???????? "??????????" ???? 8, 2012 ?. - Diplomatic Institute

ИНТЕРВЮ
Сегашната тенденция към затваряне в себе си, връщането към национализъм
и ксенофобия, трудностите, свързани с изпълнението на принципа на солидарност,
всичко онова, което е в разрез с европейския дух, показва защо подчертавам толкова
силно огромното, решаващо значение на тези две характеристики – откритостта
и многообразието.
Какъв е образът на България днес, през погледа на Дома на Европа в Париж?
За съжаление, често се констатира, че французите не познават географията.
Затова трябва да кажа, че България не влиза в често обсъжданите теми в Дома на
Европа в Париж.
Поради това представата за България е твърде бегла. Има толкова много причини
тази представа да стане по-добра. Франция и България нямат нерешени спорни
въпроси. Французите са любопитни хора, изпълнени с добри чувства. Засега единствената
„черна точка”, която би могла да навреди на образа на България, е корупцията
или, казано съвсем общо, човек остава с впечатлението, че – независимо от
смяната на политическата система, страната среща трудности при подмяната на
ръководните кадри както в обществения, така и в частния сектор.
Тази година Дипломатическият институт проведе конкурс за есе на
тема “С какво членството на България в Съвета на Европа допринесе за
развитието на демократичната държава?” Как оценявате Вие приноса
на 20-годишното членство?
Мисля, че за двайсет години България, с помощта на Съвета на Европа, постигна
съществен напредък не само в областта на икономиката, но и в областта на
демокрацията. Естествено, този напредък се отнася преди всичко до механизмите
на демокрацията, до т.нар. организация на процесите (например, свободни избори,
които се осъществяват при съответните подходящи условия). Трябва да се направи
повече за обновяване на ръководните кадри и в обществения, и в частния сектор.
Няма съмнение, обаче, че нещата не трябва да се претупват.
Като член на Международния консултативен съвет на Дипломатическия
институт, как виждате ролята на такъв тип обучителни институции,
с оглед на принципа „учене през целия живот”? И в тази връзка,
какви компетенции трябва да притежава и развива един съвременен дипломат?
Винаги съм вярвала, че спазването на демокрацията, правата на човека и върховенството
на закона е нещо, което не се разбира от само себе си. Трябва непрекъснато
да си припомняме тези принципи, да ги преподаваме, да ги обсъждаме. Накратко,
нищо в тези области не се постига безусловно, веднъж и завинаги. Това означава, че
училищата, научните институти, университетите и другите институции, които
се занимават с тези въпроси, не трябва да спират своята работа, независимо от
това в коя страна се намират – тук визирам, естествено, западните демокрации,
като например Франция. Това означава също, че и гражданите трябва непрекъснато
да разсъждават по тези въпроси и да се образоват по въпросите на демокрацията
и правата на човека. Те трябва непрекъснато да се обучават. Демокрацията и
правата на човека приличат на крехки цветя. Градинарите трябва постоянно да се
грижат за тях.
DIPLOMACY 8/2012
7