Intro-CSharp-Book-v2015

828 Въведение в програмирането със C#
}
}
// ...
public class OverrideExample
{
public static void Main()
{
AfricanLion africanLion = new AfricanLion(true, 80);
string asAfricanLion = africanLion.ToString();
string asObject = ((object)africanLion).ToString();
Console.WriteLine( asAfricanLion );
Console.WriteLine( asObject );
}
}
Резултатът е следният:
(AfricanLion, male: True, weight: 80)
Chapter_20_OOP.AfricanLion
Press any key to continue . . .
Забелязваме, че когато направим upcast на AfricanLion към object, се
извиква имплементацията Object.ToString(). Тоест, когато използваме
ключовата дума new създаваме нов метод, който скрива стария и можем да
го извикаме само чрез upcast.
Какво става, ако в горния пример върнем думата override? Вижте сами
резултата:
(AfricanLion, male: True, weight: 80)
(AfricanLion, male: True, weight: 80)
Press any key to continue . . .
Изненадващо, нали? Оказва се, че когато пренапишем метода (override)
дори и с upcast не можем да извикаме старата имплементация. Това е,
защото вече не съществуват 2 метода ToString() за класа AfricanLion, а
само един – пренаписан.
Метод, който може да бъде пренаписан, се нарича виртуален метод. В
.NET методите по подразбиране не са такива. Ако желаем един метод да
може да бъде пренаписан, можем да укажем това с ключовата дума virtual
в декларацията на метода.
Изричното указване на компилатора, че искаме да пренапишем метод от
базов клас (с override), е защита против грешки. Ако случайно сбъркаме
една буква от името на метода, който се опитваме да пренапишем, или