong>а да е методично,<br />

и<strong>на</strong>че ще е хаотично) не би<strong>в</strong>а да е<br />

фрагментарен, ако учението за добродетелта<br />

ще предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а някак<strong>в</strong>а <strong>на</strong>ука, а тряб<strong>в</strong>а да е<br />

систематичен. И<strong>на</strong>че, <strong>само</strong>то препода<strong>в</strong>ане може<br />

да бъде или акроаматично 3 или<br />

еротематично 4 . При пър<strong>в</strong>ото: <strong>в</strong>сички, до които<br />

то се от<strong>на</strong>ся, са <strong>само</strong> слушатели. При <strong>в</strong>торото:<br />

учителят из<strong>в</strong>лича с <strong>в</strong>ъпроси от с<strong>в</strong>оите ученици<br />

то<strong>в</strong>а, което иска да ги <strong>на</strong>учи. От с<strong>в</strong>оя стра<strong>на</strong>,<br />

пък, еротематичното препода<strong>в</strong>ане би<strong>в</strong>а д<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>ида: 1) или тако<strong>в</strong>а, при което отго<strong>в</strong>орът се<br />

1 paränetisch: от Paränese, от лат. paraenesis от гр. para ínesis : подсещащ,<br />

окуража<strong>в</strong>ащ;<br />

2 Kapitulation;<br />

3<br />

akroamatisch от гр. akroamatik ós (нещо пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>чено <strong>само</strong> за слушане):<br />

от<strong>на</strong>сящо се за метода <strong>на</strong> препода<strong>в</strong>ане, при който учителят го<strong>в</strong>ори, а ученикът <strong>само</strong><br />

слуша;<br />

4<br />

erotematisch: от. гр. erotematik ós (от<strong>на</strong>сящо се до <strong>в</strong>ъпрос): изкуст<strong>в</strong>о <strong>на</strong><br />

пра<strong>в</strong>илно поста<strong>в</strong>яне <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъпроси; метод <strong>на</strong> препода<strong>в</strong>ане с <strong>в</strong>ъпроси и отго<strong>в</strong>ори;

Стр. 244 от 269<br />

из<strong>в</strong>лича <strong>само</strong> от паметта <strong>на</strong> ученика<br />

(катехизисен <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> обучение); 2) или тако<strong>в</strong>а,<br />

където учителят из<strong>в</strong>лича отго<strong>в</strong>ора от <strong>разума</strong> <strong>на</strong><br />

ученика (диалогичен <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> обучение).<br />

Защото, ако се иска да се получи с питане нещо<br />

от <strong>разума</strong> <strong>на</strong> Другия, то<strong>в</strong>а не може да стане<br />

другояче, ос<strong>в</strong>ен диалогично, т. е. учителят и<br />

ученикът <strong>в</strong>заимно да се запит<strong>в</strong>ат един друг и да<br />

си отго<strong>в</strong>арят.<br />

В диалога учителят <strong>на</strong>соч<strong>в</strong>а с <strong>в</strong>ъпроси<br />

мисло<strong>в</strong>ния ход <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя ученик, като —<br />

при<strong>в</strong>еждайки примери — <strong>само</strong> раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>а<br />

заложбата му към определени понятия (бабу<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong> мислите му). А ученикът, като разбере, че и<br />

той самият можел да мисли, зада<strong>в</strong>а <strong>на</strong>срещни<br />

<strong>в</strong>ъпроси (относно неяснотата или<br />

съмнителността <strong>на</strong> преподадените положения) и<br />

с тях предразполага учителя си, както се каз<strong>в</strong>а,<br />

docendo discimus 1 , сам да се <strong>на</strong>учи, как да<br />

поста<strong>в</strong>я по-добре <strong>в</strong>ъпросите си.<br />

[Има ед<strong>на</strong> претенция към логиката, която<br />

<strong>в</strong>се още не е достатъчно <strong>в</strong>зета под <strong>в</strong>нимание: тя<br />

тряб<strong>в</strong>а да да<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>ила и за то<strong>в</strong>а, как<br />

целесъобразно да се про<strong>в</strong>ежда изслед<strong>в</strong>ането.<br />

Т. е. логиката тряб<strong>в</strong>а да да<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>ила не <strong>само</strong><br />

за окончателните съждения, но също и за<br />

пред<strong>в</strong>арителните (iudicia 2 praevia 3 ) —<br />

<strong>на</strong>соч<strong>в</strong>ащи към мисли — съждения: едно<br />

учение, което може да служи даже и <strong>в</strong><br />

математиката като указател към открития и там<br />

често се използ<strong>в</strong>а].<br />

§ 51.<br />

VI 478<br />

1 учейки |другите|, учим |себе си|;<br />

2 iudicium: съдебно решение, присъда, следст<strong>в</strong>ие, съд, зряла преценка;<br />

3 praevius: <strong>в</strong>ър<strong>в</strong>ящ <strong>на</strong>пред, предходен, пред<strong>в</strong>арителен, предшест<strong>в</strong>ащ;

Стр. 245 от 269<br />

Пър<strong>в</strong>ият, а и <strong>на</strong>й-необходим, доктри<strong>на</strong>лен<br />

инструмент за <strong>в</strong>се още <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>ещия <strong>в</strong> учението<br />

за добродетелта ще бъде един морален<br />

катехизис. Той ще тряб<strong>в</strong>а да предхожда<br />

религиозния катехизис и не може просто да<br />

бъде <strong>в</strong>плетен като придатък към <strong>в</strong>ероучението,<br />

а тряб<strong>в</strong>а да бъде преподаден отделно, като<br />

едно същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ащо <strong>само</strong> по себе си цяло.<br />

Защото преходът от учението за добродетелта<br />

към религията може да стане <strong>само</strong> посредст<strong>в</strong>ом<br />

чисто морални осно<strong>в</strong>оположения: и<strong>на</strong>че<br />

религиозните убеждения биха били нечисти. По<br />

тази причи<strong>на</strong> именно <strong>на</strong>й-достойните и големи<br />

теолози<br />

VI 479<br />

се <strong>в</strong>ъздържат да съчинят и, з<strong>на</strong>чи, да се<br />

ангажират с някакъ<strong>в</strong> катехизис за статутарно<br />

<strong>в</strong>ероучение; а ние, <strong>в</strong>се пак <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>аме, че то<strong>в</strong>а би<br />

било <strong>на</strong>й-малкото, което имаме пра<strong>в</strong>о да<br />

очак<strong>в</strong>аме от тъй голямото съкро<strong>в</strong>ище <strong>на</strong> тях<strong>на</strong>та<br />

ученост.<br />

И, обратно, за чисто моралния катехизис —<br />

като <strong>на</strong>чал<strong>на</strong> част <strong>на</strong> <strong>на</strong>уката за Дълга <strong>на</strong><br />

добродетелта — не същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ат таки<strong>в</strong>а<br />

съмнения и трудности: защото той може да бъде<br />

из<strong>в</strong>лечен (по с<strong>в</strong>оето съдържание) от<br />

обикно<strong>в</strong>ения чо<strong>в</strong>ешки разум и <strong>само</strong> тряб<strong>в</strong>а да се<br />

пригоди (по с<strong>в</strong>оята форма) към дидактическите<br />

пра<strong>в</strong>ила <strong>на</strong> <strong>на</strong>чалното обучение. Формалният<br />

принцип <strong>на</strong> едно тако<strong>в</strong>а препода<strong>в</strong>ане, обаче, не<br />

поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>а за тази цел да се полз<strong>в</strong>а<br />

сократическо-диалогическия метод, защото<br />

ученикът дори още не з<strong>на</strong>е, как да пита;<br />

следо<strong>в</strong>ателно, единст<strong>в</strong>ено учителят тук ще<br />

зада<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъпросите. Отго<strong>в</strong>орът, обаче, който<br />

учителят методически из<strong>в</strong>лича от <strong>разума</strong> <strong>на</strong><br />

<strong>в</strong>ъзпитаника, тряб<strong>в</strong>а да бъде формулиран и

Стр. 246 от 269<br />

съхранен <strong>в</strong> определени, не лесно променими<br />

изрази, и <strong>в</strong> този <strong>в</strong>ид да се по<strong>в</strong>ери <strong>на</strong> паметта <strong>на</strong><br />

ученика. Така, катехизисният <strong>на</strong>чин <strong>на</strong><br />

препода<strong>в</strong>ане се отлича<strong>в</strong>а както от<br />

догматическия (при който единст<strong>в</strong>ено учителят<br />

го<strong>в</strong>ори), така и от диалогичния (където и д<strong>в</strong>ете<br />

страни се питат един друг и си отго<strong>в</strong>арят).<br />

§ 52.<br />

VI 479<br />

Добрият пример да<strong>в</strong>ан от самия учител с<br />

образцо<strong>в</strong>ото му по<strong>в</strong>едение, както и соченият за<br />

избяг<strong>в</strong>ане лош пример да<strong>в</strong>ан от Други, са<br />

експериментални (технически) средст<strong>в</strong>а за<br />

<strong>в</strong>ъзпита<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> добродетел. Защото за <strong>в</strong>се още<br />

необразо<strong>в</strong>ания чо<strong>в</strong>ек подражанието е пър<strong>в</strong>ото<br />

определяне <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята му да <strong>в</strong>ъзприема<br />

максимите, които <strong>в</strong>последст<strong>в</strong>ие ще го<br />

ръко<strong>в</strong>одят. При<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ането или от<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ането чрез<br />

тяхното често упражня<strong>в</strong>ането създа<strong>в</strong>ат <strong>в</strong><br />

субекта устойчи<strong>в</strong>а <strong>на</strong>клонност (без как<strong>в</strong>ито и да<br />

са максими). Тези дейст<strong>в</strong>ия — <strong>на</strong>место принцип<br />

<strong>на</strong> <strong>на</strong>чи<strong>на</strong> <strong>на</strong> мислене — предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат <strong>само</strong><br />

един механизъм <strong>на</strong> сети<strong>в</strong>ността (като<br />

отуч<strong>в</strong>ането след то<strong>в</strong>а е по-трудно от<br />

приуч<strong>в</strong>ането). То<strong>в</strong>а, обаче, <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong><br />

