Изцяло новата Mazda 3

MAZDA 3
дизайн
вяването през 2011 г. Оттогава може да се поръча и
специално разработената старт-стоп система, която
изключва двигателя при определено положение на
буталата, а впоследствие го стартира, като подава
искра към сгъстената горивна смес в камерата на
съответния цилиндър. Така моторът пали два пъти
по-бързо и с по-малък разход на енергия от акумулатора.
Последната особеност е част от новата технологична
философия SKYACTIV, която Mazda започва
Духът на движението
да въвежда на американския пазар с преработената
Mazda 3 от 2011 г. Моделът получава новия
двулитров мотор SKYACTIV-G, както и шестстепенните
предавателни кутии SKYACTIV (автоматична
и механична). В Европа този технологичен прилив
настъпва с пълна сила при изцяло новото (и като
платформа) трето поколение Mazda 3 (ВМ), чиято
световна премиера се състоя неотдавна едновременно
в Лондон, Санкт Петербург, Истанбул, Мелбърн
и Ню Йорк.
Един поглед към новата Mazda 3 ви убеждава
колко дълъг еволюционен път е изминал автомобилът
през последните три десетилетия. През осемдесетте
години коефициент на обтекаемост от 0,30 е
прецедент при сериен автомобил, а моделите, които
го постигат, обикновено са по-дългите представители
от средния клас, облечени в стерилни, заоблени
метални доспехи. Тогава конструкторите се
концентрират именно върху формите – наклоненото
предно стъкло, клиновидните фарове, равните
повърхности – и в края на краищата обикновено
трябва да се задоволят с бледо излъчване. Аеродинамиката
често се налага да бъде пожертвана в
името на красотата. Или обратното. Днешната
Mazda 3 показва, че подобен компромис вече не е
нужен. Коефициентът на обтекаемост от 0,26 при
седана и 0,275 при хечбек модела са уникални за
автомобил с толкова къс корпус. Не е необходимо
човек да е експерт, за да се досети, че обтекаемостта
сама по себе си изисква по-дълги форми, които
плавно се снижават и позволяват на въздуха да
следва профила им без нарушения в движението
му. Това от своя страна означава, че специалистите
по аеродинамика е трябвало да приложат невероятен
талант и да прецизират всеки детайл по отношение
на неговото оптимална обтичане от въздуха,
включително и най-вече тези, които не се виждат и
се намират под автомобила. Предизвикателството
обаче е в съчетаването на функция и форма, когато
общите линии и детайлите са в перфектна хармония
и излъчват изразително послание. Ако автомобилен
производител като Mazda е научил нещо
през тези години, то е как вещата обработката на
всеки елемент може да служи на красотата, а визуалната
естетика да бъде в пълен унисон с обтекаемостта
на формите.
Работата на дизайнерите днес е много трудна.
Те могат да постигнат и най-изящна красота
и хармоничност на облика, да проектират и последния
детайл в компютърните си системи, но
моделът им да не получи одобрението на инженерите
по аеродинамика, защото при тестовете
Матсабуро Маеда създава невероятната
Mazda RX-7, а синът му е автор на новия
стилистичен език Kodo.
на прототипа във въздушния тунел някой дребен
детайл е влошил общия ход на флуидите. А ако
стилистите и специалистите по аеродинамика постигнат
консенсус, целият им труд може да бъде
върнат в начална точка от технолозите по производството,
защото проектираните форми не биха
могли да бъдат реализирани на практика. С подобни
проблеми се сблъсква екипът на главния
дизайнер на Mazda Икуо Маеда. С него марката
се завръща към японските си корени, след като
предишните дизайнери Мъри Калъм и Лауренс
ван дер Акер не остават в компанията достатъчно
време, за да създадат нови трайни тенденции в
дизайна на марката. Поел кормилото на глобалния
дизайн на Mazda през 2009 година, Икуо
Маеда има 25-годишен опит в Mazda, а неговият
баща Матасабуро Маеда е неин главен дизайнер
през 70-те години и създател на първата Mazda
RX-7. Тя е революция за времето на седемдесетте,
когато японският дизайн има репутацията на
японското уиски. Очевидно призван да следва задълбочения
подход на баща си, Икуо Маеда кипи
в духа на компанията, а изразителните форми,
които създава, са истински шедьовър на автомобилната
стилистика. С назначаването му като шеф
на глобалния дизайн на марката (компанията има
два дизайнерски центъра в Япония, един в Германия
и един в САЩ) той изоставя дотогавашния стилистичен
език, наречен Nagare. Последният търси
израз в красотата на движението в природата, в
полъха на вятъра и водните течения, в плавността
на природните форми. Той се разкрива с усмихнато
лице и е материализиран в множество студийни
и един сериен модел (актуалната Mazda
5). Nagare обаче отстъпва мястото си на KODO –
духът на движението. Реализацията на KODO се
съобразява изцяло с изискванията на колегите
от различни инженерни отдели, които същевременно
интензивно работят по новите олекотени
каросерии. SKYACTIV не е подходящ за Nagare с
неговата cab forward (изнесена напред кабина)
ориентация. Nagare не съответства на идеите на
конструкторите за по-добро разпределение на
теглото, на изискванията за безопасност, но найвече
не отговаря на основната идея на Mazda да
придобие по-елитно излъчване. За Икео Маеда и
неговия екип това обаче е добре дошло.
Така се ражда KODO, в който общата пропорция
е с издължена предна част и къса задница.
Водещият мотив в стилистичната философия на
KODO е съчетанието от мощ и красота, характерно
за естествените движения в природата, чиито
форми се задържат само миг, но поразяват със
своята съвършена естетика. Като секундата, в която
гепардът връхлита върху плячката си, и мига, в
който самурайският меч нанася удар в древното
японско бойно изкуство кендо. Цялата акумулирана
енергия се освобождава експлозивно и изразява
перфектен баланс между сила и стремителна
красота. В този момент на максимална концентрация
изригва очарованието на светкавичната мощ,
скоростта и блясъка на освободеното напрежение.
Така визията на автомобила носи своята сила
дори в статично положение. Според дизайнерите
на марката езикът им може да се опише накратко
с три думи: скорост (формите на автомобила
излъчват усещане за стремително движение),
напрежение (дизайнът създава фино чувство за
напрегнатост, характерно за мига, в който движенията
започват), очарование (усещане за дълбоко
и съвършено качество във формата и съдържанието,
което говори за изключително майсторство и
съдържа характерната топлота на творенията, създадени
от човешки ръце).
Прояви на тези основни ценности в новата
стилистична философия KODO могат да се открият
в трите концептуални модела на Mazda, създадени
след като марката поема по новия стилистичен
път – Shinari, Minagi и Takeri. Стаеното напрежение
на огънати или усукани материали с висока якост,
като стомана и бамбук, и перфектното движение на
атлетично тяло с тренирани и преливащи от мощ
мускули, въплътено в Shinari, се развива в детайли в
Takeri, която е почти завършена форма на Mazda 6 с
всичките изисквания на технологията SKYACTIV. При
Minagi дизайнерите на марката откриват друг очарователен
момент в ловното изкуство на гепарда –
неговата уникална стойка с високо вдигната глава
и максимално снишено до земята тяло, чиито мускули
са готови да сменят мигновено посоката дори
при движение с максимална скорост. Този образ
заляга в облика на кросоувър модела, превърнал се
след това в Mazda CX-5.
8 9