???????? "??????????" ???? 8, 2012 ?. - Diplomatic Institute

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
като благоприятна конюнктура?
Това би било здравословно от всяка гледна точка. Би позволило да се направи
равносметка на предимствата на Съюза, които са нещо повече от традиционния
функционален периметър на ОЕПС и ОПСО. ЕС създаде ЕСВД – институция sui
generis, от която се очаква да способства за съгласуваност и кохезия на външните
политики на Съюза, затова би било непонятно да не се постави въпросът за валидността
на сегашните политики. Подобно упражнение би позволило също така да се
откроят звената за сътрудничество и разпределението на ролите между ЕСВД и
генералните дирекции на Комисията, отговарящи за международните дела. И накрая,
то би подтикнало държавите-членки да се запитат какви са темите, които
те, в мнозинството си, се готвят да оставят настрана.
Този стратегически преглед би могъл да бъде и повод за ЕСВД да поеме ролята
си на координатор на външните политики на ЕС и инициатор на дебати. Изобщо не е
сигурно, обаче, дали институцията е узряла за такава задача. Но може би именно от
това се нуждае тя, за да довърши изграждането и най-после да утвърди влиянието
си.
Във всички случаи трябва да се развива координацията между националните
стратегически прегледи и – в отговор на неотдавнашна препоръка на Европейския
парламент, да „се провежда системно преглед на политиките за сигурност и отбрана,
на базата на общи критерии и съгласувани срокове.” 24 Положителният ефект
би се проявил на две нива. Страните биха запазили суверенитета си по отношение
националните си стратегически прегледи, като в същото време подобрят прозрачността
си по отношение на другите държави-членки. Подобен процес ще наложи
освен това практиката да се разглеждат предизвикателства, рискове и решения
в съответствие с редица общи критерии. Ако държавите-членки желаят наистина
Европа да играе по-силна и по-съгласувана роля на международната сцена, то предимството
би било безспорно.
И накрая, изправени сме пред нарастващото разделение между ЕС като институция
и държавите-членки относно въпросите на отбраната. Всъщност, Съюзът
никога не е бил считан до такава голяма степен неспособен да си осигури военна
мощ. Колкото до капацитета, твърде малко са държавите-членки, които му отделят
първостепенна роля в дебатите. Ако иска да докаже състоятелността си в
тази област, Европа трябва да се позиционира по-добре, като улеснява подрегионални
инициативи, включително и двустранни. Британският блокаж по отношение
установяване на постоянни структурирани сътрудничества (ПСС), предвидени в
Лисабонския договор, би трябвало да доведе до други инициативи между държавитечленки
по модела на френско-британския договор, на северното сътрудничество
или сътрудничеството на Вишеградската група. ЕС трябва да приема подобни инициативи,
да ги насърчава и участва в тях. Ако повече не разполага нито с тояга,
нито с морков, кошницата му ще остане празна.
1. J.S. Nye, The Paradox of American Power: Why the World‘s Only Superpower Can‘t Go it Alone, New York,
Oxford University Press, 2002.
2. J.H. Matlary, « When Soft Power Turns Hard: Is an EU Strategic Culture Possible? », Security Dialo-gue, vol.
37, n° 1, 2004, стр. 105-121.
3. Американския департамент за отбрана, « Sustaining U.S. Global Leadership: Priorities for 21 st Century
Defense », януари 2012, достъпен на .
4. R. Gates, « The Security and Defense Agenda (Future of NATO) », реч, произнесена в Брюксел на 10 юни
2011 г., достъпна на http://tinyurl.com/5sqswzl>.
DIPLOMACY 8/2012
37