образеца*, предлаган (за добро или за лошо) от<br />

Други <strong>на</strong> склонността ни за подража<strong>в</strong>ане или за<br />

отбяг<strong>в</strong>ане<br />

VI 480<br />

не може да създаде никак<strong>в</strong>а максима <strong>на</strong><br />

добродетелта. Защото максимата се състои<br />

тъкмо <strong>в</strong> субекти<strong>в</strong><strong>на</strong>та а<strong>в</strong>тономия <strong>на</strong><br />

практическия разум <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>ек; з<strong>на</strong>чи, не<br />

по<strong>в</strong>едението <strong>на</strong> Другите, а Законът тряб<strong>в</strong>а да ни<br />

служи за подтик. Така, <strong>в</strong>ъзпитателят не би<strong>в</strong>а да

Стр. 247 от 269<br />

каз<strong>в</strong>а <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя непослушен ученик „Имай за с<strong>в</strong>ой<br />

образец оно<strong>в</strong>а добро (<strong>в</strong>ъзпитано, прилежно)<br />

момче!”: то<strong>в</strong>а ще даде <strong>на</strong> непослушника <strong>само</strong><br />

ед<strong>на</strong> причи<strong>на</strong> да <strong>на</strong>мрази момчето, по причи<strong>на</strong><br />

<strong>на</strong> което е поста<strong>в</strong>ен <strong>в</strong> неблагоприят<strong>на</strong> с<strong>в</strong>етли<strong>на</strong>.<br />

Добрият образец (образцо<strong>в</strong>ият <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>от)<br />

тряб<strong>в</strong>а да служи не като мостра, а <strong>само</strong> като<br />

доказателст<strong>в</strong>о за осъщест<strong>в</strong>имостта <strong>на</strong><br />

съобразеното с Дълга. З<strong>на</strong>чи, не сра<strong>в</strong>нението с<br />

някой друг чо<strong>в</strong>ек (такъ<strong>в</strong>, какъ<strong>в</strong>то е), а<br />

сра<strong>в</strong>нението с идеята (<strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род) за то<strong>в</strong>а,<br />

какъ<strong>в</strong> тряб<strong>в</strong>а да бъде: следо<strong>в</strong>ателно,<br />

сра<strong>в</strong>нението със Зако<strong>на</strong> тряб<strong>в</strong>а да даде <strong>на</strong><br />

учителя безпогрешния ръко<strong>в</strong>оден компас за<br />

обучението.<br />

Забележки:<br />

*-479 Думатапример „ ”<br />

1<br />

<strong>в</strong>немскияезикобикно<strong>в</strong>еносе<br />

употребя<strong>в</strong>акатора<strong>в</strong>ноз<strong>на</strong>ч<strong>на</strong><strong>на</strong>образец „ ”<br />

2 , макарченяма<br />

същотоз<strong>на</strong>чениеТакада<strong>в</strong>земемнещозаобразецили<br />

. „ ,<br />

” —<br />

заподобраразбираемост<strong>на</strong>някакъ<strong>в</strong>израз - — „ дапри<strong>в</strong>едем<br />

някакъ<strong>в</strong>примертезид<strong>в</strong>аизразапредста<strong>в</strong>ятсъ<strong>в</strong>ършено<br />

”:<br />

различнипонятияОбразецътеединотделенслучай<strong>на</strong><br />

.<br />

практическопра<strong>в</strong>илодоколкотопоказ<strong>в</strong>аосъщест<strong>в</strong>имостта<br />

,<br />

илинеосъщест<strong>в</strong>имостта<strong>на</strong>някак<strong>в</strong>апостъпкаАпримеръте<br />

.<br />

<strong>само</strong>собеното (concretum), коетоби<strong>в</strong>апредста<strong>в</strong>ено<br />

//VI 480//<br />

катосъдържащосе<strong>в</strong>общотоспоредпонятия(abstractum) ие<br />

едно<strong>само</strong>теоретическопредста<strong>в</strong>яне<strong>на</strong>понятие .<br />

1 Beispiel;<br />

2 Exempel;<br />

Забележка.<br />

Откъс от морален<br />

катехизис.

Стр. 248 от 269<br />

VI 480<br />

Тук <strong>на</strong>ста<strong>в</strong>никът/учителят ( Н ) из<strong>в</strong>лича с<br />

питане от <strong>разума</strong> <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя <strong>в</strong>ъзпитаник/ученик<br />

( В ) то<strong>в</strong>а, <strong>на</strong> което иска да го поучи; и, ако<br />

запитаният не з<strong>на</strong>е как да отго<strong>в</strong>ори <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъпроса<br />

( 0 ), му <strong>в</strong>лага отго<strong>в</strong>ора (<strong>на</strong>соч<strong>в</strong>айки него<strong>в</strong>ия<br />

разум) <strong>в</strong> устата.<br />

1. Н. Как<strong>в</strong>а е <strong>на</strong>й-голямото ти — да кажем<br />

дори <strong>в</strong>сичкото — желание към жи<strong>в</strong>ота?<br />

В. 0.<br />

Н. Всичко да ти <strong>в</strong>ър<strong>в</strong>и <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги по т<strong>в</strong>оето<br />

желание и <strong>в</strong>оля.<br />

2. Н. Как се <strong>на</strong>рича едно тако<strong>в</strong>а състояние?<br />

В. 0 1 .<br />

Н. Нарича се блаженст<strong>в</strong>о (непрекъс<strong>на</strong>то да<br />

ни <strong>в</strong>ър<strong>в</strong>и добре, приятен жи<strong>в</strong>от, пълно<br />

задо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>о от с<strong>в</strong>оето състояние).<br />

3. Н. Ако ти, да речем, би имал <strong>в</strong> ръцете си<br />

цялото <strong>в</strong>ъзможно блаженст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета, би ли го<br />

задържал изцяло за себе си или би <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ил<br />

съпричастни <strong>в</strong> него и т<strong>в</strong>оите Ближни?<br />

В. Бих го споделил, за да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>я и<br />

Другите да бъдат щастли<strong>в</strong>и и до<strong>в</strong>олни.<br />

4 Н. То<strong>в</strong>а, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, доказ<strong>в</strong>а, че имаш<br />

много добро сърце; нека, обаче, <strong>в</strong>идим, дали ще<br />

покажеш също и добра разсъдли<strong>в</strong>ост. Би ли дал<br />

<strong>на</strong> мързели<strong>в</strong>еца меки <strong>в</strong>ъзгла<strong>в</strong>ници, та<br />

VI 481<br />

<strong>в</strong> сладко безделие да прекар<strong>в</strong>а жи<strong>в</strong>ота си? Би<br />

ли осигурил <strong>на</strong> пияницата да не му липс<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ино,<br />

или как<strong>в</strong>ото е там друго за опияня<strong>в</strong>ане? Би ли<br />

дал <strong>на</strong> мошеника очаро<strong>в</strong>ателен <strong>в</strong>ъншен <strong>в</strong>ид и<br />

маниери, та да мами другите хора или пък <strong>на</strong><br />

1 нула, не отго<strong>в</strong>аря;

Стр. 249 от 269<br />

<strong>на</strong>силника смелост и сила, та да <strong>на</strong>д<strong>в</strong>и<strong>в</strong>а<br />

Другите? То<strong>в</strong>а са <strong>в</strong>се неща, които <strong>в</strong>секи от тях<br />

си ги желае като средст<strong>в</strong>а, за да бъде щастли<strong>в</strong><br />

по с<strong>в</strong>оя си <strong>на</strong>чин.<br />

В. Не, то<strong>в</strong>а не.<br />

5. Н. Виждаш, з<strong>на</strong>чи, че, ако би имал както<br />

<strong>в</strong>сичкото блаженст<strong>в</strong>о <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ое разположение, така<br />

също и <strong>на</strong>й-добрата <strong>в</strong>оля, <strong>в</strong>се пак, ти не би го<br />

разда<strong>в</strong>ал, без много да му мислиш, <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички<br />

хора, който посягат към него, а <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред би<br />

проучил, доколко <strong>в</strong>секи един чо<strong>в</strong>ек би бил<br />

достоен за него.<br />

Н. Но за самия себе си, май, ти не би имал<br />

колебания, <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред да си се осигуриш с<br />

<strong>в</strong>сичко, което си го броиш към т<strong>в</strong>оето<br />

блаженст<strong>в</strong>о?<br />

В. Да.<br />

Н. А не си ли зада<strong>в</strong>аш <strong>на</strong> ум <strong>в</strong>ъпроса, дали<br />

и ти самият си достоен за блаженст<strong>в</strong>ото?<br />

В. Да, естест<strong>в</strong>ено.<br />

Н. То<strong>в</strong>а <strong>в</strong> теб, което се стреми <strong>само</strong> към<br />

блаженст<strong>в</strong>ото, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а <strong>на</strong>клонност. То<strong>в</strong>а<br />

пък, което поста<strong>в</strong>я <strong>на</strong> т<strong>в</strong>оята <strong>на</strong>клонност<br />

ограничителното усло<strong>в</strong>ие пър<strong>в</strong>ом да тряб<strong>в</strong>а да<br />

си достоен за тако<strong>в</strong>а блаженст<strong>в</strong>о, е т<strong>в</strong>оят разум.<br />

А то<strong>в</strong>а, че чрез <strong>разума</strong> си можеш да<br />

огранича<strong>в</strong>аш и пре<strong>в</strong>ъзмог<strong>в</strong>аш <strong>на</strong>клонността си,<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>ободата <strong>на</strong> т<strong>в</strong>оята <strong>в</strong>оля.<br />

6. Н. Ето, пра<strong>в</strong>илата и указанията, които са<br />

ти нужни, за да з<strong>на</strong>еш, как тряб<strong>в</strong>а да<br />

подхождаш, за да получиш блаженст<strong>в</strong>о и да не<br />

си недостоен за него, лежат единст<strong>в</strong>ено <strong>в</strong> т<strong>в</strong>оя<br />

разум. Т. е., нямаш нужда нито от опита, нито от<br />

указанията <strong>на</strong> Други, за да <strong>на</strong>учиш тези пра<strong>в</strong>ила<br />

<strong>на</strong> по<strong>в</strong>едението си, а т<strong>в</strong>оят собст<strong>в</strong>ен разум те<br />

учи и <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>о ти запо<strong>в</strong>яд<strong>в</strong>а, как<strong>в</strong>о тряб<strong>в</strong>а да<br />

<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>иш.

