100 години - Варна курортен град

След Освобождението варненските общински власти започват
с бързи темпове да благоустрояват града. Сред тези мероприятия
важно място заема въпросът за построяването на
морски бани и създаването на бански съоръжения.
Първите морски бани са построени през 1881 г. по време на
кметуването на Михаил Колони. Те били груби и примитивни,
направени от недялани талпи, поставени на дървени колове
над водата и често били отнасяни от морската стихия. Съблекалните
били две – една мъжка и една женска. През зимата се
прибирали и в началото на банския сезон отново били поставяни.
Били разположени в района на днешните южните морски
бани под Аквариума.
През 1899 г. Общината възлага на предприемача Димитър Провадалиев
построяване на “модерни“ морски бани. Те са изградени
навътре в морето, поставени върху железни релси, изработени
от гладки дъски, боядисани в кафяво-червен цвят. Двете
бани, мъжката и женската, били разположени на 400 метра
една от друга. Всяка разполагала с 48 малки и големи кабинки.
“Варненските морски бани са едничките по-уредени летни прелести
на гр. Варна“ – пише списание “Илюстрована седмица“.
След продължителен процес между Окръжната постоянна
комисия и Гръцката митрополия в града манастирът “Св.
Константин“ и прилежащата към него земя е предаден за
стопанисване от Постоянната комисия. По същото време общинският
съветник д-р Иван Басанович обърнал внимание на
общинските съветници, че развитието на Варна не може да се
осъществи, без да се построи в манастира “Св. Константин“
едно хидротерапевтично заведение или санаториум за нервно
и скрофулозно болни.
След като придобива манастира “Св. Константин“, Постоянната
комисия преустройва каменното манастирско здание и
изгражда 63 стаи, които дава под наем на летовниците през
летния сезон.
През войните, които води България в периода 1912–1918 г. за
национално обединение, варненският курорт е в застой. След
1919 г., въпреки претърпяната катастрофа и тежкото икономическо
положение, в което страната се намира, варненските
общински съвети започват активна строително-благоустройствена
и икономическа политика за превръщане на
природните дадености в условие за процъфтяването на Варна.
! " #
Following the national independence the Varna municipal authorities
instigated fast pace town modernization. Important place in these
activities engaged the matter for construction of seaside baths and
making of bathing facilities.
The first seaside baths were built in 1881 during the mayor term of
Mikhail Koloni. These were rough and primitive, made of unworked
planks placed on wooden stakes above the water and were often
carried away by the sea element. There were two locker rooms: one
male and one female. In winter season these constructions were
dismantled and at the beginning of the bathing season were erected
again. The constructions were situated on present day south seaside
baths just under the Aquarium building.
In 1899 the municipality commissioned the entrepreneur Dimitar
Provadaliev the construction of “modern“ seaside baths. The structure
was erected in deep sea, away from the shore, on iron rails with
! и # Михаил Колони и Кръстю Мирски построили морските бани
във Варна.
Mihail Koloni and Krastyu Mirski builders of Varna seaside baths.
" Изглед от първите морски бани
View of the first seaside baths.
$ Детският морски санаториум в кк Св. Константин, 1911 г.
Youngsters beach sanatorium in the seaside resort St. Constantine, 1911.
smooth, painted in brown and red boards on the floor. The seaside
two sections, the female and male, were located 400 meters from
each other. Each had 48 small and large cabins. As put it the newspaper
“Illustrated week“: “The Varna seaside baths are the only well-arranged
summer attraction among Varna beauties.“
It took a long legal procedure between the District Standing Commission
and the city Greek religious community but finally the St. Constantine
monastery and its lands were handed over for management to the
Standing Commission. Simultaneously, the municipal councilor Dr. Ivan
Basanovich rose the municipal councilors attention to the idea that Varna
urban development could not take place without instituting within
the St. Constantine monastery a hydro-therapeutic establishment or
sanatorium for patients with nervous and scrofulous diseases.
Once acquiring the management of St. Constantine monastery, the
Standing Commission reconstructed the stone monastery building by
introducing 63 rooms to rent to holidaymakers during the summer.
During the efforts for Bulgarian national unification war period between
1913 and 1918 the seaside resort activities in Varna were stalled.
After 1919, despite the catastrophic war results and the dire economic
situation, the ensuing Varna municipal councils members initiated an
active construction and landscaping economic policy to transform the
local natural resources into assets for the city prosperity.
$
13