Intro-CSharp-Book-v2015

944 Въведение в програмирането със C#
две по-малки: "изтриване на елемент от дадена позиция в масив" и
"вмъкване на елемент в масив на дадена позиция").
- Поредна нова идея, която се базира на коренно различен подход: да
разделим масива на две части с приблизително равен брой елементи,
след което да сортираме първата част, да сортираме втората част и
накрая да обединим двете части. Можем да приложим същото
рекурсивно за всяка от частите докато не достигнем до част с
големина един елемент, който очевидно е сортиран. При този подход
пак имаме разделяне на сложната задача на няколко по-прости подзадачи:
разделяне на масив на две равни (или почти равни) части;
сливане на сортирани масиви.
Няма нужда да продължаваме повече, нали?. Всеки може да измисли още
много идеи за решаване на задачата или да ги прочете в някоя книга
по алгоритми. Показахме ви, че винаги сложната задача може да се раздели
на няколко по-малки и по-прости задачки. Това е правилният подход при
решаване на задачи по програмиране – да мислим за големия проблем като
за съвкупност от няколко по-малки и по-прости проблема. Това е техника,
която се усвоява бавно с времето, но рано или късно ще трябва да свикнете
с нея.
Проверете идеите си!
Изглежда не остана нищо повече за измисляне. Имаме идея. Тя изглежда,
че работи. Остава да проверим дали наистина работи или само така си
мислим и след това да се ориентираме към имплементация.
Как да проверим идеята си? Обикновено това става с един или с няколко
примера. Трябва да подберете такива примери, които в пълнота покриват
различните случаи, които вашият алгоритъм трябва да преодолее.
Примерите трябва хем да не са лесни за вашия алгоритъм, хем да са
достатъчно прости, за да ги разпишете бързо и лесно. Такива примери
наричаме "добри представители на общия случай".
Например ако реализираме алгоритъм за сортиране на масив в нарастващ
ред, удачно е да вземем пример с 5-6 числа, сред които има 2 еднакви, а
останалите са различни. Числата трябва първоначално да са подредени в
случаен ред. Това е добър пример, понеже покрива много голяма част от
случаите, в които нашият алгоритъм трябва да работи.
За същата задача за сортиране има множество неподходящи примери, с
които няма да можете ефективно да проверите дали вашата идея за
решение работи коректно. Например можем да вземем пример само с 2
числа. За него алгоритъмът може да работи, но по идея да е грешен. Можем
да вземем пример само с еднакви числа. При него всеки алгоритъм за
сортиране ще работи. Можем да вземем пример с числа, които са
предварително подредени по големина. И за него алгоритъмът може да
работи, но да е грешен.