Стр. 250 от 269<br />

Например, ако <strong>в</strong>ъзникне случай, когато чрез<br />

ед<strong>на</strong> добре скрое<strong>на</strong> лъжа би могъл да донесеш<br />

<strong>на</strong> себе си или <strong>на</strong> приятеля си някак<strong>в</strong>а голяма<br />

полза, като с то<strong>в</strong>а дори и не причиня<strong>в</strong>аш никому<br />

<strong>в</strong>реда: как<strong>в</strong>о ще каже за то<strong>в</strong>а т<strong>в</strong>оят разум?<br />

В. Аз съм длъжен да не лъжа, колкото и<br />

голяма да би била ползата за мен и моя<br />

приятел. Лъженето е долно нещо и пра<strong>в</strong>и чо<strong>в</strong>ека<br />

недостоен да е щастли<strong>в</strong>. Същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а<br />

безусло<strong>в</strong>но принужда<strong>в</strong>ане чрез по<strong>в</strong>еля или<br />

забра<strong>на</strong> <strong>на</strong> <strong>разума</strong>, <strong>на</strong> които тряб<strong>в</strong>а да се<br />

подчиня<strong>в</strong>ам и пред които тряб<strong>в</strong>а да замълчат<br />

<strong>в</strong>сичките ми <strong>на</strong>клонности.<br />

Н. Как се <strong>на</strong>рича тази необходимост<br />

<strong>на</strong>ложе<strong>на</strong> непосредст<strong>в</strong>ено от <strong>разума</strong>

Стр. 251 от 269<br />

VI 482<br />

<strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека да постъп<strong>в</strong>а съобразно <strong>на</strong> Зако<strong>на</strong>?<br />

В. Нарича се Дълг.<br />

Н. Следо<strong>в</strong>ателно, за чо<strong>в</strong>ека съблюда<strong>в</strong>ането<br />

<strong>на</strong> него<strong>в</strong>ия Дълг предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а уни<strong>в</strong>ерсалното и<br />

единст<strong>в</strong>ено усло<strong>в</strong>ие за достойнст<strong>в</strong>ото да е<br />

щастли<strong>в</strong>; и то<strong>в</strong>а съблюда<strong>в</strong>ане и то<strong>в</strong>а<br />

достойнст<strong>в</strong>о са едно и също нещо.<br />

7. Н. Дали, като з<strong>на</strong>ем, че притежа<strong>в</strong>аме<br />

ед<strong>на</strong> така<strong>в</strong>а добра и дейст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>в</strong>оля, поради<br />

която считаме, че сме достойни (<strong>на</strong>й-малкото,<br />

не сме недостойни) да бъдем блажени, ще<br />

можем <strong>на</strong> осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а да изграждаме и<br />

някак<strong>в</strong>а сигур<strong>на</strong> <strong>на</strong>дежда, че ще имаме някога и<br />

с<strong>в</strong>ой дял <strong>в</strong> блаженст<strong>в</strong>ото?<br />

В. Не, не и единст<strong>в</strong>ено <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а осно<strong>в</strong>ание;<br />

защото не <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги е <strong>в</strong> <strong>на</strong>шите <strong>в</strong>ъзможности да го<br />

придобием, а и естест<strong>в</strong>еният ход <strong>на</strong> нещата сам<br />

по себе си не се определя според заслугите ни.<br />

Защото късметът <strong>в</strong> жи<strong>в</strong>ота (и, <strong>в</strong>ъобще, <strong>на</strong>шето<br />

добру<strong>в</strong>ане) за<strong>в</strong>иси от обстоятелст<strong>в</strong>а, които<br />

далеч не <strong>в</strong>сички са <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ешка <strong>в</strong>ласт.<br />

Следо<strong>в</strong>ателно, <strong>на</strong>шето блаженст<strong>в</strong>о ще бъде<br />

<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги едно желание; и, ако не се приба<strong>в</strong>и<br />

някак<strong>в</strong>а друга сила, то <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ще си остане <strong>само</strong><br />

<strong>на</strong>дежда.<br />

8. Н. Да<strong>в</strong>а ли ни, <strong>в</strong>се пак, разумът сам по<br />

себе си осно<strong>в</strong>ание да приемем за дейст<strong>в</strong>ител<strong>на</strong><br />

така<strong>в</strong>а ед<strong>на</strong> сила, която да разпределя<br />

блаженст<strong>в</strong>ото според заслугите и <strong>в</strong>ино<strong>в</strong>ността<br />

<strong>на</strong> хората, <strong>в</strong>ласт<strong>в</strong>а <strong>на</strong>д цялата природа и<br />

упра<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а с <strong>в</strong>исша мъдрост с<strong>в</strong>ета, т. е., да<strong>в</strong>а ли<br />

ни разумът осно<strong>в</strong>ание да <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>аме, че има Бог?<br />

В. Да, защото <strong>в</strong>иждаме <strong>в</strong> природните<br />

я<strong>в</strong>ления, които можем да преценя<strong>в</strong>аме, така<strong>в</strong>а<br />

ед<strong>на</strong> <strong>в</strong>сеобх<strong>в</strong>ат<strong>на</strong> и дълбока мъдрост, която не

Стр. 252 от 269<br />

можем да си обясним другояче, ос<strong>в</strong>ен с<br />

неизразимо <strong>в</strong>еликото изкуст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> един Създател<br />

<strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета. Няма причи<strong>на</strong> да не очак<strong>в</strong>аме от Него<br />

и едно не по-малко мъдро упра<strong>в</strong>ление <strong>на</strong><br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ения порядък, <strong>в</strong> който се състои <strong>в</strong>исшето<br />

украшение <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета. А именно, можем да се<br />

<strong>на</strong>дя<strong>в</strong>аме, че, ако сами — чрез <strong>на</strong>руша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

Дълга си — не се <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им недостойни за<br />

блаженст<strong>в</strong>о, ще имаме <strong>в</strong> него дял.<br />

Този катехизис тряб<strong>в</strong>а да бъде обстойно<br />

про<strong>в</strong>еден през <strong>в</strong>сичките характеристики <strong>на</strong><br />

добродетелта и <strong>на</strong> порока. При то<strong>в</strong>а тряб<strong>в</strong>а да<br />

се отделя <strong>на</strong>й-голямо <strong>в</strong>нимание, щото по<strong>в</strong>елята<br />

<strong>на</strong> Дълга да не се обосно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а с ползите или<br />

<strong>в</strong>реди от нейното спаз<strong>в</strong>ане или <strong>на</strong>руша<strong>в</strong>ане,<br />

дори не и с таки<strong>в</strong>а за Другите. Напроти<strong>в</strong>, тази<br />

по<strong>в</strong>еля тряб<strong>в</strong>а съ<strong>в</strong>сем неподпра<strong>в</strong>ено да бъде<br />

обосно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а<strong>на</strong> <strong>в</strong>ърху нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ения принцип. А<br />

ползите и <strong>в</strong>редите могат да бъдат споме<strong>на</strong><strong>в</strong>ани<br />

<strong>само</strong> между другото — макар че може да се<br />

мине и без тях — като подпра<strong>в</strong>ки за <strong>в</strong>куса <strong>на</strong> послабите<br />

по природа,<br />

VI 483<br />

с единст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та цел за по-лесно <strong>в</strong>ъзприемане.<br />

Мерзостта 1 , а не произтичащата от порока за<br />

самия деец <strong>в</strong>реда 2 , тряб<strong>в</strong>а да бъде изтък<strong>в</strong>а<strong>на</strong><br />

<strong>на</strong><strong>в</strong>сякъде. Защото, ако достойнст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><br />

добродетелта <strong>в</strong> постъпките не бъде <strong>в</strong>ъздиг<strong>на</strong>то<br />

<strong>на</strong>д <strong>в</strong>сичко, ще изчезне и <strong>само</strong>то понятие за<br />

Дълг, а той ще дегенерира <strong>в</strong> обикно<strong>в</strong>ено<br />

прагматично предписание, ще изчезне<br />

благородст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека дори и <strong>в</strong> <strong>само</strong>то му<br />

съз<strong>на</strong>ние, като се пре<strong>в</strong>ърне <strong>в</strong> ед<strong>на</strong> предлага<strong>на</strong><br />

от изкусителните <strong>на</strong>клонности — със с<strong>в</strong>оя це<strong>на</strong><br />

— стока за продан.<br />

1 Schändlichkeit;<br />

2 Schädlichkeit;

Стр. 253 от 269<br />

Всичко то<strong>в</strong>а тряб<strong>в</strong>а да бъде мъдро и точно<br />

из<strong>в</strong>лечено от собст<strong>в</strong>ения <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека разум, като<br />

<strong>на</strong> ученика би<strong>в</strong>ат отчитани разликите <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

<strong>в</strong>ъзрастта и пола, а също и ра<strong>в</strong>нището, до което<br />

чо<strong>в</strong>ек полека-лека се издига. Като <strong>в</strong> заключение<br />

<strong>на</strong> <strong>в</strong>сичко то<strong>в</strong>а, <strong>в</strong> субекта <strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>а съз<strong>на</strong>нието<br />

за нещо, което <strong>в</strong>ътрешно потриса душата му и<br />

го поста<strong>в</strong>я <strong>в</strong> положението да не може другояче<br />

да разглежда себе си, ос<strong>в</strong>ен с <strong>на</strong>й-голямо<br />

<strong>в</strong>ъзхищение поради присъст<strong>в</strong>ащите <strong>в</strong> него<br />

из<strong>на</strong>чални заложби: то<strong>в</strong>а е <strong>в</strong>печатление, което<br />

никога не се залича<strong>в</strong>а.<br />

На <strong>в</strong>ъзпитаника, <strong>в</strong> края <strong>на</strong> обучението,<br />

тряб<strong>в</strong>а да бъдат още <strong>в</strong>еднъж сумарно изложени<br />

