Intro-CSharp-Book-v2015

868 Въведение в програмирането със C#
Ако всички пишеха код както в примера, нямаше да е възможно
реализирането на големи и сериозни софтуерни проекти, защото те се
пишат от големи екипи от софтуерни инженери. Ако кодът на всички е като
в примера по-горе, никой няма да е в състояние да разбере как работи (и
дали работи) кодът на другите от екипа, а с голяма вероятност никой няма
да си разбира и собствения код.
С времето в професията на програмистите се е натрупал сериозен опит и
добри практики за писане на качествен програмен код, за да е възможно
всеки да разбере кода на колегите си и да може да го променя и дописва.
Тези практики представляват множество от препоръки и правила за
форматиране на кода, за именуване на идентификаторите и за правилно
структуриране на програмата, които правят писането на софтуер полесно.
Качественият и консистентен код помага най-вече за поддръжката и
лесната промяна. Качественият код е гъвкав и стабилен. Той се чете и
разбира лесно от всички. Ясно е какво прави от пръв поглед, поради това
е самодокументиращ се. Качественият код е интуитивен – ако не го познавате
има голяма вероятност да познаете какво прави само с един бърз
поглед. Качественият код е удобен за преизползване, защото прави само
едно нещо (strong cohesion), но го прави добре, като разчита на минимален
брой други компоненти (loose coupling) и ги използва само през публичните
им интерфейси. Качественият код спестява време и труд и прави написания
софтуер по-ценен.
Някои програмисти гледат на качествения код като на прекалено прост. Не
смятат, че могат да покажат знанията си с него. И затова пишат трудно
четим код, който използва характеристики, които не са добре
документирани или не са популярни. Пишат функции на един ред. Това е
изключително грешна практика.
Код-конвенции
Преди да продължим с препоръките за писане на качествен програмен код
ще поговорим малко за код-конвенции. Код-конвенция е група правила
за писане на код, използвана в рамките на даден проект или организация.
Те могат да включват правила за именуване, форматиране и логическа
подредба. Едно такова правило например може да препоръчва класовете
да започват с главна буква, а променливите – с малка. Друго правило може
да твърди, че къдравата скоба за нов блок с програмни конструкции се
слага на същия ред, а не на нов ред.
Неконсистентното използване на една конвенция е полошо
и по-опасно от липсата на конвенция въобще.
Конвенциите са започнали да се появяват в големи и сериозни проекти, в
които голям брой програмисти са пишели със собствен стил и всеки от тях
е спазвал собствени (ако въобще е спазвал някакви) правила. Това е