Intro-CSharp-Book-v2015

848 Въведение в програмирането със C#
за да извършат различните задачи. Понякога това налага несвързани
логически данни да се обединяват за точно такива методи. Използването
на слаба кохезия (weak cohesion) е вредно и трябва да се избягва!
Слаба свързаност на отговорностите – пример
Ето един пример за клас, който има слаба свързаност на отговорностите
(weak cohesion):
public class Magic
{
public void PrintDocument(Document d) { ... }
public void SendEmail(string recipient,
string subject, string text) { ... }
public void CalculateDistanceBetweenPoints(
int x1, int y1, int x2, int y2) { ... }
}
Добри практики за свързаност на отговорностите
Съвсем логично силната свързаност е "добрият" начин на писане на код.
Понятието се свързва с по-прост и по-ясен сорс код – код, който по-лесно
се поддържа и по-лесно се преизползва (поради по-малкия на брой задачи,
които той изпълнява).
Обратно, при слаба свързаност всяка промяна е бомба със закъснител,
защото може да засегне друга функционалност. Понякога една логическа
задача се разпростира върху няколко модула и така промяната й е потрудоемка.
Преизползването на код също е трудно, защото един компонент
върши няколко несвързани задачи, и за да се използва отново, трябва да
са на лице точно същите условия, което трудно може да се постигне.
Функционално обвързване (coupling)
Функционално обвързване (coupling) описва най-вече до каква степен
компонентите / класовете зависят един от друг. Дели се на функционална
независимост (loose coupling) и силна взаимосвързаност (tight
coupling). Функционалната независимост обикновено идва заедно със
слабата свързаност на отговорностите и обратно.
Функционална независимост (loose coupling)
Функционалната независимост (loose coupling) се характеризира с това, че
единиците код (подпрограма / клас / компонент) общуват с други такива
през ясно дефинирани интерфейси (договори) и промяната в
имплементацията на един компонент не се отразява на другите, с които той
общува. Когато пишете програмен код, не трябва да разчитате на вътрешни
характеристики на компонентите (специфично поведение, неописано в
интерфейсите).