(рекапитулирани) <strong>в</strong> техния порядък него<strong>в</strong>ите<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ени задължения. Така — при <strong>в</strong>секи Дълг<br />

— тряб<strong>в</strong>а да му се обръща <strong>в</strong>нимание, че<br />

<strong>в</strong>сичките <strong>в</strong>ъзможни злини, притеснения и<br />

страдания <strong>в</strong> жи<strong>в</strong>ота, <strong>в</strong>кл. и заплахата със смърт,<br />

които е <strong>в</strong>ъзможно да го сполетят поради то<strong>в</strong>а,<br />

че е оста<strong>на</strong>л <strong>в</strong>ерен <strong>на</strong> Дълга си, не могат да му<br />

отнемат съз<strong>на</strong>нието, че стои <strong>на</strong>д тях и е техен<br />

господар. Близко до ума е, че след то<strong>в</strong>а за него<br />

<strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъпросът: „Как<strong>в</strong>о е то<strong>в</strong>а нещо <strong>в</strong> мен,<br />

което се осмеля<strong>в</strong>а да <strong>в</strong>лиза <strong>в</strong> борба с <strong>в</strong>сички<br />

природни сили <strong>в</strong> мен и около мен, когато те<br />

<strong>в</strong>лизат <strong>в</strong> проти<strong>в</strong>оречие с нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените<br />

принципи, и да ги побежда<strong>в</strong>а?” Отго<strong>в</strong>орът <strong>на</strong><br />

този поста<strong>в</strong>ящ се от <strong>само</strong> себе си <strong>в</strong>ъпрос,<br />

<strong>на</strong>дх<strong>в</strong>ърля <strong>на</strong>пълно способностите <strong>на</strong><br />

спекулати<strong>в</strong>ния разум. И, като <strong>в</strong>земем присърце<br />

този <strong>в</strong>ъпрос, тога<strong>в</strong>а дори и самата<br />

непостижимост <strong>в</strong> <strong>на</strong>шето душе<strong>в</strong>но <strong>само</strong>поз<strong>на</strong>ние<br />

ще из<strong>в</strong>иси душата ни и тя ще бъде толко<strong>в</strong>а<br />

по<strong>в</strong>ече окуража<strong>в</strong>а<strong>на</strong> да счита за с<strong>в</strong>ят с<strong>в</strong>оя Дълг,<br />

колкото по<strong>в</strong>ече той би<strong>в</strong>а подлаган <strong>на</strong> изпитание.<br />

Би било от <strong>на</strong>й-голяма полза за<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еното образо<strong>в</strong>ание <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а катехизисно<br />

морално обучение, ако при <strong>в</strong>секи а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong>

Стр. 254 от 269<br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените задължения се поста<strong>в</strong>ят и няколко<br />

<strong>в</strong>ъпроса под форма <strong>на</strong> казуси, с което да се<br />

предоста<strong>в</strong>я <strong>на</strong> събраните <strong>в</strong>ъзпитаници да<br />

изпитат с<strong>в</strong>оя разсъдък: как <strong>в</strong>секи един от тях<br />

смята да реши поста<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та му заплете<strong>на</strong><br />

задача. Този метод<br />

VI 484<br />

предоста<strong>в</strong>я <strong>на</strong>й-подходящото култи<strong>в</strong>иране <strong>на</strong><br />

<strong>разума</strong>, съобразено със способностите <strong>на</strong> <strong>в</strong>се<br />

още необразо<strong>в</strong>аните, защото разумът реша<strong>в</strong>а<br />

проблемите от<strong>на</strong>сящи се до моралните<br />

задължения много по-лесно, отколкото<br />

<strong>в</strong>ъпросите <strong>на</strong> спекулати<strong>в</strong>ното поз<strong>на</strong>ние.<br />

Същият метод предоста<strong>в</strong>я и <strong>на</strong>йподходящия<br />

<strong>в</strong>ъобще способ да се изостря<br />

разсъдъкът <strong>на</strong> младежта, но не <strong>само</strong> по<br />

изложените до тук причини, а също, и <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече,<br />

защото <strong>в</strong> природата <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека е заложено да<br />

харес<strong>в</strong>а то<strong>в</strong>а, което, както и чиято разработка,<br />

с<strong>в</strong>ежда до <strong>на</strong>ука (<strong>в</strong> която да е с<strong>в</strong>едущ). По този<br />

<strong>на</strong>чин чрез подобни упражнения <strong>в</strong>ъзпитаникът<br />

незабелязано придоби<strong>в</strong>а интерес <strong>в</strong><br />

нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>еността.<br />

От <strong>на</strong>й-голямо з<strong>на</strong>чение, обаче, при то<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>ъзпитание е, щото моралният катехизис да не<br />

се препода<strong>в</strong>а <strong>на</strong>едно (амалгамиран) с<br />

религиозния, нито пък, още по-малко, като<br />

послед<strong>в</strong>ащ го. Напроти<strong>в</strong>, той <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги тряб<strong>в</strong>а да<br />

се препода<strong>в</strong>а пър<strong>в</strong>и и <strong>на</strong>й-прилежно и<br />

изчерпателно да до<strong>в</strong>ежда до пъл<strong>на</strong> яснота <strong>в</strong><br />

моралните <strong>в</strong>ъпроси. Без то<strong>в</strong>а, религията няма<br />

да предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а нищо друго, ос<strong>в</strong>ен лицемерно,<br />

от страх, припоз<strong>на</strong><strong>в</strong>ане <strong>на</strong> моралните<br />

задължения, както и лъжа за съпричастност (без<br />

то<strong>в</strong>а да ни е присърце) <strong>в</strong> нея самата.

Стр. 255 от 269<br />

Втори раздел.<br />

Аскетика <strong>на</strong> етиката.<br />

§ 53.<br />

VI 484<br />

Пра<strong>в</strong>илата за упражня<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> добродетел<br />

(exercitiorum virtutis) са <strong>на</strong>сочени към<br />

изграждането <strong>на</strong> д<strong>в</strong>е характеристики <strong>на</strong><br />

душе<strong>в</strong>ността — а именно да бъде и куражлийска<br />

и бодра (animus strenuus 1 et hilaris 2 ) — при<br />

изпълнението <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените задължения.<br />

Защото добродетелта тряб<strong>в</strong>а да се бори с<br />

препятст<strong>в</strong>ия, за преодоля<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> които е<br />

нужно да събере <strong>в</strong>сичките си сили, а<br />

съще<strong>в</strong>ременно и да пожерт<strong>в</strong>а някои радости,<br />

загубата <strong>на</strong> които често пра<strong>в</strong>и душата да е<br />

мрач<strong>на</strong> и недо<strong>в</strong>ол<strong>на</strong>. Но, то<strong>в</strong>а, което се пра<strong>в</strong>и не<br />

с удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие, а като ангария, няма за този,<br />

който така изпълня<strong>в</strong>а Дълга си, никак<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong> стойност и не му харес<strong>в</strong>а, поради<br />

което той, при <strong>в</strong>ъзможност, избяг<strong>в</strong>а<br />

изпълнението <strong>на</strong> Дълга.<br />

Култи<strong>в</strong>ирането <strong>на</strong> добродетелта, т. е.<br />

аскетиката <strong>на</strong> морала, има — с оглед <strong>на</strong><br />

принципа <strong>на</strong> здра<strong>в</strong>ото, сърцато и добросъ<strong>в</strong>естно<br />

упражня<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> добродетелта — за с<strong>в</strong>ой де<strong>в</strong>из<br />

сентенцията <strong>на</strong> стоиците: „При<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ай да<br />

по<strong>на</strong>сяш сполетелите те мъки <strong>в</strong> жи<strong>в</strong>ота,<br />

както и да ми<strong>на</strong><strong>в</strong>аш без излишни удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ия”<br />

1 силен; деен, пърга<strong>в</strong>;<br />

2 <strong>в</strong>есел, радостен, засмян;

Стр. 256 от 269<br />

(assuesce 1 incommodis et desuesce<br />

commoditatibus vitae) 2 . То<strong>в</strong>а е нещо като<br />

VI 485<br />

пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>че<strong>на</strong> за моралното здра<strong>в</strong>е <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека<br />

диета. Здра<strong>в</strong>ето, обаче, е <strong>само</strong> едно негати<strong>в</strong>но<br />

до<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>о, <strong>само</strong>то то не може да бъде<br />

почу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ано. Зато<strong>в</strong>а към него тряб<strong>в</strong>а да се<br />

приба<strong>в</strong>и и нещо, което да придаде приятен<br />

при<strong>в</strong>кус <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>ота и, <strong>в</strong>се пак, да е чисто<br />

морално. То<strong>в</strong>а нещо е <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги бодрото сърце,<br />

както го разбира добродетелният Епикур.<br />

Защото, кой би могъл да има по-осно<strong>в</strong>ател<strong>на</strong><br />

причи<strong>на</strong> да бъде <strong>в</strong> добро <strong>на</strong>строение и — без да<br />

е длъжен — обичайно да се <strong>на</strong>мира <strong>в</strong> радостно<br />

разположение <strong>на</strong> душата, от този, който<br />

съз<strong>на</strong><strong>в</strong>а, че не е <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ил никак<strong>в</strong>о умишлено<br />

<strong>на</strong>рушение и че е подсигурен да не изпада <strong>в</strong><br />

тако<strong>в</strong>а (hic murus 3 aheneus 4 esto 5 etc. Horat.) 6 ?<br />

И, обратно, мо<strong>на</strong>шеската аскетика 7 , при<br />

която — от суе<strong>в</strong>ерен страх или от лицемерно 8<br />

от<strong>в</strong>ращение от самия себе си — субектът<br />

практику<strong>в</strong>а <strong>само</strong>измъч<strong>в</strong>ане и умърт<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

плътта си, има за с<strong>в</strong>оя цел не добродетел, а<br />

някак<strong>в</strong>о блену<strong>в</strong>ано очист<strong>в</strong>ане от грехо<strong>в</strong>е, за<br />

което сам си <strong>на</strong>лага <strong>на</strong>казания. По този <strong>на</strong>чин,<br />

1 assuesco: с<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ам, <strong>на</strong><strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ам; при<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ам;<br />

incommodus: неудобен, тежък, досаден;<br />

desuesco: отуч<strong>в</strong>ам, от<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ам;<br />

commoditas: удобст<strong>в</strong>о, полза, угаждане;<br />

2 с<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ай с неудобст<strong>в</strong>ата и от<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ай от удобст<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> жи<strong>в</strong>ота;<br />

3 сте<strong>на</strong>; защита;<br />

4 меден, бронзо<strong>в</strong>; т<strong>в</strong>ърд, непобедим;<br />

5 да е, да бъде, бъди; запо<strong>в</strong>ед<strong>на</strong> форма <strong>на</strong> „съм”;<br />

6 На то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> руския пре<strong>в</strong>од има пре<strong>в</strong>еждане и забележка: „Пусть же медною<br />

служит стеною: [Чистую со<strong>в</strong>есть хранить, не бледнеть от соз<strong>на</strong>нья проступко<strong>в</strong>]<br />

(Гораций, Полное собрание сочинений, M.—Л., Academia, 1936, стр. 287).— 430.”;<br />

Така: ”hic murus aheneus esto, nil conscire sibi, nulla pallescere culpa”: може да се<br />

пре<strong>в</strong>еде и така: „нека т<strong>в</strong>оя непреодолима защита да бъде то<strong>в</strong>а, че нямаш как<strong>в</strong>о да<br />

криеш, нито <strong>в</strong>и<strong>на</strong>, от която да пребледня<strong>в</strong>аш” ;<br />

7 На то<strong>в</strong>а място <strong>в</strong> английския пре<strong>в</strong>од <strong>на</strong> Semple има бележка съдържаща цитат от<br />

„<strong>Религията</strong> <strong>само</strong> <strong>в</strong> <strong>рамките</strong> <strong>на</strong> <strong>разума</strong>” <strong>на</strong> Кант; текстът се <strong>на</strong>мира, <strong>в</strong> ориги<strong>на</strong>ла <strong>на</strong><br />

Академичното издание, <strong>на</strong> стр. VІ 23-24 (<strong>в</strong> Забележките); там Кант раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>а същата<br />

мисъл, макар и <strong>в</strong> друг контекст;<br />

8 Вижте Матей 6:16;

Стр. 257 от 269<br />

<strong>в</strong>место да се очист<strong>в</strong>ат грехо<strong>в</strong>ете чрез морално<br />

разкаяние (т. е. с <strong>на</strong>мерение за нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено<br />

подобрение), те се откупу<strong>в</strong>ат чрез по<strong>на</strong>сянето<br />

<strong>на</strong> <strong>само</strong><strong>на</strong>лагани като <strong>на</strong>казания мъки. То<strong>в</strong>а пък,<br />

чо<strong>в</strong>ек сам да си избира и изпълня<strong>в</strong>а<br />

<strong>на</strong>казанието (а <strong>на</strong>казанието тряб<strong>в</strong>а <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги да<br />

бъде <strong>на</strong>лагано от някой Друг), предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а<br />

проти<strong>в</strong>оречие. Ос<strong>в</strong>ен то<strong>в</strong>а, тази аскетика не<br />

може да създа<strong>в</strong>а <strong>в</strong>едри<strong>на</strong>, която да съпро<strong>в</strong>ожда<br />

добродетелта; още по<strong>в</strong>ече, тя не може да не<br />

<strong>в</strong>оди и до тай<strong>на</strong> омраза към по<strong>в</strong>елята <strong>на</strong> Дълга.<br />

Гим<strong>на</strong>стиката <strong>на</strong> етиката, следо<strong>в</strong>ателно, ще<br />

се състои <strong>само</strong> <strong>в</strong> преодоля<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> природните<br />

подтици, за да постигне чо<strong>в</strong>ек тако<strong>в</strong>а състояние,<br />

че да може да се спра<strong>в</strong>я при <strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><br />

застраша<strong>в</strong>ащи моралността случаи. В<br />

допълнение, тази гим<strong>на</strong>стика пра<strong>в</strong>и чо<strong>в</strong>ека<br />

бодър и радостен <strong>в</strong> съз<strong>на</strong>нието <strong>на</strong> от<strong>в</strong>ою<strong>в</strong>а<strong>на</strong>та<br />

с<strong>в</strong>обода. Да се разкай<strong>в</strong>аме, от ед<strong>на</strong> стра<strong>на</strong>, за<br />

нещо (което е неизбежно при споме<strong>на</strong> за<br />

някогашно прегрешение; дори <strong>на</strong>ше нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ено<br />

задължение е да не оста<strong>в</strong>яме то<strong>в</strong>а припомняне<br />

да изчезне), и от друга, да си <strong>на</strong>лагаме някак<strong>в</strong>а<br />

епитимия (<strong>на</strong>пр. постене, но не със<br />

здра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>ни, а с уж благочести<strong>в</strong>и <strong>на</strong>мерения):<br />

то<strong>в</strong>а са д<strong>в</strong>е различни — с оглед <strong>на</strong> морала —<br />

<strong>на</strong>чи<strong>на</strong>ния. Последното <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>ние, бидейки<br />

безрадостно, мрачно и дразнещо, пра<strong>в</strong>и и<br />

самата добродетел омраз<strong>на</strong> и отблъск<strong>в</strong>а<br />

нейните при<strong>в</strong>ърженици. Зато<strong>в</strong>а и <strong>в</strong>ъзпитанието<br />

(дисципли<strong>на</strong>та), което чо<strong>в</strong>ек сам си <strong>на</strong>лага,<br />

може да бъде пох<strong>в</strong>ално и образцо<strong>в</strong>о, <strong>само</strong> ако е<br />

съпътст<strong>в</strong>ано с душе<strong>в</strong><strong>на</strong> <strong>в</strong>едри<strong>на</strong>.<br />

Заключение.<br />

Религиозното учение, като<br />

учение за задълженията

Стр. 258 от 269<br />

към Бога, лежи из<strong>в</strong>ън<br />

<strong>рамките</strong> <strong>на</strong> чистата<br />

морал<strong>на</strong>та философия.<br />

VI 486<br />

Протагор 1 от Абдера 2 започ<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>оята книга<br />

си с думите: „Дали има или няма бого<strong>в</strong>е, не<br />

з<strong>на</strong>м как<strong>в</strong>о да кажа за то<strong>в</strong>а”*[1]. Поради то<strong>в</strong>а<br />

атиняните го изгонили от града и от чифлика му,<br />

а книгите му са били публично изгорени пред<br />

градското събрание (Quinctiliani 3 Inst. Orat 4 . lib.<br />

3. Cap. 1). Така — като хора — атинските съдии<br />

са постъпили много неспра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>о с него, но<br />

като държа<strong>в</strong>ни чино<strong>в</strong>ници и съдии са постъпили<br />

<strong>на</strong>пълно пра<strong>в</strong>омерно и последо<strong>в</strong>ателно. Та, как<br />

и<strong>на</strong>че би могло да се положи някак<strong>в</strong>а клет<strong>в</strong>а,<br />

ако да не бе <strong>на</strong>редено публично и със закон от<br />

<strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исокото <strong>на</strong>чалст<strong>в</strong>о (de par le Sénat), че има<br />

бого<strong>в</strong>е**[2].<br />

VI 487<br />

Да речем, че приз<strong>на</strong>ем то<strong>в</strong>а <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>ане, а и<br />

приемем, че <strong>в</strong>ероучението е нераздел<strong>на</strong> част от<br />

общото учение за нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ените задължения.<br />

Тога<strong>в</strong>а, обаче, ще <strong>в</strong>ъзникне <strong>в</strong>ъпросът за<br />

определяне <strong>на</strong> границите <strong>на</strong> <strong>на</strong>уката, към която<br />

то при<strong>на</strong>длежи: Дали ще тряб<strong>в</strong>а да я<br />

разглеждаме като част от етиката (макар че тук<br />

не може и да ста<strong>в</strong>а реч за пра<strong>в</strong>а <strong>на</strong> хора един<br />

към друг), или като лежаща <strong>на</strong>пълно из<strong>в</strong>ън<br />

границите <strong>на</strong> чисто философския морал?<br />

1 Протагор (Πρωταγόρας) (около 490–пр. Хр.), софист, един от т. н. предисократически<br />

гръцки философи;<br />

2 Abdera (Άβδηρα): град <strong>в</strong> дре<strong>в</strong><strong>на</strong> гръцка Тракия;<br />

3 Marcus Fabius Quintilianus (около 35 г. – ок. 100 г.) римски ретор от Испания;<br />

4 Единст<strong>в</strong>еният оцелял труд <strong>на</strong> К<strong>в</strong>интилиан е 12-томно ръко<strong>в</strong>одст<strong>в</strong>о озагла<strong>в</strong>ено<br />

Institutio Oratoria,

Стр. 259 от 269<br />

Ако дадем <strong>на</strong> религията определението, че<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а „събирателното понятие за<br />

<strong>в</strong>сички морални задължения като да са (instar) 1<br />

Божи по<strong>в</strong>ели” 2 , то формалното <strong>в</strong> нея ще<br />

при<strong>на</strong>длежи към философския морал. Така ще<br />

изразим <strong>само</strong> отношението <strong>на</strong> <strong>разума</strong> към<br />

идеята му за Бога, която сам си е изградил;<br />

то<strong>в</strong>а, обаче, не оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, че предста<strong>в</strong>яме<br />

религиозния Дълг към (erga) 3 Бога, като към<br />

някак<strong>в</strong>а същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>аща из<strong>в</strong>ън <strong>на</strong>шата идея<br />

субстанция; тук ние се абстрахираме от <strong>в</strong>ъпроса<br />

за същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> Бог. Осно<strong>в</strong>анието да<br />

разглеждаме, обаче, <strong>в</strong>сичките си нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ени<br />

задължения съобразно <strong>на</strong> тази форма (<strong>на</strong><br />

отношението им към ед<strong>на</strong> божест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>, даде<strong>на</strong> a<br />

<strong>priori</strong>, <strong>в</strong>оля), е <strong>само</strong> субекти<strong>в</strong>но-логическо. Ние<br />

не можем, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, да си предста<strong>в</strong>им <strong>на</strong>гледно<br />

<strong>на</strong>ше задължение (морал<strong>на</strong> принуда), без при<br />

то<strong>в</strong>а да си мислим някой Друг и него<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>оля,<br />

<strong>на</strong> която <strong>на</strong>шият уни<strong>в</strong>ерсално законодателст<strong>в</strong>ащ<br />

разум да е <strong>само</strong> него<strong>в</strong>ият го<strong>в</strong>орител, а именно,<br />

без да мислим Бог. Само дето този Дълг спрямо<br />

Бога (собст<strong>в</strong>ено спрямо идеята, която ние си<br />

създа<strong>в</strong>аме за едно тако<strong>в</strong>а същест<strong>в</strong>о)<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а Дълг <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо самия<br />

себе си. Т. е., то<strong>в</strong>а не е някак<strong>в</strong>о обекти<strong>в</strong>но<br />

задължение към някой Друг за изпълнение <strong>на</strong><br />

определени дейст<strong>в</strong>ия, а <strong>само</strong> субекти<strong>в</strong>но тако<strong>в</strong>а,<br />

което служи, за да се подсили моралният моти<strong>в</strong><br />

<strong>на</strong> <strong>на</strong>шия собст<strong>в</strong>ен законодателст<strong>в</strong>ащ разум.<br />

Що се от<strong>на</strong>ся, обаче, до материалното <strong>на</strong><br />

религията, до съ<strong>в</strong>купността от задължения<br />

спрямо (erga) Бога, т. е. до то<strong>в</strong>а, което тряб<strong>в</strong>а<br />

1 образ, подобие; подобно <strong>на</strong>;<br />

2 „der Inbegriff aller Pflichten als (instar) göttlicher Gebote”: <strong>в</strong>ижте приблизително<br />

същата формулиро<strong>в</strong>ка <strong>в</strong> „Die Religion innerhalb der Grenzen der bloßen Vernunft”,<br />

издание <strong>на</strong> Пруската академия <strong>на</strong> <strong>на</strong>уките, Берлин, <strong>в</strong> том VІ <strong>на</strong> Събраните съчинения<br />

<strong>на</strong> Кант, 1907 г., стр. 84, 110, 153-154;<br />

3 към, спрямо, по отношение <strong>на</strong>;

Стр. 260 от 269<br />

да се изпълня<strong>в</strong>а спрямо него (ad<br />

praestandum 1 ) 2 , то религията би могла да<br />

съдържа като Божи запо<strong>в</strong>еди и особени<br />

задължения, които не изхождат единст<strong>в</strong>ено от<br />

уни<strong>в</strong>ерсално законодателст<strong>в</strong>ащия ни разум и не<br />

са поз<strong>на</strong><strong>в</strong>аеми априорно, а <strong>само</strong> емпирично,<br />

т. е. като при<strong>на</strong>длежащи към религия <strong>на</strong><br />

откро<strong>в</strong>ението. Послед<strong>на</strong>та, следо<strong>в</strong>ателно, би<br />

могла да съдържа и непосредст<strong>в</strong>ено (или<br />

опосредено) някак<strong>в</strong>о предста<strong>в</strong>яне <strong>на</strong><br />

същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> Бога <strong>в</strong> опита, а не <strong>само</strong><br />

идеята за Него (предпоста<strong>в</strong>я<strong>на</strong> по с<strong>в</strong>ободния<br />

избор <strong>на</strong> субекта) <strong>в</strong> практически аспект. Ед<strong>на</strong><br />

така<strong>в</strong>а религия, обаче, колкото и и<strong>на</strong>че добре да<br />

е обосно<strong>в</strong>а<strong>на</strong>, няма да предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а част от<br />

чистия философски морал.<br />

<strong>Религията</strong>, следо<strong>в</strong>ателно, като учение за<br />

задължения спрямо Бога, лежи от<strong>в</strong>ъд<br />

VI 488<br />

границите <strong>на</strong> чисто философската етика и то<strong>в</strong>а<br />

опра<strong>в</strong>да<strong>в</strong>а съчинителя <strong>на</strong> <strong>на</strong>стоящия труд, дето<br />

не е <strong>в</strong>ключил за пълнота и изчерпателност <strong>в</strong><br />

етиката, както и<strong>на</strong>че е обичайно, също и<br />

религията разбира<strong>на</strong> като съ<strong>в</strong>купност от<br />

задължения към Бога.<br />

Може да се го<strong>в</strong>ори, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, и за „Религия<br />

<strong>само</strong> <strong>в</strong> <strong>рамките</strong> <strong>на</strong> <strong>разума</strong>” 3 , която няма да бъде<br />

из<strong>в</strong>ежда<strong>на</strong> <strong>само</strong> от <strong>разума</strong>, а заедно с то<strong>в</strong>а ще<br />

се осно<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а <strong>на</strong> учения и исторически, и <strong>на</strong><br />

Откро<strong>в</strong>ение. Тя ще <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а <strong>в</strong> себе си <strong>само</strong> то<strong>в</strong>а<br />

от тези учения, което е <strong>в</strong> хармония с чистия<br />

практически разум (няма да му проти<strong>в</strong>оречи).<br />

Тази религия, обаче, няма да бъде едно чисто<br />

религиозно учение, а някак<strong>в</strong>о приложно<br />

1 praesto: изпълня<strong>в</strong>ам, из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ам; да<strong>в</strong>ам, доста<strong>в</strong>ям;<br />

2 ad praestandum — след<strong>в</strong>а да се престира (из<strong>в</strong>ърши, <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и, даде) съгласно поето<br />

задължение;<br />

3 „Religion innerhalb den Grenzen der bloßen Vernunft”;

Стр. 261 от 269<br />

религиозно учение почи<strong>в</strong>ащо <strong>в</strong>ърху конкрет<strong>на</strong><br />

история; за така<strong>в</strong>а религия <strong>в</strong> етиката — като <strong>в</strong><br />

чиста практическа философия — няма място.<br />

Забележки:<br />

*[1]-486 »De Diis, neque ut sint, neque ut non sint, habeo<br />

dicere.«<br />

**[2]-486 Наисти<strong>на</strong> , покъсно - един <strong>в</strong>еликморален<br />

законодателмъдрецзабраниизцяло - — катонелепои<br />

граничещосбогохулст<strong>в</strong>о — полагането<strong>на</strong>клет<strong>в</strong>аСоглед .<br />

<strong>на</strong>политикатаобаче<strong>в</strong>и<strong>на</strong>гисеесчиталоченеможедасе<br />

, ,<br />

,<br />

мине токутъй - без то<strong>в</strong>амеханично , служещо за<br />

осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане<strong>на</strong>публич<strong>на</strong>таспра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>остсредст<strong>в</strong>о<br />

, .<br />

Зато<strong>в</strong>аиби<strong>в</strong>ахаизмисляниразниразширителнитълку<strong>в</strong>ания ,<br />

задасеизбяг<strong>в</strong>аказа<strong>на</strong>тазабра<strong>на</strong>Бибило<strong>на</strong>исти<strong>на</strong>нелепо<br />

. , ,<br />

дасезакле<strong>в</strong>амесериознозато<strong>в</strong>ачеимаБогзащотоние<br />

, (<br />

тряб<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ечедасмепостулиралисъщест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>анетоМу , тада<br />

можем<strong>в</strong>ъобщедасезакле<strong>в</strong>амеТакаобачеоста<strong>в</strong>аот<strong>в</strong>орен<br />

). , ,<br />

<strong>в</strong>ъпросътДали „ : ще е <strong>в</strong>ъзмож<strong>на</strong> и <strong>в</strong>алид<strong>на</strong> клет<strong>в</strong>ата, даде<strong>на</strong><br />

„за <strong>в</strong>секи случай”, ако има Бог?” ( и, същокатоПротагорбез ,<br />

даприемаменещоопределенопотози<strong>в</strong>ъпросФактически<br />

).<br />

нее <strong>в</strong>ъзможнощото<strong>в</strong>сичкичестнои ,<br />

, съще<strong>в</strong>ременно ,<br />

<strong>в</strong>нимателноположениклет<strong>в</strong>идасабилидадени<strong>в</strong>някакъ<strong>в</strong><br />

другсмисълТо<strong>в</strong>ачо<strong>в</strong>екдаегото<strong>в</strong>безуго<strong>в</strong>оркидасе<br />

. ,<br />

закълнечеБогиманеза<strong>в</strong>исимотто<strong>в</strong>адали<strong>на</strong>исти<strong>на</strong><br />

,<br />

,<br />

,<br />

<strong>в</strong>яр<strong>в</strong>аилине<strong>в</strong>Него<strong>в</strong>ъобщенеизглеждадаенякак<strong>в</strong>о<br />

,<br />

риско<strong>в</strong>аномероприятиеЗащотоакоимабисиказал<br />

. , (<br />

измамникътазщесъмслучилакопъкняманямадаимаи<br />

),<br />

;<br />

,<br />

койдамитърсиотго<strong>в</strong>орностисед<strong>на</strong>така<strong>в</strong>аклет<strong>в</strong>анесе<br />

поста<strong>в</strong>ям<strong>в</strong>никак<strong>в</strong>аопасностАнямалиопасностакопък<br />

.<br />

,<br />

иматакъ<strong>в</strong>дамусетърсиотго<strong>в</strong>орностзаед<strong>на</strong>умишле<strong>на</strong><br />

,<br />

,<br />

целящадазаблудисамияБоглъжа , ?<br />

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА<br />

ЗАБЕЛЕЖКА.<br />

VI 488

Стр. 262 от 269<br />

Всички морални отношения между разумни<br />

същест<strong>в</strong>а, които съдържат принципа <strong>на</strong><br />

съ<strong>в</strong>падане <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята <strong>на</strong> Единия с тази <strong>на</strong><br />

Другия, могат да бъдат с<strong>в</strong>едени до отношенията<br />

<strong>на</strong> любо<strong>в</strong> и <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажение. Доколкото този<br />

принцип е практически, то при любо<strong>в</strong>та<br />

определящото осно<strong>в</strong>ание <strong>на</strong> <strong>в</strong>олята се от<strong>на</strong>ся<br />

до целта <strong>на</strong> Другия, а при у<strong>в</strong>ажението — до<br />

него<strong>в</strong>ото пра<strong>в</strong>о. Ако едното от тези разумни<br />

същест<strong>в</strong>а е тако<strong>в</strong>а, че <strong>в</strong> отношението с другото<br />

да има <strong>само</strong> пра<strong>в</strong>а и никак<strong>в</strong>и задължения (Бог),<br />

тога<strong>в</strong>а по отношение <strong>на</strong> Него другото ще има<br />

<strong>само</strong> задължения и никак<strong>в</strong>и пра<strong>в</strong>а. Принципът<br />

<strong>на</strong> моралното отношение между тях ще бъде<br />

трансцендентен (а, обратно, <strong>в</strong> отношенията<br />

между хората, където <strong>в</strong>олята <strong>на</strong> Единия се<br />

огранича<strong>в</strong>а реципрочно чрез <strong>в</strong>олята <strong>на</strong> Другия,<br />

този принцип е иманентен).<br />

Ние не можем да мислим Божест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та цел<br />

по отношение <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкия род (него<strong>в</strong>ото<br />

сът<strong>в</strong>орение и упра<strong>в</strong>ление) другояче, ос<strong>в</strong>ен като<br />

изхождаща <strong>само</strong> от любо<strong>в</strong>, т. е., че Него<strong>в</strong>ата цел<br />

е чо<strong>в</strong>ешкото блаженст<strong>в</strong>о. От друга стра<strong>на</strong>,<br />

принципът <strong>на</strong> Божията <strong>в</strong>оля с оглед <strong>на</strong><br />

дължимото Богу у<strong>в</strong>ажение (страхопочитание),<br />

огранича<strong>в</strong>ащо дейст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong> Него<strong>в</strong>ата любо<strong>в</strong><br />

към хората, т. е. принципът <strong>на</strong> Божието пра<strong>в</strong>о,<br />

не може да бъде друг, ос<strong>в</strong>ен <strong>на</strong><br />

спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>остта. Ние бихме могли (по чо<strong>в</strong>ешки<br />

маниер) да се изразим и така: Бог е създал<br />

разумните същест<strong>в</strong>а, като че ли от потребността<br />

да има нещо из<strong>в</strong>ън себе си, което да може да<br />

обича, но също и от което да бъде обичан.<br />

VI 489<br />

Но, още по-голяма, е претенцията <strong>на</strong><br />

Божест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост (защото<br />

принципът й е огранича<strong>в</strong>ащ), предя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а<strong>на</strong> като

Стр. 263 от 269<br />

<strong>на</strong>каз<strong>в</strong>аща спрямо <strong>на</strong>с чрез присъдата <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>ения ни разум. Така, същест<strong>в</strong>ата, които<br />

имат <strong>само</strong> задължения и никак<strong>в</strong>и пра<strong>в</strong>а по<br />

отношение <strong>на</strong> Другия, не могат <strong>в</strong>ъз осно<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост да очак<strong>в</strong>ат как<strong>в</strong>ото и да е<br />

<strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>граждение (praemium, remuneratio 1<br />

gratuita 2 : те могат да очак<strong>в</strong>ат <strong>само</strong> любо<strong>в</strong> и<br />

благодеяние (benignitas) 3 . Още по-малко би<br />

могло да има някак<strong>в</strong>а претенция за заплащане<br />

(merces) към едно тако<strong>в</strong>а същест<strong>в</strong>о имащо <strong>само</strong><br />

пра<strong>в</strong>а и никак<strong>в</strong>и задължения, а пък някак<strong>в</strong>а<br />

присъждаща <strong>на</strong>града спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост (iustitia<br />

brabeutica) 4 <strong>в</strong> отношението <strong>на</strong> Бога към чо<strong>в</strong>ека<br />

ще предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а проти<strong>в</strong>оречие.<br />

Има, обаче, <strong>в</strong> идеята за осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането<br />

<strong>на</strong> спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>остта от едно Същест<strong>в</strong>о, стоящо<br />

<strong>на</strong>д <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и <strong>в</strong>ъзможни у<strong>в</strong>реждания <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите<br />

цели, нещо, което не се съ<strong>в</strong>местя<strong>в</strong>а с<br />

отношението <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към Бога: То<strong>в</strong>а е<br />

понятието за у<strong>в</strong>реждането, което би било<br />

<strong>в</strong>ъзможно да бъде <strong>на</strong>несено <strong>на</strong> неограничения и<br />

недосегаем Владетел <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета. Защото тук не<br />

ста<strong>в</strong>а дума за пра<strong>в</strong>о<strong>на</strong>рушения, как<strong>в</strong>ито хората<br />

из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ат един срещу друг и по които Бог —<br />

като <strong>на</strong>каз<strong>в</strong>ащ съдия — се произ<strong>на</strong>ся, а за<br />

тако<strong>в</strong>а у<strong>в</strong>реждане, което се <strong>на</strong><strong>на</strong>ся <strong>на</strong> самия Бог<br />

и него<strong>в</strong>ото пра<strong>в</strong>о. Понятието за едно тако<strong>в</strong>а<br />

у<strong>в</strong>реждане е трансцендентно. То<strong>в</strong>а оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, че<br />

то лежи изцяло из<strong>в</strong>ън понятието за как<strong>в</strong>ото и да<br />

била <strong>на</strong>каз<strong>в</strong>аща спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост, за която можем<br />

да дадем някакъ<strong>в</strong> пример (т. е. като между<br />

хората). Поради то<strong>в</strong>а то би сдържало и някак<strong>в</strong>и<br />

фантастични принципи, които ще е не<strong>в</strong>ъзможно<br />

да бъдат съ<strong>в</strong>местя<strong>в</strong>ани с тези, които прилагаме<br />

1 <strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>граждение, отплата;<br />

2 gratuitus: безплатен, без<strong>в</strong>ъзмезден; безкористен;<br />

3 доброта, любезност; щедрост, благот<strong>в</strong>орителност;<br />

4 <strong>на</strong>гражда<strong>в</strong>аща спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост;<br />

brabeuta: председателст<strong>в</strong>ащ публични игри и определящ <strong>на</strong>градите (от старогръцката<br />

история); по <strong>в</strong>ремето <strong>на</strong> Кант се употребя<strong>в</strong>а за председател <strong>на</strong> уни<strong>в</strong>ерситетски<br />

диспут;

Стр. 264 от 269<br />

при <strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>ащите <strong>в</strong> опита случаи, и,<br />

следо<strong>в</strong>ателно, ще са <strong>на</strong>пълно безсмислени за<br />

<strong>на</strong>шия практически разум.<br />

Тук идеята за Божията <strong>на</strong>каз<strong>в</strong>аща<br />

спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост би<strong>в</strong>а персонифицира<strong>на</strong>. Няма,<br />

обаче, някак<strong>в</strong>о специално съдещо същест<strong>в</strong>о,<br />

което да я осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а (и<strong>на</strong>че биха <strong>в</strong>ъзник<strong>на</strong>ли<br />

проти<strong>в</strong>оречия между него и пра<strong>в</strong>ните принципи).<br />

А самата спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост, като да е някак<strong>в</strong>а<br />

субстанция (и<strong>на</strong>че <strong>на</strong>рича<strong>на</strong> Веч<strong>на</strong>та<br />

спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост), е тази, която — като Съдбата 1<br />

(орисия) <strong>на</strong> дре<strong>в</strong>ните философст<strong>в</strong>ащи поети —<br />

стои и <strong>на</strong>д Юпитер и пра<strong>в</strong>оразда<strong>в</strong>а според<br />

желяз<strong>на</strong>та, неотклонима необходимост, която<br />

пък, по-<strong>на</strong>татък, <strong>в</strong>ече е непостижима и<br />

неразбираема за <strong>на</strong>с. Ето няколко примера за<br />

то<strong>в</strong>а.<br />

— Наказанието (според Хораций) не<br />

изпуска от очи гордо крачещия пред нея<br />

престъпник, а куцука неотстъпно след него,<br />

докато го спипа;<br />

― Не<strong>в</strong>инно пролятата кръ<strong>в</strong> зо<strong>в</strong>е за мъст;<br />

— Престъплението не може да остане<br />

неотмъстено: ако <strong>на</strong>казанието<br />

VI 490<br />

не стигне престъпника, то него<strong>в</strong>ите потомци ще<br />

тряб<strong>в</strong>а да се разплатят за то<strong>в</strong>а;<br />

— Ако, пък, престъплението не бъде<br />

прижи<strong>в</strong>е отмъстено <strong>на</strong> престъпника, то<strong>в</strong>а тряб<strong>в</strong>а<br />

да стане <strong>в</strong> някакъ<strong>в</strong> жи<strong>в</strong>от след смъртта* му; и<br />

тъкмо зато<strong>в</strong>а този от<strong>в</strong>ъден жи<strong>в</strong>от с гото<strong>в</strong>ност се<br />

приема и се <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>а <strong>в</strong> него: та по този <strong>на</strong>чин да се<br />

задо<strong>в</strong>оли претенцията <strong>на</strong> Веч<strong>на</strong>та<br />

спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост;<br />

1 das Fatum;

Стр. 265 от 269<br />

— „Аз няма да допус<strong>на</strong> <strong>в</strong>ърху стра<strong>на</strong>та ми<br />

да падне <strong>в</strong>и<strong>на</strong> за пролята кръ<strong>в</strong>, като помил<strong>в</strong>ам<br />

някакъ<strong>в</strong> зло<strong>на</strong>мерен убиец-дуелджия, за когото<br />

<strong>в</strong>ие ходатайст<strong>в</strong>ате”, каза някога един<br />

благоразумен мо<strong>на</strong>рх;<br />

— За грехо<strong>в</strong><strong>на</strong>та <strong>в</strong>и<strong>на</strong> тряб<strong>в</strong>а да има<br />

отплата, дори и някой <strong>на</strong>пълно не<strong>в</strong>инен да стане<br />

изкупител<strong>на</strong>та жерт<strong>в</strong>а (<strong>в</strong> който случай, разбира<br />

се, понесените от него страдания не могат,<br />

собст<strong>в</strong>ено, да бъдат <strong>на</strong>речени <strong>на</strong>казание:<br />

защото той самият не е из<strong>в</strong>ършил никак<strong>в</strong>о<br />

престъпление). От то<strong>в</strong>а се <strong>в</strong>ижда, че<br />

спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>остта, която произ<strong>на</strong>ся така<strong>в</strong>а<br />

осъдител<strong>на</strong> присъда, не е някак<strong>в</strong>а личност<br />

(защото тя не би могла да присъжда така, без да<br />

причиня<strong>в</strong>а непра<strong>в</strong>да Някому). А то<strong>в</strong>а е<br />

абстракт<strong>на</strong>та спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост, която като някакъ<strong>в</strong><br />

фантастичен — с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>ен <strong>на</strong> един измислен<br />

с<strong>в</strong>ръхсети<strong>в</strong>ен Субект — принцип, определя,<br />

как<strong>в</strong>о е пра<strong>в</strong>ото <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а персонифицирано<br />

Същест<strong>в</strong>о. То<strong>в</strong>а, <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, съот<strong>в</strong>етст<strong>в</strong>а <strong>на</strong><br />

формалното <strong>на</strong> принципа <strong>на</strong> <strong>на</strong>каз<strong>в</strong>ащата<br />

спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост, проти<strong>в</strong>оречи, обаче, <strong>на</strong><br />

материалното <strong>на</strong> този принцип, <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та<br />

му цел, която се състои <strong>в</strong> блаженст<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ека. И<strong>на</strong>че, и при <strong>на</strong>личието <strong>на</strong> голям брой<br />

престъпници, които ос<strong>в</strong>ен то<strong>в</strong>а и непрекъс<strong>на</strong>то<br />

у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ат списъка <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите престъпления,<br />

<strong>на</strong>каз<strong>в</strong>ащата спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост би поста<strong>в</strong>ила целта<br />

<strong>на</strong> Сът<strong>в</strong>орението не <strong>в</strong> любо<strong>в</strong>та <strong>на</strong> Т<strong>в</strong>ореца към<br />

чо<strong>в</strong>ека (което не можем да не мислим), а <strong>в</strong><br />

строгото спаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> пра<strong>в</strong>ото (т. е. пра<strong>в</strong>ото,<br />

което се състои <strong>в</strong> почитанието <strong>на</strong> Бога, да стане<br />

цел <strong>на</strong> Сът<strong>в</strong>орението). А то<strong>в</strong>а, тъй като<br />

последното (спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>остта) е <strong>само</strong><br />

ограничителното усло<strong>в</strong>ие <strong>на</strong> пър<strong>в</strong>ото (<strong>на</strong><br />

Него<strong>в</strong>ата доброта)<br />

VI 491

Стр. 266 от 269<br />

оче<strong>в</strong>идно ще проти<strong>в</strong>оречи <strong>на</strong> принципите <strong>на</strong><br />

практическия разум. Ако беше така, и щом като<br />

Сът<strong>в</strong>орението <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета да<strong>в</strong>а такъ<strong>в</strong> продукт,<br />

който толко<strong>в</strong>а да проти<strong>в</strong>оречи <strong>на</strong> <strong>на</strong>мерението<br />

(което може да има <strong>в</strong> осно<strong>в</strong>ата си <strong>само</strong> любо<strong>в</strong>та)<br />

<strong>на</strong> с<strong>в</strong>оя Създател, тога<strong>в</strong>а и едно тако<strong>в</strong>а<br />

Сът<strong>в</strong>орение би тряб<strong>в</strong>ало да бъде отменено и<br />

преустано<strong>в</strong>ено.<br />

От изложеното по-горе се <strong>в</strong>ижда:<br />

— В етиката, като чиста практическа<br />

философия <strong>на</strong> <strong>в</strong>ътрешното ни законодателст<strong>в</strong>о,<br />

за <strong>на</strong>с са понятни <strong>само</strong> моралните отношения <strong>на</strong><br />

чо<strong>в</strong>ек към чо<strong>в</strong>ека;<br />

— А то<strong>в</strong>а, как<strong>в</strong>о би предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ало<br />

отношението между Бога и чо<strong>в</strong>ека, излизащо<br />

<strong>на</strong>пълно из<strong>в</strong>ън <strong>рамките</strong> <strong>на</strong> отношенията между<br />

хората, е абсолютно непонятно за <strong>на</strong>с.<br />

И, така доказ<strong>в</strong>аме то<strong>в</strong>а, което т<strong>в</strong>ърдяхме<br />

по-преди: а именно, че етиката не се простира<br />

из<strong>в</strong>ън границите <strong>на</strong> <strong>в</strong>заимните задължения<br />

между хората.<br />

Забележки:<br />

*-490 Тук не би<strong>в</strong>а да <strong>на</strong>мес<strong>в</strong>аме хипотезата за бъдещия<br />

задгробен жи<strong>в</strong>от, за да обосно<strong>в</strong>ем споме<strong>на</strong>тото <strong>в</strong>ече<br />

очак<strong>в</strong>ащо ни <strong>на</strong>казание като за<strong>в</strong>ършено <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оето изпълнение.<br />

Защото чо<strong>в</strong>екът — разглеждан според с<strong>в</strong>оята моралност —<br />

би<strong>в</strong>а преценя<strong>в</strong>ан от с<strong>в</strong>ръхсети<strong>в</strong>ния Съдия <strong>в</strong> качест<strong>в</strong>ото <strong>на</strong><br />

с<strong>в</strong>ръхсети<strong>в</strong>ен предмет, а не според <strong>в</strong>реме<strong>в</strong>ите усло<strong>в</strong>ия; тук<br />

ста<strong>в</strong>а реч <strong>само</strong> за то<strong>в</strong>а, че чо<strong>в</strong>ек същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а; него<strong>в</strong>ият жи<strong>в</strong>от<br />

<strong>на</strong> Земята, къс или дълъг, или дори <strong>в</strong>ечен, е <strong>само</strong> него<strong>в</strong>ото<br />

битие като я<strong>в</strong>ление; понятието за спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост пък не се<br />

нуждае от по-подробно определение.<br />

Така, собст<strong>в</strong>ено, <strong>в</strong>ярата <strong>в</strong> задгробния жи<strong>в</strong>от не е<br />

необходима предпоста<strong>в</strong>ка, с която да разберем<br />

<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong> <strong>на</strong>каз<strong>в</strong>ащата спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост <strong>в</strong>ърху чо<strong>в</strong>ека.<br />

По-скоро е обратното: т. е., от необходимостта за<br />

<strong>на</strong>казанието се пра<strong>в</strong>и из<strong>в</strong>од за бъдещ задгробен жи<strong>в</strong>от.

Стр. 267 от 269<br />

Таблица <strong>на</strong> подразделянето<br />

<strong>на</strong> етиката<br />

VI 492<br />

І. Елементология <strong>на</strong> етиката.<br />

ПЪРВА ЧАСТ.<br />

За задълженията <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към самия себе си.<br />

Пър<strong>в</strong>а книга.<br />

За перфектните задължения 1 <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо<br />

самия себе си.<br />

Пър<strong>в</strong>а гла<strong>в</strong>а.<br />

За Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към себе си като към<br />

същест<strong>в</strong>о от жи<strong>в</strong>отинския с<strong>в</strong>ят.<br />

Втора гла<strong>в</strong>а.<br />

За Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към себе си <strong>само</strong> като<br />

към морално същест<strong>в</strong>о.<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел.<br />

За Дълга <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека към самия себе си като<br />

към с<strong>в</strong>ой Съдник по рождение.<br />

Втори раздел.<br />

За пър<strong>в</strong>ата по<strong>в</strong>еля <strong>на</strong> задълженията спрямо<br />

самия себе си.<br />

Епизодичен раздел.<br />

За д<strong>в</strong>усмислеността <strong>на</strong> моралните рефлекти<strong>в</strong>ни<br />

понятия с оглед <strong>на</strong> задълженията към самия себе си.<br />

1 Von den vollkommenen Pflichten;

Стр. 268 от 269<br />

VI 493<br />

Втора книга.<br />

За неперфектните задължения <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека спрямо<br />

себе си с оглед <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ата собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> цел.<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел.<br />

За Дълга спрямо себе си за раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ане и<br />

у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ените природни способности.<br />

Втори раздел.<br />

За Дълга спрямо себе си за у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><br />

собст<strong>в</strong>еното морално съ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>о.<br />

ВТОРА ЧАСТ НА ЕЛЕМЕНТОЛОГИЯТА НА<br />

ЕТИКАТА.<br />

ЗА ЕТИЧЕСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ СПРЯМО<br />

ДРУГИТЕ.<br />

Пър<strong>в</strong>а гла<strong>в</strong>а.<br />

За задълженията спрямо Другите<br />

разглеждани <strong>само</strong> като хора.<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел.<br />

За Дълга <strong>на</strong> любо<strong>в</strong> към Другите.<br />

Втори раздел.<br />

За Дълга <strong>на</strong> у<strong>в</strong>ажението към Другите.<br />

Втора гла<strong>в</strong>а.<br />

За Дълга спрямо Другите според разликата<br />

<strong>в</strong> тяхното положение и състояние.<br />

Заключение към учението за<br />

елементите.<br />

За съкро<strong>в</strong>еното единение <strong>на</strong> обичта<br />

с у<strong>в</strong>ажението <strong>в</strong> дружбата.

Стр. 269 от 269<br />

ІІ. Методология <strong>на</strong> етиката.<br />

Пър<strong>в</strong>и раздел.<br />

Дидактика <strong>на</strong> етиката.<br />

Втори раздел.<br />

Аскетика <strong>на</strong> етиката.<br />

Заключение <strong>на</strong> цялата етика.

logo

Produtos

Recursos

Empresas

Terms of service
Privacy policy
Cookie policy
Cookie settings
Imprint
Change language
Made with love in Switzerland
© 2024 Yumpu.com all rights reserved

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!